ВЕЛИКДЕН

Празникът на Празниците – Всичко за Всеки ден на Велика Седмица и Възкресение

Евгени Веселинов • 04/13/2020

“Христос воскресе из мертвих, смертию смерт поправ и сущим во гробех живот даровав.” Възкресението на Иисус Христос е онзи исторически факт, който дава основа на цялото християнство.Човек е съставен от тяло и душа. По тялото си той прилича на материалния свят, а по душата си – на Бога. Той е създаден по образ и подобие Божие, а това значи не само, че душата му е надарена с разум и свободна воля, а и че е способен чрез постепенно духовно усъвършенстване все повече да се уподобява на Бога, да се приближава до Него и да живее в Него.

 Душата е божественото в човека, затова е най-ценната част в съществото ни и заслужава повече внимание. Тя струва повече, отколкото целият свят. Тя е безсмъртна и вечна.

Възкресение Христово

Всичко за празника

ВЕЛИКАТА СЕДМИЦА

Историята, Пожелания, Любопитно, Българските дати, Скъпоценните яйца на Фаберже, Рецепти, Как празнуват в България и другите сега и преди

“Защо търсите живия между мъртвите? Няма Го тука в гроба! Христос възкръсна!” Евангелие от Лука 24:5,6

Наближава първият и най-големият от празниците на новозаветната църква – Великден, или Възкресение Христово. На този ден се отбелязва възкресението на Исус Христос – Божият Син, който със смъртта Си изкупил греховете на човечеството, а с възкресението Си дал надежда за живот след смъртта.

Великден, или още както го наричат Пасха (от староеврейски – означаващ „преминаване”), е празник, който води началото си още от древността – скитащите номадски, семитски и тракийски племена го празнували, радвайки се на пролетта, на събуждането на природата и живота. С възникване на християнството празникът се свързва с възкръсването на Исус Христос и затова отначало честването му при евреи и християни съвпадало по време. През 325 г. на Първия вселенски събор в Никея е взето решение

Великден да се празнува на първата неделя след пролетното пълнолуние. Затова и досега празникът няма определена дата в календара.

Източната православна църква, в т.ч. българската, ползва юлианския календар. Oсвен това, Великден не трябва да се празнува преди еврейската Пасха. Католиците се придържат към григорианския календар и празнуват Възкресение през първата неделя след първото пълнолуние от пролетното равноденствие. 

Само пoнякога двата Великдена (православният и католическият) съвпадат по дата.

ВЕЛИКАТА СЕДМИЦА

Последната седмица преди Възкресение, която идва, се нарича Страстна (наречена още Седмицата на страданията). Тогава се припомнят събитията от последната седмица от живота на Исус Христос от момента, в който тържествено влязъл в Йерусалим, до деня, в който бил разпънaт на кръста и възкръснал на третия ден.

Всеки ден от тази седмица се нарича Велик — Велики понеделник, Велики вторник и така нататък.

Тази седмица е последна от Великденския пост, който продължава осем седмици и са забранени храните от животински произход, шумното веселие и други видове развлечение.

В края на Страстната седмица се “тримири”, т.е. не се яде нищо,

може само да се пие вода. Това според някои трае последните три дни преди Възкресението, а според други – само един ден.

През първите три дни на Страстната седмица Църквата припомня последното пребиваване на Господа в Йерусалим.

ВЕЛИКИ ПОНЕДЕЛНИК е символ на премахването на материалното от духовното и на загубата на душата (човещината).

За този ден евангелистите ни разказват как Божият син влязъл в Йерусалимския храм и го намерил пълен пълен с търговци. Обхванат от свещен гняв, Той прекатурил масите им, а тях самите изгонил, защото храмът е дом за молитва, а не тържище

.

15. Дойдоха в Иерусалим Иисус, като влезе в храма, почна да пъди продавачите и купувачите в храма; и прекатури масите на менячите и пейките на гълъбопродавците;

16. и не позволяваше да пренесе някой през храма какъвто и да е съд.

17. И поучаваше ги, като казваше: не е ли писано: “домът Ми ще се нарече дом молитвен за всички народи”? А вие го направихте разбойнишки вертеп.

Във Велики понеделник Църквата прославя св. праведен патриарх Йосиф (St. Patriarch Joseph the All-comely) – предобраз на Иисус Христос и син на Яков. Йосиф бил продаден от своите братя на пътуващи за Египет търговци. Там, в чуждата нему страна, той преминал през множество страдания, но фараонът го направил втори по власт и положение в цялото царство. Подобно на Йосиф Господ Иисус Христос бил предаден на езичниците. На този ден Църквата също ни предлага да размислим и над образа на безплодната смокиня (смоковница), която изсъхнала след като била прокълната от Господ. Т.е. ако не се стремим да вярваме и да имаме добродетели и не принасяме духовни плодове и ние ще “изсъхнем”, душата ни ще изсъхне. ”Всяко дърво, което не дава добър плод, бива отсичано и хвърлено в огън” (Мат. 3:10).

ВЕЛИКИ ВТОРНИК е символ на безкористното дарителство и човешката милост, на раздаването на знания, на големеенето.

На този ден се чете и притчата за десетте девици, в която се говори за пет мъдри и пет неразумни девици, а се подразбира пет мъдри и пет неразумни човешки души.

Този ден е за поучения и последни нравствени наставления: Господ Иисус Христос ни дава пример как да благотворим (да даряваме) – не да даваме от излишъка си за тази цел, а като бедната вдовица да отделим от последните си материални средства. Напомня ни, че трябва “да бодърстваме и да не униваме”, и да държим светилниците си запалени (очите си отворени) в очакване на Божествения Жених. ”Светило за тялото е окото” (Мат. 6:22), казва Господ, т.е. непомраченото човешко сърце и душа, а ‘”маслото е милостинята или всичките ни добри дела”(св. Йоан Златоуст). На този ден Църквата ни припомня също и притчата за талантите и ни приканя да се трудим и да усъвършенстваме способностите, с които Бог ни е дарувал. “14. Защото Той ще постъпи като човек, който, тръгвайки за чужбина, повика слугите си и им предаде имота си: 15. и едному даде пет таланта, другиму два, другиму един, всекиму според силата; и веднага отпътува.

14. Защото Той ще постъпи като човек, който, тръгвайки за чужбина, повика слугите си и им предаде имота си: 15. и едному даде пет таланта, другиму два, другиму един, всекиму според силата; и веднага отпътува. 16. Който взе петте таланта, отиде, употреби ги в работа и спечели други пет таланта; 17. също тъй и който взе двата таланта, спечели и други два; 18. а който взе единия талант, отиде, та разкопа земята и скри среброто на господаря си. 19. След дълго време дохожда господарят на тия слуги и поисква им сметка. 20. И като пристъпи оня, който бе взел петте таланта, донесе други пет и казва: господарю, ти ми предаде пет таланта: ето, аз спечелих с тях други пет. 21. Господарят му рече: хубаво, добри и верни рабе! В малко си бил верен, над много ще те поставя; влез в радостта на господаря си. 22. Дойде също и оня, който бе взел двата таланта, и рече: господарю, ти ми предаде два таланта: ето, аз спечелих с тях други два. 23. Господарят му рече: хубаво, добри и верни рабе! В малко си бил верен, над много ще те поставя; влез в радостта на господаря си. 24. Пристъпи и оня, който бе взел единия талант, и рече: господарю, аз те знаех, че си жесток човек: жънеш, дето не си сеял, и събираш, дето не си пръскал; 25. и като се уплаших, отидох, та скрих таланта ти в земята; ето ти твоето. 26. А господарят му отговори и рече: лукави и лениви рабе! Ти знаеше, че жъна, дето не съм сеял, и събирам, дето не съм пръскал; 27. затова трябваше парите ми да внесеш на банкерите, а аз, като дойдех, щях да си прибера своето с лихва;28. вземете, прочее, от него таланта и го дайте на оногова, който има десет таланта; 29. защото всекиму, който има, ще се даде и преумножи, а от оногова, който няма, ще се отнеме и това, що има; 30. а негодния раб хвърлете във външната тъмнина: там ще бъде плач и скърцане със зъби. Като рече това, извика: който има уши да слуша, нека слуша!

Притча за талантите на тримата слуги

31. А кога дойде Син Човеческий в славата Си, и всички свети Ангели с Него, тогава ще седне на престола на славата Си, 32. и ще се съберат пред Него всички народи; и ще отдели едни от други, както пастир отлъчва овци от кози; 33. и ще постави овците от дясната Си страна, а козите – от лявата.

Във Велики вторник на Страстната седмица в църквата се чете освен притчата за талантите, но и тази за десетте девици, в която се говори за пет мъдри и пет неразумни девици, а се подразбира пет мъдри и пет неразумни човешки души. Мъдрите имали чисти светилници и свещен елей, а неразумните – само чисти светилници. Светилниците в тази притча символизират телата, а маслото (елей) – милостта. На гръцки език “милост” се произнася “елеос”. Мъдрите девици имали девствено тяло с девствена душа, но освен това и милост велика по отношение на по-слабите, към онези, които още не са се освободили от греха. Неразумните строго спазвали целомъдрието телесно, но презрително, немилостиво се отнасяли към по-слабите, високомерно ги осъждали и ги загърбвали с презрение (игнориране на околните).

“Праведниците са наречени неразумни – казваше свети Нил Синайски, – защото преуспявайки в много трудното, дори невъзможно дело – запазването на целомъдрието, те пренебрегнали малкото и лесното“. А пренебрегнали са те милостта, съчувствието, прошката. Светилникът им е чист, но празен и тъмен! Тази притча има и още по-дълбок, духовен смисъл. Под петте неразумни девици се подразбират петте безмълвни сетива.

Който живее само с това, което вижда и чува, без да контролира чувствата с разума си, той има неразумна душа.

Под пет мъдри девици се подразбират петте вътрешни органи на чувствата, които разумно управляват външните чувства и властват над тях. Отрудявайки плътта, нека отрудним и душата. Макар тялото и душата да съставят един човек, но, както знаете, често тялото върши едно, а душата друго.

ВЕЛИКА СРЯДА е символ на предателството, както и на унищожаването на “силните-слаби” хора, извън и различни от управляващите.

Велика сряда ни припомня за една жена, разкаяла се блудница, която изляла драгоценен елей върху Господа и омивайки нозете Му със сълзите си.

В деня на Светата и Велика сряда (ПРЕДАТЕЛСТВОТО) се припомня едно от последните събития преди спасителните за нас страдания на Господ: за многоценното миро, което в искреното си разкаяние една грешница изляла върху Спасителя в дома на Симон Прокажени. Иисус й прощава и за нея Той каза, че много се прощава на този, който умее много да обича.  Да се  опомним и ние за нашето духовно състояние, да бъдем искрени в това, което правим и да “помажем” Господа, ако се наложи. 

Велика сряда се свързва с евангелската Притча за двамата длъжници, в която Иисус Христос сочи опрощаването на грешниците като по-важно от това на праведниците.

Зловещият заговор. Припомняме си и решението на Синедриона да осъди Иисус Христос, когато Иуда Искариот отишъл при иудейските първенци и уговорил да Го предаде за тридесет сребърника. И ние се замисляме: дали и ние не предаваме Христа или някого чрез нашите дела?

“И влезе сатаната в Иуда, наричан Искариот, един от… дванайсетте. И той отиде и се наговори с първосвещениците и воеводите как да им Го предаде” (Лука 22:3-4).

Това, което е особено поразително в Юда, че във време на своето близко приятелство с Господа, той по живот е бил съвсем същият, както и другите Апостоли. С тях той ял, пил, пътувал, нощувал, с тях слушал поученията и видял чудесата на Господа, с тях търпял всички нужди, проповядвал. Нито Апостолите, нито друг някой се е усъмнил в него. Вътре в душата на Юда е зреело онова, което през всичкото време не е показвал. 

“Не се хвали с никакви дела и никакви подвизи. Но ако ти си проникнал в самата глъбина на твоето сърце и си убил загнездилата се там змия, която трови всички проявления на твоя живот, тогава благодари на Господа.” (Mакарий Египетски)

 Голяма е разликата между спасената грешница и погиналия Юда, избран преди това за апостол. Тя отдала цялото си богатство за Христа и целувала нозете Му, а той продал за пари Учителя си с целувка.

Общата тема на първите три дни от Страстната седмица е краят на света и съдът Христов.

ВЕЛИКИ ЧЕТВЪРТЪК (+English)– символ на тайните важни събития, на “затворените общества”, на “клетвата и посвещаването във вярност” и отново на предателството

След молитвата на Иисус дошли много иудеи, стражари, фарисеи, а Иуда им го посочил с целувка.

На Велики четвъртък си спомняме четири събития: Божественото умиване (на нозете), Тайната вечеря и установяването на Светите тайнства, усърдната молитва на Господа и, накрая, предателството на Иуда. Господ Иисус Христос установил св. тайнство Евхаристия (Причастие), като Сам причастил светите апостоли без Иуда, който бил вече излязъл, за да осъществи заговора си. След като завещал новата заповед за любов към всички, Христос явил на учениците Си, че ще бъде предаден. В недоумение учениците питали, кой ще стори това. Запитал и Иуда, и Христос му отвърнал тъй кротко, че другите не разбрали. След молитвата на Иисус дошли много иудеи, стражари, фарисеи, а Иуда им го посочил с целувка.

Иуда станал, излязъл и те помислили, че отива да прави покупки, понеже той бил ковчежник. У Юда Искариотски е имало по малко от душата на всеки един от нас. Да не беше тъй, щяхме да бъдем безгрешни. В четвъртък вечерта се четат така наречените Дванадесет Евангелия, които разказват за Христовите страдания. На този ден свещенослужителите изнасят кръста от олтара, което символизира носенето му от Христос към Голгота и всеки желаещ мирянин бива помазан с елей за здраве.

“Сребролюбие, ти предаде Господа Христа! Сребролюбие, ти и днес Го предаваш. Юда, който е бил ученик Христов, който е бил с Него, който е присъствувал на всички Христови чудеса, същия този Юда сребролюбието е направило предател и Христоубиец. А аз? А ти? Ако не умееш да си щастлив в сиромашията, знай, че си кан­дидат за Юда. Мечтаеш ли за богатство, тлее ли у тебе жаждата за пари, знай, че в теб се зачева Юда. Сребролюбието е разпнало Христа, убило е Бога. Сребролюбието има това проклето свойство — да прави човека не само Христоубиец, но и самоубиец. Отначало то убива Бога в душата на човека, а след като убие Бога в човека, то стане убива и самия човек. Днес не бесове, не зверове, не чакали, но човеците са изплели венец от тръни и са го турили на главата Христова. Трънен венец за Христа плетем и аз, и ти, приятелю, ако съм сребролюбец, ако съм блудник, ако съм прелюбодеец, ако съм богохулник, ако съм клеветник, ако съм клюкар, ако съм пияница, ако съм немилостив, ако съм гневлив, ако имам греховни мисли, ако имам нечисти чувства, ако нямам вяра, ако нямам любов. Всеки мой грях, всеки наш грях е трън, който ние втъкваме в проклетия венец, който обезумялото човечество непрестанно плете около главата на Господа Иисуса.” /Преподобни отац Јустин. Пасхалне беседе./

Обикновено рано сутринта на Велики четвъртък, във всеки дом боядисват яйца (вижте по-долу).

ВЕЛИКИ (Разпети) ПЕТЪК – денят на раздвоението на човека –символ на подлоста на хората, на страданието на предадените човеци, на саможертвата в името на наследниците и спасение на обществото

Разпети петък. Най-тъжният ден за християните. На този ден Иисус Христос е разпитван, осъден и разпнат на кръст, умира, като най-позорен разбойник. Човечеството е осъдило Бога на смърт!

На Велики Петък (РАЗПЕТИ ПЕТЪК – МИНАВАМЕ “ПОД МАСАТА”) се припомнят се великите страдания на Иисус Христос, волно приел да бъде съден, бичуван, оплют, бит с плесници и показан пред народа в багреница за поругание, с кръст в ръка и с венец от тръни на главата. Велики петък е най-тъжният, най-тежкият ден за Божия син. Той бива разпитван, вина Му вменили, а Пилат, пoдстрекан от тълпата, която ревяла “Разпни Го”, му издал тежка присъда. А само преди дни същата тази тълпа го зовяла “Осана”. Нарамен с тежък кръст от преторията на Пилата, Христос бил поведен към Голгота на разпятие. Разпнат между двама разбойника за поругание, издъхнал, приел смърт, за да избави от смърт цялото човечество. Постът е особено строг: Църквата повелява тогава да не се яде, нито нещо да се пие (дори вода). А народът казва, че на Велики петък и пиле не пее и гнездо не вие. В петък никой не подхваща каквато и да е работа. В представите на не малко хора Велики Петък се свързва с минаване под ”масата”. Извършването на този така наречен ритуал носи здраве, късмет, а според някои и опрощаване на греховете. Тези тълкувания са неправилни и плод на пълно суеверие, но за жалост се разпространяват често.

Петък сутринта преди началото на службата, в средата на храма се издига ”гробът” Христов, украсен с цветя, а на престола се поставя ПЛАЩАНИЦАТА – платът, с който е завито тялото Христово след свалянето му от кръста. 

Тя представлява парче плат, на което е извезан образът на положения в гроба Спасител. Върху плащаницата се поставят Евангелието, Кръстът и много цветя. Християните идват в храма и носят цветя така, както се отива на погребение на близък и скъп човек. Пристъпват с молитва към издигнатия гроб на Христос и благоговейно се покланят на изображението. 

Целуват последователно Христовото Тяло извезано на плащаницата, Евангелието и Кръста и полагат цветята. След това се навеждат и преминават под издигнатото място. По този начин изразяваме нашето преклонение, смирение и скръб пред гроба Господен, но също и благодарност за изкуплението което ни дари Спасителят. После отново се покланяме пред издигнатия голям Кръст, изображението на св. Богородица и св. Йоан Богослов и ги целуваме. Свещеникът ни дава цвете за благословение и духовна утеха символ на надеждата и вярата, че още малко и гроба ще остане празен и Христос ще Възкръсне. Отнасяме цветето в дома си и го поставяме над иконите,за да ни напомня, че очакваме великия ден. По време на вечерното богослужение на Велики Петък Плащаницата се изнася от олтара и се извършва специално богослужение, наречено опело Христово.  След това, с нея се обикаля около храма и символично се извършва погребението на Христос. В края на вечернята свещеникът взема Плащаницата от престола и я полага в “гроба” в центъра на храма. Поклонението на плащаницата продължава две денонощия, до късно в събота вечер, когато тя се внася обратно в олтара минути преди пасхалното шествие на кръста. Т.е. “под масата” можем да минем през деня в петък, и в събота.

ВЕЛИКА СЪБОТА е символ на силата и вечноста на духа на човека, и на безстрашието и постоянството в борбата с лошото, на безотказната вяра и надежда, на победата на заслуженото добро и правилното

Велика събота Църквата възпоменава телесното погребение на Иисуса Христа. Положен вече в гроба, Духът на Иисуса е в ада, за да разкъса оковите му и да отвори отново за нас райските двери. Това ще се случи на другия ден. В Неделята, наречена с най-краткото име – Великден. Всъщност, както добре знаем – нощта събота срещу неделя – тази на Възкресението.

На Велика събота Църквата възпоменава телесното погребение на Иисуса Христа и слизането Му в ада. Църквата прославя Велика събота като “най-благословения седми ден”. Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв Човек – вместо царска корона – трънен венец, вместо престол – позорен кръст! Но в същото време спасява света и отваря гробовете. Положен вече в гроба, Духът на Иисуса е в ада, за да разкъса оковите му и да отвори отново за нас райските двери. 

Това ще се случи на другия ден – Неделята, наречена с най-краткото име – ВЕЛИКДЕН. За разлика от римокатолиците нашата Православна Църква не разглежда слизането на Христа в ада като “частен фрагмент”. Църквата ни не приема, че то е  “еднократно” действие, но и не учи, че Христос слиза в ада многократно. Христос пребивава в него със Своето спасително действие, със Своята спасителна енергия неизменно.

Богослуженията на Велика събота са най-високата точка в православната литургическа традиция. На края на Литургията се благославя хляба и виното, а в много храмове се освещават козунаците, житото и яйцата. В дванадесет часа се пее канонът на Велика Събота и свещенослужителите мълчаливо пренасят Плащаницата от средата на храма в олтара през Царските врата, и я полагат на Светия престол, където остава до празника Възнесение Господне (или Спасовден, 40 дни след Великден). Точно в полунощ и извън Храма, при биене на камбаните свещеникът обявява Възкресението с думите „Христос Воскресе“. Свещеникът, носещ Евангелието и Плащаницата заедно с народа със запалени свещи обикалят около храма. Свещенослужителите са сменили тъмните си великопостни одежди с бели пасхални, което символизира триумфа на Христос над греха, дявола и смъртта. 

По време на службата в храма всички пеят, а след службата всички се поздравяват: “Христос Воскресе!”; Отговорът трябва да е “Воистина воскресе!”. Това служи като поздравление и през следващите 40 дни.

Още в двора на храма, хората си подаряват боядисаните яйца, чукат се с тях, след което ги изяждат. По възможност запалената в черквата среднощна свещ се носи мълчешком у дома и ако имат кандило се запалва с нея, което е било изгасено през цялата изминала седмица. На следващата сутрин хората отново ходят на църква, в която няма служба и след това се събират семейно у дома. Младите обикновено отиват на гости при родителите си или кръстниците си. 

Празничната трапеза обикновено са ястия с агнешко, много салати с пресни зеленчуци, червено вино и др. /вижте по-долу рецепти/.

Тази тържествена процесия свидетелства, че цялата вселена е очистена, избавена и възстановена от влизането на “живота на света” в смъртта. Бог, Който желае всички да се спасят и достигнат до познание на истината, сторил всичко възможно за спасението на човечеството. Човешкото естество е вече освободено и единствено условие за спасението на човека се явява неговото собствено желание.

НЕДЕЛЯ Е ВЕЛИКДЕН – ПРАЗНИКЪТ НА ПРАЗНИЦИТЕ

Страстната седмица е най-дългата седмица в годината, наситена с много тъга и покъртителни изживявания. Защото страст означава страдание. А страданията Христови са прелюдия към вечния живот.

На Велики четвъртък и Великата Събота боядисваме Великденските яйца. Обикновено рано сутринта на Велики четвъртък, във всеки дом боядисват яйца (ако това не бъде направено в четвъртък, тогава е възможно да се боядисват яйца само в ранните сутрешни часове на събота). Най-старата жена с 1-то боядисано яйце, най-често червено, прави кръст на челата на всички деца в къщата. След това яйцето се поставя пред домашната икона. Обикновено в същото време се пече Великденски хляб в които се добавят нечетен брой яйца. Съществуват много варианти относно вярванията, свързани с появата на тази практика. Според една от легендите, това е свързано със случка, станала, когато Христос бил на кръста. В този момент в подножието на Христовия кръст дошла кокошка и снесла яйце. Кръвта, която се стичала от Христовото тяло, обагрила яйцето в червен цвят и затова възникнала практиката да се боядисват яйцата. Според друга версия, Мария Магдалена застанала пред император Тиберий и му поднесла в дар червено яйце с думите “Христос Възкръсна!” (това били първите думи от проповедта й).

Боядисаните яйца, според народните вярвания, имат магическо и предпазващо свойство, поради което първото яйце или се заравя в нивата за плодородие, или се държи на иконата, за да се “лекуват” болните с него. Когато домакинята боядиса първото яйце, тя натърква с него бузките на децата, за да са здрави. При други народи на яйцето му се приписва силата да гаси пожари, само че, преди да се хвърли яйцето в огъня, стопанинът трябва да обиколи с него къщата си три пъти. С червено яйце в ръка се издирва и загубен добитък.

През средните векове яйцето е символизирало четирите елемента на мирозданието: черупката олицетворявала земята, мембраната е въздухът, белтъкът — водата, а жълтъкът — огънят. В митологията и в бита животът и смъртта са винаги свързани, затова яйцето станало символ не само на живота, но и на смъртта. В музея на народния бит в Базел (Швейцария) се пази костюмът на Смъртта, окичен с гирлянди от яйчени черупки.

В един от музеите на Милано има картина на Пиеро Франческа от 1472 г. – Дева Мария с младенеца, над които виси яйце — символ на смърта, но и на безсмъртието, на възпроизвеждането на поколенията даващо и вечния живот, на надеждата, докато свят светува.
The Brera Madonna (the Pala di Brera, the Montefeltro Altarpiece, Brera Altarpiece, 1472-1474) in the Brera Gallery in Milan, by Piero della Francesca (Piero di Benedetto)

Ако не сте успяли да боядисате яйчица, то ще получите такива в Църквата.

На “разпети петък” се правят и Великденските хлябове, в които се вмесват боядисани яйца. Великденският хляб е вторият основен символ за този ден. Той никога не се реже, а се разчупва от най-възрастния в дома на толкова парчета, колкото са хората в семейството, като задължително се оставя по къшей хляб за къщата и за Бога. Тази традиция се свързва с поверието за благодат и здраве за цялата фамилия. Докато раздава хляба, най-старата жена в семейството благославя всички му членове, като се моли за опрощаване на греховете им.

В събота преди полунощ, започва службата в православната църква.

На нея ходят всички, като носят със себе си по едно боядисано яйце. Когато свещеникът обяви Възкресението на Христос, всички се поздравяват и заедно с това прекратяват Великденския пост, като изяждат яйцето.

Неделята и понеделник и вторник следващата седмица са посветени на веселието. По традиция на тези дни се играят хора на мегдана. На тези хора родителите избират брачните половинки на децата си. Много е важно всички да са с нови дрехи, най-вече момите, не само за да се харесат, но и за да покажат, че са работливи и са успели да си ушият новите дрехи.

Великден не приключва изцяло само в рамките на посочените дни. В периода между него и Петдесетница (40 дни) традиционният поздрав е “Христос возкресе!”, като се отговаря “Воистина Воскресе!” (… а не “мерси подобно  )

Свежи весели великденски пожелания

*Честит Великден! Много любов,здраве,късмет и кошница пълна с яйца и козунак!*

*Честит Великден! Да ти е леко сърцето и тежък джоба!*

*Христос воскресе! Нека светлината на Неговото воскресение озари живота Ви! Много здраве и благополучие!*

*Честито Възкресение Христово! Нека запалените свещи във Великденската нощ осветят душите и сърцата ни и пламъка на любовта и добротата изпълват живота ни!*

*Велики дела да свършиш, велики мисли да имаш, велик да си и ти! Христос воскресе!*

*Честит Великден! Пожелаваме много здраве, шарено настроение и усмивки. Весел празник!*

*Радост и много щастливи изненади! Желаем Ви много мир и надежда, сбъднати пролетни обещания и щастливи нови спомени! Нека този Великден бъде специален за Вас!*

*Христос Воскресе! Нека никога да не забравяме, че Господ ни е създал човеци и винаги да носим човещината в себе си.

*Хората казват, че не всеки ден е Великден, но аз ти пожелавам за теб да бъде.*

*Днес е Великден, Христос возкресе и на земята радост донесе! Слънцето грее, бият камбани, в топла молитва всички са сбрани, а вкъщи чака софра готова с бели краваи, с покривка нова.*

*Христос воскресе! Нека светлината на Неговото воскресение озари живота Ви! Много здраве и благополучие!*

*Честит Великден! Нека здравето и доброто настроение не те напускат цяла година! Велики дела да свършиш, велики мисли да имаш, велик да си и ти! Христос воскресе!*

*С пожелание за здраве, благополучие и светли Великденски празници. Нека има Мир и Любов в сърцата ни!*

Три календара объркват общата дата за Великден: Лунен, Юлиански и Грегориански

Защо се разминават дните на източния и западния Великден? 

На Първия вселенски църковен събор през 325 г. в град Никея различия няма – приемат се догмите, каноните и “Символът на Вярата”. Съборът решава и Възкресение Христово да се чества в неделния ден след пролетното равноденствие. съборът постановява Възкресение Христово да се празнува винаги след еврейската Пасха и никога заедно с него. Защото не може Възкресението да е преди разпването. (Христос е разпънат на кръст на хълма Голгота в Ерусалим в петък, на 25 март 33 година. Било е по време на празника Пасха. В неделя на 27 март, точно в полунощ, е възкръснал.) Ако Великден по някаква причина не може да бъде в неделния ден след Пасха, той да бъде отслужван един месец по-късно. Правилото е просто, но кога настъпват пролетта и първото й пълнолуние? Проблемът идва от различията между лунния календар, с който си служат евреите, и Юлианският календар, отброяващ времето в Римската империя.

С вековете пролетното пълнолуние се е преместило и избързва с 4 дни. Юлианският календар също е неточен и натрупва разминавания от 13 дни. През 1592 г. папа Григорий XІІІ заменя Юлианския календар с Григорианския. Натрупаната грешка се коригира, като времето се измества с 10 дни напред. У нас това се прави на 1 април 1916 г., когато грешката е от 13 дни. При корекцията българите се събуждат от 1-и на 14 април. Григорий коригира и пасхалното пълнолуние по астрономическото. Православната църква е категорично против реформите. Това е причината да се разминават по дати източният и западният Великден.

През 1968 г. нашата православна църква приема Григорианския календар за датите на постоянните църковни празници, но за Възкресението се ръководи от догмите на Никейския събор. Пролетта, приведена по Григорианския календар, настъпва на 3 април, а пасхалното пълнолуние идва 4 дни след астрономическото. Ако православното пасхално пълнолуние настъпи след 2 април, а астрономическото се падне в дните от седмицата – неделя, понеделник или вторник, както е тази година, източният и западният Великден съвпадат. Ако източноправославното пълнолуние настъпи след 2 април и астрономическото пълнолуние се падне в дните от седмицата – сряда, четвъртък, петък или събота, западният Великден се празнува една седмица по-рано от православния.

По традиция всяка година деца търкалят яйца пред Белият дом за Великден. ФОТО: Белият дом

Великден при другите народи:

В Русия (православни) на празничната трапеза се слагат пасха (сладкиш от пресована извара), кулич (козунак), боядисани яйца и агне, изпечено от тесто с много захар и масло. Този символ напомня за жертвата на Исус на Голгота. Тъй като Великден е празник на възкресението, на масата се слагат и житни или овесени кълнове: зърното символизира смъртта, а покаралите листенца – възкръсването, възраждането. Не е задължително да се ядат тези кълнове, въпреки че са много полезни. Кулич се пече, за да се напомни прощалната вечеря на Исус с учениците. Този вид козунак се прави от по-рядко тесто, като за кекс и се пече във високи цилиндрични форми, с вместимост 1 – 1 и 1/2 л. В старинните руски пещи куличите се пекат в големи десетлитрови форми.

В Полша (католици) на празничната трапеза се сервират най-различни ястия от месо, млечни продукти, тестени изделия (мазурки и бабки – кекс от козуначено тесто). На масата се слага фигурка на агне, направена от захар или масло. За да се знае, че не всичко в живота е сладко, се поднася и настърган хрян. Всичките ястия се освещават в църквата.

В Чехия, Унгария и Словакия (католици) се правят подобни на полските празнични ястия, но при всички има и свои национални особености. Чехите например пекат “мазанец” – сладки кръгли кифли със стафиди и бадеми; в Словакия се севрвира за десерт “паска” – пирамида от пресована извара със сметана, захар, яйца и масло, която се украсява със захаросани плодове. Чешките момичета пръскат момчетата с вода, за да отмият от тях следите от зимата. След това им подаряват боядисани яйца.

В Гърция (православни) Великден се празнува много тържествено и пищно. Празничния обяд започва с maeyeritsa (овнешка шкембе чорба със застройка от яйца и лимонов сок). Това ястие замества агнето. Пече се tsoureki – козунак, който понякога се украсява с боядисани яйца. Традиционният десерт е баклава и бисквитки koulourakia във формата на венец.

В Англия (католици) на празника се събира цялото семейство. На трапезата се слагат: печено агне със зеленчуци, великденска торта (simnel cake), боядисани яйца. В неделя сутринта на закуска се поднасят кифлички, украсени с кръст (hot cross buns). В Ланкашир се прави състезание: от стръмен хълм се спускат варени яйца и побеждава този, чието яйце първо стигне до подножието, без да се счупи.

В Италия (католици) пекат сладкиш, в който се вплитат боядисани яйца. Правят и cassata – пандишпан с рикота. Празненствата са пищни и зрелищни, а на масата има много сладкиши. В Ломбардия се пече хляб във формата на гълъб. В Лигурия пък правят torta pasqualina (нещо като наложена баница със сирене, яйца и зеленчуци) от тридесет кори, символизиращи годините от живота на Христос.

На Филипините Великден започва със среднощна трапеза, на която се поднасят традиционни месни ясния, като например adobo. Децата също участват в тази вечеря, защото ако спят, а не се хранят с възрастните, те ще оглушеят!?!

В много европейски страни (най-вече Германия) любим герой е великденският заек. Според една от версиите, езическата богиня Естра превърнала една птица в заек, но той продължил да снася яйца. Друга версия гласи, че родителите на децата в едно бедно планинско селце скрили шарени яйца в храстите, за да изненадат дечицата. На сутринта малчовците тръгнали да търсят яйцата и от храстите изскочило зайче. Тогава децата решили, че яйцата са донесени от заека.

Заекът е сравнително стар символ в християнската религия, но и днес той е запазил символиката и стойността си. Той традиционно се свързва с плодородието и изобилието, а в древните ритуали и вярвания – и с луната и нейните цикли.

Съществува легенда, според която великденският заек някога бил голяма красива птица, принадлежаща на една богиня. Веднъж тя я превърнала в див заек и, тъй като той все още е птица по душа, продължава да прави гнезда и да ги пълни с яйца.

http://www.bulgarica.com/2

Силва Дончева: Една корона за власт и пари

Защо умря Исус?

Ето какъв беше смисълът на разпятието, смъртта и възкресението на Исус Христос…

Исус Христовата смърт чрез разпъване на кръст е била запазвана за най-големите престъпници.

В случая на Исус, изглежда всички дават своя принос - еврейските политически водачи, римската управа и сбирщината от случайни хора – те всички искат смъртта му.

Защо?

Всичко започва в едно малко село недалеч от Йерусалим в Израел. Когато е на около 30 години, Исус започва да проповядва за живота и Бога. Тълпи се събират около него. Всичко, свързано с личността на Исус, е коренно различно от тогавашните политически водачи. Той приема не само богатите и влиятелни хора, но също и проститутките, бедните, болните и онези, отхвърлени от обществото.

Исус призовава хората да повярват в него, казвайки: „Аз съм светлината на света; който Ме следва няма да ходи в тъмнината, но ще има светлината на живота“¹.

Защо хората слушат Исус? Заради това, което виждат.

„Тогава Исус обикаляше всичките градове и села и поучаваше в синагогите им и проповядваше благовестието на царството; и изцеляваше всякаква болест и всякаква немощ“². Слепите проглеждат, куците прохождат, болните от проказа са излекувани.

Той храни бедстваща тълпа от 4000 души, като започва с няколко риби и къшеи хляб. Прави го отново с 5000 души.

По време на жестока морска буря, Исус заповядва на вятъра и дъжда да спрат, което довежда до внезапно спокойствие. Хората в лодката питат: „Какъв е Този, че и ветровете и вълните Му се покоряват?“³

На няколко пъти той възкресява мъртви хора. Така че, не е чудно, че тълпи от хора го следват и вестта за него бързо се разнася.

Тогава защо Исус е бил разпънат?

Освен че Исус учи хората, той също така критикува управляващите религиозни власти. Те парадират със своята позиция като изискват подчинение към техните ритуали, закони и традиции.

Исус казва за тях: „Защото свързват тежки и непоносими бремена, и ги налагат върху плещите на хората, а самите те не искат нито с пръста си да ги помръднат.“⁴

И като директно предизвикателство им казва: „Лицемери! Добре е пророкувал Исаия за вас, като е казал: “Тия люде [се приближават при Мене с устата си, и] Ме почитат с устните си; но сърцето им далеч отстои от Мене. Обаче напразно Ми се кланят, като преподават за поучения човешки заповеди“⁵

Например, един от техните религиозни закони изисква да не се върши никаква работа в събота. Без готвене, без ходене на определено разстояние, без носене на определени предмети и т.н. Денят е по-скоро забраняващ, отколкото релаксиращ.

Една събота Исус излекува човек, сакат от 38 години. Исус му казва да си вдигне постелката и да ходи. Мъжът се изправя и за пръв път от 38 години ходи. Фарисеите го виждат и казват: „Събота е, и не ти е позволено да дигнеш постелката си.“

Исус постоянно лекува хора. Той не спира да ги лекува в събота.

Когато фарисеите се противопоставили на Исус, че върши нещо, което не е позволено в събота, той им отговаря: „Моят Отец работи досега, и Аз работя“

Библията казва: „Затова юдеите искаха още повече да го убият; защото не само нарушаваше съботата, но и правеше Бога Свой Отец, и така правеше Себе Си равен на Бога.“⁶

Исус е пределно ясен относно своята Божественост

Исус казва, че да познаваме него е да познаваме Бог⁷. Да видим него е да видим Бог⁸. Да вярваме в него е да вярваме в Бог⁹. Да приемем него е да приемем Бог¹⁰. Да мразим него е да мразим Бог¹¹. И да почитаме него е да почитаме Бог¹².

Наблюдавайки тълпите от хора, които следват Исус, фарисеите и садукеите решават да се отърват от Исус и да си възвърнат властта над хората.

Те арестуват Исус и го отвеждат пред първосвещеника, който го пита: „Ти ли си Христос, Син на Благословения?“

Исус отговаря: „Аз съм; и ще видите Човешкия Син седящ отдясно на силата и идещ с небесните облаци.“¹³ (Това се отнася за окончателния съд на света, за който Исус казва, че ще извърши.)

Първосвещеникът веднага го обвинява в богохулство заради твърдението му, че е Бог. И те всички отсъждат, че Исус заслужава смърт.

Поради това, че еврейският закон не позволява смъртно наказание, религиозните водачи отвеждат Исус пред окупиращото Римско правителство и изискват смъртта му. (Следователно, както евреите, така и езичниците участват в неговата смърт).

Пилат Понтийски, Римският управител на района, има последната дума. Той смята, че Исус трябва да бъде освободен. Но фарисеите и садукеите подтикват тълпите да поискат Исус да бъде убит. Пилат се поддава на искането на тълпите и виковете: „Разпни Го! Разпни Го!“

Присъдата: смърт чрез разпъване на кръст, римският начин за мъчение и смърт.

Исус знае, че това ще се случи

Нищо от случващото се не е изненада за Исус. Много пъти преди разпъването му, Исус казва на учениците, че ще бъде арестуван, бит, разпънат. Той също им казва, че три дни след смъртта и погребението му, ще възкръсне. Всичко, което Исус твърди за Божествения си произход, щяло да бъде доказано, когато бъде възкресен физически.

Войниците отвеждат Исус, правят венец от тръни, който слагат на главата му, подиграват му се, след което го удрят.

След това го завързват и бичуват с камшик с костни или метални краища. Обикновено, 40 подобни удара са били достатъчни да убият човек.

Неговите китки и ходила са приковани на кръст, на който той виси и накрая умира от бавно задушаване и сърдечна недостатъчност. Копие е забито в него за потвърждаване на смъртта му.

Смъртта на Исус на кръста не е чисто и просто естествено последствие от неговите чудеса и твърдения. Той не е оставен на тяхната милост.

Исус вече е доказал, че има абсолютна власт над природата, болестите и смъртта. Той изцелява толкова много хора, дори връща хора към живота. В този смисъл, Исус е можел да избегне кръста във всеки един момент.

Ситуацията е равносилна на такава, в която някой сам се навежда и си потапя главата под водата, умишлено избирайки да се удави, въпреки че има възможността да си извади главата във всеки един момент. Исус избира да умре.

Преди неговия арест, Исус казва за живота си: „Никой не Ми го отнема, но Аз от Себе Си го давам“¹⁴. Той го прави съвсем умишлено. Планирано. Преднамерено.

Защо Исус позволява да бъде разпънат?

До известна степен, ние действаме по начини, по които се противопоставяме на Божиите заповеди. Просто набързо прегледайте новините за всеки един ден – расизъм, убийства, сексуално насилие, лъжи, алчност, корупция, тероризъм, войни и т.н. Като хора, ние имаме невероятната способност да объркваме нашия живот и този на другите. Бог ни вижда като изгубени, слепи и под осъждане заради нашите зли действия.

Помислете колко страдащи и скърбящи сме, когато чуем, че 6-годишно момиченце е отвлечено от семейството си и е сексуално малтретирано. Това е такова оскърбление за нашите морални ценности, че дори и тези, които са против смъртната присъда, може да се изкушат да я поискат.

По същия начин нашият грях е оскърбление за светия Бог. Целият ни грях го натъжава. Ние не можем да отговорим на своите собствени стандарти, а какво да кажем за неговите? Ако трябва да бъдем честни, ние се отвращаваме понякога дори от самите себе си. Така че, какво ли ще види светият Бог?

Бог казва, че заплатата за греха е смърт¹⁵. Ето защо в Стария Завет виждаме Бог да заповядва на израелтяните да жертват по едно агне веднъж годишно за опрощение на техните грехове. Агнето умира вместо тях. Но това е временно опрощение. Те трябвало да правят това всяка година.

Когато идва Исус, пророк Йоан Кръстител казва за него: „Ето Божият Агнец, Който носи греха на света!“¹⁶.

Исус идва да поеме наказанието за греха на човечеството, за нашия собствен грях, вместо нас. Вместо да умрем ние и да бъдем вечно отделени от Бог, Исус заплаща за нашия грях на кръста, за да бъдем ние опростени завинаги и да имаме вечен живот.

Точно за това дойде Исус - като наш Спасител, за да ни спаси от Божието осъждане и да заплати за нашия грях. Всеки грях, който някога сме направили или ще направим, е познат на Исус докато виси на кръста. Исус поема наказанието за нашите грехове вместо нас.

Тайната вечеря на Да Винчи

Виждали сте известната картина, нарисувана от Леонардо да Винчи - „Тайната вечеря“, на която Исус седи на масата с ученици си от двете му страни. Да Винчи е изобразил вечерята, която те имали в нощта преди Исус да бъде арестуван и разпънат.

На тази „Тайна вечеря“, Исус казва на учениците си, че неговата кръв „за мнозина се пролива за прощаване на греховете“¹⁷.

Исус, който не е извършил никакъв грях, заплаща за нашите грехове на кръста. Не е честно. Не заслужаваме той да получи това наказание вместо нас. Защо би го направил?

Казано ни е: „Но Бог препоръчва Своята към нас любов в това, че, когато още бяхме грешници, Христос умря за нас.“¹⁸

Нашият отлик на разпъването на Исус

Какво иска той от нас? Да му се реваншираме и да си заслужим опрощението? Не. Ние никога няма да сме достойни за това, което той направи за нас. Това, което той иска, е просто… да вярваме в него. Той иска да приемем неговата жертва и пълно опрощение като безплатен дар.

Странното е, че много хора не искат да го приемат. Те искат да си заслужат спасението. Сами да си спечелят пътя към Рая. Те искат да покажат чрез своите собствени усилия, че са достойни за връзка с Бог. Но Исус казва за тях, че те умират в своя грях и получават осъждане, защото отхвърлят това, което Бог е направил за тях.

Апостол Петър казва за Исус: „Всеки, който повярва в Него, ще получи чрез Неговото име прощение на греховете“¹⁹

Но не само прощение, а също и вечен живот и близка, лична връзка с Бог сега, в този живот. Получаваме ги, защото Исус умира на кръста за нас.

Исус не просто понася наказанието за нашите грехове. Той премахва стената, която стои между нас и Бог. Той ни предлага много повече от опрощение. Предлага ни възстановяване на отношенията ни с Бог, пълно приемане, пълна връзка с него, така че да познаем неговата любов към нас.

Това е като милиардер, който не само опрощава дълга на длъжника, но също така му дава и цялото си състояние.

Вечният живот и раят са безплатни дарове, „Защото заплатата на греха е смърт; а Божият дар е вечен живот в Христа Исуса, нашия Господ“²⁰.

Исус идва на света, за да умре за нас, да ни предостави начин да го познаваме лично. Наше е решението дали ще получим този дар чрез връзката, която той ни предлага.

Исус заключава това по следния начин: „Аз съм пътят, и истината, и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене“²¹.

Какво ни предлага той?

Всеки, който покани Исус в живота си и приеме неговия безплатен дар на опрощение и вечен живот, започва вечна връзка с него.

След разпъването му, Исус е погребан в гробница, пред която поставят римски войници, за да я пазят. Защо? Исус на няколко пъти казва, че три дни след погребението му ще възкръсне от мъртвите. Това ще докаже всичко, което той казва за себе си.

Три дни по-късно, гробницата е празна. След това Исус много пъти физически се явява пред учениците си, на тълпа от 500 човека и на отделни хора. Всеки от Исусовите ученици отива в различни части на света да проповядва Исусовото учение. Всеки един от тях умира като мъченик, на различни места и далеч едни от други, искрено убедени в Исусовата идентичност.

Наше е решението дали да приемем неговата прошка, като се приближаваме към него, молейки го да ни прости и да дойде в живота ни.

Йоан го казва добре в Библията: „И ние познаваме и сме повярвали любовта, която Бог има към нас. Бог е любов; и който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога, и Бог пребъдва в него. В това се усъвършенствува любовта в нас, когато имаме дръзновение в съдния ден, защото, както е Той, така сме и ние в тоя свят.“²²

Исус ясно казва, че: „Истина, истина ви казвам, който слуша Моето учение, и вярва в Този, Който Ме е пратил, има вечен живот, и няма да дойде на съд, но е преминал от смъртта в живота.“²³

Също така и в молитвата точно преди смъртта му: „Отче праведни, светът не Те е познал, но Аз Те познах; и тия познаха, че Ти си Ме пратил. И явих им Твоето име, и ще явя, та любовта, с която си Ме възлюбил, да бъде в тях, и Аз в тях.“²⁴

Искате ли да помолите Исус Христос да дойде живота ви сега? Ето как можете да го направите:

„Исусе, моля те да дойдеш в живота ми. Прости ми греховете. Благодаря ти, че умря на кръста за мен. Води живота ми както ти желаеш. Благодаря ти, че идваш в живота ми сега и ми предлагаш връзка с теб. Амин.“

Ако току-що поканихте Исус в живота си, разпъването му означава, че сте приели неговия безплатен дар, опростени сте и имате вечна връзка с него. Натиснете на линка по-долу, за да започнете да израствате във връзката си с Бог.

Източници: (1) Йоан 8:12 (2) Матей 9:35 (3) Марк 4:41 (4) Матей 23:4 (5) Матей 15:9 (6) Йоан 5:18 (7) Йоан 8:19 (8) Йоан 12:45; 14:9 (9) Йоан 12:44; 14:1 (10) Марк 9:37 (11) Йоан 15:23 (12) Йоан 5:23 (13) Марк 14:61,62 (14) Йоан 10:18 (15) Римляни 6:23 (16) Йоан 1:29 (17) Матей 26:28 (18) Римляни 5:8 (19) Деяния на апостолите 10:43 (20) Римляни 6:23 (21) Йоан 14:6 (22) 1 Йоан 4:16,17 (23) Йоан 5:24 (24) Йоан 17:25,26

everystudent.bg

Курс по Астрология

П Р О Г Р Е С И И и ДЕСЦЕНДЕНТ

СЪВПАД на ПРОГРЕСИВНИ ПЛАНЕТИ с ДСЦ и на прогресивен Десцендент с натални планети.

1. Изменения в брака, партньорствата, личните връзки и отношенията с другите хора. О – голямо влияние на социума върху делата и активноста на родения.. Събития вселедствие на дейноста на другите хора. Сключване на брак, съюзи и раздели.

2. Слънце и ДСЦ – брак при жените, силни партньорства, създават се важни отношения. Интензивни връзки на лицето – важни за живота и кариерата. Престижни партньорства и успешен брак.При жените, ако възрастта е подходяща може да има предложение за брак.За омъжена жена постижения наасъпруг в обществото.Признание от влиятелни хора или влиятелни хора стават партньори.

3. Луна и ДСЦ – брак при мъжете. За жените може да е емоционална зависимост или емоционална подкрепа. Може да е и емоционално натоварване. Отношенията са нетрайни, подлежат на промяна, нестабилност и несигурност. Свободно изразяване на чувства. С лекота се установяват любовни връзки. Брачен партньор, сродна душа. В живота на мъжа може да влезе някаква жена. Променя съществено живота.

4. Меркурий – тови отношения, нова работа, интереси, свободно общуване, интензивни контакти, втори брак, брак с по – млад човек, общуване, интелектуалност, симпатия.Човек може да стане популярен, ако се занимава с търговия, журналистика, издателска дейност или преподоване.Оживени контакти в обществото.При напрегнати аспекти на Меркурий е нужно внимание, за да се избегнат сплатни, измама и мошенничество.

5. Венера – 100% съюзи и бракове, лекота и хармония. Ако човек е семеен хармонизира отношенията, любов, симпатия, разбирателство в брака, деца при хора, които дълго не са имали деца. Условия за партньорство, любов, взаимност, харесване. Задължителна любовна връзка. Отношения с красиви, артистични хора, художници. Мъжете се влюбват винаги при тези прогресии. В съвпад с Главата на дракона перспективно предложение за брак. Съвпад с Опашката на дракона – изкупване на карма, жертваш се за този човек.Във всички случаи оживена социална дейност, посещение на театри, гости, купони.За неженен мъж женитба, влюбване. За женен мъж раждане на дъщеря. Ако има пораснала дъщеря брак за нея. При напрегнати аспекти на Венера – проблеми в любовта и в брака.

6. Марс – криза в брака, неуспешен развод, конфликти, смърт на партньора.Понякога в женски хороскоп омъжване, но брака едва ли ще бъде щастлив.В мъжки хороскоп може да има женитба, но не е задължително.При напрегнати аспекти на Марс – съдебни дела, спорове, а в екстремни обстоятелства грабеж, насилие.

7. Юпитер – успешни партньорства, слава за съпруга или съпругата. Разширение, проспериране, добри връзки, контакти, партньорства, женитба и брак с възможности. Юпитер понякога дава и развод.Все пак има възможнсот за щастлив брак. Ако човек е женен успех чрез брака или брачен партньор. Възможности за успех в бизнеса и в обществото. Добро време за обществен живот, проекти, обществено благополучие.

8. Сатурн – ограничава партньорствата, предпазливост, проваля отношения, отношения по задължение отношенията с хората не доставят удоволствие. Болест на съпруга. Липса на преспектива и възможности в бизнеса. Понякога е свързано с втори брак, брак в късна възраст, голяма разлика във възраста, стабилизация. Самота, изолация, липса на връзки. Брак след продължителни отношения. Узаконява нещата или раздяла и приключване на отношения.Предложение за брак от по – възрастен партньор. За женен човек смърт или болест на партньора. При напрегнати аспекти на Сатурн – конфликти с обществото, съдебни проблеми, спорове.Възможен е развод или партньора не дава развод. Несправедливи обвинения.

9. Уран – прогресия на ДСЦ в съвад с Уран – развод, раздяла. Проблеми със здравето, в ранни години планетите от ДСЦ раняват АСЦ и здравето. Квадратурите на АСЦ и ДСЦ с Уран и Нептун. Уран дава промяна в брака и отношенията. Ако Уран е зле аспектиран -–развод, раздяла, внезапни промени в партньорствата. Може да се възприеме и като аспект на освобождение. Когато човек е несемеен – бърз, импулсивен брак. Уран е планета, която по необясними причини разпада връзките. Човек е склонен да търси свобода от всякакви връзки, но това може да направи и партньора. Може да бъдат прекъснати по рано сключени договори и споразумения.При напрегнати аспекти на Уран човек не слуша съвети, не признава мнения и се държи ексцентрично.Може да предизвика обществени скандали.

10. Нептун – хаос в личния живот, разочарование, сблъсък с илюзиите, провал в личния живот, нелепа ситуация в брака, изневяра, пиене, алкохол, психическо заболяване на партньора. Изправяш се пред промени, които не си очаквал да се случат. Охлаждане, разочарование. В ранни години проблеми с лимфни жлези, мозък, хипофиза. Голяма измама, предателство. Изгубване и изчезване на хора, заминаване и напускане, отвличане на хора, попадане в затвор. При несемейни хора обещание за брак, нестабилност, лъжливост. Неблагоприятен аспект за бракаБрака може да бъде разтрогнат заради измама или по желание на партньора. В по – добрия вариант търсене на идеална духовна връзка.

11. Плутон – мъчителни отношения, силна сексуална връзка, хипноза, крайни чувства – любов, омраза. Заплахи за самоубийство, манипулиране, изнудване, натиск. Тотална промяна в живота след брака, съществуване в други условия. Опасност за живота на партньора.Човек може да вземе активно участие в живота на обществото, различни движения, митинги, членуване в партия. Брак по принуда или развод по принуда. Бивши приятели стават врагове и завистници. Като цяло необратима промяна в отношения към обновяване или разрушаване.

СТРАСТНАТА СЕДМИЦА наричат дните на Христовите страдания

СТРАСТНАТА СЕДМИЦА наричат дните на Христовите страдания (използва се старобългарската дума страсти) от влизането на Исус Христос в Йерусалим за Пасха до смъртта му. Ето защо, всеки от дните от понеделник до събота е наречен Велик.

* Велики понеделник — Иисус Христос влязъл в Йерусалимския храм и го намира пълен с търговци. Божият Син изгонил търговците, защото храмът е дом за молитва, а не тържище. В Евангелието се говори за проповедта на Иисус в храма и изреченото от него проклятие над безплодната смокиня - символ на човешката душа, която не познава молитвата, покаянието и не носи духовни плодове.

* Велики вторник — Христос проповядва в храма и дава своите последни нравствени наставления; разказва притчата за десетте мъдри девици, очакващи идването на Господа и притчата за талантите; Христос прави пророчества за съдбата на град Йерусалим.

* Велика сряда — Христос е посетен от покаяла се грешница, която в притеснението си счупва съда с драгоценното миро; провежда се Тайната вечеря на Божия син с Апостолите, по време на която Той им казва, че един от тях ще Го предаде; Юда излиза и Го предава, а през нощта срещу четвъртък Христос се моли в Гетсиманската градина до идването на предателя и залавянето Му.

* Велики четвъртък — Произнасена е смъртната присъда над Иисус Христос и е потвърдена от Пилат Понтийски.

* Велики (Разпети) петък — ден на великите страдания на Иисус; Христос приел смирено съдбата си да бъде унижаван, обруган, бичуван, бит с плесници, накичен с венец от тръни на главата, нарамен и принуден да носи при изкачването към лобното си място тежкия кръст, на който ще бъде разпънат; разпънат е на Голгота между двама разбойници и издъхва в мъки. Станало слънчево затъмнение и земетресение.

* Велика събота — ден на оплакването и погребението на Иисус Христос от майка му Света Богородица и жени, носещи миро; гробът му е запечатан и пред него е поставена стража.

В българската православна традиция всеки от дните на Страстната седмица се отбелязва по особен начин:

* Първите три (Велики понеделник, Велики вторник и Велика сряда) са отредени за разтребване вкъщи, като на рутинната дейност се придава и символично пречистващ характер — прави се за здраве.

* На Велики четвъртък се спазва строга забрана за работа, боядисват се великденските яйца.

* На Велики петък (наричан още Разпети петък) в Западна България се украсяват боядисаните яйца с различни мотиви . Ходи се на църква и се минава под масата три пъти за здраве.

* На Велика събота" Обикновено се месят и пекат обредните великденски хлябове.

От Лазаровден до Томина Неделя( Неделя след Великден) не се ходи на гробища и не се прави помен за починалите.

40 мъдрости от книгите на Паулу Коелю за любовта, мечтите и смисъла на живота

АВГ. 24 VENEZIA

magnifisonz.com 

Роден в Рио де Жанейро през 1947 година, Паулу Коелю е известен на света със своите романи, разкази и сборници със сентенции, наситени с драматизъм, психология и езотерични елементи. Творчеството му е силно повлияно от Хорхе Луис Борхес (също роден на 24 август, но през 1899 г.), Жоржи Амаду и Хенри Милър. Любовта към поезията и писането го завладява още от ранно детство. Родителите му не одобряват тази негова страст и в отношенията помежду им зейва пропаст. Погрешно разбрали неговото отдалечаване от тях заради писането, те го изпращат няколко пъти в клиника за душевно болни, където претърпява дори терапия с електрошок. 

„Алхимикът” е втората му творба (след “Дневникът на един маг”) и е обявена за най-продаваната книга, написана на португалски език, за всички времена. Коелю е най-продаваният чуждестранен писател в България в началото на 21-ви век.

Днес писателят става на 68 години. По повода събрахме 40 силни цитата от негови произведения. 

“Алхимикът”

 

1. Това, което прави живота интересен, е възможността да осъществиш мечтата си

2. В определен момент от нашето съществуване загубваме контрол над живота си, който от този ден нататък става подвластен на съдбата. Това е най-голямата лъжа на света.

3. Хората говорят много странни неща — мислеше си момчето. — Понякога е по-добре да живееш само с овцете, те поне мълчат и не търсят друго освен храна и вода. Или пък да останеш насаме с книгите, те разказват невероятни истории, и то само ако поискаш да ги чуеш. Но когато говориш с хората, те ти казват такива неща, че не знаеш как да продължиш разговора.

4. Съкровищата излизат на повърхността на земята, благодарение на поройните дъждове, но същото това прииждане на водата отново ги заравя в земята

5. Не можеш да се довериш на някого, ако не познаваш дома му.

6. Тайната на щастието се крие в това да се радваш на чудесата на света, ала никога да не забравяш за двете капки олио в лъжичката.

7. И аз съм като всички хора: виждам света и нещата, които се случват в него, такива, каквито бих искал да бъдат, а не такива, каквито са.

8. Когато много искаш нещо, цялата Вселена ти съдейства, за да постигнеш желанието си

9. Колкото повече се доближаваме до мечтата си, толкова повече Личната легенда се превръща в смисъл на живота ни

10. Не бъди нетърпелив — повтори момчето на себе си. — Както каза камиларят, яж, когато е време за ядене, и върви, когато е време за вървене.

11. Пустинята ни отнема мъжете и не винаги ги връща — отвърна тя. — Трябва да свикваме с това. От този момент те започват да съществуват за нас в облаците, които не носят дъжд, в животните, които се крият между камъните, във водата, която щедро избликва от земята. Те стават част от всяко нещо, превръщат се във Всемирната душа.

12. Ако това, което си открил, е направено от чиста материя, то никога няма да изгние. 

13. Всеки миг на търсене е миг на среща.

14. Най-тъмен е часът преди изгрева на слънцето.

15. Сърцата Помагат само на тези, които са решили да следват Личната си легенда. Освен на тях помагат и на децата, на пияниците и на старците.

16. Любовта превръща дивеча в сокол, сокола в човек, а човека — отново в пустиня. Тя превръща оловото в злато, а след това отново скрива златото под земята.

„Захир”
17. Докато се борех, виждах хора, които говореха за свобода, но колкото повече защитаваха това безценно право, толкова повече се превръщаха в роби на желанията на родителите си, на брака, където обещаваха, че ще останат с другия „до края на живота си“, на кантарчето, на диетите, на изоставените по средата проекти, на любовниците си, на които не можеха да кажат „не“ или „стига“, на почивните дни в края на седмицата, когато бяха длъжни да обядват и вечерят с хора, с които не им беше приятно. 

18. Свободата не означава липса на отговорности, а възможност да избирам и да се обвържа с най-подходящата за мен жена.

19. Но ако се опитам и не успея, не знам какъв ще бъде животът ми след това: ето защо смятам, че е по-добре да живея с мечтата си, вместо да рискувам да се разочаровам.

20. Ако ме попиташ дали ми харесва компанията ти, отговорът е „да“. Но ако поискаш да узнаеш дали мога да живея без теб, отговорът пак е „да“.

21. Търсиш адреналин във вените си, а забравяш, че в тях тече само кръв, нищо повече.

22. Достатъчно е да внимаваш; уроците сами идват при теб, когато си готов, и ако забелязваш знаците, винаги ще научаваш това, което ти е необходимо, за да направиш следващата стъпка.

23. Човек се сблъсква с два основни проблема: първият е да разбере кога да започне, а вторият — кога да спре.

24. Някои хора изглеждат щастливи, но те чисто и просто не се замислят по тази тема. Други кроят планове: ще имам мъж, дом, две деца, вила. И докато се опитват да ги постигнат, приличат на бик, който търси тореадора: реагират инстинктивно, втурват се напред, без да знаят къде е целта. Успяват да си купят мечтаната кола, успяват да си купят дори ферари, смятат, че в това е смисълът на живота, и никога не си задават въпроса дали наистина са щастливи. Въпреки това очите им са пълни с тъга, за която дори самите те не подозират, че носят в душите си. 

25. По време на война човек е на границата между живота и смъртта; на другия ден може вече да не е жив. А който е на границата, действа различно.

„Край река Пиедра седнах и заплаках”

26. Постарай се да живееш! Спомените са за възрастните.

27. А в Любовта правила не съществуват. Можем да се стремим да следваме наръчници, да контролираме сърцето си, да имаме изработена стратегия на поведение, но всичко това е безсмислено. В крайна сметка решава сърцето и това, което то реши, е правилното.

28. Може би любовта ни кара да остаряваме преждевременно, а когато младостта отмине, отново ни подмладява.

29. И изведнъж става чудо, докато гледам тази жена, която току-що е направила кафе и в момента чете вестник, а очите й издават умора и отчаяние и тя мълчи както обикновено; тази жена, която невинаги изразява чувствата си с жестове, която ме накара да кажа „да“, когато исках да кажа „не“, която ме принуди да се боря за това, което тя смята, и то с основание, че е смисълът на живота ми, която се отказа от присъствието ми, понеже ме обича повече, отколкото себе си, която ме застави да преследвам мечтата си.

30. Благодарение на това сме забелязали, че семената се превръщат в растения, и сме го казали на мъжете си. Замесили сме първия хляб и сме ги нахранили. Изваяли сме първия съд, за да им дадем да пият. И сме открили цикъла на сътворението, защото телата ни са повтаряли ритъма на луната.

31. Трябва да се вслушваме в детето, което някога сме били и което продължава да живее в нас. Това дете знае кои са вълшебните мигове. Можем да сподавим плача му, но не и да го накараме да замлъкне.

32. Спомнете си, че за Бога човешката мъдрост е лудост. 

33. Знам, че любовта е като бент: ако оставиш пролука, откъдето да изтече съвсем тънка струя, тя постепенно ще подкопае стените и ще дойде момент, в който вече никой няма да може да спре буйното течение.

34. Наистина лудите са измислили любовта.

35. Да чакаш боли. Да забравиш също боли. Но да не можеш да вземеш решение е най-тежкото страдание.

36. Вътре щеше да е мрачно, без слънце, което да огрява пердетата. Къщата щеше да е тъжна, понеже той нямаше да е до мен.

37. Може би защото е ужасно да имаш съдбата на планините — отвърнах аз. — Те са длъжни да съзерцават вечно една и съща гледка.

38. Но как да обясниш, че страдаш заради един мъж? Невъзможно е. Чувстваш се в ада, защото не съществува нито благородство, нито възвишеност, а само нещастие.

39. А животът е съществувал още преди да се родим и ще продължи да съществува и след като напуснем този свят

40. И не забравяйте едно нещо! — извика тя, докато се отдалечаваше. — Любовта остава. Само мъжете се сменят!

Страстната седмица