Венера в Стрелец е сърдечна и великодушна, отнася се с голяма душевна топлота към хората, които обича. Тя е по-сензитивна към чувствата на партньора си, отколкото другите огнени Венери. Това ѝ дава предимството да отгатва настроенията му и да реагира по подходящ начин. От друга страна, тя е по- непостоянна и по-лесно се справя с разделите от Венера в Лъв и в Овен. Собственическото чувство не е силно проявено при нея и е склонна към паралелни връзки, без да изпитва особена вина. Изобщо Венера в Стрелец е способна както на най-благородна любов, така и на разпиляване в приключения. Привличат я чуждите страни и чужденците, не са редки браковете с човек от далечен край или от друга вяра. Тя може да се чувства щастлива и ценена сред хора от друга култура.
Тъй като Стрелецът се управлява от Юпитер, Венера в този знак харесва партньори с висок социален статус, успешни и уважавани както от нея, така и от околните.
Жените с това Венерино положение са активни във връзките и дълбоко в душата си са очарователни авантюристки. Имат силен темперамент и обичат разнообразието. Могат да ги впечатлят авторитетни мъже с широки познания и хазартна нагласа, динамични и интересни като събеседници.
Ето какво споделя жена с Венера в този огнен знак в наталната си карта: «Любовта за мен е стимул, общуване, спонтанност. Винаги искам да се променям, да се развивам и да пътувам с партньора си. Обичам да уча и да опитвам нови неща с него. Обичам силно и гордо да заявявам любовта си и да бъда болезнено влюбена, обичам публичните прояви на обич!»
Мъжът с Венера в Стрелец, както и всички мъже с огнена Венера, се привлича от дами, които се открояват сред другите в компанията. Той няма да забележи жена, която чака в ъгъла вниманието на някого, а по-скоро такава, която е душата на компанията- активна, жизнерадостна, интересна. Този мъж не е подходящ за партньорка, която държи на стабилността, предвидимостта и рутината в живота. Неговата Венера ще бъде много доволна, ако жената не „стои на едно място“, а се интересува се от нови неща, подобрява външния си вид, има чувство за хумор и е готова да рискува в любовта.
Накрая бих искала да напомня, че характеристиката на Венера по знак не е достатъчна, за да опише действието на планетата в наталната карта. Трябва да се вземат предвид аспектите, които разкриват връзките на Венера с други планети, както и дома, в който тя се намира.
Ако тази статия Ви е харесала, можете да посетите моята страница www.liastro.com, където ще намерите още материали по астрология, както и информация за консултациите, които предлагам.
Приближи се, момче, и налей ми още малко чай. Старите ми кости помнят горещините на Багдад и прашните пътища на Самарканд, но очите ми… очите ми още пазят сиянието на едно място, което мнозина днес смятат за приказка. Наричаха го Велики Болгар.
Когато бях на твоите години, керваните не се страхуваха от безкрайните степи, защото знаеха, че на север, там, където великата река Итил (дн. река Волга) прави своя завой към ледените земи, се издига град, който не прилича на никой друг. Пътувахме четиридесет дни през „Земята на високата трева“. Когато най-накрая стигнахме брега на реката, слънцето тъкмо се готвеше да потъне в недрата на водата. И тогава го видях.
Ти чувал ли си легендата, че стените на Болгар светели през нощта? Не бяха магьосници тези, които го издигнаха, а майстори, които разбираха езика на камъка. Целият град бе съграден от бял варовик, толкова чист и полиран, че през деня ослепяваше чужденците. Но истинското чудо ставаше по здрач. Когато месечината изплуваше над Итил, белите зидове попиваха нейната светлина и я връщаха обратно. Градът сякаш пулсираше със собствена, сребриста кръв. Отдалеч изглеждаше като огромен леден блок, паднал от небето сред зелената степ.
Стените му бяха високи, укрепени с дъбови греди и камък, а кулите му гледаха към четирите посоки на света. Търговците казваха, че ако веднъж преминеш през „Портата на слънцето“, духът ти остава там завинаги.
Влязохме в града през южните порти под звуците на тръби. Още щом стъпихме на калдъръма, сетивата ми се объркаха. Болгар не беше просто град, той беше кошер. Тук се срещаха светове, които иначе никога не биха се докоснали.
Виждах викинги – огромни мъже с коси като разтопено злато и мечове, тежки колкото конска глава. Те носеха най-ценното от Севера: кожи от черен самур, които бяха толкова меки, че сякаш можеха да се топят в ръцете ти; и моржови зъби, бели като зъбите на ангел. До тях стояха хитри ромеиски търговци от Византия, разстилащи коприна, чиито цветове караха дори пауните да се срамуват. Чуваше се речта на персийци, китайци, хазари и моите сънародници от Халифата.
Но най-впечатляващи бяха самите българи. Те бяха горди хора. Носеха кафтани от тежка вълна, обримчени със злато, и високи кожени ботуши. Прочутото „българско желязо“ не беше само в мечовете им, а и в характера им. Те бяха мюсюлмани, но в очите им още искреше свободният пламък на великите конници.
В сърцето на града се издигаше Соборната джамия. Нейното минаре беше като пръст, сочещ към Аллах, напомняйки на всички, че тук вярата е закон. Помня как гласът на мюезина се смесваше с шума на вятъра от реката. Когато влезеш вътре, хладният камък отнемаше цялата ти умора.
Но имаше едно място, което ме плашеше и привличаше едновременно – Черната палата. Хората шепнеха, че там се намира съдът на Владетеля. Наричаха я „черна“ не заради камъка, а заради тежките решения, които се вземаха там. Видях Владетеля само веднъж – седеше на трон, покрит с кожи от бял тигър, а над главата му висяха знамена с образа на сокол. Той не говореше много, но погледът му тежеше повече от торба злато.
Една вечер, докато седяхме в една от обществените бани (а в град Велики Болгар баните били по-чисти от дворците в Европа), един стар българин ми разказа защо градът е толкова богат.
„Ибрахим,“ каза той, „ние не продаваме просто стоки. Ние продаваме мост. Ние сме мостът между леда на севера и слънцето на юга. Когато викингът иска подправки, той идва при нас. Когато арабинът иска кожа от бяла мечка, той пак идва при нас. Докато пазим реката, ще пазим и света.“
През онази нощ се случи нещо странно. Небето над Болгар пламна в зелено и червено – онези светлини, които северняците наричат „Танцът на духовете“. Белите стени на града позеленяха, отразени в ледената повърхност на Итил. Градът буквално гореше без огън. В този момент повярвах на всичко – и че българите могат да коват стомана от падащи звезди, и че техните коне могат да препускат по водата.
Напуснах Болгар с керван, натоварен с мед, восък и български ботуши, които и до днес не са се скъсали. Докато се отдалечавахме, погледнах назад. Слънцето залязваше и градът отново започваше да фосфоресцира. Изглеждаше толкова крехък и същевременно вечен.
Но нищо на този свят не е вечно, момче. Години по-късно чух, че конниците от Изток – монголците на Бату хан, са обградили града. Казват, че българите се били като лъвове, че белият камък се е напоил с толкова кръв, че е станал розов. Градът е бил опожаряван, въздиган и отново разрушаван от Тимур Ленк (известен още като Тамерлан).
Днес, ако отидеш там, ще намериш само руини и тишина. Но ако се вслушаш в шума на Итил при пълнолуние, казват, че все още можеш да чуеш ехото от пазара, цвиленето на конете и молитвата на онези, които някога наричаха този призрачен блясък свой дом.
Зад поетичния разказ на стария търговец стоят неоспорими исторически факти, които правят Волжка България една от най-развитите цивилизации на Средновековието:
1. Икономическото чудо:
Волжка България е контролирала „Пътя на кожите“ и „Пътя на среброто“. Тя е била основният посредник между Арабския халифат, Византия и Скандинавия. През X-XII век град Булгар е бил по-голям и по-богат от Париж и Лондон.
2. Архитектурата и „светещите стени“:
Градът е бил изграден основно от бял варовик, който е рядкост за този регион (докарван по реката). Високото съдържание на калцит в камъка му придава специфичен блясък под лунната светлина, което е породило легендите за „светещия град“. Соборната джамия, чиито останки виждаме днес, е била символ на държавната мощ и приемането на исляма през 922 г.
3. Промишленост и занаяти:
Българите са били световноизвестни металурзи. Те са произвеждали т.нар. „булатна стомана“ и са изнасяли изделия от чугун, когато в останалата част на Европа това е било почти непознато. Изразът „български ботуши“ (сафтиян) е бил нарицателно за най-високо качество в целия Изток – обработката на кожа е била техен монопол.
4. Градоустройство:
Велики Болгар е разполагал с изключително модерна за времето си инфраструктура: обществени бани с подово отопление (хипокауст), канализация и водопроводи от керамични тръби. „Черната палата“, която е запазена и до днес, е уникален архитектурен паметник, за който се смята, че е служил за съд или висше духовно училище (медресе).
5. Краят и наследството:
Градът е окончателно разрушен от войските на Тамерлан в края на XIV век, но неговото културно влияние остава в основата на по-късното Казанско ханство. През 2014 г. Болгарският историко-археологически комплекс е включен в списъка на ЮНЕСКО като доказателство за съществуването на изчезналата държава Волжка България.
Любопитен факт: „Бялата архитектура“ като символ на статус
По това време в Северна Европа повечето градове са били дървени или от кафяви тухли. Използването на бял варовик е било израз на изключително богатство и държавна мощ, тъй като добивът и транспортът му са били много скъпи. Руските княжества (като Владимир и Суздал) по-късно заимстват тази техника именно от Волжка България, създавайки своите прочути белокаменни храмове.
Когато Шер влязла в дома на Тина Търнър в Швейцария по време на последното ѝ боледуване, тя очаквала тежко сбогуване. Вместо това, Тина ѝ дала смях, топлина и същия огън, който я бил носил през целия ѝ живот.
По това време Тина била наистина болна. Тялото ѝ било преживяно от години болка, но Шер намирала старата си приятелка все още забавна, остра и пълна с живот.
Шер не отишла там за внимание. Тя отишла, защото приятелството изисквало присъствие. Тина живеела тихо близо до Цюрих, далеч от рева на арени, далеч от камери и далеч от света, който все още я виждал като неудържимата кралица на рокендрола. Здравето ѝ било крехко, но духът ѝ не бил замлъкнал.
По-късно Шер си спомнила защо тези посещения били толкова важни за нея. „Започнах да я посещавам, защото си помислих, че трябва да вложа това време в нашето приятелство, за да знае, че не сме я забравили.“
Тази реплика носела тежестта на близо пет десетилетия. Шер и Тина не били просто две известни жени, чиито пътища се били пресекли в музиката. Те бяха оцелели от една и съща епоха, жени, борили се за контрол, уважение и свобода в индустрия, която често се опитваше да ги дефинира, преди те самите да могат да се дефинират.
Те споделяха телевизионни сцени през 70-те години на миналия век, разменяйки си вокали, усмивки и онази рядка енергия, която само истинските изпълнители разбират. Шер притежаваше дълбокия си, опушен хладнокръвие. Тина имаше гръмотевици в краката си и светкавици в гласа си. Заедно те изглеждаха като две жени, които вече бяха преживели достатъчно, за да знаят, че смехът не е малко нещо.
По времето, когато Шер я посети в Швейцария, здравословните проблеми на Тина се бяха превърнали в част от личната ѝ битка. Тя претърпя инсулт през 2013 г., сблъска се с рак на червата през 2016 г. и претърпя трансплантация на бъбрек през 2017 г. Съпругът ѝ, Ервин Бах, дарява бъбрек, жест, който се превръща в една от най-нежните глави от по-късния ѝ живот.
И все пак Тина не искаше стаята да принадлежи на болестта. Когато Шер пристигна, Тина си почиваше и в началото изглеждаше, че посещението може да е кратко. Тялото беше уморено. Денят не беше лесен. Но след това старият ритъм се върна.
Шер си спомни колко бързо всичко се промени. „Пет часа по-късно се смяхме като луди. Тя се забавляваше, въпреки факта, че беше наистина болна.“
Това беше сърцевината на посещението. Не тишина. Не страх. Не две легенди, седнали в тъга, докато миналото ги обгръщаше. Беше смях, разливащ се из швейцарски дом, вид смях, който само стари приятели могат да създадат, защото не е нужно да обясняват шегата, болката или историята зад нея.
Шер беше видяла Тина такава, каквато я виждаше светът - мощна, магнетична, невъзможна за игнориране. Но тя видя и жената зад светлините на сцената. Видя приятелката, която можеше да бъде изтощена в едната минута и палава в следващата. Видя някой, който имаше всички основания да се предаде на скръбта, но въпреки това избра радостта, когато радостта беше на разположение.
„Тя беше такава сила. Честно казано, мисля, че просто се сблъска с всичко. Нямаше намерение да спира. Може би не беше спечелила всяка битка.“
Това беше животът на Тина Търнър на един дъх. Тя беше избягала от малтретиране, възстановила се, прекосила океани, променила музиката си и станала по-велика в четиридесетте си години, отколкото много артисти стават в младостта си. Тя не спечели всяка битка, но продължи да се бори, докато самата борба не стана част от нейното величие.
На 24 май 2023 г. Тина Търнър почина на 83-годишна възраст след дълго боледуване в дома си в Кюснахт, близо до Цюрих, Швейцария. Светът оплаква гласа, краката, огъня, жената, която накара оцеляването да звучи като стадионен химн.
Шер оплакваше нещо по-лично. Тя оплаква приятелката, която се смя с нея, когато краят наближаваше. Тя оплаква жената, която ѝ напомни, че силата не винаги реве. Понякога силата е да лежиш на шезлонг, уморен, но все още да се шегуваш. Понякога е да оставиш стар приятел да седне до теб. Понякога е смях, когато всички очакват сълзи.
Това последно посещение не беше само сбогуване. То беше доказателство, че светлината на Тина Търнър не угасва тихо. Тя трептеше, бореше се, стопляше стаята и караше Шер да се смее още веднъж.
Тина остави болката зад гърба си, но смехът ѝ остана.
1. Гледайте да не проявявате своята праведност пред човеците, за да ви видят; инак, няма да имате награда при Небесния ваш Отец.
2. И тъй, кога правиш милостиня, не тръби пред себе си, както правят лицемерците по синагоги и по улици, за да ги хвалят човеците. Истина ви казвам: те вече получават своята награда.
3. А ти кога правиш милостиня, нека лявата ти ръка не знае, какво прави дясната,
4. та милостинята ти да бъде скришом; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве.
5. И кога се молиш, не бъди като лицемерците, които обичат да се спират по синагоги и по кръстопътища да се молят, за да се покажат пред човеците. Истина ви казвам, те вече получават своята награда.
6. А ти, кога се молиш, влез в скришната си стая и, като си заключиш вратата, помоли се на твоя Отец, Който е на тайно; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве.
7. А кога се молите, не говорете излишно като езичниците; защото те мислят, че в многословието си ще бъдат чути;
8. прочее, не бивайте тям подобни; защото вашият Отец знае, от какво имате нужда, още преди да поискате от Него.
Евангелие от Лука гл. 21 8-19
8. А Той рече: пазете се, да се не прелъстите; защото мнозина ще дойдат в Мое име, говорейки, че съм Аз, и че времето приближи. Не ходете, прочее, подире им.
9. А кога чуете за войни и бъркотии, да се не уплашите, понеже трябва това да стане първом; ала не веднага ще бъде краят.
10. Тогава им рече: ще въстане народ против народ, и царство против царство;
11. на места ще има големи трусове и глад, и мор, ще има и страхотии, и големи поличби от небето.
12. А преди всичко това ще турят ръце на вас и ще ви изгонят, като ви предават в синагоги и в тъмници и ви водят пред царе и управници, заради Моето име;
13. а това ще бъде вам за свидетелство.
14. И тъй, турете си на сърце да не обмисляте отрано, що да отговаряте,
15. понеже Аз ще ви дам уста и премъдрост, на която не ще могат противоречи, нито противостоя всички ваши противници.
16. Ще бъдете предадени тъй също и от родители и от братя, и от роднини и приятели, и някои от вас ще умъртвят;
17. и ще бъдете мразени от всички, заради Моето име;
18. но и косъм от главата ви няма да загине;
19. с търпението си спасявайте душите си.
Евангелие от Йоан гл 10. 1-9 стих
1. Истина, истина ви казвам: който не влиза през вратата в овчата кошара, а прескача отдругаде, той е крадец и разбойник;
2. а който влиза през вратата, пастир е на овците:
3. нему вратарят отваря, и овците слушат гласа му, и той зове овците си по име и ги извежда;
4. и кога изведе овците си, върви пред тях; а овците вървят подире му, понеже познават гласа му;
5. подир чужди човек не вървят, а бягат от него, понеже гласа на чуждите не познават.
6. Тая притча им каза Иисус. Но те не разбраха, за какво им говореше.
7. Тогава Иисус пак им рече: истина, истина ви казвам: Аз съм вратата на овците.
8. Всички, колкото са идвали преди Мене, са крадци и разбойници; но овците не ги послушаха.
9. Аз съм вратата: който влезе през Мене, ще се спаси, и ще влезе, и ще излезе, и паша ще намери.
Евангелие от Марко гл 9 ст 38-49
38. Тогава Иоан Му отговори и рече: Учителю, видяхме един човек, който в Твое име изгонваше бесове, а не върви след нас; и му запретихме, защото не ходи след нас.
39. А Иисус рече: не му запрещавайте, понеже никой, който извърши чудо в Мое име, не ще може наскоро да Ме злослови.
40. Защото, който не е против вас, той е за вас.
41. И който ви напои с чаша вода в Мое име, защото сте Христови, истина ви казвам, няма да изгуби наградата си.
42. А който съблазни едного от тия малките, които вярват в Мене, за него е по-добре, ако му надянат воденичен камък на шията и го хвърлят в морето.
43. И ако те съблазнява ръката ти, отсечи я: по-добре е за тебе без ръка да влезеш в живота, отколкото да имаш две ръце, и да отидеш в геената, в неугасимия огън,
44. дето червеят им не умира, и огънят не угасва.
45. И ако те съблазнява ногата ти, отсечи я: по-добре е за тебе хром да влезеш в живота, отколкото да имаш две нозе, и да бъдеш хвърлен в геената, в неугасимия огън,
46. дето червеят им не умира, и огънят не угасва.
6. Текст от Учителя: https://beinsa.org/beseda/1916-10-15-da-vazliubish-gospoda ''Да възлюбиш Господа''
Беседа от Учителя, държана на 15 октомври, 1916 г. София
