БЛАГОВЕЦ, БЪЛГАРСКИЯТ МАЙЧИН ДЕН!

 Стопанката на Господ и Зарана - книги на Розмари Де Мео

  

БЛАГОВЕЦ, БЪЛГАРСКИЯТ МАЙЧИН ДЕН! Пролетно равноденствие на 20 - ти март! Първа (астрономическа) пролет!

През годините все се надявам освен да си честитим 8-ми март, да започнем отново да си честитим и Благовец! Все не ме напуска надеждата, че българинът ще си спомни, че си има Майчин ден и че той е най-важният женски празник!

И все се надявам, че по детските градини ще научат дечицата да направят картичка и подарък за мама точно тогава – на Благовец!

Разбира се, отнякъде неуморно пак ще изскочи въпросът „Че то Благовещение не е ли на 25-ти?”.

И разбира се, аз няма да се изморя да отговарям: Благовещение е по-новият християнски празник, който на 25-ти чества благата вест, че Богородица е заченала Иисус. И не случайно новият празник не спира да опитва да измести стария.

А старият български празник е БЛАГОВЕЦ, свързан с благата вест, която носи щъркелът: "ЗЕМЯТА ЗАЧЕВА ОТНОВО!"

Честваме светлината на утробата, тържеството на женската сила, първа пролет, пролетно равноденствие!

И тук като истинска българска езичница  , ще припомня части от стара любима, българска приказка:

„ Някога, преди Двуногият да се научи да има, вече се бил научил да вярва. Казват, че откакто произнесъл първата си дума, вдигнал очи към Слънцето. И още преди да започне да си строи къща, започнал да се пита от къде е дошъл онзи Дъх, който го сторил човек......

В ония стари времена Двуногият не пътувал много надалеч. Но вярата му в Майката покълнала по много земи, далечни една на друга. Семената ѝ някак сами се разнасяли по вятъра.

Дали ѝ имена на различни езици. Започнали да я извайват от камък и глина. Да ѝ принасят дарове, да я почитат и славят човеци, които не знаели дори, че други човеци ходят по тази земя...

Чудно било това. Най-дълголетното чудо. Силата му надживяла хилядолетия. И сега има земи с олтари с вечен огън за Нея. Казват, че толкова дълго оцелявала само Истината...

А Двуногият отдавна е забравил ПРИ РОДАТА и се е научил да има. Търси, открива, трупа, пази, но все не намира покой. И току някой търсач изкопае от земята мнооого стара малка глинена фигурка. Фигурка с ясно изразени женски форми и загатната глава. И се сеща Двуногият, че женската утроба е голяма сила и че и той от майка си е излязъл и майката земя ще си го прибере...”

Преди време бях написала, че най-после открих една майсторка-грънчарка, която да прави глинените фигурки, посветени на Нея. Изработва прекрасни реплики на артефакти, свързани с вярата в Богинята майка, намерени по българските земи. В сайта ми можете да видите всичките, заедно с цялата приказка. Дори има фигурка на бременна богиня, която представлява много силен амулет за зачеване. На снимката, която виждате е Богинята Майка намерена в Пазарджик.

Дали амулетите ще спасят света? Едва ли.

Но със сигурност ще дарят всяка надежда със сила, красота и упование.

Честит да е Майчин ден на всички българи! И нека силата му става все по-голяма и паметта ни все по-ясна

П.П. Обредът, който всяка година публикувам, можете да си прочетете в "Стопанката на Господ"и в Календара ТРЕБНИК. Там съм разказала как точно на Благовец се предава женската сила на седемгодишно момиченце.

П.П.П. Хората трудно се сещат да ми честитят Благовец, но пък вече сърцато ми честитят Бабинден. Което ако не беше малко стряскащо, всъщност си е постижение!