Stamen Stamenov · Как мозъкът ни се променя в 5 големи епохи – най-мащабният анализ досега

 

Ново изследване от университета в Кеймбридж показва, че човешкият мозък не се развива равномерно през живота. Вместо това преминава през пет ясно разграничени фази, които са отделени от четири ключови повратни точки.

Екипът анализира 3802 мозъчни сканирания на хора от бебешка възраст до 90 години, използвайки дифузионна ЯМР – технология, която проследява движението на водните молекули, за да опише как невроните са свързани помежду си. Така учените проследяват как мозъчните мрежи се пренареждат, за да поддържат начина ни на мислене на различните етапи от живота.

Първа повратна точка: около 9 години – от бебе към дете

Периодът от раждането до около деветгодишна възраст е времето, когато мозъкът преживява огромно преструктуриране.

Бебетата се раждат с огромно количество синапси, а до 9-годишна възраст започва естествен „отбор“ – активните връзки остават, неактивните изчезват.

Това е и моментът, в който сивото и бялото вещество нарастват най-бързо, а същевременно чувствителността към психични разстройства е повишена. Мозъкът претърпява първия си голям „ремонт“.

Втора повратна точка: около 32 години – оформя се мозъкът на възрастен

Оказва се, че зрелият мозък не настъпва в края на тийнейджърството, както често се твърди.

Според данните истинският край на „юношеските“ промени идва едва в началото на 30-те.

Около 32 години мозъкът достига най-висока когнитивна стабилност – комуникационните мрежи са най-ефективни, а бялото вещество продължава да укрепва.

Това е „платото“ на интелигентността и личността. Най-дългата и най-стабилна фаза.

Трета повратна точка: около 66 години – началото на ранното стареене

В средата на 60-те години започва постепенна промяна.

Бялото вещество започва да отслабва, а свързаността между различните мозъчни зони намалява.

Фазата не е драматична, но е ключова, защото именно тук се появява повишен риск от здравословни проблеми, които влияят на мозъчната функция – като хипертония и съдови промени.

Четвърта повратна точка: около 83 години – късно стареене

Последната епоха се характеризира с преминаване от глобално към локално мислене.

Големите мрежи отслабват, а мозъкът разчита повече на отделни региони, които остават активни по-дълго.

Това е периодът, в който става ясно защо различни възрастни хора преживяват стареенето по различен начин.

Защо е важно да познаваме тези етапи

Според водещите изследователи д-р Алекса Мусли и д-р Дънкан Астъл разбирането на тези пет епохи има огромно значение за науката и медицината.

Това може да обясни:

• защо част от децата срещат обучителни трудности

• защо някои възрастни развиват тревожност или проблеми с внимание

• защо рискът от деменция е по-висок след определена възраст

• какво прави мозъкът ни по-уязвим в конкретни години

Мозъкът ни не се променя постоянно, а се развива на скокове – в четири големи момента, които определят целия ни живот.