Даваме интересно и загадъчно тълкование на Евангелието от Йоан, 1 глава. Какво означава “В началото беше Словото”? Мощният Пролог на Евангелието. Кой е Йоан Кръстител и с какво четвъртото Евангелие е толкова уникално.
Евангелието от Йоана е разказ за земния живот на Христос, част от книгите в Новия Завет. Новият Завет е написан във втората половина на I век. Той отваря нова епоха в отношенията между Бога и човека, след като човекът е изпълнил казаното в Стария Завет.
Първи от новозаветните книги са написани посланията на апостолите, защото е имало необходимост да се утвърди вярата в новооснованите християнски общини. Скоро се поражда потребност от систематизиран разказ за земния живот на Исус Христос.
Написани са безчислено количество жития на Христос – от египтяните, от есеите, на Ева, Петра, Мария, Никодим, Юда и други. Само четири са канонизирани (признати от Църквата за верни) – на Матей, Марк, Лука и Йоан.
Събитията и словата на Исус са записвани по памет. Не бихме очаквали евангелистите (авторите на признатите евангелия) да ги възпроизведат буквално. И все пак голям процент от текстовете (без тези на Йоан) съвпадат. Това е синоптически феномен.
| СИНОПТИЧЕСКИ ФЕНОМЕН | |
|---|---|
| предание | процент на съвпадение |
| тройствено (текстове, общи за трима евангелисти) | половината стихове от Марс, над 1/3 от текстовете на Матей и около 1/3 от текстовете на Лука са общи |
| двойствено | повече от половината от обема на всяко евангелие |
| на Марк | напълно присъства в другите две синоптични евангелия и има само 50 уникални стихове |
Трите синоптични евангелия и Евангелието на Йоан
Четвероевенгалие е името на книгата, съдържаща четирите канонизирани евангелия. Сред тях текстът на Йоан ярко се отличава. За разлика от другите, Йоановото повествование не следва хронологичен принцип, не се стреми към последователно описание на събитията. Йоан адресира труда си към читатели, които вече са чели другите евангелия и познават фактите от земния живот на Спасителя.
По своята същност текстът представлява богословски трактат. Той не си поставя за цел да проследява събития от живота на Исус. Те се споменават само с цел излагане и подчертаване на един или друг аспект от Неговото Служение, Неговата Мисия.
Може да се очаква подобна задълбочена работа именно от Йоан – любимият ученик на Исус, особено близък до Него. На Тайната Вечеря той лежал на гърдите на Учителя, стоял до кръста, на него Христос поверил майка си. Според преданията, Йоан с много преживял другите ученици. За разлика от повечето апостоли, които загинали като мъченици, Йоан доживял до дълбока старост.Събитията от Христовия път при синоптичните евангелисти са само разказани, проследени. При Йоан те се тълкуват богословски. Да вземем за пример повествованието за петте хляба. Йоан го обяснява като праобраз на Евхаристия (таинството, в което Господ присъединява хляба в Своето Тяло). Разказът за възкресяването на Лазар (гл. 11) отсъства при другите евангелисти. Той е прелюдия към разказа ва Христовото Възкресение и илюстрация на думите на Христа: Аз съм Възкресението и животът.
Четвъртото евангелие е построено на един принцип – на всяко богословско послание съответства определен сюжет. Неговата значимост е само като илюстрация. Затова Йоан спира вниманието си на детайли, убегнали от погледа на другите евангелисти, а в същото време оставя без внимание други събития и слова на Спасителя, които остават извън сферата на неговия богословски интерес.
Както е написал Климент Александрийски, Евангелието от Йоана допълва синоптичните Евангелия, които отразяват човешката страна от служението на Исус, но не разкриват достатъчно пълно божествената страна. Още с първото изречение се вижда, че евангелието е за Христос като Бог: В началото бе Словото… Мисълта за Бога Христос не е изразена така ярко и отчетливо в нито едно от другите евангелия.
Утвърдените от църквата евангелисти
Основното послание на Йоан 1 глава
Уникални теми на Йоан са истината и любовта. Според преданията, в старостта си Йоан Богослов не можел да изрича дълги поучения, а само повтаря: Деца, обичайте се. Това е характерно за неговия облик и не случайно Църквата го нарича „апостол на любовта“.
А. Прологът към Евангелието от Йоан 1:1-18
Текстът на Пролога е посветен на главния герой на евангелското повествование – Исус Христос. Той го утвърждава като една същност с Бога и посочва мястото му в Източника на живота.
Тезата е трудна за осмисляне. Йоан не говори символично, говори в прав текст. Но за възприемане на тази истина е нужно високо ниво на разбиране, което е над възможностите на повечето слушатели/ читатели.
Необходимо е човек отново и отново да чете Пролога и да разсъждава (медитира) над него, за да се случи чудото на разкриването и да получи осветление за същността на Христос.
Прологът има ключово значение за разбирането на богословските теми в евангелието. Анализаторите го разглеждат като литургиен химн, епиграф към основния текст. Има теория, че първоначално е съществувал самостоятелно и се ползвал в богослужения в „Йоановите общини“. Привежда се доводът, че думата „Слово“, имаща ключово значение в Пролога, никъде другаде в евангелието не се споменава във връзка с Исус. Подчертава се, че самата поетична структура на Пролога, неговия стил и език го отличават от останалия прозаичен текст.
Вече приключи търсенето на паралели и източници на богословските виждания на автора на четвъртото евангелие. Такива не са намерени. Не е доказана нито идейна, още по-малко литературна зависимост. Безусловно се вижда само връзката със Стария Завет.
Йоан 1:1-2. В началото бе Словото. Смисъл и значение
Йоан назовава Исус – „Слово“. Това е заради материалното съзнание на слушателя: да не помисли за страстно и плътско раждане, когато чуе „Син“. Нарича го Слово, защото както словото се ражда от ума безстрастно, така и Исус се ражда от Отца безстрастно.
Втора причина е тази, че Исус възвестява на хората свойствата на Отца. Както всяка дума е неотделима от ума, така и Исус е неотделим от Бога, „съвечен“. Както не може слово без ум, така не може и Отец Бог без Син.
Първа глава, първите редове са най-известните от Новия Завет
Йоан прави разлика в смисъла. Има много Божии слова – пророчества, заповеди, повели. Например е казано за Ангелите: изпълняващи Неговото слово. Но самото Слово е лично, то извира от самия Извор.
Първото изречение ни казва, че Бог е изначален, че е изворът. Второто: И Словото беше у Бога, ни казва, че Синът е съвечен с Отца, неотделима част от него, от самото начало, от недрата на живота.
Думата „слово“ замества думата „син“. Ако се каже Син, човекът несъзнателно би поставил по земен модел Сина след Отеца (по важност и авторитет). Но връзката Бог – Исус е като слънцето и неговата светлина. Светлината е от слънцето, не е възможно слънце без светлина. Както мислим за слънцето и неговата светлина като за едно и също, така трябва да мислим за Отца и Сина. Синът винаги свети заедно с Отца, а не по-късно от Него: И словото било Бог. Отца и Сина са единно естество, единно божество.
Мнения: Какво означава според вас изразът “В началото бе словото?„
Използваната от Йоан дума „Слово“ активира разсъжденията на мнозина, пораждайки коментари в специализираните форуми. Проследява се как звучи на други езици и се обсъжда дали изразява духът и смисъла. Впрочем на гръцки думата е „логос“, което значи слово и мисъл едновременно.
Други потребители коментират, че Йоан описва самото Сътворението. Първите изречения на Пролога се тълкуват така: Словото е съществувало заедно с Бога, отпреди той да сътвори света, отпреди творението. Словото, разбирано като информация, е съществувало преди акта на Сътворението и затова може да съществува и след края му. Йоан поставя Исус като по-важен от всичко, което е на света, защото то е последващо.
Друго мнение: Йоан посочва, че Исус е Бог – Слово, превърнато в плът.
Друго мнение: Йоан описва вибрационната природа на света. Словото е звук, звукът има честота и вибрира, всяко живо същество има вибрация.
Йоан 1:3-5. Делото и природата на Словото
Трети стих казва, че всичко произтича от Бога и нищо на света не нарушава тази парадигма. Каквото и да е, то е част от Творението. Четвърти стих пояснява, че Творението е животът. И връзка с пети стих – животът е адресиран към хората. Той е светлина, която изпъква на фона на тъмнината (Светлината свети в тъмнината).
Всичко, което съществува в сътворената природа, е получило битие от Словото. Но точно с думата „живот“ евангелистът не нарича природата или сътворената възможност човекът да живее, да съществува. Йоан нарича живот Господа, защото той поддържа живота на всичко, той подава духовен живот на разумните същества и светлина, която просвещава душата. Не е казал, че светлината е само за юдеите. Тя е за всички човеци, защото всички са получили ум и разсъдък от Словото.
Петият стих казва, че Бог свети в тъмнината. Тъмнина значи, че има смърт и заблуждения. Но Той подчинява смъртта, преодолява я и избавя от нея тези, които по-рано тя е поглъщала. Светлината е Словото Божие. То сияе и преодолява заблужденията.
Някои анализатори разбират под тъмнина плътта и земния живот. Докато се управлява по законите на природата, в плътта няма никакво зло. Но когато се повдигне зад предела на природата и служи на греха, започва да се нарича тъмнина.
Йоан 1:6-8. Предтечата на Словото
Предтечата е посочен в шести стих, Йоан. Мисията му се разкрива в седми стих – той казва на всички за светлината, за да повярват в нея. Осми стих пояснява, че Йоан не е светлината, а само неин свидетел.
Евангелистът говори за Предтечата, изпратен от Бога. Лъжепророците не са от Бога. Изпратен е Йоан.
Йоан не казва нищо от себе си или от хората, всяко негово свидетелство е от Бога. Някъде правят паралел с Ангел, защото преимуществото на Ангела е нищо да не говори от себе си. Йоан не е Ангел, не е слязъл от небесата. Той е Ангел по дело и по служение. Той служи с проповеди и предварително известява за Господа.
Седми и осми стих поясняват ролята на Йоан: той казва, привлича, уверява. Но не свети със собствена светлина. Той носи сиянието на истинската светлина.
Йоан 1:9-11. Отхвърлянето на Словото
Девети стих ни казва, че Слънцето свети за всички, светлината огрява повсеместно, Бог не вижда различия. Няма избрани, няма изключени.
От десети стих разбираме, че светлината не огрява автоматично. Тя трябва да бъде приета, разпозната. За жалост, светът, създаден от тази светлина, не я разпознава. Когато слънцето изгрее, свети за всички. Но ако някой се е заключил в тъмна стая, той остане неогрян, в тъмнина. И както се подчертава в единадесети стих: за това не е виновно слънцето. То не е разпознато и прието от своите.
Йоан визира основополагащия разкол между Създателя и човека. Бог създава човекът – Своите, но после човекът не го познава и го отхвърля. Човекът сам се потопява в тъмнина.
Светът не познава Господа, защото се е потопил в своите ежедневни грижи и работи. Сега разбираме защо е изпратен свидетел, Предтечата на Словото.
Някои анализатори отиват още по-далече. Светлината е била в света без плът и не е била позната. След това идва при своите с плът. Под „своите“ се разбира целият свят, а не само Юдея, която Той е избрал. Дори в плът, Господ не привлича никого насилствено, а оставя на собствената воля и решение на отделния човек.
Йоан 1:12-13. Получаването на Словото
Следващите два стиха ни насочват вниманието към тези, които са разпознали и приели Бога – те стават чада Божии. Без оглед на народност и религия, били те роби или свободни, деца или старци, варвари или гърци, на всички се дава властта да са чада Божии.
За съхраняване на чистотата не е достатъчно да се мине през кръщение. Нужно е старание да се съхрани чисто посланието на кръщението. Много хора приемат благодатта, но не стават докрай чада Божии.
И обратно, както сочи стих 13: приелите Бога се раждат отново като деца Божии, елиминирайки кръвта, плътската и мъжката похот. В тринадесетия стих има известно сравнение между Божественото и плътското раждане. Йоан напомня за неблагородството и низостта на плътското раждане в противовес на стремежа към Божествена благодат.
Някои биха казали, че и раждането на Исус е „от черво и от кръв“. Затова евангелистът добавя: нито от плътска похот, нито от мъжка похот. За родените от кръв и похот човеци има кръщение – то вдига сянката и тъмата.
Йоан 1:14. Словото стана плът
Четиринадесети стих посочва как Словото се преобразява в плът и заживява между хората. Така славата на Сина става видима, неговата благодат и истина стават достъпни.
„И Словото стана плът“ казва, че Словото е станало плът, а не човек. Този израз и думите „живя между нас“ ни учат, че Христос има две естества. Той не е станал човек, а само е възприел плът, за да бъде възприет от човеците. Макар че има едно лице, той е двуяк по същност – Бог и човек. Божественото и човешкото естество не могат да бъдат едно, не се сливат, въпреки че ги наблюдаваме заедно в единния Христос.
Йоан 1:15-18. Свидетелство за новия Божи ред
В петнадесети стих Йоан изпълнява мисията си, която му е възложена – той възвестява идването на светлината във форма, в която би била позната и приета.
Йоан обяснява, че възвестява и свидетелства за идването на Христос, който съществува отпреди самия Йоан. Какво значи това? Всъщност Йоан свидетелства, преди сам да е видял Христос. На него му е възложено да го направи и той го прави с вяра и убеденост.
Седемнадесети стих засяга разликата между Стария и Новия Завет. Старият дава законите, Новият дава благодат и истина. Законите идват от Мойсей, благодатта идва от Исус.
Дарът на бог се нарича „благодат“, защото Бог не само опрощава греховете, но и дарява синовство. То се нарича и истина, защото ясно проповядва това, което старозаветниците са видели и казали образно. Новият Завет, наричан благодат и истина, има за посредник не прост човек, а сина Божи. Старият Завет е даден чрез Мойсей, който е бил подчинен и слуга (думата е даден), Новият Завет „произтича“ от Господа чрез Исус Христос както от Бог, а не от слуга. Произтича е знак за самостоятелност, а даването е признак за робство.
Последният стих от Пролога е 18-и. В него се съдържа пряко обобщение: Синът идва от недрата на Бога, който никой не е виждал, за да го обясни. Христос, бидейки в недрата Господни, не само го вижда, но и говори за Него на хората. Пророците виждат, но не самата същност, а някои проявления. Исус вижда самия Бог, защото е част от Него. И ангелите не виждат същността на Бога, макар че виждат лицето му. Няма никой на света освен Христос, който да вижда Отца. Евангелистът завършва Пролога с показване на неразделността, съвечността на Сина с Отца.
Б. Свидетелството на Йоан Кръстител
Йоан 1:19-22. Религиозните водачи разпитват Кръстителя
От деветнадесети стих започва въведението. Разказът рязко се променя и осветява ролята на Йоан. До 23 стих се изяснява неговата същност и роля.
Йоан обяснява, че не е Христос и че не е пророк. Тези, които го разпитват, са пратени от други. Те са фарисеи (религиозни представители от юдаизма). Тези редове намекват, че явяването на свидетеля е обезпокоило религиозните водачи и е привлякло вниманието.
Йоан 1:23-28. Йоан Кръстител, викащият в пустинята
Йоан отхвърля всички предположения за себе си – той не е Исус, не е пророк, той е просто „глас.“ Но кой е викащия в пустинята? Йоан идва да свидетелства за Христос, значи Христос е викащият, а пустинята е човешкият свят без светлината на Бога. Той ще се освети, но първо „оправете пътя Господен“.
Въпросът за стойността на Йоан продължава да се развива и в следващите стихове. Налага се да обясни, че кръщаването с вода не го прави религиозно светило. Той не опрощава греховете, но приготвя за приемане на духовно кръщение, което опрощава греховете.
Йоан се вижда като зрънце пред Исус, недостоен да развърже ремъците на сандалите му. Той казва на питащите: Той седи сред вас, но не го познавате. Господ се е съединил с народа.
Сандалите са символ на явяването на Господа, ремъците са въплъщение на това как Словото Божие се е съединило с тялото. Как иначе да се обясни как Бог се е съединил с тяло?!
Йоан 1:29. Ето Божият Агнец
Това са думите на Йоан, когато вижда идващия към него Исус. Агнец, защото взема върху себе си греха на света. Той е толкова чист, че го прави за всички. Агнецът е Божий, защото Бог го е отдал на смърт или защото Бог е приел смъртта на Христа за наше спасение.
Думите на Йоан са отправени към тези, които желаят да видят Агнеца. Използва думата „взима“, а не „взе“. Глаголът е несвършен. Значи, че актът на Христос не е еднократен, а постоянно възпроизвеждащ се. Той всеки ден взема греха наш – на едни чрез кръщение, на други чрез покаяние.
А защо Йоан говори за грях, а не за грехове (в множествено число)? Тълкователите предполагат, че евангелистът е имал предвид сборно всички грехове, но е искал да подчертае, че всички те произтичат от един грях – отделянето от Бога, падането. Може би целият грях на света се състои в непослушание. Но Господ заглажда това непослушание, бивайки послушен до смърт и изцелявайки непослушанието на непослушните.
В. Първите ученици
Йоан 1:30-34. Това е Божият Син
С напредване на повествуванието се разкриват още подробности по идването на Христос с изпреварващата подготовка от страна на Йоан. Евангелистът разказва как се е случило да получи мисията си.
Първо, той вижда Духа в образа на гълъб. Йоан е несъвършен и не познава кой е това. Господ му пояснява, че Духът се слезе над този, който ще кръщава не с вода (като Йоан), а с Дух Свети. Това е Христос и Йоан го вижда и свидетелства: това е Синът на Господа.
Тук е добре да поясним, че Духът се явява на всички присъстващи, а не само на Йоан. Но го виждат само достойните, пророците, благоговейните. Затова е нужен Йоан като свидетел пред тези, които нямат качеството да видят Духа и Христос.
Къде Йоан свидетелства, че Исус е Син Божи? Това никъде не е написано. Той го нарича Агнец, но никъде не го нарича Син. Още от самото начало думата „Син“ се замества с други – първо със „Слово“, после с „Агнец“. Оттук се предполага, че много от казаното и случилото се в онези времена не е записано и предадено.
Йоан 1:35-39. 2-ма ученици на Йоан следват Исус
Двама ученици чуват за Агнеца Божий и се чувстват привлечени. Поради качеството на тогавашния слушател, Йоан е принуден да повтаря едно и също, постоянно да повтаря свидетелството си, за да бъде чуто някъде. И резултатът не закъснява: той води първите двама ученици на Христос. Тази сцена е като сватба. Йоан води невестата – учениците, при жениха – Христос. Като жених, той мълчи, всичко се оповестява от посредника.
И Господ идва към народа като жених. При сватбите обикновено жениха отива при невестата, а не обратно. Даже да е царски син, той отива да вземе жена си. И ето, Господ, желайки да се приближи до човешката природа, сам идва при човека (невестата) на земята. Когато се сключи бракът, той ще я вземе със себе си и ще я отведе в своя дом.
В евангелията няма изображения, всички илюстрации са създадени по-късно
И така, учениците Йоанови последват Христос, преди той да отиде в планината и да издържи на изкушенията. Никой не получава звание „учител“, преди да се издигне до висотата на добродетелите (символ – планината), да победи всяко изкушение и да възтържествува над изкусителите. А ето че първите ученици на Христос го наричат учител и го последват, въпреки че не са чували нищо за него. Желаейки да научат нещо за него, те го питат къде живее.
Евангелистът отбелязва, че учениците са прекарали с Христос около 10 часа и това не е без цел. Това показва, че и учениците, и учителите не трябва да отлагат своята работа за друго време. Ученикът трябва по всяко време да е готов за учение
Йоан 1:40-42. Андрей води брат си Симон Петър
Единият от първите двама ученици е Андрей. За другият нищо не се споменава. Някои смятат, че това е самият Йоан. Предполага се, че вторият ученик не е бил знатен. Докато Андрей е бил знатен и освен това после води своя брат Симон. Братът не е вторият ученик. След срещата с Христос Андрей намира брат си и му съобщава, че е открил Месия, значи Христос. Води го при Христос, който му сменя името на Кифа, което значи камък (Петър).
Но защо Христос сменя името на Симон? Това е метафора на метаморфозите на вярата в истинния Бог. Симон значи послушание, а Петър значи камък. Който притежава послушание (Старият Завет), ще стане Петър – ще придобие твърдост (Новият Завет).
Йоан 1:43-44. Исус към Филип: Следвай ме!
Исус намира Филип и го призовава да го последва. Филип намира Натанаил и му казва: намерихме Този, за Когото е писал Мойсей в Закона. За Господ не просто се говори. В сърцата на достойните тозчас се възпламенява любов към Него. Тъй като Филип постоянно се е занимавал с писанията на Мойсей и винаги е очаквал Христо, веднага го познал: ние намерихме Исус. Това показва, че Филип го е търсил.
Градчето е било неголямо, подобие на село. Можем да се удивим на това, че Исус е избрал най-добрите си ученици в среда, която не носи никакви плодове.
Йоан 1:45-51. Натанаил: Откъде ме познаваш?
В последните стихове от главата Исус разговаря с Натанаил. Като по-осведомен за Стария Завет, Натанаил е знаел за идването на Христос от Витлеем и затова се чуди: може ли да дойде нещо добро от Назарет?! Филип казва: ела и виж, защото знае, че Натанаил ще го познае по неговата реч.
Христос казва нещо, което знаят само Натанаил и Филип. Двамата са говорили под смокинята насаме и никой не е бил свидетел на срещата им. Споменавайки разговорът под смокинята, Христос открива своята Божественост.
Натанаил веднага откриква: Учителю, Син Божи! Това е първото място от началото на произведението, в което Христос бива наречен Син. Исус му обещава много по-големи истини. Последният 51 стих звучи като пророчество: ще виждате небето отворено и ще виждате как ангелите на Бога слизат над хората.
Какво можем да научим от Йоан 1 глава
Никой човек не е виждал Бога. Как да обясним на сляпо дете какъв е баща му и какво се случва около него? Йехова прави Исус наши очи и ни позволява да надникнем в небесната сфера и да познаем невидимия Бог – какъв характер има, какви са неговите чувства, неговото неуморно трудолюбие, как милее за хората и как се грижи за всеки поотделно…
Какво научаваме от постъпката на Андрей? Той лично запознал брат си с Исус, не е разчитал на случая. Той не оказал натиск над роднината си и не прибегнал до хитрост, за да стане последовател на Христа, но му дал тази възможност. Всички хора би трябвало да постъпват така – да споделят с роднините си и да създават възможности, без да насилват и да отнемат свободния избор.
https://www.chudesa.net/
