mysticism and reality

вторник, 17 август 2021 г.

Какво се прави с дрехите на починал близък човек?

Публикувано на 21.07.2021

Какво да правим с дрехите на един починал човек? Какви основни ритуали и действия съществуват, когато трябва да посрещнем смъртта на свой близък…

Сбогуването с починалия и организацията на погребението се извършва при спазване на църковните обреди и ритуали.

Правилата, разработени през вековете, се отнасят дори за това какво да се прави с вещите на починалия. Православното духовенство уверява, че личното облекло и бижута имат специфична енергия, поради което се нуждаят от специално отношение.

Църковно мнение

Повечето хора не знаят как да се разпореждат с имуществото на човек, който е напуснал света на живите. Някои пазят всичките му вещи в памет на починалия, други ги даряват за благотворителност. Често роднините изхвърлят целия гардероб и дори мебели в кошчето.

В Библията няма ясен отговор за това какво да се прави с имуществото на починалия. Но свещениците твърдят, че е необходимо да го дарят за благотворителност след като мине периодът на 40 дни след смъртта, за да помогнат на душата да намери покой.

До 40 дни

В православието е обичайно да се раздават материалните притежания на починалия след 40-те дни от смъртта му, твърди руският свещеник отец Олег Василевич. По това време душата чака прехода към друг свят и не се знае дали ще отиде в ада или в рая. За да се помогне на починалия, се правят добри дела от негово име. Роднините и приятелите трябва да се съберат на възпоменателна трапеза, да си спомнят добрите дела на починалия, да се помолят за опрощаване на греховете му, да запалят свещ в църквата и да си поръчат служба.

Подобни правила се спазват и в исляма, при който също дарявате вещи за благотворителност. В продължение на 40 дни мюсюлманите дават милостиня (садаки). В юдаизма е обичайно да се дарява имуществото на починалия. Носят се суичъри, рокли, панталони, но обувките обикновено се изхвърлят, за да не „стъпчат“ покойника.

Психолозите подкрепят църковните правила, тъй като смятат, че трябва да се осъществява по-малко контакт с материални блага, принадлежащи на починал човек. Те напомнят за скръбта, провокират стресови ситуации, причиняват депресия. Психолозите препоръчват да се раздават нещата или просто да се премахнат от видно място.

След 40 дни

Популярно е мнението, че е забранено да се контактува с имуществото на починалия 40 дни след смъртта му. Смята се, че дрехите притежават мъртва енергия, която вреди на живите хора. Но църквата не споделя подобни предразсъдъци.

По всяко време е разрешено да дарявате имуществото на починалия, като го носите в храма или го прехвърляте на благотворителна фондация. Панталони, тениски, поли се дават на семейства с ниски доходи, бедни и нуждаещи се.

Какво да правим с дрехите

Якета, блейзери, пуловери, палта могат да продължат да се носят. Бельото се изгаря или изхвърля. Забранено е да продължите да използвате любимите неща на починалия, които той постоянно е носил.
Основни правила за изхвърляне на облеклото на починалия:

Не можете да докосвате предмети, принадлежащи на починалия в продължение на 3 дни след смъртта му.
Дрехите, с които човекът е починал, трябва да бъдат утилизират – да бъдат изхвърлени на сметище или изгорени.
След 3 дни част от имуществото се дарява за благотворителност, разпределя се между приятели или остава при роднини.

Предмети, с които починалият е влязъл в контакт, могат да излъчват некротична енергия. За да се предпазите от негативизъм, лекувайте ги със светена или солена вода, окадете с църковна свещ.

Какво е забранено да се разпространява

Има различни мнения за това, какво да се прави с движимите и недвижимите активи на починалия. Но църквата, екстрасенсите и психолозите знаят точно какво да правят с такива предмети. Какво е забранено да се дава:

Забранено е оставянето някъде, носенето или даването на дрехите, в които е починал човек. Това включва спално бельо, което е било постлано на смъртното легло.
Детски гардероб и играчки. По-добре е да изгорите всички аксесоари на бебето. Можете да оставите нещо за спомен, но да не е на видно място.
Различни предмети от бита, докоснати от човек, заминал за оня свят от инфекциозна болест. Много болести се предават чрез контакт, затова е по-добре да се консултирате с лекарите как да се разпореждате с имуществото на починалия.
Не можете да погребете човек с венчален пръстен с жив съпруг. Също така е забранено да се поставя в гроба каквото и да е имущество на здрави хора.

Как да изхвърляте бижута

Металите и камъните абсорбират енергията на собственика. Бижутата запазват паметта на собственика в продължение на много години след смъртта му. Родовите реликви акумулират енергията на клана, следователно бижутата, които се предават от поколение на поколение, не вредят, а напротив се считат за мощни талисмани.

Позволено е да се носи украшение-кръст, което е принадлежало на починалия. Но ако собственикът му се е самоубил или е водил недостоен живот, тогава е по-добре да даде символът на вярата на църквата. Обикновените бижута се разтопяват. Огънят има отлични почистващи свойства. Новите бижута, които ще направите от тях, ще бъдат напълно безопасни.

Още важни подробности

Не ни се иска да мислим за смъртта, затова се оказваме неподготвени за съпровождащите я ритуали…

Колкото и да ви е тежко, никога не казвайте пред гроба „Вземи ме със себе си“, „Искам да дойда с тебе“ и т. н., защото това действително може да стане – и ужасът е, че ще се случи по-скоро не физически, а душевно.

С други думи, ще останете живи, но ще изгубите разума си, заседнали между небето и земята. Ако в отчаянието си някой или вие самите сте казали нещо такова, трябва три пъти да кажете „Отче наш“, а след това „Богородице Дево, радвай се“.

По-добре е да не давате дрехите, в които е починал човекът, нито на свои, нито на чужди – изгорете ги. Ако финансови обстоятелства не ви позволяват такова разточителство, след като ги изперете и почистите, не ги употребявайте в течение на 40 дни.

Починалият трябва да бъде облечен изцяло в нови дрехи. Ако това отново не е по силите ви, трябва да се погрижите вещите да са чисти и да са принадлежали само на него. Ако човек още приживе е пожелал да бъде погребан с точно определени дрехи, трябва да изпълните желанието му. Има обаче едно изключение: не бива да обличате покойник в червено, защото ще го последва кръвен роднина.

Саванът трябва да е обезателно бял. От деня на смъртта в продължение на четиридесет дни в дома трябва да има чаша с вода, покрита с парче хляб, и чинийка с жито. Водата в чашата се смята за мъртва. Трябва строго да следите нито капка от нея да не бъде взета: може да се използва за лоши дела.

Кръвни роднини не бива да мият пода в дома, където е лежал покойник. Не трябва и да вървят пред ковчега и да носят венци. Всички живи цветя от ковчега и иконата се вземат след погребението: цветята се оставят на гробището, а иконата се отнася в дома. Не бива в никакъв случай иконата да бъде погребана. Ако все пак това се случи, в дома трябва да се донесат три нови различни икони.

Ако почине единият от съпрузи, които са венчани, останалият жив си запазва халката му. А след смъртта и на втория двата пръстена се поставят в гроба, за да може в Царството небесно той да срещне своя партньор и да му каже: „Донесох пръстените, с които ни венча Господ Бог“.

Ако човек умре на Великден, в лявата му ръка трябва да се сложи великденско яйце.

Има обичай в гроба да се хвърлят пари -откуп за покойника. Това не е необходимо, освен ако не сте убедени езичници.

Помените се правят след връщането от гробището, на третия, деветия, четиридесетия ден и след година. Така се почита любовта и споменът за близкия човек, пренесъл се в отвъдното. Ако денят на помена е постен, постна трябва да бъде и трапезата. Недопустимо е да се сервира алкохол, за да не се прекрачи границата между помена и празненството. А и до четиридесетия ден душата на покойния се намира в нашия свят и е неблагопристойно да гледа подобни сцени.

Често усещаме известна вина пред починали роднини или познати. Ако това чувство по някакви причини стане мъчително, отнесете великденско яйце на гроба на този, когото смятате, че сте обидили. Великден е най-радостният празник и в този ден никой – жив или мъртъв – няма да посмее да каже „не“ на молбата за прошка. Коленичете пред гроба, поклонете се на починалия с боядисаното и осветено яйце в ръце и кажете: „Христос возкресе! Прости ми, в името на Христа!“.

Известни са много случаи, когато човек отива на гробището да навести своите починали в добро здраве, а се връща от там болен. Вашите близки нямат нищо общо с това. Просто гробището е особена територия – из него бродят озлобени души и черни магове. Затова, преди да излезете от дома, завържете по средата на носна кърпичка възел, след това се измийте и се изтрийте с единия край на кърпичката. Когато се върнете от гробището, развържете възела – това ще ви предпази от беди. За да не пакостят- крадци и вандали на гроба на близкия човек, оставяйки цветята, кажете: „Ти, небе, виждаш, а ти, земя, чуваш как този починал (името му) не става, чуждото не взема. Така и никой да не вземе и да не нанесе вреда на този гроб. В името на Отца и Сина и Светия дух. Амин!“.

Случва се роднините да не могат да намерят подходяща снимка за паметника и използват групова. Когато от такава фотография се преснеме изображение на керамична, на нея понякога остава част от тялото на човек, който все още е жив. И по волята на случая част от неговото изображение се оказва на гробището. Мнозина след това се разболяват, дори умират…

Ако се е случило това, заличете с боя изображението на снимката редом с покойника, като произнесете псалм 67 „Да възкръсне Бог“. След това поръчайте в църква „за упокой“ за покойника, а за вас „за здраве“ и така седем седмици поред; подайте милостиня в три църкви и в течение на една година спазвайте всички постове. какво да направя с дрехите на починалия

Понякога някой от близките тъгува по покойника така силно, че буквално изпада в маниакално състояние. В този случай трябва три дни поред на всяко хранене да се произнася: „Господи, благослови! На златна планина стои Божията майка до главата на раба (името на тъгуващия), Николай Угодник до краката му, светите ангели отстрани. Спасяват раба Божи (името) от мъката по неживия. Иди си, мъко, не разкъсвай сърцето. В името на Отца и Сина и Светия дух. Амин!“.

Заключение

Роднините и близките хора решават как да се разпореждат с вещите на починалия. Психолози и свещеници са единодушни, че е по-добре да дарите такова имущество за благотворителност. Но съвсем личните вещи на починалия, гардеробът на детето и играчките, както и спалното и личното бельо трябва да бъдат изгорени.

Колкото и да е тъжно, случва се да погребваме роднини и приятели, да ги поменаваме, да посещаваме гробовете им – и в тази печална сфера често се объркваме, правим грешки, които са пагубни и за нашата собствена съдба, и за посмъртната съдба на покойника.

https://www.chudesa.net/

Годината на херцогинята на Уиндзор - Уолис и кралица Елизабет, кралицата майка (първа част)

4 август 2021 г. Моник

От архивите Нова Зеландия от Нова Зеландия - херцог и херцогиня на Йорк, 1925 г., CC BY -SA 2.0 чрез Wikimedia Commons

Вероятно Уолис за първи път се срещна с бъдещата си снаха на парти за кънки през януари 1933 г. Херцогинята на Йорк, както тогава беше известна кралицата майка, беше поканена заедно със съпруга си да се присъедини към принца на Уелс и Телма Фърнес, виконтеса Фърнес , за пързаляне с кънки край Форт Белведере. Уолис е последното ново попълнение в партито, но тя все още не беше любимата на принца. Уолис пише на съпруга си: „Сега е студено за Англия и откакто пристигнахме тук, ние се пързаляхме по водата с херцога и херцогинята на Йорк. Не е ли писък! Освен това можете да си представите мен на леда, но поради това, че съм се пързаляла на ролки, не съм бил толкова зле. "¹ Няма запазен запис за това, което Елизабет направи от това пързаляне на кънки и новия американски приятел на принца.

Херцогинята на Йорк за първи път споменава Уолис в писмо до кралица Мери на 1 август 1933 г. и тя пише: „Когато бях с теб в Кауз, татко един ден ми спомена, че е чул, че определен човек² бях във Форта, когато аз и Берти бяхме там, и той каза, че е имал много добър ум да говори с Дейвид по въпроса. […] Надявам се, че нямате нищо против да спомена тази мама, но отношенията са вече е малко трудно, когато се докарат палави дами, а досега изобщо не сме срещали „дамата“³ и бих искал да остана съвсем извън цялата работа. "⁴

Те ще се срещат на няколко пъти, например в началото на 1935 г., когато Елизабет хвана Уолис да я имитира в гостната във Форта. Уолис се обърна и намери херцогинята да стои мълчаливо на прага, преди да се обърне и да си тръгне. Скоро Елизабет върна услугата и „прави шеги за нейна сметка, правейки отличната си имитация на американски акцент“.⁵

През април 1936 г. (след като принцът на Уелс стана крал), Уолис също се срещна с двете принцеси. Уолис и кралят бяха отседнали във Форт Белведере, когато пристигна нов комби, поръчан от САЩ. Те откараха новия комби до Royal Lodge, където херцогът и херцогинята на Йорк бяха отседнали с принцесите Елизабет и Маргарет. Двамата се присъединиха към тях на чай и бяха придружени от гувернантката си Мерион Крофорд. По -късно Уолис пише: „И двамата бяха толкова блондинки, толкова красиво възпитани, толкова ярко изтъркани, че може би са излезли направо от страниците на картинна книга.“

През септември 1936 г. кралят организира вечеря в Балморал, която се разпали. Херцогът и херцогинята на Йорк неохотно се бяха съгласили да присъстват, а останалите гости вече бяха там, когато пристигнаха. Явно Уолис пристъпи напред, за да поздрави херцога и херцогинята и протегна ръка. Елизабет обаче отказа да поздрави Уолис и каза с висок глас: „Дойдох да вечерям с краля“. Никакви допълнителни опити за разговор не бяха направени от Елизабет и те бяха първите, които си тръгнаха.⁶ Беше неудобна ситуация и двете страни сякаш се изключваха от този момент нататък. Уолис и Елизабет ще останат зли врагове до края на живота си.

През ноември 1936 г. кралят най -накрая информира майка си и брат си, че планира да се ожени за Уолис и, ако правителството не може да приеме това, че той ще абдикира. Ужасена Елизабет пише на кралица Мери: „Берти току -що ми разказа за случилото се и аз се чувствам доста обзет от ужас и емоции.“⁷ На 6 декември тя пише на сестра си Мери: „Чувствам се толкова тъжна и все пак има само един много ясен случай - ако г -жа Симпсън не е годна да бъде кралица, тя не е годна да бъде съпругата на краля. Короната трябва да е преди всичко противоречие. "⁸

На 10 декември кралят подписва абдикацията си, а на следващия ден херцогът и херцогинята на Йорк стават нови крал и кралица. Дотогава Уолис беше във Франция и след като бившият крал направи радиопредаване, той замина за Австрия, тъй като те трябваше да изчакат развода на Уолис да стане окончателен, преди да могат да се съберат отново. Много години по -късно Елизабет разсъждава върху абдикацията: „Беше ужасна изненада за всички, когато реши, че трябва да си тръгне. Цялата Британска общност каза „не“, не искаме да се ожените за тази дама. И това беше просто ужасна трагедия, наистина беше така. Всички обичахме принца на Уелс и всички мислехме, че ще стане прекрасен крал. […] Единственото хубаво нещо е, че мисля, че той беше доста щастлив с нея. ”⁹

Докато кралица Мери и кралица Елизабет се събраха зад новия крал, херцогът на Уиндзор, както той вече беше известен, се съсредоточи върху предстоящите си сватби с Уолис. Те решиха рано, че никой член на кралското семейство няма да присъства на сватбата и че Уолис никога не трябва да получава стила на човечеството.¹⁰ Това още повече отдели братята, въпреки че движещата сила зад това изглеждаше в по -малка степен кралица Мария и кралица Елизабет. Кралица Мария пише на краля: „Жалко е, че той не разбира нашата гледна точка по отношение на ДПЧ и че това е все още, но няма съмнение, че трябва да се придържате към това решение, тъй като то ще създаде големи трудности за да я признаем като една и съща категория сАлисиМарина.¹¹ Избраната дата на сватбата беше 3 юни, което също беше рожден ден на крал Джордж V. Кралица Мери беше ужасена и написа: „Разбира се, че го направи, но как може да е толкова слаб, предполагам, че това е от отмъщение че никой от семейството не отива на сватбата. "¹² Преди всичко те се страхуваха, че херцогът и херцогинята ще искат да се върнат в Англия, което никога не може да се случи. По -късно Елизабет пише: „Не можеше да се върне. Не можеш да имаш двама крале. "¹³

Докато Уиндзорците се опитваха да намерят опора в нов свят, международното напрежение нараства до точка на кипене. На 1 септември 1939 г. Полша е нападната от нацистите. Херцогът изпрати молба до Хитлер, че не трябва да се впуска във война. Хитлер отговори, че няма желание за война, но ако се стигне дотам, няма да е негова вина.¹ Два дни по -късно Обединеното кралство обявява война на Германия. Херцогът веднага му предложи съдействието и получи съобщение, че крал Джордж VI иска той и Уолис да се върнат в Лондон възможно най -скоро и че той ще има избор между две различни длъжности: регионален комисар на Уелс или пост с прикрепена британска военна мисия във френския генерален щаб във Винсен. Скоро обаче той също научил, че няма да им бъде позволено да останат в кралска резиденция, докато са в Англия, и херцогът незабавно отказал предложението.

По -късно един близък приятел порица херцога: „Мислите само за себе си. Не осъзнавате, че в този момент се води война, че жени и деца се бомбардират и убиват, докато говорите за своя ГОРДОСТ. ”² Херцогът и херцогинята бързо започнаха да събират вещите си и скоро бяха на път за Виши, където очакваха допълнителни указания. На 12 септември пристигнаха в Шербур, където HMSKellyизчака да ги преведе през канала (Уолис мразеше да лети). Бяха минали почти три години, откакто бяха в Англия.

Докато кралица Елизабет се чудеше какво да прави с „г -жа S“, Уинстън Чърчил имаше неблагодарната задача да уреди нещо за завръщащите се херцог и херцогиня. Той организира военноморски почетен караул в Портсмут и когато слизаха по пътеката, те бяха поздравени от Кралската морска група. Те обаче дори нямаха къде да отседнат и прекараха първата нощ със сър Уилям Джеймс, главнокомандващ в Портсмут. След това те отседнаха в Metcalfes - Фрути Меткалф беше приятел и бившият коняр на херцога - но молбите за настаняване бяха отхвърлени от двореца, а кола за тяхното ползване също не можеше да се говори. Лейди Александра Меткалф пише: „Мисля, че семейството може да е направило нещо. Може дори да не съществува ... "³

Херцогът отиде да се срещне с брат си на 14 -ти и херцогът каза на брат си, че иска да поеме работата в Уелс. Крал Джордж VI обаче беше чул за обширното отразяване в пресата на завръщането на херцога и му отне избора. Франция щеше да бъде неговата работа, но херцогът трябваше да научи това от някой друг. Това беше поредното унижение и херцогът нямаше да се срещне с никой друг член на кралското семейство - всички останаха далеч. До края на септември херцогът и херцогинята се връщаха обратно във Франция. Елизабет пише: „Посещението на Дейвид премина много тихо. Той и г -жа S останаха с Baba & Fruity Metcalfe и сега се върнаха във Франция, където да се надяваме, че ще останат. Мисля, че най -накрая осъзнава, че тук няма ниша за него - масата хора не прощават бързо нещата, които той е направил на тази страна, и те я мразят. […] Бях взел предпазните мерки, за да й изпратя съобщение, преди да дойдат, казвайки, че съжалявам, че не мога да я приема. Мислех за по -честно да направя нещата съвсем ясни. Затова тя се пазеше и никой не я видя. Какво проклятие са черните овце в едно семейство! ”⁴

Когато херцогът на Уиндзор беше назначен за губернатор на Бахамските острови през 1940 г., Елизабет пише, че е сигурна, че „ще възникне много трудна ситуация над съпругата му“, тъй като тя „има трима съпрузи живи, няма да бъде приятна за добрите хора на острови. " Те бяха свикнали да „гледат“ към представителите на краля, но „херцогинята на Уиндзор се разглежда като най -ниската от ниските - това ще бъде първото понижаване на стандартния досега набор и може да доведе до невъобразими проблеми, ако Съпругата на губернатора, като нея, трябва да води и дава пример на Бахамите.⁵

Когато херцогът на Уиндзор посети семейството след войната, но недвусмислено му беше казано, че „той не може да живее тук постоянно поради съпругата си и не е готов да предложи на Д. никаква работа тук или никъде.“ […] Тя не харесва нито нас, нито тази страна и животът, който тя е свикнала да живее, вече не съществува тук. "⁶ В крайна сметка херцогът и херцогинята се установяват във Франция. Херцогът дойде за погребението на брат си през 1952 г. и той написа на Уолис: „Бисквитката [прякорът им за кралицата майка] беше толкова захар, колкото ви казах” и след това продължи да описва кралица Мери и кралицата майка като „ кучки с ледени вени. "⁷ Леденият прием се повтори на следващата година, когато херцогът се върна за погребението на кралица Мери.

От Алън Уорън - Собствена работа, CC BY -SA 3.0 чрез Wikimedia Commons

Кралицата Майка и Уолис не се сблъскаха отново лице в лице чак през 1967 г., когато и двамата присъстваха на освещаването на мемориална плоча на кралица Мери пред Marlborough House. Първоначално кралицата майка отказа да присъства, ако Уолис бъде поканена, но в крайна сметка тя отстъпи и за обществеността това изглеждаше като жест на помирение. Това обаче беше по -вероятно, защото херцогът на Глостър (единственият оцелял син на кралица Мери) отказа да присъства, освен ако Уолис също не беше поканен. Длъжностно лице в дома на кралицата каза на свой приятел, че кралицата майка е „абсолютно ожесточена в омразата си към херцогинята и че си е вкарала в главата, че съпругът й е умрял преждевременно поради херцогинята“.¹ За разлика от това Робърт Фелоуз коментира: „Кралица Елизабет нямаше да има нищо против принцът на Уелс да бъде любезен с херцога на Уиндзор. Самата тя беше много мила с херцогинята. В редките случаи, когато говорих с нея за херцогинята, тя изобщо не проявяваше враждебност, а по -скоро съчувствие към тежкото положение на херцогинята.²

Вграждане от Getty Images

Уолис не се поклони на кралицата майка, но те си стиснаха ръцете и кралицата майка каза: „Колко ми е приятно да те видя“, преди да продължи. Когато кралицата и херцогът на Единбург пристигнаха, херцогът на Уиндзор се поклони и херцогинята се поклони за кратко. Кратка панихида бе последвана от откриването на плоча от профила на кралица Мери от кралицата. При заминаването на кралицата и херцога на Единбург, Уолис изпадна в дълбок реверанс. Когато кралицата майка си тръгна, Уолис стисна ръката й. Майката кралица каза: "Надявам се да се срещнем отново." Уолис отговори: „Кога?“ оставяйки кралицата майка без повече коментари.³

Този следобед обядваха с принцеса Марина и семейството й в двореца Кенсингтън. Те не бяха поканени на дербито в Epson Downs, на което присъстваха кралицата, херцогът на Единбург, кралицата майка и херцогинята на Глостър. Това беше напрегната афера и те не бяха посочени в циркуляра на съда като присъствали на събитието. По -късно лорд Чембърлейн се опита да обясни това, като каза, че са изброени само членовете на кралското семейство, които са поели активни ангажименти, но това се оказа неточно една година по -късно, когато херцогът на Уиндзор беше посочен като присъствал на погребението на принцеса Марина.

Вграждане от Getty Images

Когато херцогът на Уиндзор почина през 1972 г., Уолис дойде в Обединеното кралство за погребението си и беше поканен да остане в Бъкингамския дворец. Уолис беше поканен да вечеря с кралицата и принц Чарлз, но кралицата майка, която страдаше от лека атака на херпес зостер, не присъства. Елизабет Лонгфорд пише, че погребението е „значително изпитание“ за кралицата майка. „Майката кралица беше нежна с [херцогинята], тъй като стана кралица, хващайки тъжно омагьосаната под ръка.”⁴ Една от чакащите й дами отбеляза, че „е била напълно добре да се срещне с херцогинята“.⁵ Когато кралицата -майка беше на официално посещение в Париж през 1976 г., се обсъждаше възможността тя да посети херцогинята, но Уолис беше твърде болна, за да я приеме. Вместо това Елизабет й изпрати голям букет от рози с подписана карта с добри пожелания.

Самата Уолис беше в лошо здраве доста време преди да умре на 24 април 1986 г. Според молбата тя трябваше да бъде погребана до съпруга си на гробището Фрогмор. Нейното погребение в параклиса „Свети Георги“ присъстваха членове на кралското семейство, включително кралицата майка.

Вграждане от Getty Images

След публикуването на писмата между херцога и херцогинята от 1931-1937 г., Елизабет получава както писма за подкрепа, така и писма, които я обвиняват за отчуждението. Елизабет вярваше, че Уолис е „жената, която уби съпруга ми“⁶ и нейната враждебност се предава на следващите поколения, което прави всяко помирение практически невъзможно. Веднъж принц Чарлз нарекъл херцогинята „ужасна жена“, която той познавал⁷ „защото баба ми казва, че е била.“⁸

Каквито и да са били истинските чувства на кралицата -майка в началото и на по -късен етап, може би примирение никога не би имало в картите. Никога няма да разберем.

https://www.historyofroyalwomen.com/