От 1ви до 8 юли се стартира високочестотен кармичен демонтаж на кръстопътя между психиката и физиологията. За да се разбере механиката е необходимо да се разгледа как именно висшите сили задействат три енергийни центъра - четвърти, трети и втори. В ежедневния живот те работят като наша социална фасада.
Сърцето отговаря за това, как се откриваме или закриваме. Слънчевия сплит - за силата на волята и егото, а долната част на корема за базовата безопасност, привързаност и страхове.
Матрицата държи човека именно на кръстопътя между тези зони, създавайки дълбока маска: например, когато заради детстки страх от отхвърляне, човек включва жесток контрол, и претенции към света и съзнателно блокира искреността. В този период Висшите сили подават в тази затворена верига принципно различни, чисти честоти.
Случва се енергийно презареджане на старата маска, тъй като егото не може повече да провежда тази енергия, и системата започва буквално да изгаря, провеждайки процеса на соматично ниво.
Цялата тази конструкция се държи върху една основа - привичния човешки страх.
Механиката на страха е уникална с това, че не е просто мисъл, не е просто състояние, а тежка нискочестотна субстанция, която физически изгаря пространството от възможности около човека.
Когато това лепило се активира, той блокира творческия импулс и смелостта, превръщайки потенциала на твореца в отбранителна позиция.
Процесът е устоен така, че отработването не тръгва по някакъв удобен график. Може да започне да ви тресе или по всички фронтове, или вълнообразно, в зависимост от това, кая точно сфера - отношения, приятелство или самореализция е най-силно задръстена с изкривени възприятия. От подсъзнанието може да се надигнат точково-центрирани архивни кадри от детството, където този страх се е проявил за първи път в тялото под формата на прикрепване.
И в този момент възрастната личност може да започне неосъзнато да се поддава на детските деструктивни сценарии - под формата на капризи, обиди, желание за прехвърляне на отговорността и глупави претенции към близките.
При всеки процеса върви по свой начин, но именно така изглежда самата механика отвътре. Това е тест за автономност: за потока е важно да види, какъв избор ще направи проводника, когато старите опори започнат да се вушат. Ако човека се плаши и бяга назад в привичните привързаности, енергията се слива. Ако влезе в такова състояние, плочата на страха се върти докато се изпразни, разкривайки илюзорността на матричните ограничения.
Доколкото този процес задейства именно човешкия контур, нашето тяло става основно място за проявление на тези промени.
Езикът на тялото в тези дни става пределно метафизически, превръщайки го в идеалния барометър и екран за изхвърляне на менталния боклук. При всеки това може да се отиграе индивидуално, но общи моменти могат да бъдат забелязани.
Например, стомашно-чревния тракт може да отреагира със спазми, подуване и гадене - не заради физически причини, а защото стомаха е пряко свързан с подсъзнанието и базовото оцеляване. Той може по този начин да се опитва да смели и премахне от себе си плътния страх от бъдещето.
В областта на слънчевия сплит и диафрагмата може да възниква напрежение и недостиг на въздух, показвайки как отслабва задръстеното его, което се опитва да задържи контрола над реалността и сподавя естествения гняв.
Гръдния кош и зоната между лопатките може да отговаря с тежест или резки болки, когато започне демонтажа на стари сърдечни привързаности и очаквания от хората, освобождавайки ви от остарелите обиди.
Ако процесът се спусне надолу към крайниците и половите органи, тук механиката може да се раздели на мъжки и женски полюс: дясно и ляво. Дясната страна на тялото метафизически отговаря за дейтвие във външния свят, за социалната реализация, логиката, суровостта и за това как вземаме своето. А лявата - е вътрешния план, приемането, интуицията, чувствата и фините настройки,
Внезапната болка или слабост в дясната ръка може да означава, че тялото спира вашите привични, стари методи на въздействие на реалността. Това е възможен сигнал, че се опитвате да преборите ситуацията със сила, излишен контрол или старите матрични инструменти, които вече не работят.
Дясната ръка може да крампира , когато егото се опитва да се държи за това, което си отива.
Лявата ръка може да започне да има оплаквяния или да се изключва, когато на човек се активира тотална забрана за приемане на помощ от света, от хората или от Висшите планове. Това е страх за доверяване, откриване и проява на уязвимост, транслиране на твърда програма: "всичко сам/-а."
Когато чистката обхване таза, това може да е издигане на дълбоки пласто на оцеляване. Таза и сакрума - това е фундамента на личността, нейната устойчивост във физическия свят. Стяганет и болката в тази зона могат соматически да осветят натрупаните забрани за радост, сексуални блокажи и силен подсъзнателен страх да остането без опора.
Ако краката ви се стягат или извиват след това, тялото ви показва как се движите през живота. Проблемите с левия крак могат да разкрият страх да направите крачка във своето истинско бъдеще, да се доверите на своето вътрешно поведение, интуитивния път на твореца. Човек разбира с главата, накъде да върви, но левия крак може буквално да натежава или боли, заради това, че подсъзнанието задържа стар страх от неизвестността.
Десния крак може да започне да боли, когато има вътрешен конфликт с физическите действия в материалния свят - когато се заставяте да правите това, което е вече чуждо на душата ви, или когато социалните крачки се правят от дефицит и паника.
Появяващите се внезапно проблеми с очите - било то внезапна сухота, спазми, ечемик, или временна загуба на яснота могат да показват буквален отказ на ума да възприема текущата реалност. Метафизиката на учите в този период може да говори за едно: "Упорито не искам да виждам илюзията, в която живея, боя се да видя истинското лице на своите близки или реалната ситуация на нещата."
Тялото може просто да изключва зрителния фокус, за да може най-накрая да се разгърне вниманието навътре и да видим света без маски и украшения.
Всичко това е жива пренастройка на вашата биологична структура, като плътните слоеве остъпват място на чистото, живо присъствие и осъзнатост.
Съответно, страха от тези симптоми и тъпченето с таблетки не е необходимо, организмът ви просто се нуждае от време, за да обнови вашия човешки каркас.
Задачата сега е да не се съпротивлявате, да дадете на тази остаряла черупка спокойна да избледнее.
Когато страховете и старите спомени се повдигнат твърде много, иследването, ровенето, разбирането на всеки от тях просто няма смисъл - за това няма да стигне и един човешки живот. Вместо класическото потапяне в травмите може да използвате моменталния метод за утилизация. В момента в който се хванете за надигащия се страх, обида или детска реакция, да започвайте да мислите откъде е дошло това.
Превключете цялото си внимание в тялото, намерете физическия епицентър на това усещане (например, стягане в стомаха или тежест в гърдите). Направете дълбоко вдишване точно в тази точка, а на издишване мислено превърнете това стягане в чист неутрален импулс - като че изкарвате старата флашка с битова програма и я разтваряте в пространството.
Вие не се борите със страха, а просто го лишавате от вниманието си. Тялото само знае, как да изхвърли излишното, ако има престане да върти сюжети и търси виновни.
Затова с издишване позволяване на процеса да тече свободно, оставайки в ролята на спокоен наблюдател, съзерцател и приемащ.
Ирина Александрова - Моя Реальност
Превод: Стелиян Рашков
Няма коментари:
Публикуване на коментар