Характеристики на творческите и иновативни хора

Характеристиките на творческите и иновативни хора се наблюдават в способността да се измислят материални или нематериални неща и да се генерират иновативни решения на проблемите.

Със сигурност ще срещнете някой, който обича да рисува, свири на инструмент или дори да пише и е доста добър в това. Толкова много, че дори правите неща, които никога нямаше да минете през ума си.

Но каква е вашата тайна, какво прави тази личност творческа мисъл? След това обясняваме какви са характеристиките на личността на творческите хора и какво можете да направите, за да „копирате” техните атрибути.

Какво се има предвид под творчеството?

През цялото време творчеството се разбира по много начини и това е доказано от много автори в техните определения. За Големан, Кауфман и Рей (2000), цитирани от Esquivias (2004), творчеството е "... контакт с творческия дух, тази неуловима муза на добри и понякога брилянтни идеи".

Тоест, това е, което ни помага да имаме нови идеи, един вид подарък, който целият свят няма и който може да се смята за част от личността на човека.

Въпреки това, тя може да бъде подобрена и развита, ако човек работи от ранна възраст или дори при възрастен. Тук можете да прочетете някои съвети за развитие на творческото мислене (Higgins, 2000, цитиран в Cáceres, 2006).

Ето защо творческите хора ще бъдат тези, които имат този „дар“, способността или способността да създават напълно оригинални идеи с конкретна цел.

Какви са характеристиките на творческите хора?

Ние всички бихме искали да бъдем креативни или дори да подобрим нашата креативност, но преди да трябва да знаем точно какви творчески хора са различни от тези, които не са и за това, ние трябва да развием техните основни характеристики.

1- Прекъсване на статуквото

Творческите хора не се страхуват да нарушат статуквото, с утвърденото и това, което всеки приема за даденост.

Ако всички носят своите пътни чанти с ръцете си, те питат. Защо не поставим колела на куфарите?

2 - Те се противопоставят на правилата и са непокорни

Повечето креативни хора се противопоставят на установените, почти не харесват правилата. Те се чудят защо нещо трябва да бъде по този начин, защо трябва да се изпълни една норма.

Те могат също така да оспорват авторитета на областта, в която работят, и да не харесват законите или държавните органи като полицията, армията или политиците.

3 - Те са оригинални

Да си оригинален означава да имаш новаторски идеи, които могат да развият интерес за обществото. Хората с креативност могат да свържат два елемента, които нямат нищо общо един с друг априори и това могат да направят, защото се радват на голямо въображение. Творческите хора са много оригинални, защото дори идват да оспорват нормите, които са определени социално, ако видят, че е необходимо да изпълнят своята идея (Figueroa, 2003).

4- Те имат инициатива

Умът ви работи много бързо и активно непрекъснато, така че всеки път, когато поставяте проект напред, автоматично поемате инициативата, като допринасяте с идеи, които впоследствие искате да изпълните и които отговарят на това, което се иска. Тези идеи стават още по-иновативни от тези на другите хора, защото те са много наблюдателни и имат силно развито въображение.

5 - Възможност за идентифициране на проблеми

Те могат бързо да открият дали в проекта, който се извършва, правят грешки, тъй като са много наблюдателни и по тази причина осъзнават какво не върви добре.

Освен това те могат също да преценят дали са постигнати целите, които искат да постигнат в първоначалната ситуация (Alder, 2003).

Те не само имат способността да идентифицират проблемите, но и да ги подхождат по творчески начин, защото имат способността да привличат различни пътища, за да постигнат една и съща цел, ако видят, че това е необходимо.

6 - Те са различни

Тоест, те имат способността да анализират различните позиции, които съществуват и дори ако е необходимо, да намерят различни начини за постигане на обща цел. Следователно тяхното мислене е критично и те използват алтернативни методологии (Касерес, 2006).

Това е една от най-добрите характеристики на творческите хора, тъй като в това, което виждаме само една опция за конфронтация, те виждат повече от едно, нещо много полезно за бизнес сферата.

7- Те са гъвкави

Друга особеност, която характеризира творческия човек, е тяхната гъвкавост. Те имат много висока способност да се адаптират към ситуациите и да извлекат най-удобното за тях, за да изпълнят успешно своите проекти или да постигнат целите си (Фигероа, 2003). Ако екстраполираме творчеството в този случай към живописта или изкуството като цяло виждаме, че всеки човек е изразил това, което е имал в този момент, и че ако не са имали конкретен цвят на боя, те са се адаптирали и са го направили сами или дори Те са изобретили начини да направят този цвят.

8- Чувствителност

Както казахме и по други поводи, те са много чувствителни и наблюдателни хора, което им позволява да виждат света по-широко, за да развиват проектите си по по-лесен и по-успешен начин (Касерес, 2006).

От друга страна, ние се отнасяме и с този термин към чувствителността в себе си, която тези хора имат както за работа, така и за лични взаимоотношения.

Този начин на усещане за света им позволява да развиват своята креативност в случая например с музика или живопис.

9- Те са любопитни

Те са любопитни хора, които обичат да знаят как работи всичко около тях и да отговарят на техните въпроси и съмнения.

Сигурно си спомняш някой от твоя клас, който непрекъснато питаше и мислеше как нещата могат да се правят по различен начин, сигурно този партньор може да бъде творчески човек.

Тоест, ако им кажете, че някакъв конкретен обект се използва само за едно нещо, в допълнение към извличането на друга полезност, той ще ви попита какъв материал е направен и ако не може да бъде направен от този друг.

10- Те имат висока мотивация

Основната основа за творчеството не може да бъде различна от мотивация. Ако не се интересувате от това, което правите, колкото и творчески да сте, няма да събудите духа на творчеството, за което говорихме в определението за творчество. Затова тези хора не само са мотивирани, но и любопитни и имат голямо въображение, перфектни комбинации за разработване на идеи и великолепни проекти.

Със сигурност много пъти, когато сте правили нещо, което ви е харесало, сте прекарали времето си в полет и идеите не са спирали да се появяват в главата ви. Това е, защото наистина сте били мотивирани.

Е, творческите хора имат същото чувство, когато се потопят в своите проекти.

11- Те са независими

Те се характеризират с това, че са независими и това е реалност, ние сме открили през историята много креативни хора, които са били считани за гении и ако обръщаме внимание, са независими и работят сами. Това не означава, че те не знаят как да работят в група, но обикновено предпочитат да мислят без компания, тъй като подобрява концентрацията им.

Благодарение на тази независимост се насърчават други характеристики като оригиналност и лична инициатива (Касерес, 2006).

12 - Предефиниране

Всички горепосочени характеристики ги карат да могат да тълкуват света около тях по различен начин и да използват инструментите, които обикновено се стремят към конкретна цел за друга, която никога не бихме могли да си представим. Така че те имат способността да предефинират света, в който живеят (Albuja S / F).

13 - Те са амбициозни

Те също са много амбициозни хора, които винаги мислят за това, което биха могли да направят и как могат да бъдат направени, трябва да бъдат чути, като обикновено са в центъра на вниманието на своите сътрудници, нещо, което обикновено харесват. Освен това те обичат да влияят на другите и да получат признание за своите заслуги и идеи. Може да се каже, че това е начин да се мотивираме и да спечелим самочувствие, че трябва да продължим да работим с усилие.

14 - Извършени са

Друга особеност е големият ангажимент, който те обикновено имат, когато работят по проект.

В много случаи те прекарват повече време от другите в проектите, за които са мотивирани, като разбират, че тези хора имат голям ангажимент към това, което правят.

Те имат чувство за хумор

Творческите хора имат голямо чувство за хумор, отнемат живота си по един по-спокоен и непринуден начин, който им позволява да живеят щастливо, наслаждавайки се на всеки миг и изстисквайки най-пълно своите качества.

8 Примери за известни креативни хора

Пабло Пикасо : създаде кубизма с Жорж Брак и хиляди произведения, които го правят известна в живота и още повече след смъртта му.

Алберт Айнщайн : като млад човек е бунтовник, който се противопоставя на властта и не приема това, което е установено във физиката, което, заедно с други обстоятелства, го кара да развие теорията на относителността.

Елон Муск : създаде индустрията за електрически автомобили и индустрията за многократна употреба. И през двете години се смяташе за много трудно да се въведат нововъведения и да се приеме установеното: че ракетите се използват само веднъж и че електрическите автомобили са грозни и бавни.

Никола Тесла : велик изобретател, инженер и футурист, помогна за разработването на AC захранващата система. Творческата работа на Тесла беше далеч пред времето си, въпреки големия му принос към човечеството.

Бенджамин Франклин : един от бащите-основатели на САЩ, Франклин е брилянтен полимат, изобретател, политически теоретик, учен, държавник и писател. Той имаше удивителен научен ум и неговите интереси варираха широко, но в допълнение към политиката, той е може би най-известен с експериментите си с електричество.

Леонардо да Винчи : Да Винчи е най-известен със своите картини (Тайната вечеря, Мона Лиза), но той е бил и философ, инженер и изобретател.

Братята Райт : Орвил и Уилбър Райт изобретяват и летят на първия успешен самолет в света през 1903 г. Тяхната упоритост, експериментиране и работа по принципите на полета ги правят легендарни изобретатели и новатори.

Галилео Галилей : революционните му идеи му помогнаха да открие научната революция през седемнадесети век. Той често се нарича баща на съвременната наука. Задължен да защитава идеите си за хелиоцентризма срещу римската инквизиция и да прекарва по-голямата част от живота си под домашен арест за ерес, Галилео се превърна в икона на научния интегритет срещу религиозния догматизъм.

Как са немислимите хора?

Следните изречения бяха казани от хора, които можеха да се считат за не особено креативни. По този начин е най-добрият начин да получите представа за начина на мислене, който те имат:

- Летящите машини, по-тежки от въздуха, са невъзможни - лорд Кевин, 1895.

- След първите шест месеца това устройство няма да остане на никой пазар, който успява да улови. Хората скоро ще се уморят да гледат дървена кутия всяка вечер - Дарил Ф. Занук, режисьор на филмовото студио от 20-ти век, който говори за телевизия през 1946 година.

"Кой, по дяволите, иска да чуе разговорите на актьорите?" Хари М. Уорнър, президент на Уорнър през 1927.

- «Конят е тук, за да остане, но колата е просто новост, прищявка.» - Президентът на Мичиганската спестовна банка.

Как можем да развиваме творчеството в класната стая?

Учителите в класната стая трябва да поканят учениците си да използват творчеството чрез размисъл и това може да стане само ако за това се използват необходимите инструменти в образователните центрове, не само на най-ниските нива, но и в останалите.

Задайте повече въпроси за конкретна тема на учениците и им дайте възможност да търсят възможни отговори, които понякога водят до повече въпроси от самите тях, може да е добра идея, с която те биха могли да развият творчеството. От друга страна, можете също да използвате игри или дори да направите мозъчна атака, за да ги насърчите да мислят.

Вярно е, че на по-ниските нива е по-лесно да се развива творчеството, тъй като просто чрез генериране на безпокойство на малките, ние можем лесно да задаваме въпроси и да отразяваме. Освен това е по-малко сложно да им се даде пространство и време, в което те да могат да развиват своите идеи и проекти.

Обаче, ако се използват правилните инструменти и техники, е лесно да се работи независимо от курса, в който се намираме, единствената трудност ще бъде, че учителите искат да работят по нея и един от начините да не губите време върху предметите, които трябва да се преподават, е да го направите. Напречен начин в упражненията в клас.

заключения

Творческите хора имат отлични характеристики, които ги правят успешни във всичко, което предлагат. Вярно е, че има хора, които са родени с тях и следователно са оригинални по природа.

Но хората, които не са родени с тези блестящи качества, могат също да ги развият, ако го предложим.

Може би няма да имаме същата креативност като човек, роден с него или може би да, единственото, за което трябва да се грижим, е да подобрим нашата креативност и за това вече има много упражнения и динамика, които могат да ни помогнат да го направим.

Какви качества трябва да притежава една творческа личност за вас?

https://bg.solbrillersalg.com/

ПОКАЗАТЕЛИ ЗА ТВОРЧЕСТВО В НАТАЛНАТА КАРТА 2 част

ПОДРАЖАНИЕТО КАТО ЕТАП НА РАЗВИТИЕ НА ТВОРЧЕСКИТЕ СПОСОБНОСТИ

„Изследванията.. показаха, че развитието на креативността преминава като минимум през две фази.
Първата фаза… В това време подражанието на детето на значим възрастен като креативен образец вероятно е основният механизъм за формирането на креативността.
Втората фаза… Юношата и девойката определят за себе си „идеалния образец“, на който се стремят да подражават (дори отъждествявайки се с него). Втората фаза завършва с отрицание на собствената подражателна продуктивност и с отрицание на бившия вече „идеал“. Индивидът или завинаги се задържа във фазата на подражание, или преминава към оригиналното творчество (пак там, стр. 63)“
„подражанието е психологически механизъм на креативността и се базира върху изначалното (поне около 3-5г.) развито въображение, речевите способности и чувството за форма. Подражанието е необходимо, за да може да се овладее културно закрепеният начин за творческа дейност“.(пак там, тр. 66)

Ще изброим по отделно най-важните черти на характера, които са присъщи на творческите личности, като  ги разделим на групи:

Първа група:
1.- автономност на поведението;
2.- не се поддава на натиск на социалното обкръжение, но не е инат;
3.- личното му мнение е по-важно от социалните стандарти;
4.- независим, не се  поддава лесно на внушения, не се поддава на групов натиск;
5.- има смелост да остане независим в своите съждения и постъпки;
6.- убеденост във важността на своето дело;
7.- персонална въвлеченост в процеса.
Група 1 говори за изтъкнато, подчертано Слънце в хороскопа.

Втора група:
1.- прекалено независими в съжденията си;
2.- нямат почитание към условностите и авторитетите;
3.- прекалено развито чувство за хумор и умение да намери смешното в необикновени ситуации;
4.- възприемчив към всичко ново;
5.- не се страхува от непознати и неочаквани ситуации;
6.- нетипично, от гледна точка на повечето хора, поведение;
7.- има готовност да приеме всякакво непредвидено предизвикателство.
Група 2 сочи за наличие на подчертан Уран в картата.

Трета група:
1.- висока мотивация за постигане на целите;
2.- надежда за успех;
3.- може дълго време да се занимава с едно и също дело, без да има гаранция, че ще постигне успех в това.
Група 3 сочи за изявен Юпитер в картата.

Четвърта група:
1.- отсъствие на страх пред провал;
2.- не са прекалено ангажирани с реда  и организацията на работата.
Група 4 сочи за Сатурн, който не потиска. Тоест Слънцето, възможно и Луната, са по-силни от Сатурн.

Пета група:
1.- развито естетическо чувство;
2.- търпимост към другите хора.
Група 5 сочи за изявена Венера или изявен Нептун.

Шеста група:
1.- високо ниво на интелект;
2.- пластичност на мисленето.
Група 6 сочи за изявен Меркурий в картата в силни съчетания с висши планети.

Седма група:
1.- в по-голяма степен темпераментен и тревожен;
2.- не е склонен към конфронтация, не е агресивен.
Група 7 говори за общо ниво на развитие, но може да сочи и за подчертани женски планети в хороскопа.

Високото ниво на интелект говори за това, че Меркурий трябва да има силна и активна позиция.
Изявената способност към подражание на първия етап на  формирането на творческа личност говори за това, че в картата би следвало да бъдат изтъкнати Луната и Нептун.
Развитото естетическо чувство говори за активното участие на Венера и Нептун.
И другите характеристики на творческия процес, особено ролята на безсъзнателното, еднозначно посочва активното проявление на  висшите планети и/или Луната.  Но особено посочва активността на Уран. Ако още се вземат характеристики от група 2, може да се твърди, че без активното участие на Уран не може да има творчески процес.
Но активните висши планети трябва задължително да се съчетават в картата със силна и позитивна Слънчева и Юпитерианска мотивация. Иначе, вместо творческа дейност ще възникне дейност разрушителна: „Ако … човек не е подготвен за творчеството, той се срива в областта на разрушението. Както творчеството, така и разрушението са спонтанни, безкористни и самопотискащи. Това не е целенасочена дейност, а спонтанно проявление на човешката същност“ (пак там, стр. 60-62).

Като цяло излиза голям набор от планети: Меркурий, Венера или Нептун, Луна или Нептун, Слънце, Юпитер, Уран. Тоест, като минимум шест планети и всички те трябва да участват активно и силно във формирането на характера. Както и Сатурн, който не потиска.

КАКВО КАЗВАТ ПО ТЕМАТА ОКУЛТИСТИТЕ?

Руският литературовед, поет и преводач Анатолий Александрович Якобсон на своите занятия по време на литературния кръжок в училище №2 веднъж казал: „при поет от средно ниво задължително има две-три велики произведения, иначе той не е поет. Но при великия поет почти всички са такива“. Това означава, че човека от съзидателния план на живота рядко могат да го посещават творчески състояния. Но творческите хора пребивават в тези състояния по време на своята работа постоянно.
Това повдига въпроса за нивото на развитие на човека. Окултният поглед върху темата за творчеството е близък до този на психолозите: творчеството е свързано с определен тип енергии. Ще ги наречен творчески.
Потенциално те присъстват във всеки човек, но да се възползва от тях човек може, само ако е постигнал определено ниво на битието. Творческите енергии могат да се проявят както в човека, който е близък по нивото на своето битие до творческото ниво, но това е голяма рядкост.

Тоест, творческият човек е такъв, който е постигнал в своето развитие творческото ниво. С други думи – способността към творчество се определя от нивото на развитие.

Ще опитаме да опишем тези нива.

Както виждаме, една от най-важните съставляващи на творческата личност е особеният характер на мотивация.
Можем да обособим няколко основни нива на личността в съответствие с водещата мотивация.

Спящата душа 

Отсъства мотивация за постигане на нещо, за ръст. Човекът е част от социалната среда, в която е потопен. Личността не е развита. Най-високата мотивация в тази група е „да не изоставам от другите“.
Подгрупа на първата група – Homo Ludens (по Хьойзинха) - „човекът, който играе“. Животът като едно голямо развлечение. Търсене на приятното или интересното прекарване на времето.

Пробуждане на обективния ум 

Стремеж към постигане на нещо, към ръст в сатурново – юпитериански смисъл: да постигнеш нещо в очите на социума, в системата на ценности, която обществото предлага. Личността още не е формирана, но започва да го прави.
Първите три категории може да се обозначат като „Потребители“. Първата – пасивен потребител или неутрален. Втората и третата – активен потребител.

Съзиждащ човек

Личността е формирана. Възниква и се превръща във водеща потребност от самореализация и мотивация към съзидателна дейност. От потребител човек се превръща в Съзидател.  Започва да се формира индивидуалността.

Творчески човек

Индивидуалността е почти формирана или изцяло сформирана. Творчеството се превръща във водеща потребност. На основата на съзидателната мотивация израства творческата активност. Това е съществен момент: както се вижда от предишния, творчеството не може да се прояви, ако  не е формирана съзидателната мотивация.

Развиващият се човек 

Водеща става потребността от развитие.

6.Съвършеният човек. Този пункт е въведен, само за да се направи класификацията пълна. Ние твърде малко можем да кажем за потребностите на това ниво на развитие.
Следва да се отбележи, че водещата мотивация не отрича наличието на мотивация, която е от по-ниско ниво. И обратното, индивиди от по-ниско ниво могат понякога да се изкачват до по висока мотивация (най-често под влиянието на високо развита личност или на внезапно възникнало силно чувство). Но това се случва крайно рядко, като те остават на това ниво много за кратко. Развитието не се определя от нивото, на което индивидът може да попадне за момент, като на гости, а от нивото, на което постоянно живее и откъдето може понякога и дори често да слиза на по-ниски нива.

РАЗВИТИЕТО

Следва да се споменат няколко думи за развитието. Необходимо е да се различава развитието от ръста. Ръстът е проявление на вродени възможности на индивида. Развитието е поява на нови възможности, повишаване степента на свобода, усложняване на структурата. Потребността от развитие и развитието като смисъл на живота станаха в достатъчна степен разпространени едва в европейската култура. Индивидът сам за себе си не формулира задължително подобна потребност, именно като тази да се развива.

Тя може да бъде формулирана като стремеж към идеала, към съвършенството, жажда за познание, стремеж към висшата истина в изкуството и в науката, но във всички случаи това се проявява като стремеж да надскочиш самия себе си и готовност към вътрешно усилие. На нея съответства вярата във възможността да постигнеш това, което желаещ, както и устремеността към бъдещето.
Това несъмнено е потребност на духа и астрологично представлява ураническа потребност. Нито една планета, освен Уран, не задава подобна потребност от вътрешно развитие. При това, задължително присъства особено чувство за отговорност за собствения живот. Това чувство принципно отличава петото и шестото ниво от по-ниските. На всички предишни нива господства възглед за живота като свое притежание, с него може да се разпореждаш по свое усмотрение.
На творческото ниво за първи път започва да се появява нов възглед за живота: индивидът усеща, че е отговорен пред нещо по-висше за това как и за какво той използва своя живот. Човекът осъзнава или само интуитивно усеща, че животът му по определен начин е свързан с висшия живот и той, в една или друга степен, е проводник на висши влияния.
Този поглед върху своя живот преобладава на шестото ниво.
Древните гърци смятали, че човек е създаден, за да може боговете през него да слизат на Земята. С други думи, човекът е призован да бъде проводник на Божественото творчество. Това означава, че своето истинско призвание той започва да реализира само от петото, творческото ниво.
Първото принципно различие на човека от животното възниква на четвъртото ниво, но тук все още доминира авторското чувство, чувството за собственост върху „своя“ продукт. Това е кръстопътят, който предопределя възможността за преход  на следващото ниво.
И така, може да се направи следният извод: Индивидът израства до нивото на човек, само когато в него започне да доминира двойката Слънце-Уран като ядно на личността и като водеща потребност. Слънцето е основата на съзиданието, а Уран е основата на творчеството.
Тук е много важно да се отдели случаят, когато Уран определя водещата мотивация, от този, когато определя водещите способности. Във втория случай може да се сформира способен програмист или физик с мотивация на потребител.
Хората от пето и шесто ниво (а може би само от шесто) можем да наречем Homo Uranian- Ураническият човек. А ако се сещате, на гръцки уранос (ουρανός) е небеса, тогава се получава още и Небесен човек.

ЗАБЕЛЕЖКА

В текста се използваха изрази: „активни планети“, „обособени, изтъкнати планети“. Тези понятия отчасти са сходни с обикновеното астрологично понятие „силни планети“. Но има и съществени разлики. В дадения доклад няма възможност подробно да се разгледа тази тема. Засега ще се ограничим с определението, че тези планети оказват доминиращо влияние върху структурата на личността.

Превод от руски: Иванова К.

http://uraniabg.com/

ПОКАЗАТЕЛИ ЗА ТВОРЧЕСТВО В НАТАЛНАТА КАРТА 1 част

Левин М.Б.
Представената работа не е завършено изследване, а по-скоро е едно съобщение за предварителните резултати, до които съм достигнал. За астролозите, които се занимават с тази тема, то може да бъде полезно като указание за това в коя посока да търсят показатели за творчество и в коя не.
Търсенето на показатели за творчество по натална карта отдавна е вече факт, като за този период от време се сформираха няколко мита по темата. Като начало, нека разгледаме някои от тях.

Кое НЕ може да се смята за фактор, определящ творчески способности?

Първо, никакви съчетания на домовете сами по себе си не определят наличието на творческите способности.
Прието е да се смята, че 5ти дом определя наличието на творчески способности. При внимателно разглеждане се оказва, че това не е така. Наистина 5ти дом често е активен в хороскопи на хора на изкуството. Но ако анализирате картите на хора, които не се занимават с нищо творческо, ще забележите, че там 5ти дом е също много подчертан.
Хора, които имат активен 5ти дом в наталната карта, демонстрират това не в способностите си, а чрез мотивацията си към дейността, с която са ангажирани. 5ти дом предопределя въвлечеността, хазарта, стремежа да превърнеш дейността си в увлекателна игра, желанието да се занимаваш с това, което най-много харесваш – всички тези потребности са много близки до тези, които имат хора от творческите сфери.

Аналогично на това, ъгловите домове не говорят за творчески способности, дори не сочат за креативност, но могат на покажат особености на характера, които често принадлежат на продуктивните хора.
По този начин силен, обозначен като такъв с наличието на планети 1ви дом, говори за активен характер на личността и готовност у човека упорито да отстоява своето, а това е важно условие за продуктивността и способността за самостоятелна дейност.
Подчертан с достойнства 10ти дом може да говори за силна мотивация към социален успех, за социалната значимост на продукта. Също и за активен ум, който се стреми към изява.
Силен 7ми дом може да говори за публичния характер на дейността, за стремеж към популярност. Всички тези черти често са характерни именно за хора, които са продуктивни (но не задължително творчески), а за наличието на творчески способности може да не е указание.
4ти и 12ти домове обозначават дълбочината на темата, по-силното влияние на безсъзнателното върху съдържанието. Но това не е достатъчно.
Взаимовръзките между домовете също не говорят за творчески способности. Например, положителна връзка между 10ти и 5ти домове често говори за стремеж да се занимаваш с интересна работа, която освен всичко останало ти носи и емоционално удовлетворение, но не говори за наличието на творчески способности.

Положителната връзка на 1ви и 10ти домове говори за способността на човека да упражнява онзи вид дейност, който представлява неговата професия, както и за продуктивността в дадената сфера. Това несъмнено са важни съставляващи на творчеството като такова, но въпреки това не са указание за наличието на творчески способности.
Същото може да се каже и за аспектите сами по себе си. Като пример може да се даде митът за зелените аспекти, тоест тези от групата на Квинтила, които е прието да се наричат Творчески.
Наличието на един или няколко такива аспекти в картата говори за подвижността и наличието на съществени промени в сферите на живота, които обозначават съответните аспекти, но никак не говорят за творчески способности в човека. Разбира се, творчеството е динамика, но динамиката далеч не винаги е творчество.
Нещо повече, домовете, нито техните връзки, нито сами по себе си отделните аспекти не определят творчеството, нито дори най-обикновената продуктивност и способност за реализация. Целият опит на астрологичната практика – моята и на моите колеги от академията, посочва, че може да се счита, че има указания за постигне на реализация и продуктивност, само ако има наличие на конфигурации от аспекти в натала.
Специалните способности към определен вид дейност, зависят на първо място от аспектите на планетите, свързани с този вид дейност. А продуктивността и възможността за реализация възникват, когато тези аспекти се затварят във фигури от аспекти. Следва да отбележим, че се взимат предвид само аспектите, които се формират между планетите. Но и специалните способности все още не са показател за творчество.

ГРЕШКИ НА АСТРОЛОЗИТЕ

Може да се отбележат няколко типове грешки, които се допускат от астролозите, занимаващи се с откриването на показатели за творчество в наталната карта. Стандартният подход към този проблем е прост: взимат се карти на известни личности и се търсят в тях общи черти или се обработват някакви статистически показатели. При това изследователите допускат в анализа си същите стандартни грешки.
Първа грешка: смесват се творчеството и успешността.
Още една грешка възниква, когато изследователят неправилно подбира контролната група лица или грешно провежда контролирани изследвания. Пример за това е известно изследване, което осветява способности към научна дейност в човека от връзката между 3ти, 9ти и 10ти домове. Тук трябва да има няколко и то различни като тип контролни групи. Ако се подберат внимателно, ще видим, че това изследване дава отговор на съвсем различен въпрос.
Трета и най-разпространена грешка е, че има неточни и неверни параметри, по които се подбира. Отново от гореспоменатия пример: подбор на учените по параметър на наличие на кандидатска дисертация. По-добре е да се изберат учени, които имат най-висока степен на цитируемост. Дисертацията, както стана ясно след промените, невинаги е показател за предразположеност към наука. Много от кандидатите за високи научни степени започнаха свой собствен бизнес и станаха успешни. Мотивацията за научна работа се оказа ниска за сметка на мотивацията към успех и самореализация. По времето на Съветския съюз имаше много малко възможности човек да се развие кариерно и пътят на науката донякъде предлагаше това. В момента, в които пространството се освободи и напълни с повече  варианти, хората се махнаха от научната работа.

Много съществена грешка е неспособността да се различи резултат от каква дейност се явява успехът: творческа или не. В дадения случай вината не е на астролозите. При нас е слаба фактическата страна на изследванията, ние добре владеем астрологичните методи, но сме зле запознати с предмета на изследване.
На най-голяма грешка е опитът да се определи наличието на творчески способности с помощта на няколко факта (най-често 3,4), без да се отчита общата структура на психиката. Способности към наука и изкуство се търсят, опирайки се на няколко планети, домове или връзки между тях, без да се анализира цялостната картина на наталната карта. Това, разбира се, значително улеснява изследването, но не води до никакви сериозни резултати.
Всички изследвания от подобен тип се отличават с механичност и демонстрират неразбирането на човека като психическо същество. Грубо казано, авторите на такива текстове възприемат човека като много сложна машина, компютър например, но не повече от това.

АЛТЕРНАТИВНИ СЪОБРАЖЕНИЯ

В същото това време работите на Джоунс, Гоклен и други астролози, които са провеждали изследвания върху карти на известни личности, ни навеждат на мисълта, че най-високите резултати в различни области на човешката дейност са свързани, не само с наличието на способности в тези сфери, но и с някои особености на личността като цяло.
Статистиката на Гоклен е изследване за връзката между разположението на планетите в наталната карта и резултатите в определена област (на дейността), като те показват висока корелация само в карти на известни личности в дадената професионална сфера. Ако се разшири извадката и към нея се добавят хора, които в дадената сфера на дейност са постигнали резултати на средно ниво, нивото на корелация рязко спада.
Аналогично е с фигурите на М. Джоунс. Например Възелът (bundle) - всички 10 планети са събрани в 120 градуса. Това са най-редките карти. За такъв човек е характерна силна концентрация върху своите обикновено тесни интереси и слаба реакция спрямо външни стимули. Тук е присъства умението да се изстисква максимумът от минимума, нативусът може със силата на своето Его да въздейства върху целия свят. Акцентуацията върху зоните, квадрантите и полусферите на хороскопа индивидуализира значението на тази фигура, като в сферата на пространството, което не е заето от планети, няма обективно възприятие на случващото се - там е най-уязвима тази фигура.
Въпреки това тази конфигурация на небето се разполага за около 10 дни. Колко хора се раждат с Възел и колко от тях демонстрират способността да „изстискат максимума от минимума и със силата на своето Его да въздействат върху целия свят“ ?
Разбира се възниква идеята за това, че, за да се постигнат изтъкнати резултати, са необходими някакви допълнителни черти на характера. След определени размишления и наблюдения се формира следният извод: за да може надареността да се превърне в талант, е необходимо личността да бъде целеустремена, като е изразява в съзвучие с три фундаментални способности: да можеш, да искаш и да правиш. Но как може да се опише това съзвучие?
В астрологичната литература не намерих нищо, на което можем да се опрем в търсенето на отговора на този въпрос.

Също така, близо до нас в менталното пространство се намира науката, която може да работи с факти значително по-добре от астролозите – това е психологията. Астрологията превъзхожда психологията по степен на развитост и структурираност на езика, по степен на обобщеност и т.н. Но когато става въпрос за конкретност, за факти, тук психолозите ни превъзхождат поне с едно ниво. Реших да не откривам топлата вода, а да се обърна към тези, които добре познават дадената материя - към специалистите в областта на психологията на творчеството.

ПОМОЩ ОТ ПРИЯТЕЛ ИЛИ КАКВО МИСЛЯТ ПСИХОЛОЗИТЕ ПО ТЕМАТА

Един от най-изявените руски психолози в областта на психологията на творчеството – В. Н. Дружинин пише в статията „Надареност. Талант. Гениалност“ следното: „В основата на таланта на личността е залегнало уникално съчетание на високо ниво на развитие на общите и специалните способности, мотивация, черти на характера и особености на темперамента“ (В.Н. Дружинин. Антимемуары. Изд. 2-е, Том 1. Издательство потребительского общества «Ещё не поздно!» Ярославль. 2011, стр. 25.)
Тоест, талантът не е просто високо ниво на способности в определен вид дейност. За това изначалната надареност да се превърне в талант са необходими още и определени черти на характера. А именно, освен наличието на социални способности (да можеш), трябва да има съответни способности да искаш (мотивация) и волеви способности (да правиш). И най-важното е тези три способности да работят в една и съща посока.
Вадимир Дружинин има още по-значимо твърдение: „не съществуват особени творчески способности, а има личност, която притежава определена мотивация и черти“ (пак там стр. 52)
„Трябва да се разграничат проявлението на надареността като такава, тоест наличието в детето на определени изтъкнати способности към нещо, от изявата на надареността като талант, тоест надареността, която дава някакъв творчески продукт“(пак там, стр.32)
„Изследователите на интелекта отдавана са достигнали до извода за слабата връзка между творческите способности и способностите към обучение и интелект“ (пак там стр. 47)
И така, талантът – това не са някакви особени способности, а свойство на личността като цяло.

С КАКВИ ЧЕРТИ СЕ ХАРАКТЕРИЗИРА ТАЛАНТЛИВИЯТ ЧОВЕК?

„На талантливите хора са присъщи определени личностни черти: първо, висока мотивация към постижения, надежда за успех и отсъствие на страх от провал, които позволяват да се преодолеят трудностите и да не оставят делото си при първи неуспех. Второ, персонална въвлеченост, независимост и убеденост във важността на своето дело. За талантливия човек собственото мнение е по-важно от социалните стандарти. Талантливите хора са независими, не се влияят от другите, не се поддават на групов натиск. Те са възприемчиви към всичко ново и различно, не се страхуват от непривични или неочаквани ситуации, имат развити естетическо чувство и търпимост към другите хора. Те, като правило, не са агресивни и заедно с това са по-темпераментни и тревожни, по-сериозни в общуването, отколкото обикновените хора.“(пак там, стр. 26)

„Има, така да се каже, обобщен портрет на надарения човек. Първо, на него му е присъща автономност на поведението, той може да се противопоставя на мнението на групата и не се поддава на натиска на социалното обкръжение. …Това не е инат. Той е достатъчно гъвкав, както всеки интелектуално надарен човек. Не е склонен да се конфронтира, не е агресивен, но има смелостта да остане независим в своите съждения и постъпки. Второ, той може дълго да се занимава с дадена дейност, без това да му гарантира успех… На него му е интересно дали дадена истина е неопровержима, както се смята. Той има готовност за диалог, няма да отхвърли никое, дори най-неочаквано предложение.

Трето, при надарения човек има високо развито естетическо чувство. Той е емоционално раним и има повишена тревожност.
Още една особеност на надарените хора е тяхното нетипично от гледна точка на повечето хора поведение. Нашите социални отношения и правила на поведение са условни, ирационални. Можете да ги приемете или отхвърлите, но не можете логически да ги обосновете. И малките логици или мислители не могат да разберат необходимостта да се приемат безусловно условните социални отношения“(пак там, стр. 34)

„Американският психолог К. Тейлор в резултат на многогодишни изследвания на творчески надарените деца стигнал до заключение, че, изглеждайки окуражени, те са в по-голяма степен независими в съжденията си, нямат почит към условностите и авторитетите, имат изключително развито чувство за хумор и умение да намерят смешното в необичайни ситуации. Те са в по-малка степен загрижени за реда и организацията на работата, имат по-темпераментна натура“(пак там, стр. 55)

ТРЕВОЖНОСТТА НА ЛИЧНОСТТА

В статията „Тези трудни …надарени деца“: „Надареното дете е в по-голяма степен чувствително към разнообразието на света, по-лесно разбира другия човек. Но от друга страна съществува силна връзка между „творческото мислене“ и „тревожността на личността“.“(пак там, стр. 28)

НИВО НА ИНТЕЛЕКТ

„.. надареното дете може да се държи колкото си иска „дивашки“, но нивото му на интелект винаги е по-високо, отколкото това на неговите връстници“(пак там, стр. 29).

Характер на творческия процес
„най-важното в творчеството не е външната активност, а вътрешната – именно актът на създаване на идеала, на образа на света. Външната активност е само реализация на идеята в завършен продукт и се явява второстепенна по отношение на вътрешната активност.
Обособявайки признаците на творческия акт, на практика всички изследователи изтъкват неговата безсъзнателност, спонтанност, неконролируемост отстрана на волята и разума, а също така промяната на съзнанието (неговото състояние) по това време.
…Започвайки да съчинява стихотворение, поетът като правило, не знае с какво ще завърши новия ред и често се учудва от това, което се е получило…“(пак там, стр. 47)
Дейността и творчеството
В изследването на способностите за творчество следва да се разделят съзидателната дейност и творчеството.
„На пръв поглед дейността и творчеството са противоположни по своя психологически механизъм.

Човек се включва в съвместната дейност в следствие на външни и вътрешни рационални причини. Творчеството е спонтанно, не се планира.
Дейността – целесъобразна, произволна, рационална и съзнателно регулируема.
Дейността се стимулира от определена мотивация, … постигането на резултат завършва определен етап на дейността.
…Творчеството е нецелесъобразно непроизволно, ирационално и не се поддава (в момента на творческия акт) на регулация отстрана на съзнанието…Творческият продукт само прикрепя процеса, като го превръща в преследване на целта (новото стихотворение е продължение на предишното, според И. Бродски)“(пак там, стр. 42-43)
„спонтанността, внезапността, независимостта на творческия акт от външните причини – това е вторият основен негов признак.
…Съзнанието е пасивно и може само да възприема творческия продукт. Безсъзнателното активно поражда творческия продукт и го представя на съзнанието“(пак там, стр 44)
„Творчеството е изход отвъд границите на традицията и стереотипите“ (пак там, стр. 52)

Превод от руски: Иванова К.

http://uraniabg.com/

ЗА НЯКОИ ЗАБЛУДИ В АСТРОЛОГИЯТА

Статия на Левин М.Б. от 2010г.

Животът е пълен с изненади и няма опасност да умреш от скука. Вчера получих имейли от двама мои американски приятели с един и същи въпрос: „Наистина ли зодиакалните знаци са 13?“. Помислих си: „Какво им стана на тези хора изведнъж?”. По-късно, когато пуснах новините, разбрах, че сензация № 1 е заявлението на американските астрономи, че съществува още един допълнителен 13-ти зодиакален знак: Змиеносец. Коментираше се и нещо за изместването на съзвездията спрямо знаците. В репортажа заключиха, че ако досега си се смятал за Овен, това било грешка, всъщност вече си Телец и т.н. Най-много ме впечатли изказването на един американски астроном, което гласеше: „Астролозите са в голяма грешка!”. Охо!, казах си аз, какъв интелектуален пробив в американската наука. Може дори последните новини да са стигнали до тях от Шумер или Вавилон. Но не, това не са новини, това повече прилича на римейк. Американците имат такъв филмов бизнес: ако много им хареса някаква чуждестранна продукция, те не я купуват, а снимат собствен филм с идентичен сюжет, защото така излиза по-евтино. По същия начин и днешните американски астрономични новини са римейк на руския спектакъл отпреди 20 години. Спомням си в един вестник на последната страница в раздел „Наука“ излезе статия на същата тематика. В нея научният кореспондент възторжено обявяваше, че британските учени открили, че Еклиптиката се върти и за 2000 години знаците сменили своите места, като сега Овенът станал Телец и т.н. След което следваше критика към невежите астролози. Тогава толкова много се възмутих, че се обадих във вестника. Обясних за какво иде реч и че това е голяма грешка да се правят подобни изказвания, на което отговорът беше: „Ако желаете, заведете дело”. Вместо това аз написах ответна статия в „Московский комсомолец”, където направих необходимите разяснения, което явно трябва да направя повторно.

Често във вестници съм чел подобни неща: „Астролозите са необразовани, не знаят, че Земята се върти около Слънцето, нищо не са чували за прецесията и т.н.“. Напоследък обаче подобни изказвания намаляха. Дори и сега нашите журналисти не направиха такова научно изявление, освен че цитираха своите американски колеги. Какво се случва? Може би астрономите (а и журналистите) за тези години се запознаха отблизо с онези, които така високомерно обвиняваха в необразованост. Забелязаха, че в по-голямата си част са не по-зле запознати с астрономията, отколкото самите те. Също, че измежду тях има немалко хора с образование по физика и математика, както и професионални астрономи с докторски степени. Но сега да преминем по същество.

ЗОДИАКАЛЕН ЗНАК И ЗОДИАКАЛНО СЪЗВЕЗДИЕ: това са две словосъчетания. Образувани са от прилагателното: „зодиакален, зодиакално” и съществителното: в първия случай „знак”, във втория - „съзвездие”. В езиците, които спадат към индоевропейското езиково семейство (английски, руски, латински, гръцки и много други), а също така и в тези, които се отнасят към хамито-семитското езиково семейство (иврит, арабски, древноегипетски, арамейски (вавилонски)), съществителното има най-голяма смислова натовареност. Какво значи това? Ако прилагателните съвпадат, това по никакъв начин не показва, че става въпрос за един и същи предмет или една и съща група явления. Започна да звучи много научно, затова ще го обясня с думи прости: зелена гора, зелена змия и зелена къща са различни понятия, които нямат нищо общо помежду си, въпреки че всички са „зелени”. Аналогично е положението и със словосъчетанието „звездна величина” и „звездна болест“. По същия начин стои въпросът и с нашите понятия: „зодиакално съзвездие” и „зодиакален знак”, които имат еднакви прилагателни, но различни съществителни, от което логично следва, че явно става въпрос за две различни неща. А възможно ли е тук да имаме синоними? Да в езиците има понятие „синоним”: различни думи с подобни значения, но нашият случай не е такъв. Тук имаме абсолютно различен смисъл и различна история.

ЗОДИАКАЛНО СЪЗВЕЗДИЕ

Както сами виждате, тук става въпрос за съзвездие. Какво представлява то? Днешните астрономи разбират под това участък с точно определени граници. Понастоящем небето е разделено на 88 сектора (съзвездия), което невинаги е било така. Точните им граници били обозначени през 1922г. и окончателното им уточняване станало през 1956г. През средновековието съзвездията само били маркирани, а в древността изобщо нямали точни граници. Наричали ги групи звезди, обединени в общ рисунък, който представлявал митична фигура, персонаж от определена култура. Астролозите от древността не са могли например да кажат, че Марс или друга планета в дадения ден преминават от съзвездието Лъв в Дева, защото те не са имали точни граници. Те представлявали фигури, образувани от звезди, а не участъци от небесната сфера. Нека поясня: Да речем, решавате да отидете на разходка в гората. Покрай нея, малко преди гъсто залесената част, растат няколко дървета. Доближавате се до едно от тях. В гората ли сте вече или не? Трудно е да се каже еднозначно, защото тя няма точни граници. А ако приближите някаква частна собственост, заобиколена от ограда, със сигурност ще може да кажете дали сте в нечие владение или извън него. Подобна е и разликата между древните и днешните съзвездия.

ЗОДИАКАЛЕН ЗНАК

Скъпи американски астрономе, можете да не знаете с какво се отличават съвременните понятия от древните, тъй като в астрономичните факултети история на астрономията дори и да се изучава, то е прекалено повърхностно и необективно. Явно не сте наясно, че в древността „астрономът” и „астрологът” е било едно и също лице, затова едва ли астролозите са могли за бъркат астрономични понятия, просто защото самите те са ги въвеждали. Ето че съвременният астроном същите тези понятия ги е объркал. Зодиакалният знак представлява 1/12 част от окръжността на Еклиптиката. Първо, това не е двумерна фигура (не е участък от небето), а едномерна (дъга на окръжност). Второ, зодиакалните знаци имат точно определени граници. Когато съзвездията пресичат Еклиптиката, те образуват отрязъци с различна дължина. А всички зодиакални знаци имат еднаква дължина: 30 градуса.
И така, след кратки размисли разбираме, че знаците и съзвездията са две абсолютно различни понятия. Те се отличават едни от други дори повече, отколкото астрономът от телескопа. Дори зодиакалните съзвездия да бяха не 12, а 120, броят на знаците нямаше да се промени.

Американският астроном също така бива смутен от факта на еднаквост между имената на съзвездията и знаците. Това е логично. Смятам, че имената на знаците са възникнали по-рано от тези на съзвездията. След това кръстили съзвездията на най-близките знаци. А може и обратното да е станало! Но при всички положения никой не е бъркал едните с другите, до момента, в който не се появили съвременните журналисти и астрономи (ако ви кажа, че работя на улица „Първомайска“, нали няма да си помислите, че работя на улицата). В последствие знаците и съзвездията се разместили едни спрямо други, което отново не породило смущения у астролозите, защото това явление било открито преди повече от 2000 години.

Колко са на брой зодиакалните съзвездия?
В справочника за любители астрономи на П. Г. Куликовский (5 издание, гр. Москва, 2002г.) на 242 стр. пише:
„Пътят на Слънцето сред звездите, Еклиптиката, минава през 12 съзвездия, наричани зодиакални” ... „ в малък отрязък от пътя си Слънцето преминава през съзвездието Змиеносец (от 30.11. до 18.12. ), което обаче не влиза в броя на зодиакалните знаци ”...” в древността положението на Слънцето спрямо Еклиптиката отбелязвали според зодиакалните знаци, които заемали определени участъци от по 30 градуса, започвайки от точката 0 градуса Овен. ”
Всичко това е писано от астроном, редактирано е също от астроном.

От горенаписаното можем да заключим:
• Руските астрономи знаят, че зодиакалните знаци и зодиакалните съзвездия са две различни понятия и не ги бъркат.
• Зодиакалните съзвездия си остават 12 (Змиеносецът не влиза в окончателния им брой, поне до 2002 г.)

Изниква въпросът: Кой изобщо го е въвел и кога? А на американския астроном искам да му задам следните въпроси: Кой и кога въвежда Змиеносеца сред зодиакалните съзвездия? В резултат на каква процедура това е било извършено? В кои официални печатни научни издания това е било обявено?

ЗАЩО ЗОДИАКАЛНИТЕ ЗНАЦИ СА 12?

Количеството зодиакални знаци не е резултат от произволното решение на древните астролози. Числото 12 има общо с универсалните закони, на които се подчинява времето. Всеки цикличен процес на Земята преминава през 12 фази. Зодиакът е универсален модел на такъв цикличен процес, по-точно на всички циклични процеси. Същият този закон се проявява в деленето на денонощието на 24 часа. Това не е просто прищявка на древните астрономи. Затова и в един час имаме 60=5х12 минути, а минутата се състои от 60 секунди. Според същия закон във всяка татва има по 24 минути. Този дванадесетичен часови цикъл е свързан директно със седемдневния седмичен цикъл. Това добре го знаят астролозите, запознати със „Звездата на маговете”. Но законът на „дванадесетте” не се проявява единствено във времето. На него са подчинени и множество структури. Например човек има 12 чифта ребра. В китайската иглотерапия има понятие „меридиан”, това е един от главните енергийни канали в човешкото тяло. Броят им също е 12. Индийците наброяват 12 листа на сърдечната чакра Анахата. Бих могъл да приведа още множество примери за проявлението на този закон. Много структури са проекция на един от най-интересните правилни многостени: додекаедър (един от Платоновите солиди), но засега ще завърша изложението си по този въпрос. И така, зодиакалните знаци са 12 и ще станат 13, само когато на американския астроном му порасне 13-то ребро!

ИЗМЕСТВАНЕТО НА ЗОДИАКАЛНИТЕ ЗНАЦИ СПРЯМО ЗОДИАКАЛНИТЕ СЪЗВЕЗДИЯ

Това явление се нарича „прецесия“. Накратко казано, в съвременната европейска астрология се ползва тропическият Зодиак. Началната му отправна точка е тази на пролетното равноденствие: тогава Слънцето се намира в 0 градуса Овен, както е записано в справочника за любители астрономи. Съзвездията се придвижват спрямо знаците. И нека се движат. Ние взимаме за отправна точка тази на Овена, която лежи на Еклиптиката. Астрономът, да се надяваме, се досеща, тя не може да се отмести сама спрямо себе си. Затова нашите знаци, както си бяха на едно положение, така си и останаха.

http://uraniabg.com/

Най-мистериозните природни явления на планетата

Камъните в Долината на смъртта се местят без чужда намеса

23.07.2020 15:13

 Снимка: pixabay

Нашата планета винаги успява да ни смае с умението си да създава причудливи форми и събития. Разберете кои са най-невероятните природни явления на планетата.

Преместването на камъни

Това е геоложко явление, което се случва в Рейстрек-Плая в Долината на смъртта. Там камъните постоянно сменят местоположението си без каквато и да е намеса на хора или животни. Дори оставят следи по набраздената с множество геометрични форми, вследствие на високите температури, земя. Дори и днес учените няма обяснение за този геоложки феномен.

Образуването на смерч

Смерчът се формира, когато торнадо премине над вода. Най-често това се случва в тропиците и в близост до Австралия, но също така и по крайбрежието на Европа, Британските острови, Средиземно море и други места. Различава се от нормалното торнадо по времетраенето – между 15 и 30 минути. Освен това има по-малък диаметър и по-бавна скорост на въртене.

Вълни-убийци

Става въпрос за гигантските вълни, които се издигат на височина 20-30 метра. Срещат се в океана и имат атипично поведение. Те са изключително опасни за корабите, тъй като те не могат да  устояват на огромното налягане на водата.

Kalgasporу

Kalgasporу представлява образувание под формата на игли или пирамиди на наклонена повърхност и снежни полета в планините на тропиците и субтропиците. Появяват се в условията на сух въздух и високото положение на Слънцето. Обикновено иглите и пирамидите достигат до 6 метра, а на връх Еверест са намерени Kalgasporу с височина до 30 метра.

Северно сияние

По време на слънчеви изригвания голямо количество частици са изхвърлени в открития Космос, а, когато попаднат в обхвата на магнитното поле на Земята, се насочват към магнитния Северен полюс, където си взаимодействат с горните слоеве на атмосферата. Северното сияние е енергията, която се освобождава при това взаимодействие.

sinoptik.bg