Просто изведнъж спира да споделя. Спира да очаква.
Тишината? Започва в деня, в който се почувства предаден.
И най-страшното не е гневът му. А когато нищо не го засяга.
Няма омраза. Просто е уморен да бъде носещата стена.
Спира да говори... Защото думите вече не стигат никъде.
А е обичал силно… и е вярвал, и е давал… До днес.
Не си тръгва заради една грешка. Тръгва си заради умората.
Когато границите се прекрачват, просто спира да ги поставя.
Тишината е празен съд, в който вече не е останало нищо.––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
В коментари: "Като феникс! Как да гориш, без да изгаряш?" ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

А силният човек не иска много. Просто вярност и грижа.

И ако лоялност няма, спира да се опитва да я заслужи.

От "ще се боря за нас" стига до "няма смисъл повече".

Не изстива така изведнъж. Просто тихо приключва.

И не изчезва, за да накаже. Изчезва, за да се съхрани.

Силният човек не моли за взаимност. Той спира да дава.

Защото и най-силните си имат лимит. Просто е невидим.

И когато стигнат до него… няма сцени, няма скандали.

Има само тишина, след която всичко приключва.

И когато силният човек замълчи дълго…
Няма коментари:
Публикуване на коментар