mysticism and reality: ИЛЮЗИИ И ОПАСНОСТИ ПРИ ТЪРСЕНЕТО НА ПЪТЯ НА ОСВОБОЖДЕНИЕТО?

В наши дни има достатъчно възможности да се стигне до Пътя на освобождението, а и не е трудно търсачът да намери информация по темите, които го интересуват. Налице е цялата необходима информация по всеки въпрос, който би ни заинтригувал. Това обаче има и своята негативна страна.

Първо искаме да кажем, че познаването на Пътя не е достатъчно. Не е достатъчно да знаете че има Път, който води обратно в Божествения свят, а трябва и да го извървите - сами, в собствен авторитет. Никой няма да дойде и да извърви ВАШИЯТ ПЪТ вместо вас.

Второ, има една много съществена особеност – Пътят не се вижда до неговия край, а се вижда само една малка част от него, така че да можете да направите следващата стъпка. На всяка стъпка по Пътя се дава познанието за следващата. Ако чакате да видите целия Път и тогава да тръгнете по него, никога няма да стъпите на него.

ДОВЕРЕТЕ СЕ НА ПЪТЯ НА И КЪМ СВЕТЛИНАТА!

Трябва да имате доверие в Пътя, да му се доверите, иначе няма да видите следващата стъпка. Нямате голям избор - можете да избирате между пътя на кръговрата на раждането и смъртта и пътя на освобождението, пътя на Светлината.
За съжаление днешният човек, заливан с всякаква информация, тласкан в най-различни посоки, заблуждаван и мамен по всякакъв възможен начин, всъщност трудно открива истинския Път (макар че възможността за това е голяма), а още по-трудно тръгва да върви по него. И това е най-вече поради липсата на доверие в Пътя. Фразите: „Да, хубаво нещо“ и „Може, ама не вярвам“ доста добре описват ситуацията около съвременния човек. Мнозина очакват, че стоейки си в къщи, зад компютъра, четейки статия след статия, получавайки така едно много относително и съмнително „познание“, ще получат просветление. Най-много да стигнат, след много години изследване, до прозрението, че нищо съществено не са научили и че, както казва Християн Розенкройц, нищо не знаят. Това е най-доброто, до което могат да достигнат. Разбира се и това е един позитивен резултат. Но смисълът на живота е САМИЯТ ЖИВОТ.

ЧОВЕКЪТ ВСЕ ОЩЕ ЖИВЕЕ СПОРЕД СТАРИЯ ЗАВЕТ

Това че не можем да видим цялостния Път, а само една много малка част от него, доста обезсърчава мнозина, свикнали със закона на този свят: „Око да види, ръка да пипне“. Това всъщност е старият завет: „Око за око, зъб за зъб“, липса на всякакво доверие в Живота, в Пътя – живот в себеутвърждаване и борба за съществуване, илюзия за всемогъщество. Природно-роденият човек е пленник на силите на този паднал свят. Те постоянно го заблуждават, за да тръгне по криви пътища и да не може да намери обратния Път. Човекът е загубил нишката на Ариадна, която води обратно в Божествения свят, у Дома, както в приказката за Хензел и Гретел.
В новия завет, в новия живот, не може да се влезе със старото същество. „Не можете да слагате ново вино в стари мехове!“ Необходима е трансформация, трансфигурация, преобразяване на цялостното ни същество. Този процес е свързан с дематериализацията, която започва да се изявява в тази ера на Водолея. Разбира се ще има много, които ще се възпротивят да пуснат това което имат, най-вече материалното си тяло, което в крайна сметка ще загубят чрез смъртта.

ДЕМАТЕРИАЛИЗАЦИЯТА

Можем ли да видим процеса на дематериализация! Та той е мистерия, невидим за нашите очи!
Можем ли да видим как точно гъсеницата се превръща в пеперуда? Като природно-родени хора ние не сме способни на това, то не е по силите ни!

Как да разберем тогава какво е дематериализация на формата?
И ние отново казваме: Доверете се на Пътя. Следвайте Пътя, стъпка по стъпка, и малко по малко всичко ще ви стане ясно. Не можете да знаете всичко още в началото. Знайте, Пътят е дълъг! Не може за 2-3 месеца или година да го извървите. Освен това Пътят не свършва с дематериализацията, възкресението и възнесението на безсмъртната душа. Той продължава нататък, но нашето съзнание не може да го разбере. Трябва да приемем това! Трябва да си го признаем!

Дематериализацията е смяната на личността, пре-образяването, обличането с други тела. Докато човек живее този живот става една трансформация в него. Старите му тела – ментално и астрално, започват да изтъняват, да изчезват. На тяхно място се появяват други тела (ментално и астрално), от други атоми, с друга вибрация, невидими за този свят. Същото се случва и с по-висшето етерно тяло.

Плътното физическо тяло и етерният двойник (по-нисшето етерно тяло) силно се променят, но остават видими за този свят. Накрая, след физическата смърт, те просто се разпадат. И тъй като след тази смърт вече няма тела от този свят и свързано с тях съзнание, това, което се е ново-родило (новораждане от Вода и Дух) в стария човек, който е бил използван като утроба за новия, преминава през огледалната сфера без да бъде хванато в мрежите на силите на мрака. И така душата се завръща в първоначалната точка, точката, от която в миналото е започнало „падението“, навлизането в материята. Душата е излязла от материята и сега ще продължи по своя път. Какъв е той, ние не знаем! Но знаем, че това е път на възход от сила към сила и от великолепие към великолепие.

Ние се надяваме мнозина да използват големите възможности на нашето време, за да осъществят тази дематериализация и така да възродят първоначалната душа и да се завърнат на Пътя, на който някога като душа са стояли.

Вашите приятели от Духовната школа на Златния Розенкройц