Бендида не е мълчала.
Бастет също.
Просто човечеството дълго не е умеело да чува как богините си говорят през земи, епохи и храмове.
Едната идва от Тракия — от планината, лунния зов, дивата женска сила, нощта, посвещението и тайнството.
Другата идва от Египет — от Нил, слънчевия храм, котешкото око, магията, пазенето на прага и царствената мекота.
И ако за едни това са „различни култури“,
за други това са две лица на една древна жива памет,
която отново се надига.
Не е случайно, че днес все по-често се говори за нишките между Тракия и Египет.
Не е случайно, че излизат артефакти, имена, съдове, култови следи и забравени мостове.
Не е случайно, че паметта започва да пробива точно сега.
Защото когато времето узрее,
богините сами намират път една към друга.
Бендида говори с Бастет.
Луната говори със слънцето.
Хемус говори с Нил.
Тракийското сърце говори с египетската мистерия.
И въпросът вече не е дали са се познавали.
Въпросът е:
колко дълбоко е било това познание,
колко пластове са били скрити,
и колко още спи под праха на историята.
Може би не са крили, че сме дружки.
Може би просто светът не е бил готов за спомена.
Но сега завесата се повдига.
И древните женски сили отново застават една срещу друга —
не като чужди,
а като посветени.
Бендида.
Бастет.
Две имена.
Една нишка.
Един шепот през хилядолетията.
Няма коментари:
Публикуване на коментар