Veselin Kolev

 

Българите – строители на цивилизации и носители на дух

В своя знаменателен труд за колонизацията на Италия, написан през 1942 г., проф. Винченцо д’Амико свидетелства за едно удивително наследство: българите са изградили около 700 града из цяла Италия и островите, а в средата на XX век техните потомци там наброяват близо 3 милиона души – една десета от населението.

Регионът от Олона до Новара и около Милано векове наред е носил името България. Планината България и до днес пази този спомен.

Духовната експанзия

От Панония, Далмация, Ломбардия, Прованс, Каталуня и Арагон българите пренасят богомилската доктрина – политико-социална реформа, облечена в религиозни одежди, която заразява цяла средновековна Европа. От Дунав до Испания тя вдъхновява нови идеи за свобода и справедливост.

Повечето църкви „Сан Андреа“ в Италия са дело на българите – посветени на св. апостол Андрей Първозвани, покръстител на българите в Скития. Неговият брат, св. апостол Павел Първовърховни, е покръстил българите в Македония.

Свидетелството на проф. д’Амико

> „Многобройни са културните прояви на хора с българска кръв. Те са толкова значими, че ако бъдат изброени, ще събудят адмирация и учудване. В тях преобладава реализмът и утилитаризмът – дух, който отличава българите. Само при тях прозата предшества поезията… Българското Молизе роди не толкова поети и художници, колкото велики духовници, неподкупни юристи и храбри войни.“

Българите в италианското общество

Интегрирани в местната култура, българските благородници заемат ключови позиции – херцози, кардинали, интелектуалци. Най-големият юрист на XII век, Булгарус ди Булгаринус, професор в Болонския университет, е наречен „Златоустия“. През 1158 г. той защитава правата на италианците пред император Фридрих Барбароса и доказва върховенството на римското право. В негова чест градът Болгери носи името му.

Георги С. Раковски твърди, че самият Наполеон Бонапарт има български корени – в родословието му се срещат имена като Вилхелм Българина и Булгарино фон Сетимо.

Българите – земеделци и майстори

Основната причина за миграцията им е преобразяването на земи – от Панония до Италия те изграждат иригационни системи, канализации, въвеждат устойчиви житни култури и разпространяват ориза. Работливи, скромни и гостоприемни, те отглеждат коне, волове, овце и птици, тъкат, щавят, строят водни съоръжения и канали. В битките са лоялни, смели и горди.

Университетът на българите

В началото на XII век в Болоня българите създават първия университет в Европа – „Университато Булгаро“ (1119 г.), далеч преди Оксфорд и Кембридж. Там лекции чете Булгаро де Булгарис – Златоустия. Университетът приема 10 000 студенти от цяла Европа, докато Кембридж век по-късно има едва 5 000.

Магнетизмът на това средище привлича личности като Томас Бекет, Данте Алигери, Еразъм Ротердамски, Николай Коперник. Университетският параклис и до днес носи името „Санта Мария дел Булгари“, а площадът пред дома на Булгаро се нарича „Площад на Българина“.

---

Българите – строители на градове, носители на знание, реформатори на духа. Те оставят следи не само в земята и камъка, но и в кръвта и паметта на Европа. Историята им е не просто минало, а живо доказателство за силата на един народ, който умее да превръща реализма в култура, а борбата – в духовност.