Валентин Начев

Повечето днешни хора –
роби са на хиляди неща
и с невидимите си окови –
кахърни търсят свобода.

Днешните пленени хора –
страдат все от своята глава
и невидимите им окови –
ги пращат лесно в нищета.

Но има хора и свободни,
които са далеч от пропастта,
която хваща ни, с отрови –
родени – в миг на суета.

Макар и да са рядкост,
те срещат се в света
и лесно се познават,
че не търсят свобода.

Тези хора никога не мрънкат –
не роптаят за успехи
и дори да ги разпъват,
те не казват думи – тежки.

Свободният човек – говори малко,
но изрича важните неща,
за които други хора – хленчат
и казват хиляди слова.

В него няма никога омраза,
след нищо, никога не тича,
а когато спънат е и смазан –
пак нищо лошо не изрича.

Щом свободен е човекът –
той смирен е наблюдател
и на душата му е леко –
след всякакъв спектакъл.

Той нищо не осъжда,
но и не скача от възторг –
за него няма важна нужда
и страх за някакъв позор.

За него нищо не е важно –
за нищо, той не страда
и пред никой се не мазни –
за някакви награди.

Той е като чисто огледало,
в което всеки се оглежда
и един ще види своя хаос,
а друг желаната надежда.

Той не знае що е жалба –
що е плач – от тегоба
и в душата му е радост,
която дава – на света!..