Това са най-хубавите и най-лошите дни през 2021 година

2021 година ще бъде предизвикателна и динамична. Още от сега са ясни по-благоприятните и не чак толкова благоприятните дни през новата година.

Астролозите съветват да се запознаем с тези дни още сега, за да сме подготвени за всичко, което ще ни поднесат новите 365 дни.

01.01: Първият ден на 2021 г. ще бъде много благоприятен. Това е идеалният момент да намерите мотивация и да сбъднете мечтите си.

02.02: 2 февруари е денят, в който човек може да стане много успешен и то само за миг. Не става въпрос за финансов успех, а по-скоро за вътрешния ви свят и потенциал. Това е денят, в който можете да намерите самочувствие и щастие.

03.03: ден на голям късмет. Можете да стартирате нови проекти и бизнеси. Всички начинания ще имат положителен ефект върху настроението.

20 март: пролетно равноденствие - денят на хармонията на доброто и злото, черно и бяло.  Експертите вярват, че в този положителен ден ще има много късмет за тези, които знаят как да правят компромиси.

04.04: 4 април е един от най-добрите дни за релакс. През 2021 г. той се пада в неделя, което е голямо предимство.

06.06: Първият благоприятен ден на лятото ще се проведе под егидата на Шестицата. Този номер ще ви помогне да преодолеете несгодите и да се отървете от притесненията.

21 юни: Лятното слънцестоене ще бъде ден на финансово благополучие. През 2021 г. този ден може да бъде повратна точка. Ако нещо отдавна не ви се получава, на този ден ще можете да разберете как да заобиколите препятствията по пътя си.

07.07 : ден на голям късмет. На този ден е добре да планирате сватба или друго голямо събитие, да започнете нов бизнес, да се сдобиете със скъпи придобивки.

08.08 : 8 август ще бъде управляван от Осмицата - най-мощният финансов посредник сред числата. Това е идеалният ден за пазаруване и работа.

09.09 : 9 септември е денят на най-мощната творческа енергия. Големи успехи ще очакват тези, които знаят как да мислят нестандартно.

22 септември: Есенното равноденствие е много подобно на пролетното равноденствие по отношение на енергията. На този ден успехът ще последва онези хора, които не бързат да вземат решения.

10.10.: На този ден трябва да обърнете повече внимание на семейството, общуването, търсенето на любов.

11.11: Това е изключително динамичен ден, в който хармонията е навсякъде, а съдбата е на ваша страна.

12.12: последната огледална дата. 12 декември е мощен и благоприятен ден, идеален за духовни практики .

21 декември: Зимното слънцестоене е най-краткият ден през 2021 година. Той трябва да бъде посветен на домакинските задължения и семейството. В този ден трябва да сте по-близо до тези, които са ви скъпи.

източник: www.edna.bg

Елвис и Присила Пресли... имало едно време кралят и неговата принцеса

 

1 май 1967. За тази сватба Присила Больо мечтае от 14-годишна. Но да се омъжиш за най-гол ямата звезда в света изисква предпазливост и дискретност… За осем минути животът й се променя и тя вярва, че Елвис ще й принадлежи завинаги. 

На този 1 май 1967 г., рано сутринта, едва 7 часът е, когато частният самолет от Лос Анджелис каца на една от пистите на летището в Лас Вегас, щата Невада. Градът още не се е събудил, но хилядите неонови лампи на казината примигват с пълна сила.

Вратата на самолета бавно се отваря, появява се един 32-годишен мъж: Елвис Пресли, най-известният певец в света, когото хората наричат Краля. До него е красива млада брюнетка на 22 години.

Впечатляваща и експлозивна… Присила Больо. Двамата не са  тук за концерт, нито за телевизионно шоу. Те пристигат да се възползват от едно от основните предимства на този град, врязан в изгарящата пустиня: експресният брак.

Няма нужда от формалности, нито от публикуване на обяви. Едно обикновено разрешително за граждански брак, издадено на мига от местния съд, позволява да отпразнуват церемонията. В 8 часа Елвис и Присила отбелязват своята.

Този момент тя го чака отдавна…

Няколко минути по-късно дълга лимузина прониква в двора на един  от най-шикозните хотели в града – „Аладин“. Собственикът ги очаква на прага. Присила се качва в луксозния апартамент, където около час ще се приготвя. Осем години тя очаква този момент, от онзи ден на ноември 1959 г., когато за първи път среща рокера. Тогава е едва 14-годишна. Колежанката, доведена дъщеря на капитан от американската армия, е фен на певеца още от първите му години. Приятел на семейството предлага да я запознае с идола. Елвис на мига е очарован от нея и иска отново да види красивото дете. Ще прекарат много вечери заедно, с благословията на родите лите на Присила. Но Елвис изпълнява военната си служба в Германия… Когато приключва със задълженията си към страната, Елвис се връща в САЩ. Той ще покани Присила за Коледа в имението си „Грейсланд“. И едва през 1964 г. ще получи позволение от капитан Больо тя да дойде да живее при него в Мемфис. Оттогава девойката не е спряла да го обича. Въпреки това ще трябва да се справи с толкова много препятствия: тя е толкова млада, а медиите постоянно дебнат певеца… И като капак на всичко са многобройните му авантюри, сред които е и тази с актрисата Урсула Андрес.

Една толкова голяма любов, официализирана за осем минути…

Точно 9 часа и 41 минути е, когато младата жена влиза в залата, където след няколко минути ще започне церемонията по бракосъчетанието. Тя е развълнувана, очите й блестят с хиляди пламъчета под широката черта на очната й линия. В залата вече са се събрали няколко приятели и членовете на двете семейства, сред които са и кумовете им: Мишел Больо, сестрата на Присила, Марти Лейкър и Джо Еспозито, двама близки на Елвис, за които се говори, че са от мафията в Мемфис.

Елвис е тук. Невъзмутим, прелестен. С приятен бронзов загар, той е облечен в черен смокинг, с карамфил на бутониерата.

Присила пристъпва свенлива, притеснена, затруднена от дългата бяла копринена рокля, чиято горна част е обсипана с перли. Дългият й воал от тюл е придържан от диадема, обсипана с фалшиви диаманти, а шлейфът й е цели 6 метра. Роклята е също толкова уникална, колкото и булката. Впрочем моделът е неин, сама го е скицирала. Всичко става много бързо. Служителят, който ги бракосъчетава, изрича ритуалните думи, бъдещите съпрузи си разменят халките, тази на Присила е украсена с диаманти. Минали са само осем минути. Присила Больо найсетне е станала Присила Пресли! 

Дъщеря им е зачената по време на първата им брачна нощ…

Несъмнено тя е мечтала за по-вълнуваща, по-впечатляваща, по-пищна церемония, която да коронова дългите години платоническа любов. Но така се стичат обстоятелствата. Какво значение обаче има всичко това, при положение че шест години по-късно те се развеждат.

Присила обаче завинаги ще остане единствената официална жена на Елвис Пресли, а също и майка на единственото дете на краля на рока.

Малкото момиченце е заченато през първата брачна нощ на Елвис и Присила, когато булката окончателно се прощава с безгрижието на детството си.

Малката се ражда на 1 февруари 1968 г., точно девет месеца след сватбената церемония.

Над люлката си тя сякаш е орисана от феите на музиката за приказна съдба.  През 1994 г. Лиса-Мари ще се омъжи за краля на попа – Майкъл Джаксън.

Едва излезли от ритуалната зала, Елвис и Присила са заобиколени от журналистите за кратка пресконференция. Следва банкет в салона на хотел „Аладин“, на който са поканени около стотина гости. Под звуците на Love Me Tender, те откриват бала.

На следващата сутрин двойката поема с частен самолет в посока към Палм Спрингс в Калифорния, където прекарва няколко дни меден месец в луксозен хотел. После следва завръщане в „Грейсланд“, легендарното имение на Краля в Мемфис.

Там на 29 май организират прием за близките и приятелите, които не са успели да присъстват на церемонията в Лас Вегас. Но скоро романтиката се изпарява.

Елвис твърде често отсъства.

Изневерите му са многобройни, пристрастяването му към медикаменти е тежко, а обсесиите му – упорити.

Двамата се разделят, но запазват нежни чувства един към друг. Впрочем Присила е първият човек, на когото съобщават на 17 август 1977 г., че Кралят е намерен мъртъв.

https://story.rozali.com/

Как се тълкуват сънища?

  "Сънят е ключ, който може да отвори вратите към тайните на душата ни" или по стъпките на Александра Шехтова и нейният "Портал към други светове"

Илюстрация: iStock by Getty Images/Guliver Photos

За тези, които вярват, и за тези които не вярват, или кой събира душите на умиращите!

На 10 април (сряда) 2019 г. от 19 ч. в "Книжен център Гринуич" на бул. "Витоша" 37 в София авторката на бестселъра "Портал към други светове" Александра Шехтова ще ви разкаже, какво се случва в един сън и до колко той е сън, а не реалност. Ще ви даде нейните насоки как се тълкуват сънища.

Книгата "Портал към други светове", под знака на издателство "Лексикон", е в основата си сборник със сънища, записвани подробно и с безпрекословна, по детски наивна честност. Сънищата са също така разделени по тематика и - доколкото е възможно - разтълкувани. Читателят може и да не се съгласи с тълкуванията на автора, да ги сметне за прекалено окултни или повлияни от тази и онази култура или пък може би вярва, че сънищата са само игра на умореното съзнание.

Едно нещо обаче е несъмнено: това са все същите до болка познати видения - всеки, който поне малко е обръщал внимание на сънищата си, ще ги разпознае и тук. Подобни неща са описани в книгите на пророците, в гръцките, египетските и индийските митове, в творбите и философските трудове на мистиците, сюрреалистите и екзистенциалистите, същите образи са се разкривали в опиумни психеделични пътешествия и дълбоки медитации. Този факт само по себе си е дори по-загадъчен от самите съновидения и отново може да има безброй тълкувания.

Може би наистина съществува различна вселена в заешката дупка и от другата страна на огледалото, където обитаваме нощем, оставяйки тленните тела зад гърба си. Може би там са складирани всички преживявания на всички хора, все едно живи, мъртви или неродени. Може би ангели, дяволи, духове и извънземни ни изпращат противоречиви послания, все още неразтълкувани. Или пък сънищата са просто изява на колективното подсъзнание, на всеобщите мечти на човечеството от началото на историята до ден днешен - мечти за осъзнаване, осмисляне, цел и завършек на човешкото съществуване; мечти за по-висше от нас същество, което се спуска от небето и разкрива веднъж завинаги смисъла на всичките ни страдания; мечти за по-добър свят, където тези страдания вече няма да ги има.

Алек

Няколко думи от Александра Шехтова:

"Навярно, читателю, прочитайки името ми, виждайки лицето ми на снимката, започваш веднага да си задаваш въпросите: Коя е тя? С какво друго се занимава? Каква ли е историята ѝ?...

Много от отговорите се намират в книгата. Ако се чете внимателно, понякога и между редовете, лека-полека ще започне да се оформя картината на моя живот.

Но коя съм всъщност? Това не мога да кажа... Липсва ми основата, на която да стъпи описанието ми. Има причина да не мога категорично да заявя себе си:

Израснах в държава, която отне правото ми да зная коя съм и откъде идвам. И която продължава да ме ограничава в тази насока. Затова имам само един отговор на този въпрос:

"Аз съм дърво без корен".

Чувствам се точно като обрулен лист, който е там, където го духне вятърът.

...За душата си също не зная какво да кажа. Тя си остава огромна, все още неразгадана, загадка. Тъй като на земята е затворена в тяло, което не позволява да се разбере какъв опит е придобивала през вековете. А Съзнанието пък ограничава достъпа до тази нейна опитност...

Едно обаче съм разбрала. Че нося една неспокойна и вечно скитаща душа...

Ето това съм аз - човек, търсещ да намери себе си.

Илюстрация: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Ако и ти, читателю, си също такъв среднощен Пътешественик, знаеш тогава, или най-малкото предполагаш, за какво иде реч в този Дневник...

Но ти, читателю, който и идея си нямаш за Другата реалност, но сега проявяваш интерес и любопитство, уверявам те, че този Дневник може да промени съзнанието ти.

Може да не промени напълно скептицизма ти, но ще промени отношението ти към онази част от денонощието, която прекарваме в сън и която така незаслужено пренебрегваме. Защото навярно и ти като мен си смятал, че сънят основно изпълнява физиологично-биологична функция - да зарежда батериите на тялото ни, изразходвани през деня...

Но сънят е много повече от средство за отмора... Сънят е ключ, който може да отвори вратите към тайните на душата ни. Стига подсъзнанието, което държи този ключ през нощта, да ни отвори вратите към тях.

Сънят е и портал, който може да ни отведе, транспортира буквално, навсякъде. Нещо, което в съзнание и през деня е немислимо да се случи...

Ако също така проявяваш огромно любопитство да се докоснеш до необятните светове на Другата реалност, сънят именно е най-естественото средство за тази цел.

Добре дошъл в моя свят на сънищата, Пътешественико! (Или бъдещ такъв!)

Надявам се преживяванията ми в него наистина да ти допаднат!"

Из: "Портал към други светове" от Александра Шехтова

Високите астрални нива. Гласът
Сън от януари 2017 г.
Библиотеката
(Или как започнаха пътуванията ми насън през 2017 г.)

Намирам се в нещо като огромна и доста висока стая...

Стените не се виждат, защото или са обвити в облаци, или в мъгла. Но вътре е много светло. Отнякъде идва ярка светлина, но не мога да преценя източника ѝ.

Имам усещането, че съм в облак.

Около мен се издигат големи, древни и високи колони. Не мога да видя докъде стигат, защото се губят в облаци. Вдясно има огромна библиотека - широка, дълга и висока, чиито размери също се губеха в облаците.

В центъра на стаята има нещо като поставка, статив. От мястото си виждам, че върху него има сложен предмет, наподобяващ отворена книга. Отивам и заставам пред статива, защото искам да разбера каква е тази книга и защо точно тя е отделена и лежи там. Навеждам се, за да започна да я чета, и...

В този момент зад гърба си чувам много приятен, спокоен мъжки глас:

- Какво правиш? - пита ме той.

Не го виждам, но зная, че е зад мен и че е светещ. Защото виждах светлината, която идваше отзад. По-точно предположих, че идва от него...

- Чета - отговарям простичко.

Не смея да се обърна и да видя кой ме пита. Чувствам се гузна по някакъв начин. Усещам, че съм сгафила. Но не зная в какво.

- Какво четеш? - пита ме спокойно Гласът.

- Не зная - отговарям аз и веднага се навеждам към книгата, за да разбера какво чета и да отговоря коректно на въпроса.

"Книгата" не е точно книга. Но от "корицата" ѝ като от светлини точки се изписаха две думи. Прочитам ги на глас, сричайки:

- Акашови записи.

В този момент вдясно от мен всичко избухва в светлина и се събуждам стресната.

* Дори и в първите минути, като отворих очи, се усещах като престъпник.

...Че съм попаднала на място, на което не е трябвало да бъда. Но в същото време осъзнах, че Гласът не беше заплашителен, не ми се караше. А сякаш ме насочваше, за да разбера нещо...

По някакъв начин бях доволна, че запомних думите, които никога преди това не бях чувала...

Станах от леглото, пуснах лаптопа си и веднага започнах да се ровя в интернет пространството, докато още звучат в главата ми и не съм ги забравила...

И тогава разбрах... Разбрах какво всъщност са Акашовите записи. Какво представлява АКАША? И къде съм попаднала в съня си.

* Смятам, че именно този сън - с Акашовите записи, постави началото на пътуванията ми из нивата на Астралното пространство, както и на срещите ми с най-разнообразни същества и енергии.

Явява се като спусък за всичко, което се случи впоследствие насън през тази година...

Може и да бъркам в съждението си, но след разговора ми с този Глас във Вселенската библиотека сънищата ми станаха доста интензивни, наситени с много информация и послания.

Илюстрация: iStock by Getty Images/Guliver Photos

٭ ٭ ٭
Почти непосредствено след този сън, само 2-3 дни след това, дойде един, още по-странен и леко стряскащ. От него ми стана ясно, че с мен нещо се е случило и по някакъв начин съм започнала да влизам в контакт с непознати същества. Или пък нещо у мен привлича интереса им...

Та, сънувам, че спя в собственото си легло. Разперила съм ръцете си встрани и усещам как цялото ми тяло започва да се надига. Поглеждам към пръстите на лявата си ръка. Те също са разперени, а от тях излиза нещо като пара. Насочвам погледа си и към дясната ръка. Установявам същата пара, дим излиза и от тази ръка...

В този момент нещо привлича погледа ми. Нещо високо, застанало до леглото ми. Вдигам поглед нагоре към фигурата. Двуметрово хуманоидно същество от синьо-зелена светеща, по-скоро искряща, неплътна материя "наблюдаваше" саксиите с цветя, които бяха върху шкафа.

"Наблюдаваше" е странна дума за нещо, което няма лице. Обособена глава - да, но не и части на лицето, както е при нас, хората. Или пък защото бе с извърната глава към саксиите, не видях чертите на лицето му... (В това определено не мога да бъда абсолютно сигурна, въпреки усещането ми, че нямаше очи, нос и уста.)

Не можех да преценя от какво точно е изградено съществото. Но си помислих, че ако си провра ръката през тялото му, тя ще премине през него.

Виждам, че до тази фигура най-спокойно стои котката ми. Засичаме погледите си. Заради поведението ѝ решавам, че това същество не е опасно и няма да ми навреди...

(Зная от реалността, че котката ми е отличен индикатор за добри и лоши хора, съответно за добри и лоши същества и енергии.)

В съня си решавам да взема телефона си, да пусна екрана му и да огледам по-добре среднощния си посетител. Изправям се в леглото и в този момент се събуждам. Грабвам веднага телефона и светвам...

До леглото ми нямаше никого - нито прозрачното синьо-зелено същество, нито котката ми. Разбирам, че съм сънувала...

А толкова истинско ми се струваше "видяното"...

* От кой свят беше това създание? Или по-точно от кое измерение? И досега не съм имала повторна среща с него. А определено ми се иска...

https://impressio.dir.bg/ 

Часът за разплата винаги идва

 16.07.2020 

От години Даниела очаква този миг. Дали ще изиграе добре сцената, която толкова пъти си е представяла?

Като хипнотизирана тя се опира на рамката на вратата, която води към голямата празнична зала. Десетата годишнина на Спортния клуб е събрала много хора. Но Даниела вижда само татуировката на тила на един мъж, седнал наблизо. Сърцето й се блъска в гърдите, цялото й тяло трепери, в главата й бушува буря. Тя преплита пръстите на ръцете си в опит да овладее вълнението си. Хайде, да не се предава тъкмо сега, трябва бързо да се съвземе и да направи тези няколко крачки към него. След толкова много дни и нощи, след толкова много години, в които си е представяла тази сцена, тя е длъжна да осъществи плана си. Освен това не бива да разочарова Одил, собственичката на Клуба и нейна приятелка, която я е информирала за присъствието му тук тази вечер сред официалните гости. Одил и съпругът й винаги са я подкрепяли и изслушвали, заради тях също Даниела не може да бъде нерешителна. Ами Марта? Само при мисълта за дъщеря й я обхваща непобедимата сила на лъвица.

„Следвай реда на нещата. Първо провери дали наистина е той, човек никога не знае”, си мисли Даниела, докато се отправя към бюфета. Мъжът в полезрението й отмята назад глава, сигурно се смее. Обграден е от най-хубавите гостенки на празненството. Всяка, независимо от възрастта си, се старае да привлече вниманието му. „Няма  съмнение, той е”, заключава Даниела със свит стомах.

В огромното огледало на стената Даниела съзира силуета си и решителната си походка. Едва се разпознава. „Ако ме види отнякъде Марта, няма да повярва на очите си...” Марта, нейното ангелче, нейната скъпа обич... За щастието й Даниела би дала живота си. Не минава и ден, без двете да се чуят по телефона и Даниела да зададе неизменния въпрос „Всичко наред ли е?” със зле прикрито безпокойство.

Тази вечер за големия спектакъл Даниела е неотразима. Светлите кичури в косите озаряват лицето й, загорелият й тен излъчва жизненост. А прилепналата й рокля на цветя, кораловото червило и очната линия й придават чара на звезда на италианското кино от шейсетте години. Погледите, които мъжете отправят към нея, недвусмислено я уверяват в постигнатия ефект. Време е за действие!

Да, това е той. Малко е остарял, но е от мъжете, които знаят как да използват дори бръчките си, за да очароват жените. Очевидно спортува, пази диета и посещава разкрасителни салони. Ръцете му са безупречно поддържани, на китката му има луксозен часовник. Сините му очи са запазили блясъка си, а усмивката му е все така неустоима.

Щом съзира Даниела, спира да говори и задържа погледа си върху нея. Тя е по вкуса му, а освен това става ясно, че не я е познал. При първите звуци на започващата салса, той вече е до нея:

– Нали няма да ми откажете да партнирам за този танц на най-хубавата жена на партито? 

Даниела се усмихва мило и се оставя в ръцете му. Изминалите години не са отнели нищо от неговата елегантност, нито от вълнуващия тембър на гласа му:

– Не се представих, Марк Бодрон.

– Марлен Давид отговаря Даниела и сама не вярва, че е способна така умело да лъже, произнасяйки първото име, което й хрумва.

– Спортистка ли сте?

– Не, поканиха ме приятели, които членуват в Клуба. Аз живея в Париж.

– Бях сигурен. Прекалено шикозна сте за тази провинция.

Даниела ненавижда неговия високомерен тон. За кого се мисли той?

– А вие членувате ли в Клуба?

– Не, бях един от създателите му, но ръководя собствен клуб. Подбирам млади състезатели и ги подготвям да станат шампиони. Никога ли не сте чували името ми? Често ме канят по телевизиите за интервюта.

– О, да, разбира се, колко съм разсеяна! Марк Бодрон! Вашата професия сигурно е много завладяваща. Голяма отговорност лежи на плещите ви... За щастие те изглеждат солидни.

Комплиментът улучва в десятката. Марк се изчервява от удоволствие.

– Странно, като ви видях, си помислих, че вече сме се срещали.

– Невъзможно, за първи път идвам в града ви.

– Така ли? Лицето ви ми говори нещо.

– Вие срещате толкова много хора, сигурно приличам на някого...

– Нима има друга толкова привлекателна жена на планетата?

Поседните думи на Бодрон изпълват Даниела с омраза, но тя успява да се овладее. Важното е да осъществи плана си. Толкова е чакала този миг.

Тя вече знае, че наполовина е успяла – той е нейната плячка, тя е хищникът. Плячката вече е в мрежите й. Даниела поглежда дискретно часовника си, леко въздъхва и му прошепва:

– Тук стана доста задушно. Не искате ли да се поразходим?

Гласът му сега звучи страстно:

– А защо да не изпием по чаша в хотелската ви стая?

– Или у вас? Хотелът ми не е нищо особено.

– Чудесно би било, но живея далече, а колата ми е блокирана на паркинга от другите коли. Даниела сдържа гнева си. Тя отлично знае, че къщата му е на две крачки от тук, но в нея са децата и съпругата му.

Двамата пресичат тълпата в залата. Одил, проследила цялата сцена, прави знак на Даниела, която й отвръща с намигане.

Едва напуснали сградата, и Даниела се нахвърля да го целува. Той се отдръпва енергично.

– Непредпазлива сте!

– Защо, какво има? И нека си говорим на „ти”.

– Извини ме, но съм малко нервен. Под стрес съм, разбираш ли, вечно в движение, с отговорности...

– Разбирам те, скъпи.

– Да вървим в хотела ти, а?

– Да, да повървим пеша, толкова е романтично.

Даниела се опитва да го поведе покрай неговата къща, но той я отклонява по друг път. Все пак тя е спокойна. Само след десет минути Одил и мъжът й също ще бъдат в нейния хотел.

Двамата вече са пред вратата на стаята й. Даниела му подарява най-пламенната си целувка и пъха ключа в ключалката.

– Подлудяваш ме – шепне Марк, докато се опитва да разкопчае ципа на роклята й.

– И ти ме подлудяваш! Нека да заключа, може да се появи някой, когото познаваш.

– Когото познавам? Какво говориш? Гласът ти звучи странно...

Тя заключва вратата отвътре и запалва лампата. Марк надава вик.

Целите стени на хотелската стая са покрити с големи снимки на девойка, облечена в екип за тенис.

– Познаваш ли я? – пита Даниела с впит в очите му поглед. – Това е Марта, дъщеря ми. Това име нещо да ти говори?

– Струва ми се, че да...

– Струва ти се? Цели десет години тя се опитва да забрави своя треньор и ръцете му, които я опипват. Сега ще си платиш! Всички ще разберат какво си направил!

Даниела крещи и го блъска с юмруци в гърдите.

– Недей! Имам жена и деца.

– Жал ми е за тях. Ще съсипеш и техния живот, както съсипа живота на дъщеря ми. Сега, Марк Бодрон, ще трябва всичко да разкажете както е било. И не се опитвайте да бягате!

Даниела натиска копчето на диктофона, който бързо е извадила от чантата си.

– Но аз...

– Признавате ли, че сте извършили сексуална агресия срещу дъщеря ми?

Облегнат на стената, напълно объркан, той прошепва:

– Да.

След малко на вратата се почуква. Това са Одил и съпругът й.

Даниела им отваря и казва:

– Имам признанието му, отиваме в полицията.

– Няма нужда, полицаите са вече тук.

Думите вече са излишни. Съзнанието на Даниела е обладано от една единствена мисъл: „Марта, детето ми...”

https://story.rozali.com/

ЗА КАРМАТА И СЪДБАТА

В наше време за кармата много се говори. Ние обаче ще се опитаме да я разгледаме малко по-задълбочено, както и връзката й със съдбата.

КАКВО Е КАРМА?

 

Голяма част от хората вярват, че личността се преражда и по този начин еволюира. Това обаче не е съвсем така. Реинкарнира се не личността, а микрокосмосът. Той е носителят на кармата, защото след смъртта личността напълно изчезва, разпада се – всичките й четири тела и тройното съзнание . Микрокосмосът, също както и нашето тяло, притежава различни органни структури - дихателно поле, микрокосмично магнитно поле (седем магнитни пръстена) и Духовното ядро (Праатом, Духовна искра). След потъването си в материята тези първоначални негови органни структури станали латентни, включително и Духовното му ядро.

За да може да се изявява в материята той получил като инструмент личността. Това разбира се не е станало изведнъж, а в хода на времената. Сега личността притежава четири тела и тройно съзнание (нисш аз) – изцяло от тази природа, в която падналият микрокосмос е принуден да се изявява по своята собствена воля. Инкарниране (прераждане) или „in carne“, т.е. навлизане в материята/плътта, наричаме това свързване на микрокосмоса с природната личност и изявата му в този свят.

Чрез всичките си активности в материята в микрокосмоса се родило едно ново същество – висшият аз (аурично същество или Небе, носител на кармата) като отражение активностите на нисшия аз. Този висш аз е резултат от падението и съхранява като карма всички отклонения от Божия план, всичко, което личностите в микрокосмоса не са довършили докрай. Когато личността умира, целият й жизнен опит се съхранява в този висш аз като това, което наричаме карма.

След това, когато микрокосмосът отново се потопи в материята, той си избира, на магнитен принцип, според натрупаната карма, ембриона, с който ще се свърже. Така новата личност (новият нисш аз) става проекция на висшия аз, т.е. висш и нисш аз са взаимосвързани един с друг и се поддържат един друг.

КАКВО ВСЪЩНОСТ Е КАРМАТА?
Това са силови магнитни центрове (звезди), създадени във вътрешното Небе на микрокосмоса, които притежават памет – за определени действия, извършени от личностите, но не информация за самите действия – кога и как са се случили. От определена възраст (пубертета) тези магнитни точки се активират и започват да излъчват към личността своите електромагнитни импулси, като по този начин дават на личността усещането, че тя вече е правила тези неща в миналото. Това разбира се не е точно така, защото личността е съвсем нова, друга, която е свързана с останалите само косвено чрез кармата.

КАРМАТА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО
Има обаче и още нещо. Нашата планета, също като микрокосмоса, притежава дихателно поле, аурично небе, астрално тяло и т.н. В хода на времената се е формирало едно подобно на микрокосмическия висш аз същество, но в много по-голям размер. Това е ауричното същество на нашата планета, което носи кармата на цялото човечество. Няма да навлизаме в още по-големи подробности, но от всичко казано дотук може да ви стане ясно, че т.нар. освобождение или спасение ще трябва да е доста трудна задача като се има предвид, че трябва да се преодолее кармата – микрокосмичната, планетарната, тази на слънчевата система, на зодиака. Защото всички те притежават такова аурично същество, може би по известно като Луцифер или Сатана. Очевидно е, че човекът от тази природа не може да се справи с тази задача сам. А как изобщо може – ще видим малко по-надолу.

КАК СЪЗДАВАМЕ КАРМА?
Не бива да си мислите, че само действията създават карма. Всъщност кармата се създава най-вече чрез мисленето. Защото всяко действие започва с една идея, с една мисъл. Мисълта стои и в основата на всяко наше желание. Затова ако искаме да променим в някаква степен своята съдба, а с това и тази на цялото човечество, трябва да пречистим мисловния си живот. Можем да започнем с това да наблюдаваме своите мисли - постоянно. Не да се борим с тях, а да се опитаме да проумеем, кой е първоизточникът на определена негативна мисъл и как тя поражда в нас желанието, а чрез него и осъществяването – т.е. поведението. Това ще ни донесе познание за самите нас. Реално погледнато всеки миг ние създаваме карма, а с това и карма за цялото човечество. Обратното също е вярно - освобождението на един човек може да доведе до освобождението на много други, защото така хватката на кармата на човечеството бива отслабена. Така че това, което можем да направим е да утихнем, да се смирим и така да престанем да създаваме нова карма. Основният фактор, който може да ни помогне в превъзмогването на кармата, обаче е Духът! Затова ще стане въпрос по-нататък.

ФАКТОРИ, ОПРЕДЕЛЯЩИ СЪДБАТА
Сега да се спрем за малко и на съдбата. Върху съдбата на човека влияят много фактори:
1) Първо и най-главно е кармата, която носи микрокосмосът, в който е роден човекът. Тази карма започва да се намесва в съдбата на човека по време на пубертета. В днешните ускорени времена обаче това може да стане и по-рано.

2) Освен това, като роден от тази природа човек той неминуемо носи и кармата на човечеството, която той също трябва да преодолее. И освен това е подвластен на Слънцето (като централен обект в нашата Слънчева система) и Зодиака.

3) Наследствеността (кръвта) също влияе на човека – семейство, род.

4) Обстоятелствата при които живеем, причината за които са космическите лъчения, ни принуждават да живеем по определен начин, за да научим определени уроци. Т.е. те също определят в някаква степен нашата съдба. Защото човекът не живее сам, а всички заедно живеем като едно човечество – без разделение. И заедно творим не само собствената си съдба, но и съдбата на цялото човечество.

5) Общността, с която сме свързани в живота, т.е. „масата, на която седим и от която се храним“ – материална или духовна, също влияе на съдбата.

6) Собственото ни съзнание, всичките ни мисли, желания и действия могат да утежнят съдбата ни, тъй като произхождат от грубата материя и са свързани с нея.

МОЖЕ ЛИ ЧОВЕКЪТ ДА ПРОМЕНИ СЪДБАТА СИ?
Както виждате факторите са много. Може ли човекът от тази природа да промени съдбата си? Очевидно е, че не би могъл да се справи с всичките тези фактори, да ги превъзмогне. И може би ще възкликнете, както учениците на Иисус: „Господи, тогава кой ще бъде спасен?“ А отговорът на Иисус е: „За човека това е невъзможно, но за Бог всичко е възможно!“

Кой е този Бог, който може да промени всичко това?
Иисус казва: „Божието царство е вътре във вас“, т.е. Бог е вътре във вас, обърнете се към Него! Пробудете Духа вътре във вас, Духовната искра в центъра на микрокосмоса, която е частичка от Божия Дух.

Как? Чрез дълбок копнеж по един друг живот, един живот, който не може да се обясни с това, което е от този свят.
Ако разберем, че светът в който живеем не може да ни даде това, което търсим и за което копнеем, но въпреки това то трябва да съществува там някъде в пространството, което ни обгръща и прониква, тогава от викът на болка ще се пробуди дълбоко заспалият в нас Дух. Нищо друго не може да го пробуди. Затова е цялата болка и страдание. Духът иска всичко или нищо. Той не признава половинчати неща. Ако искате да бъдете духовен човек, тогава го направете, копнейте за Духа, който спи във вас, и Той ще се пробуди.
Само Духът може да ви издигне над цялата карма – вашата собствена, тази на човечеството, и на еоните. Ще ви издигне над кръвното наследство и обстоятелствата, в които живеем. И ще промени съдбата ви.

http://newsletter@lectorium-rosicrucianum.bg/