А знаете ли как Богородица избрала мястото си във Варна?

 

Ekaterina Moneva е във Варна, България.

А знаете ли как Богородица избрала мястото си във Варна?

Има истории, които звучат като приказки, но времето не успява да ги забрави. Една такава история започва в местността Аязмото край Варна, където, според старо църковно предание, някога имало древен български манастир. Сред клоните на един стар бряст неизвестен българин открил икона на Света Богородица. Иконата сякаш висяла във въздуха, не се крепяла на клоните, нито имало обяснение как е попаднала там.

Хората решили да я свалят и да я занесат във Варна.

Натоварили я на каруцата на един турчин и подкарали воловете. Само че те не помръднали.

Опитали с каруцата на един грък и отново същото.

Тогава се появил един млад българин. Качили иконата на неговата кола и воловете потеглили, а хората приели това за знак.

Решили, че където спрат воловете, там трябва да бъде мястото на Богородица. И те спрели във Варна.

Там, където днес се намира старинният храм „Успение Богородично“ на ул. „Хан Крум“ 19, храмът, който варненци наричат „Малката Богородица“.

Но преданието не свършва дотук. Иконата била поставена в храма. А на следващата сутрин я намерили на друго място. Върнали я. На следващия ден отново я открили преместена. Това се повторило няколко пъти, докато варненци не решили просто да я оставят там, където, както вярвали, я отвежда Божието провидение.

И така тази стара легенда разказва как Богородица сама избрала мястото, на което да остане.

А храмът, издигнат в началото на XVII век, пази тази история вече повече от четири столетия. Историческите сведения сочат 1602 г. като време на изграждането му, а в него и днес се съхраняват ценни старинни икони, сред които образ, датиран от специалисти към XIII век.

Има и още една любопитна подробност. Повечето ликове на светците в храма гледат на юг, а не на запад, нещо необичайно спрямо църковната традиция. Според преданието причината е именно Богородичната икона. Когато тя била поставена на източната страна, на следващата сутрин я намерили на север. След като това се повторило, миряните решили да не я връщат повече.

И така, вместо да променят мястото на иконата, оставили на нея да „покаже“ своето място.

Дали иконата наистина се е движела сама, историята не може да го докаже, но сякаш преди векове една икона е намерила своя град, градът своята покровителка.

Източници: Варненска и Великопреславска света митрополия; Туристически портал на Община Варна; БНР – Радио Варна, снимка Интернет

Стран_ничка