Ех, чеда мои... Днес се навършват 176 години от рождението на дядо Иван Вазов – Патриарха на наш'та майка България.
Гледам тия думи, дето е изплакал някога, и сърцето ми се свива, защото и днес ни удрят право в очите:
„Стресни се, племе закъсняло!
Живееш ли, мреш ли, ти не знаеш!
След теб потомство иде цяло –
какво ще да му завещаеш?“
Дядо Вазов не го е писал това за слава, а от болка. Искал е да ни събуди, да ни стресне от тая пуста апатия, дето ни е налегнала. Защото човек не живее само за единия хляб и за днешния ден. След нас идват децата ни, внуците ни... И ако днес си мълчим, ако превиваме гръб и нищо не ни вълнува, какво наследство ще им оставим? Само пепелище ли?
Време е да се стреснем, мили мои, и да си спомним кои сме. Да пазим езика си, корена си и да градим утрешния ден с чест.
Поклон пред паметта му! Дано думите му най-после ни събудят. 
Няма коментари:
Публикуване на коментар