Пророчеството на Севрюкова и Автомагистрала „Черно море“

 https://www.facebook.com/reel/1631129792005498

Савана 

Пророчеството на Севрюкова и Автомагистрала „Черно море“

Севрюкова предрича, че „някога значителен къс от живата плът на България ще бъде откъснат по мирен път от наша съседна страна – това ще стане, когато бъдем приети в Европа“.

Тъй като по хронология мисля, че предсказанието е свързано с приемането на валутата на Европа, (защото 2007г това не се случи), през март тази година анализирах засилените гръцки инвестиции в страната като потенциална заплаха. Но днес ще анализирам построяването на АМ „Черно море“ и инвестициите там, защото който притежава пътищата, в голяма степен притежава и земята. А има и нещо мъгляво в липсата на публичност около този потенциален договор за милиарди.

Възможно ли е в пророчеството Севрюкова да не говори за територия, а за нещо много по-съвременно - за контрол?

Възможно ли е „откъсването на живата плът на България“ да се случи без да се променят границите ни и ...дали днес наистина не започваме да виждаме първите знаци на това, което е предрекла?...

Още през юни 2025 г. България официално заявява пред Турция, че предвижда концесия за строителство на АМ „Черно море“.

На 13 август 2026 г. Уралоглу, турският транспортен министър, казва пред БТА, че вече има предложение от българска страна към Турция за публично-частно партньорство, т.е. турските компании не искат просто да построят пътя и да си тръгнат, а да участват дългосрочно.

Но кой български орган е отправил това предложение и кога? Защо научаваме първо от турска страна? Всичко води към проведената преди това среща Радев–Ердоган на 6 юли. И все пак не намирам публичен документ. Изглежда, че Уралоглу знае отговора на този въпрос, но не и българските граждани.

Опасността при концесията не е, че чуждата държава автоматично става собственик на българската земя. Опасността е кой получава дългосрочния КОНТРОЛ върху стратегическа инфраструктура, ДОСТЪПА, ПРИХОДИТЕ и РАЗВИТИЕТО на територията.

Пътят не е просто асфалт.

Магистралата определя къде ще се движат хората, стоките и капиталът. Около нея възникват индустриални зони, складове, логистични центрове, бензиностанции, туристически комплекси и нови населени места.

Най-големият риск е стратегическият, а не просто финансовият. Ако един частен чуждестранен оператор получи дългосрочни права върху ключов транспортен коридор:

Румъния → Варна → Бургас → Турция

той вече не контролира просто един път, а участва в контрола върху транспортния поток между Черно море и Турция, а потенциално и върху връзките между Румъния, България и Турция.

Това има значение за търговията, пристанищата, логистиката, военната мобилност, доставките, енергетиката, туризма и регионалното развитие.

Ако след 20–30 години България реши, че този транспортен коридор трябва да се използва по друг начин, няма да може толкова лесно, защото ще трябва да се съобразява с договора, компенсациите, финансовия модел и правата на концесионера.

С една дума – ЛОШО написаната концесия може да ограничи държавата за десетилетия.

Следете развитието на този бъдещ договор, защото стратегическите пътища не са просто инвестиционен актив. Те са част от националната сигурност и суверенитета.

Точките в този договор трябва да са написани ясно:

За колко години?

Кой ще събира приходите?

Кой определя таксите?

Кой носи разходите?

Кой контролира поддръжката?

Как държавата може да прекрати договора?

Какво става при война или извънредно положение?

Затова ще отбележа и една особена причина за внимание: председателят на АПИ Александър Тодоров сам е заявил през юни 2026 г., че България няма опит с концесиите и публично-частните партньорства.

За съжаление...