Теория, която има много последователи гласи, че Земята е експериментален резерват или ферма, собственост на извънземни, които контролират развитието на човечеството.
Но, кои са истинските господари на Земята? И какви са плановете им за Хомо Сапиенс?
Чарлз Форт (1874 г. – 1932 г.) е американски писател и журналист, колекционер на истории за странни и необясними събития. Той признава, че има много признаци, че хората са под опеката на други, много по-могъщи същества.
В „Книгата на прокълнатите“, издадена през 1919 г., Форт пише:
„Мисля, че сме нечия собственост, … принадлежим на някого. По едно време, когато Земята все още не е притежание, представители на други светове я изследват и колонизират, дори се борят за нея помежду си. Сега тя е нечие притежание.“
Какво точно има предвид писателя? Според Форт свръхестествените явления показват, че все още знаем сравнително малко за света около нас, а някои случаи, например срещи със странни същества и машини, предполагат, че на Земята освен хората живее друга интелигентна раса.
Тези „някои” не влизат в пряк контакт с Хомо Сапиенс, считайки съществуването на нашия вид за „необходимо зло”. Защо?
Форт обяснява:
„Да предположим, че можем да цивилизоваме гъски, прасета, говеда и т. н. Ще установим ли тогава дипломатически отношения с кокошките, които се гордеят с наследството си?“
Просто казано, извънземните или някои от истинските „господари на Земята“ изпълняват своя план на „нашата планета“, без да се интересуват от хората, които понякога ги виждат. Най-интересното обаче е, че Форт не познава термините „НЛО“ или „летяща чиния“, тъй като за неидентифицирани летящи обекти започва да се говори едва десетина години след смъртта му.
Въпреки това, въз основа на събраната информация, той стига до извода, че на нашата Земя действат сили, за които ние не сме „партньори“, а нещо като вредители или опитни зайчета.
Привърженик на теорията на Форт и неин приемник, макар и в малко видоизменен вид, е бившият испански йезуит Салвадор Фрайседо (1923 г.), който е изключително колоритна и противоречива личност. Роден в религиозно семейство, той, подобно на брат си и сестра си, решава да посвети живота си на служене на Бога.
Докато служи в Латинска Америка, той се сблъсква с огромни социални неравенства и патологии в лоното на Църквата и заради критиките си е пратен във Венецуела.
След напускането на ордена, през 70-те години на миналия век, Фрайседо започва да преследва втората си страст – НЛО и свръхестествените явления, за които той събира много информация.
В най-известната си книга „Човешка ферма. Невидимите господари на Земята”, издадена през 1988 г., той твърди:
„Както извънземни, така и създания от паралелни реалности, стоят на стълбата на еволюцията над човека, разглеждат Земята като поле за експерименти и получаване на всякакви ползи. Нашият свят е като голям град. Например, има небе, където птиците летят. След това има покриви, където се движат котки. По-долу има улици, където хора, кучета и т.н. са един до друг.
Когато ги разглеждаме като различни нива на съществуване, откриваме, че има огромен свят от тръби и кладенци, които също имат своите обитатели. Понякога съществата се преместват от едно ниво на друго, но за плъха е трудно да разбере защо човек се спуска в кладенеца. По същия начин човек е толкова изненадан, колкото и този плъх, когато среща земляни от „по-висш порядък“ .“
Какво искат тези същества от нас? Според Фрайседо те имат много различни цели и подходи към човека. На някои им се струва, че на Земята се извършва голям социологически проект, наречен „човечество“, в който Те управляват развитието на Хомо Сапиенс и са отговорни за създаването на религии, които бившият йезуит нарича „опиум за хората“.
Той пише:
„Извънземните създадоха религии за хората, за да контролират нашето мислене. За това в продължение на хиляди години са използвани специални хора – пророци-основатели на велики религии. Всяка от религиите изглежда има специфична цел, въпреки, че не знаем каква е тя в цялостния й дизайн. Най-вероятно това се дължи на психическото, социалното и емоционалното настроение, което създава всяка от тях.“
Целта на тези „манипулации“ не е напълно ясна, въпреки, че може би, използвайки принципа „разделяй и владей“, истинските господари на Земята се грижат Хомо Сапиенс да не достигне по-високо ниво на развитие и да не наруши техните планове, които могат да бъдат свързани например с колонизацията на Синята планета.
Фрайседо посочва:
„Земята е ферма. Това е нещо като рационално управлявана животинска ферма. Това е бруталната истина и няма нищо да се промени. За животните е трудно да се бунтуват срещу животновъдите, защото те са по-умни и могат да предвидят поведението им.
И тъй като фермата се управлява умно, животните се захранват с идеологии, за да се предотврати бунта им. Но това не е достатъчно. Необходимо е да се измисли такъв набор от морални ценности, че хората, според тях, да бъдат постоянно заети с конфликти и борби помежду си.“
Възгледите на Форт и Фрайседо звучат като научна фантастика, но трябва да се знае, че хипотезата, че човечеството е „колония“, наблюдавана или контролирана от извънземен разум, е възприета и от учени.
Един от тях е американският астроном Джон Бол, който през 70-те години на миналия век, в търсене на решение на Парадокса на Ферми, стига до извода, че извънземните могат да смятат Земята за голям резерват и да ни наблюдават.
Бол обяснява:
„Възможно е извънземни цивилизации да се интересуват от нас. Техните учени могат да ни изучават. Може би дори им изглеждаме любопитни … Следователно, извънземните могат тихо да ни наблюдават, но да не се намесват. Това е хипотезата за зоопарка.“
Друг подход към въпроса за „надзирателите на човечеството“ е възприет от привържениците на хипотезата, която разглежда Вселената като свръхзадача на компютърна симулация, създадена от същества от паралелна Вселена.
Дискусията по тази тема е възобновена преди няколко години от физика Сайлъс Бийн, който твърди, че съществува хипотетична възможност да се определи дали сме обитатели на нечий компютър, въпреки, че в момента това е извън нашите технически възможности.
Много коментари предизвикват и мненията на анализатори от Merrill Lynch, според които шансовете да живеем в симулация са 20-50 %.
Проф. Ханс Моравец, футуролог и един от създателите на споменатата хипотеза, пише:
„Симулиран свят, в който живеят самодостатъчни същества – той може да съществува като програма на компютър, която мълчаливо обработва данни в някой тъмен ъгъл, без да разкрива никаква информация за болките и радостите, успехите и разочарованията на човека вътре.
В една симулация събитията се случват в съответствие с заявената логика на програмата, която определя законите на физиката, които преобладават там. Жител на симулация, чрез внимателно експериментиране и дедукция, може да стигне до заключението какви са някои от тези закони, но никога да не разбере за съществуването на самата симулация.“
Кои могат да бъдат създателите на космически симулатори и за какво са им хората? Дали те са отговорни за мистерията на „антропния принцип“, който казва, че фундаменталните физически константи са „настроени“, за да позволят животът да съществува във формата, която познаваме?
Но не може да се каже нищо определено за космическите демиурзи – богове-програмисти, развили нашата реалност.
Според учените това може да са същества от паралелна Вселена или, както признава философът Ник Бустрьом, наши потомци от много далечно бъдеще, които, притежавайки компютри с огромна изчислителна мощност, биха могли да създадат симулация на живота на своите предци, започвайки тяхната история отново като част от експеримент, чийто мащаб е трудно да разберем, но не и за онези същества, които развиват компютърна технология в продължение на няколко хиляди години.
Наистина ли сме собственост на някой друг под една или друга форма? И наистина ли се изпълнява Проект, в който ние играем маргинална роля?
За съжаление няма конкретни отговори и е доста трудно да се каже дали търсенето на „лидери” не е опит за намиране на неуловимия „Бог”, само че под друга маска и под друго име …
https://hiddentruth.site/
Няма коментари:
Публикуване на коментар