Много хора дори не знаят, че прераждането първоначално не е било смятано за нещо „забранено“ в ранното християнство.
До 553 г. учението за прераждането на душата съществува открито, обсъжда се в богословските школи и се възприема като част от разбирането за пътя на душата.
Хората са знаели, че душата преминава през много превъплъщения, развива се, натрупва опит и се завръща отново.
Но тогава всичко се промени драматично.
През 553 г. на Втория Константинополски събор император Юстиниан, заедно с епископите, официално обявява учението за прераждането за ерес. От този момент нататък темата за прераждането на душата започва постепенно да се изкоренява и по-късно хората могат да бъдат отлъчени от църквата и дори екзекутирани за подобни възгледи.
И това не се случи случайно...
Защото човек, който разбира, че душата е вечна, е много по-труден за контролиране. Ако душата идва тук отново и отново, ако развитието продължи отвъд един живот, тогава страхът започва да губи властта си над човек.
Тогава е по-трудно да се управлява:
Чрез чувство за вина.
Чрез страха от ада.
Чрез страха от смъртта.
Чрез подаване към системата.
Именно затова идеята за прераждане е възпрепятствала създаването на твърда властова структура. Свободната душа е неудобна за каквато и да е система за контрол. Защото човек, който помни, че е безсмъртно съзнание, започва да се страхува по-малко. А страхът винаги е бил един от основните инструменти за контрол над човечеството.
След това западният свят постепенно започна да забравя истинското разбиране за пътя на душата. Хората все повече били учени да възприемат себе си само като един човек, едно тяло и един кратък живот. По този начин съзнанието ставало по-ограничено и по-лесно се задържало в рамките на плътната реалност. Но е невъзможно напълно да се изтрие паметта на душата.
Дори в самата Библия остават много странни моменти, които е трудно да се обяснят само с житейски гледни точки. Например, когато хората попитали Исус за човека, роден сляп:
„Кой е съгрешил, този човек или родителите му, та се е родил сляп?“
Самият въпрос вече предполага съществуването на душата преди раждането, защото как би могъл човек да съгреши още преди живота си. Или моментът, в който хората попитаха дали Йоан Кръстител е превъплъщението на пророк Илия, който вече е живял по-рано.
За древния свят самата идея за завръщането на душата не е била нещо невъзможно. И има много повече такива моменти, отколкото изглежда. Просто с течение на времето много знания започнаха да се тълкуват по различен начин. Но споменът все още продължаваше да живее в хората.
Ето защо много хора са привлечени от определени страни, цивилизации и епохи, въпреки че никога не са били там в този живот. Ето защо някои хора, още от детството си, имат знания, умения и вътрешно разбиране за неща, на които никой не ги е учил. Ето защо понякога внезапно осъзнаваме, че не живеем собствения си живот, а отработваме кармата на нашите родители и предци. Ето защо понякога, когато срещнете непознат, имате чувството, че го познавате от много дълго време.
Това е паметта на душата...
Памет, която преминава през превъплъщения. И затова системата винаги се е опитвала да поддържа човешкото съзнание в постоянно състояние на шум, страх, оцеляване и претоварване. Защото, когато човек е постоянно под стрес, връзката му с дълбоката памет започва да се блокира.
Съзнанието става по-тежко.
Полето става по-гъсто.
Човек престава да чува себе си.
Ето защо в днешната реалност има толкова много разсейване, информационен хаос, страх, напрежение и постоянно претоварване на нервната система.
Защото спокойният човек започва да си спомня.
А човек, който помни душата си, става много по-малко контролируем. И може би точно сега е началото на период, в който човечеството постепенно си възвръща спомена за това кое е всъщност.
Не само тяло, а многоизмерно съзнание!
За повече информация, може да проучите за живота и приноса на Ориген Адаманций (ок. 185 – ок. 254 г.), един от най-влиятелните и плодовити раннохристиянски богослови, философи и библейски учени на Древната църква.
Няма коментари:
Публикуване на коментар