В началото на ХХ век Уилям Ган се прочул като ненадминат познавач на борсата. Съвременниците му смятали, че способността му да предрича цените е мистична. Самият той твърдял, че е разгадал тайната на борсата, но така и не я споделил с никого.
Уилям Делбърт Ган се родил на 6 юни 1878 г. в Тексас във ферма близо до град Люфкин. Той бил първородният син в бедно баптистко семейство. Впоследствие се появили още десет негови братя и сестри. Семейството се занимавало главно с отглеждането на памук и макар че живеело скромно, на възпитанието и образованието на децата се отделяло голямо внимание.
Ган бил убеден баптист - не пиел, не пушел, не играел на карти и дори не танцувал. Той не си позволявал никакви волности в облеклото и бил образцов скъперник.Отличителната черта на Уилям била силният му характер. Той искал да знае абсолютно всичко до най-малки подробности. Но, разбира се, във фермата нямало кой да го учи и затова се налагало младежът всеки ден да изминава пеша десеткилометровия път пътя до най-близкото училище в Люфкин. Той успял да завърши само три класа.
Като най-голям син Уилям бил необходим във фермата и затова се наложило да изостави учението. На шестнадесет години Ган започнал първата си работа - продавал вестници и храна във влака, който се движел между градовете Тексаркана и Тайлър. Но тъй като семейството му отглеждало памук, било естествено най-големият син да се интересува от промените в борсовите цени на тази стока.
През 1901 г. той успял да започне работа в една брокерска кантора в Тексаркана. Този момент може да се смята за начало на неговата борсова кариера. Но длъжността на дребен чиновник не вдъхновявала младия човек. Още повече че по това време той вече имал семейство и малка дъщеря.
Ган започнал да прекарва вечерите в местното бизнес училище. И тогава разбрал, че единственото място на света, където може да реализира амбициите си, е Ню Йорк. През 1903 г., вече двадесет и пет годишен, той се преместил във финансовата столица на света. Там Ган отново започнал работа в брокерска кантора и благодарение на знанията си и на натрупания опит тръгвал нагоре по служебната стълба. С времето авторитетът му в борсовата търговия започнал да расте. Пет години след идването си в Ню Йорк Ган вече управлявал собствена брокерска фирма и бизнесът му потръгнал. Опитал се да играе самостоятелно на борсата със свои средства. Спомняйки си това време, той казвал: И аз като повечето новаци бързо разбрах, че за борсовите спекулации са необходими специални знания.
Както знанията определят успеха на лекаря, успешната игра на борсата е невъзможна без разбиране на ситуацията.Този извод накарал Уилям отново да залегне над книгите. За овладяването на магията на пазара му помагала и неговата невероятна упоритост. Той изучавал пазара денем и нощем, в кантората и в дома си, но не се ограничил само с това.
Уилям прекарал много месеци в Астър Лайбръри (Astor Library) в Ню Йорк и дори пресякъл океана, за да посети лондонския Бритиш Мюзиъм. Там той се интересувал най-вече от историческите котировки и внимателно проучил движението на цените от началото на ХIХ век. Според пресмятанията на Ган, всичко това му отнело десет години. Той бил толкова упорит, че не спрял да се самообразова до самата си смърт.
Понякога Ган казвал: Покажете ми човек, който знае повече от мен за пазара, и аз ще докажа, че това не е така. Нещо повече - Уилям твърдял, че е открил тайната на борсата Но тази тайна си останала тайна за околните. Когато молели Ган да разшифрова законите на борсата, той винаги се усмихвал и казвал, че е загубил десет години за тяхното изучаване и че продължава да се учи - така че няма намерение да излага знанията си за десет минути на когото и да било.
Всичките му изказвания по темата се свеждали до това, че цените са под въздействието на вибрации, а борсата се подчинява на определени естествени закони. Другите обяснения, които давал, били, че методиката му се основава на най-проста математика и геометрия.
Ган бил привърженик на теорията за циклите и смятал, че всички колебания могат да бъдат изчислени. При това той изобщо не се интересувал от информация като размера на реколтата или дивидентите от акциите. Времето и предишните цени били всичко, от което Ган се нуждаел за прогнозите си.
Въпреки че бил въоръжен с тайнствената си методика, Уилям не се хвърлил да играе на борсата, за да забогатее. Той получил голямата си популярност благодарение на съветите си. Понякога Ган пишел препоръки към пазара, друг път направо съобщавал на своите партньори за бъдещите промени в цените. Съветите му били прости и не разкривали методиката, по която са съставени.
През декември 1909 г. списанието Тикър енд Инвестмънт Дайджест (The Ticker and Investment Digest), което по-късно се преобразува в Уолстрийт Джърнъл (Wall Street Journal), помолило Уилям да даде един от прочутите си съвети на читателите. Ган веднага заявил, че памукът, който вървял по 1.02 долара, няма как да падне под 99 цента, а през пролетта ще поскъпне до 1.45 долара. Прогнозата му се сбъднала съвсем точно.
През 1919 г. на четиридесет и една години Ган напуснал работата си. Той успешно правел предсказанията както за фондовия, така и за стоковия пазар. Както вече стана ясно, за това му били необходими само текущата и предишната цена. Естествено за съветите си Ган получавал щедри възнаграждения.
Днес подобни препоръки са напълно нормално явление, но по онова време техническият анализ просто не се практикувал. Мераклиите да ползват съветите му се докопавали до тях чрез вътрешни лица от фирмите. За особен шик се смятало препоръките да се получат от самия управляващ на компанията. А изписаните на хартия цифри, с които работел Уилям, не предизвиквали никакъв ентусиазъм у спекулантите. Но Ган не се предавал - той посветил остатъка от живота си на писането на книги и прогнози. Уилям започнал редовно да публикува съветите си за стоковата и фондовата борса всеки ден, да прави и годишни прогнози.
През 1924 г. излязла първата му книга Истината за борсовата лента. Тя получила прекрасни отзиви във вестниците и дълги години се продавала успешно, въпреки че била написана на тежък според читателите език. Някои борсови дейци видели в това пряка уловка. Защото освен издаването им Ган организирал и семинари по търговия на борсите. Стойността на участието в тях се равнявало на цената на една хубава къща в тогавашна Америка - 3 хиляди долара. Но желаещите да се обучат на технически анализ нямали друг избор, освен да отидат при Ган, тъй като не можели да разберат книгите му.
Успехът им съвсем закономерен, защото те представлявали първото научнообосновано изследване на пазара. Някои от техническите индикатори на Ган се използват и до ден днешен. Най-важното е, че Ган можел да потвърди теориите си чрез собствения си опит. В Ню Йорк той организирал на два пъти показни сеанси, като и двата пъти извършвал сделки под зоркия поглед на вестникарите и на всички, които желаят.
По онова време нито един борсов търговец не можел да си позволи такова нещо, защото рискувал просто да сгреши. Но Ган го направил. През 1909 г. в разстояние на 25 работни дни той сключил 286 сделки, от които само 22 се оказали губещи. Иначе казано, той спечелил в 92% от случаите. През 1933 г. Ган сключил 479 сделки и спечелил в 422 от тях, а началният му капитал нараснал с 4000 процента. По-късно той показал как хилядата долара, които инвестирал през 1915 г. в акции на компанията Ю Ес Стийл (US Steel), през 1935 г. нараснали на 6.8 млн. долара.
Мистиката на точния анализ. Всички тези прояви, макар и извънредно ефектни, били нищо в сравнение с по-нататъшните предсказания на Уилямс Ган. За разлика от другите анализатори той правел прогнозите не въз основа на цените, а на времето.
Всичко започнало с това, че Уилям предсказал края на Първата световна война. Въоръжени с това знание, някои предприемчиви хора направили милиони на пазара, макар че тогава все още малцина вярвали на Ган. Той предсказвал с точност до дни всички поврати на пазара и в резултат на това прогнозирал началото на Голямата депресия, причините за нея, както и края й.
Докладът, в който е описано всичко това, и до ден днешен е достъпен за изучаване. Точността на посочените в него данни е поразителна. Повечето от пророчествата си Ган правел една година предварително. Той виждал не само фактическите събития в движението на цените, но и времето, в което ще се случат, с изключителна точност.
Ган предсказвал дните, в които ще настъпи паника на пазарите. Дори от гледна точка на съвременния технически анализ това изглежда невъзможно. Въпреки че догадките му се сбъдвали с точност до 85%, те предизвикали всякакви съмнения сред публиката. Едни приписвали на Ган мистични способности, други твърдели, че той отгатва котировките по звездите. Появила се дори теория за астрологично изследване на пазара. Това обаче сякаш не засягало самия Ган. Неговите съвременници твърдят, че той е спечелил на борсата над 50 млн. долара. Но Ган например не давал съвети на своя партньор издателството за книги, под предлог че той не плаща за тях. Макар че бил приказно богат, Уилям не правел нищо безплатно и треперел над всеки долар. Той довеждал всичките си начинания докрай и до последния си ден не спирал да изучава борсовата игра.
През 1936 г., в разцвета на своята слава, Ган купил къщи и магазини в Маями, макар че основният му източник на доходи му носел несравнимо повече пари. Той се интересувал от самолети и дори си купил един под предлог, че полетите помагат на предсказанията му.
Ган издал книгата Път през облака. Тя била по-скоро фантастичен разказ за бъдещето и самолетите, но това не попречило на придирчивите читатели да видят в нея предсказания за нападението на японците срещу Пърл Харбър и да открият интересни търговски тактики. След Втората световна война Ган сключил още една успешна сделка. Той продал бизнеса си на своя бивш ученик Джозеф Ледърър. Но последният дори не подозирал, че Уилям е продал авторските права върху книгите си на бившия си партньор Ламберт на съвсем различна цена.
А офисът на Ган не струвал нищо без неговите издания.През 1954 г. Ган получил инфаркт. През 1955-а открили, че е болен от рак и той умрял през същата година на седемдесет и седем години. Казват, че след смъртта му целият му капитал, заедно с къщата, бил оценен само за 100 хил. долара. Така че Ган оставил след себе си още една загадка - къде са изчезнали неговите милиони?
banker.bg/
Няма коментари:
Публикуване на коментар