ВСЕВИЖДАЩОТО ОКО

 

Mara Mart 

ВСЕВИЖДАЩОТО ОКО

ОКОТО и преместването на събирателната точка

Защо всички хора независимо от епоха, география и религия имат един и същ енергиен апарат за възприятие. ОКОТО не е културен символ, а универсален феномен на човешкото внимание, който се проявява, когато събирателната точка се раздвижи.

Какво е вниманието? Вниманието е „прожекторът“ на човешкото съзнание – то не е просто мислене, а „способност“ или „начин“, чрез който съзнанието се настройва към по-дълбоки нива на истинската реалност, а именно енергийния свят. Още в древните времена магьосниците знаят, че има събития, които разклащат човешкия пашкул. Когато силите на Вселената докоснат човека - било чрез шок, травма, екстаз, сънуване, енергийни кризи, медитативни пробиви, психоделични състояния или дълбоки вътрешни размествания, страх или чрез удар на съдбата - енергията му се раздвижва и събирателната точка /точката, която формира физическия свят/ напуска мястото, където е била прикована от социалната договорка на хората. И когато точката се премести, човекът вижда онова, което е скрито от очите на мнозинството. Тогава пред него се явява ОКОТО – портала, стражът на другите светове, вратата на енергията, свидетелят на истинската светлина. ОКОТО не е образ, нито видение, нито плод на ума. То е присъствие, което се ражда само когато човешката форма се разпука и вниманието се освободи от своя калъп. Защото човешката форма е като матрица от лепкава сила, която държи вниманието неподвижно. И докато формата е цяла, човекът вижда света така, както го виждат всички. Но когато формата се разтвори, вниманието се разлива като вода, и тогава светът престава да бъде твърд. Тогава човекът вижда енергията, която стои зад нещата, и чува тишината, която движи вселената. Ако насочите вниманието към шума на ума, вие сте объркани, обаче ако го насочите към вътрешното мълчание, вие се свързвате с Духа. ОКОТО се явява, за да събере във фокус раздвижената енергия. То притегля вниманието, както изворът засмуква водата и я насочва в определена посока. То стабилизира новата позиция на събирателната точка. И човекът, който го е видял, вече не принадлежи напълно на света на хората. Но макар да е напуснал договорката, той продължава да живее сред хората. Върви по земята, говори с тях, работи с тях, смее се с тях - и въпреки това знае, че светът, който те виждат, е само повърхност. Той знае, че зад всяко нещо стои енергията, зад всяко движение - Силата, зад всяка форма – същността. Всички хора имат събирателна точка, човешка форма (калъп), същност (динамична светлина), внимание, което може да се фиксира или да се раздвижи. Това е биологично - енергийна константа. Не зависи от култура, религия или епоха. Когато точката се премести, възприятието се пренастройва и човек вижда ОКОТО - фокус на енергийното внимание. Затова египтяни, шумери, евреи, християни, индийци, шамани от Амазония и Сонора, тибетци, келти всички описват едно и също ОКО. Египтяните го наричат Окото на Ра - слънчевото наблюдение. Еврейската традиция го затваря в Хамса - защита от невидимото. Християните го превръщат в Всевиждащото око - божия надзор. Масоните го поставят в триъгълник - символ на знанието. Шумерите го правят идол с множество очи - божествено наблюдение. Но всички описват: едно око, което гледа човека от друг свят. Защо е едно и също? Защото феноменът е вътрешен, не външен. Когато събирателната точка се премести вниманието се откъсва от социалната матрица, формата се размива, същността се проявява, възприятието става енергийно, появява се фокус на светлина и този фокус се вижда като ОКО. Това е универсален механизъм, не културен.ОКОТО е първичен символ, не културен артефакт.

Най - старите изображения вдъхновени от видението са:

Тел Брак (3500 г. пр.н.е.) представлява множество очи

Чатал Хююк (7000 г. пр.н.е.) - стилизирани очи в храмове

Неолитни идоли - очи като център на лицето

ОКОТО е по - старо от писмености, религии, митология, цивилизация. То е първичен образ на човешкото възприятие.

Чрез ОКОТО човек вижда енергийни структури, не форми. В другите светове няма „предмети“, „хора“ или „пространства“ в човешкия смисъл. Има структури от енергия, които се държат като потоци, енергийни вихри, светлинни мрежи и проекции, възли, тунели, полета и ОКОТО ги вижда директно - без превод, без символи, без интерпретация.Това е чисто възприятие, не мислене. През ОКОТО – ПОРТАЛ, „виждащия“ вижда същности. В другите светове съществуват същности, които не са „същества“ в човешкия смисъл. Те са концентрации на намерение, фокуси на сила, автономни потоци, древни структури на внимание. Те се виждат като светлинни ядра, сенки от енергия, наблюдаващи точки, движещи се полета. Това е причината древните да казват, че чрез ОКОТО се „виждат духовете“. Другите светове не са отделени като „места“. Те са слоеве, които се приплъзват един в друг. Както и нашия /енергиен/ свят е просто само един от безбройните слоеве. Има пряка, дълбока и абсолютно структурна връзка между контролираното безумие и ОКОТО. Всъщност, без ОКОТО контролираното безумие не може да съществува. А без контролираното безумие ОКОТО не може да бъде използвано.Те са две страни на един и същи енергиен процес. Контролираното безумие е състоянието, което позволява на човека да живее едновременно в света на формата и в света на енергията. ОКОТО е инструментът, който стабилизира това двойно възприятие. Едното е режим, другото е механизъм. Как се ражда контролираното безумие – това е пътят на онзи, който е видял ОКОТО. Той живее в два свята едновременно: в света на хората, който е фиксиран и твърд, и в света на енергията, който е течен и безкраен. Контролираното безумие е режимът, в който ОКОТО работи, то не е „видение“. То е инструмент. Но инструментът работи само ако човек може да държи две истини, живее в два свята, възприема две фиксации, използва две форми на внимание. Това е контролираното безумие.

Древните казват: „Онзи, който е видял ОКОТО, е разчупил веригите на човешката форма. Но онзи, който е останал да живее сред хората след това, е овладял изкуството да бъде свободен в света на несвободните.“