Майкъл Нютън "Пътят на душите" Ориентиране /част 8

 

ОРИЕНТИРАНЕ

След като тези същества, които са ни посрещнали при завръщането ни у дома, се разпръснат, ние сме готови да бъдем отведени до мястото за лечение. То ще бъде последвано от друга спирка, по време на която душата ще се преориентира в духовната среда. На това място ние често биваме изпитвани от нашия водач.
Тъй като се занимаваме с една нефизическа Вселена, склонен съм да обяснявам космологията на всички духовни местоположения като места или пространства просто за по-удобното им идентифициране. Сходността в описанията на пациентите ми относно това какво пра­вят като души на следващите две комбинирани спирки е забележителна, въпреки че ги наричат по различен начин. Чувал съм такива определения като: зала, каюта и междинни зони за престой, но най-често срещаното е "мястото за лечение".             
Възприемам лечебния пункт като полева болница или като подразделение на Върховното главно командване на Военна академия за повредени души, завръщащи се от бойните полета на Земята. За описанието на естес­твото на тази следваща спирка, съм избрал един доста напреднал пациент, който много пъти е преминавал през този процес на възстановяване на жизнените сили.

Случай  11

Д-р Н: След като напускаш приятелите, които са те поздравили след смъртта ти, на кое място в духовния свят отива душата ти?
П: За известно време съм сам... преминавам през необятни пространства...
Д-р Н: Какво става след това с теб?
П: Насочван съм от Сила, която не мога да видя, към едно по-затворено пространство - отвор в прост­ранство от чиста енергия.
Д-р Н: Как изглежда това място?
П: За мен... това е съдът за лечение.
Д-р Н: Опиши ми възможно най-подробно какво се случва с теб там.
П: Тласкат ме напред и виждам ярък, топъл лъч. Той се протяга към мен като поток от течна енергия. В началото около мен се върти... енергия... подобна на пара... след това нежно докосва душата ми, все едно че е жива. После се просмуква в мен и аз съм окъпан и пречистен от моите болки.
Д-р Н: Някой къпе ли те или този светлинен лъч те обгръща от нищото?
П: Сам съм, но той е направляван. Моята духовна същност е къпана... възстановявайки ме след преби­ваването ми на Земята.
Д-р Н: Чувал съм, че това усещане е подобно на това да вземеш освежаващ душ след тежък дневен труд.
П: (смее се) След цял живот работа. По-приятно е, а освен това не се намокряш.
Д-р Н: Освен това вече нямаш и физическо тяло, тогава как може този енергиен душ да изцели душата?
П: Като прониква в... моето същество. Толкова съм уморен от последния си живот и от тялото, което имах.
Д-р Н: Да не би да казваш, че опустошенията на физическото тяло и човешкия ум оставят емоциона­лен белег върху душата след смъртта?
П: Да, за Бога! Самото ми изражение - кой съм аз като човешко същество - беше повлияно от ума и тялото, които заемах.
Д-р Н: Въпреки че сега си завинаги отделен от това тяло?
П: Всяко тяло оставя... отпечатък... върху теб, поне за известно време. Има някои тела, от които никога не мога да избягам напълно. Въпреки че си се осво­бодил от тях, ти запазваш някои от характерните спомени на телата си през определени животи.
Д-р Н: Добре, сега искам да приключиш със своя лечебен душ и да ми кажеш какво чувстваш.
П: Вися в светлината... тя се просмуква през душата ми... отмивайки повечето от отрицателните вируси. Тя ми позволява да се откъсна от веригите на пос­ледния си живот... довежда до моята трансформа­ция, така че отново да стана едно цяло.
Д-р Н: Ефектът на душа еднакъв ли е за всички?
П: (пауза) Когато бях по-млад и по-неопитен, идвах тук с повече наранявания - енергията тук изглежда­ше по-неефективна, защото не знаех как да я изпол­звам, за да се очистя изцяло от отрицателните чер­ти. Въпреки лечебната енергия, по-дълго време но­сех със себе си старите рани.
Д-р Н: Мисля, че разбирам. Така, какво правиш сега?
П: След като се възстановя, си тръгвам оттук и отивам на едно тихо място, за да поговоря с моя водач.

Това място, което започнах да наричам лечебния душ, е само прелюдия към възстановяването на завръ­щащата се душа. Етапът на ориентиране, който следва непосредствено след това (особено за по-младите души), включва период на задълбочено обсъждане с определения водач. Току-що освежената душа пристига на тази спирка, за да бъде разпитана за наскоро приклю­чилия живот. Ориентирането е замислено и като един вид интервю за допускане, което води до по-нататъшно освобождаване от емоциите и пренастройване към духовния свят.

Хората под хипноза, които описват как протича обсъждането по време на ориентирането, казват, че техните водачи са внимателни, но проницателни. Предста­вете си любимия си учител от началното училище и ще си създадете представа за този процес. Представете си едно непоколебимо, но загрижено същество, което знае всичко за вашите навици да усвоявате, вашите силни и слаби страни и страховете ви, което винаги е готово да работи с вас всеки път, когато решите да опитате. Когато не правите опити, всичко във вашето развитие остава на същото ниво. Учениците не могат да скрият нищо от своите духовни учители. В телепатичния свят не същес­твува нито увъртане, нито измама.

При сцените на ориентирането има множество раз­личия в зависимост от индивидуалната природа на душите и от състоянието на ума им след току-що прик­лючилия живот. Душите разказват, че тяхното ориенти­ране често става в някаква стая. Мебелировката в тази обстановка и интензивността на първия разговор може да са различни след всеки живот. Описаният по-долу случай предлага кратък пример за сцена на ориентиране, която свидетелства за желанието на по-висшите сили да осигурят удобства на завръщащата се душа.

Случай  12

П: В средата на това място се натъквам на моята спалня, където се чувствах толкова щастлив като дете. Виждам тапетите на рози и леглото с балдахин и скърцащи пружини под дебел, розов юрган, изра­ботен за мен от баба ми. Обикновено баба ми и аз си бъбрехме приятелски всеки път, когато имах някакъв проблем и тя също е тук - просто седи на края на леглото ми, заобиколена от любимите ми плюшени животни - и ме чака. Набръчканото й лице както винаги изразява любов. След известно време осъзнавам, че всъщност тя е моят водач Амефус. Разказвам на Амефус за тъжните и щастливи мо­менти от живота, който съм приключил. Знам, че съм допускал грешки, но тя е толкова мила с мен. Заедно се смеем и плачем, докато се връщам към миналото. След това обсъждаме всичко, което не съм направил и което съм могъл да направя с жи­вота си. Но накрая всичко е о*кей. Тя знае, че трябва да си почина в този прекрасен свят. Ще се отпусна. Не ме интересува дали някога изобщо ще се завърна на Земята, защото моят истински дом е тук.

Очевидно по-напредналите души не се нуждаят от ориентиране на този етап. Това не означава, че десетте процента от моите пациенти, попадащи в тази категория, отплуват заедно със своите водачи върху някаква вълна веднага след завръщането си от Земята. Всеки е държан отговорен за миналия си живот. Изпълнението се оценява въз основа на това как всеки индивид е интерпретирал и изиграл своята роля в живота. За напредналите души интервютата за допускане се провеждат по-късно с учите-ли-експерти. Обикновено на по-неопитните същества се обръща специално внимание от съветници, тъй като за тях резкият преход от физически в духовен облик е по-труден.

Следващият случай, който съм подбрал, преминава през по-задълбочено терапевтично духовно ориентиране. Изследването на отношенията и чувствата, с оглед преориентиране на бъдещото поведение, е типично за водачи­те. 

Пациентът в Случай 13 е силна, внушителна 32-годиш-на жена с височина и тегло над средните. Един ден Хестър пристигна в кабинета ми, облечена в джинси, ботуши и свободно падащ спортен блузон, в състояние на възбуда.

Настоящите й проблеми попадаха в три категории. Тя беше недоволна от живота си на преуспяващ брокер на недвижимо имущество, тъй като тази професия била твър­де материалистична и незадоволителна. Хестър .също чувстваше, че й липсва сексапил като жена. Тя спомена, че има шкаф, пълен с красиви дрехи, които били "ужасни за носене". След това тази пациентка ми каза, че през делия си живот лесно манипулирала мъжете, защото "в мен има една агресивност, типична за мъжа, която също ме кара да се чувствам незавършена като жена." Като младо мо­миче тя не си играела с кукли и не носела рокли, защото повече предпочитала да се състезава с момчетата.

С напредване на възрастта нейната мъжественост не се променила, въпреки че срещнала мъж, който ста­нал неин съпруг, тъй като приел тя да доминира във връзката им. Хестър каза, че й харесвало да прави секс с него толкова пъти, колкото й позволявали силите и че той намирал това за вълнуващо. В допълнение пациент­ката ми се оплака от главоболие в дясната част на главата си над ухото, което след продължителни меди­цински прегледи лекарите отдали на стреса.

По време на нашия сеанс научих, че тази пациентка наскоро е преминала през поредица от животи като мъж, достигнали връхната си точка в един кратък живот като прокурор на име Рос Фелдън в щата Оклахома през 80-те години на XIX век. В облика на Рос моята пациентка се беше самоубила на 33-годишна възраст в една хотелска стая, като се застреляла в леглото. Рос бил отчаян от насоката, която животът му поел след като станал про­курор.

Читателят ще забележи, че с напредването на диа­лога се появяват все по-наситени емоции. Терапевтите, които работят с регресия, наричат това състояние "под­силен отговор" в процеса на повторно съживяване (в смисъл да дадеш нов живот) за разлика от алтернатив­ното състояние на транс, при което пациентите са наб­людател и  участници.

следва...