Майкъл Нютон - "Пътят на душите" НАЧИНАЕЩАТА ДУША / част 13

 

Има два вида начинаещи души: души, които наис­тина са млади, що се отнася до съществуването им извън духовния свят, и души, които се прераждат на Земята от сравнително дълго време, но продължават да бъдат незрели. Двата вида души се срещат на Нива I и II.
Смятам, че почти три четвърти от душите, които в настоящия момент обитават човешки тела на Земята, все още се намират на ранния етап от своето развитие. Знам, че това звучи много обезкуражаващо, защото оз­начава, че по-голямата част от човечеството се намира в началния етап на своето обучение и действа в съответ­ствие с това. От друга страна, не съм склонен да променя мнението си за високия процент души на по-ниско ниво на Земята, имайки предвид конфликтите и насилието, заобикалящи хората по целия свят. Мисля обаче, че с всеки изминал век човешките същества започват все повече да се осъзнават.
Години наред си водя статистика за духовното ниво на пациентите от моите случаи. Без съмнение цифрите показват известен превес на по-ниските нива, тъй като тези пациенти не са подбрани произволно. Моите случаи могат да се явяват представители на души на по-ниско ниво на развитие, защото именно те са хората, които се нуждаят от помощ в живота и биха дошли при мен да получат някакви знания.
За онези, които проявяват любопитство, процентно­то разпределение на моите случаи по духовни нива е както следва: Ниво I - 42%; Ниво II - 31%; Ниво III - 17%; Ниво IV - 9%; Ниво V - 1%. Проектирани на фона на цялото население на света, състоящо се от пет били­она души, цифрите от моя ограничен по обхват опит биха изглеждали неверни. Въпреки това смятам, че е възмож­но на Земята да има само няколко стотици хиляди хора на Ниво V.
Пациентите ми твърдят, че душите спират да се прераждат на Земята, когато достигнат пълна зрелост. Важна причина за високия процент души в началния етап на своето развитие е бързо увеличаващото се човечество и неотложната нужда от души за новородените бебета. Човечеството се увеличава с по 260 000 деца на ден. Тази потребност от души за раждащите се човешки същества означава, че в повечето случаи те трябва да бъдат изваж­дани от духовния резерв на по-неразвити същества, ко­ито се нуждаят от повече прераждания, за да се усъвър­шенстват и следователно ще трябва да се връщат в друг живот.
Отнасям се внимателно към чувствата на пациенти, за които знам, че са в началния етап на своето развитие. Не мога да кажа точно колко пъти се е случвало някой нов пациент да дойде в кабинета ми и да каже: "Знам, че съм стара душа, но изглежда, че не мога да се справя с живота." Всички ние искаме да сме напреднали души, защото повечето хора мразят да ги смятат за новаци в каквото и да е. Всеки случай е уникален. Съществуват най-различни варианти по отношение на характера на всяка душа, индивидуалната скорост на развитие и ка­чествата на водачите, прикрепени към нея. Виждам мо­ята задача в това да интерпретирам разказите на паци­ентите за усъвършенстването на техните души.
Имал съм много случаи, при които даден пациент се е прераждал на Земята » продължение на 30 000 години и все още се намира на по-ниските първо и второ нива. Връщането назад се среща при малко на брой хора, въпреки че високата скорост в духовното развитие не е често срещано явление. Както е при всеки образователен модел, учениците намират едни уроци за по-трудни от други. Една от пациентките ми не можеше да надвие някакъв враг в продължение на 850 години през множес­тво животи, но към края на същия този период не й беше особено трудно да преодолее фанатизма. Друг беше прекарал близо 1700 години в търсене на някаква власт над другите. Той обаче получи състрадание.
Следващият случай показва една съвсем начинаеща душа. От разказа не проличава тя да е прикрепена все още към някоя духовна група, защото е живяла съвсем малко минали животи. В първия си живот тя е била убита по време на монголското нашествие в Северна Сирия през 1260 г. сл. Хр. Името й било Шабез и нейното село било разграбено, а жителите му изклани, когато тя била на пет години.

Случай  20

Д-р Н: Шабез, сега след като умря и се завърна в духовния свят, кажи ми, какво чувстваш?
П: (крещи) Измамена! Този живот беше толкова жесток! Не можех да издържам. Бях само едно малко момиченце, неспособно да помогне на нико­го. Каква грешка!
Д-р Н: Кой направи тази грешка?
П: (със заговорнически глас) Моят водач. Доверих се на неговата преценка, но той сгреши като ме изпрати в този жесток живот, за да бъда убита преди живота ми наистина да започне.
Д-р Н: Но ти си се съгласила да влезеш в тялото на Шабез?
П: (разстроена) Не знаех, че Земята ще се окаже .... такова ужасно място на терор - не ми бяха казани всички факти - целият глупав живот беше една грешка и моят водач е отговорен за това.
Д-р Н: Нищо ли не научи от този живот?
П: (пауза) Започнах да се уча да обичам... да, беше прекрасно... брат ми... родителите... но беше толко­ва кратко...
Д-р Н: Имаше ли нещо хубаво в този живот?
П: Брат ми Ахмед... да бъда с него...
Д-р Н: Ахмед присъства ли в настоящия ти живот?
П: (Внезапно пациентката ми става от стола си.) Не мога да повярвам! Ахмед е моят съпруг Бил -същият човек - как би могло...?
Д-р Н: (След като успокоявам пациентката, аз обяс­нявам процеса на прехвърляне на душата в ново тяло и след това продължавам.) Виждаш ли Ахмед при завръщането си в духовния свят след смъртта ти като Шабез?
П: Да, нашият водач ни доведе заедно тук... където стоим.
Д-р Н: Цветът на енергията, която излъчва Ахмед, същият ли е като твоя или има разлика?
П: (пауза) Ние... сме напълно бели.
Д-р Н: Опиши ми какво правите тук.
П: Докато нашият водач идва и си отива, Ахмед и аз... просто работим заедно.
Д-р Н: И какво правите?
П: Опитваме се да разберем какво мислим за самите себе си - нашият опит на Земята. Все още съм наскърбена, че ни убиха толкова рано... но имаше и щастливи моменти... да вървиш под слънцето... да вдишваш въздуха на Земята... да обичаш.
Д-р Н: Върни се още по-назад към времето, преди ти и Ахмед да сте живели заедно, може би когато си била сама. Какво е усещането да бъдеш създаден?
П: (смутено) Не знам... аз просто бях тук... с мисъл...
Д-р Н: Спомняш ли си кога за пръв път по време на твоето собствено създаване започна да мислиш ка­то разумно същество?
П: Разбирах... съществувах... но не възприемах себе си като самата себе си, докато не ме преместиха в това тихо място, насаме с Ахмед.
Д-р Н: Казваш, че твоята индивидуална самолич­ност е станала по-ясно различима, когато си влязла във взаимодействие с друго духовно същество, ос­вен водача ти?
П: Да, с Ахмед.
Д-р Н: Придържай се към времето преди Ахмед. Какво чувстваше тогава?
П: Топлина... грижи по отглеждането ми... умът ми се отваряше... тогава тя беше с мен...
Д-р Н: Тя? Мислех, че водачът ти се е появявал под мъжки облик пред теб?
П: Нямам предвид него... някой беше около мен, присъствайки като... майка и баща... преди всичко майка...
Д-р Н: Какво присъствие?
П: Не знам... нежна светлина... променящи се чер­ти... не мога да го разбера... послания за обич... окуражаване...
Д-р Н: Това е било по времето на създаването ти като душа, така ли?
П: Да... всичко е в мъгла... имаше и други... помощ­ници... когато се родих.
Д-р Н: Какво друго можеш да ми кажеш за мястото на твоето създаване?
П: (дълга пауза) Другите... ме обичаха... в детска ясла... след това си тръгнаха... и аз се озовах с Ахмед и нашия водач.
Д-р Н: Кой всъщност създаде теб и Ахмед?
П: Единственият.
Изглежда в духовния свят има един вид родилно отделение за новородените души. Един пациенти ми каза: "На това място младата светлина е подредена под форма­та на восъчна пита, пълна с неизлюпени яйца, готова за употреба." В Глава четвърта за душите без дом видяхме как повредените души могат да бъдат "моделирани нано­во". Предполагам, че тези центрове за създаване, описани от Шабез, имат същата функция. В следващата глава Случай 22 ще дообясни какво представляват духовните области на създаване на егото, където необработената, неопределена енергия може да бъде насочена за, създа­ване на Аза.
Случай 20 притежава някои очевидни» отличителни черти на незрялата душа. Тази пациентка е 67-годишна жена, която през целия си живот е действала по един и същ шаблонен начин с катастрофални последици. Тя не демонстрира благородство на духа по отношение на другите, нито поема сериозна лична отговорност за действията си. Тази пациентка дойде при мен, за да намери отговора на въпроса: "Защо животът ме измами, като ме лиши от щастие?" По време на нашия сеанс научихме, че Ахмед е бил първият й съпруг Бил. Тя го напуснала преди дълго време заради друг мъж, с когото също се развела поради неспособността си да се свързва с хора. Тя не се чувстваше близка с нито едно от децата си.
Начинаещата душа може да изживее няколко живо­та в състояние на объркване и неефективност, предизви­кани от програмата на Земята, която е различна от съгласуваността и подкрепящата хармония на духовния свят. По-слабо развитите души са склонни да се откажат от волята си в полза на контролиращите аспекти на човешкото общество с неговата социо-икономическа структура, която е причина голяма част от хората да са подчинени на други. Неопитната душа може да се окаже потъпкана поради липсата на самостоятелно мислене. Освен това може да е егоцентрична и не приема лесно другите такива, каквито са.
Нямам намерение да нарисувам един напълно мра­чен портрет на душите, съставящи такава голяма част от нашето население (ако преценките ми за високия брой души в тази категория са верни). Душите на по-ниско ниво също могат да водят живот с много положителни елементи. В противен случай никой не би напредвал. Тези души не трябва да бъдат заклеймявани, тъй като всяка душа някога е била начинаеща.
Ако сме ядосани, възмутени и объркани от ситуаци­ите в живота ни, това не винаги означава, че притежава­ме неразвит дух. Развитието на душата е комплексен процес, по време на който ние се усъвършенстваме на различни степени, в различни области, по различен на­чин. Важното е да осъзнаем своите грешки, да избягваме себеотричането и да имаме куража и самонадеяността постоянно да коригираме живота си.
Един от явните показатели за това, че душите напу­скат статута на новаци, е, когато престанат да водят духовно съществуване в една относителна изолация. За­едно с други новаци те са премествани от малките се­мейни пашкули и са поставяни в по-големи групи от начинаещи души. На този етап те не зависят толкова много от непосредствения надзор и специалното отг­леждане от страна на техните водачи.
Първото осъзнаване, че са част от една голяма група от духове като самите тях, е източник на удоволс­твие за по-младите души. Открил съм, че в повечето случаи това важно духовно събитие настъпва след края на петия живот на Земята, независимо от относителната дължина на времето, през което начинаещата душа е била в полуизолация. Някои от съществата в тези нови духовни групи са душите на роднини и приятели, с които младата душа е била свързана през малкото си минали животи на Земята. Онова, което е особено важно при формирането на нова група-грозд, е, че другите равно-поставени членове на групата също са нови души, които се събират заедно за първи път.
В Глава седма за местоположението видяхме как изглежда една духовна група, когато Случай 16 се при­съедини отново към нея, и начинът, по който се изслед­ват житейските преживявания чрез картинни сцени, как­то беше разказано от този пациент. Случай 21 ще ни предложи по-подробен разказ за динамиката в духовна­та група и как членовете си въздействат един на друг.
Способността на душите да научат определени уроци може да бъде по-голяма или по-малка в зависимост от влеченията, мотивацията и опита от предишни прераждания. Групите-гроздове са проектирани внимателно, за да дава еднаква подкрепа чрез усещането за идентичност в характерните черти на всички членове. Тази сплоте­ност е извън нашите разбирания на Земята.
Въпреки че следващият случай е представен от гледна точка на един член на групата, неговият свръх-съзнателен разум предава обективно процеса на това, което става в групите. Пациентът ми ще опише една огромна духовна група с преобладаващо мъжко присъс­твие. Буйните същества в тази група са свързани от ексхибиционизма, който може да бъде окачествен като нарцистичен. Общите подходи, използвани от тези души при откриване на личностните ценности, са един от показателите защо те работят заедно.
Екстравагантните модели на поведение на тези души се компенсират до известна степен от тяхната духовна далновидност. Тъй като в един телепатичен свят цялата истина за всеки един е известна на всички членове на групата, хуморът е крайно необходим. На някои чи­татели може да им е трудно да приемат, че душите се подиграват една на друга за своите провали, но хуморът е основата, върху която са изложени на показ самоизма­мата и лицемерието.
Защитата на егото е толкова добре разбирана от всички в духовната група, че силното поощряване към промяна е свидетелство за майсторство за равнопоставените членове. Духовната "терапия" съществува пора­ди почтената обратна връзка между равнопоставените членове, взаимното доверие и желанието да напредваш заедно с другите през вечността. Душите могат да бъдат наранявани и се нуждаят от грижовни същества около себе си. Лечебната сила на взаимодействието в духовна­та група е наистина забележителна.
Чрез критиката и одобрението членовете образуват една мрежа от души, като всеки се стреми да постигне общите цели. Аз съм в състояние да окажа максимална помощ на пациентите си, благодарение на информация­та, която получавам за техните духовни групи. Духовните групи са основното средство за инструктиране на душа­та. Очевидно обучението се осъществява не само чрез умението на водачите, които контролират тези групи, но и от самите равнопоставени членове.
В случаят, който следва, пациентът ми е приключил с възспоменанията за последното си прераждане като холандски художник, живял в Амстердам. Той умрял млад от пневмония през 1841 г., по времето, когато за­почнал да получава признание за своите картини. След като току-що сме се присъединили отново към неговата духовна група, пациентът ми избухва в смях.

Случай 21

Д-р Н: Защо се смееш?
П: Пак съм с моите приятели и те ми дават да разбера.
Д-р Н: Защо?
П: Защото съм с фантастичните си обувки с катара­ми и с ярко зеления кадифен жакет - с жълт кант отстрани - фукам се пред тях с голямата си увисна­ла шапка на художник.
Д-р Н: Те си правят шеги с теб, защото си се представил в тези дрехи?
П: Много ги разбираш! Бях толкова суетен по отно­шение на дрехите и правех силно впечатление като художник сред посетителите на Амстердамските кафенета. Наслаждавах се на тази роля и я играех добре. Не исках никога да спра.
Д-р Н: Какво става след това?
П: Старите ми приятели са около мен и си говорим за глупостта на живота. Дразним се един друг за това колко драматично е всичко там долу, на Земята, и колко насериозно сме взимали живота си.
Д-р Н: Не мислите ли ти и твоите приятели, че е важно да взимаш живота на Земята насериозно?
П: Виж, Земята е една голяма пиеса - всички го знаем.
Д-р Н: И всички от твоята група смятат така?
П: Разбира се, ние се възприемаме като актьори в една гигантска театрална постановка.
Д-р Н: Колко същества има конкретно в твоята група-грозд в духовния свят?
П: (пауза) Ами, ние работим с... някои други... но сме петима, които сме близки.
Д-р Н: С какво име те наричат?
П: Л... Лем- не, не е така - Алъм... това съм аз.
Д-р Н: Добре, Алъм, разкажи ми за близките си приятели.
П: (смее се) Норкрос... той е най-забавният... или поне най-буйният.
Д-р Н: Норкрос ли е водачът на групата ви?
П: Не, просто той е най-шумният. Ние всички сме равни тук, но си имаме своите различия. Норкрос е безцеремонен и упорит.
Д-р Н: Така ли, тогава как би характеризирал него­вото поведение на Земята?
П: О, като доста безскрупулно - но не и опасно.
Д-р Н: Кой е най-тихият и най-скромният член на вашата група?
П: (озадачено) Как позна - това е Вило.
Д-р Н: Това качество превръща ли Вило в член с най-незначителен принос във вашата група?
П: Откъде ти хрумна такова нещо? Вило изказва някои интересни мисли за останалите от нас.
Д-р Н: Дай ми един пример.
П: По време на моя живот в Холандия - старата холандска двойка, която ме осинови, след като ро­дителите ми починаха - те имаха прекрасна гради­на. Вило ми напомня, че съм им задължен – че градината е съдействала за моето рисуване - да гледам на живота като художник... и какво не съм направил с таланта си.
Д-р Н: Предава ли ти Вило някакви други мисли във връзка с това?
П: (тъжно) Че е трябвало да пия по-малко и да се перча по-малко, а да рисувам повече. Че моето изкуство е... можело да вълнува хората... (пациентът свива рамене) но аз не бих могъл да стоя затворен и да рисувам през цялото време!
Д-р Н: Зачиташ ли мненията на Вило?
П: (с дълбока въздишка) Да, ние знаем, че той е нашата съвест.
Д-р Н: И какво му казваш?
П: Казвам му: "Кръчмарю, гледай си работата - ти също се забавляваше."
Д-р Н: Вило кръчмар ли е бил?
П: Да, в Холандия. Бих добавил, че се занимаваше се с това заради печалбата.
Д-р Н: Смяташ ли, че Вило е постъпил погрешно?
П: (разкаяно) Не... всъщност не... ние всички знаем, че търпеше загуби, за да помогне на онези бедни хора на пътя, които се нуждаеха от храна и подслон. Животът му беше в полза на другите.
Д-р Н: Предполагам, че при телепатичното общу­ване е трудно да поддържате аргументите си, след като пълната истина е известна на всеки?
П: Да, ние всички знаем, че Вило напредва - по дяволите!
Д-р Н: Притеснява ли те фактът, че Вило може би напредва по-бързо от останалите от вас?
П: Да... ние се забавлявахме толкова добре... (След това пациентът си припомня един по-ранен живот с Вило, когато като братя са пътували заедно из Ин­дия.)
Д-р Н: Какво ще стане с Вило?
П: Той скоро ще ни напусне - всички го знаем – ще осъществи връзки с други, които също са си отиш­ли.
Д-р Н: Колко души вече са напуснали първоначал­ната ви група, Алъм?
П: (дълга пауза, а след това унило) О... две се пре­местиха... накрая и ние ще ги настигнем... но няма да е сега. Те не са изчезнали - просто вече не виждаме тяхната енергия толкова често.
Д-р Н: Кои са другите от твоята най-близка група, освен Вило и Норкрос.
П: (оживява се) Дъбри и Триниън - сега тези двама­та знаят как да си прекарват добре времето!
Д-р Н: Коя най-отличителна характеристика на тво­ята група ви отличава от другите?
П: (охотно) Приключението! Вълнението! Тук има­ме някои истински пионери. (Пациентът подскача щастливо.) Дърби току-що се върна от един бурен живот като морски капитан. Норкрос беше търго­вец, който си живееше безгрижно. Ние изживяваме живота си в пълна степен, защото имаме дарбата да взимаме онова, което животът предлага.
Д-р Н: Долавям силно задоволство в тона ти, Алъм.
П: (отбранително) И какво лошо има в това? Наша­та група не е съставена от срамежливци!
Д-р Н: Каква .е историята на последния живот на Триниън?
П: (реагира бурно) Той беше епископ! Можеш ли да го повярваш? Какво лицемерие.
Д-р Н: Защо смяташ така?
П: Каква самозаблуда! Норкрос, Дърби и аз казахме на Триниън, че изборът му да стане духовник няма нищо общо с добротата, милосърдието или духов­ността.
Д-р Н: И какво проектира мислено душата на Три­ниън в своя защита?
П: Той казва, че е дал утеха на много хора.
Д-р Н: Какво му отвръщате в отговор ти, Норкрос и Дърби?
П: Че се разнежва. Норкрос му казва, че е искал пари, иначе е щял да стане обикновен свещеник. Ха - това му казва - и аз казвам същото. Можеш да се досетиш какво мисли Дърби за всичко това!
Д-р Н: Не, не мога, кажи ми.
П: Хм - че Триниън си е взел един  голям град с богата катедрала - която изсипва тонове пари в дълбоките му джобове.
Д-р Н: А ти самият какво казваш на Триниън?
П: О, аз съм впечатлен от фантастичните мантии, които той носи - яркочервени - от най-фини тъкани - неговият епископски пръстен, който той обичаше -  и всичкото злато и сребро наоколо. Освен това споменавам .за желанието му да се наслаждава на ласкателствата на неговото паство. Триниън не мо­же да скрие нищо от нас - той искаше лесен, добре обезпечен живот и добре си похапваше.   
Д-р Н: Той опитва ли се да обясни мотивите си за избора на този живот?
П: Да, но Норкрос го порицава. Той го обвинява, че е прелъстил едно младо момиче във вестиария. (весело) Да, това наистина се случи!... Толкова за даването на утеха на енориашите. Знаем какъв в действителност е Триниън - пълен мошеник!
Д-р Н: Триниън извинява ли се по някакъв начин на групата за своето поведение?
П: (пациентът поутихва) О, обичайните извинения. Увлякъл се, защото момичето имало нужда от него - нямала семейство - той се чувствал самотен поради избора си да се обрече на безбрачен живот и на църквата. Казва, че се опитвал да избегне тради­ционния живот, който всички ние избираме, като стане свещеник - че се влюбил в момичето.
Д-р Н: И какво мислите ти, Норкрос и Дърби за Триниън сега?
П: (ожесточено) Мислим, че се опита да следва Вило  (като напредваща душа), но се провали. Неговите благочестиви намерения просто не се осъществиха.
Д-р Н: Алъм, говориш доста цинично за опитите на Триниън да се усъвършенства и да се промени. Кажи ми честно, какво мислиш за Триниън?
П: О, ние просто го дразним... в края на краищата...
Д-р Н: Смехът ти звучи така, все едно се отнасяш с насмешка към онова, което може би са били добри намерения на Триниън.
П: (тъжно) Прав си... и ние всички го знаем... но, виждаш ли... Норкрос, Дърби и аз... добре де, не искаме и него да изгубим от групата...
Д-р Н: Какво казва Вило за Триниън?
П: Той защитава първоначалните добри намерения на Триниън и му казва, че през този живот като свещеник е попаднал в капана на самозаблудата. Триниън толкова много копнее да му се възхищават и да му обръщат внимание.
Д-р Н: Прости ми, че ще изкажа мнението си за групата ти, Алъм, но ми се струва, че това е нещо, което всички вие, с изключение на Вило, желаете?
П: Ей, Вило може да бъде доста самодоволен. Нека ти кажа едно нещо - неговият проблем е самонадеяността и Дърби ясно му го казва.
Д-р Н: А Вило отрича ли го?
П: Не, не го отрича... казва, че поне работи върху него.
Д-р Н: Кой сред вас е най-чувствителен към критика?
П: (пауза) О, предполагам, че би трябвало да е Норкрос, но за всички нас е трудно да приемаме грешките си.
Д-р Н: Отговори ми честно, Алъм. Притесняват ли се членовете на твоята духовна група, когато нещата не могат да бъдат скрити от другите - когато се разкри­ват всичките ти слабости от предишен живот?
П: (пауза) Ние сме чувствителни към това - но не болезнено. Между нас съществува голямо разбирателство. Исках да доставя художествена наслада на хората и да израсна чрез самото изкуство. А какво направих? По цели нощи ходех с различни жени по амстердамските канали и се увлякох в забавления и игри. Първоначалната ми цел беше изместена встрани.
Д-р Н: Ако признаеш всичко това пред групата си, каква ще бъде обратната реакция? Например, как се отнасяте ти и Норкрос един към друг?
П: Норкрос често изтъква, че аз мразя да поемам отговорност за себе си и за другите. За Норкрос това е богатство... той обича властта... но и двамата сме себични... само дето аз съм по-суетен. Никой от нас не е голям отличник.
Д-р Н: Как Дърби с неговите грешки се нагажда към групата ви?
П: Той обича да контролира другите като бъде водач. Той е роден лидер, много повече от останалите. Той беше морски капитан - пират - един жилав индивид. Никой не би искал да му се изпречи на пътя.
Д-р Н: Беше ли жесток?
П: Не, просто суров. Беше уважаван капитан. Дърби беше безмилостен към противниците си в морските битки, но се грижеше за хората си.
Д-р Н: Каза ми, че Вило е помагал на хора, изпад­нали в нужда по пътищата, но не каза почти нищо за положителната страна на вашите животи. Някой от твоята група получавал ли е отличие за неегоистични постъпки?
П: (сериозно) Има още нещо, което се отнася до Дърби...
Д-р Н: Какво е то?
П: Той направи нещо изключително. Веднъж един моряк падна от мачтата в бурния океан и започна да се дави. Дърби завърза едно въже около кръста си и скочи от палубата. Той рискува своя живот, но спаси моряка.
Д-р Н: Когато обсъждате този инцидент във вашата група, как се отнасяте към Дърби?
П: Хвалим го за това, което е направил, като мис­лено му се възхищаваме. Стигаме до един и същ извод - че никой от нас не би могъл да намери в своя последен живот една-единствена проява на смелост» подобна на тази.
Д-р Н: Разбирам. Значи животът на Вило в кръчма­та, когато е хранел и подслонявал хора, които не са можели да му платят, може да представлява прояви на щедрост за по-дълъг период и следователно е по-достоен за похвали?
П: Съгласен съм, и ние му ги отправяме, (смее се) Той получава повече отличия от Дърби.
Д-р Н: Получаваш ли някакви удари от групата си за последния ти живот?
П: (пауза) Трябваше да се боря за покровители, за да оцелея като художник, но бях добър с хората... не беше много.., радвах се, когато доставях удоволст­вие. Групата ми разбира, че съм бил с добро сърце.
Всеки от пациентите ми е особено привързан към своята духовна група, независимо от индивидуалния ха­рактер. Хората са склонни да възприемат душите в свободно състояние като същества без човешки недос­татъци. Всъщност мисля, че има много прилики между близките една до друга души в групата и модела на човешкото семейство. Аз например възприемам Норкрос като непокорната изкупителна жертва за тази група от души, докато той и Алъм правят инвентаризация на слабостите на всеки един. Алъм каза, че Норкрос обик­новено е първият, който открито и критично изследва всякакви благовидни причини и оправдания на провали­те от минал живот, поднасяни от другите членове. Изг­лежда той най-малко се съмнява в себе си и влага най-малко емоции в критериите за поведение. Това може би е показателно за собствената му несигурност, защото Норкрос вероятно се бори най-упорито, за да не изоста­ва от напредващата група.
Подозирам, че самият Алъм може да се окаже та­лисманът на групата (често най-малкото дете в човеш­ките семейства), с цялата му шутовщина, перчене и омаловажаване на сериозните въпроси. Струва ми се, че някои души в духовните групи са по-деликатни и по-чес­то биват предпазвани в сравнение с другите членове на групата. Поведението на Вило показва, че той е настоя­щият герой (или най-възрастният член на семейството), със стремеж към съвършенство. От думите на Алъм оставам с впечатлението, че Вило е най-кроткият в групата, отчасти защото е отбелязал най-големи пости­жения в последните си прераждания. Точно както в едно човешко семейство, така и в духовната група, ролите могат да се сменят, но разбрах, че кинетичната енергия на Вило се променя в розова, което е сигнал за неговото израстване в Ниво II.
Прикачвам човешки белези на безплътни души, за­щото в края на краищата душите, които идват на Земята, се проявяват чрез човешки отличителни черти. В духов­ните групи обаче не откривам омраза, подозрение и неуважение. В един климат на съчувствие в тези равно-поставени групи, чиито членове не могат да се манипу­лират един друг или да пазят тайни, не съществуват борби за власт и надмощие. Душите се съмняват в себе си, а не в другите. Откривам твърдост, желание и воля да продължат да опитват в новия си физически живот. С цел да потвърдя някои от своите наблюдения за социал­ната динамика сред членовете на духовните групи, аз задавам на Алъм още няколко въпроса.
Д-р Н: Алъм, вярваш ли, че критиката, отправена към другия, е винаги конструктивна? П: Разбира се, между нас няма истинска враждеб­ност. Ние се забавляваме за сметка на другия -признавам го - но това е просто един вид... опознаване на това кои сме всъщност и къде трябва да отидем.
Д-р Н: Карали ли сте някога някой член на твоята духовна група да се чувства засрамен или виновен за даден минал живот?
П: Това са... човешки оръжия... и са твърде ограни­чени за това, което чувстваме.
Д-р Н: Добре, нека подходя към твоите чувства като душа по друг начин. Чувстваш ли се по-сигурен, когато срещаш ответна реакция от определен член на твоята група, вместо от някой друг?
П: Не. Ние всички силно се уважаваме един друг. Най-голямата критика идва от самите нас.
Д-р Н: Съжаляваш ли за нещо в поведението си в който и да било предишен живот?
П: (дълга пауза) Да... Съжалявам, ако съм наранил някого... и... след това всички тук научават всичко за грешките ми. Но ние се учим.
Д-р Н: И какво правите с това знание?
П: Разговаряме помежду си... и се опитваме да се поправим следващия път.
Д-р Н: От това, което ми каза по-рано, останах с впечатлението, че ти, Норкрос и Дърби се освобож­давате от някакви потискани чувства по отношение на собствените ви неуспехи като се заяждате един с друг.
П: (замислено) Ние правим цинични забележки, но вече не е като при хората. Без нашите тела ние схващаме критиката малко по-различно. Ние се въз­приемаме един друг, такива каквито сме, без яд или ревност.
Д-р Н: Не искам да ти подсказвам какво да кажеш, но се чудех дали цялата тази предвзетост, демонст­рирана от твоята група, може да свидетелства за скрити чувства, че сте недостойни?
П: О, това пак е нещо друго. Да, ние наистина губим смелост като души и се чувстваме недостойни за нашите способности... да посрещнем оказаното ни доверие да се усъвършенстваме.
Д-р Н: Значи докато се съмнявате в себе си, е нормално да правите цинични забележки за моти­вите на всеки един?
П: Разбира се, но ние искаме да бъдем оценявани от другия за това, че работим искрено върху своите индивидуални програми. Понякога горделивостта пречи и ние използваме другия, за да преминем . по-нататък.
В следващата част от диалога ще представя друго духовно явление, свързано с груповото лечение. Чувал съм най-различни версии за тази дейност, които се под­крепят от интерпретацията, дадена в Случай 21.
Д-р Н: Сега, Алъм, докато обсъждаме как членовете на твоята група се отнасят един към друг, искам да опишеш духовната енергия, която ви подпомага в този процес.
П: (колебливо) Не съм сигурен, че мога да ти кажа...
Д-р Н: Помисли внимателно. Няма ли някакво друго средство, чрез което влизате в хармония с разумната енергия?
П: (дълга пауза) А... имаш предвид от конусите.
Д-р Н: (Думата "конус" е нова за мен, но знам, че съм на прав път.) Да, конусите. Обясни ми какво знаеш за връзката им с твоята група.
П: (бавно) Ами, конусите ни помагат.
Д-р Н: Моля те, продължавай и ми кажи какво прави .   конусът. Мисля, че съм чувал за това и преди, но искам и твоята версия.
П: Оформен е така, че да се движи около нас.
Д-р Н: Как е оформен? Опитай се да бъдеш по-ясен.
П: Той е цилиндричен - много ярък - той е над и навсякъде около нас. Конусът е малък при върха и широк в основата си, така че ляга върху всички нас - все едно че си под някаква огромна бяла шапка -можем да плуваме под конуса, за да го използваме.
Д-р Н: Сигурен ли си, че това не е лечебният душ, през който премина веднага след като се върна в духовния свят?
П: О, не, онова беше по-скоро лично пречистване -да се възстановиш от повредите от Земята. Мислех, че знаеш...
Д-р Н: Знам. Искам да ми обясниш по какво се различава конусът от лечебния душ.
П: От върха надолу изтича енергия като водопад, който се разпростира в кръг около всички нас и ни позволява наистина да се концентрираме върху на­шата духовна идентичност като група.
Д-р Н: Какво чувстваш» когато си под конуса?
П: Можем да доловим всички наши мисли, които се предават... след това да ги притеглим към себе си... и да ги върнем обратно... обогатени с ново познание.
Д-р Н: Тази разумна енергия помага ли на вашето единство като група, що се отнася до по-съсредото­ченото мислене?
П: Да, помага.
Д-р Н: (съзнателно се противопоставям) Ако трябва да съм честен, Алъм, чудя се дали този конус про­мива първоначалните ви мисли? В края на краищата доводите и споровете между теб и другите от твоята група са това, което ви превръща в индивиди.
П: (смее се) Не ни промиват мозъците! Нищо ли не знаеш за отвъдния живот? Това помага за обединя­ването на проницателността ни, за да работим по-добре заедно.
Д-р Н: Конусът винаги ли е налице?
П: Той е там, когато имаме нужда от него.
Д-р Н: Кой задвижва конуса?
П: Онези, които ни наглеждат.
Д-р Н: Твоят водач?
П: (избухва в смях) Шато? Мисля, че той е прекалено зает да обикаля своя район.
Д-р Н: Какво искаш да кажеш?
П; Ние мислим за него като за собственик на цирк - театрален режисьор - на нашата група.
Д-р Н: Шато взима ли активно участие във вашите дебати?
П: (поклаща глава) Всъщност не Ч водачите са над тези глупости. Ние сме оставени сами на себе си почти през цялото време и това е хубаво.
Д-р Н: Мислиш ли, че има някаква конкретна при­чина за отсъствията на Шато?
П: (пауза) О, на него вероятно му става досадно от липсата на напредък в нас. Макар че обича да се изтъква като церемониалмайстор.
Д-р Н: По какъв начин?
П: (подсмихва се) Като се появява внезапно пред нас по време на някои от разгорещените ни дебати - изпускайки сини искри - приличащ на магьосник, който е всемогъщ арбитър!
Д-р Н: Магьосник?
П: (все още се смее) Шато се появява в дълги, сапфиреносини мантии, с дълга заострена шапка. Той изглежда просто страхотно с неговата развява­ща се брада и ние наистина го обожаваме.
Д-р Н: Представям си един духовен Мерлин.
П: Един ориенталски Мерлин, ако нямаш нищо против. Много загадъчен понякога. Обича да влиза величествено, в пълен костюм, особено когато се каним да изберем друг живот. Той знае колко високо ценим играта му.
Д-р Н: Любопитен съм дали при цялата- тази сце­нична постановка Шато има изобщо някаква силна емоционална връзка с вашата група като сериозен водач.
П: (надсмивайки ми се) Слушай, той знае, че сме една дива банда и самият той се включва в играта, нарушавайки общоприетите правила - освен това е много умен.
Д-р Н: Шато глези ли групата ви? Струва ми се, че не ограничава прекалено много екстравагантното ви поведение.
П: Шато постига резултати с нас, защото не е тиран или проповедник. Това не би се получило с нашите хора. Ние го уважаваме.
Д-р Н: Възприемаш ли Шато като консултант, който се появява само от време навреме, за да наблюдава, или го смяташ за активен ръководител?
П: Той се отбива без да извести предварително, за да постави пред нас някакъв проблем за разискване. След това си отива, завръщайки се по-късно, за да послуша как бихме се справили с определени неща...
Д-р Н: Дай ми пример за някакъв значителен проб­лем с вашата група.
П: (пауза) Шато знае, че ние прекалено силно се идентифицираме като актьори, изпълняващи роли на Земята. Той нанася... удари върху лекомислието. Опитва се да ни накара да проникнем първо във вътрешното и след това във външното, а не обрат­ното.
Д-р Н: Значи инструкциите на Шато са сериозни, но той знае, че всички вие обичате да се забавлявате през цялото време?
П: Аха, мисля, че точно затова Шато е с нас. Той знае, че ние пропиляваме възможности. Той ни по­мага да разтълкуваме затрудненията, в които изпа­даме, с цел да извлече най-доброто от нас.
Д-р Н: От това, което ми каза, оставам с впечатле­нието, че твоята духовна група се ръководи като работилница, управлявана от вашия водач.
П: Да, той изгражда нашия морал и ни кара да продължаваме.
Научил съм, че за разлика от обучението в класните стаи или групите за терапия на Земята, в духовния свят учителите-съветници не се ограничават до ролята на непрекъснато ръководство на дейността на групата. Въпреки че Шато и неговите ученици са колоритно се­мейство от души, при тях има много белези, типични за всички групи-гроздове. Лидерството на водача има по-скоро родителски оттенък, отколкото диктаторски. В настоящия случай Шато е насочващ съветник без да се налага или да представлява заплаха за групата. Тези млади души приемат с топлота техния съпричастен во­дач, който изглежда задоволява мъжките им влечения. Ще приключа този случай с няколко заключителни въп­роса за групата като духовна единица.
Д-р Н: Защо в твоята група е толкова силно застъ­пено мъжкото присъствие на Земята?
П: Земята е планета на действието, която награжда­ва физическото усилие. Ние предпочитаме мъжките роли, за да можем да сграбчваме събитията и да ги моделираме..., за да доминираме в средата, която ни заобикаля... да получим признание.
Д-р Н: Жените също имат влияние в обществото. Как се надява да напредне твоята група без да натрупа опит и в женски роли?
П: Знаем това, но изпитваме страстно желание да сме независими. На практика ние често изразходва­ме прекалено много енергия, а получаваме твърде малко в отговор, но женските аспекти не ни интересуват толкова много точно сега.
Д-р Н: Ако във твоята най-близка група нямате женски двойници, откъде намирате такива същест­ва, за да се комплектовате за живота си на Земята?
П: Наблизо има някои, които приемат по-добре женските роля. Аз вървя с Джоузи - тя е била с мен в някои от моите животи - Триниън е прикрепен към Нейла - а има и други...
Д-р Н: Алъм, бих искал да приключим нашия раз­говор за твоите духовни връзки като те попитам какво знаеш за произхода на твоята група.
П: (дълга пауза) ... Не мога да ти кажа... ние просто пристигаме заедно по някое време.
Д-р Н: Но някой е трябвало да събере онези от вас, които сте с еднакви качества. Мислиш ли, че това е било Бог?
П: (озадачен) Не, под източника... по-висшите...
Д-р Н: Шато или други водачи като него?
П: Не, по-висши, мисля... онези, които планират... не знам нищо повече.
Д-р Н: Преди известно време ти ми каза, че някои от старите ти приятели намалил активното си участие в твоята група, поради своето развитие. Присъединяват ли понякога се към вас нови членове?
П: Никога.
Д-р Н: Защото новият член би могъл да има проб­леми, за да се изравни с останалите от вас, така ли?
П: (смее се) Не сме чак толкова лоши! Просто за външен човек сме прекалено тясно свързани чрез мисълта си, а и той няма да е споделил предишните ни преживявания.
Д-р Н: Дискусиите ви за тези минали животи, когато сте били заедно - вашата група вярва ли, че това допринася за подобряването на човешкото общество?
П: (пауза) Ние искаме нашето присъствие в дадена общност да се възправи срещу условностите - да постави под съмнение предпоставките. Мисля, че внасяме дързост в нашите физически животи - и смях също...
Д-р Н: И когато твоята духовна група приключи с обсъждането на това какво е необходимо, за да улесните постигането на целите си, насочвате ли погледа си към нов живот?
П: (с жар) О, да! Всеки път, когато тръгвам към нова роля на Земята, си взимам довиждане с думите: "Ще се видим пак след смъртта."
Този случай е пример за души със сходен начин на мислене - с потребността да ласкаят егото си - които подкрепят и потвърждават своите чувства и отношения помежду си. Това е и ключът към разбиране на начина на формиране на духовните групи. Научил съм, че много духовни гроздове имат подгрупи, съставени от същест­ва, чиито самоличности са свързани чрез сходни проб­леми, които блокират напредването им. Дори и тогава тези души се различават по своята сила и слабост. Всеки член на групата допринася със своите най-добри качес­тва за придвижването към целите на другите от семейс­твото.
Не искам от Случай 21 да останете с впечатлението, че малкото на брой души, останали в този вътрешен кръг от близки приятели, представят характерните черти в поведението на всеки от първоначалния грозд. Когато се формира една основна група, да речем от 15 или 20 души, има очевидни прилики в дарбите и интересите. Но в една поддържаща група са заложени и разлики по отношение на характера, чувствата и реакциите. В пове­чето случаи пациентите ми споделят, че техните групи представляват смесица от един или повече от следните типове характер с мъжка-женска ориентация: 1) решите­лен, издържлив, упорит, който оцелява; 2) внимателен, тих, предан и доста невинен; 3) който обича да се забав­лява, весел, шегобиец, който поема рискове; 4) сериозен, зависим, предпазлив; 5) буен, ентусиазиран, открит; 6) търпелив, спокоен, възприемчив. 7) разсъждаващ, из­числяващ, решителен; 8) новатор, съобразителен, прис­пособяващ се. Тези разлики създават баланс в групата. Ако цялата група обаче проявява силна склонност към буйство или дързост, най-предпазливият член ще вни­мава по-малко, отколкото този от друга група души.
Няма съмнение, че душите от Случай 21 ги очаква дълъг период на развитие. И въпреки това те имат принос за виталността на Земята. Следващите въпроси към този пациент разкриха, че пътищата на тези души продължават да се пресичат в XX век. Алъм например е график и нещатен професионален китарист, имащ връзка с Джоузи, която е певица. Фактът, че тясно свър­заните души от този случай са предимно с мъжка ори­ентация в своите физически животи, не отнема способ­ността им да общуват с млади души с преобладаващи предпочитания към женския пол. Групите-гроздове са със смесени полове. Както вече споменах, наистина нап­редналите души са балансирали предпочитанията си към половете при избора на физически живот.
Желанието да изразят собствената си самоличност е важен мотивиращ фактор за душите, които избират да дойдат на Земята, за да усвоят практически уроци. По­някога причина за дискомфорт при душите от по-ниски нива е несъответствието между възприемането на Аза в състоянието им на свободни души и начина им на дейс­твие в човешкото тяло. Душите се объркват от това кои са в живота. При Случай 21 не се наблюдаваше подобен конфликт, но аз се съмнявам в степента на напредък, постигнат от Алъм през последните му прераждания. Обаче основният опит, натрупан от даден живот, може да компенсира до известна степен липсата на самопознание, придобито през този живот.
Нашите недостатъци и морални конфликти се при­емат за грешки много повече в духовния свят, отколкото на Земята. Видяхме как нюансите във вземането на ре­шения са изследвани критично и анализирани в духов­ните групи. Членовете на грозда работят заедно от тол­кова дълго време, измерено в земни години, че същест­вата стават отговорни един пред друг и пред групата като цяло. Това благоприятства за развиването на силно чувство за принадлежност във всички духовни групи и може да даде представа за мисловните бариери между гроздовете, особено при душите на по-ниско ниво. Въп­реки това, докато отхвърлянето и самотата са част от живота в човешка форма на всяка душа, в духовния свят нашата индивидуална его-идентичност постоянно се подчертава от топлата социализация в равнопоставената група.
Социалната структура на духовните групи не е съ­щата като при групите от хора на Земята. Не съм чувал за наличието на клики, притегателни знаменитости или изолирани души вътре в самия грозд, въпреки че има известни доказателства за приятелства по двойки. Каз­вали са ми, че когато са прикрепени към дадена група, душите наистина понякога остават насаме в тишината на собствените си мисли. Душите са същества, близки едно на друго в своите семейни взаимоотношения на Земята и в участието си в общия живот на групата в духовния свят. И въпреки това душите научават много от усамотението.
От пациентите ми с бяла светлина научавам, че душите в началните нива често биват отделяни от тех­ните групи, за да работят индивидуално върху прости енергийни проекти. Една доста млада душа си спомни, че е била сама в някакво оградено място и се е опитвала да подреди "един движещ се пъзел" от разбъркани гео­метрични форми - цилиндри, сфери, кубове и квадрати - чрез произведена от самата нея енергия. Беше описан като "многоизмерен, цветен и холографен". Пациентът каза: "Ние трябва да се научим да усилваме нашата енергия, за да фокусираме разпръснатото и разбъркано­то и да му придадем някаква основна форма." Друг пациент добави: "От тези тестове Наблюдателите полу­чават информация за нашето въображение, творчески способности и изобретателност и не толкова ни преце­няват, колкото ни окуражават."
Докато са сами душите на всички нива извършват и една друга много важна дейност. От тях се очаква да прекарат известно време като мислено се концентрират, за да помогнат на онези от Земята (или от други физи­чески светове), които са познавали и за които са се грижили. От това, което подразбирам, те отиват на някакво място, наричано от някои "място за проектиране". Тук те навлизат в едно "вътрешно пространствено поле от плаваща, сребристосиня енергия" и проектират навън географска област по собствен избор. Казвали са ми, че това е умствено упражнение по "задържане и освобождаване на енергия с положителни вибрации за създаване на територия". Това означава, че душите се понасят на вълните на своите мисли към определени хора, сгради или дадена област, опитвайки се да помог­нат или да предизвикат промяна.

https://poznanie.net/