КОГАТО НЯКОЙ ТЕ ДРАЗНИ, ТОЙ ТИ ДАВА ПОДАРЪК. ЕТО КАК ДА ГО ПРИЕМЕШ.
Има хора, които те изкарват от кожата ти.
Само като ги погледнеш и нещо в теб се стяга.
Казват нещо и реагираш несъразмерно силно.
Питаш се защо точно този човек те дразни толкова, когато другите правят същото и не те вълнува.
Не е случайно.
И не е заради него.
Когато някой те дразни по начин, който не можеш да обясниш, това е сигнал, не за него, а за теб.
Това е моментът, в който животът ти изпраща подарък.
Само трябва да знаеш как да го разопакoваш.
Карл Юнг казва, че носим в себе си "сянка", всичко онова, което не приемаме в себе си, което сме потиснали, отрекли или скрили дълбоко.
Тази сянка не изчезва.
Тя живее в подсъзнанието и се проявява навън, чрез другите хора.
Онова, което те дразни най-много в някого, почти винаги е нещо, което подсъзнанието ти разпознава като свое.
Не защото си като него.
А защото тази черта живее и в теб, може би потисната, може би неприета, може би просто непозната.
Другият е огледало.
И колкото по-силна е реакцията, толкова по-важно е посланието.
Хавайската практика Хо'опонопоно добавя още един слой.
Тя казва, че всички сме свързани в общо енергийно поле и когато изпращаш раздразнение, гняв или осъждане към някого, ти го затваряш в тази вибрация и себе си също.
Но когато съзнателно изпратиш любов, светлина или просто добро пожелание към човека, който те дразни, ти не само променяш отношението си към него, ти изчистваш нещо в себе си.
Ефектът е двупосочен.
Не защото той го заслужава.
А защото ти заслужаваш свободата от тази тежест.
Ето как изглежда на практика.
Колегата, който непрекъснато се хвали, те вбесява.
Спри за секунда.
Зад хвалбата почти винаги стои несигурност и нужда от признание.
Изпрати му мислено точно това, от което има нужда, увереност, приемане, спокойствие.
Не му го казвай. Просто го почувствай и го насочи към него.
После си задай въпроса: кога аз съм имал нужда от същото?
Другият е огледалото, в което виждаш себе си.
И когато изпращаш любов към него, всъщност я изпращаш към себе си.
Милостта към другия е милост към теб.
Затова бъди мил и неосъждащ.
Не защото той го заслужава, а защото осъждането затваря цикъла, а любопитството го отваря.
Вместо да си казваш "колко е дразнещ", попитай се "какво ми показва".
Тази малка смяна на въпроса сменя всичко.
И резултатът е изненадващ.
Раздразнението отслабва.
Не защото човекът се е променил, а защото ти си освободил проекцията.
Подсъзнанието ти е получило посланието, разпознало е нуждата и я е приело.
Енергийното напрежение между вас двамата се разтваря.
Понякога другият се променя без да знае защо.
Понякога просто спира да те дразни.
А понякога осъзнаваш, че той ти е показал нещо за теб, което не би разбрал по друг начин.
Това е работата на сянката.
Тя те дразни, докато не я погледнеш.
Практика:Следващия път, когато някой те дразни, спри преди реакцията.
Задай си въпроса: от какво има нужда този човек в момента?
После мислено му го изпрати, любов, спокойствие, увереност, каквото усетиш.
И накрая: има ли нужда от нещо, от което и ти имаш нужда?
Само 60 секунди.
Но могат да променят всичко.
Има ли човек в живота ти, който те дразни несъразмерно силно?Вярваш ли, че другите могат да бъдат огледало на нашето вътрешно състояние?Пробвал ли си някога да изпратиш любов вместо раздразнение. 
Няма коментари:
Публикуване на коментар