Не чакам помощ от Силата – аз я улеснявам. Това е разликата между пасивното очакване и активното участие. Тези, които чакат, седят и се надяват да се случи чудо. Те вярват, че Силата ще дойде и ще реши проблемите им. Те разчитат на външна намеса. Но това е илюзия. Силата не идва при тези, които чакат. Тя идва при тези, които действат. При тези, които създават условията. При тези, които отварят канала. А аз не чакам. Аз създавам. Аз се настройвам. Позволявам на Силата да тече през мен. Не искам нейната помощ. Аз ѝ помагам да ми помогне.
Да улесняваш Силата означава да бъдеш безупречен. Това означава да премахнеш препятствията, които ѝ пречат да действа. Това означава да почистиш пашкула си, за да може да премине свободно. Това означава да си готов за това, което тя носи. Това означава да ѝ се доверяваш, дори когато не виждаш резултата. Това означава да действаш в съответствие с нейната воля, дори когато не разбираш нейната цел. Това означава да не се вкопчваш в желанията си, а да си отворен за това, което Силата сметне за необходимо.
И когато улесняваш, Силата действа. То не те кара да чакаш. Не изпитва търпението ти. Просто работи чрез теб. И ти се превръщаш в негов проводник. Превръщаш се в негов инструмент. Превръщаш се в негов съюзник. И тогава това, което изглеждаше чудотворно, става естествено. Това, което изглеждаше невъзможно, става възможно. Това, което изглеждаше като късмет, се превръща в модел. Защото ти спря да чакаш и започна да улесняваш. Нека Силата бъде с нас!!!
Татьяна Иминова
Няма коментари:
Публикуване на коментар