Любка Йорданова

 

Накарали са ни да повярваме в две неверни твърдения за Клеопатра.

Първито: че е била съвършена красавица, способна да доминира над света с чара си.

Второто: че е била египтянка.

В действителност Клеопатра не е била нито порцеланова богиня, нито дъщеря на Нил. Тя е била гръко-македонска, потомка на Александър Велики, и са ѝ липсвали чертите на екзотична кралица, толкова обичана от художниците от миналото. Но тя е притежавала нещо далеч по-опасно: остър като бръснач ум, пламенна амбиция и глас, който може да преобърне империи.

Плутарх казва, че не красотата ѝ е пленителна, а нейният дух. Тя е говорила с такава грация и влияние, че е оставяла всеки омагьосан.

И Клеопатра го е знаела. Тя е познавала изкуството на диалога, знаела как да наблюдава, знаела кога да говори и – най-важното – кога да мълчи.

Тя е била единствената от династията си, която е научила египетския език, единствената, която се е идентифицирала с народа, който е управлявала.

Тя е говорила поне девет езика и е познавала астрономия, математика и философия. В срещите си с връстниците си – или с враговете си – тя никога не в свеждала поглед. Дори пред Цезар. Дори пред Марк Антоний.

С Цезар е имала син, Цезарион. С Антоний, три деца и любов, която се противопоставя на законите на политиката. Но тя е знаела, че светът не е готов за жена на власт. И когато Рим решава, че трябва да слезе от трона, тя избира да не се поклони.

След поражението си, заключена със слугините си, тя разбира, че ще се превърне в трофей, който ще бъде показван.

Октавиан иска да я доведе триумфално в Рим. Но Клеопатра е имала други планове.

Тя избра смъртта. Царствена смърт. Тиха. Достойна.

Говори се, че е използвала отрова, скрита във фиба за коса. Други казват, че е била отровна змия, носена в кошница със смокини. Но важното е, че тя е взела това решение.

Поискала е само да бъде погребана до Марк Антоний. И със смъртта ѝ, не само последната египетска царица е била погребана... но и последната светлина на древен, свободен Египет.

Гробницата ѝ никога не е открита.

Може би това е искала.

Защото Клеопатра не принадлежи на мрамор или камък.

Клеопатра принадлежи на мистерията, на думите, на легендата.

И на твърдението, че когато една жена знае собствената си стойност, тя може да промени съдбата на една империя.

- Чрез: Малки истории