Ралността в която живеем

Живеем в свят, където реалността не е точно такава, за каквато сърцата ни копнеят да бъде. Все повече хора не намират смисъл в своя живот и се чувстват нещастни. Хората, които поемат по пътя на духовността, променяйки себе си към по-добро, се чувстват все по-отдалечени от реалността. Чувстват се така, все едно не са от този свят и не принадлежат на него, защото той не отговаря на техния мироглед за живот. Това е така, защо светът в който живеем не е съвършен, загубена е връзката с природата, земята и вселената. Нарушени са мирът, хармонията и баланса. Изкривена е ценностната система на човека. Добродетелите в човека са потъпкани, за сметка на други качества, които не са присъщи за нас, понеже те не са част от нашата природа.

Огледайте света около себе си и си задайте въпроса: Харесва ли ви това, което виждате? Сякаш правдата е отстъпила пред неправдата. Доброто е направило крачка назад, за сметка на злото. Хората все по-рядко се усмихват и все по-често са намръщени. Глобално нашата цивилизация замърсява природата с огромно количество токсини, знаейки, че така нарушава нейния естествен ритъм на живот. По този начин бавно, но сигурно убиваме природата. Всичко това се знае. Едва ли има човек, който да не е наясно с това, но въпреки това хората не желаят да се променят. Малцина са тези, които го правят, но те бледнеят пред фона на останалите.

На човек не му трябва много, за да е щастлив. Той има нужда да диша чист въздух, да се храни с чиста и високо енергийна храна, да пие чиста вода и да общува с любов, не само с хората, а с целия го заобикалящ свят. Когато един човек се любува на красотата на заобикалящия го свят, тогава той общува с езика на любовта. В този момент се осъществява енергиен обмен, който подпомага както човека, така и света около него.

Човек чувства най-силно щастието в себе си тогава, когато с начина си на живот се приближава най-близо до своята истинска същност. А тя е изцяло добронамерена, защото там, от където идваме, сме изградени от светлина и любов. Всички негативни качества, които проявяваме тук на земята, са чужди за нас в духовния свят, те не са част от нашата природа. Те са външни провокатори, които са насадени в нас с цел да нарушат хармонията и баланса вътре в нас, за да ни направят уязвими. По този начин те изпитват силата на нашата добродетел. От друга страна, това провокира душата ни да даде най-доброто от себе си, за да възстанови своето естествено състояние на хармония и баланс, както със себе си, така и с останалите живи същества. По този начин духът и душата се развиват и израстват в своето еволюционно развитие. Затова е нужно хората да осъзнаят, че всички негативни качества не са присъщи за тях и е нужно да се стремят да се освободят от тях, защото по този начин себе си щастливи и освободени ще почувстват и така ще направят поредната крачка напред в своето еволюционно развитие.

В настоящото време, в което живеем, масата от хората все повече се отдалечава от своята истинска същност. Сякаш са забравили, че земята е училище и е наш временен дом, който е нужно да уважаваме и обичаме, защото благодарение на него ние се развиваме и израстваме като вечни енергийни същности. Нашият истински дом е Вселената и всички ние произлизаме от нея. Поради сегашните условия, в които сме потопени на земята, сме загубили своите сетива и усет за океана от енергия, в който ежедневно сме потопени. Хората са започнали да виждат само твърдата материя, която е само един от многобройните пластове на всичко съществуващо. Това е било нужно да се случи, за да тласне човечеството да развие своето умение да си служи с материята в дълбочина. Материята е една много малка част от всичко съществуващо, но с времето и променящите се условия за живот хората са загубили сетивата си да виждат останалото, затова са приели материята като абсолютна величина, сякаш останалото не съществува, забравяйки за океана от енергия, в който сме потопени. Но всъщност, този океан от енергия определя материалния свят, той е като глина, която моделираме с нашите мисли, действия и вяра в материални форми.

Огледайте се и вижте света около себе си. Колкото повече време минава, толкова по-негативно настроен става светът, в който живеем. По телевизията се говори за болести, войни, смърт и разруха. По улиците хората са навели глави, умислени и загрижени. Все по-рядко се срещат широко усмихнатите хора, които приветстват всеки нов ден с любов и благодарност. С времето все повече хора прибягват към опиати, като алкохол и наркотици, чрез които целят да избягат от проблемите, но несъзнателно по този начин те ги задълбочават още повече.

С всеки изминал ден хората все повече се обезверяват от условията, в които са потопени. Това е така, защото всичко това не е присъщо за нас. Всичко това е насадено от външни сили, които по-напред в книгата ще наричам “зло” и “злонамерени сили”. С това наименование са най-често познати тези енергийни същности, които са избрали да се отдалечат от Отеца Създател и да поемат по свой път лишен от любов. А там където липсва любов, липсва и светлина. Затова те също са познати като “тъмните” същности.

Колкото повече четете за злото, толкова повече ще осъзнавате каква огромна роля оказва то в живота ни. Опитайте се да не го съдите и вините за всички несгоди. Не е това целта, да сочим с пръст и да търсим виновника. Целта е да се развиваме и израстваме, а злото ни помага много за това. Ако не е то, да обостря слабите ни места, тласкайки ни по този начин да се освободим от тях, ние сами трудно бихме предприели тези крачки, защото хората са свикнали да избягват трудностите. Имаме една поговорка, която гласи, че предприемаме действия едва тогава, когато ножът опре до кокала. Търпим до последно и едва тогава, когато стане нетърпимо, предприемаме действия да променим нещо. Тук злото изиграва своята роля, провокирайки ни да внесем промени в живота ни.

Всичко се случва с цел. Знайте че няма нищо случайно в този свят. Дошло време, когато всички несгоди ще си отидат и хората отново ще бъдат себе си, имайки всички предпоставки да разгърнат своята истинска божествена същност, която ще им позволи по един нов път на еволюционно развитие да поемат, когато хората ще творят не толкова с ръцете си, колкото със сърцата си. Но за да се случи това, първо е нужно всички светли същности да изгладят различията помежду си и да се обединят, защото заедно силата се мултиплицира и когато тя бъде използвана разумно, тогава с нея заедно ще сътворим безброй чудеса, възстановявайки мира, хармонията и баланса по цялата Земя.

Откъс от книгата: „ЖИВОТ НА СВЕТЛО - Да изкореним злото от себе си“

https://shirinan.com/

Източник: https://shirinan.com/citati/kniga-4/240-realnostta?fbclid=IwAR2EUDp566nre-nLxvvtEOpTh1wYssQ2C6EC3ZxF4GuQC4wmTVK12KWrztk