Добавена от: Борислав Борисов
Знанието и тъмнината са сродни. Тук още не говорим за истинско знание, което произлиза от шестото тяло. То вече не е знание, а е Мъдрост, която слиза във вид на истинско знание, но само се води знание. Това излъчване има съвсем друга цел, макар че мога да го нарека условно знание.
Знанието си споделя илюзиите с тъмнината и затова е казано, че знанията могат да се споделят, но Мъдростта не се споделя, тя е Откровение, тя е Присъствие, тя е Небитие.
Това означава, че постоянно трябва да увеличаваш своето смирение и чистота. Иначе астралния свят винаги ще те заблуждава и много често ще губиш разположението си, а когато човек губи разположението си, астралните същества му изяждат енергията.
Докато човек живее изключително в третото си и четвъртото си тяло, той е смъртен, дори и да е оптимист, дори и да вярва, той ще се преражда, докато пречисти абсолютни третото си и четвъртото си тяло, т.е. своето сърце и своя ум, своя мисловен свят. Той е смъртен, защото тези тела, третото и четвъртото, както и първото и второто, са измерения на смъртта. Те са създадени, за да може ученикът да научи много уроци чрез тях, но те не са неговите истински тела. В най-широк смисъл можем да ги наречем - нисшето Аз на човека, докато в петото тяло вече се намира Висшата Душа - Първото истинско тяло на човека и после шестото и т.н.
Съдържанието на човека се намира в петото тяло, това е неговата Висша Душа, а Принципът - това е шестото тяло - неговият Дух. Само от тази позиция можеш да виждаш нещата ясно. Тук не става въпрос за ясновидство, тъй като ясновидците живеят много надолу. Това не е ясновидство, пак повтарям, това е Дълбочината на Духа. Съвсем друг подход, съвсем друга позиция. И в много от случаите - скрита.
Тайните на разкриването на Вселената се дължат на шестото тяло. Това тяло може да прониква навсякъде - и в звездите, и в другите слънчеви системи, защото то е свободно от изкушенията и има абсолютно чисти желания да научи мъдростта и в другите светове. Затова вратата за шестото тяло е винаги отворена. Когато човек е стигнал до шестото си тяло, до Шестото Посвещение, няма вече такава сила, която да го спре. Ако тази вечер реши, за него Сириус не е проблем и няма въображение - както това става в трето и четвърто тяло. Там пътуването е въображаемо и след време води до обсебване, дори и когато дава понякога приятни чувства.
Чрез петото тяло ученикът се домогва до малките тайни на живота, наречени Малките Мистерии. Тук просто той вижда ясно нещата, независимо дали това са важни и дълбоки въпроси на живота или не. Например той знае, че ако злото се спре в света, ще стане нещо много по-лошо и нещо много по-опасно. Това той го е видял на вътрешен план. И затова той знае, че ако злото в света се спре, светът го очаква нещо много по-лошо, нещо много по-недопустимо. Нещо, което е наречено в окултната наука - Бездната. Но тази дума е също скрита, тя е много по-дълбока от ада и пъкъла. Адът и пъкълът са само предверие към Бездната. Тук става въпрос за едно тотално демонизиране, което води към Бездната и което е истинският път на злото, но разбира се злото също е в ръцете на Бога и си има свой път и свой план. Това е друг въпрос.
В шестото тяло човек се домогва до Големите Мистерии на живота, до тайния живот на звездите, на Слънцето и на една много специална Мъдрост. Когато ученикът е стигнал до шестото си тяло, той вече разполага с абсолютната сила на мисълта и знае как да я владее разумно и да я използва. Той спокойно може да влиза в четвъртото тяло и да ползва тази сила само за добро.
Това не означава, че Посветените от шестото тяло непременно като дойде някой човек при тях, го вдъхновяват външно. В повечето случаи те го вдъхновяват вътрешно, когато той си отиде, зад гърба му или по някакъв друг метод. Много рядко външно. Защо? Защото тези Посветени, които утешават хората, които отиват при тях с проблеми, правят една грешка, едно посегателство на светостта на душата, защото когато една душа търси утешител и започне да го намира много често отвън, тя ще загуби вътрешния си утешител и ще загуби посоката си навътре.
Когато човек е работил само за развиване на мисълта, той се натъква на големи и фатални опасности, защото в ума му се зараждат непостижими идеи.
На земята Христос съкруши значението на човешката воля и нейните пътища. Така е била разрушена дяволската воля, защото човешката и дяволската са сродни. Когато човекът избере пътя на Божията воля - дяволската воля е съкрушена…Ако направи твърд избор. Всеки човек, който си има собствена воля, изгубва и Бога, и живота.
Стих от Библията, Евангелие от Матея: “А когато се роди Христос, мъдреци от Изток пристигнаха да му се поклонят”. Тук ще направя едно кратко окултно тълкуване… Това са трима - Персиици, те идват да се поклонят на дете, те знаят, че това дете е от Бога. То не е от света на знанията - това е тайна Божия. Той е от света на чистотата. Знанията са си знания… Чистотата дава други измерения, включително и над мъдростта... А това е съвсем друго дърво - дървото на Бога и дървото на живота. Това дете и тази чистота - това е нещо над знанието. Тази Чистота… тя е дошла да унищожи дървото на познанието, знанията, знаещите хора… умствените хора.
Ако твоята Любов не е погълнала твоето Знание, ти си в опасност. Любовта всякога оцелява, защото тя е същността на самия Бог. Знаещите не оцеляват. Може да мъдруват колкото си искат, но те не оцеляват. Всяко велико унищожение погребва Змията, т.е. Знаещите хора.. Знанията никога не могат да те причистят. Те нямат тази способност, защото те са Змия.
Мъдрият никога не е знаещ човек. Мъдрият е Съкровен, Мъдрият е Любящ.
Елеазар Хараш - из лекции и интервюта
https://portal12.bg/
Няма коментари:
Публикуване на коментар