20.04.2021
Различни мистериозни смъртни случаи на разследващи НЛО се случват и до днес. Това продължава от 1947 г. насам, а случаите са твърде много …
Смърт от отравяне, от самоубийство, от удушаване, смъртни случаи чрез имплантиране на радиоактивни изотопи, чрез вкарване на смъртоносни вируси и т. н. Списъкът продължава и продължава ..
Подозрителната смърт на изследователите на НЛО – Джон Мак, Лойд Пай, Алистър Бекъм, Мр.X, Уйранге Оланда, Фил Шнайдер, Роналд Румел, д-р Джоузеф А. Хайнек, Дани Касоларо, д-р Карла Търнър, Рон Джонсън, Кон Рутин, Ан Ливингстън, както и смъртта на множество други изследователи в миналото, само добавят акцент върху реалността, с която много от по-осведомените са запознати.
Изследването на НЛО не само е потенциално опасна област, но и продължителността на живота на средностатистическия изследовател е далеч по-малка в сравнение със средната за САЩ, например.
Много изследователи на НЛО, работещи върху своите проучвания през 70-те и 80-те години на миналия век, са починали при някои доста загадъчни обстоятелства, а фактите сочат, че вероятно са били убити. До това заключение стига и астрономът, бивш съветник на правителството на САЩ – Тимъти Худ.
Худ прави това изявление на Международната конференция в Амстердам, посветена на търсенето на извънземен интелект. Разбира се, за всички изследователи, които се опитват да открият извънземен живот и да разкрият истината, това е неприятно. Заключението на Худ е подтикнато от 30-годишно проучване на тази тема.
За относително кратко време 25 души, които са работили в сфери, свързани с Космоса, са загинали по различни причини. Когато се разкрива този трагичен феномен, започва да се смята, че е свързано с извънземните. Според Тимъти Худ, тези смъртни случаи не са случайни, а по-скоро са дело на специални служби, които елиминират експертите, защото знаят твърде много.
По-долу ще разгледаме някои от тези необичайни смъртни случаи …
Капитан Уйранге Оланда
През месеците от септември до декември 1977 г., бразилските военновъздушни сили, под командването на капитан Уйранге Оланда, са изпратени на остров Коларес, за да разследват поредица от инциденти, при които над 80 души съобщават, че са нападнати от лъчи излизащи от НЛО, парализирайки двама от тях и оставяйки следи от дупки и изгаряния по кожата им.
Разследването е с кодово име „Operação Prato“. По време на операцията са направени 500 снимки, над 15-часов филм, стотици документи с подробни чертежи и интервюта с над 3000 свидетели.
Досиетата остават класифицирани от правителството на Бразилия до 1997 г., когато на изследователите на НЛО – Адемар Хосе Гевард и Марко Антонио Пети, е разрешен частичен достъп. Гевард е редактор на списание „НЛО“, основател и президент на Бразилския център за изследване на летящите чинии (CBPDV) и национален директор на Взаимната мрежа за НЛО.
През 1997 г., две десетилетия след операцията, капитан Уйранге дава интервю на двамата изследователи. В него той разказва своите преживявания и протекли събития на остров Коларес.
Около три месеца след интервюто той е намерен мъртъв, обесен на собствения си колан.
Роналд Румел
В началото на август 1993 г. Рон Румел, известен още като Крестън, е намерен мъртъв в парк в Портланд, Орегон. Той е прострелян и държи пистолет в ръка. Полицията го определя като „самоубийство“ и кремира тялото още на следващия ден, без да извърши аутопсия или да уведоми роднини.
Твърди се, че се е прострелял в устата с пистолет. Негови приятели казват, че върху цевта на пистолета не е открита кръв, а дръжката на оръжието е без отпечатъци.
Освен това, според информацията, оставената бележката от починалия е написана от левичар, а Румел е пишел с дясната си ръка. Тялото му миришело на натриев пентотал.
Делото от Свердловск, Русия
За инцидента се говори в програмата на TNT от 1998 г. „Тайните файлове на НЛО от КГБ“, с водещ Роджър Мур.
Показват се стряскащо заснети моменти от предполагаема катастрофа на НЛО, както и няколко минути от предполагаема аутопсия на мъртъв извънземен.
Според информацията, това е НЛО, което е катастрофирало през 1969 г.
Изведнъж, през април и май 1979 г. в Свердловск, настъпва необичайна епидемия от антракс. Съветските власти я приписват на консумация на замърсено месо. Американските агенции го приписват на вдишването на спори, пуснати с военно микробиологично съоръжение.
Епидемиологичните данни показват, че повечето жертви са работили или са живели в зоната, където се намира военното съоръжение до южната граница на селището. На юг, добитъкът умира от антракс в близост до зоната.
Твърди се, че много учени също са починали по време на тази епидемия. По-късно се оповестява, че случайно изтичане на аерозол от патогена на антракс във военното съоръжение е причинило огнището. Удобно, нали?
Джеймс Форестал
През май 1949 г., животът на първия министър на отбраната на САЩ – Джеймс Форестал, приключва, когато той пада от прозорец на Националния военноморски медицински център в Бетесда, Мериленд.
Съществуват слухове, че класифицираната държавна работа на Форестал му е предоставила уникален достъп до най-охраняваните тайни за НЛО на правителството на САЩ. Тайни, които министърът е възнамерявал да разкрие на света, но ненавременната му и подозрителната смърт му е попречила.
Алистър Бекъм
Станали ли са жертви Алистър Бекъм и неговите колеги на корумпирана отбранителна индустрия? Били ли са пионки за шпионаж? Дали смъртните случаи са просто необикновено съвпадение? Наистина ли 22-ма британски изследователи са се самоубили?
Или случващото се е от Списъка на Шелдън? Известният американски писател Сидни Шелдън, работейки по романа си „Краят на света“, обръща внимание на поредица от мистериозни смъртни случаи сред британски специалисти, разработващи космически оръжия, т нар. Списъка на Шелдън.
Петдесетгодишният Алистър Бекъм е успешен британски инженер по аерокосмически проекти. Неговата специалност е проектирането на компютърен софтуер за сложни военноморски защитни системи.
Подобно на стотици други британски учени, той работи по пилотна програма за американската инициатива за стратегическа отбрана, по-известна като Междузвездни войни. И като поне 21 от колегите си, той умира от странна и насилствена смърт.
Досиета на смъртта продължават:
Катастрофа – професор Кийт Боудън, на 45 г. През март 1982 г., колата на Боудън пада от мост върху железопътни релси.
Смъртта му е посочена като злополука.
Изчезнал – подполковник Антъни Годли, на 49 г., експерт по отбраната, ръководител на отдел за обучение в Кралския военен колеж.
Годли изчезва през април 1983 г. През 1987 г., баща му завещава повече от 60 000 долара, при условие, че се завърне. Той никога не се появява и се обявява за мъртъв.
Застрелян – Роджър Хил, 49 г., радиоинженер в Marconi Electronic Systems. През март 1985 г., Хил се самоубива с пушка в семейния дом.
Паднал – Джонатан Уолш, 29-годишен, експерт по цифрови комуникации, назначен към тайното изследователско съоръжение на British Telecom Martlesham Health и към GEC, фирмата-майка на Marconi Electronic Systems. През ноември 1985 г., Уолш пада от прозореца на хотелската си стая, докато работи по проект за британския телеком в Абиджан, Кот д’Ивоар, Африка. По-рано, той е споделял ,че се страхува за живота си.
Паднал – Вимал Даджибхай, 24-годишен, компютърен софтуерен инженер, работил по система за насочване за торпедо Tigerfish в Marconi Underwater Systems.
През август 1986 г., Потрошеното тяло на Даджибхай е намерено на 73 метра под висящия мост на Клифтън в Бристол.
Обезглавяване – Ашад Шариф, 26-годишен, компютърен анализатор в Marconi Defense Systems.
През октомври 1986 г., в Бристол, Шариф завързва единия край на въже около дърво, а другия около врата си, след което потегля с колата си с висока скорост. Записано: самоубийство.
Задушаване – Ричард Пю, компютърен консултант в Министерството на отбраната. През януари 1987 г., Пю е намерен мъртъв, увит от главата до петите с въже, което е омотано четири пъти около врата му. Съдебният лекар посочва смъртта му като инцидент, поради объркан сексуален експеримент.
Задушаване – Джон Бритън, експерт на Министерството на отбраната за танкови батерии, Кралския военен колеж на науките. През януари 1987 г., Бритън е намерен мъртъв в паркирана кола в гаража си. Двигателят все още работел. Записано: смърт по невнимание.
Предозиране – Виктор Мур, 46 г., инженер-конструктор в Marconi Space Systems. През февруари 1987 г., Мур е открит мъртъв. Обявено е, че смъртта му е в следствие на предозиране с наркотици. Оповестена е като самоубийство.
Задушаване – Питър Пийпъл, 46 г., учен от Кралски военен колеж на науките. През февруари 1987 г., Пийпъл е намерен мъртъв под колата си, в гаража на дома си в Оксфордшир.
Лицето му било близо до ауспуха. Обявено е, че смъртта е настъпила след отравяне с въглероден окис, въпреки, че тестът показва, че двигателят е работил за съвсем кратко време.
Задушаване – Едуин Скийлс, 43 г., инженер в Marconi Space Systems. През февруари 1987 г., Скийлс е намерен мъртъв в колата си, жертва на отравяне с въглероден окис. В автомобила влизал маркуч, изведен от ауспуха. Смъртта му е посочена като самоубийство.
Катастрофа – Дейвид Сандс, ръководител на сателитни проекти в Eassams, сестринска компания на Marconi Space Systems. През март 1987 г., колата му, пълна с кутии с бензин се блъска в тухлената стена и избухва. Сандс умира на място. Констатира се, че е злополука, въпреки, че не се дава обяснение защо този бензин е бил в автомобила.
Корабокрушение – Стюарт Гудинг, на 23 г., студент със следдипломна квалификация в Кралски военен колеж на науките. През април 1987 г., Гудинг загива в мистериозно корабокрушение в Кипър, докато присъства на военни учения на острова. Обявено – случайна смърт.
Удавен – Джордж Контис, опитен системен анализатор в Британската политехника. През април 1987 г., Контис се удавя, след като неговото BMW пада в река Мърси, Ливърпул. Смъртта му е посочена като злополука.
Задушен – Марк Уизнър, на 24 години, софтуерен инженер в експериментална станция на Министерството на отбраната за бойни самолети. През април 1987 г., Уизнър е намерен мъртъв в дома си с найлонова торба на главата. По време на разследването, смъртта му е обявена за инцидент, поради объркан сексуален експеримент.
Катастрофа – Майкъл Бейкър, 22 г., експерт по цифрови комуникации в Plessey Defense Systems. През май 1987 г., BMW-то на Бейкър се разбива в пътна бариера. Шофьорът загива на място. Оповестено: злополука.
Сърдечен удар – Франк Дженингс, на 60 г., инженер по електронно оръжие в Plessey Defense Systems. През юни 1987 г., Дженингс умира от сърдечен удар. Не е проведено разследване.
Паднал – Ръсел Смит, на 23 г., лаборант в Изследователската институция за атомна енергия. През януари 1988 г., потрошеното тяло на Смит е намерено на скала в Корнуол. Обявено: самоубийство.
Задушен – Тревор Найт, 52 г., компютърен инженер в Marconi Space Systems. През март 1988 г., Найт е намерен мъртъв в колата си, задушен от изпарения излизащи от маркуч, прикрепен към ауспуха. Смъртта е постановена за самоубийство.
Смърт чрез ток – Джон Фери, 60-годишен, маркетинг директор в Marconi Space Systems.
През август 1988 г., Фери е намерен мъртъв в собственост на фирмата, с оголени проводници от електрически кабел в устата. Разследването констатира: злополука.
Смърт чрез ток – Алистър Бекъм, на 50 г., софтуерен инженер в Plessey Defense Systems. През август 1988 г., безжизненото тяло на Бекъм е открито в градината зад къщата му. Оголени проводници, които стигат до жива мрежа, са увити около гърдите му. Намерена е бележка написана преди смъртта на мъжа и полицията оповестява – самоубийство.
Задушен – Андрю Хол, 33 г., инженерен мениджър в British Aero-space. През септември 1988 г., Хол е намерен мъртъв в колата си, задушен от изпарения излизащи от маркуч, прикрепен към ауспуха. Приятелите му казват, че той е харесван и е имал за какво да живее. Записано: самоубийство.
Примерите са много, и много, и много … Можете ясно да видите, че има изненадващо голям брой уфолози, които са починали по най-странните начини и обстоятелства от 50-те години насам.
Изтъкнатият активист Стивън Басет подкрепя идеята, че „правителството на САЩ редовно е убивало и убива невинни граждани, които са се опитвали да разследват случаи на НЛО, като при Розуел, или които са се опитвали да накарат правителството да разкрие истината за НЛО“.
Надяваме се, че през 21-ви век, смъртта на тези хора, умрели в търсене на истината, няма да бъде напразна.
https://hiddentruth.site/
Няма коментари:
Публикуване на коментар