Изповедта на Ева

 

https://artday.bg/2017-05-29-10-23-10/?fbclid=IwAR2uJ4j9QXzlUC0TgXdvEXu0TIsqAhNYewloYQA4EeVsrLw1FIjPSH0RULI#google_vignette

08.03.2024

Всички грешим. Няма човек, който да не е допускал да извърши грях в своя живот. Това е част от нашата природа. Дори и ние, свещениците, сме влизали в прегрешения. По-важното е да осъзнаеш това, което си направил, да се покаеш и да поискаш опрощение. Но нашият най-голям грях е този, че пазим всичките тайни на нашите миряни. По време на изповед свещеникът чува какво ли не. Понякога научаваме неща, с които ни се иска да помогнем да бъде предотвратена дадена несправедливост, да разкрием истина, която може да спести страданията на някого. Но не можем да го сторим. Всичко казано по време на изповед си остава заключено в тайна.

Моят най-голям грях е именно мълчанието. С него погубих живота на една бедна душа. Тя допусна грешка. Покая се. И накрая потъна в един нещастен свят, в който всеки ден се молеше за опрощение, страдаше отново и отново заради греха, който бе сторила. Виждах как гасне пред очите ми всеки път, когато идваше в църквата. Опитвах се по какъв ли не начин да я накарам да се почувства по-добре. Но онези думи, които можеха да върнат живота ѝ обратно, си оставаха заключени зад устните ми. Бяха ми доверени в една изповед.

Беше краят на пролетта. Слънцето тъкмо бе изгряло и обливаше в злато малкото ни градче в провинцията. Балдахинът от зелени листа спускаше сенки по площада и от короните на дърветата запяваха ранобудните птици. Великден тъкмо беше минал. Вече можех да си отдъхна малко от всичката работа покрай най-големия празник за Църквата. Постите също бяха приключили. Но все още не се впусках в обилно хранене. За това закусих просто с ябълка и парче сухар. Когато на човек му е леко на тялото, леко ще му е и на душата.

Тъкмо бях отворил храма. Коленичех пред олтара, за да се помоля за всички мои съграждани за мир и любов в сърцата им и да не забравят за това, че не само по празниците трябва да бъдат праведни и да не идват в църквата веднъж-дваж в годината. Тогава тишината беше нарушена. Чух тропот, който ме разсея. Прекръстих се три пъти и извърнах поглед назад.

На прага на църквата стоеше Ева. Бедно, двадесетгодишно момиче от града, което рядко виждах на службите. Почти не бях разговарял с нея, но знаех не малко неща за живота ѝ. Все пак в малкия град всички знаят всичко за всеки. Ева не изглеждаше добре. Беше облечена в бяла лятна рокля, по която се разхождаха червени и зелени цветя. Но освен това, бе покрита с кал и на места беше разкъсана. Бледата ѝ кожа също беше изцапана и имаше драскотини по ръцете и краката, от които аленееше кръв. Косите ѝ бяха бухнали, а в тях потъваха листа и цветове от дърветата. Лицето ѝ бе плувнало в сълзи, които сякаш щяха да я удавят.

–   О, Боже! – възкликнах, покривайки устата си с ръка. – Какво ти се е случило, момиче?

Тя направи няколко бавни и измъчени крачки към мен. Отблизо изглеждаше още по-окаяна. Около очите ѝ падаше сянка, която не успяваше да покрие подутините от неспирен плач. Устните ѝ бяха пресъхнали, жадуващи за капка вода. Ева коленичи в нозете ми. Сведе глава и заплака. Бях объркан. Не знаех как точно да постъпя. Сърцето ми се късаше само от мисълта, че някой може би я е наранил. Но ако беше така, защо идваше в църквата? Би било редно да съобщи за това в полицейския участък, за да ѝ помогнат и да заловят този, който се е осмелил да ѝ стори нещо лошо.

–   Отче, сторих грях – каза ми през сълзи тя, вдигайки жалния си поглед към мен. – Сторих голям грях, отче!

–   Разкажи ми, дете – помогнах ѝ да се изправи, подпирайки я на тялото си. – Какво ти се е случило?

–   Изповядай ме, отче. Помогни ми да пречистя душата си.

Нямаше никой друг в църквата. Все още беше рано и първите вярващи идваха едва след осем часа. До тогава имаше време. За това с Ева седнахме на пейката най-отпред, където всички светци от олтара щяха да ни виждат и чуват най-добре. Казах молитвата си и подканих момичето да говори. Всичко, което предстоеше да чуя, трябваше да запазя в тайна. Заключени в мен думи, които да отнеса в гроба си. Изповедта е тайнство.

–   Какво ти тежи, Ева? Какво се е случило?

–  Направих нещо много лошо, отче. Детето ми… – заплака тя отново, едва успявайки да си поеме дъх. – Детето ми… аз…

–   Какво си му сторила? – започвах да се плаша вече. Беше бременна и дори не знаех, че вече е родила. Но с нея нямаше бебе. В съзнанието ми изникваха толкова много въпроси, които исках да ѝ задам. Кога беше родила? Къде беше детето? Защо не лежи вкъщи, за да си почива след раждането? – Кажи ми, Ева – подканих я отново. – Какво си сторила на бебето си?

–   Убих го, отче. Убих го.

Застинах на мястото си с широко отворени очи. Усетих хлад да се разхожда по кожата ми. Сърцето ми се сви като уплашен заек и сякаш дъхът ми секна. Не можех да кажа нищо. Просто изчаквах Ева да ми каже каквото имаше да казва. Но може би изумената гримаса на лицето ми я възпираше. Вината в нея ставаше по-голяма и я разкъсваше отвътре. Не спираше да плаче и да плаче. Но сълзите не могат да отмият греха. Не и този толкова голям грях, за който тя ми призна, че е сторила.

–   Родих навръх Великден, отче – събра смелост след няколко минути тя. Пое си дъх, опитвайки да се овладее. – Знаеш, че нямаме пари. Родих вкъщи. Извиках съседката ни, която била акушерка преди петнайсет години. Беше тежко раждане. Аз се измъчих, но и нея измъчих също. Накрая чух плача му. Гласът на моето бебе. Вече можех да го видя. Можех да го чуя. Можех да го прегърна. Моето малко момиченце. Взех я в обятията си и не можех да повярвам, че най-после се бе появила на бял свят.

Камен влезе в стаята веднага щом чу, че бебето се е родило. Доближи се до мен. Не се усмихваше. Не издаваше никаква емоция. Само ме попита какво е детето. Казах, че е момиче. Той се намръщи. Не беше доволен. Не искаше да имаме момиче. Все казваше колко безполезни са момичетата, че само проблеми носят, че няма да продължат рода му. И следващите му думи ме пронизаха право в сърцето. Остави това дете, или аз ще оставя теб и ще намеря някоя, която да ми роди син, каза ми той.

Какво можех да сторя, отче? Нямам къде да отида другаде. Не исках да остана на улицата с дете в ръцете. Не исках и в целия град да ме говорят. Обичам Камен. С него съм откакто се помня и не мога да си представя живота сама. Цялата нощ плаках и се молих на Бог да ми даде знак какво да сторя. Измъчвах се. Не исках да дам бебето си на някой. Исках да бъде с мен. Но не получих знак. Не чух глас, който да ме успокои. Не усетих дори присъствието на някой ангел, който да ме закриля.

Още преди слънцето да беше изгряло в деня след Великден, станах от леглото. Облякох се и сложих бебето в една кошница. Камен се разбуди. Погледна ме, но не каза нищо. Остави ме да изляза от вкъщи. Беше студено. Хладният въздух ме връхлетя и сякаш ме зашлеви по лицето. Може би се опитваше да ме спре, но аз вече бях взела своето решение. Вървях по сумрачните улици на града, незабелязана от никого. Само кучетата от дворовете известяваха за присъствието ми.

Стигнах гората, когато вече първите лъчи обагряха клоните на дърветата. Птиците започваха да разнасят песните си. Когато наближих реката, се спрях. Обърнах се за миг назад. Градът отдавна бе изчезнал от погледа ми. Оставих кошницата в тревата и коленичих до нея. Бебето се събуждаше. Усмихна ми се. Сякаш успяваше да познае, че аз съм неговата майка. Изправих се и се обърнах към пътя за дома.

Но дъщеря ми заплака. Плачът ѝ беше неутешим, сърцераздирателен. Обърнах се и отново коленичих до кошницата. Извадих детето от нея. Беше гладно. Седнах в тревата, опирайки гърба си на едно дърво и накърмих бебето си. То се успокои. После отново заспа. Върнах го в кошницата и го пових с одеялцето му. За миг останах безмълвна. Слънцето докосваше личицето му. Реката сякаш му пееше приспивна песен, карайки го да се чувства спокойно.

Тогава усетих нещо. Беше чувство на топлина, което ме заля и обгърна цялото ми тяло. Очите ми се напълниха със сълзи, които преляха и се стекоха по лицето ми. Не можех да ги спра. Бяха като поточета, които извираха от душата ми. Сърцето ми плачеше. Болеше го от мисълта, че бебето ми ще бъде изоставено в гората. Но аз се чувствах в безизходица. Вече бях решила. Нямаше връщане назад. Не можех да предложа никакъв живот на това дете. По-добре щеше да бъде за него… да умре.

Станах от земята, отърсих дрехите си и тръгнах по пътеката обратно към града. Няколко пъти се спирах и се обръщах назад. Гледах към кошницата, която сякаш потъваше между дърветата, обгърната в сянката на короните им. А реката пееше и пееше песента, която караше бебето да спи спокойно.

Камен не каза нищо, когато ме видя да се прибирам сама в къщата. Легнах отново в леглото. Свих се на кълбо под завивките и заплаках. През целия ден не станах. Само си представях всички ужасни неща, които можеха да се случат на детето ми в гората. Чувството за вина ме разкъсваше отвътре и сякаш изяждаше душата ми парче по парче. Вече бях осъзнала, че живота ми никога няма да бъде същия.

„Ще кажем, че бебето е умряло. Акушерката ти е помогнала да го родиш, но още първата вечер е издъхнало в креватчето.“ Така ми казваше Камен. Питах се как е възможно да няма и капка чувство в него. Все пак това бебе бе и негово! Нищо не можеше да разтопи сърцето му. Дори не бях сигурна вече дали и мен обича или просто ме използваше, за да му родя син. Бях толкова объркана. Толкова виновна пред себе си и Бога. Оставих детето си в гората! Обрекох го на сигурна смърт!

Преди да се спусне балдахинът от звезди над града, излязох от вкъщи. Камен го нямаше. Не исках и да зная къде е. Само знаех какво трябва да сторя. Някакъв глас сякаш ме напътстваше. Казваше ми кое е правилно и кое не. Че не трябва да се боя, а просто да послушам сърцето си. А то ми крещеше да взема детето си, да го спася и да не се отделям от него. За това и тръгнах към гората отново. Решена да прегърна дъщеря си и никога повече да не я отделям от обятията си.

Вървях дълго, дори тичах. Нямах търпение да видя лицето ѝ, очите и да усетя нежната кожа с устните си. Препъвах се в камъни, падах, ставах и пак продължавах напред. Докато не стигнах реката. Тя продължаваше да пее своята песен. Но нямаше кого да приспива с нея. Детето го нямаше. Кошницата беше захвърлена встрани. Беше празна.

Заплаках. Виках. Молих се. Проклинах. Забивах нокти в гърдите си, за да мога с физическата болка да притъпя тази, която караше сърцето ми да кърви. Легнах в тревата, гледайки към кошницата, в която бях изоставила собственото си дете. Някоя мечка го беше изяла. Плаках неутешимо. Цялата нощ стоях в гората, измъчвайки се, молейки се да умра. Убих бебето си.

Бях безмълвен. Ева плачеше, скрила лицето в дланите си. Виждах раните по тялото ѝ, които тя сама си бе нанесла. Те още кървяха. Но душата ѝ беше мястото, което бе истински наранено. Сякаш в нея се бе отворила черна дупка, която я поглъщаше безмилостно. Не можех да отроня и дума от устата си. Очите ми се бяха напълнили със сълзи. Едно новородено бе убито. От глупост.

–   Моли се Бог да ти прости, Ева – промълвих накрая след дълго мълчание. – Моли се всеки ден и всяка нощ душата ти да намери покой. Стореното – сторено. Не можеш да върнеш времето назад.

–   Боли, отче – погледна ме тя с кръвясали очи. – Боли!

–   Знам, дъще. Само Той може да ти даде лек за всичката болка и да премахне страданията ти. Моли се това да стане по-скоро.

Тя отново заплака. После се извърна към иконите. Погледна към Богородица. Майката, която никога не изоставила детето си, въпреки всички проблеми и страдания, които имала с него. Скръсти ръцете си за молитва и започна да реди думи, с които се надяваше един ден да получи спокойствие в душата си.

Денят ми мина като в мъгла. Не можех да се съсредоточа. Не можех да мисля за нищо друго. Молех се за опрощение на греха на Ева, молех се и за душата на бебето ѝ. Вечерта не можах да заспя. Нейната изповед не ме напускаше дори за миг. Не помнех досега друга изповед да ме е натоварвала толкова много. А съм чувал какви ли не неща от хората, които идваха при мен, за да търсят опрощение. Знаех, че дълго време и аз ще страдам заради тази смърт на едно невинно същество, което още нищо не бе видяло от света. Но се опитвах да се успокоя с това, че такава е била волята Му. Може би е знаел, че при Него детето ще бъде по-добре, отколкото при земните човеци. На следващия ден бях много уморен. Нямах апетит дори за скромната закуска, която взимах. Отворих църквата по-рано. Отидох при олтара и коленичих пред моите светци, които се надявах да ми дадат покой. Молех им се да облекчат бремето, което не ми позволяваше да върша нищо както трябва.

Тогава чух стъпки зад себе си. Някой бе дошъл в този ранен час. Но не се обърнах, докато не приключих с молитвата си. Едва, когато бях готов и се прекръстих, извърнах поглед назад. Видях Ана. Отдадена на религията праведна млада жена, която се бе превърнала и в моя приятелка. Идваше всяка седмица в църквата. Беше толкова добра и смирена, че не можех да разбера защо Бог лишаваше нея и съпруга ѝ от възможността да си имат дете. Но неведоми са Неговите пътища. Той взима и ни дава, Негова е волята.

–   Рано си дошла днес, Ана – отбелязах аз. Тя ми изглеждаше особена. Някак необичайно ведра и сякаш на лицето ѝ грееше не усмивка, а цяло слънце. – Нещо случило ли се е?

–   Отче, трябва да ти кажа нещо – каза ми с притихнал глас.

–   Кажи каквото желаеш. Думите от устата ти ще останат само между мен, теб и Бог.

–   Случи се чудо, отче. Истинско чудо!

–   За какво говориш?

–   Появи се. Появи се бебе в живота ми! Вчера, докато се разхождах в гората, чух плач. Открих между дърветата до реката изоставено новородено. Беше в една кошница, а наоколо нямаше никого. Сякаш Бог ми го пращаше, отче.

Не можех да повярвам на ушите си. Тръпки полазиха по цялото ми тяло. Устата ми се отвори в недоумение. Действията Му бяха толкова непредсказуеми!

–   Ще кажем със съпруга ми, че сме го осиновили от столицата – продължи Ана. – Не искаме хората да говорят. Знаете понякога колко са жестоки. А това бебе, сякаш ни бе изпратено като дар. Не мога да си представя що за майка би изоставила детето си в гората. Ами ако някоя мечка го бе намерила преди мен? Дори не искам да си мисля каква трагедия би могла да се случи.

–   Няма ли да потърсиш жената, която е родила момиченцето?

–   Не. Тя е показала, че не се интересува от детето. Нека мисли, че се е случило това, което е целяла – че то е мъртво. – После направи кратка пауза, гледайки ме изпитателно. – Но как разбрахте, че е момиче? Не съм споменавала какво е бебето.

Замлъкнах. Преглътнах нервно, опитвайки се да открия изход от ситуацията. После се усмихнах леко, едва доловимо.

–   Предположих. Повечето семейства искат момчета…

–   А ние искахме бебе. Независимо какво. И то ни бе дадено. Нищо, че не съм го родила аз. Ще му дадем дом, семейство и любов, от които собствената му майка е решила да го лиши. Нашето момиченце ще бъде най-щастливото на света.

–   Ще бъдете добри родители, Ана. Знам го.

–   Благодаря, отче.

Оттогава всеки един ден в живота ми се превърна в истинско изпитание. Изпитание на духа, на морала, на ценностите и дълга ми. Господи, защо ми даде това бреме?! Никога не отворих устата си. Никога не разкрих тайната, която ми бе дадена да пазя. Може би беше благословия, защото знаех, че детето не е умряло в гората. Но беше и проклятие, защото от тогава всеки път, когато виждах Ева, сърцето ми се свиваше от мъка. Тя страдаше до края на живота си. Напусна Камен. Започна работа на полето и заживя в порутена колиба накрая на града. В изгнание. Сама бе решила да се накаже, да се лиши от всичко на този свят, търсейки покой за душата си. Често идваше при мен в църквата. Говорихме за Библията и обсъждахме различни пасажи от нея. Аз бях единственият ѝ приятел. Но се чувствах и като най-големият ѝ враг, който никога не ѝ разкри онази тайна. Тайната, която можеше да промени живота ѝ.

Боян Боев

ARTday.bg

За Бога Човека Доброто Злото

 

Създателя на Небето и Земята, на Вселената, сиреч на целият Космос, Господ Бог, даде чрез Светия Си Дух живот на Своето Творение! Създавайки Човек по Свой Образ и Подобие, му даде строги правила, по които живеейки да придобие Безсмъртие, Живот Вечен. В едно с това Бог остави на човека свободната воля, за да бъде истински подобен на своя Творец. Нарушавайки Божиите Правила нашият Праотец Адам, а с това и човечеството се отдалечи от Бога, своя Създател и волно и неволно пое пътя на греха, сиреч на Злото.

[3:22] И рече Господ Бог: ето, Адам стана като един от Нас да познава добро и зло; и сега - да не простре ръка да вземе от дървото на живота, та, като вкуси, да заживее вечно.

[3:23] Тогава Господ Бог го изпъди от Едемската градина, да обработва земята, от която бе взет.

[3:24] И изгони Адама, и постави на изток при Едемската градина Херувим и пламенен меч, що се обръщаше, за да пазят пътя към дървото на живота.

Първа книга Моисеева - Битие.

В днешно време се стигна до там, че царе, президенти, масони, конспиратори, тайни общества, получили власт материална, използвайки и творейки зло във всичките му форми, в своето безумие се опитват да откраднат земята от Бога Твореца! Така подчинявайки човека го повеждат по път на унищожение! Това всъщност е опит на възгордялите се човеци, бидейки творение, да не зачетат Твореца, създавайки свои правила, неразбирайки че това което Бог е дал като правила е единственият Съвършен Път правещ човека Жив!

[2] Псалом Давидов.

[2:1] Защо се вълнуват народите, и племената замислят суетни неща?

[2:2] Въстават царете земни. И князете се съвещават заедно против Господа и против Неговия Помазаник.

[2:3] "Да разкъсаме - казват - техните вериги и да смъкнем от себе си техните окови."

[2:4] Оня, Който живее на небесата, ще се насмее, Господ ще ги поругае.

[2:5] Тогава в гнева Си ще им заговори и с яростта Си ще ги смути:

[2:6] "Аз помазах Моя Цар над Сион, Моята света планина;

[2:7] ще възвестя определението: Господ Ми каза: Син Мой си Ти; Аз днес Те родих *;

[2:8] искай от Мене, и ще Ти дам народите за Твое наследие, и всичко до край-земя - за Твое владение.

[2:9] Ти ще ги поразиш с железен жезъл; ще ги строшиш като грънчарски съд."

[2:10] И тъй, вразумете се, царе; вземете поука, съдии земни!

[2:11] Служете Господу със страх и радвайте се (пред Него) в трепет.

[2:12] Отдайте почит Сину, за да се не разгневи, и за да не погинете във вашия път, защото Неговият гняв скоро ще се разпали. Блажени са всички, които се Нему уповават.

Така, по техният лош пример, ние човеците вместо да живеем по Бога, сиреч в Правда, Истина, Братолюбие, започнахме да приемаме кражбите, лъжите, измамите и злото като цяло за нещо нормално! Всички, които заговарят срещу Бога, постоянно ни внушават че злото не може да бъде изкоренено, а само ограничено. Разбира се това е лъжа и манипулация, на която трябва да се противопоставяме като активно я изобличаваме! Бог Отец като израз на Своята Огромна Любов към нас, Неговото Семе, ни даде Спасител, Своят Единороден Син Иисус Христос и чрез него съвършен пример на Правда, Истина, Любов Истинска и така се отвориха сърцата ни към нашият Бог и Творец! Затова с любов по примера на нашият Спасител, се обръщам към царете земни, към властимащите, към конспиратори, масони, ционисти, сатанисти и всички които вършат зло! Покайте се! Приемете Христос Спасителя в своите души и така заедно всички ние, да поведем Земята по Пътя на Спасението, на съвършените Божи Закони, Правила и Подредби! Това е единственият верен път за нас човеците! Да работим неуморно по Бога и с дела правдиви да прославяме Единосъщната и Животворяща Света Троица, за да утвърдим Доброто и изкореним Злото! Така ще приемем Благодат и имаме живот Вечен! Амин!

Егоистите проиграват всички козове на своя безполезен и безмислен живот * Александър Кристников

 „Откъснатият от всяко човеколюбие саможивец е далеч от бодростта, радостта на духовния живот, задоволството от съзнание на нравствените свои сили.“

https://webstage.bg/li-ri-chni-otkloneniya/7348-egoistite-proigravat-vsichki-kozove-na-svoya-bezpolezen-bezsmislen-zhivot-aleksandar-krastnikov.html?fbclid=IwAR37m7_sAQLe55sA4cOFbFei3B4zUS3FZdIREDuhvHiwEYCD0xnAtLZrB8E

Рудолф Щайнер за духовете-глупци, гномите, природните духове и влиянието им върху човека

 

Струва си, струва си да прочетете тази макар и дълга лекция на д-р Рудолф Щайнер, защото в нея той прояснява много важни неща за някои от съществата от невидимия свят. И ако добавим към антропософското изследване на Щайнер, доза вътрешно дълбоко чувство и молитвен дух - за различаване, ние можем да се приближим с крачка към Истината за устройството на видимия и невидимия свят.

Качествата, необходими на човека за да се  противопоставя на света и да работи в него по време на земния си живот, зависят от действията на човека в духовния свят между смъртта и новото раждане. По този начин обаче, земният човек е вплетен в такива отношения, които придобиват осезаема действителност едва когато минем в свръхсетивния свят.

Бих желал да насоча Вашето внимание към онези три категории, които впрочем обхващат всяка една от земните дейности на човека. Най-напред бих желал да насоча Вашето внимание към мислите, благодарение на които човек се чувствува привлечен от прекрасния свят на Истината. После бих желал да се спрем на чувствата, доколкото чрез тях човек изживява красотата, и накрая да кажем нещо за волевата природа на човека, доколкото чрез волята човек може да напредва в света на доброто.

Когато говорим за мислите, ние попадаме в онази област, където човек може да бъде привлечен към прекрасния свят на Истината. Обаче самите мисли - тук на физическия план - не притежават каквато и да е реалност. Представете си за миг, скъпи мои приятели, че се натъквате на Вашите мисли по същия начин, по който се натъквате на Вашия мозък или Вашето сърце в този случай мислите биха имали някаква реалност. Но това не е така. С изразните възможности на обикновения човешки език не може да се стигне до каквато и да е реалност. Когато изговаряме дадено изречение, от устата ни съвсем не излиза някаква материална действителност. В този смисъл, говорът не е една или друга действителност, а само „означава" тази действителност. Ако от друга страна размислим за доброто, веднага ще установим, че това, което става чрез физическата действителност, не може да се разглежда като едно добро. Ние трябва да извлечем от дълбините на нашето същество един съвършено недействителен импулс към доброто, и чак тогава да го осъществим в условията на физическия план. Ако импулсът към доброто възниква като нещо външно, какъвто е случаят с глада, той не би могъл да постигне доброто. Когато разглеждате една статуя, Вие не стигате до мисълта, че бихте могли да разговаряте с нея. Тя е само един образ. И в този образ може да говори това, което е красотата. Така че с помощта на Истината, ние само означаваме една или друга действителност, самата Истина обаче съществува в един недействителен елемент; същото важи и за красотата, и за доброто.

Обстоятелството, че мислите не са идентични с действителността, е за човека една необходимост. Представете си само, че мислите се тълпят в главите Ви като малки оловни фигурки; в този случай Вие бихте усещали нещо действително, само че тези оловни мисли не биха „означавали" нищо за Вас, тъй като биха представлявали самата действителност. Така че мислите, както и красотата, както и доброто, изобщо не съдържат някаква непосредствена действителност; и все пак тази действителност в земния физически свят е нещо необходимо, за да имаме мислите, за да осъществяваме красотата в произведенията на изкуството, за да осъществяваме доброто.

Обсъждайки тези подробности, аз неусетно стигнах до една странна област, която може да бъде разбрана само с помощта на Антропософията. Процесите, които се разиграват в тази странна област, ни отвеждат в духовното обкръжение на Земята. Естествено, това духовно обкръжение е невидимо за обикновеното човешко съзнание. В действителност ние отвсякъде сме обградени от най-различни видове духовни Същества. И за да разгърнем нашите специфични човешки качества, за да си служим с мислите в тяхната лекота и подвижност, без те да обременяват нашата глава като оловни тежести, за тази цел духовните Същества трябва да са винаги около нас.

В света трябва да живеят такива свръхсетивни Същества, които да задържат нашите недействителни мисли, тъй като иначе те просто биха се разлетели около нас. И такива елементарни Същества, които ни помагат да задържим нашите мисли, действително съществуват. Само че за нас е изключително трудно да открием тези елементарни Същества, понеже ако мога така да се изразя те постоянно се крият. Ако зададем въпроса: Как става така, че задържаме тази или онази мисъл, макар и тя да няма нищо общо с действителността, кой ни се притичва на помощ? Ние можем да бъдем лесно подведени тъкмо с един от инструментите на духовно-научното познание. Защото в същия миг, когато питаме: Кой задържа човешките мисли? Поради силния стремеж да проникнем в духовния свят, ние изведнъж попадаме, или по-добре: Бихме могли да попаднем в царството на ариманическите Същества. И попадайки в царството на ариманическите Същества, ние твърде скоро бихме започнали да вярваме без това да има нещо общо с Истината, че тъкмо ариманическите Духове помагат на човека и не допускат неговите мисли да се разлетят наоколо и, направо казано, да изчезнат. Обаче човекът не трябва да избързва с една неуместна благодарност, защото практически по отношение на своя мисловен свят той е задължен на съвсем друг вид Същества, които нямат нищо общо с Ариман.
Дори и напредналият ясновидец е силно затруднен да открие тези Същества в духовния свят. И все пак те могат да бъдат открити, ако например се наблюдава поведението на един подчертано умен човек. Ако ясновидецът се вгледа в действията и в цялото поведение на един подчертано умен човек, той ще различи около него една подвижна и неуловима свита. Този човек никога не е сам, около него винаги се носи една подвижна и неуловима свита от духовни Същества, които притежават забележителни качества. Ние се научаваме да ги виждаме едва след като сме свикнали да наблюдаваме един друг вид духовни Същества, принадлежащи към ариманическото царство. Разбира се, те не са достъпни за сетивата, а се проявяват там, където в природата възникват формите, например кристалите и т.н. Всяка външна форма зависи от дейността на тези Същества. Впрочем тях Вие ще намерите описани и в моите Мистерийни драми* като Същества, които изковават здравите и установени форми. Ако в една от Мистерийните драми проследите Гномите и подобните на тях Същества, Вие ще получите известна представа за Съществата, които улесняват възникването на едни или други форми. Да, припомнете си как в моите Мистерийни драми тези Същества са представени като лукави и хитри, и как в своята лукавост те се подиграват над ограничения човешки разум. 

Ако ясновидецът се вгледа внимателно в аурата на един подчертано умен човек, той наистина ще открие подвижната и неуловима свита, за която вече споменах. В нея той ще различи цяло войнство от такива Същества, към които Гномите се отнасят извънредно снизходително и без никакво зачитане, защото те са несръчни и тромави, но преди всичко, защото те са невероятно глупави. Глупостта е тяхното отличително качество. И ние можем да сме напълно сигурни: тъкмо над най-умните хора се носят цели тълпи от Духове-Глупци, които идват от духовния свят. А те не искат нищо друго, освен да обсебят този или онзи умен човек. Както вече казах, тези Духове-Глупци са постоянно пренебрегвани от духовните Същества, които изработват формите в духовния свят. Всичко това Ви е познато от моите Мистерийни драми. Така че нека обобщим: в един от световете, които засега са недостъпни за обикновеното съзнание, обитава цял народ от Духове-Глупци, които са бясно устремени към човешката мъдрост, към човешкия ум.

Впрочем тези Същества не разполагат със свой личен живот в съвременната епоха. Те се домогват и вкопчват в живота дотолкова, доколкото използват живота на умиращите, доколкото си служат с жизнените сили на повалените от (физически, психически или духовни) болести хора. Да, те могат да си служат само с живота, който им предоставят умиращите. И така, съществуват Духове-Глупци, които се домогват до последните дни и часове на умиращите; Духове-Глупци, които се прилепват към последните остатъци от живота край болници, гробища и т.н.
Едва когато успеем да надзърнем в някои от тези светове, ние добиваме представа, колко безкрайно плътно и гъсто е населен духовният свят, скрит зад физическия план; колко различни и многообразни са категориите от духовни Същества и как те са дълбоко свързани с нашите човешки способности. Защото ако проследим онзи подчертано умен човек, за когото стана дума преди малко, ние ще установим, че той успява да запази контрол над своите мисли само с помощта на Духовете-Глупци. Те се впиват в неговите мисли, разчленяват ги, придават им известна тежест, така че да не се разлетят около него като подплашено ято птици.

Преди малко стана дума за Съществата от категорията на Гномите и за това как те презират Духовете-Глупци. Впрочем, макар и да се отблъскват взаимно, в известен смисъл те принадлежа на едно и също царство. Между войнството на Гномите и войнството на Духовете-Глупци се води постоянна битка. Вие помните, че човешката мъдрост става възможна едва с помощта на Духовете-Глупци, в противен случай мъдростта би била твърде мимолетна, би отлитала още в мига на своето възникване и изобщо не би могла да се задържи тук на физическия свят. Отново повтарям: Извънредно трудно е да бъдат открити тези Същества, защото те моментално изчезват зад ариманическите Същества. И все пак те могат да бъдат открити - както вече казах - ако вникнем в аурата на един умен човек. Там са притаени цели тълпи от тези свръхсетивни Същества. Ако обаче човекът не е достатъчно умен, тогава тези Същества се прикрепват към всевъзможните паметници на мъдростта, можем да ги срещнем например в библиотеките, макар че и там е изключително трудно да бъдат разпознати всред другите свръхсетивни Същества. Ако в книгите има мъдрост тези Същества са наблизо, ако има само думи и изречения - те не са там.

Изобщо това свръхсетивно царство съществува, също както съществуват и природните царства, и то е дълбоко свързано с нашите човешки качества. Разбира се, преценката на тези неща е изключително трудна. И все пак, ако тя е положителна, човек може напълно да разчита на Съществата от царството на Гномите и техните „показания", според които Духовете-Глупци са извънредно тъпи, нахални, нагли и дръзки.

Но те притежават и едно друго свойство. Ако природните Духове от категорията на Гномите насочат своя интерес към тях, тогава те моментално се събират и скриват в човешката глава. Докато навън в природата те са почти великани, в човешката глава те стават съвсем малки. Бихме могли да добавим още, че те - макар и като един вид абнормни природни Духове - са дълбоко свързани с цялото човешко развитие.

Друг вид свръхсетивни Същества са онези, които живеят във водния и въздушен елемент; в моите Мистерийни драми те са описани като Същества от категорията на Силфите. Тези Същества, за които говоря сега, имат нещо общо най-вече със света на блясъка и илюзията, със света на красивата илюзия, и те са свързани не толкова с умните хора, колкото с хората на изкуството. Тях също е трудно да открием, понеже и те се скриват веднага, щом усетят нечий интерес върху себе си. Все пак можем да ги открием там, където са истинските произведения на изкуството, там, където е изобразено човешкото тяло или различни природни картини.

Но по правило, ясновидецът открива тези Същества много трудно. Ако си зададем въпроса: как става така, че красивата илюзия на изкуството примамва целия ни интерес, как става така, че при определени обстоятелства една статуя може да породи у нас по-силни чувства, и по-голямо удоволствие отколкото един жив човек удоволствие от съвсем друг вид, но все пак много по-голямо как става така, че можем да изграждаме мелодични или хармонични съчетания от музикални тонове и да им се радваме от дъното на душата си още със задаването на подобни въпроси, ние веднага потъваме в опасния водовъртеж на едно друго царство, на едно луциферическо царство. Обаче не са само луциферическите Същества тези, които поддържат огъня на изкуството; към тях се присъединяват елементарните Същества на едно друго царство и те не позволяват по никакъв начин човек да изгуби интересите си към изкуството, а той винаги е склонен да се откаже от изкуството; понеже то не е свързано с физическия свят.

Трудно, много трудно е да бъдат открити тези Същества, защото те се скриват още по-лесно и бързо отколкото Духовете-Глупци; те впрочем са само там, където се проявява красотата. А когато някой е отдаден на красотата, когато някой се наслаждава на красотата, често от тези Същества няма и следа. Защо? За да ги различи по един нормален начин, ясновидецът трябва да насочи своя поглед към другите свръхсетивни Същества, които са описани в същата сцена като Същества от рода на Нимфите или Силфите; те също присъстват в елементарните природни царства, така че ясновидецът трябва да се пренесе за известно време в тяхната обичайна среда. Да, наред с „въздушните" и „водни" Същества, той трябва да различи и други Същества, които се проявяват при възторженото приемане на красотата от страна на човека, или иначе казано при опиянението от красотата. И понеже това е изключително трудно, ние можем да си помогнем по един друг начин. За щастие, тези Същества могат да бъдат лесно разпознати, ако се вслушаме в приятния глас на един човек, който говори красиво; ние не разбираме добре значението на неговите думи, но звуците милват ухото и това е достатъчно. Да, ако се вслушаме в един красив и мелодичен говор - за тази цел трябва да се говори с вдъхновение и говорът да звучи като оратория - дори и да не разбираме всичко, ние постепенно стигаме до способността една неописуемо нежна и интимна способност - да виждаме тези Същества.

Трябва да усвоим тази дарба на Силфите и да я подсилим с онази друга дарба, която се развива, ако продължително се вслушваме в един прекрасен човешки глас, ако се вслушваме в неговата мелодия, а не в неговото съдържание. И тогава ние вече ясно долавяме тези духовни Същества, които са навсякъде където грее красотата; те насърчават човека и не позволяват да угасне копнежа му към красотата.

И сега идва ред на едно огромно разочарование, на един истински шок. Защото тези Същества са всъщност ужасяващо гнусни и противни, те са отвратителни и отблъскващи, безнадеждно грозни; те са първообразите на грозотата. Ако закалим духовния си поглед за непоносимата тежест на тази гледка, и ако с този закален духовен поглед надникнем в някое ателие, в което се създава картина, портрет или нещо друго, ние веднага ще съзрем тези отвратителни Същества, подобни на унесени в своята работа паяци; те са там, за да поддържат преклонението на човека пред красотата. Ако в своята душа човекът не би бил оплетен в грозната и отблъскваща мрежа на Духовете-Паяци, той нямаше как да носи в себе си преклонението пред красотата.

Обикновено човек няма дори предчувствие, какво става с него, когато той минава през една картинна галерия това което разказвам е замислено само като една помощ за „демаскирането" на тези Същества, а те са винаги там, където човек се опива от красотата да, човек изобщо не предполага, как неговото възхищение пред най-великите и прекрасни картини се крепи на отблъскващия факт, че от всички образи, от всички уши и ноздри веднага изскачат тези чудовища грозни и страшни паяци.

От отвратителната бездна на грозотата неудържимо изригва екстазът на красотата. Това е една велика тайна, скъпи мои приятели. Човек се нуждае от дълбокото ужилване на грозотата, за да развие усета си за красотата. И великите художнически натури бяха така устроени, че за да създадат Сикстинската мадона или нещо подобно, техните силни и издръжливи тела трябваше цял живот да понасят хипнотизиращите движения и непрекъснатите подскоци на неуморните чудовищни паяци. Каквото и да изниква в необгледния свят на красотата, преди това е било прекарано от човешкия ентусиазъм през морета и океани от ужасна грозота.

Ние съвсем не трябва да вярваме, че когато пристъпи зад завесата на сетивния свят, когато пристъпи в областта зад „прага", човек попада в една възвишена и чиста красота. Не си мислете, че на онзи, който познава тези неща, току така е хрумнало да каже: Ако хората не са добре  подготвени, те трябва да спрат пред прага на духовния свят. Защото зад завесата, те изведнъж ще се окажат без здрава почва под краката си. Ако Вие навлезете с духовно отворен поглед в елементарния свят, принадлежащ на въздуха и водата, ще се изумите от яростната борба между неуловимия свят на Силфите и Ундините с Духовете-Паяци, с тези истински първообрази на грозотата. Всъщност те възникват от елементите на водата, на водните изпарения и от елементите на въздуха. Неуловимите Духове-Паяци засилват своята грозота, защото всяка нова секунда те притежават друга грозота, и човек има чувството, че новата грозота израства от старата, че става все по-голяма и все по-страшна. Да, ето как изглеждат нещата, които ни радват, ето как изглеждат нещата в света на въздуха и водата.

В момента, когато човекът реши даразвие ентусиазъм и стремеж към доброто, нещата в свръхсетивния свят веднага се променят. Виждате ли, за другите Същества може да се каже, че малко или много, те са тук, докато за Съществата, които бих желал да опиша сега, трябва да заявим: Те постоянно се развиват, и те се развиват тогава, когато човекът има вътрешна топлина, вътрешен огън за едно или друго добро дело. В тази топлина се развиват определени духовни Същества и те притежават топлинна или огнена природа; те живеят в сегашната епоха, но тъкмо поради своята огнена природа, те са сродни с това, което в моята „Тайна Наука", аз описвам като Сатурновото съществувание на човека.

Както човекът беше поставен в старото Сатурново състояние, така са поставени и тези Същества днес. Естествено, те не са оформени като човека, обаче природата им е близка до неговата. За тях съвсем не можем да се произнесем само от позицията на човек, който има известна представа за тези елементарни топлинни Същества. Изобщо цялото духовно изследване е нещо изключително тежко. Ето например тези Същества - те живеят в топлината, или според древния смисъл в огъня, и за един човек е много трудно да се приближи до тях, а и дори да се приближи - това не е никак приятно. Тази среща може да стане в близост до човек, който е повален от висока температура, който има треска или друго фебрилно състояние. Но в случая не може да става дори и дума за някакво обективно наблюдение. Тук по-скоро става дума да се разширят и приложат онези похвати за духовно наблюдение, които са подробно описани в моите книги. Обаче тези топлинни Същества влизат в определена връзка с онези свръхсетивни Същества, които възникват в случай, че един или друг човек развие горещия ентусиазъм и стремеж към доброто. Само че тази връзка е твърде особена. Нека хипотетично да приемем - а нещата могат да бъдат описани само по този начин че нормалните Същества от тези категории произлизат от физическата топлина на човека, която надвишава топлината на околния свят. Човекът има собствена топлина.

Така че тези Същества възникват само в непосредственото обкръжение на човека. Но ето че в един човек, който е ентусиазиран и устремен към доброто, ще започнат да възникват и други топлинни Същества, топлинни Същества от друга категория. Ако обаче се окажат в близост до нормалните топлинни Същества, те веднага се отдръпват и потъват в най-дълбоките сфери на човека. Опитаме ли се да ги опознаем от гледната точка на нормалните топлинни Същества, ние с удивление ще установим, че те имат едно ужасно силно чувство на срам. Те категорично отблъскват каквото и да е наблюдение от другите Същества на духовния свят, ужасени бягат от всеки поглед, те просто отлитат и се стопяват в най-дълбоките сфери на човека. Ето защо те могат да бъдат открити само с големи усилия. И все пак това е възможно, стига да сме способни за самонаблюдение спрямо определени моменти от живота, до които впрочем не се достига лесно и произволно. Представете си например, че държите в ръцете си роман или някаква пиеса; и там изведнъж прочитате нещо вълнуващо; Вие не сте сантиментален човек, но сега се трогвате до сълзи. В романа е описана една героична постъпка и Вие сте трогнати до сълзи! И ако в този момент се самонаблюдавате по един добър и правилен начин, Вие ще видите как цяло войнство от такива Същества - които са проникнати от едно безкрайно нежно чувство на срам и не искат да бъдат погледнати от което и да е духовно Същество - се свиват ужасени във Вашите гърди, във Вашите сърца, като че ли дирят там последна защита от другите топлинни Същества и изобщо последна защита от всички други Същества на елементарните духовни светове.

Да, между нормалните топлинни Същества и тези с прекалено силно развито чувство на срам, действуват невероятни сили на отблъскване; впрочем последните съществуват само в моралните сфери на човека и веднага се скриват, още преди другите духовни Същества да отправят своя взор към тях, „срамежливците". Тези Същества са много повече, отколкото можем да си представим и всъщност те са, които вдъхновяват човека за моралната доброта. И ако тези Същества не му се притичваха на помощ, човекът изобщо не би могъл да усети порива за морална доброта. Да, ако човекът обича моралните стойности, той практически е в съюз, в несъзнателен съюз с тези Същества.
И все пак определени качества на тези Същества, на цялото тяхно царство, лесно могат да останат неразбрани. Защо впрочем се срамуват тези Същества? В действителност те се срамуват защото другите духовни Същества - без изключение! - ги презират и не искат да знаят нищо за тях. А това не им убягва, немислимо е да им убегне. И тъкмо защото са презрени Същества, те събуждат ентусиазма на доброто.

Разбира се, тези Същества притежават и други качества, но аз не бих желал да се докосвам до тях, защото и без друго може да се види колко странно действува върху човешките души дори самото име на Духовете-Паяци. Позволете ми, скъпи мои приятели, да не се спирам на техните други качества. Обаче ние видяхме как това, което се развива тук на физическия план като истина, красота и доброта, черпи сили от онези свръхсетивни сфери, от които се нуждаят и трите описани от мен царства, също както и ние, земните хора, се нуждаем от твърдата почва, за да ходим по Земята. Разбира се, това съвсем не означава, че тези Същества непосредствено пораждат истината, красотата и добротата. И все пак мислите, които изразяват и „означават" истината се нуждаят от Духовете-Глупци; красота, която блика от човека, се нуждае от отблъскващо грозни Духове-Паяци; добротата се нуждае от Духовете-Срамежливци, които изгарят от срам и по този начин запалват ентусиазма за доброто.

Ако не бяха тези Същества, вместо нашите мисли в главите си щяхме да усещаме ако не оловни войници, то поне оловно-тежки изпарения, така че до умните мисли изобщо нямаше да достигаме. А за да създаваме красотата, би трябвало да имаме вече онази дарба, която ни позволява да пробудим тази красота в другите хора. Ако в тукашния сетивен свят ние искаме да осъществим нашето мислене, ако искаме да вложим нашите чувства в света на красотата и нашата воля - в света на доброто, за тази цел се нуждаем именно от тези три елементарни царства.
Ако се обърнем към нормалните елементарни царства, т.е. към царствата на - според популярния израз Гномите, Силфите, Ундините и Саламандрите, ние ще установим, че те като че ли се стремят да постигнат нещо в условията на този наш свят. Те се отправят към определени форми, които са тук, в нашия сетивен свят, само че засега те не са достъпни за нашите обикновени сетива.

Съществата, за които говоря сега, вече са преминали онази степен, на която се намират днес хората, животните и растенията. И ако бихме могли да се върнем на Старата Луна, която е предишното въплъщение на нашата Земя, там ние веднага бихме открили тези Същества, които днес бродят по Земята по своя странен и ужасно свенлив начин. Но там, на Старата Луна, ние бихме ги окачествили като нормалния за тамошните условия животински свят. Припомнете си за миг Старата Луна, както е описана от мен в „Тайната Наука". Там тя е описана като нещо пластично и „меко"; там нещата постоянно метаморфозират, постоянно се преобразяват. Всред тези Същества неусетно се промъкват онези противни и отблъскващи Същества, които вече описах, онези първообрази на Духовете-Паяци, които пронизваха Старата Луна и бяха видими, напълно видими. Там можеха да се открият и онези Същества, които днес под формата на Духове-Глупци кръжат около умните хора. Всички те бяха там, на Старата Луна и причиниха планетарната метаморфоза, при която от Старата Луна възникна нашата Земя. И тук на Земята тези Същества не изпитват вече никаква радост от образуването на кристалите, скалите и т.н. Тук те изпитват подчертана радост от разрушението, разцепването на минералите.

Докато за другите, нормалните елементарни Същества бихме могли да кажем: Да, един ден те ще станат видими за нас, то за тези Същества ние трябва да кажем: Да, на времето те бяха видими, а сега са, тъй да се каже, „пренесени" от ариманическите и луциферически сили в духовния свят. Така че ние имаме две разновидности елементарни Същества, едните са напредващи, другите изоставащи; едните - възходящи, другите - низходящи. Ако ми позволите, бих могъл да се изразя и по друг начин: От гнилата плесен на онази отблъскваща грозота, която по времето на Старата Луна беше нещо повсеместно, израсна нашият свят на красотата.
Един аналогичен случай има и в природата, когато ние изнасяме естествения тор по нивите и от наторена та почва израстват най-красивите растения и цветя. Да, точно този е природният аналог, когато във фекалните маси, в животинския тор, духовният поглед открива не друго, а напиращия свят на красотата. Вгледайте се в този напиращ свят на красотата, опитайте се да проникнете в него, като оставите настрана всичко онова, което „биологично" присъствува в трите природни царства на Земята; задръжте под Вашия поглед само това, което израства от Земята като свят на красотата. И всеки път, когато минавате през една поляна и погледът Ви попадне на най-прекрасните и цветя, не забравяйте да си спомните за гнилата плесен, за „Лунния естествен тор", който носи в себе си злокобните паяци. Както Вашите картофи и зеле няма да израснат, без да ги наторите, така и красотата няма да се възцари на Земята, ако Боговете не я „наторят" с грамади от тежка и отблъскваща грозота. Такава е вътрешната необходимост на живота. И за да е правилно свързан с чудесата на видимия природен свят, човек трябва да познава тази вътрешна необходимост на живота.

Ако някой вярва, че красотата в изкуството може да възникне без мощните фундаменти на тази тежка и отблъскваща грозота, той прилича на човек, който казва: колко ужасно е, че хората се занимават с наторяване; те трябва да оставят прекрасните цветя и растения без никакъв тор.
Само че това е изключено - красотата не може да се роди без ужасите на тежката и отблъскваща грозота. Да, ако човек не иска да се отдава на илюзии, а се стреми към истинското опознаване на света, той е длъжен да вникне в природата на тези неща. Днес това е много по-необходимо, отколкото преди. И който си въобразява, че изкуството няма нищо общо с отблъскващата грозота, той въобще не се е докоснал до изкуството и не го разбира ни най-малко. Защо? Защото, скъпи мои приятели, пред произведенията на изкуството може да застане само онзи, който има предчувствие за тези неща и знае на каква цена са възникнали тези произведения. И който застава пред произведенията на изкуството без това предчувствие, той прилича на човек, който би желал да премахне наторяването и по Земята красивите цветя да израстват от красиви цветя и нищо друго. Този човек няма усета за реалния свят, той е поставен

всред някакви изкуствени, картонени цветя. Да, ако човек няма предчувствието за отблъскващата грозота, той е лишен и от вълшебния трепет, който идва от красотата.

Да, ето как са свързани нещата в света. И човечеството трябва да вникне в тях; в противен случай то ще напредва само механично - също както, ако ми позволите този израз, дъждовният червей, който е обречен на своите елементи и не може да вникне в реалния свят. Хората могат да развият своите заложби само ако се противопоставят на реалния свят. А реалният свят не се състои в това, да повтаряме Дух, Дух, Дух. Реалният духовен свят може да бъде опознат до най-малките си подробности. И едва тогава, скъпи мои приятели, ние ще се издигнем до онези въздействия, които при определени обстоятелства могат да ни озарят като духовни опитности, приблизително по начина, по който ги описах днес пред Вас.
 
Рудолф Щайнер, Дорнах, 16 Декември 1922
 

Новолуние в Риби: Изплатете дълговете си, забравете за старите си навици

 

На 10 март ни очаква новолуние в знака на Риби. Събитието носи шанс за промени, внасяне на свежест, подновяване. Ще бъдем вдъхновени, ще се потопим в дълбините на подсъзнанието си, ще анализираме нещата, ще мечтаем и може да решим да поемем по нов път. Ще изследваме емоциите си и ще се потопим в магията около нас. Сега е времето и да релаксираме.

Ето кои зодии ще бъдат най-повлияни от събитието и най-щастливи, според "Parade".

Дева

Девите трябва да се подготвят да вземат някои важни решения. Скоро след новолунието ще настъпи и новата астрологична година. Това значи, че сега е моментът за завършване на определени цикли, справяне с различни стари проблеми и въпроси, разрешаване на загадки и достигане до точни заключения. Сега тези зодии ще могат да се излекуват, да напреднат, да минат на следващо ниво. Трябва да кажат сбогом на навиците, които им пречат, превръщат ги в жертви. Да спрат да слагат другите на пиедестал и да омаловажават себе си, постиженията си. Да прегърнат звездната енергия и да си позволят да блеснат!

Риби

Новолунието е в техния знак и не е изненада, че ще им се отрази силно. Ако Рибите скоро често са мечтаели, фантазирали са си относно това какви искат да бъдат и какво искат да им се случи, сега е времето да превърнат тези мечти и желания в реалност. Сега им е напомнено, че нищо, което си струва, не идва лесно в живота им. Трябва да изплатят дълговете си, да работят здраво и да се отдадат на своята цел, мисия, за да успеят. Важното е да помнят, че колкото повече вярват в мечтите си, толкова повече Вселената иска те да се сбъднат. Сега тези зодии излъчват магия, способни са да сътворят чудеса, вълшебници са. Нека работят усърдно и това ще им се отплати.

Водолей

Тези зодии трябва да се подготвят за много голяма промяна в живота си по време на новолунието в Риби. Те ще се отдадат на изследване на себе си, на вътрешния си свят. Време е да се изправят очи в очи с някои истини, потопени дълбоко в съзнанието им. Сега ще намерят сила да направят това. Водолеите ще станат наистина по-смели и могъщи, по-грациозни. Нека запомнят, че подсъзнанието не определя кои всъщност са те. Те самите определят какви са, кои искат да станат и какво може да се случи в бъдеще. Тези зодии сега трябва да повярват, че могат сами да оформят съдбата си, че имат тази сила.

Останете информирани с Bulgaria ON AIR и в канала ни в Google News Showcase.

Смирение и реформи при Новолунието в Риби 10 март 2024

 

На 10 март точно в 11:00 часа настъпва мартенското Новолуние на 20 градуса и 16 минути в Риби. Както всяко Новолуние, то ни подтиква да започнем на чисто през следващия лунен месец. Пробуждаме се за ново начало – особено относно нуждите си от духовно развитие и повече магичност в живота ни. Сега е точният момент през март да оставим старото зад гърба си, за да започнем нещо ново.

Теми на Новолунието в Риби

Какво означава точно това Новолуние в знака Риби? Ето някои насоки, които изразяват положителната енергия на този подвижен воден знак:

• Доверете се изцяло на своя вътрешен пътепоказател и повярвайте на възгледи, мироглед или житейска позиция, които винаги сте искали да приемете, но сте се съмнявали или страхували от дълбочината им;
• Започнете креативен проект, за който се изисква много въображение и излизане от границите;
• Съзнателно отделяйте повече време за спокойни и освежаващи дейности като йога и медитация, починете си от рутината;
• Осъзнайте нуждата си от редовно време за почивка, разпускане и отдаване на мечтание, като коригирате дневния си режим;
• Простете и приемете недостатъците в себе си и другите като специален вид съвършенство;

Практикувайте състрадание като по-често се поставяте на мястото на другите;

• Отавете някои неща да си отидат (например, осъдително отношение, раздразнение и други тежести в отношенията);
• Върнете си живеца и радостта от живота чрез преживявания, които изискват фантазия, съпричастност и безусловно споделяне;
• Свържете се отново с незабравим любим човек, за да общувате на романтично ниво;
• Споделяйте мечтите си с околните и потърсете сродни души.

Под знака Риби освобождението идва чрез смирение и приемане на нещата каквито са. Идеята сега е, че всичко ще се получи по най-добрия начин, без задължително ние да сме активни през цялото време.

Един от уроците на Риби е да се освободим от безпокойството, което контролира ежедневието ни. Дайте си почивка от ежедневния натиск на графика си и

за известно време се оставете на мисълта, че „каквото има да става, ще стане“.

Например, ако някой ви пререди в магазина, кажете на този човек „Не бързайте“ и го мислете наистина! Дори не е нужно да го казвате на глас, само си го помислете. Може да „загубите“ 20 секунди от времето си заради този човек, но ще си спестите стреса и негативността от своето раздразнение и нетърпеливост. Същото важи и за шофьорите, които ви изпреварват. Оставете ги и се усмихнете на себе си, вместо да протестирате.

Под знака Риби ще ви бъде по-лесно да не се нервирате. Ако овладеете малките неща и практикувате спокойствие достатъчно често, ще успеете да се синхронизрате с омиротворяващата енергия на Риби по всеобхватен начин.

Астрологична карта на Новолунието през март 2024

Новолунието е доминирано от знака Риби – освен Слънцето и Луната, там са Сатурн и Нептун, а и Меркурий скоро е напуснал. Връзката Сатурн – Нептун в астрологията се нарича прошка и приемане на слабостите за сила, защото Нептун доминира. Границите се размиват в безкрайността, условията отпадат, за да отстъпят на безусловната любов.

Във Водолей са останали Венера, Марс и Плутон – промените са крайно необходими, като те ще се случват спонтанно и естетсвено, без резки ходове и обрати, но към реално обновление и освобождаване от старите модели.

Няма ретроградни планети, всички се движат във Възел

Планетите се намират в единия ъгъл (120 градуса) на зодиака – имаме силно концентриране на енергията. Време е да действаме смело и да гледаме напред. С малко действия ще се постига голям ефект и бързи резултати.

Редът на планетите започва от Плутон във Водолей – ще сме принудени да действаме, като насоката ще бъде пълна, коренна промяна. Резултатът – по Уран в Телец – потвърждава, че предстоят значими промени следващия месец, при това, те ще са дълготрайни.

Между 17-ти март и 3-ти април Луната преминава в дръжка на фигурата, за да активира всички останали планети към бързи реакции. Подобрена е адаптивността според ситуациите. Действията ни са емоционално мотивирани и насочени към задоволяване на ежедневните потребности; а в обществен аспект – в името на обикновените хора.

Значение на аспектите на Новолунието в Риби

30 градуса с Марс във Водолей – нови дейности и физическа активност; бизнес проекти в областта на Водолея и Риби: колективни, благотоврителни, иновативни

51 градуса с Юпитер в Телец – предизвикателство за егото, свръх амбиция отвъд възможностите; да се простираме според плановете си; в стремежа си да бъдем харесвани и да направим добро на околните, да не прекаляваме

60 градуса с Уран в Телец – подкрепя инициативите по Марс; нови начинания във финанси / изкуства / здравословния начин на живот сред природата, които ще ни донесат стабилност и благополучие

Кого ще засегне новолунието през март в Риби?

Новолунията са регулярни събития с цикъл от 28-29 дни. Те сами по себе си нямат голяма сила. Все пак, някои точки от хороскопите ни ще бъдат засегнати.

В случая това са хората, родени между 8-мо и 12-то число на месеците март, юни, септември и декември. Във всяка карта са засегнати планетите и домовете, които се намират между 17 и 23 градуса на подвижните знаци Близнаци, Дева, Стрелец и Риби и домовете, които започват в тези знаци.

Темата на влиянието е промяна и обновление в сферите на засегнатите планети и точки.

https://astroscript.com/