събота, 18 юли 2020 г.

ГЛОБАЛНА ПРОГНОЗА(19-21.07):


Filip Filipov
Пет космически обекта създават опасен правоъгълен триъгълник - това са Луната, съвпада на Юпитер с Плутон, и съвпада на Ерида с Лилит. Когато конфигурацията Тауквадрат се реализира с толкова много планети и обекти, това създава големи опасности и вътрешно напрежение в хората. 

Налице е опасност и риск с КОД ЧЕРВЕНО особено за хората, субектите, фирмите и държавите, в чиито хороскоп е налице активизиране на важна точка или планета от настоящата космическа фигура. В личен план, подобна конфигурация създава риск за сигурността поради интриги и манипулации в междуличностни или социални отношения. 

Тъй като Луната отговаря за емоциите, подсъзнанието и физиологията е налице здравословен риск, който произлиза от крайни емоции и създаване на силен негатив в подсъзнанието на човека. Тъй като Юпитер участва в конфигурацията, черния дроб, защитните системи на организма и системите поддържащи кръвното налягане при хора, които имат силно активизиране на настоящата небесна фигура, са в сериозна опасност и хората трябва намалят риска и стреса в своя живот на всяка цена. Ако са налице професионални или бизнес проблеми, трябва да се търси разумен изход с минимални загуби.

В политически план в България, конфигурацията показва максимално засилване на напрежението, интригите и конспиративните проблеми в държавата. Разумният човек, обаче, ще стои далеч от разделението и крайната агресия, защото те нямат никакъв еволюционен смисъл и водят до деградация.

В глобален план са налице тенденции за възникване на събития породени от източника на конспирацията и мафията на планетарно ниво. Точно поради тази причина интригите на това ядро на тъмнината ще стане явно и интелигентните хора ще могат да разпознаят светлината от тъмнината, доброто от злото, разумния порядък от безпорядъка, и по този начин могат да придобият духовен, морален, социален, политически и дори личен имунитет срещу манипулациите на тъмнината.

Ако искате да проверите, как вашия хороскоп се повлиява от тази опасна космическа енергия, кликнете на следния линк: https://astramen.com/bg/konfiguracii?acfd=1246091 и използвайте бутона в края на статия, за да видите в какво се състои опасността и конкретиката на влиянието. В статията е налице и допълнителна информация, която ще ви помогне да разберете по-ясно процесите в Слънчевата система спрямо описания период.

Ако искате да ми изпратите покана за приятелство, просто харесайте и последвайте професионалния ми профил във Фейсбук на адрес: https://facebook.com/astrofilip, защото личния ми профил вече е изчерпал капацитета си от 5000 приятели, но все още може да приема последователи. БлагоДаря!

Елеазар: Знанието и тъмнината са сродни. Мъдрият никога не е знаещ. Мъдрият е Съкровен и Любящ

16.07.2020 г
Добавена от: Борислав Борисов

Знанието и тъмнината са сродни. Тук още не говорим за истинско знание, което произлиза от шестото тяло. То вече не е знание, а е Мъдрост, която слиза във вид на истинско знание, но само се води знание. Това излъчване има съвсем друга цел, макар че мога да го нарека условно знание.

Знанието си споделя илюзиите с тъмнината и затова е казано, че знанията могат да се споделят, но Мъдростта не се споделя, тя е Откровение, тя е Присъствие, тя е Небитие.

Това означава, че постоянно трябва да увеличаваш своето смирение и чистота. Иначе астралния свят винаги ще те заблуждава и много често ще губиш разположението си, а когато човек губи разположението си, астралните същества му изяждат енергията.

Докато човек живее изключително в третото си и четвъртото си тяло, той е смъртен, дори и да е оптимист, дори и да вярва, той ще се преражда, докато пречисти абсолютни третото си и четвъртото си тяло, т.е. своето сърце и своя ум, своя мисловен свят. Той е смъртен, защото тези тела, третото и четвъртото, както и първото и второто, са измерения на смъртта. Те са създадени, за да може ученикът да научи много уроци чрез тях, но те не са неговите истински тела. В най-широк смисъл можем да ги наречем - нисшето Аз на човека, докато в петото тяло вече се намира Висшата Душа - Първото истинско тяло на човека и после шестото и т.н.

Съдържанието на човека се намира в петото тяло, това е неговата Висша Душа, а Принципът - това е шестото тяло - неговият Дух. Само от тази позиция можеш да виждаш нещата ясно. Тук не става въпрос за ясновидство, тъй като ясновидците живеят много надолу. Това не е ясновидство, пак повтарям, това е Дълбочината на Духа. Съвсем друг подход, съвсем друга позиция. И в много от случаите - скрита. 

Тайните на разкриването на Вселената се дължат на шестото тяло. Това тяло може да прониква навсякъде - и в звездите, и в другите слънчеви системи, защото то е свободно от изкушенията и има абсолютно чисти желания да научи мъдростта и в другите светове. Затова вратата за шестото тяло е винаги отворена. Когато човек е стигнал до шестото си тяло, до Шестото Посвещение, няма вече такава сила, която да го спре. Ако тази вечер реши, за него Сириус не е проблем и няма въображение - както това става в трето и четвърто тяло. Там пътуването е въображаемо и след време води до обсебване, дори и когато дава понякога приятни чувства.

Чрез петото тяло ученикът се домогва до малките тайни на живота, наречени Малките Мистерии. Тук просто той вижда ясно нещата, независимо дали това са важни и дълбоки въпроси на живота или не. Например той знае, че ако злото се спре в света, ще стане нещо много по-лошо и нещо много по-опасно. Това той го е видял на вътрешен план. И затова той знае, че ако злото в света се спре, светът го очаква нещо много по-лошо, нещо много по-недопустимо. Нещо, което е наречено в окултната наука - Бездната. Но тази дума е също скрита, тя е много по-дълбока от ада и пъкъла. Адът и пъкълът са само предверие към Бездната. Тук става въпрос за едно тотално демонизиране, което води към Бездната и което е истинският път на злото, но разбира се злото също е в ръцете на Бога и си има свой път и свой план. Това е друг въпрос.

В шестото тяло човек се домогва до Големите Мистерии на живота, до тайния живот на звездите, на Слънцето и на една много специална Мъдрост. Когато ученикът е стигнал до шестото си тяло, той вече разполага с абсолютната сила на мисълта и знае как да я владее разумно и да я използва. Той спокойно може да влиза в четвъртото тяло и да ползва тази сила само за добро.

Това не означава, че Посветените от шестото тяло непременно като дойде някой човек при тях, го вдъхновяват външно. В повечето случаи те го вдъхновяват вътрешно, когато той си отиде, зад гърба му или по някакъв друг метод. Много рядко външно. Защо? Защото тези Посветени, които утешават хората, които отиват при тях с проблеми, правят една грешка, едно посегателство на светостта на душата, защото когато една душа търси утешител и започне да го намира много често отвън, тя ще загуби вътрешния си утешител и ще загуби посоката си навътре.

Когато човек е работил само за развиване на мисълта, той се натъква на големи и фатални опасности, защото в ума му се зараждат непостижими идеи.

На земята Христос съкруши значението на човешката воля и нейните пътища. Така е била разрушена дяволската воля, защото човешката и дяволската са сродни. Когато човекът избере пътя на Божията воля - дяволската воля е съкрушена…Ако направи твърд избор. Всеки човек, който си има собствена воля, изгубва и Бога, и живота.

Стих от Библията, Евангелие от Матея: “А когато се роди Христос, мъдреци от Изток пристигнаха да му се поклонят”. Тук ще направя едно кратко окултно тълкуване… Това са трима - Персиици, те идват да се поклонят на дете, те знаят, че това дете е от Бога. То не е от света на знанията - това е тайна Божия. Той е от света на чистотата. Знанията са си знания… Чистотата дава други измерения, включително и над мъдростта... А това е съвсем друго дърво - дървото на Бога и дървото на живота. Това дете и тази чистота - това е нещо над знанието. Тази Чистота… тя е дошла да унищожи дървото на познанието, знанията, знаещите хора… умствените хора.

Ако твоята Любов не е погълнала твоето Знание, ти си в опасност. Любовта всякога оцелява, защото тя е същността на самия Бог. Знаещите не оцеляват. Може да мъдруват колкото си искат, но те не оцеляват. Всяко велико унищожение погребва Змията, т.е. Знаещите хора.. Знанията никога не могат да те причистят. Те нямат тази способност, защото те са Змия.

Мъдрият никога не е знаещ човек. Мъдрият е Съкровен, Мъдрият е Любящ.


Елеазар Хараш - из лекции и интервюта

https://portal12.bg/

Сведенборг: Ако човек се свърже с Бога, променя звездите, променя съдбата и влиянията

04.07.2020 г.

Добавена от: Борислав Борисов


Сведенборг казва: "Адът не е произлязъл от някакъв дявол, а от човека, а изкушението идва, за да очистиш дълбочината си. Да вярваш в Бога, значи да вярваш, че любиш и че си разумен чрез Бога, а не чрез себе си. Ето, това значи да се храниш от Дървото на живота."

"Библията е само една част от великото търсене на Бога". После обяснява: "Търсенето на Истината не обхваща само Библията. Това търсене надминава всички свещенни книги, взети заедно."

Другият важен момент за звездите, за хороскопа; аз се учудвам - още милиони хора в света искат съвет от звездите, а не от Бога. Който търси звездите попада в капан, но това е друг въпрос.

Сведенборг казва: 
"Ако човек се свърже с Бога, променя звездите, променя съдбата, променя влиянията, променя всичко. Това е, което човек трябв ада търси."

Много жалко е да търсиш помощ от някакъв екстрасенс. Една голяма част от тях ги познавам - те са тежко болни, самите те трябва да се спасяват. 

"Ако човек се свърже с Бога, променя звездите, променя съдбата, променя влиянията" - Много просто - Бог е над звездите, те са негови деца; не може да искаш съвети от отраженията, вместо от Бога.

из лекция на Елеазар Хараш

Образ, невиждан до момента: Вселената в едно изображение (СНИМКА)

 
Редактор: 


Артистът Пабло Будаси създаде невероятен образ, невиждан до момента. Комбинирайки логаритмични карти и сателитни снимки Будаси успял да събере в едно-единствено, спиращо дъха цветно изображение, цялата Вселена.
Избражението показва всичко - от Слънцето до галактиката Андромеда и плазмата, оставена преди милиарди години от Големия взрив.
Проектът се базира на логаритмични карти, съставени от учени от Принстънския университет в САЩ и фотографии, заснети от сателити на американската Национална космическа агенция (NASA).
В центъра на творбата сияе Слънцето, а около него се виждат планетите от Слънчевата система. Пабло Будаси е уловил външните пръстени на Млечния път, Пояса на Кайпер, Облака на Оорт, звездата Алфа Кентавър, съзвездието Персей, съседни галактики и космическата микровълнова радиация, останала от Големия взрив.
Художникът е завършил творбата си с плазмата, произведена също от Големия взрив.

Егрегорите


дата на публикуване: 07.12.2004 г.
 

Егрегорът представлява сбор от мислите и чувствата на двама или повече души, които те са имали един към друг в момента на възникването на общността им. Т.е егрегорът се ражда в определен момент. Програмата на егрегора се задава от мислите, а енергията му се подхранва от чувствата и емоциите на създалите го.

 Да разгледаме следния пример (опростен максимално). Мъж и жена създават семейство, като мъжът обещава на жена си да я издържа, а тя да му е вярна и да се грижи за домакинството.

 Така новообразуваният семеен егрегор ще получи програма, която ще има за цел да поддържа гореописаните обещания. Той ще бъде толкова по-силен, колкото по-силни са чувствата, които двамата изпитват един към друг. Егрегорът се явява своеобразна "банка", която акумулира в себе си тази част от енергията на чувствата, които двамата не могат да усвоят. Тази енергия ще се използва от егрегора, за да помогне на членовете на семейството да реализират желанията и стремежите, които са имали първоначално.

 Обаче, когато единият от двамата реши да се отклони от тази програма, примерно, ако след десет години брак, жената изведнъж реши да се занимава с астрология, то егрегорът ще се почувства застрашен, защото това й желание е в противоречие с първоначално зададената му програма. Затова егрегорът ще се опита да противодейства на стремежите на съпругата да изучава астрология, като използва за свое оръдие мъжа й.

 Действието на егрегора може да се наблюдава и в по-големи групи от хора, каквито са религиозните общества. В момента в който се кръстиш, попадаш под влияние на егрегора на църквата, който е в състояние да те защити от отрицателни влияния. Там може да намериш след това и приятели, хора които да те подкрепят. Но тази подкрепа ще продължиш да получаваш при условие, че спазваш правилата и ритуалите, които са установени в църквата.

 В момента в който започнеш да се отклоняваш от правилата и каноните, егрегорът ще констатира това и ще "изпрати" при теб хора, които да се опитат да те "вкарат" в правия път. Ако упорстваш, егрегорът ще те отхвърли, като оттегли енергийната си подкрепа от тебе. Хората, които до вчера са ти били приятели, изведнъж ще се отдръпнат, ще забравят като че ли за тебе.

 Егрегорът се захранва с енергия чрез ритуалите. Колкото повече ритуали има в едно общество или семейство, толкова повече енергия се отделя в посока към егрегора и той става по-мощен, по-силен.

 Егрегорът продължава да функционира, докато има енергия. Когато тя се изчерпи, егрегорът изпада в състояние на летаргичен сън. Подобно е положението на егрегорите на някои древни религии (като тази на друидите). Ако в днешно време този егрегор бъде изваден от забравата и бъде захранен с енергия (чрез ритуали), то неговата програма се активизира наново и той набира сили.

 Има два начина, по-които човек може да се откъсне от влиянието на един егрегор:
1. Да спре да го захранва с енергия
2. Да премине под опеката на друг, по-мощен

Интересен пример за действието на егрегорите е начинът, по който комунистическата власт намали влиянието на православната църква – забрани общото празнуване големите църковни празници – Коледа, Великден. Те представляват мощни ритуали, захранващи православния егрегор с енергия и когато тяхното празнуване бе забранено, само за 45 години влиянието и силата на православния егрегор спадна до абсолютния минимум. Същевременно бяха създадени нови ритуали – манифестациите за 1-ви май, 9-ти септември, които подхранваха с енергия егрегора на БКП. А програмата на този егрегор всъщност е марксистко ленинската идеология.

 Като вид, егрегорът може да бъде семеен, родови, фирмен, клубен, религиозен, национален, партиен. Един човек може да бъде под влиянието на различни видове егрегори, но не може да бъде едновременно под влиянието на два егрегора от един вид – както е казано в Библията: “Никой не може да слугува на двама господари: защото или единия ще намрази, а другия ще обикне; или към единия ще се привърже, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на мамона.” Всеки трябва да избере този егрегор, чиято програма е по-близо до неговата собствена.

Как може да се разпознае доколко е силен един егрегор - колкото повече хората в едно общество си приличат, толкова по-силен е егрегора.

Влиянието на един егрегор може да подпомага развитието на един човек (или общност), но от един момент нататък започва да бъде спирачка за неговото еволюционно израстване. Затова е добре човек да успее да надрасне влиянието на егрегорите, да не се отъждествява с тях, да успее да открие собствената си програма, такава каквато е дадена в неговия личен хороскоп.
Кирил Стойчев
astrohoroscope.info

четвъртък, 16 юли 2020 г.

Леонардо да Винчи е имал „бързо око“


Известният ренесансов художник Леонардо да Винчи е бил благословен със същото „бързо око“, което дава предимство на топ тенисистите и супер бейзболисти. В случая на Леонардо тази супервизия може би му е позволила да вижда и улавя мимолетни моменти в своите картини – като загадъчната полуусмивка на Мона Лиза.
Тази способност да виждате подробности дори в най-бързо движещия се или мимолетен феномен може да е резултат от по-висока честота на трептене на сливането, заявява Дейвид Талер, генетик от университета в Базел в Швейцария. Той добавя, че чертата може да обясни как някои играчи на бейзбол могат да забележат шевовете на топката в полет, например, или как някои тенис звезди могат да реагират на супер-бърза топка.
За Леонардо висока честота на трептене на сливане може да обясни как той е в състояние да опише промените във формата на падащи капки вода и да разпознае мимолетните изрази, наблюдавани в много от неговите картини.
„В случая с „Мона Лиза“ „това, което предполагам е, че Леонардо е уловил точно момента на избухване в смях“, казва той. „Това не е позирана усмивка, която се държи стабилно, а този минал момент, когато усмивката е в акт на ставане, на започване.“
Картината на Леонардо Тайната вечеря – стенопис на стената на църква в Милано – също улавя мимолетни изрази на апостолите, след като Исус Христос им казва, че „един от вас тук ще ме предаде“, обяснява Талер.
Талер за първи път е вдъхновен да проучи визията на Леонардо заради коментар, който художникът е написал в една от тетрадките си, където описва полета на водни кончета. „Водното конче лети с четири крила, а когато тези отпред са вдигнати, тези отзад са спуснати“, пише Леонардо.
„Помислих си:„ Това е яко“, казва Талер. „Беше лято и наоколо имаше водни кончета. Гледах възможно най-силно и внимателно, но за мен крилата на летящи кончета винаги си оставаха размазани, не можех да ги видя по отделно“, казва той. Приятелите му също не могли да различат летящото движение. „Тогава започнах да чета и да мисля по-сериозно какво означава да имаш бързо око.“
Изследванията на Талер показват, че задните крила на водното конче не са в синхрон с предните крила с около една стотна от секундата. Коментарът в бележниците му показва, че Леонардо би могъл да види тази стотна от секундата разлика, която съответства на честотата на трептене на сливане от 100 Херц, или 100 пъти в секунда – приблизително два пъти по-голяма от честотата на трептене на сливане при повечето хора. Той казва, че „бързото око“ на Леонардо и някои съвременни спортни звезди може да има генетична основа, може би в гените, които управляват развитието от калиевите канали в клетките на ретината.
Показано е, че няколко нечовешки вида, като насекомите, имат забележими генетични различия в ретините си, което им позволява да виждат много по-бързи движения – и разликите в развитието на клетките в ретината могат да причинят и различия в зрението на хората, казва Талер.
Други известни художници са показали същата способност да улавят мимолетни моменти в работата си, като японския артист Кацушика Хокусай, която създаде емблематичната дърворезба „Под вълната на Канагава“ – известна още като „Голямата вълна“, казва Талер.
Хокусай, който е живял от 1760 до 1849 г., също е направил дърворезба на водно конче в полет, която показва правилното движение на крилата на насекомото. „Поне още един друг художник изглежда е имал толкова бързо и точно око“, казва Талер.
Талер казва, че ДНК проба от Леонардо може да покаже дали бързото му око се основава на гените, регулиращи развитието на ретината му, или това се дължи на тренировки и внимателно наблюдение.
ДНК проектът на Леонардо да Винчи дава надежда един ден да се възстанови генетичният материал на Леонардо от неговите картини. „Ако успеят да получат последователността, това ще е частта, от която бих се заинтересувал“, казва Талер.
Талер вижда също признаци на чувствителността на Леонардо към визуалните явления – може би включително и „бързото му око“ – в използването на „сфумато“ в картините му – художествена техника, която детайлира или размива аспекти на картината, за да ги въвежда или изважда от вниманието на зрителя.
„Целите изображения са конструирани от мозъка в поредица от много по-малки моментни изображения, всяко от които има пълна яснота само в малкия фовеален участък на ретината“, казва той. Обикновените хора обаче не възприемат този процес на умствено подреждане на малки образи и визуализират една сцена като общо цяло с един централен фокус.
За разлика от това, умението на Леонардо да използва сфумато – в Мона Лиза, например и в неговия Салватор Мунди – може да произтича от способността да вижда тези моментални изображения и да разпознава частичния им фокус, казва той.

За да ѝ е комфортно, Земята не може без Юпитер


Гравитацията на планетата гигант може да играе стабилизираща роля в поддържането на сегашните параметри на земната орбита.
Екип австралийски учени начело с Елиът Кох от университета на Нов Южен Уелс си задали следния въпрос: как можем да откроим екзопланети с например земни размери, които си струва да изучаваме, от редица не толкова обещаващи кандидати?
Отговорът се оказал необичаен. За да е комфортна Земята за живот, на нея ѝ е необходим Юпитер. Идеята на австралийците се базира на концепцията на циклите на Миланкович – теория, разработена в периода на Първата световна война и описваща ситуацията със земния климат като производна от астрономически процеси, протичащи с планетата – в частност от изменението на наклона на нейната ос и ексцентрицитет, тоест присъщото на орбитата на Земята периодично нарастване и намаляване на нейната разтегнатост.
Към самата концепция на Миланкович има няколко въпроса, които до известна степен ограничават нейните прогностични възможности. Според този модел колебанията на ексцентрицитета (тоест увеличаването на максималното отдалечаване и максималното приближаване на Земята към Слънцето през годината) оказва умерено влияние на земния климат – по-малко, отколкото изменението на наклона на оста на въртене на планетата.
В същото време климатичният летопис от последния милион години (подборни данни за по-ранни периоди липсват) свидетелства, че именно колебанията на земната орбита около Слънцето се съпровождат със силни трансформации на земния климат. Австралийските учени основно се опират именно на този аспект, тоест на сто хиляди годишните колебания, предизвикани от изменения на ексцентрицитета, без обяснение как именно се съотнасят те с концепцията на Миланкович като цяло.
Използвайки данните за колебанията на температурите по време на цикъла, те стигат до извода, че колебанията на неправилността на земната орбита се уравновесяват от гравитацията на Юпитер – най-масивната планета в нашата система, която по маса превишава всички останали планетни тела, взети заедно.
За да проверят как именно измененията в орбитата на Юпитер биха могли да повлияят на системата, авторите проиграли почти 40 000 симулации на развитието на събитията във виртуални Слънчеви системи, където Юпитер е преместен от своите 5,2 а.е. от Слънцето на 6,2 и 4,2 а.е. при различна степен на ексцентрицитет на неговата орбита.
Изяснило се, че не само измененията на ексцентрицитета на Земята (които де факто най-силно влияят на нейния климат), но дори и ъгълът на наклона на нейната ос на въртене, от който зависят сезонните колебания на температурите, е склонен да се променя под действието на гиганта. При това не плавно – когато по-силни промени в параметрите на орбитата на Юпитер съответстват на по-силни изменения в орбитата и климата на Земята, – а напротив, „стъпковидно“ – по-слаби отклонения могат да предизвикат по-силни колебания на ситуацията със Земята, след което нейната орбита се стабилизира, а по-нататъшното нарастване на измененията в параметрите на Юпитер с времето рязко променя и ситуацията със Земята. И така нататък.
За редица ситуации авторите получават, че колебанията на орбитата на Юпитер водят до по-разтеглена орбита на Земята, отколкото на Меркурий, с ексцентрицитет, превишаващ 0,21. Както подчертават учените, в такъв случай в перихелия приближаването на нашата планета към Слънцето би било по-силно, отколкото на Венера. В афелия ние бихме се отдалечили от светилото повече от Марс.
От това се прави извод, че планетата гигант може да дестабилизира климата на обитаемия свят до такава степен, че годността му за живот значително да намалее, а при търсенето на екзопланети си струва да обръщаме особено внимание на съпоставянето на параметрите на земеподобните планети с газовите гиганти от тези системи. Без анализ на тяхното взаимно влияние е трудно да се каже колко пригодна е за живот една или друга планета, заключават учените.
© Peter Scheirich
Моделът на австралийските изследователи обаче се нуждае от доработка, тъй като в редица случаи преместването на орбитата на Юпитер в симулациите довело до загубата на една планета от Слънчевата система за незначително време (по-малко от 1 млн. г.), което усложнява изчисленията при престрояването на орбитите на всички участници в системата.
Друг момент, който силно затруднява нашето разбиране за ролята на цикъла на Миланкович в историята на земния климат, е това, че ако съдим по геоложките данни през голяма част от земната история, застудявания, които се смятат за последствия от споменатия цикъл и толкова характерни за последните милион години, нямаше да има въобще.
Освен това на планетата често по няколко десетки милиони години не е имало постоянни полярни шапки, което затруднява ясното отъждествяване на колебанията на земния ексцентрицитет с резките изменения на климата, които в миналото на Земята са се случвали, изглежда, по-рядко, отколкото в последните милион години.
Изследването е публикувано в arXiv.