40 мъдрости от книгите на Паулу Коелю за любовта, мечтите и смисъла на живота

АВГ. 24 VENEZIA

magnifisonz.com 

Роден в Рио де Жанейро през 1947 година, Паулу Коелю е известен на света със своите романи, разкази и сборници със сентенции, наситени с драматизъм, психология и езотерични елементи. Творчеството му е силно повлияно от Хорхе Луис Борхес (също роден на 24 август, но през 1899 г.), Жоржи Амаду и Хенри Милър. Любовта към поезията и писането го завладява още от ранно детство. Родителите му не одобряват тази негова страст и в отношенията помежду им зейва пропаст. Погрешно разбрали неговото отдалечаване от тях заради писането, те го изпращат няколко пъти в клиника за душевно болни, където претърпява дори терапия с електрошок. 

„Алхимикът” е втората му творба (след “Дневникът на един маг”) и е обявена за най-продаваната книга, написана на португалски език, за всички времена. Коелю е най-продаваният чуждестранен писател в България в началото на 21-ви век.

Днес писателят става на 68 години. По повода събрахме 40 силни цитата от негови произведения. 

“Алхимикът”

 

1. Това, което прави живота интересен, е възможността да осъществиш мечтата си

2. В определен момент от нашето съществуване загубваме контрол над живота си, който от този ден нататък става подвластен на съдбата. Това е най-голямата лъжа на света.

3. Хората говорят много странни неща — мислеше си момчето. — Понякога е по-добре да живееш само с овцете, те поне мълчат и не търсят друго освен храна и вода. Или пък да останеш насаме с книгите, те разказват невероятни истории, и то само ако поискаш да ги чуеш. Но когато говориш с хората, те ти казват такива неща, че не знаеш как да продължиш разговора.

4. Съкровищата излизат на повърхността на земята, благодарение на поройните дъждове, но същото това прииждане на водата отново ги заравя в земята

5. Не можеш да се довериш на някого, ако не познаваш дома му.

6. Тайната на щастието се крие в това да се радваш на чудесата на света, ала никога да не забравяш за двете капки олио в лъжичката.

7. И аз съм като всички хора: виждам света и нещата, които се случват в него, такива, каквито бих искал да бъдат, а не такива, каквито са.

8. Когато много искаш нещо, цялата Вселена ти съдейства, за да постигнеш желанието си

9. Колкото повече се доближаваме до мечтата си, толкова повече Личната легенда се превръща в смисъл на живота ни

10. Не бъди нетърпелив — повтори момчето на себе си. — Както каза камиларят, яж, когато е време за ядене, и върви, когато е време за вървене.

11. Пустинята ни отнема мъжете и не винаги ги връща — отвърна тя. — Трябва да свикваме с това. От този момент те започват да съществуват за нас в облаците, които не носят дъжд, в животните, които се крият между камъните, във водата, която щедро избликва от земята. Те стават част от всяко нещо, превръщат се във Всемирната душа.

12. Ако това, което си открил, е направено от чиста материя, то никога няма да изгние. 

13. Всеки миг на търсене е миг на среща.

14. Най-тъмен е часът преди изгрева на слънцето.

15. Сърцата Помагат само на тези, които са решили да следват Личната си легенда. Освен на тях помагат и на децата, на пияниците и на старците.

16. Любовта превръща дивеча в сокол, сокола в човек, а човека — отново в пустиня. Тя превръща оловото в злато, а след това отново скрива златото под земята.

„Захир”
17. Докато се борех, виждах хора, които говореха за свобода, но колкото повече защитаваха това безценно право, толкова повече се превръщаха в роби на желанията на родителите си, на брака, където обещаваха, че ще останат с другия „до края на живота си“, на кантарчето, на диетите, на изоставените по средата проекти, на любовниците си, на които не можеха да кажат „не“ или „стига“, на почивните дни в края на седмицата, когато бяха длъжни да обядват и вечерят с хора, с които не им беше приятно. 

18. Свободата не означава липса на отговорности, а възможност да избирам и да се обвържа с най-подходящата за мен жена.

19. Но ако се опитам и не успея, не знам какъв ще бъде животът ми след това: ето защо смятам, че е по-добре да живея с мечтата си, вместо да рискувам да се разочаровам.

20. Ако ме попиташ дали ми харесва компанията ти, отговорът е „да“. Но ако поискаш да узнаеш дали мога да живея без теб, отговорът пак е „да“.

21. Търсиш адреналин във вените си, а забравяш, че в тях тече само кръв, нищо повече.

22. Достатъчно е да внимаваш; уроците сами идват при теб, когато си готов, и ако забелязваш знаците, винаги ще научаваш това, което ти е необходимо, за да направиш следващата стъпка.

23. Човек се сблъсква с два основни проблема: първият е да разбере кога да започне, а вторият — кога да спре.

24. Някои хора изглеждат щастливи, но те чисто и просто не се замислят по тази тема. Други кроят планове: ще имам мъж, дом, две деца, вила. И докато се опитват да ги постигнат, приличат на бик, който търси тореадора: реагират инстинктивно, втурват се напред, без да знаят къде е целта. Успяват да си купят мечтаната кола, успяват да си купят дори ферари, смятат, че в това е смисълът на живота, и никога не си задават въпроса дали наистина са щастливи. Въпреки това очите им са пълни с тъга, за която дори самите те не подозират, че носят в душите си. 

25. По време на война човек е на границата между живота и смъртта; на другия ден може вече да не е жив. А който е на границата, действа различно.

„Край река Пиедра седнах и заплаках”

26. Постарай се да живееш! Спомените са за възрастните.

27. А в Любовта правила не съществуват. Можем да се стремим да следваме наръчници, да контролираме сърцето си, да имаме изработена стратегия на поведение, но всичко това е безсмислено. В крайна сметка решава сърцето и това, което то реши, е правилното.

28. Може би любовта ни кара да остаряваме преждевременно, а когато младостта отмине, отново ни подмладява.

29. И изведнъж става чудо, докато гледам тази жена, която току-що е направила кафе и в момента чете вестник, а очите й издават умора и отчаяние и тя мълчи както обикновено; тази жена, която невинаги изразява чувствата си с жестове, която ме накара да кажа „да“, когато исках да кажа „не“, която ме принуди да се боря за това, което тя смята, и то с основание, че е смисълът на живота ми, която се отказа от присъствието ми, понеже ме обича повече, отколкото себе си, която ме застави да преследвам мечтата си.

30. Благодарение на това сме забелязали, че семената се превръщат в растения, и сме го казали на мъжете си. Замесили сме първия хляб и сме ги нахранили. Изваяли сме първия съд, за да им дадем да пият. И сме открили цикъла на сътворението, защото телата ни са повтаряли ритъма на луната.

31. Трябва да се вслушваме в детето, което някога сме били и което продължава да живее в нас. Това дете знае кои са вълшебните мигове. Можем да сподавим плача му, но не и да го накараме да замлъкне.

32. Спомнете си, че за Бога човешката мъдрост е лудост. 

33. Знам, че любовта е като бент: ако оставиш пролука, откъдето да изтече съвсем тънка струя, тя постепенно ще подкопае стените и ще дойде момент, в който вече никой няма да може да спре буйното течение.

34. Наистина лудите са измислили любовта.

35. Да чакаш боли. Да забравиш също боли. Но да не можеш да вземеш решение е най-тежкото страдание.

36. Вътре щеше да е мрачно, без слънце, което да огрява пердетата. Къщата щеше да е тъжна, понеже той нямаше да е до мен.

37. Може би защото е ужасно да имаш съдбата на планините — отвърнах аз. — Те са длъжни да съзерцават вечно една и съща гледка.

38. Но как да обясниш, че страдаш заради един мъж? Невъзможно е. Чувстваш се в ада, защото не съществува нито благородство, нито възвишеност, а само нещастие.

39. А животът е съществувал още преди да се родим и ще продължи да съществува и след като напуснем този свят

40. И не забравяйте едно нещо! — извика тя, докато се отдалечаваше. — Любовта остава. Само мъжете се сменят!