Случай 9
Д-р Н: Какво става с теб в момента на смъртта?
П: Чувствам голямо облекчение и бързо излизам навън.
Д-р Н: Как ще охарактеризираш отпътуването от Земята към духовния свят?
П: Изстрелях се нагоре като стълб от светлина и вече съм поел по своя път.
Д-р Н: Винаги ли става толкова бързо?
П: Не, едва след последната поредица от животи.
Д-р Н: Защо?
П: Знам пътя, няма нужда да виждам никого -бързам.
Д-р Н: Не те ли притеснява, че никой не те посреща?
П: (смее се) Имаше време, когато беше добре да ме посрещне някой, но вече не се нуждая от такова нещо.
Д-р Н: Кой реши да ти позволи да влизаш в духовния свят без чужда помощ?
П: (пауза, след това свива рамене) Това беше... взаимно решение... между моя учител и мен... когато разбрах, че мога сам да се справям с нещата.
Д-р Н: И точно сега не се чувстваш прекалено объркан или смутен?
П: Шегуваш ли се? Вече няма нужда някой да ми държи ръката. Знам къде отивам и нямам търпение да стигна там. Един магнит ме дърпа натам и аз просто се наслаждавам на разходката.
Д-р Н: Обясни ми как действа този процес на дърпане, който ще те отведе до твоето местоназначение?
П: Яздя една вълна... сноп от светлина.
Д-р Н: Този сноп електромагнитен ли е, или какво?
П: Ами... прилича на радио-вълните - някой върти копчето и намира подходящата за мен честота.
Д-р Н: Казваш, че. си насочван от невидима сила, която не упражнява преднамерен контрол, и че не можеш да ускориш нещата, както правиш веднага след смъртта?
П: Да. Трябва да се движа с вълните от светлина... вълните имат посока и аз плувам с тях. Лесно е. Те правят всичко вместо теб.
Д-р Н: Кой го прави вместо теб?
П: Онези, които контролират... наистина не знам.
Д-р Н: Тогава ти не упражняваш контрол. Не носиш отговорността за намирането на собственото си местоназначение.
П: (пауза) Разумът ми е в синхрон с движението... аз се нося с резонанса...
Д-р Н: Резонанс? Звуци ли чуваш?
П: Да, вълновият сноп... вибрира... заключен съм в него.
Д-р Н: Нека да се върнем към обяснението ти за радиото. Твоят духовен път повлиян ли е от честотите на вибриранията, в зависимост от това дали са с висок, среден или нисък резонанс?
П: (смее се) Не е зле - да, и аз съм на път, като самонасочващ се сигнал от звук и светлина... и това е част от моя тонален модел - моята честота.
Д-р Н: Не съм сигурен, че разбрах как светлината и вибрацията се комбинират, за да създадат насочващи вълни.
П: Представи си един грамаден настройващ камертон в проблясваща профучаваща светлина.
Д-р Н: Тогава има и енергия?
П: Ние имаме енергия - в енергийно поле. Така че, не са само пътищата, по които пътуваме... самите ние генерираме енергия... можем да използваме тези сили в зависимост от нашия опит.
Д-р Н: В такъв случай твоето ниво на зрялост ти дава известна възможност за контрол на скоростта и посоката на пътуването.
П: Да, но не точно тук. По-късно, когато се установя, ще мога да се движа много по-самостоятелно. Сега ме дърпат и от мен се очаква да тръгна с тях.
Д-р Н: Добре, остани в това състояние и ми кажи какво става след това.
П: (кратка пауза) Движа се сам... настанявам се на подходящото място... отивам там, към където принадлежа.
Под хипноза аналитичният съзнателен ум работи заедно с подсъзнателния ум, като получават и отговарят на съобщения, насочени към нашите дълбоко залегнали спомени. Пациентът в Случай 9 е електроинженер и поради това си служи с някои технически описания, за да изрази своите духовни усещания. Склонността на този пациент да обяснява своите мисли по време на пътуването на душата чрез технически изрази беше насърчавана, но не и диктувана от моите внушения. Всички пациенти внасят своя дял от знания с отговорите си на въпросите за духовния свят. Този пациент използва познатите му физически закони, за да опише движението, докато някой друг може да каже, че душите се движат по този път във вакуум.
Преди да продължа с преминаването на душите в духовния свят, бих искал да разгледам въпроса онези същества, които или не са извървели този път дълго след физическата смърт, или са отклонявани от обичайния маршрут.
следва...
Няма коментари:
Публикуване на коментар