Майкъл Нютон - "Пътят на душите" НАПРЕДНАЛАТА ДУША / част 15

 

Хората, които притежават души, които са и стари и много напреднали, са рядкост. Въпреки че не съм имал възможността да върна назад много Сини от Ниво V, те винаги ме стимулират да работя с тях заради тяхното разбиране и простиращо се надалеч духовно съзнание. Истината е, че човек, чиято зрелост е пълна, не търси терапевт, работещ с регресия, за да разреши конфликти в планирането на живота. В повечето случаи душите от Ниво V са тук като превъплътени водачи. Преодолели фундаменталните проблеми, с които повечето от нас се борят ежедневно, напредналите души се интересуват повече от това да правят малки подобрения в определе­ни задачи.
Можем да ги разпознаем, когато се изявяват като обществени фигури, такива като Майка Тереза; по-ха­рактерно за напредналите души обаче е да вършат сво­ите добри дела тихо и скромно. Без да проявяват само­доволство, тяхната изява се заключава в това да подоб­рят живота на други хора. Те не се концентрират толкова върху институционни проблеми, колкото върху подчер­таване на индивидуалните човешки ценности. Въпреки това душите от Ниво V са също така и практични и е много вероятно да ги срещнете да работят в културната сфера, която им позволява да оказват влияние върху хората и събитията.
Питали са ме дали повечето хора, които са чувстви­телни, имат усет за естетичното и са с особено развито дясно полукълбо на мозъка, имат напреднали души, тъй като индивиди с такива характеристики често се оказват несъгласни с неправдите на един несъвършен свят. Не намирам никаква взаимна зависимост тук. Да бъдеш емоционален, да оценяваш красотата или да имаш екстрасензорни възприятия - включително и талант на лечи­тел - не означава задължително, че си напреднала душа.
Белегът за напреднал дух е човек, който проявява търпимост към обществото и изключителни умения да се справя с нещата. Най-забележителна е тяхната неве­роятна проницателност. Това не означава, че животът не е подготвил кармични капани за тях, защото в противен случай душите от Ниво V изобщо нямаше да са тук. Те могат да бъдат срещнати във всички професии, но често имат занимания, които са свързани с това да помагат или да се борят срещу социалната несправедливост по някакъв начин. Напредналите души излъчват спокойст­вие, любезност и разбиране към другите. Без да са мо­тивирани от личен интерес, те могат да пренебрегнат собствените си физически нужди и да живеят бедно.
Индивидът, който съм избрал да представи душа на Ниво V, е жена в средата на 30-те, която работи със сложна медицинска апаратура и се е специализирала в злоупотребите с лекарствени средства. Бях представен на тази жена от един колега, който ми разказа за нейните умения да ръководи възстановяването на наркомани и подобряване на състоянието на самосъзнание им.
При нашата първа среща бях поразен от спокойст­вието, излъчвано от тази жена, която беше заобиколена на своето работно място от най-различни спешни случаи. Тя беше висока и изключително слаба, с огнено­червена коса, която се беше разпиляла на всички страни. Въпреки че беше сърдечна и приятелски настроена, у нея имаше някаква непроницаемост. Нейните ясни, сияйни сиви очи бяха на човек, който вижда и най-дребните неща, незабелязани от обикновения индивид. Имах чувството, че по-скоро гледа вътре в мен, отколкото самия мен.
Колегата ми предложи тримата да отидем да обяд­ваме, защото тази жена се интересувала от моите из­следвания на духовния свят. Тя ми каза, че никога не е подлагана на хипнотична регресия, но по време на соб­ствените си медитации имала чувството за дълга духов­на генеалогия. Тя смяташе, че нашата среща не е случай­но явление по собствената й пътека на обучение и се разбрахме да изследвам духовното й познание. Няколко седмици по-късно тя дойде в кабинета ми. Очевидно тази жена не изпитваше непреодолимо желание за дълга хронология на историята на предишните й животи. Ре­ших да очертаем набързо най-ранните й животи на Зе­мята, за да ги използваме като трамплин за спомените на свръхсъзнанието. Тя бързо навлезе в дълбок транс и осъществи незабавен контакт със своето вътрешно Аз,
Почти веднага открих зашеметяващата поредица от прераждания на тази жена, започващи още от зората на човешкия живот на Земята. Докосвайки се до най-ран­ните й спомени, стигнах до заключението, че първите й животи са били в началото на последния междуледников период на затопляне, който е настъпил преди 130 000 до 70000 г., преди на планетата да настъпи последният Ледников период. Пациентката ми описа, че по време на по-топлия климат на средния период на Палеолита от историята на Земята е живяла във влажните, субтропически савани близо до скотовъдни и земеделски области. Тя каза, че по-късно, преди около 50000 г., когато конти­ненталните ледени полета отново са променили климата на Земята, е живяла в пещери и е търпяла жесток студ.
Прескачайки бързо през големи отрязъци от време, открих, че нейният физически облик се променяше от леко прегърбена към по-изправена стойка. Докато се предвижвахме напред във времето и тя ми говореше, я накарах да погледне във вирове с вода и да почувства тялото си. С течение на хиляди години в различните тела нейното скосено чело се разширяваше към темето. Из­пъкналите ивици над очната кухина ставаха по-малко изразени, а космената покривка на тялото и масивните челюсти изчезваха. От многото й животи и като мъж, и като жена получих достатъчно информация за ареалите, използването на огъня, за сечивата, дрехите, храната и ритуалите на племето, която ми послужи за груба антропологическа датировка.
Палеонтолозите са изчислили, че Ното sapiens -маймуноподобният прародител на днешните човешки същества - се е появил най-малко преди 1,7 милиона години. Дали душите са започнали да се прераждат на Земята от толкова отдавна, използвайки телата на тези примитивни двуноги, които наричаме хуманоиди? Ня­колко от моите напреднали пациенти твърдят, че силно напредналите души, специализирали се в издирването на подходящи гостоприемници за младите души, са изчислили живота на Земята за над един милион години. Моето впечатление е, че още преди около 200 000 години тези проучващи души са решили, че мозъчната кухина и тесният ларинкс на ранния хуманоид са неподходящи за развитие на душата.
Древните Ното sapiens, които наричаме човешки същества, са се появили преди няколко стотици хиляди години. За последните 100 000 години откриваме два ясни белега на духовно съзнание и общуване. Това са погребалните ритуали и обредното изкуство, засвиде­телствани върху издяланите тотеми и скалните рисунки. Няма никакви антропологически доказателства, че тези ритуали са съществували на Земята преди появата на Неандерталците. Накрая душите са ни превърнали в хора, а не обратното.
Един от моите напреднали пациенти отбеляза; "Душите са засявали Земята на различни цикли." Съче­тавайки информацията, събрана от широк кръг от паци­енти, стигнах до идеята, че земните масиви, които поз­наваме днес, са се откъснали от по-ранни континенти, потънали вероятно в резултат на вулканични или маг­нитни катаклизми. Смята се например, че Азорските острови в Атлантическия океан представляват върхове­те на планини от потъналия континент Атлантида. На­истина аз съм имал пациенти, които са казвали, че са живели в древни области на Земята, които аз не мога да идентифицирам със съвременната география.
Затова е възможно душите да са съществували в тела, по-напреднали от това на Лото егесйлз, които са изчезнали преди около четвърт милион години, а вкаме­нените доказателства да са скрити днес от нас поради геоложки промени. Тази хипотеза обаче означава, че физическата еволюция на човека е,протичала ту във възходяща, ту в низходяща посока, което според мен не е много вероятно.
След това моята пациентка ме прехвърли в живот в Африка от около преди 9000 години, който според нея е бил важен момент в нейното напредване. Това е бил последният живот, който тя е прекарала заедно със своя водач Кумара. Самата Кумара била напреднала душа по време на този живот, която давала съвети на един вели­кодушен племенен вожд като негова влиятелна съпруга. Без да съм съвсем сигурен, определям местоположение­то на тяхната земя като планинските области на Етиопия. Очевидно моята пациентка познава Кумара от няколко по-ранни живота, обхващащи хиляди години по време на последните прераждания на Кумара на Земята. Тяхната връзка под човешки облик приключва със смъртта на пациентката ми, която спасява живота на Кумара в една лодка, като се хвърля пред вражеско копие.
Изпълнена с любов, Кумара продължава да се явява пред тази пациентка под образа на едра жена, с кожа като полиран махагон и разрешена бяла коса, с украшение от пера на главата. Тя на практика е гола, с изключение на една лента от животинска кожа около широката й талия. На врата на Кумара виси блестящ грозд от разноцветни камъни, който тя понякога полюлява до ухото на паци­ентката ми, за да привлече вниманието й по време на среднощните й сънища.
Техниката на преподаване на Курама е да използва ярки символистични спомени от предишни уроци, вече научени в предишни животи. Старите решения на проб­лемите се съчетават с нови хипотетични избори под формата на метафорични картинни пъзели. Чрез тези средства по време на медитация и сън Кумара проверява значителния запас от знания на своята ученичка.
Хвърлих поглед на часовника си. Нямаше повече време за натрупване на първична информация, ако исках да изследвам отвъдните преживявания на тази жена. Бързо я поставих в състояние на свръхсъзнание, предчувствайки някои интересни духовни разкрития. Тя ня­маше да ме разочарова.

Случай 23

Д-р Н: Какво е духовното ти име?
П: Теси.
Д-р Н: И след живота си в Африка твоят духовен водач запази името Кумара?
П: За мен - да,
Д-р Н: Как изглеждаш в духовния свят?
П: Ярка частица светлина.
Д-р Н: Какъв точно е цветът на твоята енергия?
П: Небесносин.
Д-р Н: В твоята светлина има ли частици и от друг цвят?
П: (пауза) Малко златисто... не много.
Д-р Н: А цветът на енергията на Кумара?
П: Той е виолетов.
Д-р Н: По какъв начин светлината и цветът показват качеството на духовните постижения на душата?
П: Интензивността на умствената енергия се увели­чава с по-тъмните нюанси на светлината.
Д-р Н: Откъде произлиза най-високата интензив­ност на разумната светлинна енергия?
П: Познанието, чрез което енергията на по-тъмната светлина се простира до нас, идва от източника. Нашата светлина е свързана с източника.
Д-р Н: Когато казваш източник - Бог ли имаш предвид?
П: Тази дума се използва неправилно.
Д-р Н: Защо?
П: Има прекалено много персонализиране, което омаловажава същността на източника.
Д-р Н: Защо е погрешно да го наричаме така?
П: Тази дума позволява източникът да се превърне в нещо... човешко, въпреки че всички сме част от неговата цялост.
Д-р Н: Теси, докато говорим за други аспекти от живота на душата и за духовния свят, искам да мислиш за източника. По-късно ще те попитам от­ново за тази цялост. Сега, нека да се върнем към енергийните прояви на душите. Защо духовете имат две черни блестящи кухини за очи, когато не се показват в човешкия си облик? Навява ми мисълта за призраци.
П: (смее се и е по-спокойна) Така са се появили на Земята легендите за призраци - от тези спомени. Нашата енергийна маса не е еднородна. Очите, за които говориш, показват по-концентрирана плът­ност на мисълта.
Д-р Н: Добре, ако в края на краищата митовете за призраци не са толкова фантастични, тогава тези черни очни вдлъбнатини трябва да са полезни удъл­жения на тяхната енергия.
П: Това е нещо повече от очи... това са прозорци към старите тела... и всички физически продълже­ния на някогашни личности. Тази чернота е... кон­центрация на нашето присъствие. Ние общуваме ка­то абсорбираме енергийното присъствие на другия.
Д-р Н: Когато се завръщаш в духовния свят, имаш ли енергиен контакт с други души, които приличат на призраци?
П: Да, а външният вид е въпрос на лично предпочи­тание. Разбира се, около мен винаги има множество мисловни вълни - смесващи се с моята завръщаща се енергия, но аз избягвам многото контакти.
Д-р Н: Защо?
П: Не ми е нужно да се привързвам към някого тук. За известно време ще бъда сама, за да размишлявам и преценявам всички грешки от последното ми пре­раждане преди да говоря с Кумара.
Забележка: Такова изявление е типично за напред­налите души, завръщащи се в духовния свят, и по-рано беше споменато в Случай 9. Тази душа обаче е толкова напреднала, че ще има какво да обсъди със своя водач много по-късно, и то по нейна молба.
Д-р Н: Може би трябва да поговорим малко за по-старите души. Кумара продължава ли да се пре­ражда на Земята?
П: Не.
Д-р Н: Познаваш ли други като Кумара, които са били тук през ранните епохи на Земята и които вече не се връщат?
П: (предпазливо) Малко... да... мнозина са дошли на Земята по-рано и са си тръгнали преди да дойда аз.
Д-р Н: Някой останал ли е?
П: Какво имаш предвид?
Д-р Н: Напреднали души, които продължават да се връщат към живот на Земята, въпреки че могат да останат в духовния свят.
П: А, искаш да кажеш Мъдреците?
Д-р Н: Да, Мъдреците - разкажи ми за тях. (Това е нов термин за мен, но с напредналите души аз често се преструвам, че знам повече, отколкото е в действителност, за да извлека информация.)
П: (с възхищение) Те са истинските пазачи на Земя­та, разбираш нали... трябва да са тук и да наблюда­ват какво става.
Д-р Н: Като силно развити души, които продължа­ват да се прераждат?
П: Да.
Д-р Н: Мъдреците не се ли уморяват от продължи­телния си престой на Земята?
П: Те са избрали да останат и да помагат на хората пряко, защото са се посветили на Земята.
Д-р Н: Къде са тези Мъдреци?
П: (замислено) Те водят прост живот. За пръв път се запознах с някои от тях преди хиляди години. Днес е трудно да ги видиш... те не обичат много големите градове.
Д-р Н: Много ли са?
П: Не, живеят в малки общности или на открито... в пустините и планините... в прости жилища. Освен това скитат...
Д-р Н: Как можеш да ги разпознаеш?
П: (въздъхва) Повечето хора не могат. В по-стари времена са били известни като оракули на истината.
Д-р Н: Знам, че звучи прагматично, но няма ли тези стари, високо развити души да бъдат по-полезни в помощта си за човечеството като заемат постове на световни водачи, вместо да бъдат отшелници?
П: Кой казва, че са отшелници? Те предпочитат да са с обикновените хора, които са най-засегнати от раздвижванията и сътресенията.
Д-р Н: Какво е усещането, когато срещнеш Мъдрец на Земята?
П: А... усещаш едно особено присъствие. Тяхната способност да разбират и съветът, който ти дават, са толкова мъдри. Те наистина живеят скромно. Материалните неща не означават нищо за тях.
Д-р Н: Ти проявяваш ли интерес към такъв вид служба, Теси?
П: Хммм... не, те са светци. Ще посрещна с радост мига, когато ще мога да спра да се прераждам.
Д-р Н: Може би думата Мъдрец може да се използва и за души като Кумара или дори за същества, към които тя се обръща за знания?
П: (пауза) Не, те са различни... те са над Мъдреците. Наричаме ги Старците.
Забележка: Бих поставил тези същества над Ниво VI.
Д-р Н: Има ли много Старци, които работят с души на нивото на Кумара и над него?
П: Не мисля... в сравнение с останалите от нас... но ние чувстваме тяхното влияние.
Д-р Н: Какво чувстваш в тяхно присъствие?
П: (замислено) ... Концентрирано излъчване на просветеност... и напътствие..
Д-р Н: Могат ли Старците да бъдат въплъщение на самия източник?
П: Не бих могла да кажа, но мисля, че не са. Би трябвало да са близо до източника. Старците пред­ставляват най-чистите елементи на мисълта... учас­тват в планирането и подреждането на... материите.
Д-р Н: Би ли могла да ми разясниш малко по-добре какво имаш предвид като казваш, че тези високо­поставени души са близо до източника?
П: (неопределено) Само че би трябвало да са в най-голяма близост.
Д-р Н: Кумара говорила ли ти е някога за тези същества, които й помагат?
П: На мен - съвсем малко. Тя се стреми да стане една от тях, като всички нас.
Д-р Н: Тя доближава ли се до Старците по знания?
П: (неясно) Тя... се приближава, както аз се прибли­жавам към нея. Това е бавна асимилация с източни­ка, защото ние не сме завършени.
След като задълженията на напредналата душа като водач бъдат напълно установени, на тези същества им се налага да се справят с две задачи. Освен да приключат собствената си недовършена работа, свързана с продължаващите (макар и по-редки) прераждания, те трябва и да помагат на други, докато са в безплътно състояние. Теси ми разказва за този аспект от нейния живот като душа.
Д-р Н: Какво обикновено правиш, след като се върнеш в духовния свят и излезеш от самоналожената си изолация?
П: Присъединявам се към членовете на моята ком­пания.
Д-р Н: Колко души има в твоята компания?
П: Девет.
Д-р Н: (прескачам на следващия извод доста бързо) О, значи вие десетте сте група от души под водачес­твото на Кумара?
П: Не, те са моя отговорност.
Д-р Н: Тогава тези същества са ученици, на които ти преподаваш?
П: Хммм... би могло да се каже...
Д-р Н: И всички те са в една група (грозд), която, предполагам, е твоята компания?
П: Не, моята компания е съставена от две различни групи.
Д-р Н: Защо е така?
П: Те са в... различни прогресии (нива).
Д-р Н: И въпреки това ти си духовният учител на всичките девет?
П: Предпочитам да се наричам наблюдател. Трима от моята компания също са наблюдатели.
Д-р Н: Добре, кои са останалите шест?
П: (сухо) Хора, които не наблюдават.
Д-р Н: Бих искал да изясним това като използваш мои термини, Теси. Ако ти си старши-наблюдател, трима от твоята компания би трябвало да са това, което наричам младши-водачи?
П: Да, но думите старши и младши - те ни предс­тавят като авторитарни, а ние не сме такива!
Д-р Н: Намерението ми не е да обозначавам ранга. Просто така по-лесно определям степента на отго­ворност. Приеми думата старши в смисъл на нап­реднал учител. Бих нарекъл Кумара учител-експерт или вероятно научен ръководител.
П: (свива рамене) Така става, предполагам, докол­кото ръководител не означава диктатор.
Д-р Н: Не означава. Сега, Теси, прехвърли ума си на място, откъдето можеш да виждаш енергийните цветове на всички от твоята компания. Как изглеж­дат шестте души, които не са наблюдатели?
П: (усмихва се) Мръсни снежни топки!
Д-р Н: Ако те са бели на цвят, какво ще кажеш за останалите?
П: (пауза) Ами... трима са по-скоро жълтеникави.
Д-р Н: Липсва още един. Какъв е деветият член?
П: Това е Анрас. Той се справя доста добре.
Д-р Н: Опиши ми неговия енергиен цвят.
П: Той... става синкав... прекрасен наблюдател... скоро ще ме напусне...
Д-р Н: Нека да отидем в противоположния край на компанията ти. За кой член си най-загрижена и защо?
П: Оджанауин. От много прераждания се е убедила, че любовта и доверието носят само болка, (размиш­лява) Тя има хубави качества, които искам да й помогна да изяви, но това отношение я задържа.
Д-р Н: Оджанауин по-бавно ли се развива от оста­налите?
П: (протестира) Не ме разбирай погрешно, аз се гордея с нейните усилия. Тя притежава голяма чувствителност и цялостност, които харесвам. Тя просто се нуждае повече от моето внимание.
Д-р Н: Като наблюдател-учител кое качество, при­добито от Анрас, искаш да видиш в Оджанауин?
П: (без да се колебае) Приспособимост към промяна.
Д-р Н: Любопитен съм дали деветте члена на твоята компания напредват под твоето ръководство по един и същ начин.
П: Това е абсолютно невъзможно.
Д-р Н: Защо?
П: Защото има разлики в характера и целостността.
Д-р Н: Добре, ако скоростта на обучаемост е раз­лична при отделните души поради характера и це­лостността, как се покрива това с умствените спо­собности на човешкия мозък, избран от дадена душа?
П: Не се покрива. Аз говоря за мотивация. В хода на нашето разширяване на Земята ние използваме най-различни варианти на физически мозък. Всяка душа обаче е задвижвана от своята цялостност.
Д-р Н: Това ли имаше предвид като казваше, че душата притежава характер?
П: Да, и силата на желанието е част от характера.
Д-р Н: Ако характерът е самоличността на душата, каква е ролята на желанието?
П: Стремежът да изпъкне е заложен у всяка душа, но може да се мени между преражданията.
Д-р Н: И как се нагажда целостността на душата към това? 
П: Разширяването на желанието. Целостността е желанието да бъдеш честен по отношение на Аза и мотивите до такава степен, че пълното осъзнаване на пътя до източника става възможно.
Д-р Н: Ако всички основни разумни енергии са едни и същи, защото душите се различават по своя харак­тер и цялостност?
П: Защото техните преживявания във физическия живот ги променят и това е умишлено. Чрез тази промяна към колективния разум на всяка душа се добавят нови съставни части.
Д-р Н: И това е целта на прераждането на Земята?
П: Да, прераждането е важно средство. Някои души са тласкани да разширяват и реализират своя потенциал повече от други, но накрая всички ние ще го постигнем. Това, че сме в много физически тела и в различна обстановка, разширява природата на на­шето истинско Аз.
Д-р Н: И този вид самоактуализация на самолич­ността на душата е целта на живота в нашия свят? П: Във всеки свят.
Д-р Н: Добре, щом всяка душа се занимава с Аза, това не обяснява ли защо имаме свят от егоцентрични хора?
П: Не, не обясняваш правилно нещата. Осъществя­ването не е култивиране на Аза за егоистични цели, а възможност за интегриране с другите в живота. Това също свидетелства за характер и цялостност. Това е етично поведение.
Д-р Н: Оджанауин по-нечестна ли е от Анрас?
П: (пауза) Страхувам се, че е влязла в самозаблуда.
Д-р Н: Чудя се как можеш да работиш ефективно като духовен водач на деветимата членове от твоята компания и да продължаваш да се прераждаш на Земята, за да завършиш собствените си уроци?
П: Преди се отразяваше на концентрацията ми до известна степен, но сега нямам проблеми.
Д-р Н: Трябва ли да разделяш духовната си енергия, за да правиш това?
П: Да, тази способност (на душите) дава възмож­ност да се вършат и двете неща. Това, че съм на Земята, ми позволява да подпомагам пряко някой член от моята компания и в същото време да помагам на самата себе си.
Д-р Н: Не ми е лесно да си представя, че душите могат да се разделят.
П: Не е много правилно да използваш израза разде­лям. Всяка част от нас остава едно цяло. Просто казвам, че в началото е нужно малко време, за да свикнеш, тъй като по едно и също време управляваш повече от една програми.
Д-р Н: Значи твоята ефективност като учител не намалява от това, че вършиш множество дейности?
П: Ни най-малко.
Д-р Н: Върху кое обучение наблягаш повече – когато си на Земята с твоето човешко тяло или когато си в духовния свят като свободно същество?
П: Това са две различни среди. Моето обучение е разнообразно, но не по-малко ефективно.
Д-р Н: Но твоят подход към член на компанията били бил различен в зависимост от средата?
П: Да.
Д-р Н: Би ли казала, че духовният свят е основният център за обучение?
П: Това е центърът за преценка и анализ, но освен това душите си почиват.
Д-р Н: Когато учениците ти живеят на Земята, знаят ли, че ти си техният водач и че си винаги с тях?
П: (смее се) Някои - да, други - не, но всички усещат влиянието ми в един или друг момент.
Д-р Н: Теси, точно сега ти си на Земята с мен като жена. Можеш ли да установиш контакт с членовете на твоята компания?
П: Казах ти, да.
Д-р Н: Това, за което намеквам, е - не е ли трудно преподаването чрез примери, когато земните ти визити вече не са толкова чести?
П: Ако идвах прекалено често и работех пряко с тях, както едно човешко същество с друго, щях да се намеся в тяхното естествено развитие.
Д-р Н: Същите резерви към намесата ли имаш и като учител, действащ от духовния свят в невъплътено състояние?
П: Да... въпреки че техниките са различни.
Д-р Н: За мисловен контакт?
П: Да.
Д-р Н: Бих искал да науча повече за способността на духовните учители да установяват контакт със своите ученици. Какво точно правиш от духовния свят, за да успокоиш или посъветваш някой от де­ветте члена на компанията, който е на Земята? П: (не отговаря)
Д-р Н: (убеждавам я) Разбираш ли какво те питам? Как внушаваш разни идеи? П: (накрая) Не съм в състояние да ти кажа.
Забележка: Подозирам, че има блокиране, но не мога да недоволствам. Досега Теси и нейният водач свободно ми предоставяха информация. Решавам да прекратя сеанса за момент, за да се обърна директно към Кумара. Това е реч, която съм изнасял и преди.
Д-р Н: Кумара, разреши ми да те убедя посредством Теси. Моята работа тук е за добро. Като задавам въпроси на твоята ученичка, бих искал да обогатя познанията си за лечение и да доближа хората до висшата съзидателна сила, заложена във всеки от тях. Моята по-голяма мисия е да се преборя със страха от смъртта като предложа на хората разби­ране за природата на техните души и техния духовен дом. Ще ми помогнеш ли в това усилие?
П: (Теси ми отговаря със странен глас.) Ние знаем кой си.
Д-р Н: Тогава ще ми помогнете ли и двете?
П: Ще говорим с теб... по наше усмотрение.
Забележка: Това ми показва, че ако с някой досаден въпрос прекрача извън неопределените граници на тези двама водачи, на него няма да бъде отговорено.
Д-р Н: Добре, Теси, като отброя до три, ще се почувстваш по-спокойна да говориш с мен за това как функционират душите като водачи. Започни ка­то ми кажеш по какъв начин даден член на компа­нията, който е на Земята, може да изпрати сигнал и да привлече вниманието ти. Едно, две, три! (Щрак­вам с пръсти за допълнителен ефект.)
П: (след дълга пауза) Първо те трябва да успокоят ума си и да откъснат вниманието си от непосредс­твено заобикалящата ги среда.
Д-р Н: Как могат да направят това?
П: Чрез тишина... навлизайки навътре... за да се свържат с вътрешния си глас.
Д-р Н: Така ли се моли за духовна помощ?
П: Да, поне при мен е така. Те трябва да се разпрос­трат върху вътрешното си съзнание, за да ме анга­жират с една основна мисъл.
Д-р Н: Да мислят за теб или върху конкретния проблем, който ги притеснява?
П: Те трябва да се откъснат от това, което ги при­теснява, за да станат възприемчиви към мен. Това е трудно, когато са неспокойни.
Д-р Н: Приблизително еднакви способности да дос­тигнат до теб за помощ ли имат всичките девет члена на компанията?
П: Не.
Д-р Н: Може би Оджанауин има най-много проблеми?
П: Ммм, тя е една от тях...
Д-р Н: Защо?
П: За мен е лесно да приемам сигнали. По-трудно е за хората на Земята. Енергията на насочената мисъл трябва да преодолее човешките емоции.
Д-р Н: В рамките на духовния свят, как улавяш съобщенията точно на твоята компания измежду билионите души, които изпращат сигнали за помощ на други водачи?
П: Долавям го на момента. Всички наблюдатели го правят, защото хората изпращат свой собствен мо­дел мисли, индивидуален за всеки един.
Д-р Н; Като някакъв вибрационен код в поле от мисловни частици?
П: (смеейки се) Мисля, че енергийния модел може да се опише по този начин.
Д-р Н: Окей, тогава как достигаш обратно до някой, който се нуждае от напътствие?
П: (ухилва се) Като нашепвам отговорите в ухото му!
Д-р Н: (весело) Това ли прави приятелски настрое­ният дух с обезпокоения ум на Земята?
П: Зависи...
Д-р Н: От какво? Да не би учителите-духове да са безразлични към ежедневните проблеми на хората?
П: Не сме безразлични, в противен случай нямаше да общуваме. Ние преценяваме всяка ситуация. Знаем, че животът е преходен. Ние сме по-... безпристрастни, защото без човешките тела не сме обременени от непосредствеността на човешките емоции.
Д-р Н: Но когато ситуацията наистина изисква духовно напътствие, какво правите?
П: (сериозно) Като наблюдатели в тишината, ние оценяваме степента на.., турбулентност... от зараж­дането на обезпокоителната мисъл. След това вни­мателно се сливаме с нея и докосваме ума.
Д-р Н: Моля те обясни ми по-нататък този процес на свързване.
П: (пауза) Това е въздушна струя от мисли, изпра­щана от някой в беда.Обикновено тя е по-скоро бурна, отколкото плавна. В началото бях неумела и все още не притежавам умението на Кумара. Човек трябва да стане проницателен... да изчака най-доб­рата възприемчивост.
Д-р Н: Как може един наблюдател да е непохватен, след като има хиляди години натрупан опит?
П: Комуникаторите не са едни и същи. Наблюдате­лите също имат различни способности. Ако някой от моята компания е в криза - физически наранен, тъжен, нетърпелив, обиден - той излъчва огромни количества неконтролирана отрицателна енергия, която привлича вниманието ми, но изтощава него. Това е предизвикателството за наблюдателя - да знае кога и как да комуникира. Когато хората искат незабавно да се успокоят, може да се окажат в неподходящо за размисъл настроение.
Д-р Н: Добре, що се отнася до способности, можеш ли да ми кажеш в какво се състоеше непохватността ти като неопитен водач?
П: Исках прекалено бързо да се втурвам да помагам без да координирам моделите на мисълта, за които говорихме. Хората могат да се вцепенят. Когато например са изпаднали в дълбока скръб, не се свър­зваш с тях. Когато вниманието е отвлечено и мис­ловната енергия е изцяло разсеяна, ти нямаш дос­тъп до ума, в който цари хаос.
Д-р Н: След повик за помощ от твоя страна, деветте члена на твоята компания долавят ли в умовете си инструкциите ти?
П: От наблюдателите не се изисква да се натрапват. Това е по-скоро... деликатно свързване. Аз внуша­вам идеи - които те възприемат като вдъхновение -опитвам се да им дам покой.
Д-р Н: С какъв проблем най-често се сблъскваш при общуването си с хората на Земята?
П: Със страха.
Д-р Н: Ще обясниш ли по-подробно?
П: Трябва да внимавам да не разглезя хората си като правя живота им прекалено лесен... да ги накарам да проумеят повечето от трудностите си без да се хвърлят направо в тях. Те страдат много повече, ако наблюдателят настъпва прекалено бързо, без да ги е подготвил... Кумара е експерт в това...
Д-р Н: В края на краищата тя отговаря ли за теб и твоята компания?
П: Е да, ние всички сме под нейното влияние.
Д-р Н: Виждала ли си някога тук някой от твоите собствени равнопоставени членове? Говоря за ко­леги на твоето ниво на знания, с които можеш да обсъждаш преподавателските методи.
П: О, искаш да кажеш с тези, с които съм израствала тук?
Д-р Н: Да.
П: Да... по-конкретно трима.
Д-р Н: И те също ли водят компании-групи?
П: Да.
Д-р Н: Тези по-напреднали души за същия брой души като теб ли отговарят?
П: Ъъ... да, освен Ва-роо. Неговата компания е двой­но по-голяма от моята. Той е добър. Към неговия работен товар беше добавена още една компания.
Д-р Н: При колко висши същества ходите за съвет и напътствие ти и твоите приятели, които сте лиде­ри на компании?
П: При едно. Всички ходим при Кумара, за да обме­няме наблюдения и да търсим начини за подобрение.
Д-р Н: Колко души като теб и Ва-роо надзирава Кумара?
П: О... не бих могла да знам...
Д-р Н: Опитай се да прецениш приблизителния им брой.
П: (след известен размисъл) Най-малко петдесет, вероятно повече.
По-нататъшните запитвания за духовните дейности на Кумара останаха без отговор, затова се насочих към обучението на Теси по сътворяване. Нейните преживя­вания (които предавам в сбита форма) ни отвеждат малко по-напред в сравнение с учебните упражнения, описани от Нентхъм в предишната глава. За читателите с научни интереси искам да подчертая, че когато пациент ми разказва за сътворяване, неговият основен критерий не се базира на земната наука. Ще се опитам да разтъл­кувам по най-добрия начин предоставената ми инфор­мация.
Д-р Н: Учебната програма на душите изглежда дос­та разнообразна, Теси. Искам да се занимаем с друг аспект от твоето обучение. Твоята енергия възползва ли се от свойствата на светлината, топлината и движението при създаването на живот?
П: (учудена) Аа... ти знаеш за това...
Д-р Н: Какво още можеш да ми кажеш?
П: Само че съм запозната с това...
Д-р Н: Не искам да говорим за нещо, което би те притеснило, но ще ти бъда благодарен, ако потвър­диш определени биологични последици, произтича­щи от действията на душите.
П: (колебае се) О... не мисля...
Д-р Н: (питам бързо) Какво си сътворила наскоро, което кара Кумара да се гордее с теб?
П: (без съпротива) Владея добре рибите.
Д-р Н: (Продължавам като съзнателно преувелича­вам, за да я накарам да продължи.) О, значи можеш да създадеш цяла риба чрез мисловната си енергия?
П: (раздразнена) ... Да не би да се шегуваш?
Д-р Н: От къде започваш тогава? П: Със зародишите, разбира се. Мислех, че знаеш...
Д-р Н: Просто проверявам. Кога мислиш, че ще си готова за бозайниците?
П: (не отговаря)
Д-р Н: Виж, Теси, ако се опиташ да ми съдействаш за още няколко минути, обещавам ти да не продъл­жавам по-нататък с въпроси по тази тема. Съгласна ли си?
П: (пауза) Ще видим...
Д-р Н: Добре, за да си изясним първоначално неща­та, кажи ми какво всъщност правиш със своята енергия, за да оформиш живот до етапа на риба.
П: (с неохота) Даваме инструкции на... организми­те... в рамките на заобикалящите ги условия...
Д-р Н: По време на твоето обучение в един свят ли правиш това или в повече?
П: В повече от един. (Без да навлизам в потребности само ще спомена, че тези планети са "земен тип".)
Д-р Н: В каква среда работиш в момента?
П: В океани.
Д-р Н: С основен морски живот като водорасли и планктон? П: Когато започнах.
Д-р Н: Искаш да кажеш преди да си напреднала до рибните зародиши?
П: Да.
Д-р Н: Тогава, когато душите започнат да създават форми на живот, от микроорганизмите ли започват?
П: ... Малки клетки, да, и това е много трудно да се научи.
Д-р Н: Защо?
П: Клетките на живота... ние не можем да използва­ме умело нашата енергия, докато не се научим да я насочваме, така че... да променя молекулите.
Д-р Н: Значи ти всъщност произвеждаш нови хими­чески съединения като смесваш молекули на ос­новните елементи на живота чрез твоя енергиен поток? П: (кимва)
Д-р Н: Можеш ли да бъдеш по-точна?
П: Не, не мога.
Д-р Н: Нека да се опитам да обобщя, и моля те, кажи ми, ако греша. Душа, която наистина умее да създа­ва живот, трябва да може да разделя клетки и да дава инструкции за ДНК и ти правиш това като изпращаш частици енергия в протоплазмата?
П: Трябва да се научим да правим това, да - да го координираме с енергията на Слънцето.
Д-р Н: Защо?
П: Защото всяко слънце оказва различни енергийни последици върху световете около него.
Д-р Н: Тогава защо е нужно да се намесваш в онова, което Слънцето би направило на дадена планета по естествен път чрез собствената си енергия?
П: Това не е намеса. Ние изследваме новите структури... мутациите... за да наблюдаваме и да преценим кое е използваемо. Ние подреждаме ма­териите така, че да бъдат използвани най-ефективно от различните слънца.
Д-р Н: Когато на една планета възникне някакъв вид живот, условията на околната среда за селекция и адаптиране естествени ли са или разумни души-умове се намесват в това, което става?
П: (уклончиво) Обикновено на планета, пригодна за живот, има души, които наблюдават и каквото и да правим ние, то е естествено.
Д-р Н: Как могат душите да наблюдават и да влияят върху биологичните свойства на растежа, продъл­жаващ милиони години в един първичен свят?
П: За нас времето не се измерва в земни години. Използваме го, за да съгласуваме нашите експери­менти.
Д-р Н: Ти лично създаваш ли слънца в нашата Вселена?
П: Цяло слънце? О, не, това е над моите способнос­ти... и изисква енергиите на много души. Аз творя само в малки мащаби.
Д-р Н: Какво можеш да генерираш?
П: Ла... малки купчини високо концентрирана мате­рия... затоплена.
Д-р Н: Но на какво прилича работата ти, след като я завършиш?
П: На малки слънчеви системи.
Д-р Н: Твоите миниатюрни слънца и планети с размера на скалите, сградите, луната ли са - за какво изобщо говорим?
П: (смее се) Моите слънца са колкото баскетболни топки, а планетите... като топчета за игра... това е най-доброто, което мога да направя.
Д-р Н: Защо ги правиш в малки размери?
П: Упражнявам се, за да мога да направя и по-голе­ми слънца. След достатъчно сгъстяване атомите експлоадират и се кондензират, но аз не мога да направя сама нищо наистина голямо.
Д-р Н: Какво искаш да кажеш?
П: Ние трябва да се научим да работим заедно, да комбинираме енергиите си, за да получим най-доб­ри резултати.
Д-р Н: Кой осъществява термоядрените експлозии в естествен размер, които създават физическите вселени и самия Космос?
П: Източникът... концентрираната енергия на Стар­ците.
Д-р Н: О, значи източникът получава помощ?
П: Така мисля...
Д-р Н: Защо твоята енергия се стреми да създава вселенска материя и по-сложен живот, след като Кумара и съществата над нея вече са опитни в това?
П: От нас се очаква да се присъединим към тях, точно както те искат да обединят своята висша енергия с тази на Старците.
Въпросите за сътворението винаги водят до проблема за Първопричината. Дали екслоадирането на междузвезд­ната маса, довело до раждането на нашите звезди и пла­нети, е случайно явление в природата, или е планирано от някаква разумна сила? Когато слушам пациенти като Те-си, се питам защо душите ще участват във верижните реакции на енергийната материя с модели в малки разме­ри, ако не възнамеряват да създадат по-големи небесни тела. Не съм имал пациенти от Ниво VI и от следващите нива, които да приведат факти за това как биха могли да придвижат по-нататък силите на сътворението. Би могло да се приеме, че ако душите наистина се усъвършенстват, то от съществата на това ниво би могло да се очаква да участват в подобряването на планетите и в развиването на форми на живот, податливи към по-висока степен на разум, които да са подходящи за използване от душите.
Докато обмислях защо далеч несъвършените души имат нещо общо със сътворението изобщо, стигнах до следния извод: на всички души е дадена възможност да участват в развитието на по-нисшите форми на разумен живот, с цел да напреднат самите те. Този принцип може да обясни и защо душите се прераждат под физически облик. Теси ме наведе на мисълта, че висшият разум, който тя нарича източник, се състои от съюз на създа­тели (Старците), които съединяват своята енергия, за да създават Вселени. Тази мисъл ми е предавана по различ­ни начини от други пациенти, когато описват съчетаната енергия на стари души, които вече не се прераждат.
Тази концепция не е нова. Идеята, че не съществува един-единствен Бог, е философията на сектата Джайна в Индия. Привържениците на джайнизма вярват, че абсо­лютно съвършените души, наричани Сидха, са група от вселенски създатели. Тези души са напълно освободени от по-нататъшни превъплъщения. Под тях са душите на Архатите - напреднали просветители, които все още се прераждат, заедно с три по-нисши степени развиващи се души. За джайнистите реалността се е създала сама и е вечна. Поради това Сидха не се нуждаят от създател. Повечето Източни философии отхвърлят тази догма на джайнизма за сметка на божествения съвет на духовните ръководители, създаден от един върховен ръководител. Това заключение е по-приемливо и за Западния манталитет.
С някои пациенти е възможно да се проследи в сбит вариант широк спектър от теми. По-рано, когато гово­реше за космичното обучение на душата, Теси спомена за съществуването на разумен живот в други светове. Това извежда на преден план друг аспект от живота на душите, който някои от нас може би ще възприемат трудно. Малък процент от .моите пациенти, обикновено напредналите души, са в състояние да си припомнят, че са обитавали странни, нечовешки разумни форми на живот в други светове. Техните спомени са доста мимо­летни и мъгляви по отношение на обстоятелствата око­ло тези животи, физическите детайли и разположението на планетите спрямо нашата Вселена. Чудех се дали преди дълги години Теси е имала някакви подобни пре­живявания затова за няколко минути дадох такава насо­ка на запитванията си, за да видя докъде ще ни отведе.
Д-р Н: Преди известно време ти спомена за други физически светове освен Земята, които са на разпо­ложение на душите.
П: (колебливо) Да...
Д-р Н: (безучастно) И предполагам, че някои от тези планети поддържат разумен живот, който е полезен за душите, желаещи да се преродят?
П: Така е, има много училищни дворове.
Д-р Н: Говорила ли си някога с други души за техните училищни дворове?
П: (дълга пауза) Не съм склонна да го правя - не съм привлечена от тях - другите училища.
Д-р Н: Може би ще можеш да ми дадеш някаква представа как изглеждат?
П: О, някои са... аналитични училища. Други са основно мисловни светове... изискани места...
Д-р Н: Какво мислиш за Земното училище като го сравняваш с другите?
П: Земното училище все още е несигурно. То е изпълнено с негодуванието на много хора от това, че са водени от някого, и с антагонизма на водачите един към друг. Тук има толкова много страх за преодоляване. Това е един свят в непрекъснат кон­фликт, защото са събрани прекалено много хора с прекалено много различия помежду си. Другите светове имат малко население и цари по-голяма хармония. Населението на Земята е изпреварило умственото си развитие.
Д-р Н: В такъв случай би ли предпочела да се обучаваш на друга планета?
П: Не, въпреки всички конфликти и жестокост на Земята, тук има страст и смелост. Обичам да работя в критични ситуации. Да създавам ред от хаоса.
Всички знаем, че Земята е трудно училище.
Д-р Н: Значи човешкото тяло не е лесен гостоприемник за душите?
П: ... Има по-леки форми на живот... които са в по-малък конфликт със себе си...
Д-р Н: Откъде знаеш това, след като твоята душа не е била в друга форма на живот?
След като направих това подходящо въведение, Те-си започна да разказва, че е била малко летящо създание в друга среда в един загиващ свят, където е било трудно да се диша. Според нейните описания слънцето на тази планета очевидно се е превръщало в свръхнова. Тя из­говаряше думите несигурно, накъсано и бързо.
Теси каза, че е живяла в този свят във влажна джунгла, а нощното небе е било така гъсто осеяно със звезди, че между тях не оставали никакви тъмни коридо­ри. Това създаде у мен представата, че тя се е намирала близо до центъра на някаква галактика, може би нашата. Освен това каза, че краткият период, през който е била в този свят, е бил по времето, когато е била млада душа и Кумара е била неин наставник. След като светът вече не можел да поддържа живота, те били принудени да дойдат на Земята, за да продължат да работят заедно. Тя ми обясни, че между умствената еволюция на Земята и онова, което била преживяла преди това, имало при­лика. Тази летяща раса започнала да се страхува, да се изолира и станала опасна за самата себе си. И там, както и на Земята, семейните връзки били важни и били израз на лоялност и преданост. Докато приключвах тази насо­ка на въпросите, се получи ново развитие.
Д-р Н: Мислиш ли, че на Земята има други души, които също са имали физически животи в този вече мъртъв свят?
П: (Пауза. Неспособна да се въздържи.) Всъщност, срещнах една.
Д-р Н: При какви обстоятелства?
П: (смее се) Преди известно време срещнах един мъж на някакъв прием. Той ме позна, не физически, а с ума си. Беше странна среща. Загубих равновесие, когато той дойде при мен и ме хвана за ръката. Мислех, че ми се натрапва, когато каза, че ме поз­нава.
Д-р Н: Какво стана след това?
П: (тихо) Бях замаяна, нещо, което е необичайно за мен. Знаех, че между нас има нещо. Мислех, че е на сексуална основа. Сега мога да видя всичко ясно. Това беше... Икак. (Това име е изречено с потраква-не, идващо от дъното на гърлото й.) Той ми каза, че някога сме били заедно на едно далечно място, а тук имало още двама...
Д-р Н: Каза ли нещо повече за тях?
П: (неясно) Не... чудя се... би трябвало да ги позна­вам...
Д-р Н: И как каза ли още нещо за вашата някогашна физическа връзка на онова място?
П: Не. Видя, че съм объркана. Тогава изобщо не знаех за какво говори.
Д-р Н: Как е можел той да си спомня съзнателно за тази планета, а ти - не?
П: (озадачена) Той е.... по-напред от мен... познава Кумара. (след това по-скоро на себе си, отколкото на мен) Какво прави той тук?
Д-р Н: Защо не ми доразкажеш за него на приема?
П: (отново се смее) Мислех, че просто се опитва да ме сваля. Беше глупаво, защото аз бях привлечена от него. Каза, че съм много привлекателна, а мъжете обикновено не ми казват такива неща. Имах проблясъци, че сме били заедно преди... като последова­телни фрагменти от сън.
Д-р Н: Как свърши разговорът ти с този мъж?
П: Видя моето неудобство. Предполагам, че е решил, че е най-добре да не търси по-нататъшен кон­такт, защото не съм го виждала оттогава. Въпреки това продължавам да си мисля за него и може би отново ще се видим...
Вярвам, че душите пресичат времето и пространс­твото, за да се срещнат. Наскоро имах двама пациенти, които бяха най-добри приятели и дойдоха при мен за регресия по едно и също време. Те не само са били духовни спътници в много прераждания на Земята, но и бяха "женени" като рибоподобни разумни същества в един прекрасен воден свят. И двамата си спомниха ра­достта от това да играят под водата със своите израстъ­ци и да се издигат на повърхността, за да "надничат". Нито един от двамата не можа да си спомни много за тази планета или какво се е случило с тяхната раса от морски създания. Може би те са били част от провалил се земен експеримент дълго преди сухоземните бозайни­ци да се развият до най-обещаващите за душите видове на Земята. Подозирам, че това не е било Земята, защото съм имал други пациенти, които са ми казвали, че са живели във водна среда, за която знаеха, че не е земна. Един от тези пациенти каза: "Моят воден свят беше много топъл и прозрачен, защото имахме три слънца над главите си. Пълното отсъствие на мрак под водата беше успокояващо и правеше строенето на жилищата ни много по-лесно." Често съм се чудел дали сънищата, че летим, дишаме под вода и други нечовешки физически прояви, които сънуваме нощем, имат връзка с наши по-ранни физически преживявания в друга околна среда.
В началото на моите изследвания на душите аз почти очаквах, че онези пациенти, които можеха да си спомнят други светове, ще казват, че са живели в нашата галактика в близост до слънцето. Това предположение беше наивно. Земята е една незначителна част от Млеч­ния път с още само осем звезди, които са на десет светлинни години от Слънцето. Знаем, че нашата галактика включва повече от 200 билиона звезди, влизащи в една Вселена, която според последните хипотези обхва­ща 100 билиона галактики. Световете около слънцата, които могат да поддържат живота, смайват въображе­нието. Помислете, ако само един единствен процент от звездите в нашата галактика имат планети с разумен живот, който да е от полза за душите, броят им пак ще възлиза на милиони.
Според това, което мога да извлека от пациенти, които желаят и могат да обсъждат предишни предназна­чения, душите са изпращани във всички светове с подхо­дящи разумни форми на живот. От всички звезди, които са ни известни, само четири процента приличат на наше­то слънце. Очевидно това не означава нищо за душите. Техните планетарни прераждания не са обвързани със светове от типа на Земята или с разумни двуноги, които ходят по земята. Душите, които са били в други светове, ми казват, че са привързани към определени светове и се завръщат в тях (като на Земята) периодично за поредица от животи. Не съм имал много пациенти, които да са в състояние да си припомнят специфични детайли от жи­вота в други светове. Това може би се дължи на липсата на опитност, на потискане на паметта или на блокиране, наложено от експертите-водачи, за да се избегне смуще­нието от ретроскпекции в извънземни тела.
Онези пациенти, които могат да обсъждат своите преживявания в други светове, ми казват, че преди да дойдат на Земята, душите често се поставят в тела на създания с разум, който е по-нисш от този на човешките същества (за разлика от случая на Теси). Веднъж влезли в човешко тяло обаче, душите повече не слизат обратно по стълбицата на умствената еволюция. И въпреки това физическите контрасти могат да бъдат ярки, а странич­ните пътувания далеч от Земята не винаги са приятни. Един мой пациент от средното ниво го предаде по този начин: "След дълга поредица от човешки животи казах на моя водач, че имам нужда да си почина от Земята за известно време в друг вид среда. Той ме предупреди, че тази промяна точно сега може и да не ми хареса, защото съм привикнал към свойствата на човешкия ум и тяло." Пациентът ми настоял и съответно му бил даден живот в място, което той описа като "пастелен свят, където живеех сред раса от малки, набити същества. Те бяха внимателни, но мрачни хора с дребнички, тебеширено-бели лица, които никога не се усмихваха. Без човешкия смях и физическата подвижност, аз не бях в синхрон и постигнах малък напредък." Предназначението трябва да е било особено трудно за този индивид, особено като вземем предвид, че хуморът и смехът са такъв отличи­телен белег на живота на душите в духовния свят.
Вече наближавам финалната фаза на сеанса със Случай 23. Наложи се да приложа допълнителни техники за задълбочаване, защото исках Теси да проникне до най-отдалечените кътчета на своя свръхсъзнателен ум, за да ми разкаже за четвъртото измерение и източника.
Д-р Н: Теси, скоро времето ни ще свърши и аз искам още веднъж да насочиш ума си към източника-създател. (пауза) Ще ми направиш ли тази услуга?
П: Да.
Д-р Н: Каза, че крайната цел на душите е да се стремят към унифициране с върховния източник на съзидателна енергия - спомняш ли си?
П:... Актът на съединяване, да.
Д-р Н: Кажи ми, източникът някакво специално централно място в духовния свят ли обитава?
П: Източникът е духовният свят.
Д-р Н: Защо тогава душите говорят за достигане до сърцевината на духовния живот?
П: Когато сме млади духове, навсякъде около нас долавяме енергия и въпреки това чувстваме, че... сме в периферията. С възрастта започваме да осъз­наваме присъствието на една концентрирана енер­гия, но чувството е едно и също.
Д-р Н: Въпреки че беше нарекла това "Мястото на Старците"?
П: Да, те са част от концентрираната енергия на източника, която ни поддържа като души.
Д-р Н: Съединявайки тази енергия в един енергиен източник, можеш ли да ми опишеш създателя на по-човешки език?
П: Абсолютно безкористните същество, на което всички се стремим да приличаме.
Д-р Н: Ако източникът представлява целият духо­вен свят, по какво това духовно място се различава от физическите вселени с техните звезди, планети и живи същества?
П: Вселените са създадени - да живеят и да умрат - за да бъдат използвани от източника. Мястото на духовете... с източникът.
Д-р Н: Изглежда живеем във Вселена, която се раз­ширява и може отново да се свие и накрая да загине. След като ние живеем в ограничено във времето пространство, как може самият духовен свят да е вечен?
П: Защото тук ние живеем в не-пространство, което е вечно... с изключение на определени зони.
Д-р Н: Моля те, обясни ми какви са тези зони.
П: Това са... взаимно свързвани врати... отвори, през които да преминаваме във физическата Вселена на времето.
Д-р Н: Как може в не-пространството да същест­вуват врати на времето?
П: Отворите играят ролята на прагове между реал­ностите.
Д-р Н: Добре, ако духовният свят няма измерения, какъв вид реалност е той?
П: Състояние на неизменна реалност, противопо­ложно на изменящите се реалности на световете с измерения, които са материални и се променят.
Д-р Н: Минало, настояще и бъдеще имат ли някакво значение за душите, които живеят в духовния свят?
П: Само като средства за разбиране последовател­ността във физически облик. Да живееш тук... има една... неизменност... за онези от нас, които не прек­рачват праговете на света на материята и времето.
Забележка: Основното приложение на времевите прагове, използвани от душите ще бъде проучено в следващата глава, която разглежда избора на живот.
Д-р Н: Говориш за вселените в множествено число. Тези други физически вселени извън онази, която включва Земята, ли се намират?
П: (неопределено) Има... различни реалности, които съответстват на източника.
Д-р Н: Казваш, че душите могат да влизат в различ­ни стаи с различни физически реалности през духов­ните входове, така ли?
П: (кимва) Да, могат - и го правят.
Преди да завърша сеанса с тази силно напреднала пациентка, трябва да добавя, че повечето хора в състоя­ние на дълбока хипноза могат да проникват извън зем­ната реалност на триизмерното пространство в редува­щите се реалности на вечността. В състояние на подсъз­нание чрез миналите си и настоящи животи пациентите ми преминават през една хронология от време, която наподобява онази, която възприемат, когато са в съзна­ние. Когато ги поставя в състояние на свръхсъзнание и ги въведа в духовния свят, настъпва промяна. Тук те виждат сегашното измерение на времето като една хо­могенна единица от минало, настояще и бъдеще. Секу­ндите в духовния свят изглежда се равняват на години на Земята. Когато сеансът приключи, пациентите често са изненадани от това колко уеднаквено е времето в духовния свят.
Квантовата механика е модерен дял на физиката, който изследва всички субатомни движения в съответствие електромагнитните нива на енергията, където се смята,, че нещата в живота не са в твърдо състояние и съществуват в едно еднородно поле. Излизайки извън границите на физическите закони за гравитацията на Нютон, елементите, въздействащи върху времето, също се приемат за уеднаквени чрез честотата на светлинните вълни и кинетичната енергия. След като показвам, че в духовния свят душите изпитват чувства при преминава­нето в хронологичен ред през времето, това не влиза ли в противоречие с идеята за единство на минало, насто­яще и бъдеще? Не, не противоречи. Моите проучвания показват, че илюзията за движение напред във времето е създадена и поддържана за онези души, които отиват и се връщат от физически измерения (които са привик­нали към такива биологически отговори като стареене­то), за да могат те по-лесно да преценят своя напредък. Затова за мен има смисъл, когато квантовата физика изказва хипотезата, че времето, вместо да е абсолют от три фази, е само един израз на промяната.
Когато пациентите ми говорят за пътуванията си като души по линии, които се извиват, аз се сещам за теориите за четвъртото измерение на онези астрофизици, които вярват, че светлината и движението са едно обединение на време и пространство, образуващо затво­рен кръг. Те казват, че ако пространството се изкриви достатъчно силно, времето спира. Действително, когато слушам моите пациенти да говорят за времеви зони и тунели за преминаване в различни измерения, аз си Мисля за приликите с нашите астрономически теории, според които физическото пространство е огънато или извито в космически примки, създаващи "отвори" от хиперпространство и черни дупки, които могат да изве­дат извън нашата триизмерна Вселена. Може би концеп­циите на астрофизиците и метафизиците за четвъртото измерение се доближават много една до друга.
Подсказвал съм на моите пациенти, че ако духов­ният свят им изглежда кръгъл и сякаш се извива, когато пътуват бързо като души, той може да представлява една ограничена затворена сфера. Те отхвърлят идеята за каквито и да е измерими граници и въпреки това не ми предлагат почти нищо друго, освен метафори. Случай 23 казва, че самият духовен свят е източникът на съзиданието. Някои наричат това място "сърцето" или "дъха на Бог". Случай 22 определя пространството на душите като "плат", а съм имал други пациенти, които окачествяват духовния свят като "диплите на рокля без шевове, която се движи напред-назад, шумолейки". По­някога усещат въздействията от леко "вълнообразно" движение на светлинна енергия, описвано като "вълни (или пръстен), изтичащи навън от развълнуван басейн с вода". Обикновено хората в състояние на свръхсъзнание свързват географията на местата за душите с равни, открити пространства - без да споменават за свойства като гравитация, температура, налягане, материя или за часовници, отбелязващи началото и края на работния ден - свързвани с хаотичната физическа Вселена. Когато се опитвам да характеризирам целия духовен свят като празни пространства обаче, хората в транс се противо­поставят на такава представа.
Въпреки че моите случаи не могат да дадат изчер­пателно обяснение за мястото, където живеят техните души, всички те говорят без заобикалки, че той е напълно реален за тях. За пациента в транс духовният свят не е нито близо, нито далеч от нашата физическа Вселена. Любопитното е, че въпреки това те описват духовната материя като лека или тежка, дебела или тънка, голяма или малка, когато сравняват своите преживявания като души с тези от живота на Земята.
Докато абсолютната реалност на духовния свят из­глежда остава неизменен факт в умовете на хората под хипноза, тяхното отношение към други физически изме­рения се променя. Имам чувството, че другите вселени освен нашата собствена са създадени с цел да осигурят среда, подходяща за израстването на душите заедно със същества, които ние не можем дори да си представим. Един напреднал пациент ми каза, че през дългото си съществуване е живял в няколко свята, като никога не с разделял душата си на повече от две части. Някои зрели животи траели за него само няколко месеца, измерени в земно време, поради местните условия на планетата и кратката продължителност на живота на преобладава­щата форма на живот. Докато говореше за "планетата рай" с малко население, която била една по-спокойна, по-опростена версия на Земята, той добави, че този свят не бил далеч от Земята. Прекъснах го: "Тогава трябва да е само на няколко светлинни години от Земята?" Той търпеливо обясни, че планетата не била в нашата Вселе­на, но по-близо до Земята в сравнение с много други планети от нашата собствена галактика.
Важно е читателят да разбере, че когато хората си припомнят, че са живели в други светове, те изглежда са освободени от ограниченията, които измеренията нала­гат на нашата Вселена. Когато душите пътуват до пла­нети, преминавайки през галактики или различни изме­рения, те измерват продължителността на пътуването по времето, което им е нужно, за да достигнат до крайната си цел, изпитвайки ефекта на тунела от духовния свят. Размерът на пространството, в което навлизат, и отно­сителното разположение на световете един спрямо друг също се взимат под внимание. Слушайки сведенията на моите пациенти за светове с множество измерения, ос­тавам с впечатлението, че те вярват, че всички тези потоци от измерения се събират в голямата река на духовния свят. Ако можех да се абстрахирам и да разг­лобя на съставните им части всичките тези променени реалности, обитаващи умовете на моите пациенти, дейс­твието сигурно щеше да прилича на обелването на арти-шок от всичките му люспи, стигайки до самата му сър­цевина.
Още известно време продължих да задавам въпроси на Теси, но забелязах, че започва да се изморява. Реших да приключа сеанса с още няколко въпроса за генезиса на цялото сътворение.
Д-р Н: Теси, искам да приключа като те попитам още нещо за източника. От дълго време си душа, затова как виждаш своята връзка с целостта на сътворението, за която ми говори по-рано?
П: (дълга пауза) Като усещане за движение. В нача­лото нашата духовна енергия мигрира навън от източника. След това. по време на своите животи, започваме да се движим навътре... насочвайки се към единството и обединението...
Д-р Н: От думите ти излиза, че този процес изглежда като жив организъм, който се разширява и свива.
П:... Има освобождаване в резултат на експлозия... след това завръщане... да, източникът пулсира.
Д-р Н: И ти се движиш към центъра на този енер­гиен източник?
П: Всъщност той няма център. Източникът е нався­къде около нас, все едно че сме... във вътрешността на едно биещо сърце.
Д-р Н: Но ти каза, че с увеличаване на познанията на душата, ти започваш се връщаш назад към точ­ката на произхода?
П: Да, когато бях избутана навън, бях дете. Сега, когато младостта ми отминава, съм привлечена обратно...
Д-р Н: Обратно накъде?
П: Към по-дълбоката вътрешност на източника.
Д-р Н: Вероятно ще можеш да опишеш този източ­ник чрез цветове, за да обясниш движението на душата и обхвата на сътворението.
П: (въздъхва) Все едно че всички души са част от една огромна електрическа експлозия, в резултат на която се образува... светъл кръг. Този... светъл кръг е изпълнен с тъмнопурпурна светлина, която плам­ти... изсветлявайки до бяло в краищата. Нашето осъзнаване започва по ръбовете от ярка светлина и колкото повече растем... толкова повече потъваме в по-тъмната светлина.
Д-р Н: Трудно ми е да си представя едно божество на съзиданието като студена» тъмна светлина.
П: Това е защото аз не съм достатъчно близо до мястото на съединяване, за да ти го обясня добре. Сама по себе си тъмната светлина е... покривало, извън което ние усещаме силна топлина... наситена с едно знаещо присъствие, което за нас е навсякъде и... е живо!
Д-р Н: Какво беше усещането, когато за пръв път осъзна своята самоличност като душа, след като си била изтласкана към ръба на този светъл кръг?
П: Същото... като да гледаш как се разпуква първото пролетно цвете, а това цвете да си ти. И колкото повече се разтваря то, толкова повече осъзнаваш присъствието на други цветя в едно прекрасно поле и те изпълва... безкрайна радост.
Д-р Н: Ако този експлоадиращ, многоцветен енер­гиен източник претърпи вътрешен колапс, всички цветя ли ще умрат накрая?
П: Нищо не се разрушава... източникът е вечен. Като души ние никога няма да умрем - по някакъв начин знаем това. Като се съединяваме, нашата нараства­ща мъдрост прави източника по-силен.
Д-р Н: Това ли е причината, поради която източни­кът желае да прави това упражнение?
П: Да, за да ни даде живот, за да можем да достиг­нем до състояние на съвършенство.
Д-р Н: За какво му е на един източник, който вече е явно съвършен, да създава нов разум, който е далеч от съвършенството?
П: За да помага на създателя да създава. По този начин, чрез собствената си трансформация и изди­гането до по-високите нива на реализация, ние уве­личаваме блокчетата, които изграждат живота.
Д-р Н: Принуждавани ли са душите да се отделят от източника и да отидат на места като Земята заради някакъв вид първичен грях или защото са тръгнали по кривия пъти духовния свят?
П: Това са глупости. Ние биваме... увеличавани... в прекрасното разнообразие на сътворението.
Д-р Н: Теси, искам да ме слушаш внимателно. Ако източникът изпитва необходимост да стане по-си­лен или по-мъдър като разделя собствената си бо­жествена енергия, за да създава по-нисш разум, който се надява, че ще се увеличи - това не предпо­лага ли, че самият той не е напълно съвършен?
П: (пауза) Източникът твори заради собствената си реализация.
Д-р Н: Точно това имах предвид. Как може това, което е абсолют, да стане по-пълен абсолют, ако нещо не му липсва?
П: (колебае се) Това, което възприемаме като... наш източник... е всичко, което можем да познаем, и ние мислим, че създателят желае да изрази себе си чрез нас като... ни ражда.
Д-р Н: Мислиш ли, че създателят наистина става по-силен от това, че съществувате като души?
П: (дълга пауза) Аз виждам съвършенството на създателя... поддържано и обогатявано... като спо­деля с нас възможността за съвършенство и това е решително продължение на собственото му Аз.
Д-р Н: Значи източникът първо съзнателно създава несъвършени души и несъвършени форми на живот за тези души и след това наблюдава какво става с цел да продължи самия себе си?
П: Да, и ние трябва да вярваме в това решение и да се уповаваме на процеса на завръщане към произ­хода на живота. Човек трябва да гладува, за да оцени храната, да му е студено, за да разбере благодатта на топлината, и да е бил дете, за да осъзнае ценността на родителя. Трансформацията ни дава някаква цел.
Д-р Н: Искаш ли да бъдеш родител на души?
П:... Участието в нашето зачеване е... една от меч­тите ми.
Д-р Н: Ако нашите души не преминаваха през фи­зически живот, щяха ли някога да знаят тези неща, за които ми говориш сега?
П: Щяхме да сме чували за тях, но нямаше да ги познаваме. Щеше да е все едно, че на твоята духовна енергия й е било казано да свири гами на пиано само с един нота.
Д-р Н: Вярваш ли, че ако източникът не беше създал душите, които да отгледа и възпита, неговата пора­зителна енергия щеше да намалее поради липса на изразяване?
П: (въздиша) Може би това е неговата цел.
След това пророческо изявление на Теси, аз прик­лючих сеанса. Докато я изваждах от състоянието на транс, тя сякаш се завръщаше към мен, преминавайки през времето и пространството. Докато седеше тихо, фокусирайки погледа си върху предметите от кабинета ми, изразих благодарността си от предоставилата ми се възможност да работя с нея на такова напреднало ниво. Усмихвайки се, дамата каза, че ако е имала предвари­телна представа за мъченията, на които съм я подложил, сигурно е щяла да откаже да работи с мен.
След като се сбогувахме, се сетих за последните й изявления, засягащи източника на живота. В древна Пер­сия суфите са имали поговорка, че ако създателят е олицетворение на абсолютната доброта и, следовател­но, на абсолютната красота, то в естеството на приро­дата е да желае да се прояви.