РЕТРОГРАДЕН ПЛУТОН

 

27.04.2021

На 27-ми април (вторник), настъпва периода на ретрограден Плутон, в знак Козирог, между градусите 26 и 24, който ще продължи до 6-ти октомври.

В Старогръцката митология Плутон се изобразява с Хадес, син на Титаните Кронос и Рея. Счита се, че той управлява подземното царство, нашите тайни и скрити страни. В Астрологията, Плутон управлява знак Скорпион, който сам по себе си се свързва със силата на сътворението, прераждането, трансформацията, смъртта, данъците, застраховките, чуждите пари и секса – на по-дълбоко емоционално ниво от това на знак Телец.

Ретроградното движение на една планета се изразява в нейното движение в посока, обратна на посоката на другото движение. Когато тя става ретроградна, наслоява енергията, която носи и кара хората да работят повече за овладяването и. Плутон не е лична планета, но въпреки това влияе на личността по един по-дълбок, не пряк и видим начин. Тя е най-бавно движещата се планета и нейното преминаване през всеки знак трае между 16 и 21 години. Човешкият живот не позволява планетата да премине през повече от 4-5 знака, но там където преминава носи пълна промяна и трансформация. Мисля, че не е случаен избора на място в личната ни карта, където планетата да премине през живота ни. Сякаш някой предварително е определил какво да изкореним и върху какво да отделим най-голямо внимание.  

Промените свързани с тази планета са неизбежни, сигурни, дълбоки и необходими. Искам да ви зарадвам с това, че действието на Плутон е бавно и продължително във времето. При него нищо не се случва бързо и неочаквано. Сякаш времето под въздействието на Плутон ни преобразява, моделира и сътворява по нов начин, в зависимост с какви аспекти и планети комуникира в личната ни рождена карта. Пред каквото и да ви изправи Плутон бъдете сигурни, че промените през, които преминавате са тези, които да ви направят по-мъдри, силни и добри.

За това са ни нужни тези периоди!

В предстоящия период на ретроградност в знак Козирог, Плутон ще ни накара мъдро, градивно и амбициозно да анализираме и да се освободим един път завинаги от онова, което правим по навик, традиция, рутина и необходимост.  

Ретроградния Плутон ще изиска от нас да изкореним стари модели на поведение и навици, които ни носят сигурност и комфорт. Бъдете готови, защото енергията на Плутон няма да пощади никой и само от нашето мислене зависи как ще преживеем трансформацията. Колкото повече приемате промените и не им се противопоставяте, толкова по-лесно ще ви бъде да преминавате през периода. Чувствайте, усещайте и приемайте с лекота и спокойствие случващото се. Бъдете сигурни, че след този период с усмивка ще поглеждате назад и уверено ще държите в ръцете си, това от което най-много имате нужда.  

Родените с ретрограден Плутон са хората, които разполагат с по-силна интуиция и желание за търсене на тайни и загадки. Те добре познават енергията на ретроградния Плутон и на тях ще бъде малко по-лесно и познато да преминат през периода.

Периоди на ретрограден Плутон:

от 08 декември 1959 г. до 14 май 1960 г.

от 09 декември 1960 г. до 17 май 1961 г.

от 12 декември 1961 г. до 19 май 1962 г.

от 14 декември 1962 г. до 21 май 1963 г.

от 17 декември 1963 г. до 22 май 1964 г.

от 18 декември 1964 г. до 24 май 1965 г.

от 20 декември 1965 г. до 27 май 1966 г.

от 22 декември 1966 г. до 29 май 1967 г.

от 26 декември 1967 г. до 31 май 1968 г.

от 27 декември 1968 г. до 02 юни 1969 г.

от 30 декември 1969 г. до 04 юни 1970 г.

от 01 януари 1971 г. до 07 юни 1971 г.

от 04 януари 1972 г. до 09 юни 1972 г.

от 06 януари 1973 г. до 11 юни 1973 г.

от 08 януари 1974 г. до 14 юни 1974 г.

от 11 януари 1975 г. до 16 юни 1975 г.

от 14 януари 1976 г. до 18 юни 1976 г.

от 16 януари 1977 г. до 21 юни 1977 г.

от 18 януари 1978 г. до 24 юни 1978 г.

от 21 януари 1979 г. до 26 юни 1979 г.

от 24 януари 1980 г. до 28 юни 1980 г.

от 26 януари 1981 г. до 01 юли 1981 г.

от 29 януари 1982 г. до 04 юли 1982 г.

от 01 февруари 1983 г. до 07 юли 1983 г.

от 03 февруари 1984 г. до 09 юли 1984 г.

от 05 февруари 1985 г. до 12 юли 1985 г.

от 08 февруари 1986 г. до 15 юли 1986 г.

от 11 февруари 1987 г. до 18 юли 1987 г.

от 14 февруари 1988 г. до 19 юли 1988 г.

от 16 февруари 1989 г. до 22 юли 1989 г.

от 19 февруари 1990 г. до 25 юли 1990 г.

от 22 февруари 1991 г. до 28 юли 1991 г.

от 24 февруари 1992 г. до 30 юли 1992 г.

от 26 февруари 1993 г. до 02 август 1993 г.

от 01 март 1994 г. до 05 август 1994 г.

от 04 март 1995 г. до 08 август 1995 г.

от 05 март 1996 г. до 10 август 1996 г.

от 08 март 1997 г. до 13 август 1997 г.

от 11 март 1998 г. до 16 август 1998 г.

от 13 март 1999 г. до 18 август 1999 г.

от 15 март 2000 г. до 20 август 2000 г.

от 17 март 2001 г. до 23 август 2001 г.

от 20 март 2002 г. до 26 август 2002 г.

от 22 март 2003 г. до 28 август 2003 г.

от 24 март 2004 г. до 30 август 2004 г.

от 26 март 2005 г. до 02 септември 2005 г.

от 29 март 2006 г. до 04 септември 2006 г.

от 31 март 2007 г. до 07 септември 2007 г.

от 02 април 2008 г. до 09 септември 2008 г.

от 04 април 2009 г. до 11 септември 2009 г.

от 06 април 2010 г. до 14 септември 2010 г.

от 09 април 2011 г. до 16 септември 2011 г.

от 10 април 2012 г. до 17 септември 2012 г.

от 12 април 2013 г. до 20 септември 2013 г.

от 14 април 2014 г. до 22 септември 2014 г.

от 17 април 2015 г. до 25 септември 2015 г.

от 18 април 2016 г. до 26 септември 2016 г.

от 20 април 2017 г. до 28 септември 2017 г.

от 22 април 2018 г. до 30 септември 2018 г.

Успех на всички!

С обич,

Астролог, Венета Матева

Пълнолуние в Скорпион - Какво става наоколо ...

 На 26 април 20219 г. имаме Пълнолуние при 7 ° Скорпион . Пълнолунието е срещу Уран в Телец, квадрат Сатурн във Водолей и тригон Марс в Рак.

Пълнолунията в Скорпион са интензивни по дефиниция (все пак имаме работа с енергията на Скорпион) и тази не е изключение.

Марс във воден знак ще засили емоциите ни още повече, докато Уран ще търси изход за тях, въпреки усилията на Сатурн да ни държи под контрол.

Тази комбинация е динамит. Но когато има напрежение, когато има триене, нещата се случват . И промяната винаги е нещо добро, дори и да не се чувства винаги така.

Телец срещу Скорпион - Свободата носи последствия

Пълнолунието е опозиция Слънце-Луна, така че е отражение на качествата на противоположния знак.

Пълнолунието в Скорпион е отражение на случващото се в Телец.

При Пълнолунието в Скорпион Слънцето е съвместно с Уран в Телец (и срещу Луната).

Слънцето съвпада с Уран = желание да бъдеш свободен, независим, автономен, да не зависиш от нищо и никой.

Скорпионът, от другата страна на оста, е почти обратното.

Скорпионът е завети. Скорпионът е дълг. Свободата носи последствия и всичко, което правим, има ефект на вълни. Всички ние плащаме вноските си рано или късно. Това, което се върти, винаги идва.

В желанието си да бъдем свободни и да не се притесняваме за бъдещето, ние искаме да притежаваме неща. Но колкото повече притежаваме, толкова повече се трупаме и толкова повече ставаме роби на притежанията си. Нещата трябва да се използват. Парите трябва да циркулират.

W шапка вече не е в употреба нужди да бъдат променяно предназначението, рециклирани или обезвредени.

Нещата не могат просто да съществуват във вакуум и нищо не трае вечно, колкото и да искаме да замразим статуквото и да се противопоставим на природните закони.

Единствената константа е промяната.

Пълнолуние в Скорпион - Ние сме в това заедно

Телецът е „мой“, а Скорпионът „наш“. Разбира се, притежаването на неща е абсолютно необходим процес в нашето развитие. Ако нямате храна в хладилника, гладувате. Ако нямате топли дрехи, се разболявате.

Телецът ни учи да станем самостоятелни автономни и да се грижим за себе си. Щом обаче постигнем тази цел, от определен момент нататък, осъзнаваме, че можем да стигнем толкова далеч сами.

Идва момент - винаги - когато е по-добре да обединим усилията си или да се слеем с друг субект - проект, човек, общност.

И това сливане винаги става за сметка на личната ни свобода. Но това не е непременно лошо нещо и еволюционно е абсолютно необходимо.

Щастливите двойки може да пропуснат ергенските си години, но като цяло намират по-голяма стойност в интимността на връзката.

Да бъдеш част от общността може да означава, че трябва да намалиш силата на звука, когато слушаш музика, но също така означава, че там има съсед, на когото да разчиташ.

Пълнолуние в Скорпион - онова, което се върти, се получава

Скорпионът е свързан с трансформация, отпускане и прочистване. Когато казвате „Скорпион“, автоматично си мислите „какво трябва да пусна?“.

Но тук пропускаме невероятния трансформационен потенциал, който Скорпионът може да предложи.

Скорпионът не е само да пусне . През есента, когато листата падат от дърветата, дървото просто не пуска безполезни, сухи листа.

Тези сухи листа се връщат обратно на земята и се превръщат в хранителни вещества. Те не просто си отиват. Те не просто умират.

Ако не беше падането на листата и захранването на трите през зимата, дървото щеше да изсъхне. Без дървета нямаше да имаме кислород. Животът на земята ще престане да съществува.

Процесът на трансформация от едно състояние на съществуване в друго е толкова страшен от всички нас - но това е нормална и абсолютна необходимост от живот .

Това, че нещата вече не са такива, каквито са били, само защото променят статута си, свойствата си, не означава, че престават да съществуват. Те просто се превръщат в нещо друго.

Пълнолунието в Скорпион е чудесна възможност да се запитате:

• За какво се придържам? Каква свобода мога да намеря, като пусна това, което е мое?
• Къде съм заседнал? Какво мога да преназнача, за да мога да продължа напред?
• Кой вече не съм готов да бъда? Кой ставам?

• astrobutterfly.com

Майкъл Нютон - "Пътят на душите" ЗАКЛЮЧЕНИЕ/ край

 

Информацията за съществуването на душата след физическата смърт, съдържаща се в тази книга, предс­тавлява най-смисленото обяснение, което съм намерил в живота си, на въпроса защо сме тук. Всичките тези години, през които се опитвах да открия смисъла на живота, едва ли ме бяха подготвили за този момент, в който пациентът под хипноза най-накрая отвори вратата към света на вечността.
Най-дългогодишният ми приятел днес е католичес­ки свещеник. Като момчета, докато обикаляхме заедно хълмовете и се разхождахме по брега на Лос Анджелис, ние провеждахме множество философски дискусии, но в своите духовни вярвания останахме раздалечени на свет­линни години един от друг. Веднъж той ми каза: "Мисля, че трябва да притежаваш голяма смелост, за да си атеист и да не вярваш в нищо извън този живот." Аз не виждах нещата по този начин нито тогава, нито дълги години след това. Още щом навърших пет години, родителите ми започнаха да ме изпращат в различни военни учили-ща-пансиони за продължително време. Чувството за изоставеност и самота беше толкова силно, че аз не вярвах в никаква друга висша сила, освен в самия себе си. Сега осъзнавам силата, която ми е била давана по някакви недоловими пътища, които не съм бил в състо­яние да разбера. Приятелят ми и аз все още имаме различни подходи към духовността, но днес и двамата сме убедени, че редът и смисълът във Вселената са произлезли от някакво висше съзнание.
Като се връщам мислено назад, преценявам, че в края на краищата в живота ми е било предопределено да се появят хора, които да подложа на хипноза - медиу­ми на истината, в които можех да повярвам - и които ще ми разкажат за водачите, божествените врати, духовните учебни групи и сътворяването на Аза в един свят на душите. Дори сега понякога се чувствам като натрапник в умовете на онези, които описват духовния свят и своето място в него, но тяхното познание ми даде посока. Все още се чудя защо точно аз съм избран за разпространи­тел на духовното познание, събрано в тази книга, след като някой, който не е толкова циничен и съмняващ се по природа, вероятно би бил много по-подходящ. Всъщ­ност именно хората, представени в тези случаи, са ис­тинските посланици на надеждата за бъдещето, а не този, който предава техните сведения.
Всичко, което съм научил за това кои сме ние и откъде идваме, го дължа на онези, които са дошли при мен за помощ. Те ме научиха, че основната цел на нашата мисия на Земята като души е да оцелеем духовно, след като сме били откъснати от своя истински дом. Докато е в човешко тяло, душата по същество е сама. Относи­телната изолираност на душата на Земята по време на преходния физически живот поражда повече трудности на съзнателно ниво поради мисълта, че извън този живот не съществува нищо друго. Нашите съмнения ни изку­шават да търсим нещо, към което да се прикрепим единствено във физическия свят, който можем да ви­дим. Научното познание, че Земята е само песъчинка в периферията на галактическия бряг сред необятното море на Вселената засилва нашето чувство за незначи­телност.
Защо нито едно друго живо същество на Земята не е загрижено за живота след смъртта? Само защото нашето надуто его мрази да мисли за живота като за временно явление ли, или защото нашето съществуване е свързано с някаква по-висша сила? Хората спорят дали мислите за съществуването на друг свят не са самозалъгване. Някога самият аз мислех така. Но в идеята, че не сме създадени по някаква случайност прос­то заради самото оцеляване и че функционираме вътре в системата на Вселената, която направлява физическата трансформация на Аза поради някакви причини, има логика. Вярвам, че гласът на нашите души е този, който ни казва, че ние притежаваме самоличност, която не е предопределена да умре.
Всички разкази за живот след смъртта, събрани в папките ми със случаи, не съдържат научна обосновка, доказваща изявленията на тези пациенти. По отношение на онези читатели, които намират материала, предложен в тази книга, за прекалено безпрецедентен, за да го приемат, бих могъл да се надявам на едно-единствено нещо: дори ако отхвърлите всичко друго, с изключение на идеята, че може би притежавате постоянна самолич­ност, която си заслужава да откриете, то аз ще съм свършил много.
Един от най-болезнените проблеми, който безпокои всички, които искат да вярват в нещо по-висше от тях самите, е причината за съществуването на толкова мно­го негативизъм по света. Злото се посочва като основен пример. Когато питам моите пациенти как може един любящ Бог да позволи страданието, в техните отговори има учудващо малко различия. Пациентите ми обяс­няват, че нашите души са рожби на създател, който съзнателно прави състоянието на пълен мир трудно за постигане, за да можем ние да се стремим по-силно към него.
Ние се поучаваме от злините, които сме извършили. Липсата на елементи на доброта разкрива основните недостатъци в нашата природа. Онова, което не е добро, ни подлага на изпитание, в противен случай нямаше да бъдем мотивирани да подобрим света посредством са­мите нас и нямаше да имаме критерий, по който да измерваме напредъка. Когато питам пациентите си за редуващите се чувства на състрадание и ярост, които възприемаме като проявление на Аза на един учител-свръхдуша, някои от тях казват, че създателят ни показва само определени качества с конкретна цел. Например, ако поставим знак за равенство между злото и справед­ливостта и между състраданието и добротата и ако Бог ни е позволил да познаем само състраданието, тогава нямаше да съществува състоянието справедливост.
Тази книга представя темата за реда и мъдростта, извиращи от множество духовни енергийни нива. От подтекста на някои забележителни послания, особено от пациенти с напреднали души, може да се предположи, че Богът-свръхдуша на нашата Вселена съвсем не е напълно съвършен. Така че абсолютната непогреши­мост трябва да се припише на един още по-висш божес­твен източник.
В резултат на моята работа започнах да вярвам, че ние живеем в един несъвършен свят, умишлено създаден като такъв. Земята е един от безбройните светове с разумни същества, всеки със свои собствени несъвър­шенства, които трябва да бъдат приведени в хармония. Ако доразвием по-нататък тази мисъл, можем да стиг­нем до извода, че може би нашата Вселена е единстве­ната, която има измерения, измежду многото други, всяка със свой собствен създател, управляващ с различ­на вещина нива, подобни на прогресията на душите, описана в тази книга. В съответствие с този пантеон, божеството на нашия собствен дом би го управлявало по свой собствен начин.
Ако душите, които отиват на планети в нашата Вселена, са деца на родител-свръхдуша, който става по-мъдър благодарение на нашата борба, то тогава бих­ме ли могли да имаме един по-божествен дядо, който да е абсолютният Бог? Възгледът, че нашият пряк Бог продължава да се развива, подобно на нас самите, не отнема нищо от абсолютния източник на съвършенство, създал нашия Бог. Според мен един върховен, съвършен Бог не би загубил своето всемогъщество или пълния си контрол над всички свои създания, ако допусне съзрява­нето на несъвършените си по-висши деца. Тези второс­тепенни богове биха могли да създадат свои собствени несъвършени светове като последно средство за назидание, така че да могат да се съединят с абсолютния Бог.
Отраженията на божествената намеса върху тази Вселена трябва да се превърнат в наша основна реал­ност. Ако нашият Бог не е най-добрият там, защото използва болката като средство за поучение, то ние трябва да приемем това положение като най-доброто, с което разполагаме, и да продължаваме да търсим осно­вания за нашето съществуване като божествен дар. Ес­тествено, няма да е лесно тази идея да се внуши на някой, който страда физически, например от неизлечима бо­лест. Болката в живота е особено коварна, защото може да блокира лечебната сила, особено ако не сме приели това, което се случва с нас, като предопределено изпи­тание. И все пак нашата карма е замислена така, че да не ни изправя пред прекалено тежки изпитания, които не бихме могли да понесем, през целия ни живот.
В един храм в планините на Северен Тайланд един будистки учител веднъж ми напомни една проста исти­на. "Животът - каза той - ни е предложен като средство за себеизразяване, като ни дава само онова, което тър­сим, когато се вслушваме в сърцето си." Най-висшата проява на това изразяване са добрите дела. Нашата душа може да пътува надалеч от своя постоянен дом, но ние не сме просто туристи. Ние носим отговорност за ево­люцията на висше съзнание в самите нас и в другите в живота. Затова нашето пътуване е общо дело.
Ние сме божествени, но несъвършени същества, които съществуват в два свята - материалния и духов­ния. Съдбата ни е такава - да сновем напред-назад между тези вселени, преминавайки през пространството и времето, докато се научим да преодоляваме себе си и придобием познание. Ние трябва да се доверяваме на този процес, да се отнасяме към него с търпение и решителност. В повечето физически гостоприемници на­шата духовна същност не е напълно познаваема, но Аза никога не може да бъде загубен, защото ние винаги оставаме свързани с двата свята.
Няколко от моите по-напреднали пациенти твър­дят, че в духовния свят се разраства движение за "про­мяна на правилата на играта на Земята". Тези хора казват, че техните души не са страдали от такава пълна амнезия по отношение на Аза и междинния живот, кога­то са живели в по-ранни култури. Изглежда през послед­ните няколко хиляди години блокирането на нашите безсмъртни спомени на ниво съзнание се е засилило. Това допринася за загубата на вяра в нашите способнос­ти да се издигнем над себе си. Земята е пълна с хора, които са загубили всяка надежда и не намират никакъв смисъл в живота. Липсата на връзка с нашия безсмъртен дух, съчетана с наличието на химикали, влияещи върху ума, и свръхнаселението са предизвикали недоволство там горе. Казвали са ми, че голям брой души, които по-често са се прераждали на Земята през последните векове, се установяват, когато им се отдаде възможност, в по-спокойни светове. Има просветени места, където амнезията е силно намалена без това да причинява тъга по родния духовен свят. С приближаването ни към след­ващото хилядолетие учителите, които направляват съд­бата на Земята, изглежда ще направят промени, допус­кащи наличието на повече информация и разбиране за това кои сме ние и защо сме дошли тук в нашите животи.
Може би най-задоволителното в моята работа по разкриване съществуването на духовен свят в умовете на моите пациенти е ефектът, който това съзнателно позна­ние оказва върху тях. Най-голямата полза от знанието, че имаме дом на вечна любов, който ни очаква, е, че ставаме възприемчиви към по-висшата духовна сила вътре в нашите умове. Вдъхва увереност и ни предлага успокоение осъзнаването на факта, че принадлежим на някакво място, което е не само убежище от конфликтите, но и място, където можем да се обединим с вселенския разум. Някой ден ние - всеки от нас - ще завършим това дълго пътуване и ще достигнем до крайното състояние на просветление, при което всичко е възможно.

https://duhovno-razvitie.com/

Майкъл Нютон - "Пътят на душите" ПРЕРАЖДАНЕТО / част 17

 

Видяхме, че решението на душата да навлезе в след­ващия живот в конкретното време и място на Земята включва поредица от последователни стъпки на духовно планиране. С приближаването на духовното съзнание на моите пациенти до момента на тяхното излизане от духов­ния свят, повечето от тях започват да се самонаблюдават, докато други се увличат в леки закачки с приятелите си. Тези реакции по отношение на това, което предстои, зави­сят в по-голяма степен от индивидуалността на душа, отколкото от времето, изминало след последното прераж­дане.
Прераждането е изключително преживяване. Онези души, които се подготвят за отпътуване към Земята, са като закалени в битките ветерани, подготвящи се за сражение. Това е последната възможност за душите да се насладят на всезнанието точно кои са, преди да трябва да се приспособят към новото тяло. Последният ми случай е с душата на жена, която ни предлага добре формулирано описание на най-скорошното й пътуване до Земята.
Случай 29
Д-р Н: Настъпи ли времето да се преродиш в след­ващия си живот?
П: Да.
Д-р Н: Кое стои на първо място в ума ти относно завръщането на Земята?
П: Възможността да живея в XX век. Това е вълнуващ период на много промени.
Д-р Н: Видяла ли си този живот или поне части от него предварително?
П: Да... минах през това... (Пациентката изглежда объркана.)
Д-р Н: Има ли нещо друго във връзка със следва­щото ти прераждане, за което искаш да говорим?
П: Говоря за последен път с Помар (водачът на пациентката) за всички алтернативи на моя проект (живот).
Д-р Н: Може ли това да се възприеме като последна беседа с Помар преди тръгване?
П: Да, предполагам, че е така.
Д-р Н: Ще ти помогне ли, ако поговорим за евен­туалните планове, които имаш за следващия живот?
П: (гласът й е сух и доста тънък) Аз... мисля, че са правилни...
Д-р Н: Как мина опознавателният ти час? Предполагам, че тази фаза от приготовленията ти е прик­лючила?
П: (все още объркана) Ъхъ... срещнах се с останали­те (от участниците) от моя проект.
Д-р Н: Разпознавателнйте знаци за срещи с подходя­щите души в подходящото време ясни ли са в ума ти?
П: (нервен смях) А... сигналите... моите споразуме­ния с хората... да, всичко е направено.
Д-р Н: Без да анализираш или цензурираш своите впечатления по какъвто и да е начин, кажи ми какво чувстваш в този момент.
П: Аз... просто... се стягам за... големия скок в нов живот... имам опасения... но съм и развълнувана...
Д-р Н: Малко те е страх и може би се чудиш дали изобщо трябва да ходиш на Земята?
П: (пауза и след това по-спокойно) Малко... съм загрижена... за това, което ми предстои... да напусна тукашния си дом... но съм и щастлива от възмож­ността.
Д-р Н: Значи изпитваш смесени чувства от напуска­нето на духовния свят?
П: С повечето от нас е така, колкото повече наближава моментът. Преди някои животи премислям нещата за втори път... но Помар знае кога изоставам от програ­мата си - нали знаеш, тук нищо не може да се скрие.
Д-р Н: Добре, нека приемем, че е настъпил момен­тът да тръгнеш за следващия си живот. Когато отброя до, три, решението ти да се завърнеш в определен момент е окончателно и ти си на финал­ния етап преди напускането на духовния свят. Едно, две, три! Опиши ми какво става с теб сега.
П: Сбогувам се с всички. Това може да се окаже... трудно, (отмята глава назад решително) Както и да е, те ми пожелават всичко най-хубаво и аз се отда­лечавам от тях... понасяйки се сама. Няма голямо бързане... Помар ми дава възможност да събера мислите си. Когато съм напълно готова, той идва да ме придружи... да ме окуражи... да ми вдъхне увереност... и той знае кога съм готова да тръгна.
Д-р Н: Имам чувството, че сега си по-оптимистично настроена пред перспективата за прераждане.
П: Да, това е период на вдъхновение и очаквания... ново тяло... пътят пред теб...
Сега подготвям тази пациентка да напусне духовния свят за последен път преди настоящия й живот. В такива случаи внимавам, както когато я въведох за пръв път в духовния свят, следвайки обичайната практика на регресия във възрастта. Започвам като подсилвам предпазния енергиен щит, вече поставен около пациентката, а след това прилагам допълнителни техники за приспособява­не, за да поддържам подходящ баланс между нейната душа и ума на детето, в което ще се въплъти на Земята.
Д-р Н: Добре, ти и Помар сте заедно за излизането ти от духовния свят. Искам да проникнеш дълбоко навътре в себе си и да ми обясниш какво правиш след това, все едно че всичко протича забавено. Започни!
П: (пауза) Ние... започваме да се движим... с по-го­ляма скорост. След това осъзнавам, че Помар... се отделя от мен... и съм сама.
Д-р Н: Какво виждаш и чувстваш?
П: О, аз...
Д-р Н: Задръж. Ти си сама и се движиш по-бързо. След това какво?
П: (със слаб глас)... Далеч... спускам се надолу... през възглавници от белота... отдалечавам се...
Д-р Н: Задръж! Продължи да се движиш и да ми предаваш какво става.
П: О,... преминавам през... гънките на копринена тъкан... гладка... аз съм върху една вълна... пътека... по-бързо и по-бързо...
Д-р Н: Продължавай. Не спирай да ми говориш.
П: Всичко е замъглено... плъзгам се надолу... надолу по една дълга, тъмна тръба... усещане за кухина... тъмнина... после... топлина.
Д-р Н: Къде си сега?
П: (пауза) Осъзнавам, че съм вътре в майка си.
Д-р Н: Коя си ти?
П: (подсмихва се) Аз съм в едно бебе - аз съм бебе.
Ефектът на кухата туба, описван от моите пациенти, очевидно не е родилният канал на майката. Подобен е на тунела, през който душите преминават след физичес­ката смърт, и може би маршрутът е същият. Читателят може би се чуди защо отделям такова внимание на акта на раждането, след като по време на сеанса вече съм въвеждал и извеждал своите пациенти от множество минали животи. Причините са две. Първо, възкресява­нето на минал живот не е задължително да включва процеса на раждане. Аз обикновено помагам на моите пациенти да отидат направо от духовния свят в следва­щия живот като възрастни. Второ, ако връщам пациен­тите в техните настоящи тела и реша да им заповядам да възстановят преживяванията си по време на ражда­нето, аз искам да отстраня и най-малките неудобства, които биха почувствали някои хора след събуждането си.
Преди да продължа с този случай, би трябвало да предложа още малко най-обща информация за душите и бебетата. Всички мои пациенти ми казват, че преходът на душите им от духовния свят до ума на бебето е сравнително по-бърз, отколкото обратния път. Каква е причината за тази разлика? След физическата смърт нашите души пътуват през тунела на времето и влизат през една врата в духовния свят постепенно. Видяхме, че отиването е предвидено да бъде по-плавно, отколкото завръщането ни на Земята, с цел да се даде възможност на новоосвободилата се душа да се аклиматизира. Като души, които влизат в бебета, ние идваме от едно състо­яние на всезнание и поради това нашият ум е в състояние по-бързо да се приспособи към заобикалящата ни среда, отколкото в края на физическия живот. След това, дока­то сме в утробата на майка си, ни се дава допълнително време за адаптиране.
Въпреки че докато сме вътре в майка си разполага­ме с това време, това не означава, че сме напълно подготвени за шокиращия удар от раждането, със засле­пяващите болнични лампи, необходимостта внезапно да поемем въздух и да бъдем физически докосвани за пръв път. Пациентите ми казват, че са склонни да сравнят момента на раждането с този на смъртта, като физичес­кият шок от това, че си се родил, е много по-голям.
В някакъв момент преди раждането душата внима­телно ще докосне и ще се слее по-пълно с чувствителния, развиващ се мозък на бебето. Когато душата реши да влезе в някое бебе, това дете очевидно няма право сво­бодно да избере дали да приеме или отхвърли тази душа.
В момента на първоначалното влизане за душата започ­ва хронологическото време. В зависимост от склоннос­тите на конкретната душа, връзката може да се осъщес­тви в началото или към края на бременността на майка­та. Имал съм случаи, при които душите са планирали своето пристигане в последната минута преди появява­нето на бебето, но това не е обичайната практика. Дан­ните ми показват, че дори онези души, които се присъе­диняват към бебето рано, изглежда пътуват дълго извън утробата на майката по време на нейната бременност.
След самото раждане съюзът между дух и плът бива напълно затвърден в партньорство. Тогава безсмъртна­та душа се превръща в центъра на възприятието за развиващото се човешко его. Душата носи духовна сила, която е наследството от безграничното съзнание. Въп­реки че казах, че душите могат да бъдат ограничени от човек с травма, те никога не могат да бъдат хванати в капан. Освен случаите, когато напускат тялото в момен­та на смъртта, душите могат да идват и да си отиват, когато тялото спи, когато е в състояние на дълбока медитация или под упойка по време на хирургическа операция. Отсъствията на душата са много по-продъл­жителни в случай на тежка мозъчна повреда или кома.
Случай 29 продължава да обяснява съзидателната красота на присъединяването на душата към ново чо­вешко същество. Това вливане на разумна жизнена сила преди раждането затваря кръга и ни връща при сцената на смъртта, описана от Случай 1.
Д-р Н: Добре, радвам се, че пристигна успешно и в добро състояние в новото си тяло. Кажи ми, колко голямо е бебето?
П: Минали са пет месеца (след зачеването).
Д-р Н: Това обичайното ти време на пристигане ли е, що се отнася до развитието на плода?
П: В моите животи... съм пристигала по различно време... в зависимост от бебето, майката и бъдещия ми живот.
Д-р Н: Като душа, измъчваш ли се, ако бебето е абортирано от утробата на майката по някаква при­чина преди изтичането на нормалната бременност?
П: Ние знаем дали бебето ще изкара пълната бре­менност, или не. Да не се родиш не е изненадващо за нас. Ние може да сме наоколо, просто за да успокоим детето.
Д-р Н: Добре, ако детето не се роди, твоето житейско предназначение като душа също ли бива осуетено?
П: Не, що се отнася до детето, никога не е имало предназначение за пълен живот.
Д-р Н: Може ли някои бебета, които биват абортирани, изобщо да нямат душа?
П: Зависи от това на колко месеца са. Онези, които умират в самото начало на бременността, често нямат нужда от нас.
Забележка: Този проблем е обсъждан разгорещено както в миналото, така и днес. През XIII век християнс­ката църква намира за необходимо да утвърди ръковод­ни принципи за съществуването на душа, що се отнася до абортирания зародиш. Св. Тома Аквински и други средновековни теолози своеволно определили, че душа­та се вселява в тялото четиридесет дни след зачатието.
Д-р Н: Ако приемем, че бебето ще бъде износено през цялата бременност, знаеш ли нещо за навиците на другите души да се срещат с това дете?
П: (безцеремонно) О, някои кръжат наоколо повече от други, като влизат и излизат от бебето, защото им доскучава.
Д-р Н: А ти какво правиш обикновено?
П: Мисля, че съм по средата. Всъщност, не прекар­вам много време в разходки с бебетата, защото може да стане доста отегчително.
Д-р Н: Добре, нека вземем настоящата ситуация вътре в майка ти и да дадем възможност да мине известно време. Какво правиш, когато не си с неро­деното бебе?
П: (смее се от удоволствие) Истината ли искаш? Ще ти кажа. Аз, аз играя! Прекрасно е да излезеш и просто да се мотаеш... когато бебето не е много активно. Забавлявам се с приятелите си, които пра­вят същото. Летим над Земята и си ходим на гости... посещаваме интересни места... където някога сме живели заедно в предишни животи.
Д-р Н: Не мислите ли ти и тези други души, че като оставяте нероденото бебе за продължително време, се измъквате от отговорностите на вашето предоп­ределение на Земята?
П: (отбранително) О, я се отпусни! Кой ти е казал нещо за продължително време? Аз не правя така! Както и да е, нашите трудни упражнения вече са започнали.
Д-р Н: Когато напускаш бебето за известно време, в каква астрално ниво се намираш по отношение на Земята?
П: Ние все още сме на земната повърхност... и се опитваме да не се разсейваме много. Повечето от нашите лудории са в близост до бебето. Не бих искала да останеш с впечатлението, че нямаме нищо общо с нероденото бебе.
Д-р Н: О...?
П: (продължава) Заета съм с този нов ум, въпреки че още не е напълно готова.
Д-р Н: Защо не поговорим повече за това? Опиши ми обхвата на това начинание, когато душата ти влезе в някое бебе, за да остане с това ново тяло през целия живот.
П: (поема дълбоко въздух) След като се прикрепя към някое дете, е необходимо да синхронизирам своя разум с мозъка. Трябва да свикнем един с друг като партньори.
Д-р Н: Това са ми казвали и други хора, но веднага ли се появява привързаност между теб и бебето?
П: Ами... аз съм в ума на детето, но в същото време съм и нещо отделно. В началото се придвижвам бавно.
Д-р Н: Добре, защо не обясниш какво правиш с ума на бебето.
П: Работата е деликатна и не може да се бърза. Започвам с внимателно проучване... определям връзките... пролуките... всеки мозък е различен.
Д-р Н: Вътре в детето съществува ли някаква съп­ротива срещу теб?
П: (тихо) А... в началото има леко съпротивление... не ме приемат напълно, докато очертавам пасажи­те... това е обичайно... докато не се опознаем (спира за момент и се засмива тихо). Продължавам да се блъскам в себе си!
Д-р Н: Кога по време на интегрирането с бебето то става възприемчиво към силата на твоята самолич­ност като душа?
П: Смущава ме използваната от теб дума "сила". Ние никога не използваме сила, когато влизаме в неродено бебе. Аз правя очертанията внимателно.
Д-р Н: Много животи ли ти бяха нужни, за да се научиш да очертаваш човешкия мозък?
П: Ъъъ... известно време... новите души са подпома­гани при трасирането.
Д-р Н: След като представляваш чиста енергия, ти електрически мозъчни връзки ли очертаваш, като нервни клетки и други подобни?
П: (пауза) Ами, нещо такова... аз обаче не разруша­вам нищо... докато изучавам модела на мозъчните импулси на бебето.
Д-р Н: Да не говориш за веригата, регулираща начина на мислене на ума?
П: Как индивидът превежда сигналите. Неговият капацитет. Няма две еднакви деца.
Д-р Н: Бъди напълно откровена с мен. Твоята душа не поема ли контрола над този разум и не го ли подчинява на твоята воля?
П: Ти не разбираш. Това е преливане. Преди моето пристигане... е съществувала една празнина, която аз попълвам, за да направя бебето едно цяло.
Д-р Н: Ти донасяш ли интелект?
П: Ние разширяваме това, което вече е там.
Д-р Н: Можеш ли да бъдеш по-конкретна относно това какво всъщност осигурява твоята душа на чо­вешкото тяло?
П: Ние донасяме едно... разбиране за нещата... раз­познаване на истината за това, което мозъкът вижда.
Д-р Н: Сигурна ли си, че това дете не те възприема в началото като същество, чуждо на неговия ум?
П: Не, затова се обединяваме с неразвити умове. То ме възприема като приятел... близнак... който ще бъде част от него. Все едно, че бебето ме чака да дойда.
Д-р Н: Мислиш ли, че някаква по-висша сила под­готвя бебето за теб?
П: Не знам, но така изглежда.
Д-р Н: Твоята работа по обединяването приключва ли преди раждането?
П: Всъщност не, но при раждането ние сме започ­нали взаимно да се допълваме.
Д-р Н: Значи процесът на обединяване отнема из­вестно време?
П: Разбира се, докато се приспособим една към друга. И, както ти казах, аз напускам през определе­ни периоди нероденото бебе.
Д-р Н: А какво ще кажеш за онези души, които се присъединяват към бебетата в последната минута преди раждането?
П: Хмм! Това е техният начин на действие, не моят. Те трябва да започнат своята работа в кошчето.
Д-р Н: На каква възраст е тялото по времето, когато изобщо преставаш да напускаш детето?
П: На около пет или шест години. Обикновено влизаме напълно в действие, когато детето тръгне на училище. Децата под тази възраст често могат да бъдат оставяни на техните собствени механизми.
Д-р Н: Не си ли задължена непрекъснато да бъдеш с твоето тяло?
П: Ако нещата се влошат във физически смисъл, тогава се връщам вътре като изстрел.
Д-р Н: Откъде би могла да знаеш това, ако си навън и се шляеш с други души?
П: Всеки мозък има свой модел импулси - той прилича на отпечатъка от пръстите. Веднага разби­раме, ако бебето, прикрепено към нас, е в беда.
Д-р Н: Значи, през ранните етапи на растежа наб­людаваш бебето, прикрепено към теб, през цялото време - когато си вътре и когато си навън?
П: (с гордост) О, да, наблюдавам и родителите. Те може да се карат близо до бебето, което предизвиква смущаващи вибрации.
Д-р Н: Ако с детето се случи нещо такова, какво правиш ти като душа?
П: Утешавам детето, доколкото мога. Достигам до родителите посредством бебето, за да успокоя и тях.
Д-р Н: Дай ми пример за това как можеш да достиг­неш до своите родители?
П: О, карам бебето да се смее пред тях или удрям с двете си юмручета лицата на родителите ми. Подобни неща правят бебето още по-скъпо на родителите.
Д-р Н: Като душа можеш ли да контролираш дви­женията на бебето?
П: Това съм... аз. Мога да подбутна до известна степен мозъка, който контролира движенията. По­някога мога да предизвикам чувството за хумор на детето... да направя каквото е необходимо, за да внеса хармония в предопределеното ми семейство.
Д-р Н: Кажи ми какво е усещането да си вътре в утробата на майката.
П: Обичам топлото, успокоително чувство на любов. През повечето време има любов... понякога има стрес. Както и да е, аз използвам това време за размисъл и планиране на това, което ще правя след раждането. Мисля за миналите си животи и пропу­снатите възможности с други тела и това ми служи за стимул.
Д-р Н: И твоите спомени за всичките ти минали животи и за живота ти в духовния свят още не са блокирани от амнезията?
П: Това започва след раждането.
Д-р Н: Когато бебето се роди, то осъзнава ли коя е неговата душа и причината за прикрепянето й към него?
П: (пауза) Умът на детето е толкова неразвит, че то не разсъждава върху тази информация. То разпола­га с части от това познание като средства за утеше­ние, които след това избледняват. По времето, за което говоря, тази информация е заключена дълбо­ко вътре в мен и така се очаква и да бъде.
Д-р Н: Значи, като дете ти имаш мимолетни предс­тави за други животи?
П: Да... ние си фантазираме... начинът, по който играем като деца... измисляйки си истории... имаме въображаеми приятели, които са истински... но всичко избледнява. През първите няколко години от живота бебетата знаят повече, отколкото можеш да си представиш.
Д-р Н: Добре, сега настъпва моментът точно преди твоето раждане в този живот. Кажи ми какво правиш.
П: Слушам музика.
Д-р Н: Какво музика?
П: Слушам плочите, които пуска баща ми - това много го успокоява - помага му да мисли - малко съм любопитна по отношение на него...
Д-р Н: Защо?
П: (смее се) Той си мисли, че иска момче, но аз много бързо ще променя мнението му!
Д-р Н: Значи това е продуктивно време за теб?
П: (с убеденост) Да, заета съм с планирането на приближаващото време, когато ще вляза в света като човешко същество и ще поема дъх за пръв път. Това е последната ми възможност за спокоен раз­мисъл върху следващия живот. Когато изляза - ще започна да тичам.

Майкъл Нютон - "Пътят на душите" ИЗБОР НА НОВО ТЯЛО / част 16

 

В мястото за избор на живот нашите души правят преглед на живота на различни човешки същества по време на един и същ времеви цикъл. Когато си тръгнат от това пространство, повечето души вече са се спрели на един водещ кандидат, който им е бил предложен да заемат. Нашите духовни съветници обаче ни предоста­вят широки възможности да размислим върху всичко, което сме видели в бъдещето, преди да вземем оконча­телното решение. Тази глава е посветена на множество­то елементи, които влияят на в това решение.
Нашите размишления върху алтернативите за избор на тяло всъщност започват преди отиването ни в място­то за избор на живот. Това се прави с цел душите да бъдат добре подготвени да се срещнат с определени хора в различни културни среди на Земята. Имам чувството, че онези души, които са създали прожекци­онната стая, знаят предварително какво да ни покажат поради мислите, които се въртят в главите ни. При избора на н ай-подходящото тяло, което да ни служи в бъдещия живот, трябва да бъдат полагани големи гри­жи. Както вече казах, водачите и равнопоставените чле­нове на групата са част от този процес на преценяване преди и след посещението ни на мястото за избор на живот.
Когато слушам пациентите си да описват всички подготовки за избора на ново физическо тяло, постоянно се сещам за плавния ход на духовното време. В мястото за избор на живот нашите учители използват относително бъдеще време, за да дадат възможност на душите да преценят ползата за човека да работи върху недовърше­ни планирани уроци. Подробните планове за следващия живот се различават по степента на трудност, която душата-разум определя за себе си. Ако току-що сме приключили някакъв лек живот, през който сме постиг­нали малък вътрешен прогрес, душата ни може да поис­ка да избере във следващия времеви цикъл човек, който ще бъде изправен пред душевна болка, а може би и пред трагедия. За мен не е необичайно да срещна някой, който се е плъзгал през живот без предизвикателства, в след­ващото прераждане да се пренатовари с всевъзможни вълнения, за да навакса с усвояването на поставените си цели,
Душата-разум съвсем не е безпогрешна, тъй като тя работи, свързвайки се с биологически мозък. Независи­мо от нивото на нашата душа, да бъдем хора означава всички ние да правим грешки и да изпитваме необходи­мостта да правим своевременни корекции по време на живота си. Това важи за всяко тяло, което бихме избрали.
Преди да се заема с по-сложните мисловни факто­ри, влияещи на решението на душата да се съедини с мозъка на дадено човешко бебе, ще започна с физичес­ките аспекти на избора на тяло. Независимо от факта, че нашите души знаят предварително как ще изглеждат, едно национално проучване в САЩ показа, че 90% от мъжете и жените не са доволни от физическите характе­ристики на своите тела. Това е силата на съзнателната амнезия. Обществото, което създава определени шабло­ни за идеален външен вид, може да причини много нещастия. И все пак това също е част от плана за обучението на душата.
Колко пъти всеки от нас се е поглеждал в огледалото и си е казвал: "Аз ли съм наистина това? Защо изглеждам така? На това тяло ли принадлежа наистина?" Тези въп­роси са особено уместни, когато типът тяло, което има­ме, ни пречи да правим онези неща, които смятаме, че трябва да можем да правим в живота. Имал съм няколко пациенти, които са идвали при мен убедени, че телата им пречат да водят живот, който да ги задоволи.
Много хора с недъзи смятат, че ако не е била някаква генетична грешка или че ако не са били станали жертва на някаква случайна злополука, повредила тяхното тяло, животът им би бил по-пълноценен. Колкото и безсър­дечно да звучи, случаите ми свидетелстват за малко действителни злополуки с увреждане на тялото, които да не са били свободно пожелани от душите. Като души ние избираме своето тяло пo някаква причина. Животът в повредено тяло не е задължително да включва кармичен дълг, който изплащаме поради отговорността, която носим от минал живот за това, че сме наранили някого. Както ще покаже следващият случай, когато една душа се намира в повредено тяло, този избор може да съдържа пътека, която да ни отведе до усвояването на друг тип урок.
Трудно е да се обясни на наскоро наранения човек, който се опитва да се справи с физическите недъзи, че той или тя има възможност да напредне по-бързо в сравнение с онези от нас, които имат здрави тела и умове. Това познание трябва да се достигне чрез откри­ването на себе си. Историите на проблемите на моите пациенти ме убеждават, че усилието, необходимо за пре­възмогването на телесни пречки, наистина ускорява нап­редъка. Онези от нас, които обществото счита за не съвсем съвършени, страдат от различното отношение към тях и това прави бремето им още по-тежко. Прео­доляването на препятствията, свързани с физическите заболявания и болки, ни прави по-силни по отношение на изпитанията.
Нашите тела са важна част от проверката, която правим за себе си в живота. Свободата на избора, която имаме в тези тела, се обуславя много повече от физиоло­гичните елементи, отколкото от приблизително 100 000 гена, наследени от всяко човешко същество. С първия случай от тази глава искам да покажа защо душите пожелават определени тела, базирайки се до голяма степен на физически причини, без да навлизам в дълбоки психологически размисли. След този случай ще изслед­ваме други причини, поради които душите избират сво­ите тела.
Случай 26 беше висока, добре сложена жена, която обичаше да спортува, въпреки че през целия си живот беше страдала от често повтарящи се болки в краката. По време на предварителния си разговор с нея научих, че изпитвала тъпа болка в двата крака, някъде под сре­дата на бедрената кост. В продължение на години тя посещавала различни лекари, които не могли да открият никакво медицинско доказателство, че на краката й има нещо. Тя очевидно беше смазана и беше готова да опита каквото и да е, за да облекчи болката.
Когато чух заключението на лекарите, че нейното неразположение вероятно е на психосоматична основа, предположих, че произходът на болката на тази жена лежи някъде в минал живот. Преди да пристъпя към търсене на източника на нейния проблем реших да пре­веда пациентката си през два минали живота, за да установя мотивите й за избор на тяло. Когато я помолих да ми разкаже за живот, през който е била най-щастлива в човешко тяло, тя ми каза, че към 800 г. сл. Хр. е била в тялото на един викинг на име Лет. Тя сподели, че Лет бил "дете на природата" и плавал из Балтийско море по пътя за западните части на Русия.
Лет носел дълга мантия, подплатена с кожа, и меки, плътно прилепващи панталони от животинска кожа, ботуши, завързани с въже, и шлем. В ръцете си носел секира и сабя с широко острие, която въртял с лекота в битките. Пациентката ми беше заинтригувана от карти­ната, изникнала в ума й, и от възможността отново да се въплъти в този добре сложен войник с "мръсни кичури светлочервеникава коса, разпиляна по раменете му". Висок доста повече от шест фута, за времето си той би трябвало да изглежда като гигант, с огромна сила, ши­роки гърди и силни крайници. Много издържлив, Лет, заедно с други викинги, изминавал с кораба си дълги разстояния, плавайки по реки, и скитал из гъсти, девст­вени гори, плячкосвайки селищата по пътя си. Лет бил убит по време на един набег, докато ограбвали някакво село.
Случай 26
Д-р Н: Кое беше най-важното за теб от този живот като Лет Викинга, който току-що си припомни?
П: Да усетя това великолепно тяло и да изпитам чувството за сурова физическа сила. През всичките си съществувания на Земята никога повече не съм имала друго такова тяло. Бях безстрашна, защото тялото ми не реагираше на болка, дори когато беше ранено. Беше безупречно във всяко едно отношение. Никога не боледувах.
Д-р Н: Беше ли душата на Лет обезпокоявана поня­кога от нещо? Откриваш ли някаква емоционална чувствителност в този живот?
П: (избухва в смях) Шегуваш ли се? Аз живеех прос­то ден за ден. Интересувах се само от битки, грабе­жи, храна, пиене и секс. Всичките ми чувства бяха канализирани в преследване на физически удоволс­твия. Какво тяло!
Д-р Н: Добре, нека анализираме решението ти, предшестващо живота като Лет, да избереш това страхотно тяло. По времето, когато си направила своя избор в духовния свят, ти помоли ли за това тяло с добри генетични данни или твоят водач нап­рави избора вместо теб?
П: Съветниците не правят такива неща.
Д-р Н: Обясни ми тогава как стана така, че избра точно това тяло.
П: Исках един от най-добрите екземпляри по това време на Земята и Лет ми беше предложен като вариант.
Д-р Н: Имала си само една възможност за избор?
П: Не, можех да избирам измежду двама души, живеещи по това време.
Д-р Н: А какво щеше да стане, ако не беше харесала нито едно от телата, които са ти били предложени да заемеш през този отрязък от времето?
П: (замислено) Алтернативите за избор сякаш вина­ги подхождат на това, което искам да преживя в животите си.
Д-р Н: Имаш ли усещането, че съветниците знаят предварително кой е най-подходящият избор на тяло за теб или пък толкова много бързат, че насл­уки грабват някоя торба с тела за избор?
П: Тук нищо не се върши небрежно. Съветниците уреждат всичко.
Д-р Н: Чудя се дали съветниците не се объркват понякога. С всички тези новородени бебета не е ли възможно да прикрепят две души към едно бебе или да оставят бебето без душа за известно време?
П: (смеейки се) Ние не сме на монтажна линия. Казах ти, те знаят какво правят. Те не правят такива грешки.
Д-р Н: Вярвам ти. Сега, що се отнася до изборите ти, любопитно ми е дали две тела са били достатъч­ни за твоето проучване в мястото за избор на живот.
П: Ние не се нуждаем от много възможности за избор на живот, след като съветниците се съвещават относно нашите желания. Аз вече имах някаква представа за точната големина, форма и пол на тялото, което исках, още преди да бъда изправена пред двата си избора.
Д-р Н: Какво беше тялото, което отхвърли в полза на Лет?
П: (пауза) На един войник от Рим... също със силно тяло, каквото исках за този живот.
Д-р Н: Какво не ти хареса в това да станеш римски войник?
П: Не исках.... държавата да има контрол над мен. (Пациентката поклаща глава от ляво надясно.).,, прекалено ограничаващо...
Д-р Н: Доколкото си спомням, към девети век голя­ма част от Европа вече е паднала под властта на Свещената Римска империя на Шарлеман.
П: Това беше проблемът с войнишкия живот. Като викинг не отговарях пред никого. Бях свободна. Можех да обикалям с бандата си из пущинаците без какъвто и да е контрол от страна на управниците.
Д-р Н: Следователно свободата също е изиграла роля за твоя избор?
П: Абсолютно. Свободата на движението... яростта на битката... използването на силата ми и действи­ето без каквито и да е задръжки. Животът в морето и горите беше тежък и неизменен. Знаех също, че животът е жесток, но времето беше грубо. Не бях нито по-добра, нито по-лоша от другите.
Д-р Н: А какво ще кажеш за другите съображения, като индивидуалност, например?
П: Докато можех да давам пълен израз на физически­те си възможности, нищо друго не ме интересуваше.
Д-р Н: Имаше ли жена, деца?
П: (свива рамене) Твърде ограничаващо. Непрекъс­нато бях в движение. Имал съм много жени - някои по собствено желание, други не - и тази наслада се добавяше към проявяването на физическата ми си­ла. Не исках да бъда обвързан по какъвто и да е начин.
Д-р Н: Значи предпочете тялото на Лет само заради чисто физическото продължение на сексуалното чувство?
П: Да, исках да изпитам най-пълно всички телесни удоволствия, нищо повече.
Почувствах, че пациентката ми е готова вече да започне да работи върху настоящия си проблем. След като я прехвърлих от състояние на свръхсъзнание в състояние на подсъзнание, я помолих да се насочи нап­раво към живот, който може би е включвал болка в краката.
Почти веднага жената потъна в най-скорошния си минал живот и се превърна в шестгодишно момиче на име Ашли, което живееше в Нова Англия през 1871 г. Ашли пътувала в претъпкана карета, теглена от коне, когато внезапно отворила вратата и паднала под колата. Когато се ударила в калдаръмената улица, едно от теж­ките задни колела на каретата минало през краката й в областта над^ коленете, раздробявайки костите. Докато описваше падането, пациентката ми преживя отново острата болка в краката.
Въпреки усилията на местните лекари и продължи­телното носене на дървени шини, костите на краката на Ашли не зараснали правилно. Тя никога не успяла да се изправи и да проходи и нарушеното кръвообръщение довело до нови подувания на краката през остатъка от доста краткия й живот. Ашли умряла през 1912 г. след поредица от продуктивни години като писателка и възпитателка на бедни деца. Когато разказът за живота на Ашли свърши, аз върнах пациентката си обратно в духовния свят.
Д-р Н: В твоята история на избори на животи защо си чакала хиляда години, за да се превъплатиш от физически силен мъж в куца жена?
П: По време на животите между двете превъплащения аз, разбира се, развих по-добър усет за това коя съм. Избрах да бъда саката, за да постигна интелек­туална концентрация,
Д-р Н: И затова си избрала омаломощено тяло?
П: Да, виждаш ли, това, че не можеш да вървя, ме накара да чета и   да уча повече. Развих ума си... вслушвах се в ума си. Научих се да общувам свобод­но и да пиша добре, защото не се разсейвах. Непре­къснато бях на легло.
Д-р Н: Имаше ли някаква характерна черта на тво­ята душа, която беше особено ясно проявена у Ашли и Лет Викинга?
П: Тази част от мен, която пламенно жадува да намери израз, съществуваше и у двамата.
Д-р Н: Искам да стигнеш до момента, когато си в процеса на избор на живота на Ашли. Кажи ми как избра това силно повредено тяло.
П: Взех семейство в една добре уредена и заселена част от Америка. Исках място, където да има биб­лиотеки и за мен да се грижат любящи родители, за да мога да се отдам на учението. Непрекъснато пишех на различни нещастни хора и станах добър учител.
Д-р Н: Като Ашли какво правеше ти за тези любящи родители, които се грижеха за теб?
П: Нещата винаги са двупосочни - облагите и за­дълженията. Избрах това семейство, защото имаха нужда да изпитват силна любов към някого, който ще зависи изцяло от тях през целия им живот. Ние бяхме много сплотено семейство, защото те са се чувствали самотни преди моето раждане. Родила съм се късно и бях единственото им дете. Те искали дъщеря, която няма да се омъжи и няма да ги остави отново самотни.
Д-р Н: Значи е било размяна?
П: Определено.
Д-р Н: Нека тогава проследим това решение обрат­но до мястото за избор на живот, когато душата ти за пръв път е видяла живота на Ашли. Тогава видя ли подробности от злополуката с каретата?
П: Разбира се, но това не беше злополука - очакваше се да се случи.
Д-р Н: След като дойде на Земята, кой беше отговорен за падането? Твоята душа-разум или биоло­гическият ум на Ашли?
П: Ние работихме в хармония. Тя щеше да започне да си играе с дръжката на вратата на каретата и... аз извлякох полза от това...
Д-р Н: Кажи ми какво мина през ума на твоята душа в стаята за избор на живот, когато видя сцената с падането и нараняването на Ашли?
П: Помислих как може да бъде оползотворено това сакато тяло. Можех да избера някое друго наранено тяло, но предпочетох това, защото исках да не мога да се движа много.
Д-р Н: Искам да продължим да говорим за нещас­тния случай. Щеше ли Ашли пак да падне, ако има­ше друга душа, а не твоята?
П: (отбранително) Ние бяхме подходящи една за друга...
Д-р Н: Това не е отговор на въпроса ми.
П: (дълга пауза) Съществуват сили, които са'извън моите познания като дух. Когато видях Ашли за пръв път... имах възможност да я видя без мен... здрава... по-възрастна... с други житейски възмож­ности...
Д-р Н: Сега вече постигаме известен напредък. Каз­ваш, че ако Ашли беше започнала живота си с друго духовно същество, тя можеше изобщо да не падне?
П: Да... има такава вероятност... една от многото... освен това тя можеше да се нарани по-леко, така че да може да върви с патерици.
Д-р Н: Добре, ти видя ли една физически здрава Ашли, която живее щастливо без твоята душа?
П: Видях... една зряла жена... с нормални крака... нещастна заради един мъж... неудовлетвореност от това, че е хваната в капана на един живот без отплата... опечалени родители... но по-лек, (гласът става по-уверен) Не! Тази линия нямаше да бъде удачна за никоя от нас - аз бях най-добрата душа за нея.
Д-р Н: Ти ли беше главният инициатор за падането, след като си избрала да се превърнеш в душа на Ашли?
П: ... И двете... в този момент ние бяхме едно... Тя беше непослушна, въртеше се из каретата, играеше си с дръжката на вратата, когато майка й й каза да спре. След това... аз бях готова и тя беше готова...
Д-р Н: Доколко непроменима е била съдбата ти? След като си станала душа на Ашли, имаше ли някакъв начин, по който да се измъкнеш здрава от този инцидент в каретата?
П: (пауза) Мога да ти кажа, че точно преди да падна, имах някакъв проблясък. Можех да се отдръпна и да не падна. Един глас вътре в мен ми каза: "Това е шанс, не чакай повече, приеми падането, това е, което искаш - това е най-добрата линия на поведе­ние."
Д-р Н: Беше ли важен точно този момент?
П: Не исках Ашли да остарее твърде много.
Д-р Н: Но болката и страданието, през които е преминало това дете...?
П: Беше ужасно. Агонията на тези първи пет седми­ци беше невероятна. Аз почти умрях, но се поучих от това, че издържах всичко, и сега виждам, че спомените за способността на Лет да понася болка са ми помогнали.
Д-р Н: През онези мигове, когато болката е била най-жестока, изпитваше ли твоят вътрешен разум някакво съжаление?
П: Когато по време на най-страшните мъки изпадах в безсъзнание и след това идвах на себе си, разумът ми започна да набира сила. Пренебрегвайки увреде­ното си тяло, започнах по-добре да контролирам болката... лежейки в леглото... лекарите бяха безпо­мощни. Уменията да се справям с болката, които развих, бяха използвани по-късно, за да се концент­рирам върху моите уроци и моите съветниците ми помагаха също по недоловими начини.
Д-р Н: Значи си получила много от този живот поради обстоятелството, че не си можела да ходиш?
П: Да, станах слушател и мислител. Кореспондирах си с много хора и се научих да пиша с вдъхновение. Придобих умения да обучавам младите и се чувствах ръководена от някаква вътрешна сила.
Д-р Н: Твоят съветник беше ли горд от твоите постижения след завръщането ти в духовния свят?
П: Много, въпреки че ми казаха, че малко съм се разглезила (смее се), но това беше чудесна размяна.
Д-р Н: По какъв начин опитът ти от силното тяло на Лет и слабото тяло на Ашли ти помага днес или той остава без последствия?
П: Извличам полза от всеки ден като приемам не­обходимостта от съюз между разума и тялото, за да бъдат усвоени определени уроци.
Докато пациентката ми преживяваше наново улич­ната сцена с прегазването на краката й, аз взех мерки за притьпяване на чувствителността. При приключване на съвместния ни сеанс препрограмирах изцяло предавания от живот на живот спомен за болка в краката. По-късно тази жена ми съобщи, че повече не чувствала болка и редовно се наслаждавала на играта на тенис.
Двата минали живота, които представих в този случай, до голяма степен бяха посветени на изборите на физически облик с цел реализиране на душата в две напълно различни обстановки. Душите се стремят към себеизразяване като развиват различни страни от своя характер. Независимо от това какви физически или умствени инструменти са използвани при употребата на многото тела, законите на кармата винаги ще имат над­мощие. Ако душата избере една крайност, някъде надолу по линията тя ще бъде уравновесена от противополож­ния избор на гладкото развитие. Физическите животи на Лет и Ашли са пример за кармична компенсация. Индусите вярвали, че богатият рано или късно ще стане просяк, за да може душата му да се развива правилно.
Оцелявайки след различни предизвикателства, наша­та духовна самоличност придобива по-голяма сила. Дума­та "сила" не бива да се разбира погрешно. Пациентите ми казват, че истинските уроци на живота се усвояват чрез признаването и примиряването с факта, че сме човешки същества. Дори като жертви, ние сме облагодетелствани, защото това как издържаме на неуспех и лишаване от свобода в действителност определя нашия прогрес в жи­вота. Понякога един от най-важните уроци е да се научим просто да позволим на миналото да си отиде.
Докато душите внимателно разглеждат физически­те качества на някое земно тяло в различни културни среди, те отделят много голямо внимание на физиологическите аспекти на човешкия живот. За душата това решение е най-важната част от целия процес на избор. Преди да влязат в мястото за избор на живот, душите имат преимуществото да премислят факторите наслед­ственост и околна среда, които се отразяват върху начи­на, по който ще функционира биологическата форма на живот. Чувал съм, че духовната енергия на душата оказ­ва променливо влияние върху това дали човешкият гостоприемник ще има екстравертен или интровертен ха­рактер, дали ще бъде рационалист или идеалист, дали у него ще доминира емоционалното или аналитичното. Поради тези променливи влияния душите трябва пред­варителна да помислят за типа тела, които ще им служат най-добре в бъдещия живот.
Доколкото мога да преценя, водачите и експертите, които са натоварени с управлението на станциите за избор на живот, са запознати с мислите и предпочита­нията на душата относно човешкото поведение в след­ващия живот. Струва ми се, че някои души приемат тази отговорност по-насериозно, отколкото други. И въпреки това във фазата преди избора на живот душата може най-много да мисли за това как ще пасне към определено тяло. Когато душите бъдат повикани в мястото за избор, на предположенията се слага край. Сега те трябва да противопоставят своята духовна самоличност на тлен­ното съществуване. Причината, поради която една душа се присъединява по психологически причини към две човешки същества в продължение на хиляди години, е в основата на следващия ми случай.
Случай 27 е тексаски бизнесмен, собственик на го­ляма, преуспяваща фирма за дрехи. По време на почив­ката си в Калифорния Стийв дойде при мен да поиска съвет за свой приятел. Докато слушах историята му, забелязах, че е напрегнат и стои нащрек. Пръстите на Стийв си играеха с един ключодържател, а погледът му пробягваше с любопитство из кабинета ми. Попитах го дали е нервен, или се страхува от хипнозата като про­цедура и той отговори: "Не, повече ме е страх от онова, което ще откриете."
Този пациент ми каза, че служителите му имали големи претенции и били нелоялни и че повечето от оплакванията на персонала били станали нетърпими. Той решил да затегне дисциплината и да уволни някои хора. Научих, че е имал два неуспешни брака и че е гуляйджия и алкохолик. Каза, че наскоро е опитал някак­ва възстановителна програма, но се махнал, защото "станаха прекалено критични към мен".
Като продължихме да говорим, Стийв обясни, че майка му го изоставила една седмица след раждането на стъпалата на една църква в Тексас и изчезнала. След няколко самотни и тъжни години в приют една възрас­тна двойка го осиновила. Той добави, че тези хора били ужасно строги и сякаш през цялото време го осъждали. Напускайки дома си още съвсем млад, Стийв имал мно­го неприятности със закона и веднъж направил опит за самоубийство.
Открих, че този пациент има доста агресивен харак­тер и че не се доверява на властите. Неговият гняв се коренеше в неговото чувство за изолираност и изоставеност. Стийв каза, че имал чувството, не губи контрол над живота си и искаше да опита каквото и да е, "за да намеря истинското си Аз". Съгласих се да изследваме набързо подсъзнанието му, ако приеме по-нататък да се срещне с някой терапевт в своя град за продължителни консул­тации.
С напредването на този случай ще видим как душата на Стийв поддържа своята самоличност, докато реагира на физическия живот в човешко тяло. Интензивността на тази връзка се увеличава при хипноза, по време на която пациентите ми обсъждат своите мотиви за избор на тяло. Една от причините, поради които съм използвал този случай, е да представя една трудна бариера пред откри­ването на нашата самоличност - тази на травмата, пол­учена в детството. Души, които се свързват с хора, получили рано личностни смущения, съзнателно се на­сочват към труден живот. Преди да въведа пациента си в духовния свят, за да научим защо душата му е избрала този живот, трябваше да възстановя спомените му от ранното детство. В краткия откъс, с който започва този случай, пациентът ще види отново истинската си майка. Това е една от най-мъчителните сцени, за чието появя­ване някога съм съдействал.
Случай 27
Д-р Н: Сега си бебе през първата седмица от своя живот и майка ти те вижда за последен път. Няма значение, че си бебе, тъй като твоят вътрешен зрял разум знае всичко, което се случва. Опиши ми точно какво става.
П: (Пациентът започва да трепери.) Аз... аз съм в едно кошче... загърнат съм в избеляло синьо одеа­ло... оставят ме на някакви стъпала... студено е...
Д-р Н: Къде са тези стъпала?
П: ...Пред една църква... в Тексас.
Д-р Н: Кой те оставя на стъпалата на църквата?
П: (треперенето се засилва) Майка ми... навежда се над мен... казва ми довиждане... (започва да плаче)
Д-р Н: Какво можеш да ми кажеш за причината, поради която майка ти те оставя?
П: Тя... е млада... не е омъжена за баща ми..,той вече е женен. Тя... плаче... чувствам сълзите й, които падат върху лицето ми.
Д-р Н: Погледни към нея. Какво друго виждаш?
П: (задушава се) Развята черна коса... красива... протягам се и докосвам устата й... тя ме целува... леко, нежно... ужасно тежко й е да ме остави тук.
Д-р Н: Казва ли ти нещо преди да си тръгне?
П: (Сега пациентът едвам говори.) "Трябва да те оставя за твое добро. Нямам пари, за да се грижа за теб. Родителите ми няма да ни помогнат. Обичам те. Винаги ще те обичам и ще останеш завинаги в сърцето ми."
Д-р Н: Какво става след това?
П: Тя... хваща чукалото на някаква тежка врата... то е под формата на някакво животно... и удря силно по вратата... чуваме приближаващи се стъпки... оти­де си.
Д-р Н: Какво ти казват вътрешните ти мисли за всичко, което видя?
П: (почти измъчен от силните чувства) О... въпреки всичко тя ме е искала... не е искала да ме изоставя... обичала ме е!
Д-р Н: (Поставям ръка върху челото на пациента и започвам да правя поредица от следхипнотични внушения, завършващи със следните инструкции.) Стийв, сега ще си в състояние да върнеш този подсъзнателен спомен в своя съзнателен ум. Ще запазиш в себе си образа на твоята майка за остатъ­ка от живота си. Сега знаеш какво наистина е изпит­вала към теб и че нейната енергия е все още с теб. Ясно ли е?
П: Да... ясно е.
Д-р Н: Сега, придвижи се напред във времето и ми кажи какво чувстваш към своите осиновители?
П: Никога не са доволни от мен... карат ме да се чувствам виновен за всичко... контролират ме и ме съдят... (Лицето на пациента се облива в сълзи и пот.) не знам кой се очаква да бъда... аз не съм истински...
Д-р Н: (повишавам глас) Кажи ми какво неистинско има в теб.
П: Преструвам се... (спира)
Д-р Н: Не спирай!
П: Не мога да се владея... постоянен гняв... отнасям се зле с хората, но... става още по-... безнадеждно...
Забележка: След допълнително привикване започ­вам да прехвърлям пациента ту в състояние на подсъз­нание, те в състояние на свръхсъзнание.
Д-р Н: Добре, Стийв, нека сега се върнем към вре­мето преди твоето раждане в този живот. Кажи ми, живял ли си някога друг живот заедно с душата на родната ти майка?
П: (дълга пауза) Да... живял съм.
Д-р Н: Има ли някакъв определен живот, който си живял с тази душа на Земята и който е включвал някаква физическа или емоционална болка между вас двамата?
П: (След миг пациентът стисва с ръце облегалките на стола.) О, по дяволите - това е - разбира се - това е тя!
Д-р Н: Опитай се да се отпуснеш и да не избързваш толкова много. Искам, когато отброя до три, да влезеш в живота, който виждаш в ума си, в най-кри­тичния момент от взаимоотношенията ти с тази душал Едно, две, три!
П: (дълбока въздишка) О, Господи... това е същият човек... различно тяло... но и тогава тя е била моя майка...
Д-р Н: Остани съсредоточен върху сцената от Земя­та. Ден ли е, или нощ?
П: (пауза) Ярка дневна светлина. Горещо слънце на пясъка...
Д-р Н: Опиши какво става под горещото слънце и пясък.
П: (неуверено) Стоя пред моя храм„.пред голяма тълпа от хора... пазачите ми са зад мен.
Д-р Н: Как се казваш?
П: Харум.
Д-р Н: С какво си облечен, Харум?
П: Дълга, бяла роба и сандали. В ръката си държа жезъл, върху който са изобразени златни змии като символ на моята власт.
Д-р Н: Каква власт имаш, Харум?
П: (гордо) Аз съм върховният жрец.
Забележка: По-нататъшните сведения разкриха, че този мъж е бил вожд на племе, обитаващо Арабския полуостров близо до Червено море към 2000 г. пр. Хр. В древни времена тази област била известна като Кралс­твото на Шеба (или Саба). Научих също, че храмът бил голям, с овална форма, от кирпич и камък и бил посветен на бога на луната.
Д-р Н: Какво правиш пред твоя храм?
П: Застанал съм на стъпалата и съдя една жена. Тя е моята майка. Тя е коленичила пред мен. Когато поглежда към мен, в очите й се чете състрадание и страх.
Д-р Н: Как може погледът и да изразява едновре­менно състрадание и страх?
П: В погледа й има състрадание заради многото сили, които съм пропилял... за да управлявам ежед­невието на моя народ. Има също и страх заради това, което се каня да направя. Това ме смущава, но аз не трябва да показвам чувствата си.
Д-р Н: Защо майка ти е коленичила пред теб на стъпалата на храма?
П: Влязла е в склада и е откраднала храна, която раздала на хората. По това време на годината има много гладни, но само аз имам право да наредя да се раздаде храна. Храната трябва да се отмерва внимателно.
Д-р Н: Тя нарушила ли е някое от правилата за разпределянето на хранителните дажби? Това въп­рос на оцеляване ли е било?
П: (рязко) Не е само това - с неподчинението си към мен тя подкопава авторитета ми. Аз използвам разп­ределението на храната като средство за... контрол на моя народ. Искам всички те да бъдат лоялни към мен.
Д-р Н: Какво ще направиш на майка си?
П: (убедено) Майка ми е престъпила закона. Мога да я спася, но тя трябва да бъде наказана за поука на другите. Решавам да умре.
Д-р Н: Как се чувстваш, обричайки собствената си майка на смърт, Харум?
П: Това трябва да бъде направено. Тя е постоянен трън в очите ми - причинявайки вълнения сред народа заради положението му. Не мога повече да управлявам свободно, ако тя е край мен. Дори сега тя се държи дръзко. Заповядвам да бъде убита като удрям силно с жезъла си в каменните стъпала.
Д-р Н: По-късно съжаляваш ли, че си наредил ек­зекуцията на майка си?
П: (гласът му става напрегнат) Аз... не трябва да мисля за такива неща, ако ще упражнявам властта си и занапред.
На този етап умът на Стийв беше възкресил две болезнени събития, включващи умишлена раздяла на май­ка и син. Въпреки че той беше създал кармичната връзка, беше важно изоставянето му като бебе да не остане изоли­рано като чисто историческо възмездие. За да започне лечението, трябваше да продължим по-нататък.
През следващия етап от нашия съвместен сеанс беше планирано да открием духовната самоличност на Стийв. За да направим това, аз го въведох в духовния свят. При всеки един от моите случаи аз се опитвам да върна пациента в най-подходящата духовна област, за да получим най-добри резултати. При Случай 13 изпол­звах мястото за ориентиране. Със Случай 27 ще се вър­нем назад, за да възкресим духовното време точно след завръщането му от мястото за избор на живот. Искам в тази среда Стийв да открие причините за избор на нас­тоящето си тяло и ролята на други души, участващи в този живот.
Д-р Н: Под какво име си познат в духовния свят?
П: Сумус.
Д-р Н: Добре, Сумус, след като сега отново сме в духовния свят, искам да се доближим до периода, който следва непосредствено след като си видял за пръв път мъжа Стийв. За какво мислиш?
П: Такъв сърдит мъж... той е толкова сърдит на майка си, изоставила го на някакъв праг... и тези упорити родители, които ще поемат контрола като негови родители... не знам дали изобщо искам да взема това тяло!
Д-р Н: Разбирам, но защо не оставим настрана това решение за малко, докато не си обясним някои други неща. Кажи ми какво всъщност правиш, след като напуснеш мястото за избор на живот.
П: Понякога искам да остана за малко насаме със себе си. Обикновено нямам търпение да видя какво е мнението на приятелите ми за животите, които съм прегледал, особено за такъв труден живот.
Д-р Н: Сигурно си имал възможност да избираш измежду повече от едно тела?
П: (поклаща глава отрицателно) Това е тялото, ко­ето трябваше да взема... това е трудно решение.
Д-р Н: Кажи ми, Сумус, когато си отново при твоята група от приятели, обсъждаш ли вероятността да имаш връзка с някой от тях в следващия живот?
П: Да, в повечето случаи тези близки приятели ще бъдат в бъдещия ми живот, точно както и аз ще бъда в техния. Някои от моята тайфа няма да бъдат в дадени животи. Това няма значение. Всички ние об­съждаме помежду си следващите си прераждания. Искам да добия пълна представа за това какво мис­лят. Виждаш ли, всички ние се познаваме толкова добре един друг - нашите силни и слаби страни -минали успехи и провали - за какво да си отваряме очите... такива неща.
Д-р Н: Обсъждаш ли с тях всеки детайл, засягащ човека, който трябва да бъдеш в следващия си жи­вот, преди на практика да отидеш в мястото за избор на живот?
П: О, да, със заобикалки. Нищо конкретно. Сега, след като съм видял Стийв и кои други може би ще имат връзка с него в този живот, имам някои възра­жения. Затова разговарям с Джор.
Д-р Н: Джор твоят водач ли е?
П: Да, преди да бъда изпратен в мястото, където преглеждаме различни животи, той изслуша внима­телно онова, което имам да му кажа за това кой мисля, че трябва да бъда.
Д-р Н: Окей, Сумус, ти току-що си се завърнал при своята основна група-грозд от мястото за избор на живот. Какво правиш най-напред?
П: Говоря за това момче Стийв, което е толкова нещас­тно... без истинска майка... и други подобни неща... какви хора ще има около него... за техните планове също... всичко трябва да пасва на всеки един от нас.
Д-р Н: Имаш предвид онези души, които ще заемат определени тела?
П: Точно така, ние трябва да затвърдим това.
Д-р Н: Подлежат ли на този етап предопределени­ята на душите на обсъждане или след напускане на мястото за избор на живот на всеки му е казано в какво тяло ще бъде?
П: Никой не е принуден насила да върши каквото и да е. Ние знаем какво трябва да бъде направено. Джор... и другите ни помагат да се приспособим... те са изпратени, за да допълнят картината... (Лицето на пациента се помрачава.)
Д-р Н: Тревожи ли те нещо в този момент, Сумус?
П: (мрачно) Ъъ... приятелите ми се отдалечават... идват други... о-о...
Д-р Н: Предполагам, че с другите души ще има някакви дебати. Опитай се да се отпуснеш доколко­то можеш. При моята команда ясно ще ми обясниш всичко, което става. Разбираш ли?
П: (нервно) Да.
Д-р Н: Започни! Колко същества виждаш?
П: Четири... приближават се към мен... Джор е един от тях.
Д-р Н: Кой е начело?
П: (Пациентът сграбчва ръката ми.) Това е... Еон... тя иска... отново да бъде моя майка.
Д-р Н: Това душата на жената, която е майка на Харум и Стийв, ли е?
П: Да, тя е ...о-о... не искам да...
Д-р Н: Какво става?
П: Еон ми казва, че е време да... уредим нещата... отново да бъдем в един объркан живот като майка и син.
Д-р Н: Но, Сумус, ти не разбра ли това в мястото за избор на живот, когато гледаше как майката на Стийв оставя бебето си пред църквата?
П: Видях хората... възможностите... това все още беше само... абстрактно обсъждане... това всъщност все още не бях аз. Предполагам, че имам нужда от повече убеждаване, защото Еон е тук по някаква причина.
Д-р Н: Доколкото разбирам, нито едно от тези новопристигнали същества не е от собственото гнездо?
П: (въздъхва) Не, не са.
Д-р Н: Защо ти и Еон сте чакали 4000 земни години преди да обсъдите възможността да балансирате твоето отношение към нея в Арабия?
П: Земните години не означават нищо; можеше да се е случило и вчера. Просто не бях готов да ком­пенсирам вредата, която й причиних като Харум. Тя казва, че сега обстоятелствата са подходящи за това.
Д-р Н: Ако твоята душа се присъедини към тялото на Стийв от Тексас, ще приеме ли Еон това като кармично изплащане на твоя дълг към нея?
П: (пауза) Животът ми като Стийв не се възприема като наказание.
Д-р Н: Радвам се, че разбираш това. Какъв е тогава урокът, който трябва да научиш?
П: Да... почувствам какво е изоставяне във семейни­те взаимоотношения... умишлено, сурово...
Д-р Н: Суровостта на майката и сина, обвързани от съзнателно действие?
П: Да... да оценя какво е да бъдеш захвърлен.
Д-р Н: Сумус, позволи на Еон да се отдалечи и другите същества да се присъединят към нас.
П: (отчаян) Еон се понася назад към... Джор... приб­лижават се... О, по дяволите - това са Талу и Калиш. (Пациентът се свива в стола си и се опитва да отблъсне двата духа от уми си, сякаш избутва нещо с дланите си навън.)
Д-р Н: Кои са те?
П: (забързано) Талу и Калиш доброволно пожелаха да станат... на Стийв - мои родители-осиновители. Те отдавна работят съвместно.
Д-р Н: Какъв е проблемът тогава?
П: Просто не искам да ги виждам отново толкова скоро!
Д-р Н: Сумус, намали малко темпото, ако обичаш. Ти работил ли си с тези души и преди?
П: (все още мърмори на себе си) Да, да - но ми беше толкова трудно с тях - особено с Калиш. Прекалено рано е. По време на живота ми в Германия те бяха мои сватове.
Забележка: Отклоняваме се за няколко минути, през които Сумус накратко разяснява един предишен живот в Европа като военен с висок чин, който пренеб­регнал семейството си и станал обект на презрение от страна на влиятелните родители на своята съпруга.
Д-р Н: Казваш, че на Талу и Калиш са им липсвали нужните способности за предопределението им да бъдат твои родител и-осиновител и в Тексас?
П: (клати глава примирено) Не, те знаят какво вър­шат. Просто с Калиш винаги е трудно и подтиска­що. Тя избира да бъде хора, които са критични, с големи изисквания, студени...
Д-р Н: Тя винаги ли демонстрира такова поведение в човешките тела?
П: Ами, това е нейният подход към мен. Калиш не е душа, която се сработва лесно с другите. Тя е независима и много решителна.
Д-р Н: А какво ще кажеш за Талу като твой приемен баща?
П: Строг... позволява на Калиш да ръководи... може да бъде безпристрастен... да прикрива чувствата си... Този път наистина ще им се противопоставя.
Д-р Н: Добре, но те ще те научат ли на нещо?
П: Да, знам, че ще го направят, но все още съм против. Джор и Еон идват.
Д-р Н: Какво е следващото ти изказване на това съвещание?
П: Искам Еон да бъде моя приемна майка. Те всички ми се смеят. Джор няма да приема моите обяснения. Той знае, че съм близък с Еон.
Д-р Н: Присмиват ли ти се, Сумус?
П: О, не, нещата изобщо не стоят така. Талу и Калиш оспорват нежеланието ми да поправя грешките си заедно с тях.
Д-р Н: Оставам с впечатлението, че си мислел, че тези души ще се съюзят, за да те принудят да решиш да се слееш с тексаското бебе.
П: Тук не става така. Ние обсъждаме моите опасе­ния за самия живот.
Д-р Н: Но аз помислих, че не харесваш Талу и Калиш?
П: Те знаят за мен... имам нужда от стриктни хора, в противен случай ще им се кача на главата. Всеки тук вижда, че съм склонен към разглезване. Те ме убеждават, че един лесен живот без тях ще ме накара да гледам леко на нещата. И двамата са много дисциплинирани.
Д-р Н: Звучиш така, като че ли си готов да отидеш с тях в живота в Тексас.
П: (замислено) Да... те ще изискват много от мен като дете... Калиш е саркастична... Талу е перфекци-онист... да загубя Еон... ще бъде сурово изпитание.
Д-р Н: Каква ще е ползата за Талу и Калиш от това, че играят ролята на твои родители?
П: Калищ и Талу са в различни... конфигурации от моята. Аз не би трябвало да се заплитам в техните истории. Има нещо общо с това, че са безкомпро­мисни и че трябва да преодолеят гордостта си.
Д-р Н: Когато си на Земята, твоята душа-разум винаги ли знае защо определени хора, които влияят върху теб положително или отрицателно, играят важна роля в живота ти?
П: Да, но това не означава, че човекът, който съм в този живот, разбира онова, което знае моят дух. (усмихва се) Това е, което трябва да разберем ние, които сме на Земята.
Д-р Н: Което е това, което правим ние сега?
П: Аха... и аз се възползвах малко нечестно от помощта ти, но всичко е наред, аз мога да я използвам.
Озадачаващо е защо за мнозина от нас е толкова трудно съзнателно да достигнат до познанието за това кои всъщност сме ние като души. Сигурен съм, че чита­телят вече е забелязал, че в състояние на свръхсъзнание ние придобиваме способността да се наблюдаваме с една част от критичния център на нашия съзнателен ум. Да помогна на пациентите да достигнат своето вътреш­но Аз чрез свързване на всички страни на разума пред­ставлява най-важната част от моята работа в областта на терапията чрез хипноза.
Искам Стийв да проникне в мотивите за своето поведение като разбере своята душа. Диалогът, който следва, ще ни разкрие нови подробности за това защо Сумус се е интегрирал в тялото на Стийв. Духовното съвещание с Джор, Еон, Талу и Калиш е приключило и аз съм отвел Сумус в една спокойна обстановка в духов­ния свят, за да проведем тази дискусия.
Д-р Н: Кажи ми, Сумус, каква част от теб като духовна самоличност намира отражение в човешко­то същество, което си заел?
П: Доста - но две еднакви тела не съществуват. (смее се) Както знаеш, между тялото и душата не винаги се получава пълно сливане. Спомням си, че за някои мои бивши тела съм се заблуждавал повече, отколкото за други.
Д-р Н: Би ли казал, че душата ти доминира или е подчинена на човешкия мозък?
П: Трудно ми е да отговоря, защото във връзка с мозъка на всяко тяло съществува едва доловима разлика, която се отразява върху това как... се пред­ставяме чрез това тяло. Без нас човекът би бил доста тъпичък... ние обаче се отнасяме с уважение към земните тела.
Д-р Н: Как мислиш, какви биха били хората, ако нямаха душа?
П: О, сетивата и емоциите щяха да доминират...
Д-р Н: И вярваш, че всеки човешки мозък те кара да реагираш по различен начин?
П: Ами, това, което съм аз,... може да използва някои тела по-пълноценно от други. Не винаги се чувствам напълно привързан към дадено човешко същество. Някои физически емоции взимат превес и тогава... не съм особено ефективен.
Д-р Н: Като високата степен на ярост, проявявана от темперамента на Стийв и предизвикана от цент­ралната нервна система на това тяло, ли?
П: Да, ние унаследяваме такива неща...
Д-р Н: Но ти си знаел какъв ще бъде Стийв още преди да избереш тялото му, нали?
П: (с възмущение) Така е и това е типичен пример как мога да направя една неприятна ситуация още по-лоша. Аз съм в състояние да тълкувам, само когато човешкият ум е в покой, и въпреки това предпочитам да се въплъщавам в избухливи хора.
Д-р Н: Какво имаш предвид под тълкувам?
П: Да тълкувам идеи... да разбирам реакциите на Стийв по отношение на вълненията.
Д-р Н: Честно казано, Сумус, звучиш така, като че ли си някой напълно непознат, влязъл в тялото на Стийв.
П: Съжалявам, че оставаш с такова впечатление. Ние не контролираме човешкия ум... ние се опитва­ме чрез нашето присъствие да... го възбудим, за да открие... смисъл в света и да стане възприемчив към нравствените норми... да породим разбиране.
Д-р Н: Всичко това е много хубаво, но вие използвате човешките тела и за целите на своето развитие, нали?
П: Разбира се, нещата... се преливат... ние даваме и получаваме чрез нашата енергия.
Д-р Н: О, значи ти приспособяваш своята енергия, така че да приляга на тялото-гостоприемник?
П: Аз по-скоро бих казал, че използвам различни начини на изразяване в зависимост от емоционалните импулси на всяко тяло.
Д-р Н: Нека разгледаме нещата по-детайлно, Сумус. Какво става между теб и мозъка на Стийв в този момент на Земята?
П: Понякога... чувствам, че... потъвам... понякога енергията ми се изморява и престава да реагира на целия този негативизъм.
Д-р Н: Ако погледнеш назад към предишните си избори на Харум, Стийв и всички други човешки тела между тях, притежават ли всички те някаква обща характерна черта, която те е привличала?
П: (дълга пауза) Аз съм контактно същество. Търся човешки същества, които имат... агресивно отноше­ние към другите.
Д-р Н: Думата агресия поражда у мен асоциация с враждебност, за разлика от нападателен. Това ли искаше да кажеш?
П: (пауза) Ами, аз съм привличан от такива, които влияят върху други хора... а-а, непреодолимо - с всички сили.
Д-р Н: Да не би да си душа, която изпитва удовол­ствие от това да контролира други хора?
П: Не бих казал, че точната дума е контрол. Избяг­вам да ставам хора, които не са активно ангажирани в работите на другите около тях.
Д-р Н: Сумус, когато се опитваш да направляваш другите души в техния живот, това не е ли контрол? П: (няма отговор)
Д-р Н: Какво би казал Джор за твоите човешки взаимоотношения?
П: Хммм... че обичам властта като средство за влияние върху постъпките на хора, които взимат решения. Че жадувам за социални и политически групи, в които да стоя начело.
Д-р Н: Значи няма да ти е приятно да си в тяло на човек, който е тих и непретенциозен.
П: Определено, не.
Д-р Н: (притискам го по-силно) Сумус, не е ли истина, че си изпитвал удоволствие от това, че за­едно с Харум в Арабия си участвал в злоупотреба с властта и че си получил удовлетворение като Стийв от лошото отношение към твоите служители в Тексас?
П: (високо) Не, това не е истина! Когато се опитваш да направляваш хората, нещата лесно се изплъзват от контрол. Условията на Земята объркват всичко. Вината изобщо не е моя.
Д-р Н: Възможно ли е Харум и Стийв да са станали по-крайни в своето поведение, защото твоята душа е с тях?
П: (с усилие) Не направих добре, знам това...
Д-р Н: Виж, Сумус, надявам се, знаеш, че не смятам, че си лоша душа. Но може би лесно се увличаш по външния блясък на човешката власт и сега си се пре­върнал в някой, който смята, че е в конфликт с общес­твото.
П: (обезпокоен) Започваш да звучиш като Джор!
Д-р Н: Не бих си позволил подобно нещо, Сумус. Може би Джор ни помага и на двамата да разберем какво става вътре в теб.
П: Вероятно.
Стийв и аз постигнахме един ползотворен контакт с неговата душа. Обръщам се към този пациент, все едно, че е двама души, като затягам примката между неговото съзнателно и подсъзнателно Аз. След като прилагам допълнителни техники за приспособяване, за да доближа тези две сили по-близо една до друга, аз приключвам нашия сеанс с последна поредица от въп­роси. Важно е да не се позволи на ума му да се отвлече, тъй като в противен случай спомените му ще станат несвързани. За да накарам пациента си да откликва по-активно, аз му задавам бързи конфронтиращи въпро­си, за да увелича темпото на отговорите.
Д-р Н: Сумус, обясни ми защо първоначално си приел тялото на Стийв.
П: За да... се издигна над влечението си да ръководя другите... над желанието си винаги да съм отговорен за нещо...
Д-р Н: Твоята духовна самоличност в конфликт ли е с насоката, която е взел животът на Стийв?
П: Не харесвам онази част от него, която се бори да бъде на върха и в същото време си мисли за бягство, като се самоунищожава.
Д-р Н: Ако за теб това е противоречие, защо то изобщо съществува?
П:... Детството... тъгата... (спира)
Д-р Н: Кого слушам сега? Сумус, защо не помагаш по-активно на себе си като Стийв да превъзмогнеш срама от това, че си бил изоставен от Еон и гнева си от детство без любов с Талу и Калиш?
П: ... Вече съм възрастен... и управлявам другите... няма да позволя на хората да ме наранят отново.
Д-р Н: Сумус, ако ти и Стийв сега ми говорите като един разум, искам да знам защо начинът ти на живот е толкова саморазрушителен.
П: (дълга пауза) Защото моята слабост е... използ­ването на властта за моето собственото опазване на Земята.
Д-р Н: Имаш ли усещането, че ако като възрастен не контролираше дотолкова хората, животът щеше да повтори начина, по който си бил третиран като дете?
П: (гневно) Да!
Д-р Н: А когато не получаваш удовлетворение от тялото, което си избрал, какво правиш като душа?
П: Аз... изключвам...
Д-р Н: Разбирам, и как постигаш това, Сумус?
П: Като спирам... да съм толкова активен.
Д-р Н: Защото си заплашен от тяло, изпаднало в емоционална паника?
П: Ами... затварям се в черупка. Д-р Н: Значи избягваш да се занимаваш активно с основния урок, който си дошъл да научиш на Земя­та?
П: Аха.
Д-р Н: Стийв, твоите приемни родители бяха строги с теб, нали?
П: Да.
Д-р Н: Сега разбираш ли защо?
П: (пауза) За да науча какво е постоянно да бъдеш съден.
Д-р Н: Друго?
П: За да... преодолея... и да стана едно цяло. (с горчивина) Не знам...
Д-р Н: Мисля, че знаеш, Стийв. Разкажи ми за повре­деното Аз, което разкриваш пред хората около теб.
П: (след известно забавяне) Преструвам се на щас­тлив - прикривам чувствата си като пия и се отна­сям зле с хората.
Д-р Н: Искаш ли да сложиш край на това прикри­ване и да започнеш работа?
П: Да, искам.
Д-р Н: Определи кой наистина искаш да бъдеш.
П: (разплакан) Аз... ние не искаме да бъдем враж­дебни към хората... но не искаме да рискуваме да станем... никой... някой, който не е нито уважаван, нито признат.
Д-р Н: Значи не искаш да поемеш отговорност?
П: (тихо) Да, животът е толкова мъчителен.
Д-р Н: Мислиш ли, че това е случайно?
П: Не, виждам, че не е.
Д-р Н: Стийв и Сумус, повтаряйте след мен: "Ще върна болката на Еон, Талу и Калиш, която те са ми дали за мое собствено добро, и ще продължа с живота си като придобия самоличността, която на­истина искам да имам." (Пациентът повтаря тези думи три пъти.)
П: (след няколко неуспешни опита) Ще се науча да бъда по-искрен.
Д-р Н: И да повярваш, че не си жертва на общест­вото?
П: Да.
Приключих този случай -като засилих разбирането на Стийв за това кой е той4в действителност и каква е неговата мисия в живота. Исках да му помогна да осво­боди разбирането за себе си като за личност, която има своята ценност и своя принос за обществото. Разгова­ряхме за избора му на любов и страх, а също и за необходимостта често да общува със себе си. Почувст­вах, че сме положили началото на неговото справяне с негодуванието и липсата на близост. Напомних на Стийв, че трябва да продължи с консултациите. Около година по-късно той ми писа, за да ми каже, че възста­новяването му върви добре и че е намерил в себе си изгубеното дете. Стийв осъзна, че неговите минали грешки не са провали, а просто средства за усъвършен­стване.
Случай 27 демонстрира как тежките задачи, които поставяме пред себе си, често започват още в детството. Именно затова душата отдава голямо значение на избо­ра на семейство. Някои хора трудно възприемат идеята, че преди да дойдем в този живот всеки от нас добровол­но се съгласява да стане дете на дадена двойка родители. Въпреки че обикновеният човек е получавал любов от своите родители, много от нас имат болезнени спомени за близки, които е трябвало да ни предложат закрила, а не са го направили. Ние израстваме, възприемайки се като жертви на биологическите родители и членове на семейството, които сме наследили без никакво право на избор. Такъв възглед е погрешен.
Когато пациентите ми казват колко много са стра­дали от постъпките на членове на семейството си, пър­вият ми въпрос към техния съзнателен ум е: "Ако като дете не сте били подложени на въздействието на този човек, какво щеше да липсва сега на вашите разбира­ния?" Може да отнеме известно време, но отговорът е в нашите умове. Има духовни причини, поради които ние сме отглеждани сред определен тип хора, както и друг тип хора, определени да бъдат близо до нас като възрастни.
Да опознаем себе си духовно означава да разберем защо в живота сме заедно с душите на родители, братя и сестри, съпруги и съпрузи и близки приятели. Обикновено има някаква кармична причина, поради която получаваме болка или радост от някой наш близък. Запомнете, освен заради усвояването на нашите уроци, ние идваме на Земята и за да участваме в драмата на чуждите уроци.
Има хора, които се съмняват, че духовният свят е център на божественото състрадание, тъй като самите те живеят в ужасна среда. Най-голямото състрадание е, когато същества, духовно свързани едно с друго, пред­варително се споразумяват и идват в човешки животи, включващи взаимоотношения на любов и омраза. Пре­одоляването на нещастия в тези взаимоотношения може да означава, че в бъдещи животи ние няма да повторим определени изтощаващи връзки. Оцеляването след по­добни изпитания на Земята засилва възприемчивостта ни за всеки следващ живот и подчертава нашата само­личност като души.
Хората в състояние на транс могат да срещнат трудности при ясното разграничаване между самолич­ността на тяхната душа и човешкото его. Ако без душата структурата на човешката личност почти не надхвърля петте сетива и основните инстинкти за оцеляване, то тогава душата е нашата пълна самоличност. Това озна­чава например, че човек не може да притежава човешко его, което е ревниво, и в същото време да притежава душа, която не е ревнива.
И все пак моите случаи свидетелстват, че са въз­можни едва доловими различия между тяхната духовна самоличност и всичко останало, което намира израз в човешката индивидуалност на множеството тела-гостоприемници. Случай 27 показа прилики и разлики между характерите на Харум и Стийв. Нашето постоян­но духовно Аз изглежда е ръководещият фактор за чо­вешкия темперамент, но ние можем да изразяваме себе си по различен начин във всяко тяло.
Душите на моите пациенти очевидно избират тела, които се опитват да съчетаят недостатъците на своя характер с човешкия темперамент за определена схема на растеж. В един живот някоя свръхпредпазлива, слабо енергична душа може да бъде предразположена към сливане с тих, доста потиснат човешки гостоприемник. Същата тази душа, окуражена да предприеме по-големи рискове в друг живот, може да избере да работи повече в насока, противоположна на естествените влечения на нейния характер, като се слее с темпераментен, лесно възбудим, агресивен тип тяло на Земята.
В живота душите дават и получават умствени даро­ве посредством симбиозата между клетките на човешкия мозък и разумната енергия. Дълбоките чувства, генери­рани от едно безсмъртно съзнание, се съединяват с човешките емоции и намират израз в личността на от­делния човек, както и трябва да бъде. Що се отнася до преживяванията в живота, няма нужда да променяме себе си, а само нашите негативни реакции към тези събития. Будистите от Азия казват, че просветлението е да видиш Аза на абсолютната душа, отразен в сродното човешко его и действащ посредством него през целия живот.
В главите за душите на начално, средно и напредна­ло ниво аз дадох примери за зрелостта на душата, бази­ращи се на конкретни случаи. Мисля, че в телата, които обитават, душите демонстрират свои собствени модели на его и оказват огромно влияние върху изявите на тялото. Бързото преценяване на зрелостта на душата, базиращо се единствено на отличителни белези на пове­дението, крие обаче някои капани. Проектът на душата може да предвижда в някои животи тя да държи част от енергията си в резерв. Понякога някоя иначе развита душа може да избере отрицателна черта, на която да обърне специално внимание в дадено тяло.
Видяхме как душата избира човека, с когото иска да се свърже в даден живот. Това не означава, че тя има абсолютен контрол върху това тяло. В крайни случаи -личност с фрактури, бореща се с конфликти от субекти­вен характер - може да има дисоциативни реакции към реалността. Смятам, че това показва, че душата не ви­наги е в състояние да регулира и унифицира човешкия ум. Вече споменал, че душата може дотолкова да се задълбочи в човешките емоции в тела, които са лабилни, че до времето на смъртта да се е превърнала в замърсен дух. Ако нашите физически тела ни обсебят или ако се носим през живота, качени на влакчето на емоциите, душата може да бъде погубена от нейното външно Аз.
Много големи мислители от миналото са вярвали, че душата никога не може да бъде напълно хомогенна с човешкото тяло и че хората имат два интелекта. Аз мисля, че човешките идеи и въображение се раждат от душата, която се явява катализатор за човешкия мозък. Не може да се каже какви мисловни способности бихме имали, ако нямахме души, но смятам, че прикрепването на души към хората ни осигурява интуиция и абстрактен начин на мислене. Според мен душата предлага на чо­века една качествена реалност, подчинена на наследст­веността и околната среда.
Ако е вярно, че мозъкът на всеки човек притежава множество биологични характеристики, включващи чистия разум и творческите способности, които са отде­лени от душата, то тогава избирането на нашето тяло повдига един важен въпрос. Дали душите избират тела, чиито интелектуални способности съответстват на тях­ното собствено развитие? Например, дали напреднали­те души са привличани от човешки мозъци с висока степен на интелигентност? Когато преглеждам постиженията на моите пациенти в училище и университета, откривам по-голяма корелация, отколкото при някоя незряла душа, предразположена към тела с по-слаби интелектуални способности.
Философът Кант е написал, че човешкият мозък е само функция на съзнанието, а не източник на истинско знание. Смятам, че независимо от избора на тяло, души­те проявяват своята индивидуалност посредством чо­вешкия разум. Човек може да бъде много интелигентен и в същото време да не умее добре да се приспособява към нови ситуации и да не проявява почти никакво любопитство към света. За мен това е свидетелство за начинаеща душа. Ако видя някой с уравновесено пове­дение, чийто интереси и способности са твърдо устано­вени и насочени към подпомагане на човешкия прогрес, предполагам наличието на напреднала душа. Това са души, които търсят истината за себе си извън потребнос­тите на егото.
Наистина е голямо бреме при всеки нов живот душата да трябва да изследва внимателно всичко отно­во, за да открие истинското си Аз в едно различно тяло. Духовните учители, които не са безразлични към тази наша беда, допускат през тъмнината на амнезата да проникне малко светлина. Когато се случи да откриеш духовен спътник на Земята и да си спомниш някои неща от животите, които сме видели в мястото за избор на живот, това се дължи на находчиво измислена форма на подготовка, давана на душите непосредствено преди следващия живот. В следващата глава ще видим как става това.