Шифърът на зодиите в “Тайната вечеря” на Леонардо да Винчи

 

AstroScript.com

Шифърът на зодиите в “Тайната вечеря” на Леонардо да Винчи

„Тайната вечеря“ (1498 г.) на Леонардо продължава да крие тайни и до днес. Стенописът се намира в манастира „Санта Мария деле Грацие“ в Милано и изобразява последната вечеря на Исус с неговите 12 апостоли – точно преди предателството на Юда.

Като астролози, ще обърнем внимание на нещо много интересно:

Външните характеристики на апостолите и техните емоционални реакции на думите на Христос много точно съответстват на характеристиките и поведението на 12-те зодии, като се започне от дясно наляво!

Случайност или гениален замисъл?

Макар да няма исторически доказателства, че Леонардо умишлено е вложил астрологична символика, той е бил не само художник, а истински ренесансов ум – инженер, учен и изследовател на мистични учения.

Възможно ли е съзнателно да е изградил образите според архетипите на Зодиака? - Много вероятно! В Ренесанса връзките между християнството и древните знания са били широко разпространени.

На Юда се пада зодия Скорпион - дали има изненади? Тома Неверни е Дева - вечният съмняващ се; Везни и Рак са женствени... Картината изобилства от символика.

В статията в коментар сме описали как всеки апостол отговаря на съответната зодия - с външния си вид, изражението, цветовете и облеклото, емоцията.

Какво мислите вие – съвпадение или скрит код в изкуството?

“Тайната вечеря” (1498г.) на Леонардо да Винчи е една от най-значимите и разпознаваеми картини в света. Тя представлява стенопис с размери 460 см на 880 см и се намира в трапезарията на манастира Санта Мария деле Грацие в Милано (Италия).

Какво се случва на тайната / последната вечеря

Картината изобразява последната вечеря на Исус с неговите дванадесет ученика (апостола) преди предателството му от Юда (един от тях) и разпъването му на кръста. Изображението конкретно описва реакцията на всеки апостол, когато Исус им казва, че един от тях ще го предаде. Гняв, изненада, уплаха, болка, решителност, тъга, хладнокръвие – всеки от учениците реагира различно.

Макар да няма историческо доказателство, че Леонардо да Винчи умишлено е вложил астрологична символика в своята работа, според много опитни астролози е видимо, че със своя външен вид, характеристики и емоционална реакция

Всички знаем, че Леонардо е бил истинска ренесансова личност и мултидисциплинарен учен – инженер, медик, не само артист. По-малко известен факт е, че той е изучавал интензивно различни мистични и духовни учения. Но

Дали Леонардо да Винчи е бил и астролог?

Опитът да се преведе езическата символика на астрологията в понятия, приемливи за християните, започва още през първите векове на новата ера. А в Ренесансовата епоха, в която е живял и творил, паралелите между християнската религия и древните знания от преди хилядолетия са били много разпространени.

Символичната аналогия между 12-те апостола и 12-те зодиакални знака не е доказана с документи като артистичен замисъл, но за всеки астролог е видима в самата картина. Дали защото Леонардо е бил гений и несъзнателно е предал символиката на Зодиака чрез учениците или защото

умишлено е изградил образите им съгласно точните характеристики на 12-те зодии – съвпадението е очевидно.

В настоящата статия ще илюстрираме и докажем тази символична връзка на изображенията с астрологичните архетипи на Зодиака.

Композицията на “Тайната вечеря” като шифър за зодиака

Ако приемем, че всеки от 12-те апостоли символизира 12-те зодии, то тяхното разположение е последователно – от дясно наляво – обратно на часовниковата стрелка, точно както в хороскоп се редуват зодиите от Овен до Риби. Кръгът на хороскопа е изправен в линията на масата.

Фигурата на Христос е разположена в центъра на изображението, като символ на Слънцето, около което се върти всичко. Перспективното решение е такова, че главата на Исус се явява пресечна точка на всички линии (диагоналите). Фигурата му е симетрична и наподобява кръст – разпятието, което го очаква, но и четирите посоки на света и в хороскопа.

Масата представлява четири отделни квадратни маси, съединени в една линия. Апостолите са разделени на четири групи по трима, което отговаря на всеки от четирите сезона. Започваме от пролетта / Овена. Във всяка група има една инициираща фигура, една статична в центъра и една подвижна и комуникативна. Това отговаря на разделението на зодиакалните знаци на четири групи според качеството им – с по един кардинален, фиксиран и подвижен знак във всяка тройка.

Зодиите на Симон Зилот, Тадей и Матей

Апостолът начело на цялата маса от дясно наляво е Симон Зилот, който означава Зодия Овен, първият зодиакален знак. Отличава се с високо чело, червени коса и дреха и динамично жестикулиращите ръце, сочещи напред. Реакцията му е видимо гневна, а позата като на военачалник.

Тадей, непосредствено до Симон, символизира Зодия Телец. Отличава се с мощни шия и рамене (като на бик), здрави ръце, насочени към собственото му физическо тяло. Цветовете са земни, а реакцията показва приемане на импулса от Овен и готовност да се действа.

Следва Матей, който представлява Зодия Близнаци. Главата и ръцете сочат в различни посоки, символизирайки откритата и често противоречива енергия на Близнаците. Неговите ръце са най-акцентираната част на тялото му (Близнаци управляват ръцете) и сякаш чрез тях идеята преминава към следващата група.

Тадей и Матей са обърнати към Симон като към своя лидер, вероятно за да разберат дали той има отговор на въпросите им.

Шифърът на Филип, Яков Зеведеев и Тома

Първи тук е Филип, който означава Зодия Рак, символизиран от неговия нежен, мек и уязвим външен вид, може би най-женственият от всички апостоли. Лицето му е обло и светло, като управителя на знака Луна, а позата – подчинена и пасивна. Реакцията е тъга и угриженост и сякаш търси закрила и допълнително обяснение.

Следва Яков, син на Зеведей, който означава Зодия Лъв. Той е център на тази група (Лъвът е фиксираният знак тук) и има излъчване на увереност и откритост, които показва с широко разперените си ръце. Вижда се, че е афектиран, но както всеки Лъв, няма тайни и скрити помисли. Управляван от Слънцето, Яков/ Лъвът стои равноправно с Исус и сякаш се опитва да измести центъра на цялата  композиция.

Зад него е леко прикрит Тома (наричан “Неверни”), символ на критичната и скромна Зодия Дева. Това е знакът на съмнението и проверката, а въпросителният начин, по който Тома е вдигнал показалеца си, го свързва точно с този знак. Тома Неверни трябва да види и предателството, и разпятието, да бръкне в раните на Исус, за да повярва.

Зодиите на Йоан, Юда Искариотски и Петър

Продължавайки наляво от другата страна на Исус виждаме най-младия Йоан Богослов, любимия ученик на Христос, който означава Зодия Везни. Целият му характер напълно безпогрешно изразява венериния копнеж по любов и хармония. Според някои автори дори изглежда, че губи съзнание.

Йоан е в рязък контраст с Юда Искариотски, предателя на Исус. Мрачното изражение и дори по-тъмната кожа на Юда символизират енергията на коварниия характер на Зодия Скорпион, знака на смъртта и трансформацията. Той изглежда изолиран от всички, затворен в себе си, шокиран от внезапното разкритие на плановете му. В ръцете си държи малката торбичка със сребърниците, която е получил като отплата за предателството. Интересен детайл е, че пред него има разсипана солница – категоричен символ за лоша поличба в средните векове.

Най-динамичната фигура тук е на апостол Петър – символ на Зодия Стрелец. Той изглежда ядосан, решителен и енергичен, но не е толкова фокусиран, колкото е стратегът Овен, символизиран от Саймън. В ръката си Петър дори държи нож, което отговаря на огнения му характер, но няма яснота какво би направил с него.

Шифърът на Андрей, Яков Алфеев и Вартоломей

Последната тройка изглежда най-откъсната и дистанцирана от случващото се. Тук всички са изненадани, но и не-емоционални (както зимата е най-хладният сезон).

Тройката започва с Андрей Първозвани, който представлява Зодия Козирог. Той изглежда сдържан, категоричен и решителен. Ръцете му са вдигнати в жест, който поставя собствените му граници и призовава да се изчака и въведе ред. Андрей изглежда най-възрастният на масата. както Козирог се свърза с мъдрост и старост.

Средният ученик в тази тройка е Яков, синът на Алфей, който е  представителят на Зодия Водолей сред учениците. Той е прегърнал Андрей, може би и Вартоломей и се е протегнал чак към Петър. Това символизира идеала на Водолея за обединение на хората пред кризите. Благодарение на него, тази група изглежда най-компактна и сплотена, решена на колективно и справедливо действие.

Последният апостол на масата е Вартоломей (Натанаил), който представлява Зодия Риби. Той наблюдава процеса най-спокойно (краката му са кръстосани), без категоричен жест, без да е наистина замесен. Фигурата му е леко пълна и отпусната (управителят Нептун размива формите на Рибите), няма ясни жестове. Интересно е да се отбележи, че неговите крака са най-видими в сравнение с тези на останалите, а краката се управляват от Риби.

Текущо състояние на картината

Леонардо да Винчи започва работата си по “Тайната вечеря” през 1495 и я завършва през 1498 г., като не работи постоянно само по тази картина през този период. Стенописът е преминал през години на разпад, през множество опити за реставрации, последната е използвала най-висши технологии, продължила е 21 години и приключила през 1999 г.

За щастие, съхранени са няколко ранни копия на стенописа (за някои се твърди, че са правени с участието на Леонардо), според които може да се възстанови съдържанието на стенописа и да се потвърди символиката, която описахме.

“Тайната вечеря” на Леонардо заинтригува много автори и учени със своята дълбока езотерична символика. Надяваме се, че всички, които разбират от астрология, много лесно ще могат да открият символиката на Зодиака, вградена в това изключително произведения на изкуството.

https://astroscript.com/

Здравейте, звездолюбиви!

 

Астрология и нумерология - Учителя Петър Дънов

Галина Герасимова 

Здравейте, звездолюбиви!

Последни часове на Марс в Риби, както се вижда, са съвсем далеч от мекотата, чувствителността, състраданието и още много други типични качества за последната водна стихия. Очевидно агресията и разрушителната му сила са в резонанс по-скоро с т.н. нисше проявление на последния знак, свързвано с хаос, заблуждения, неадекватност. От една страна господари на държави барабанят по копчета на ракети, които могат да унищожат света; от друга – показно на достойнство от малкия човек, заставащ смело срещу Голиат; от трета – Артемис 2 заобиколи Луната и за първи път човек я вижда от непозната й страна; от четвърта – т.н. цивилизовани държави изяждат като Кронос децата си; има пета и десета.

Едно е ясно, че имаме привилегията да сме свидетели на разпада на непозната досега по териториален обхват култура и може би мащабът й подсказва темата на идващата нова – нейната цялост и осъзнаване на единството на човеци и природа.

Разбира се, че това изисква време, но темпото, с което се развиват събитията е абсолютно непредсказуемо. Процеси с продължителност векове сега стават за месеци, а Уран тепърва ще се пренася в Близнаци:)

За сегашния кипеж в света все търся аналогия с Рим (сигурно, защото има достатъчна дистанция и преценката е по-лесна), та във времето на Октавиан Август, известно като златният век на Рим, там някъде в периферията на империята, в дома на дърводелеца Йосиф и Мария се ражда Исус, чиято поява и благослов променят бита, културата, вярванията, живота на хиляди хора, а няколко века по-късно посоката на вълната се обръща и Рим ще се нарече империя на всички християни.

Е, после християните започват същите войни, царе и императори воюват вече в името на Христос, завладяват се територии, въоръжават се армии, избиват се хиляди и милиони, все под претекст за нещо по-добро, по-справедливо, по-демократично… , нооо се разраства и култура, изкуство, наука, образование, архитектура, поведение… все две страни на монетата. В началото устременост, вдъхновение, развитие, разцъфтяване, узряване и загниване, разпадане. Противоречия, острата непоносимост към другия полюс на мнение и разбиране, огледалното обръщане на ценностите, смятаното за абсурд се превръща в нормално и т.н. – все белези на разпада, та чак с аспекти не можем да се оправдаем:)

Но, да се върнем на войнолюбеца на небесния Олимп, Марс, днес, 9-ти – число на Марс, влита в Овен, господство на Марс, в час, когато на хоризонта изгрява Скорпион, старото владение на Марс. На 13 ще се срещне с Нептун, на 16 с Луната, на 20 със Сатурн, на 21 с Меркурий. Природата на Марс е да активизира, да ескалира, да взривява планетата, с която прави съвпад, а самият аспект съвпад, също се управлява от Марс, т.е. Марс ще е главното действащо лице поне, докато Уран влезе в Близнаци и заеме централното място в новините. Очевидно е, че спокойствието и мечтата за мир и дипломация се отдалечават, но какво можем да правим ние е по-важното. Да впрегнем цялата енергия на Марс в работа. За нас православните християни, ингресията на Марс и съвпада с Нептун са точно на Разпети петък и някак е в резонанс с дълбоката мистерия на Кръста, с осмисляне на страданието, на жертвата, на Възкресението. Мисълта, преживяването, проявата на милосърдие, прошка, състрадание, жертва, загриженост, са все работа с Нептуновия пласт в нас. Интуицията ще подскаже. Другият полюс е известен – безфокус, измамност, заблуда, фанатизъм, агресия, оправдана с фантазии и вменяване на лъжи.

За Марс и другите аспекти по-нататък, че стана дълго:)

Все пак Учителя ни дава формула за това, с какво можем да противостоим и на най-голямото зло:

Всеки ден човек трябва да направи поне най-малкото добро, изразено в мисъл, в чувство или в действие. Това добро може да бъде направено на някой извор, на някое растение, на някоя мушица или на някой човек. Колкото и малко да е това добро, то трябва да се направи. Най-малкото добро е израз на Божественото учение, на вътрешния закон в човека.

Това е по силите на всеки.

Ние продължаваме с молитвите в 12 и в 10 ч.

Гледах тези дни картата на създаване на НАТО, ясно е защо. Сложила съм час по двете най-големи разширявания.

Втората карта е на влизане на Марс в Овен. Мисля, че се вижда с невъоръжено око акцентът.

В коментари е и запис от понеделнишката астрологична вечер. С огромна благодарност на Vivø Ĭvanøv. На когото му се слуша.

Какво наистина се случва в края на живота:

 

Ферменти. Здраве. Дълголетие.

Stamen Stamenov 

Какво наистина се случва в края на живота: 7 истини, които дулите за смърт искат да знаем

От терминалната яснота до последния смислен звук в стаята — краят на живота невинаги е хаос и ужас. Все по-често медици, хоспис екипи и дулите за смърт напомнят, че умирането не е само медицинско събитие, а дълбоко човешки преход, в който знанието, присъствието и спокойствието имат огромно значение.

Смъртта остава една от най-премълчаваните теми на нашето време — и точно затова често я посрещаме неподготвени, уплашени и без език, с който да назовем случващото се. А истината е, че в последните дни и часове на живота има процеси, които медицината наблюдава отдавна, хосписната практика разпознава ясно, а дулите за смърт се опитват да преведат на човешки език: краят не винаги е паника, болка и безпомощност; понякога е тишина, понякога е яснота, а понякога е последен шанс за близост.

Ролята на дулата за смърт не е да замества лекар, медицинска сестра или хосписен екип. Тя е немедицинска, придружаваща и човешка: да помага с присъствие, емоционална подкрепа, ориентация в разговора за края, организация на средата и уважение към желанията на умиращия и близките му. Научните обзори определят тази роля като възникваща, но все по-разпознаваема част от грижата в края на живота.

1. Умирането не винаги е буря — тялото има свой ритъм

Една от най-силните идеи, споделяни от хората, които стоят до умиращи, е, че тялото често следва свой вътрешен ход. Това не означава, че всяка смърт е спокойна или че страданието е мит. Означава нещо по-важно: умирането е процес, а не внезапен абсурд, и когато човек получава добра палиативна грижа, последните му дни могат да бъдат по-малко травматични, отколкото мнозина си представят. Националният институт по стареене в САЩ изрично подчертава, че болката не присъства при всеки умиращ, а когато я има, целта на екипа е тя да бъде активно овладявана.

Тук е и първата голяма обществена заблуда: че щом човек е в края на живота, болката е неизбежна съдба. Не — болката трябва да се лекува, задухът трябва да се облекчава, тревожността трябва да се разпознава навреме. Най-големият проблем не е само в болестта, а и в това, че прекалено често оставяме семействата сами сред страховити митове, вместо да им дадем точна, човешка и навременна информация.

2. Последните дни могат да бъдат подготвени, а не просто изтърпени

Хосписът и палиативните грижи не са отказ от грижа, а промяна на нейната цел: от излекуване на всяка цена към комфорт, достойнство и качество на оставащото време. Именно тук дулите за смърт често имат място — като хора, които помагат пространството да бъде по-поносимо, по-лично и по-малко безлично. Любима музика, познати гласове, ръка върху рамото, четене на скъп текст, редуване на близките, по-тиха стая, уважение към ритуала — всичко това не е сантимент, а реална част от комфорта.

И точно тук обществото ни трябва да си зададе неудобен въпрос: защо сме приели, че говорим за раждането с внимание, а за умирането — само шепнешком? Защо допускаме края на живота да се случва сред организационен хаос, липса на обяснения и паника в коридора, когато именно тогава човек и семейството му имат нужда от най-много яснота? Това не е просто пропуск в комуникацията. Това е пропуск в милостта.

3. Терминалната яснота е реално наблюдаван феномен, но не е чудо

Един от най-смущаващите и същевременно най-трогателни моменти в края на живота е т.нар. терминална яснота — кратък период, в който човек, често след дълго объркване, тежка деменция или изтощение, внезапно се избистря, разпознава, говори, иска нещо конкретно или звучи „като себе си“. Клинични и наблюдателни източници потвърждават, че такъв феномен се среща, особено при хора с напреднало невродегенеративно заболяване, но подчертават, че той не е универсален и не позволява точна прогноза за часовете до смъртта.

Най-важното е близките да не сбъркат този кратък прозорец с истинско оздравяване. Понякога той е именно това, което остава — последна възможност за свързване, прошка, благодарност или просто за едно „тук съм“. И ако се случи, не бива да бъде прахосан в наивна еуфория, а посрещнат с любов и трезвост.

4. Виденията и срещите с починали близки не бива да бъдат осмивани

В хосписни проучвания значителна част от пациентите съобщават за сънища, видения или присъствия, в които се появяват починали роднини и близки. Науката не дава един окончателен отговор как точно да бъдат тълкувани тези преживявания, но показва, че те са често съобщавани, често смислени за самия човек и нерядко носят утеха. Националният институт по стареене също препоръчва близките да не прекъсват и да не спорят с умиращия, ако той говори с някого, когото другите не виждат.

Тук човечността е по-важна от нашата нужда да сме прави. Дори да наричаме подобни преживявания халюцинации, за човека в леглото те са реалност. А в последните дни на живота не всичко трябва да бъде оборено; някои неща трябва да бъдат понесени с уважение.

5. Храната, водата и шумното дишане в края не означават непременно страдание

Един от най-болезнените моменти за близките е, когато човекът започне да яде и да пие все по-малко. Авторитетните насоки за грижа в края на живота са ясни: намаленият апетит и по-трудното преглъщане са нормална част от процеса, а насилването с храна може да увеличи дискомфорта. По същия начин т.нар. „смъртно хъркане“ или шумно дишане често звучи по-страшно за семейството, отколкото е за самия умиращ; източниците сочат, че то обичайно не се смята за болезнено, макар да е тежко за чуване.

Точно тук е мястото на добрия медицински екип — да обясни, да облекчи симптомите, да не остави близките сами с вината, че „не са нахранили“ човека, или с ужаса, че всеки звук е мъчение. Понякога най-голямата грижа не е да настояваш животът да изглежда както вчера, а да приемеш какво тялото вече не иска и не може.

6. Слухът може да остане с човека почти до края

Сред най-устойчивите наблюдения в палиативната грижа е идеята, че човек може да чува, дори когато вече не реагира. Това не е просто фолклор. Изследване, публикувано в Scientific Reports, открива електрофизиологични данни за запазена слухова обработка при част от неотзивчиви пациенти в хоспис в самия край на живота. Затова и съветът на клиницисти и хосписни специалисти е последователен: говорете на човека, а не за него; казвайте му, че сте там; кажете му, че е обичан.

Това не е дребна утеха. Това е последна форма на човешко достойнство. В стаята на умиращия думите не са шум. Те са мост. И понякога единственият, който остава.

7. Разговорът за смъртта не отнема смисъла на живота — връща го

Колкото повече бягаме от темата за края, толкова по-безпомощни ставаме пред него. А всъщност разговорът за умирането е и разговор за това как искаме да живеем, кого искаме край себе си, какво ни е важно, какво не бива да остане неизказано. Палиативната медицина и хосписната философия отдавна настояват, че добрата подготовка не отнема надеждата, а намалява страха.

Има и историческа поука в това. Съвременното хосписно движение се свързва с работата на Сисили Сондърс и създаването на St Christopher’s Hospice през 1967 г. — модел, който поставя в центъра не просто болестта, а „цялата болка“ на човека: физическа, емоционална, социална и духовна. Преди модерните термини хората пак са бдели край умиращите си. Днес просто имаме по-добър шанс да съчетаем това древно човешко присъствие с по-добра медицинска грижа.

И ако има една критична истина, която не бива повече да подминаваме, тя е тази: не сме достатъчно зряло общество, когато оставяме темата за смъртта на случайността, суеверията и последния момент. Краят на живота не трябва да бъде зона на мълчание. Той трябва да бъде зона на знание, нежност, честност и грижа — защото начинът, по който човек умира, остава завинаги в паметта на онези, които продължават да живеят.

От мое име оставям и една тиха благодарност към The Washington Post, National Institute on Aging, Cleveland Clinic, University of British Columbia, Scientific Reports, PubMed, PubMed Central, Marie Curie, NHS, National End-of-Life Doula Alliance, International End of Life Doula Association, както и към официалните български институционални справки на Министерството на труда и социалната политика и Националния статистически институт — за това, че по различен начин пазят знание, клинична трезвост и човешка светлина по тема, от която никой не бива да бъде оставян да се страхува сам.