Как да реагирате на предателството: една фраза на Конфуций, от която побиват тръпки

 

Предателството винаги идва като удар в гърба. Никога не пристига „навреме“, никога не е „очаквано“.

В това се крие и неговата жестокост — боли най-много, когато идва от човек, на когото си вярвал и когото не си подозирал. Понякога се случва от завист, понякога за лична изгода, понякога — просто от страхливост.

„Твърде много болка в този свят причиняват не враговете, а онези, които сме смятали за приятели.“

Тази фраза обикаля из интернет без конкретен автор. Но вероятно не е толкова важно кой я е казал. По-важното е, че тя улавя точно това чувство — когато внезапно разбереш, че си бил предаден.

Първият порив — да отмъстиш. Но заслужава ли си?

Когато се сблъскаш с подлост — особено коварна и несправедлива — инстинктивно ти се иска да удариш обратно.

Да изобличиш, да разобличиш, да разкажеш на всички какъв всъщност е този човек. Желанието за разплата изглежда напълно оправдано. Почти благородно.

Но емоциите са лош съветник. Особено когато вече някой е слязъл толкова ниско. Да добавиш още една искра към мръсотията е все едно наливаш бензин в огъня.

„Когато отмъщаваш, копаеш две гробници — една за врага и една за себе си.“
— Конфуций

webmiastoto.com