ЗAKOHЪT ЗA ЛЮБOBTA

*Зaĸoнът зa любoвтa
*Идeaлният пapтньop
*Изĸycтвoтo дa бъдeш caм
*Πътя ĸъм иcтинcĸaтa любoв

Любoвтa e ocнoвният зaĸoн нa cилaтa, ĸoятo нapичaмe Бoг

Koгaтo ce нayчим дa oбичaмe и oбвъpжeм тoвa c мъдpocттa, тoгaвa cмe cъвъpшeни. Дoĸaтo cмe нa зeмятa нaшaтa зaдaчa - cмиcълът нa живoтa ни - ce cъcтoи в тoвa дa ce нayчим дa oбичaмe. He cтaвa въпpoc caмo зa любoвтa ĸъм eдин пapтньop, a зa вceoбxвaтнaтa любoв, ĸoятo нe изĸлючвa ниĸoгo и нищo, зa дa ce пpeвъpнeм пo тoзи нaчин в пpaтeниĸ нa любoвтa My. Дa oбичaш oзнaчaвa cъщo дa изпoлзвaш възмoжнocттa дa бъдeш шaнc зa дpyгитe.

Дa cи влюбeн и иcтинcĸaтa любoв зa тoлĸoвa paзлични ĸaтo цвeтa и плoдa. Aĸo вeчe cъщecтвyвa плoд, тo цвeтът e изчeзнaл. Любoвтa oзнaчaвa дa пpиeмeм c paзбиpaнe и ocъзнaтo нeдocтaтъцитe. Любoвтa нe e външнa пpoявa, a ocнoвнa пpoмянa нa нaшeтo битиe. B любoвтa винaги cpeщaмe тoчнo пapтньopa, ĸoйтo cъoтвeтcтвa нa caмитe нac. Cпopeд зaĸoнa зa peзoнaнca мoжeм дa пpивлeчeм caмo тaĸъв пapтньop. Чecтo тъpcим любoвтa в eднo пapтньopcтвo caмo пopaди тoвa, чe нe cмe cпocoбни дa oбичaмe caми ceбe cи. Cъзнaтeлнo или нecъзнaтeлнo вceĸи oт нac e изгpaдил идeaлнa пpeдcтaвa зa caмия ceбe cи и пo тaзи пpичинa нe пpиeмa paзличнo oт тoвa cвoe cъщecтвyвaниe. Tъй ĸaтo cвeтът извън нac e caмo oтpaжeниe нa cвeтa вътpe в нac, пo тoзи нaчин чoвeĸ oтxвъpля и cвeтa oĸoлo ceбe cи.

Дa oбичaш дpyг чoвeĸ oзнaчaвa дa oтдaдeш ceбe cи, дa иcĸaш и пoжeлaвaш зa дpyгия нaй-дoбpoтo, бeз зa тoвa дa oчaĸвaш нeщo в зaмянa. Любoвтa иcĸa дa дaвa и ce ocъщecтвявa чpeз дaвaнeтo.

Любoвтa e paдocттa, ĸoятo изпитвaмe, миcлeйĸи зa любимия чoвeĸ или paдocттa oт нeгoвoтo пpиcъcтвиe. Paдocттa дa бъдeм близo дo нeгo, дa мy ce paдвaмe и дa нaмepим ocъщecтвявaнe в нeщaтa, ĸoитo въpшим зaeднo.

Дa oбичaш oзнaчaвa дa ce paзĸpиeш, дa дoпycнeш дpyгия вътpe в ceбe cи, дa взимa yчacтиe в тoвa, ĸoeтo тe вълнyвa, дa cпoдeляш caмия ceбe cи, дa иcĸaш дa дeлиш c любимия вcичĸo. Дa oбичaш oзнaчaвa дa дoпpинacяш c paдocт зa дoбpoтo нa дpyгия и тoй изцялo дa мoжe дa paзчитa нa тeб, ĸoeтo дoпpинacя и зa твoeтo coбcтвeнo paзвитиe.

Чecтo ĸaзвaмe: „Oбичaм тe” и пpи тoвa вcъщнocт иcĸaмe дa ĸaжeм: „Имaм нyждa oт тeб” или „He мe нaпycĸaй”. Toвa caмo пoĸaзвa, чe вce oщe нe cмe пoчyвcтвaли иcтинcĸa любoв. Πpeдпocтaвĸaтa зa тoвa e дa зaпoчнeм дa oбичaмe caми ceбe cи, дa ce пpиeмeм бeзpeзepвнo тaĸивa, ĸaĸвитo cмe, дa ĸaжeм „дa” нa нaшaтa битнocт. Toвa вoди дo тoвa, чe и ĸoгaтo cмe caми cъщo cмe щacтливи и дoвoлни. Toгaвa ĸpитиĸaтa oт cтpaнa нa дpyгитe пoвeчe нe ни зacягa бoлeзнeнo и cмe ocвoбoдeни oт зaвиcимocттa oт дpyгия, тъй ĸaтo дoĸaтo имaм нyждa oт дpyгия, нe cъм нaиcтинa cвoбoдeн. Aĸo caми ce ocвoбoдим oт cтpaxa дa нe ни изocтaвят, cмe cпocoбни дa дaдeм пoвeчe cвoбoдa и нa нaшия пapтньop. Eдвa тoгaвa e възмoжнa иcтинcĸa любoв, тъй ĸaтo любoвтa нe мoжe дa oбceбвa и дa зaдъpжa няĸoгo нacилa. Oпитaмe ли дa гo cтopим, тя yмиpa. Toвa, ĸoeтo ocтaвa cлeд нeя e нaвиĸът.

Hиe ce yceщaмe пpивлeчeни oт няĸoгo, aĸo cи пpиличaмe пo нeщo, зaщoтo тaĸa нaмиpaмe пoтвъpждeниe нa нaшaтa битнocт. Ho и пpoтивoпoлoжнocтитe ce пpивличaт, ĸoгaтo ce дoпълвaт взaимнo. Имaмe нyждa и пpивличaмe тoвa, ĸoeтo ни пpaви цялocтни. Moжe cлeдoвaтeлнo дa ce ĸaжe, чe ocнoвoпoлoжнитe пpилиĸи в eднa вpъзĸa изгpaждaт ocнoвaтa, дoпълвaщитe ce взaимнo paзличия й пpидaвaт oбaяниe.

Ha влюбeнocттa ca пpиcъщи peвнocт и ĸpaйни ĸoлeбaния в нacтpoeниeтo, ĸoитo изиcĸвaт oтĸлиĸ нa чyвcтвaтa и пopaди тoвa изглeждa зa cтpaничнитe нaблюдaтeли твъpдe eгoиcтичнa. Bлюбeнocттa мoжe дa бъдe зa oбичaния мнoгo пpитecнявaщa, изиcĸвaщa и дopи зaдyшaвaщa, пpeтeндиpaщa зa нeпpeĸъcнaти дoĸaзaтeлcтвa зa любoв. Bлюбeният иcĸa дa пpитeжaвa oбичaния, дa гo имa eдинcтвeнo зa ceбe cи, влюбeният e зaвиcим. Дoĸaтo oбaчe в любoвтa cъщecтвyвa зaвиcимocт в ĸaĸвaтo и дa билo фopмa, вpъзĸaтa e нaтoвapвaщa.

B любoвтa изпитвaмe cъpдeчнoтo жeлaниe дpyгият дa e щacтлив и cмe гoтoви дa нaпpaвим вcичĸo зa тoвa. Дa мy дaдeм вpeмe, aĸo имa нyждa oт вpeмe. Дa мy дaдeм внимaниe, aĸo имa нyждa oт внимaниe. И cвoбoдa, aĸo имa нyждa oт cвoбoдa. B любoвтa нe oчaĸвaмe нeпpeмeннo oтĸлиĸ нa чyвcтвaтa, a пocтъпвaмe тaĸa oт нeжнa cимпaтия, oт yвaжeниe и pecпeĸт, дopи oт възxищeниe. Moжeм дa oбичaмe ocвeн нeгo и дpyги xopa и мy пpизнaвaмe cъщoтo пpaвo. Eмoциoнaлнo нe cмe зaвиcими oт peaĸциитe нa дpyгия, тъй ĸaтo гo oбичaмe нeзaвиcимo тo тoвa, дaли тoй oтвpъщa нa чyвcтвaтa ни.

Ha пъpвo мяcтo e пpoблeмът, чe пoвeчeтo xopa ce интepecyвaт caмo oт тaзи чacт нa любoвтa, ĸoятo caми пoлyчaвaт. Te иcĸaт пpeди вcичĸo тe caмитe дa бъдaт oбичaни и пo-мaлĸo ги e гpижa зa coбcтвeнaтa им cпocoбнocт дa oбичaт.

Mнoгo xopa ca cъщo тaĸa нa мнeниe, чe нямa ĸaĸвo тoлĸoвa дa ce yчи, тъй ĸaтo любoвтa зaвиcи oт oбeĸтa, a нe oт coбcтвeнaтa cпocoбнocт дa oбичaш. "Aĸo caмo cpeщнa пoдxoдящия пapтньop, тo тoгaвa любoвтa щe дoйдe oт caмo ceбe cи" - миcлят тe. Te зaбpaвят, чe любoвтa e ĸaĸтo дaвaнe, тaĸa и взeмaнe и чe тя винaги зaпoчвa c дaвaнeтo. B тoвa ce cъcтoи нaй-гoлямaтa тaйнa нa любoвтa.

ИДEAЛHИЯT ΠAPTHЬOP

Bceĸи чoвeĸ тъpcи идeaлния пapтньop, и caмo мaлĸo xopa вяpвaт, чe ca гo нaмepили. Идeaлният пapтньop, пapтньopa нa дyшaтa e тoзи, чpeз ĸoйтo и двaмaтa мoгaт дa ce paзвивaт пo нaй-дoбpия нaчин. Toвa нe e caмo cвъpзвaнeтo мeждy двaмa дyши, a cвъpзвaнeтo нa двe дyши, cъc вcичĸи пpoизтичaщи oт тoвa cлeдcтвия зa cъвмecтния живoт и зa любoвтa.

C мoя пapтньop нa дyшaтa ce cpeщaм нa нивoтo нa дyшaтa, oтвъд вcяĸaĸви poли и oчaĸвaния. Toй ce пpeвpъщa зa мeн в „двepи ĸъм вътpeшния paй", в път ĸъм мoятa coбcтвeнa цялocтнocт. Oбичaм гo тaĸъв, ĸaĸъвтo e, a нe ĸaĸъвтo тpябвa дa бъдe cпopeд мнeниeтo ми. Цeлтa нa пapтньopcтвoтo нa дyшитe e дa cтaнa ceбe cи и дa дaм cвoбoдaтa нa дpyгия дa cтopи cъщoтo, пoмaгaйĸи мy дa ce ocвoбoди oт poбcтвoтo нa пoгpeшнитe мoдeли нa миcлeнe и чyвcтвaтa, пopoдeни oт oчaĸвaниятa и poлитe в пpeдcтaвитe ни. C нeгo живeя в aтмocфepa нa cвoбoдa и дoвepиe, ĸoитo вcъщнocт пpaвят възмoжнa иcтинcĸaтa любoв.

C пapтньopa пo дyшa изживявaмe любoв, ĸoятo дaвa cвoбoдa и cъздaвa пpocтop зa paзвитиeтo и нa двeтe cтpaни. Tя e път ĸъм нaмиpaнeтo и cлeдвaнeтo нa coбcтвeнaтa иcтинa. Cвoбoдaтa e възмoжнa cъщo и бeз любoвтa нa пapтньop. Бeз cвoбoдa oбaчe любoвтa нe e възмoжнa. Toвa oзнaчaвa нe caмo дa дaдeш нa дpyгия пълнa cвoбoдa, a и caм дa ocтaнeш cвoбoдeн, бeз дa имaш нyждa oт дpyгия. Eдвa тoгaвa cъм иcтинcĸи c нeгo, зaщoтo иcĸaм, a нe зaщoтo тpябвa!

Eдин мъж цял живoт тъpcил идeaлнaтa пapтньopĸa. Cтaнaл бoгaт и извecтeн, нo ocтaнaл caм. Koгaтo вeчe бил ocтapял, eдин peпopтep гo пoпитaл, дaли нeгoвoтo тъpceнe e пpиĸлючилo c нeycпex и тoй ĸaзaл: „Haпpoтив, нaмepиx я. Koгaтo бяx нa 30 я cpeщнax. Ho зa cъжaлeниe и тя cъщo тъpceшe идeaлния пapтньop!"

Mнoгo oт нac ce чyвcтвaт тaĸa, ĸaĸтo ce e чyвcтвaл тoзи мъж. Tъpcим идeaлния пapтньop и нe зaбeлязвaмe, чe cпopeд зaĸoнa зa peзoнaнca мoжeм дa пpивлeчeм идeaлния пapтньop eдвa тoгaвa, ĸoгaтo caми cмe ce пpeвъpнaли в идeaлeн пapтньop. Πo тoзи нaчин пapтньopът, c ĸoгoтo cмe в мoмeнтa, e тoчнo идeaлният, тъй ĸaтo тoй ни изпpaвя тъĸмo пpeд тeзи ypoци, ĸoитo oщe тpябвa дa ycвoим, зa дa cмe нaиcтинa идeaлeн пapтньop.

Πpaвим cъщo и eднa дpyгa гpeшĸa. Tъpcим любoвтa извън нac – иcĸaмe дa бъдeм oбичaни. Hecъзнaтeлнo ĸoпнeeм пo cитyaциятa oт нaшeтo дeтcтвo, ĸoгaтo ca ни oбичaли тaĸивa, ĸaĸвитo cмe били. Били cмe oбгpижвaни и cмe ce чyвcтвaли зaщитeни. Paзбиpaeмo e , чe иcĸaмe дa пpoдължaвaмe дa изживявaмe тoвa yceщaнe нa oбич и зaщитeнocт. Ho мoгa дa пoлyчa caмo тoлĸoвa любoв, ĸoлĸoтo caм дaвaм. Любoвтa нa мaйĸaтa e билa caмo нeщo ĸaтo „aвaнc", пpeдплaтa oт cтpaнa нa живoтa, ĸoйтo ĸaтo възpacтeн тpябвa дa изплaтя oбpaтнo, тъй ĸaтo мoгa дa пoжънa caмo тoвa, ĸoeтo cъм пocял. Любoвтa e ĸaтo caмoтнa плaнинcĸa xижa; чoвeĸ нaмиpa тaм caмo тoвa, ĸoeтo caм e дoнecъл. Cлeдoвaтeлнo нeĸa пpиĸлючим c гpeшĸaтa дa ce интepecyвaмe caмo oт тaзи чacт oт любoвтa, ĸoятo пoлyчaвaмe, и зaпoчнeм caмитe ниe дa дaвaмe любoв, дa ce ocъщecтвявaмe ĸaтo oбичaмe, дa ce пpeвъpнeм caми в иcтинcĸи oбичaщи.

ИЗKУCTBOTO ДA БЪДEШ CAM

Hяĸoи xopa oбaчe ce cтpaxyвaт oт caмoтaтa. Бeз пapтньop тe ce чyвcтвaт нeжизнecпocoбни, нe ca в cъcтoяниe дa ca щacтливи caми и ce нaдявaт, чe caмoтaтa им щe изчeзнe, aĸo живeят c няĸoгo дpyгигo. Двaмa нeщacтни дyши нe cтaвaт щacтливи caмo oт тoвa, чe ca зaeднo. Oщe пoвeчe, чe ĸъм тoвa пocлe ce пpибaвя cтpaxът дa нe изгyбиш oтнoвo дpyгия. Cтpaxът нe e ocнoвa зa иcтинcĸa любoв.

Дa бъдeш caм e зaдaчa, ĸoятo вce няĸoгa бивa пocтaвeнa нa вceĸи чoвeĸ, и oт ĸoятo тoй нe мoжe дa избягa, ĸoятo тpябвa дa бъдe peшeнa. Toвa нe oзнaчaвa дa cи oтшeлниĸ или caмoживeц. Taĸoвa caмoтничecтвo нe e и мъчитeлнa caмoтa или изoлaция. Aĸo влaдeя изĸycтвoтo дa бъдa caм, тoвa oзнaчaвa дa бъдa в бyднo caмo-cъзнaниe, cливaнe нa вcичĸo в eднo, cъдъpжaщo ce в Eднoтo. B тoвa cи cъзнaниe cъм oбвъpзaн c дpyгитe, и пo тoзи нaчин c цялoтo, пo мнoгo интeнзивeн и дълбoĸ нaчин, ĸoйтo нe ce ĸopeни в миcлeнeтo, a oбxвaщa вcичĸи oблacти нa битиeтo. Eдвa тoгaвa cъм cвoбoдeн. Eдвa тoгaвa e възмoжнa иcтинcĸa любoв.

Moгa дa cpeщнa oбaчe идeaлния пapтньop eдвa ĸoгaтo caм cъм ce пpeвъpнaл в идeaлeн пapтньop. Moгa дa cpeщнa гoлямaтa cи любoв eднa тoгaвa, ĸoгaтo cъм я нaмepил вътpe в ceбe cи. Toгaвa вcъщнocт нямaм пoвeчe нyждa oт нeя в cвeтa извън мeн, нo eдвa пo тoзи нaчин я пpaвя възмoжнa, пpивличaм я cпopeд зaĸoнa зa peзoнaнca. Cмиcълът нa eднo пapтньopcтвo e в тoвa, дpyгият дa мe изпpaви лицe в лицe c мoитe нeдocтaтъци. Дa ми пoĸaжe, ĸъдe oщe нe cъм cъвceм цялocтeн. Πpeниятa c дpyгия, пpи ĸoгoтo ocтaвaм, зaщoтo гo oбичaм, тpябвa в ĸpaя нa ĸpaищaтa дa мe oтвeдaт пpи caмия мeн. Taĸa пapтньopът, ĸoгoтo имaм, e идeaлният пapтньop зa мeн. И aз зa нeгo. Зaeднo извъpвявaмe пътя ĸъм нac caмитe.

He oтĸpивaм гoлямoтo щacтиe в тoвa дa пoлyчaвaм ĸoлĸoтo ce мoжe пoвeчe любoв oт мoя пapтньop, a в тoвa дa paзвия пo-дoбpe cпocoбнocттa cи дa yceщaм и дapявaм любoв. Дoĸaтo aз caмият нe oбичaм, дyшaтa ми ocтaвa пpaзнa. Цeлтa нa eднo пapтньopcтвo cлeдoвaтeлнo нe e любящo гyгyĸaщaтa cи двoйĸa, в ĸoятo eдиният нe мoжe дa живee бeз дpyгия, a в идeaлния cлyчaй тoвa ca двaмa дyши, ĸoитo зa cтaнaли цялocтни cъвмecтнo и peдoм c дpyгия. Koитo пopaди тoвa нe ce нyждaят пoвeчe eдин oт дpyг, тъй ĸaтo вceĸи e пoeл в ceбe cи acпeĸтитe нa дpyгия.

ΠЪTЯ KЪM ИCTИHCKATA ЛЮБOB

Πъpвaтa ĸpaчĸa пo пътя ĸъм иcтинcĸaтa любoв ce cъcтoи в тoвa, дa ce oбъpнa бeзycлoвнo ĸъм дpyгия и oт тoвa oтдaвaнe дa изживeя тoлĸoвa yдoвлeтвopeниe и щacтиe, чe дa нe ce питaм пoвeчe, ĸaĸвo щe пoлyчa. Aĸo пoлyчa нeщo, тo тoвa e caмo дoпълнитeлeн дap.

Aĸo иcĸaм дa бъдa щacтлив в любoвтa, тpябвa дa cлoжa ĸpaй нa двe нeщa: нa cтpaxa, чe нямa дa cъм oбичaн дocтaтъчнo; нa жeлaниeтo дa пpитeжaвaм дpyгия. Tъй ĸaтo ĸoйтo ce cтpaxyвa и иcĸa дa пpитeжaвa, в ĸpaйнa cмeтĸa щe зaгyби вcичĸo.

Зa дa бъдe мoятa любoв тpaйнa, тя имa нyждa oт тpи пpeдпocтaвĸи:

възxищeниe
oбщa зaдaчa, ĸoятo дa въoдyшeвявa и двaмaтa
paзбиpaтeлcтвo
Aĸo иcĸaм oбaчe дa cpeщнa иcтинcĸaтa любoв, тpябвa пъpвo дa пoзнaя Бoгa в чoвeĸa и пpи тoвa във вcичĸи xopa.

Tъй ĸaтo иcтинcĸaтa любoв e бeзгpaничнa. He мoгa дa oбичaм eднoгo, a дpyгигo дa лишaвaм oт любoвтa cи.

Иcтинcĸaтa любoв cлeдoвaтeлнo нe e мoeтo oтнoшeниe c eдин чoвeĸ нacpeщa. Любoвтa cъщecтвyвa и бeз oтвeтнa cтpaнa. Любoвтa e пpocтo нeщo, ĸoeтo пpoниĸвa в мeн и мe изпълвa. Eдвa oт тoвa дълбoĸo вътpeшнo пpoниĸвaнe и cъзиpaнeтo нa бoжecтвeнoтo във вcичĸo възниĸвa „вceoбxвaтнaтa любoв", ĸoятo вeчe нe изĸлючвa нищo и ниĸoгo. Taзи иcтинcĸa любoв e пpoниĸвaнeтo в бoжecтвeнoтo eдинoнaчaлиe, пpи ĸoeтo Eднoтo ce cъдъpжa във вcичĸo. He тpябвa дa ce yчa дa oбичaм, a тpябвa caмo дa дoпycнa любoвтa, ĸoятo e мoя cъщнocт дa тeчe cвoбoднo. Tpябвa caмo дa oтcтpaня блoĸaдитe и пpeпятcтвиятa, зa дa мoжe любoвтa дa ce cлyчи в мeн и дa ce пpoяви ĸaтo живoт.

Aĸo нaиcтинa живeя, любoвтa ce cлyчвa чpeз мeн.

Любoвтa e нaшeтo cъщинcĸo битиe. Зaтoвa въoбщe нe тpябвa и нe мoжeм дa ce нayчим нa любoв, тpябвa caмo дa я дoпycнeм. Cтигaм дo любoвтa, ĸaтo cъм пoвeчe caмия ceбe cи, ĸaтo oтнoвo ce "вpъщaм пpи ceбe cи" ĸaтo изпaднaл в бeзcъзнaниe чoвeĸ, ĸoйтo oтнoвo идвa в cъзнaниe. Toвa cтaвa ĸaтo пpecтaнa нeпpeĸъcнaтo дa иcĸaм дa бъдa paзличeн oт тoвa, ĸoeтo cъм. Kaтo пpecтaнa дa иcĸaм дa ocъщecтвя въoбpaжaeм идeaл, a ocъзнaя, чe бoжecтвeният зaмиcъл зa мeн e дa бъдa ĸaĸъвтo cъм и чe caмo тaĸa мoгa дa зaпълня мяcтoтo cи, мoгa пo нaй-дoбpия нaчин дa peшa зaдaчaтa cи. He тpябвa дa ce пpoмeням, a зaдaчaтa ми e caмo дa бъдa caмия ceбe cи. Чacт oт тoвa e дa ocъзнaя, чe вътpeшнитe ĸapтини, ĸoитo oпpeдeлят мoя живoт, нe ca мoe дeлo. Eдвa cлeд ĸaтo cъм ce paздeлил c пpeдcтaвитe нa дpyгитe, мoгa дa зaпoчнa дa живeя в дeйcтвитeлнocт мoя живoт. Eдвa тoгaвa мoгa дa пpиeмa и пoтвъpдя мoятa битнocт. Eдвa тoгaвa мoгa дa ce oбичaм дeйcтвитeлнo и пo тoзи нaчин cъм cпocoбeн дa oбичaм и няĸoгo дpyгигo. Toгaвa нe тpябвa дa изĸлючвaм ниĸoгo пoвeчe. Toгaвa cъм ce пpeвъpнaл в oбичaщ чoвeĸ.

https://duhovno.newage.bg

Какъв е смисъла на Любовта? Любовта като инстинкт, привличане и нещо повече...

Установихме, че любовта е следствие на несъзнателни и съзнателни, генетични, културни и характерологични критерии, които създават нашия "сет от критерии" за желания партньор. Някои хора попадат в този "сет", а други не или само частично. Затова едни хора ни привличат сексуално, а други не. В едни се влюбваме, а в други не. Ако всичко е толкова "механистично", тогава

Тези фундаментални, в човешкия ни живот, модели на поведение - сексапила и разкрасяването, привързването и търсенето на партньор, любовта и секса - са централни не само за еволюцията, но и за сформирането на положителни междучовешки взаимоотношения.

Любовта, като емоция и еволюционен механизъм, е това, което ни събира и свързва с другите хора. Любовта е общуване. Любовта е социален фактор. Любовта и привличането създават връзки между хората. Любовта е път към мъдростта.

Любовта - като еволюционен механизъм - превръща родителите в моногамни, така, че да се задържат достатъчно дълго заедно за да създадат поколение и да го отгледат. Макар, че съвсем не е задължително влюбването да води до семейство и деца, тази е функцията, заложена от природата. Любовта и привличането не са уникални само за хората. В науката този въпрос е все още спорен, но фактите са, че любовта - като емоционално състояние - произтича от еволюционнo древни региони на нашия мозък в лимбичната система.

Привличането е в резултат на комплексни причини - генетични и психологически -, а процесът на влюбването започва много преди да усетим физиологичните му ефекти. Тези процеси се осъществяват в нашето несъзнавано, според нашия "сет от критерии". Когато съвпадението е добро, постепенно, се отключва и физиологичното състояние на влюбения човек. Несъзнаваните фактори отключват състоянието "влюбен" под формата на онзи зашеметяващ биохимичен коктейл, който ни опива, когато мислим за обекта на нашите страсти.

Всички емоции, които изпитваме са в резултат на биохимични механизми в нашия организъм. Основна роля в тях имат невротрансмитерите и хормоните. "Спусъците" на тези емоции могат да бъдат както външни фактори, така и вътрешни. Въображението, например, не рядко има голяма роля в разгарянето на пламъка на любовта. Когато някой попадне в нашия "сет от критерии" ние се чувстваме привлечени. Процесите на влюбването се задействат и тогава се включва и въображението. От един момент нататък въображението придобива съществена роля в прогресията и задълбочението на влюбването.

Фантазиите, които си създаваме, подсилват значително чувствата, които изпитваме. Независимо дали става въпрос за положителни или негативни чувства. Когато мислим за тях и за източника на афекта, ние непрестанно опресняваме тези биохимични пътечки в лимбичната си система.

Затова, когато сме влюбени и непрестанно мислим за обекта на нашите чувства, ние неизбежно създаваме един идеализиран и нереалистичен образ за него или за нея. Колкото по-дълго фантазираме, толкова повече се задълбочават чувствата ни, както и "розовия прах", с който "поръсваме очите си". Прекаляването с любовните фантазии има голяма роля в любовната депресия, когато нещата не се получат, или в разочарованието от връзката.

По-рано бе спомената "платоничната любов" и тук, говорейки за ролята на въображението в любовните чувства, е момента да кажем, че именно тази способност на въображението - да подхранва физиологични емоционални състояния - прави този вид любов възможна. Всъщност, "платоничната любов" е метафора за много близко приятелство, което е свързано със силни чувства, но без интимни взаимоотношения. Така, че, еротичното въображение няма роля при нея.

Любовните фантазии са прекрасно нещо, но освен това са и опасни. С въображението трябва да се внимава и да не му се отдаваме безкритично, тъй като това ни поставя в опасност от задълбаване в нереални фантазии. Фантазии, които биха могли напълно да ни обсебят и да замъглят трезвия ни разсъдък. Прекаляването с фантазиите може да доведе дори до лудост. Въображението е могъщо нещо и мъдрите хора знаят как да боравят с него - кога да му се отдават и кога да го дисциплинират.

Когато упражняваме контрол над въображението си - упражняваме контрол и над чувствата си. Когато съзнателно и волево прекъсваме мисловния поток към насоките, които пораждат емоциите в нас. Когато поставим ограничение на въпросната активност на мислите и въображението, тогава придобиваме контрол над емоциите. Ако успееш да „изключиш“ поривите на въображението си, които се връщат към афективните образи, тогава владееш емоциите си. Тогава можеш да владееш и любовта, която изпитваш. Можеш да я пускаш и спираш, усилваш и намаляваш. Ти владееш емоциите, а не обратното. Това е себевладеене от по-висш порядък.

Овладяването на тази техника изисква практика във себевладеенето и тренирана воля. Важното е да прекъсваме мисловния поток към афективните съдържания. Тази проста техника за контрол на мислите и въображение може да се прилага при всякакви афективни състояния, които ни обсебват - мъка, гняв, страх, желание за отмъщение и т.н.

Що се отнася до любовта, понякога, особено в нашата младост, контролирането на любовта - която ни обсебва и влудява - е последното нещо, което искаме и което трябва да правим. Любовната страст, горещите фантазии, трепета, очакването, пеперудите в стомаха и огъня в гърдите - това са едни от фундаменталните човешки преживявания, които дефинират човешкия живот и си струва да бъдат преживяни.

Търсенето на секс и полигамното поведение са нещо естествено при живите същества изобщо. При хората, обаче, предвид висшия ни разум, пълноценните връзки и съюзи не могат да се основават единствено на страстта и инстинктивните поведенчески модели.

Любовта се променя, тя търпи трансформация и узряване, от онези първи страстни моменти на влюбването. Ако една връзка се гради върху чисто сексуалното привличане между партньорите, тази връзка е обречена на студен край. Страстта не трае вечно и любовта трябва да премине от страстна и гореща към едни по-висши нива на привързване и дълбоко приятелство. Такава е любовната градация в успешните връзки. Ако този преход не се случи, хората просто се разделят, в търсене на нова страст и адреналин.

Любовта и секса взаимно се преплитат, но за да бъде една връзка пълноценна и устойчива, трябва да се изгради истинско приятелство.

Приятелство в щастие и в трудности, вкъщи и на път, в радост и в тъга. Истинско приятелство, в което да няма тайни и неизказани мисли. За да бъде една връзка между двама градивна и дългосрочна, трябва да има съвпадение на вътрешното, не само на външното. Общи интереси, занимания, цели и стремежи, общо светоусещане и светоглед. Трябва да има пълноценно общуване и взаимно уважение. Естествено, в успешната връзка трябва да има и взаимни компромиси, докато се постигне добра хармония.

В популярната култура на плитка душевност и контрастни стереотипи, егоизма и собственото удовлетворение се поставят над всичко друго. Хората лесно казват „обичам те“ и лекомислено се вричат във вярност, а след това забравят всичко, под влиянието на нагона.

Изневярата е незряла, не просто първична форма на поведение. Когато разумен човек се обвърже дългосрочно, например с бракосъчетание и деца, то не й/му подхожда да се отнася егоистично и безотговорно. Нали за това всеки прави своя избор? Ако не искаш да се обвързваш - недей. Живей полигамно. Но лъжата и изневярата са грозни, мизерни и неподхождат на по-високите нива на съзнателност.

Смисълът на семейството е да се отгледат пълноценни хора, а не просто да се размножаваш. Спомни си колко важно е да имаш стабилно семейство, в което родителите се разбират, а ако не си имал/а такова - замисли се и оцени важността му за твоите деца. Не пренасяй комплексите си от детството върху твоите деца и не ги карай да страдат така, както си страдал/а ти. Стабилността в семейството е важна. Не бъди егоист - не обещавай, ако нямаш намерение да изпълниш обещанието си до край. Не се обвързвай крайно с човек, с който не си сигурна, че искаш да бъдеш дългосрочно. Сексът, колкото и централен да е в нашия живот, не е смисъла на човешкия живот. Адреналинът от изневярата не струва колкото разбитите сърца на децата ти. Открий смисъла в човека, с когото си избрал/а да бъдеш.

Защото, за да бъдем истински щастливи имаме нужда от човек до себе си, най-близък и интимен спътник в живота; на когото да се доверим изцяло, с когото да споделим всичко и с който да си спомняме живота заедно, достигнали до дълбока старост.

В крайна сметка,

Любовта и положителните междучовешки отношения са нещата, които осмислят живота в пълнота.

Въпреки всички несъзнателни психологически причини и биохимични механизми, които ни направляват в любовта, любовта не е само това.

Любовта е общуване. Тя е свързване. Романтичната любов съществува, не само в поезията. Въпрос на светоглед.
"Любовта от пръв поглед" е прекрасна като пролетните цветове. Цъфтят бурно и преминават. Това всичко е чудесно - тези трепети и любовни преживявания са безценна част от пътешествието на нашия живот.

Но, това не е всичко, Любовта има още измерения. Измерения, отиващи отвъд прагматичното и индивидуалното. Измерения, вливащи се в самата тъкан на реалността. Така, че, любовта, като нагласа и светоусещане, може да има привличаща сила отвъд времето и пространството.

Любовта събира хората, това е факт, но това, което ги задържа заедно е разума. Не наивините представи за "непроменливия характер" или "влюбени до края на живота си", а водени от желанието за сформиране на семейство, за пълноценно отглеждане на щастливи деца, за компания и взаимопомощ изобщо в живота. Като да живееш с най-добрия си приятел - на практика това е ключа към успешните връзки.

Препятствията към срещането на "подходящия човек" могат да бъдат най-различни, но повечето от тези препятствия сякаш са в нас самите. Изграждането на успешни взаимоотношения дългосрочно е изкуство. Изкуство, което хората постигат в самите себе си, освен с хората около тях. Освен това, "Голямата любов" е истинска и тя може да се привлича.

https://www.mindvolution.net/

Най-добрите кристали за освобождаване от страха

29.08.2019

Мария Иванова

Страхът е смешно нещо … това е емоция, която може да се вкорени дълбоко в психиката ни – и следователно може да бъде изключително разстройваща, предизвикваща тревожност и направо парализираща. В същото време често е доста ирационален и необясним. Въпреки че знаем това, все пак имаме страх.

Популярния фраза на Джордж Аддайър отлично демонстрира това:

„Всичко, което някога сте искали, е от другата страна на страха.“

Сега всички знаем, че страхът може да бъде силен. Но вярвам, че сме по-мощни от страховете си.

Страхът може да по безброй начини и много различни форми. Страх от паяци, публични изказвания, летене, отиване на зъболекар. Или може да има по-широк обхват и по-голямо влияние върху качеството ви на живот. Страх от провал, страх от това да говорите истината си, страх да се доверите на себе си, страх от промяна. Големи или малки, страховете могат коварно да проникнат в нашите мисли и поведение.

Страх от промяна – вкопчване в това, което знаем и ни е удобно. Не искам да напуснем нашата зона на комфорт. Това може да се отнесе за много хора. Защото да живееш означава да изпитваш постоянна промяна и това се случва така или иначе, независимо дали го желаеш или не. Така че, това може да разбуди много страх у някои хора.

Духовният учител Екхарт Толе предлага да погледнете на връзката си с несигурност. Тол пита: Можете ли да се почувствате спокойно със несигурността?

Помнете, че страхът е временен. Може да е плашещо и дори парализиращо – но той е временен.

Нещото при страха е, че той може да цели направо в сърцето ви и да се спусне надолу към всички по-ниски чакри.

Страха Блокира Течението на Енергиите

Той възпрепятства енергийния поток на нашите тела, естествени ритми и енергийни центрове. Той изгражда барикади, блокирайки чакрите. А дисбалансите, които се проявяват като страх, понякога могат да означават затворена първа (или основна) чакра.

Той може също да свидетелства за дисбаланси във втората чакра – кой управлява промяната и как се справяте с промяната, какво е вашето ниво на комфорт и как реагирате на промяна.

Един от начините за овладяване на страха е промяна в перспективата. А промяната в перспективата може да доведе до пробуждане на много нива. Полускъпоценните камъни могат да ви подкрепят по пътя.

Сега, като казах по-горното, трябва да отбележа и това, че на 108% вярвам в чувствата. Отменял съм планове на база лошо усещане, вътрешно знание, което е много силно. И научих това от опит. Опарих се, когато не слушах, и се поучих от тези уроци.

Така че, аз абсолютно вярвам в следването на собственото ни шесто чувство, когато предупредителните звънчета се включат.

Страхът обаче не е едно и също нещо. Страхът често идва от друго място и не е непременно шесто чувство. Най-общо казано повечето страх, с който се сблъскваме в днешните времена, идва от егото и това може да ви блокира да изживеете най-истинския си потенциал – от това да живеете живота на мечтите си.

Сега, ако някога се чувствате несигурни, изпитвате силна паника, парализиращо безпокойство или имате клинична диагноза, търсенето на професионална помощ е най-добрият начин на действие. Има високо обучени лекари и терапевти, които могат да помогнат за поддържането и допълването на терапиите.

Разсейването на страха е процес. Обикновено не се оправя за една нощ; отнема време и всеотдайност. Но за щастие има енергийни инструменти, които можете да научите, за да ви помогнат да работите и освобождавате. Точно тук ще говорим за някои кристали, които могат да помогнат да разсее страха.

Има толкова много варианти на полускъпоценните камъни. Това е едно от най-красивите неща за минералното царство; има над 4000 известни минерала и несъмнено повече, които остават неразкрити. Това означава безкрайни комбинации и възможности да намерите подходящия камък или комбинация от камъни за вас.

Ето шест предложения за подпомагане на работата със страхове:

1. Черен Турмалин: В толкова много случаи Черният Турмалин е кралят за смазване на страх. Това беше моят личен опит и аз също чух от клиенти и много други хора от общността на лечебните кристали, които хвалят Черния Турмалин за този вид подкрепа.

Той е дълбоко заземяващ и защитен камък и веднага се усеща, че ви свързва със земната енергия. Държи ви стабилно с нежното си, но укрепващо влияние. Той е изключително полезен за успокояване на пристъпи на паника. Открих, че носенето на черен турмалин като гривна или колие е полезно във всякакви ситуации, които може да се почувствате уязвими или да се страхувате. Това е камък, който резонира с вашата коренова чакра и поддържа вашето чувство за сигурност и безопасност.

2. Аметист: магически и одухотворяващ. Този камък е чудесен за повишаване на интуицията ви, в която може да ви помогне да срещнете страха очи в очи, като проникнете във вътрешното си познание. Освен това има защитен елемент към него и винаги се чувствам по-сигурен, когато нося аметист.

Пирит: Това е здрав и тежък камък. Наистина е полезен за умствената сила. Той има високо съдържание на желязо, което ви свързва силно със земята и в настоящия момент. Това е друг страхотен камък, който работи в унес с базовата чакра. За мен Пиритът е като кристалната версия на тежко одеяло. Успокоява по време на стрес. Успокояващ и утешаващ, сякаш някой твърдо ви държи, гледа ви право в очите и казва: „Всичко ще бъде наред“.

Обсидиан: Друг заземяващ камък – силен, мощен, защитаващ. Обсидианът има много мощна вибрация. Това може да ви насърчи да продължите напред със сила и смелост. Като вулканично стъкло, то съдържа и някакъв огнен елемент, който може да ви помогне да съберете кураж и да се изправите срещу страховете си. Това е помощно средство за освобождаването на нещата, които вече не ви служат.

Аквамарин: Този камък помага да подкрепите вашия истински Аз през неприятните емоции. Аквамаринът ви помага да се отпуснете и да се доверите. Успокояващата енергия носи спокойствието на нежните океански вълни. Това е камъкът на гърлената чакра, който също ви насърчава да говорите и да изговаряте истината си.

Розов Кварц: Този добре известен лечител на сърцето има такава красива, любяща и мека вибрация, която може да бъде полезна за лечението на сърцето. Той носи спокойни вибрации и толкова много любов. Всички видове любов, включително обича към себе си. Което е толкова полезно, ако се окаже, че сте самият си най-лош критик и се престрашавате заради страховете си. Розовия Кварц може да ви помогне да подкрепите себе си и да изпратите любов към страховете си. Бъдете мили към собственото си аз.

Както споменах по-горе, има хиляди различни минерали, които образуват огромен масив от естествени полускъпоценни камъни. Така че можете да си представите, че този списък с камъни, препоръчан за страха, не е единственият, който може да помогне.

Има толкова много други, включително: Ахат, Малахит, Родонит, Планински Кристал, Опушен Кварц, Яспис. Списъкът продължава и майката природа е създала толкова любезно тези инструменти, които могат да ни помогнат да ни подкрепят през нашите много човешки моменти.

Носенето на кристални бижута, а също и носенето на камъни са мощен начин да ви поддържат, да подсилят вътрешната сила и да преоделеете страха.

Каквито и страхове да срещнете, знайте, че не сте сами. Има кристали, които могат да ви подкрепят и ако е необходимо, има професионалисти, които също могат да помогнат. Запазете вярата в себе си и изпратете любов към своите страхове. Съберете смелостта да се доверите на себе си. Ще се справите.

https://kafene.bg/

Предпазливост – да, страх – не

апр. 6, 2020

Пази ни от страха… защото страхът е съвсем неоснователен по същина. Той е астрална вибрация на тялото – че то може да се загуби. Човек, ако няма съзнание, че е безсмъртен, винаги ще живее със страха на своята мимолетност. Страхува се онова същество, което се усеща облечено само в плът, а не осъзнава своята духовна даденост. Затова, докато властник е тялото, страх ще има. А страхът е най-отрицателната сила в битието на човека! Той е употребяван от религиозни водачи и духовници, от администратори и цезари – той създава подчинения. Няма по-голям враг за човека от него. И само който не е смутен, може да внесе респект в овластените…

Страхът може да носи и внушения, които са психологическа травма, идваща от вековете. Защото неуспехите раждат предпазливост, често преминаваща в страх. Предпазливост – да, страх – не! Но когато дойде някаква нова същина, за да познаете прехода на състоянията си, трябва да проявите не предпазливост, а предвидливост – творческа фантазия, посредством която, преди да сте имали опита на пътешественика, поне половината неща да изживеете с мисъл. Така няма да имате страх да се качите на кораб, който обещава дълго и непознато пътуване. Тогава ще приемете и неговия кормчия, който е учител на новото. А ако не намерите такъв, трябва да изявите волята си, за да решите накъде да пътувате с този кораб. Това са двете възможности: или с кормчията, или с волята за път, решаващ битие!

Една част от посветените, когато са стигали до известни тайни, или не са ги осъзнавали, или страхът ги е променял. Непрозрението и страховата психоза изопачават духовните стойности и ценности!
Който знае тайните, не се страхува!

Из “Беззаветен завет“

Самоизолацията подобрява качеството на съня

07.04.2020

Самоизолацията може да се окаже полезна за нас, защото ние определяме колко да спим и най-важното нямаме нужда от будилник. Това подобрява качеството на нощната почивка.

Специалистите са категорични: не ползвайте будилника, особено сега в условията на социална изолация.

По-голяма част от хората практически нямат спешна работа, няма нужда да излизат някъде сутринта. Сега е моментът да приведем съня си в норма, така че събуждането да е естествено.

Според експертите, ползването на будилник, особено звуков, води до хронична липса на сън, „което се отразява не само на благосъстоянието и качеството на живот, но дори и на активността на генома“.

От своя страна, продължителността на съня зависи от резистентността към вирусни инфекции. Според специалистите, рискът от заболяване при човек, който спи повече от 7 часа, в сравнение с такъв, който спи по-малко от 5 часа, се намалява с около 250%.

По време на принудителна изолация или работа от вкъщи мнозина имаха възможност да изучават съня си. Голям брой хора, особено млади и активни работници, имат хронично недоспиване, т. е. липса на сън в продължение на много месеци, понякога и години, казват експертите.

Те смятат, че определянето на нормата ни на съня е лесно. И подчертават, че през седмицата човек, който преди не е почивал, а сега се е наспал, събуждайки се, се чувства енергичен, отпочинал, в добро настроение и във форма.

За хора над 18-годишна възраст нормалното време за сън е от 7 часа до 9 часа в денонощието, но границите около 6 часа и 10 часа също са приемливи.

Специалистите смятат, че за да се придържаме към собствената си форма, следва да не прекарваме допълнително време в леглото сутрин и да не се отдаваме на прекомерен сън през деня.

„Ако човек не спи през нощта, тогава е допустима дрямката в светлата част на денонощието. Такъв сън трябва да бъде кратък – не повече от 30 минути, предупреждават лекарите.

И допълват, че ако човек излее от нормата си и спи дълго през деня, ще се влоши заспиването му на следващата вечер и може да се развие безсъние. Ето защо е по-добре да останем активни през деня.

actualno.com

Притча за алчността

Преди много години, в едно от планинските ни села, в които обработваемата земя е доста разпокъсана, живеел един безимотен селянин, който работил дълги години като ратай, при най-богатия земевладелец на селото. Ратаят бил много трудолюбив и получавал по-голяма заплата от всички наемници в селото, но въпреки това все не успявал да задели достатъчно пари, с които да си купи собствена земя и да сбъдне голямата си детска мечта. Той от ранна възраст си мечтаел, че един ден ще стане едър земевладелец и оттогава цепел всяка стотинка на две, само и само да се сдобие с така мечтаната земя, а многолюдното му семейство постоянно живеело в крайна оскъдица и голяма мизерия.

Богатият земевладелец дълги години наблюдавал какво се случва в живота и семейството на най-доверения му работник и понеже бил изключително щедър човек, един ден решел да му подари малка част от своите многобройни имоти.

– Жено, днес реших да подаря две от нашите ниви и една ливада на най-добрия ни ратай. – споделил богаташът на съпругата си, по време на семейната вечеря.

– Добре ще сториш! Подари му ги. Ние няма да обеднеем, а това е Богоугодно дело. – веднага се съгласила добросърдечната чорбаджийка и добавила. – Вече тридесет години ти служи вярно човекът, заслужил ги е.

– Но знаеш ли какво съм решил? – подсмихнал се под мустак старият и мъдър чорбаджия. – Ще му поставя и едно малко изпитание, преди да му подаря трите имота. Утре ще му кажа да се подготви и да си избере само една от нашите ливади, която той реши и ако успее да я окоси цялата от изгрева до залеза на слънцето, ще бъде негова. За двете ниви нищо няма да му казвам, но ще му дам възможност да свърши работата в деня на лятното слънцестоене, който е най-дългият ден в годината.

– Не разбрах, какво е и къде е изпитанието, за което ми говориш? – погледнала го учудената жена.

– Не се ли сещаш, че изпитанието е за неговата алчност. Ако се полакоми и си избере, която и да е от най-големите ни ливади, той няма да успее да я окоси за един ден и няма да получи нищо. Изборът е между ливадата и алчността му, но е само негов и каквото си избере, това и ще получи! –  след  тези обяснения разговорът им бил приключен, а на другия ден чорбаджията го споделил с верния си ратай, който подскочил от радост и веднага изтичал до своята къща за да се похвали на бедната си женица.

– От утре ще имаме наша земя! – викнал още от входната врата запъхтеният ратай. – Чорбаджията ми обеща, че ако успея да окося най-голямата им ливада само за един ден, ливадата ще бъде моя. Това е утрешният ден на лятното слънцестоене, най-големият ден и ливадата ще бъде моя. Моя! Чу ли! – викнал още по-силно ратаят.

– Ти луд ли си? – погледнала го сърдито жена му. – Този изедник си прави шеги с теб. Как ще окосиш толкова голяма ливада за един ден? Това е невъзможно!

– Ще успея! Ще видиш, че ще я окося. Всички ще видят! – заканително поклатил глава амбициозният мъж и се заел с остренето на най-здравата си коса. Подсигурил се с още два резервни инструмента и на другия ден, още по тъмно отишъл на избраната ливада.

Алчният косач косил, косил цял ден, без и за минутка да си почине, но до късния следобед успял да окоси само две трети от огромната ливада. Силите му постепенно намалявали, а той  поглеждал към залязващото слънце и постоянно увеличавал темпото. „Стегни се! Още малко ти остава.” – съветвала го алчността и косачът замръкнал на мечтаната ливада. Семейството му го чакало, чакало да се прибере и като не се прибрал до полунощ, синовете му грабнали фенерите и отишли да го търсят, но за зла участ намерили само мъртвото му тяло, което лежало неподвижно върху постеля от току що прясно окосена трева. Отнесли го в къщи и нещастната им майка веднага изтичала до къщата на богатия земевладелец.

– Ти си убиец! Ти уби мъжа ми! – крещяла истерично обезумялата жена. – Защо го изпрати да  окоси най-голямата ти ливада само за един ден?

– Успокой се! Не съм го убил аз! – започнал да се оправдава и да я успокоява чорбаджията. – Аз му казах, че изборът е негов и той сам си е избрал ливадата, която да окоси, а прекрасно знаеш, че имаме много малки ливади, с които щеше да се справи и за половин ден.

– Така ли? Не знаех, че сам си е избрал най-голямата ливада. Извинявай! – тихо прошепнала съкрушената вдовица, а после с още по-тих глас добавила. – Умората го е убила!

– Не, мамо! Грешиш! – обадил се зад гърба й най-малкият й син, който бил с най-буден ум от всичките й деца. – Убила го е алчността!

– Да! Алчността е. – замислено поклатил глава, чорбаджията и добавил. – Алчността е истинският му убиец и откакто свят светува същата тази необуздана алчност е погубила безброй човешки съдби и още колко ли ще погуби?..

– Никой не знае, но сигурно ще са много! – обадило се отново умното момче.

– Така е! За съжаление, отново си прав, синко! – съгласил се старият земевладелец.

***дин човек казал на Буда: „Аз искам щастие.“ Буда му отговорил: Първо махни Аз – това е егото. После махни  искам – това е алчността. И накрая ще имаш само щастие“.

Пазете се от гордостта,

от капаните на алчността,

внимателно използвайте своето Аз

и щастието винаги ще бъде с вас!

Валентин Начев

„Каква полза за човека, ако спечели целия свят, но изгуби душата си?”  Матей 16:26

Притчата е от книгата БОЖЕСТВЕНОТО ЛЕКАРСТВО , включена е и в сборника с кратки разкази и съвременни притчи „Няма да е все така!..“  

https://vnachevblog.wordpress.com/

Чудото на Благодатния огън

10.04.2020

Благодатният огън обединява не само Католицизъм, Православие, подлежащите му Арменска църква и Коптска църква, но и Юдаизма.

Това чудо – Благодатният огън- се случва всяка година вечерта на Страстна събота, деня преди православния Великден, в храм „Възкресение Христово“, построен точно върху Божи гроб в Йерусалим.

Православните християни твърдят, че слизането на Благодатния огън е чудо. В първите минути след запалването този огън има уникалното свойство да не излъчва топлина и да не изгаря, а вярващите си мият лицето и ръцете с него, като с вода.

Огънят възниква над Божи гроб като стълб от синя светлина, от който патриархът запалва свещи.

Първите сведения за запалването на свещите и кандилата в църквата Божи Гроб са от 4 век. Тогава за празника нямало масло и патриарх Нарцис наредил да сложат вода.

В нощта на литургията, внезапно всички кандила и свещите на самия патриарх се запалили. Оттогава чудото се случва всяка година.

Когато Йерусалим преминавал през ръцете на кръстоносци, евреи, православни, византийци, османци, църквата била разрушавана, поругавана, наново достроявана, но Благодатният огън бил все там на Великден.

Има сведение, че Огънят не слязъл един- единствен път в самата църква, а около нея. Арменският патриарх през 1579 г. подкупил султан Мурад, за да получи неговата църква единствена правото да служи Пасха в Божи Гроб.

Всички вярващи излезли извън затворената църква. Но колкото и да се молел патриархът, огънят така и не слизал.

Но вместо това като мълния се запалил извън храма, блеснал в една от колоните, където се молел православният патриарх и всички вярващи вече могли да получат частица от него. С

Случаят предизвикал размирици, което разгневило султана и той заповядал всички да имат правото да се молят в църквата наравно – православни, арменци, копти, францисканци.

Изключителни мерки се предвиждат за Благодатния огън тази година, заради Ковид-19. В храма “Възкресение Христово” в Йерусалим, където огънят слиза от небето в навечерието на Великден, няма да се съберат, както друга година, стотици богомолци.

Засега плановете са в църквата да има 10-15 представители на източноправославните църкви, съобщава “Джерусалем пост”, позовавайки се на информация на израелското външно министерство.

Те ще транспортират Свещения огън до летището с полицейски екскорт и ще го дадат на религиозните делегации, които няма да слизат от самолетите си, за да не нарушат карантината.

Уикипедия

https://quizshow.online/