КАКВО СЕ ОПИТАХА ДА НАПРАВЯТ АТЛАНТИТЕ ПРЕДИ ПАДЕНИЕТО НА АТЛАНТИДА?
Преди падението Атлантида не беше просто в състояние на криза; тя беше на прага на преход, когато цялата цивилизация можеше да се издигне до друго ниво на съзнание и да закотви нова честота на реалността на Земята. Атлантите разбираха, че материята е организирана енергия, и енергията се контролира от съзнанието а съзнанието може да промени структурата на пространството. Следователно, техните технологии не бяха механистични, а по-скоро честотни, кристални и светлинни, свързани със звука, геометрията, енергийните мрежи на Земята и човешкото светлинно тяло.
Преди падението те се опитаха да направят няколко важни неща. Някои жреци и пазители се опитаха да завършат прехода на Земята към по-високо ниво на реалност, да стабилизират кристалната мрежа на планетата, да поддържат връзка със Сириус, Плеядите, Арктур и други цивилизации, да запазят достъпа до по-висши измерения и да предотвратят пълното сриване на човечеството в плътната 3D структура. Те разбираха, че ако честотата на Земята падне рязко, паметта на душата ще започне да се затваря, връзката с Източника ще отслабне и хората постепенно ще забравят кои са всъщност.Но в Атлантида вече бе настъпил вътрешен разкол. Едната част от цивилизацията продължаваше да служи на еволюцията, съзнанието и планетата, докато другата започна да използва знанията за контрол, власт, експериментиране с материята и укрепване на собствената си сила. Това се превърна в основния конфликт на Атлантида – не война на технологиите, а война на ниво съзнание.
Преди падането си, атлантите се опитаха да предотвратят колапса на системата. Те работеха с кристали, вградени в енергийната мрежа на Земята, опитвайки се да стабилизират полетата, да затворят опасните портали, да преконфигурират светлинните станции, да запазят храмовете на знанието, да прехвърлят някои кодове в безопасни пространства и да защитят паметта на цивилизацията от пълно унищожение.Част от тези знания бяха скрити в кристали, част в подземни трезори, част в бъдещите линии на душата в Египет, част в енергийни точки на Земята и част в структури, които днес наричаме пирамиди, храмове и мегалити. Защото пазителите на Атлантида разбираха, че дори самата цивилизация да не може да издържи на прехода, паметта все пак трябва да бъде запазена за бъдещите поколения.
Но в същото време друга част от Атлантида се опитваше да направи нещо различно. Те използваха технологии, за да манипулират реалността, да увеличат силата си, да контролират съзнанието и да се намесят в естествените процеси и колективното поле на човечеството. Именно това доведе до претоварване на кристалните системи, нарушаване на елементарния баланс и постепенно разрушаване на основите на цивилизацията.Атлантите бяха изправени пред избор, пред който човечеството сега е изправено отново: да използват технологиите като продължение на съзнанието или като инструмент за контрол. Да запазят сърцето или да поставят властта си над него. Да служат на Земята или да експлоатират нейните ресурси.
Ето защо падането на Атлантида бе нещо повече от катастрофа.
Това бе внезапният край на един велик преход.
Цивилизацията се приближи до вратата към ново измерение, но не успя да премине през него изцяло, защото твърде много сила лежеше в ръцете на съзнание, което бе изгубило връзката си със сърцето.
Преди падането си, пазителите на Атлантида не се опитваха да спасят нито градовете, нито силата.
Те се опитваха да спасят паметта.
Паметта, че човекът е многоизмерно същество.
Паметта за връзката на Земята с космоса.
Паметта за светлинните технологии.
Паметта, че цивилизация без сърце се самоунищожава.
И може би затова толкова много хора сега усещат връзката си с Атлантида. Не защото е красива легенда, а защото в душата остава недовършен код.Кодът на цивилизация, която някога почти направи прехода към нова реалност, но спря на самия праг.
И сега човечеството отново се приближава до подобна точка. Отново преживяваме технологии, открития и нови възможности. Но основният въпрос остава същият, кайто беше и тогава:
Ще служи ли технологията на съзнанието или съзнанието отново ще попадне под контрола на технологиите?Защото истинският урок на Атлантида не е, че цивилизацията бе унищожена.
А че високите технологии без сърце не водят до Възнесение.
Водят до падение.
@soulmagisteriumПревод и адаптация: Стелиян Рашков
Няма коментари:
Публикуване на коментар