“Пий там, където конят пие. Конят никога няма да пие лоша вода.
Яж плодове, на които се спира червеят.
Смело бери гъби, на които има мушички.
Сади дърво там, където къртица копае.
Строй дом там, където змия се препича.
Кладенец копай там, където птиците гнездят в жегата.
Лягай и ставай с кокошките, ще имаш златно зърно за деня.
Яж повече зелено и ще имаш силни крака и издръжливо сърце, като на звяр.
Плувай често и ще се чувстваш на земята, като риба във водата.
Често гледай към небето, а не към краката и твоите мисли ще бъдат ясни и леки.
Повече мълчи, отколкото говори и в твоята душа ще дойде тишината, а духът ти ще бъде мирен и спокоен.”
~ Св. Серафим Саровски ~
За своите подвижнически подвизи св.Серафим Саровски бил награден от Бога с дара на прозорливостта и изцелението. Човешките сърца били открити за него, така както и миналото и бъдещето. Съветите, които давал преподобния старец винаги предизвиквали недоумение и се стрували странни на хората, но всеки, който изпълнявал точно наставленията се убеждавал, че съветът бил верен и спасителен. По молитвите на преподобния Серафим Саровски се извършват многочислени знамения и изцеления. Пред неговата икона хората се молят за психическо и физическо изцеление.
Как защитава иконата
Всеки светец е готов да отговори на всяка молитва, за всяко нещо, за което бива помолен. Серафим Саровски помага особено на тези, които имат търговски бизнес, защото в младежките си години, той помагал на брат си в лавката, която имали, а неговия баща бил строителен предприемач, давал много средства за строежи на църкви.
Към него можем да се обръщаме в състояние на униние и скръб, защото светеца смятал това за голям грях. По този начин душата получавала сили за преодоляване на това състояние.
Как помага иконата
Придобиване на Светия Дух - за това призовавал всеки християнин преподобния старец, а унинието той назовавал един от най-тежките грехове. Молитвата пред иконата на св.Серафим Саровски ни помага да не изпаднем в униние или отчаяние при сложни ситуации. Тя помага да се фокусираме със сърцето си в проблема и да придобием душевна сила.
Великият руски светец бил надарен от Бог за своите сподвижнически подвизи с дара на прозорливостта и изцелението. За него били открити чевешките сърца, както и миналото и бъещето. Съветите, които давал преподобния старец предизвиквали недоумение и се стрували странни, но всеки който изпълнявал наставленията точно се убеждавал, че това е единствено точния съвет.
Много хора го посещавали, за да чуят утешителни и окуражителни думи, а той със своите свети слова помагал на душата, заплетена в изкушенията да намери верния път. Той веднага разпознавал и разкривал човешките постъпки, извършвани в моменти на слабост. Но речта му била пълна с любов, а не с думи на осъждане. И сега той чува всички, прибягващи към него и по молитвата ни помага да се разрешат всички наши вътрешни противоречия. Такава помощ носи "Молитвеното правило на Серафим Саровски".
Към преподобния често се молят за психическо и душевно здраве. Мирото от неговите мощи помага на болни.
Също така свети преподобен Серафим Саровски помага в търговските дела, ако този, който отправя молитви се стреми не само за увеличение на материалните блага и личното си благополучие, но и участва в благотворителни дела за помощ на бедни и болни, участва в обществено полезни дела.
Moлитва
Преподобният Серафим Саровски смятал молитвата за толкова необходима за живота, колкото и въздухът. Той съветвал и изисквал от своите духовни чеда да се молят непрестанно и им определил такова молитвено правило, останало под името "Правило на Серафим Саровски".
Като стане от сън и застане на определеното за молитва място, всеки трябва да чете тази спасителна молитва, която Сам Господ е предал на човеците, тоест "Отче наш" (три пъти).
След това "Богородице Дево, радвай се" (три пъти). И накрая, един път Символа на вярата.
Като извърши това утринно правило, нека всеки християнин да отива по своя работа и работейки или намирайки се на път, да казва тихо: "Господи Иисусе Христе, помилвай ме, грешния".
Ако наоколо има хора, занимавайки се с работата си, да казва наум само: "Господи помилуй", и така да продължава до обяд.
Преди обяд да извърши същото правило.
След обяд и до вечерта, вършейки своята работа, всеки трябва да казва тихо:
"Пресвета Богородице, спаси ме, грешния".
Когато се случи да останем сами, трябва да казваме:
"Господи Иисусе Христе, по молитвите на Богородица, помилвай ме, грешния".
Отивайки да спи, всеки християнин трябва да повтори утринното правило, и след него, като се огради с кръстното знамение, да заспива.
Светият старец казвал, че ако християнинът се придържа към това малко правило, като спасителна котва сред вълните на светската суета, изпълнявайки го със смирение, може да достигне висока духовна мяра, защото тези молитви са основни за християнина.
Първата - като слово на Самия Господ и дадена от Него като образец на всички молитви, втората е принесена от небето от Архангела в приветствие на Пресветата Дева, Божията Майка. А третата съдържа всички догмати на вярата.
Който има време, нека да чете Евангелието, Апостола и други молитви, акатисти и канони. А ако някой няма време или сили и не може да изпълнява и това правило - бил той подчинен или властник, или немощен, мъдрият старец съветвал да го изпълнява и лежейки, и работейки, помнейки казаното в Писанието: "Всеки, който призове името Господне, ще се спаси".
Молитва към светеца
О, пречудни отче Серафиме, велики Саровски чудотворче, скоропослушен помощниче на всички, прибягващи към тебе! В дните на твоя земен живот никой не си отиде от тебе празен и неутешен, но всички се наслаждаваха на твоето лице и на твоите благосклонни думи. В тебе се яви обилен дар за излекуване на немощните души. Когато Бог те призова от земните трудове към небесното упокоение, твоята любов към нас не се прекрати и е невъзможно да се преброят твоите чудеса, които се умножиха като небесните звезди; ти се явяваш на Божиите люде по всички краища на земята и им даряваш изцеление. Затова и ние те молим: о, претихи и кротки Божий угодниче и дръзновен пред Него молитвениче, който не отхвърляш никого от призоваващите те, възнеси към Господа на силите твоята благомощна молитва за нас, та да укрепи отечеството ни, да ни дарува всичко потребно за този живот и всичко полезно за нашето спасение, да ни опази от греховни падения и да ни научи на истинско покаяние, за да влезем безпрепятствено във вечното Небесно Царство, където ти сияеш с незалязваща слава и там с всички светии да възпяваме Животоначалната Троица до края на вековете.
Молитва 2
О, велики угодниче Божий, преподобни и богоносни отче наш Серафиме! Погледни от небесната слава към нас, нищожните и немощните, обременени с много грехове, просещи твоята помощ и утеха. Погледни към нас с твоето благосърдие и ни помогни да пазим непорочно Божиите заповеди, здраво да държим на православната вяра, да принесем на Бога усърдно покаяние за нашите грехове, да преуспяваме благодатно в християнско благочестие и да бъдем достойни за твоето молитвено ходатайство за нас пред Бога. Да, угодниче Божий, чуй нас, които ти се молим с вяра и любов, и не презирай търсещите твоето застъпничество: сега и в часа на нашата смърт ни помогни и с молитвите си ни избави от злобните дяволски нападения, да не ни превъзмогне тяхната сила, но да се удостоим с твоя помощ да наследим блаженството на райските обители. На тебе възлагаме упованието си, благосърдни отче: бъди ни наистина водител по пътя на спасението и ни приведи към незалязващата светлина на вечния живот с богоприятното твое застъпничество пред Престола на Пресветата Троица, за да славим и възпяваме с всички светии достопокланяемото име на Отца и Сина и Светия Дух во веки веков. Амин.
Кога е денят на светеца
Православната църква почита паметта на св.Серафим 2 пъти в годината - на 2 януари и на 19 юли.
В кои храмове има икони и мощи на светеца
Как защитава иконата
Всеки светец е готов да отговори на всяка молитва, за всяко нещо, за което бива помолен. Серафим Саровски помага особено на тези, които имат търговски бизнес, защото в младежките си години, той помагал на брат си в лавката, която имали, а неговия баща бил строителен предприемач, давал много средства за строежи на църкви.
Към него можем да се обръщаме в състояние на униние и скръб, защото светеца смятал това за голям грях. По този начин душата получавала сили за преодоляване на това състояние.
Как помага иконата
Придобиване на Светия Дух - за това призовавал всеки християнин преподобния старец, а унинието той назовавал един от най-тежките грехове. Молитвата пред иконата на св.Серафим Саровски ни помага да не изпаднем в униние или отчаяние при сложни ситуации. Тя помага да се фокусираме със сърцето си в проблема и да придобием душевна сила.
Великият руски светец бил надарен от Бог за своите сподвижнически подвизи с дара на прозорливостта и изцелението. За него били открити чевешките сърца, както и миналото и бъещето. Съветите, които давал преподобния старец предизвиквали недоумение и се стрували странни, но всеки който изпълнявал наставленията точно се убеждавал, че това е единствено точния съвет.
Много хора го посещавали, за да чуят утешителни и окуражителни думи, а той със своите свети слова помагал на душата, заплетена в изкушенията да намери верния път. Той веднага разпознавал и разкривал човешките постъпки, извършвани в моменти на слабост. Но речта му била пълна с любов, а не с думи на осъждане. И сега той чува всички, прибягващи към него и по молитвата ни помага да се разрешат всички наши вътрешни противоречия. Такава помощ носи "Молитвеното правило на Серафим Саровски".
Към преподобния често се молят за психическо и душевно здраве. Мирото от неговите мощи помага на болни.
Също така свети преподобен Серафим Саровски помага в търговските дела, ако този, който отправя молитви се стреми не само за увеличение на материалните блага и личното си благополучие, но и участва в благотворителни дела за помощ на бедни и болни, участва в обществено полезни дела.
Moлитва
Преподобният Серафим Саровски смятал молитвата за толкова необходима за живота, колкото и въздухът. Той съветвал и изисквал от своите духовни чеда да се молят непрестанно и им определил такова молитвено правило, останало под името "Правило на Серафим Саровски".
Като стане от сън и застане на определеното за молитва място, всеки трябва да чете тази спасителна молитва, която Сам Господ е предал на човеците, тоест "Отче наш" (три пъти).
След това "Богородице Дево, радвай се" (три пъти). И накрая, един път Символа на вярата.
Като извърши това утринно правило, нека всеки християнин да отива по своя работа и работейки или намирайки се на път, да казва тихо: "Господи Иисусе Христе, помилвай ме, грешния".
Ако наоколо има хора, занимавайки се с работата си, да казва наум само: "Господи помилуй", и така да продължава до обяд.
Преди обяд да извърши същото правило.
След обяд и до вечерта, вършейки своята работа, всеки трябва да казва тихо:
"Пресвета Богородице, спаси ме, грешния".
Когато се случи да останем сами, трябва да казваме:
"Господи Иисусе Христе, по молитвите на Богородица, помилвай ме, грешния".
Отивайки да спи, всеки християнин трябва да повтори утринното правило, и след него, като се огради с кръстното знамение, да заспива.
Светият старец казвал, че ако християнинът се придържа към това малко правило, като спасителна котва сред вълните на светската суета, изпълнявайки го със смирение, може да достигне висока духовна мяра, защото тези молитви са основни за християнина.
Първата - като слово на Самия Господ и дадена от Него като образец на всички молитви, втората е принесена от небето от Архангела в приветствие на Пресветата Дева, Божията Майка. А третата съдържа всички догмати на вярата.
Който има време, нека да чете Евангелието, Апостола и други молитви, акатисти и канони. А ако някой няма време или сили и не може да изпълнява и това правило - бил той подчинен или властник, или немощен, мъдрият старец съветвал да го изпълнява и лежейки, и работейки, помнейки казаното в Писанието: "Всеки, който призове името Господне, ще се спаси".
Молитва към светеца
О, пречудни отче Серафиме, велики Саровски чудотворче, скоропослушен помощниче на всички, прибягващи към тебе! В дните на твоя земен живот никой не си отиде от тебе празен и неутешен, но всички се наслаждаваха на твоето лице и на твоите благосклонни думи. В тебе се яви обилен дар за излекуване на немощните души. Когато Бог те призова от земните трудове към небесното упокоение, твоята любов към нас не се прекрати и е невъзможно да се преброят твоите чудеса, които се умножиха като небесните звезди; ти се явяваш на Божиите люде по всички краища на земята и им даряваш изцеление. Затова и ние те молим: о, претихи и кротки Божий угодниче и дръзновен пред Него молитвениче, който не отхвърляш никого от призоваващите те, възнеси към Господа на силите твоята благомощна молитва за нас, та да укрепи отечеството ни, да ни дарува всичко потребно за този живот и всичко полезно за нашето спасение, да ни опази от греховни падения и да ни научи на истинско покаяние, за да влезем безпрепятствено във вечното Небесно Царство, където ти сияеш с незалязваща слава и там с всички светии да възпяваме Животоначалната Троица до края на вековете.
Молитва 2
О, велики угодниче Божий, преподобни и богоносни отче наш Серафиме! Погледни от небесната слава към нас, нищожните и немощните, обременени с много грехове, просещи твоята помощ и утеха. Погледни към нас с твоето благосърдие и ни помогни да пазим непорочно Божиите заповеди, здраво да държим на православната вяра, да принесем на Бога усърдно покаяние за нашите грехове, да преуспяваме благодатно в християнско благочестие и да бъдем достойни за твоето молитвено ходатайство за нас пред Бога. Да, угодниче Божий, чуй нас, които ти се молим с вяра и любов, и не презирай търсещите твоето застъпничество: сега и в часа на нашата смърт ни помогни и с молитвите си ни избави от злобните дяволски нападения, да не ни превъзмогне тяхната сила, но да се удостоим с твоя помощ да наследим блаженството на райските обители. На тебе възлагаме упованието си, благосърдни отче: бъди ни наистина водител по пътя на спасението и ни приведи към незалязващата светлина на вечния живот с богоприятното твое застъпничество пред Престола на Пресветата Троица, за да славим и възпяваме с всички светии достопокланяемото име на Отца и Сина и Светия Дух во веки веков. Амин.
Кога е денят на светеца
Православната църква почита паметта на св.Серафим 2 пъти в годината - на 2 януари и на 19 юли.
В кои храмове има икони и мощи на светеца
1.Святотроицкия Серафимо-Дивеевския манастир, където се съхраняват мощите на светеца
http://svetlinaiikoni.blogspot.com/2013/04/blog-post_7932.html
Преподобният св.Серафим Саровски е почитаем не само в Православието - негови икони има и в католически храмове. Святотроицкия Серафимо-Дивеевски женски манастир в Нижеградската епархия пази мощите на светия старец. Там се пазят и неговите лични вещи. Манастирът се намира на 600 км от Москва, в близост до градчето Дивеево
Мощи на св.Серафим Саровски в България
Мощи на светеца има и в България, в храм "Св.Георги" в Пловдив. Историята на мощите е следната:След Октомврийската революция група монаси от Саровскта обител емигрират във Финландия и основават Валаамския манастир. Жена от Пловдив, която имала зет-министър във Финландия, отишла на поклонение в манастира и изпросила частица от мощите на св.Серафим, за да бъдат закрила и утеха на вярващите в България.През 1999 г. братя монаси донасят светите мощи в София, оттам те са пренесени в Пловдив, в този храм по изрично желание на жената-дарителка.
Житие на светеца
Великият светец на руската земя Серафим Саровски (светско име Прохор) се родил на 19 юли 1759 г. в гр.Курск в заможно семейство. Семейство Мошнини принадлежали към богатото съсловие на града. Когато бил на 3 г. баща му починал и той бил възпитан от майка си, под чието ръководство той пораснал в дълбока християнска вяра.
Веднъж майка му взела със себе си 7 годишното момче на строителството на църква, която бил започнал неговия баща. Момчето се спънало и паднало от върха на строителната площадка на земята, но останал невредим. Това било първото знамение - момченцето получило Божията покровителство, което после се проявявало през целия му живот.
Прохор бил добър ученик, с радост посещавал църковните служби, с любов се отнасял към молитвата и четял богослужебни книги. Веднъж, като бил тежко болен, той видял на сън Божията Майка, която му обещала изцеление. Скоро след това, само като се докоснало до иконата на Божията Майка "Знамение", момченцето оздравяло. Това събитие оказало особено голяма роля в живота на Прохор - той решил да посвети живота си на Бог и да отиде в манастир.
Когато бил на 17 г. заедно с други поклонници той отишъл на поклонение в Киево-печорскта лавра, а след това и в Саровската обител. Прохор с голямо усърдие изпълнявал всички манастирски послушания, правила и устави.
През 1780 г. Прохор се разболял тежко, и болестта продължила 3 години, но нито една дума на ропот не излязла от устата му, и той непрекъснато се молил. През този период му се явила Дева Мария, заедно с апостолите Йоан и Петър и казала на Прохор:"Ти си от нашия род!".След това сложила дясната си ръка на главата му,и скоро Прохор оздравял. Според разкази, Божията Майка се е явявала около 12 пъти през живота му. След 8 годишно пребиваване в Саровската пустиня, Прохор се подстригал за монах с името Серафим.
През 1787 г. св.Серафим бил положен в сан йеродякон, а на младия подвижник не рядко му се случвало да вижда по време на богослужение светите ангели и Иисус Христос. През 1793 г. бил ръкоположен в сан йеромонах, и през тази година преподобния Серафим започнал да живее усамотено, в дървена килия на брега на река Саровка. Преподобният Серафим сам се грижил за прехраната си, като отглеждал зеленчуци и направил пчеларник. Той посещавал обителта в близост само в събота за литургия.
Преподобният постигнал и подвига на стълпничеството. 40 дни и нощи, той се молил на камък пред образа на Пресветата Богородица. Неговото уединение все по-често започнали да нарушават не само братята, но и миряни, идващи за съвет и благословия. След известно време Серафим получил знамение, че трябва да направи още един подвиг - на безмълвие. Така той прекарал около 3 години, като съвсем спрял да посещава обителта.
През пролетта на 1810 г., след 15-годишен престой в пустинята, Серафим се завърнал в обителта. Без да прекрти безмълвието, той добавил още един подвиг - затворил се в монашеската килия, като нито излизал, нито приемал някой в килията си. Свети Серафим получил дарбата на прозорливостта и чудотворството. Божията Майка се явила пред него, заедно с Климент Римски и Петър Александрийски и разрешила да прекрати с усамотението.
Преподобният Серафим Саровски започнал да приема идващите при него за благословия, съвет и духовно утешение, като светецът се обръщал с любов към всеки: "Радост моя, съкровище мое!". Старецът виждал сърцето на човек, и като духовен лекар, изцелявал душевните и телесните болести с молитва и благи думи. Хората усещали неговата любов и доброта, и били силно привлечени от него. Имало дни, когато в килията на светецът идвали тълпи от хора. Св.Серафим изцелил много тежкоболни.Той мажел болните с масло от кандилото, което горяло пред иконата на Божията Майка"Умиление", молил се, и болните оздравявали.http://svetlinaiikoni.blogspot.com/2013/04/blog-post_7932.html
Старецът виждал миналото и бъдещето, и с няколко думи описвал предстоящия живот на човек, давал съвети, които изглеждали странно, но впоследствие се оказвали спасителни за тези, за които били предназначени. От 1831 г. преп.Серафим предвещавал глад, и по негов съвет в Саровската обител направили голям запас от хляб, затова в манастира нямало глад.
Дивеевската обител
Свети Серафим бил духовен баща и наставник на сестрите, които живеели в основаната от тях женска духовна обител.По указание на Божията Майка, той отделил девиците от вдовиците и основал за девиците отделна Мелнична община. Там построили мелница, където в близост до нея живеели девиците. Около Мелничната община била изкопана канавка, по препоръка на св.Серафим. Божията Майка помолила да бъде изкопана, за да може да ходи по нея. Преподобният Серафим говорил, че канавката е висока до небето и винаги ще бъде стена и защита от антихриста.
Останало е предание, че преподобният благословил вземането на пръст от канавката за изцеление. По преданието, св.Серафим сам положил началото на канавката.
На 2 януари 1833 г. преподобния Серафим издъхнал, по време на молитва към Божията Майка пред Нейната икона "Умиление".
След неговата смърт общините се обединили в Серафимо-Дивеевска обител и около 20 години отнело създаването на манастира. Серафимо-Дивеевският манастир се нарича 4-я пристан на Богородица или жребият на Св.Богородивца. Първият е Ивер - тази страна се паднала на Божията Майка, когато с апостолите теглили жребий кой накъде да тръгне, за да проповядва Евангелието. Света Гора Атон е вторият жребий на Св.Богородица, третият е Киевско-Печорската лавра.
Както много други манастири Дивеевския манастир бил закрит в годините на съветската власт, но през 1991 г. той бил възстановен. Хиляди идват на това свято място, за да преминат с молитва по знаменитата Богородична канавка и да се поклонят на светините на Серафимо-Дивеевската обител - мощите на св.Серафим Саровски и чудотворната икона на Божията Майка "Умиление".
Духовните съвети на св.Серафим
Много хора идвали при стареца за помощ. Той винаги "светел" с духовна радост, говорейки :"Няма по-лош грях, и няма нищо по-ужасно и пагубно за духа от унинието. Той изпълвал сърцата на всички присъстващи с радост и гнета на житейската съдба на всички хора, търсещи Бога ставал по-лек.
Преподобният Серафим говорил:"Придобий мир в себе си, и хиляди хора около теб ще бъдат спасени"."За съхранение на душевния мир, човек всячески трябва да избягва да осъжда другите.""Целта на християнския живот се състои в придобиване на Божия Дух, и това трябва да е цел на всеки християнин, живеещ духовно.""Целта на живота на обикновения светски човек е придобиване на имоти, пари, а на дворяните - повече от това - получаване на почести, отличия и други награди за държавни заслуги.Придобиването на Дух Светий е също капитал, но благодатен и вечен."
И сега с велика сила звучат неговите думи:"Господ търси сърца, преизпълнени с любов към Бога и към ближния."Сине, дай ми сърцето си -казва Той - за да положа всичко непреходно в него - защото в сърцето човешко може да се побере Царството Небесно.
"Поста, молитвата, бдение и всякакви други християнски дела са добри сами по себе си, но целта на човешкия живот не е в тяхното спазване, въпреки, че те са средство за достигане на Истинската цел в нашия християнски живоът - придобиване на Светия Божи Дух."
"Топлотата на Божия Дух не е във въздуха, а в нас самите.Тя е същата тази топлина, за която Светия Дух с думите на молитвата ни заставя да се обърнем към Господа: съгрей ме,Дух Свети с Твоята Топлина.С нея пустинниците не се бояли от зимния мраз, все едно облечени като в топла шуба от благодатната дреха, изтъкана от Светия Дух. Така е и в действителност, защото благодатта Божия трябва да обитава вътре в нас, в нашето сърце, защото Господ е казал:"Във вас е Царството Божие. Под Царството Божие Господ разбирал благодатта на Светия Дух. И Царството Божие се намира вътре във вас, а благодатта на Светия Дух и отвън осиява, и ни сгрява, и преизпълва с благоухание окръжаващия ни въздух, услажда нашите чувства с небесна наслада, напоява нашите сърца с неизпитвана радост. Само трябва да обичаме нашия Отец истински, по синовному. Господ по-равно слуша и монаха, и мирянина, и обикновения християнин, само ако обичат Бога от цялата си душа, и ако имат вяра в Него."
Какви чудеса са се случили
Минават години, а чудесата, свързани с името на Свети Серафим в Дивеево, и в други места, където хората се покланят пред неговите икони и мощи не престават.
Ето какво пише в писмата на Мария Кол, съвременница на о.Серафим, която го познавала лично. Писмата са писани до затворника Георгий, шест месеца след смъртта на отеца.
'' Аз отново се връщам към о.Серафим, като източник на моята радост. Отидох с моята приятелка Мавра Львовна при отец Серафим. Тя беше болна, чувстваше се зле, и не можеше да се храни. Когато отидохме да потърсим помощ, старецът и каза да пие вода от аязмото. След като тя пи от водата, изведнъж започна да повръща.Веднага след това се почувства добре.
Също Татяна Баринова, която имаше проблем с голям лишей на ръката. Цялата и ръка беше бинтована. О.Серафим и каза да измие ръката си на аязмото. Татяна започна да се притеснява, защото от най-малкото съприкосновение с вода, ръката започваше да я боли. Въпреки това, тя намокри ръката си и веднага започнаха да се отлюспват големи люспи кожа. Ръката и вече е абсолютно здрава."
Свидетелства на изцеление
арх.Серафим
През 1830 г.в Саров дойде болна жена, която страдаше от воднянка. Цялото и тяло беше подпухнало и пожълтяло, и толкова беше отпаднала, че едва беше дошла до обителта. Тя седна да чака заедно с другите посетители пред килията на о.Серафим, но имаше много хора преди нея. Старецът мина през тълпата, отиде към нея, хвана я за ръката и каза:"Ела, радост моя след мен!". В килията си той я благословил, дал и причастие и светена вода и и казал:"Утре ще се видим".
На другия ден о.Серафим отишъл при хората, които чакали със запалена свещ, започна да ги благославя и да говори на всеки това, което трябваше да чуе душата му. След като всички минали, при него отишла болната жена. Като я погледнал, той и казал: "Ти, моето момиче си много болна?" - и след това, като я благославял казал:"Отиди, пий вода от извора и се измий и ще бъдеш здрава."Болната отговорила:"Когато дойдох тук отче пих, и се измих." Но той отново и казал: "Вземи момиче, вземи вода със себе си - пий, и се мий. Цялото тяло поливай.Апостолите Христови ще те излекуват, ще бъдеш здрава."
Като се върнала в гостилницата, болната изпълнила съвета на стареца, без да се страхува от това, че водата е протовопоказна за нейната болест. На другия ден тя станала здрава от леглото. Водата изтекла от тялото и, болката стихнала. Болната толкова се преобразила, че хората, които я видяли предните дни сега не могли да я познаят.
Писмо на жителка на г.Жуков, Калужка област до монахините
"Драги сестри от Дивеевската обител!Искам да ви разкажа за изцеление, което се случи с мен. Бях в манастира през октомври, 1991 г. От 25 г. имам възпаление на левия бъбрек. Много се колебаех дали да се изкъпя в извора, но в крайна сметка реших и го направих. От този момент нататък болката не се е появила.
Дни на почитание
2 януари - Св.Серафим е канонизиран
19 юли - намиране на мощите на светеца
Житие на светеца
Великият светец на руската земя Серафим Саровски (светско име Прохор) се родил на 19 юли 1759 г. в гр.Курск в заможно семейство. Семейство Мошнини принадлежали към богатото съсловие на града. Когато бил на 3 г. баща му починал и той бил възпитан от майка си, под чието ръководство той пораснал в дълбока християнска вяра.
 |
| Икона на Преподобния Серафим Саровски, иконописец Юрий Кузнецов |
Прохор бил добър ученик, с радост посещавал църковните служби, с любов се отнасял към молитвата и четял богослужебни книги. Веднъж, като бил тежко болен, той видял на сън Божията Майка, която му обещала изцеление. Скоро след това, само като се докоснало до иконата на Божията Майка "Знамение", момченцето оздравяло. Това събитие оказало особено голяма роля в живота на Прохор - той решил да посвети живота си на Бог и да отиде в манастир.
Когато бил на 17 г. заедно с други поклонници той отишъл на поклонение в Киево-печорскта лавра, а след това и в Саровската обител. Прохор с голямо усърдие изпълнявал всички манастирски послушания, правила и устави.
През 1780 г. Прохор се разболял тежко, и болестта продължила 3 години, но нито една дума на ропот не излязла от устата му, и той непрекъснато се молил. През този период му се явила Дева Мария, заедно с апостолите Йоан и Петър и казала на Прохор:"Ти си от нашия род!".След това сложила дясната си ръка на главата му,и скоро Прохор оздравял. Според разкази, Божията Майка се е явявала около 12 пъти през живота му. След 8 годишно пребиваване в Саровската пустиня, Прохор се подстригал за монах с името Серафим.
През 1787 г. св.Серафим бил положен в сан йеродякон, а на младия подвижник не рядко му се случвало да вижда по време на богослужение светите ангели и Иисус Христос. През 1793 г. бил ръкоположен в сан йеромонах, и през тази година преподобния Серафим започнал да живее усамотено, в дървена килия на брега на река Саровка. Преподобният Серафим сам се грижил за прехраната си, като отглеждал зеленчуци и направил пчеларник. Той посещавал обителта в близост само в събота за литургия.
Преподобният постигнал и подвига на стълпничеството. 40 дни и нощи, той се молил на камък пред образа на Пресветата Богородица. Неговото уединение все по-често започнали да нарушават не само братята, но и миряни, идващи за съвет и благословия. След известно време Серафим получил знамение, че трябва да направи още един подвиг - на безмълвие. Така той прекарал около 3 години, като съвсем спрял да посещава обителта.
През пролетта на 1810 г., след 15-годишен престой в пустинята, Серафим се завърнал в обителта. Без да прекрти безмълвието, той добавил още един подвиг - затворил се в монашеската килия, като нито излизал, нито приемал някой в килията си. Свети Серафим получил дарбата на прозорливостта и чудотворството. Божията Майка се явила пред него, заедно с Климент Римски и Петър Александрийски и разрешила да прекрати с усамотението.
Преподобният Серафим Саровски започнал да приема идващите при него за благословия, съвет и духовно утешение, като светецът се обръщал с любов към всеки: "Радост моя, съкровище мое!". Старецът виждал сърцето на човек, и като духовен лекар, изцелявал душевните и телесните болести с молитва и благи думи. Хората усещали неговата любов и доброта, и били силно привлечени от него. Имало дни, когато в килията на светецът идвали тълпи от хора. Св.Серафим изцелил много тежкоболни.Той мажел болните с масло от кандилото, което горяло пред иконата на Божията Майка"Умиление", молил се, и болните оздравявали.http://svetlinaiikoni.blogspot.com/2013/04/blog-post_7932.html
Старецът виждал миналото и бъдещето, и с няколко думи описвал предстоящия живот на човек, давал съвети, които изглеждали странно, но впоследствие се оказвали спасителни за тези, за които били предназначени. От 1831 г. преп.Серафим предвещавал глад, и по негов съвет в Саровската обител направили голям запас от хляб, затова в манастира нямало глад.
Дивеевската обител
Свети Серафим бил духовен баща и наставник на сестрите, които живеели в основаната от тях женска духовна обител.По указание на Божията Майка, той отделил девиците от вдовиците и основал за девиците отделна Мелнична община. Там построили мелница, където в близост до нея живеели девиците. Около Мелничната община била изкопана канавка, по препоръка на св.Серафим. Божията Майка помолила да бъде изкопана, за да може да ходи по нея. Преподобният Серафим говорил, че канавката е висока до небето и винаги ще бъде стена и защита от антихриста.
Останало е предание, че преподобният благословил вземането на пръст от канавката за изцеление. По преданието, св.Серафим сам положил началото на канавката.
На 2 януари 1833 г. преподобния Серафим издъхнал, по време на молитва към Божията Майка пред Нейната икона "Умиление".
След неговата смърт общините се обединили в Серафимо-Дивеевска обител и около 20 години отнело създаването на манастира. Серафимо-Дивеевският манастир се нарича 4-я пристан на Богородица или жребият на Св.Богородивца. Първият е Ивер - тази страна се паднала на Божията Майка, когато с апостолите теглили жребий кой накъде да тръгне, за да проповядва Евангелието. Света Гора Атон е вторият жребий на Св.Богородица, третият е Киевско-Печорската лавра.
Както много други манастири Дивеевския манастир бил закрит в годините на съветската власт, но през 1991 г. той бил възстановен. Хиляди идват на това свято място, за да преминат с молитва по знаменитата Богородична канавка и да се поклонят на светините на Серафимо-Дивеевската обител - мощите на св.Серафим Саровски и чудотворната икона на Божията Майка "Умиление".
Духовните съвети на св.Серафим
Много хора идвали при стареца за помощ. Той винаги "светел" с духовна радост, говорейки :"Няма по-лош грях, и няма нищо по-ужасно и пагубно за духа от унинието. Той изпълвал сърцата на всички присъстващи с радост и гнета на житейската съдба на всички хора, търсещи Бога ставал по-лек.
Преподобният Серафим говорил:"Придобий мир в себе си, и хиляди хора около теб ще бъдат спасени"."За съхранение на душевния мир, човек всячески трябва да избягва да осъжда другите.""Целта на християнския живот се състои в придобиване на Божия Дух, и това трябва да е цел на всеки християнин, живеещ духовно.""Целта на живота на обикновения светски човек е придобиване на имоти, пари, а на дворяните - повече от това - получаване на почести, отличия и други награди за държавни заслуги.Придобиването на Дух Светий е също капитал, но благодатен и вечен."
И сега с велика сила звучат неговите думи:"Господ търси сърца, преизпълнени с любов към Бога и към ближния."Сине, дай ми сърцето си -казва Той - за да положа всичко непреходно в него - защото в сърцето човешко може да се побере Царството Небесно.
"Поста, молитвата, бдение и всякакви други християнски дела са добри сами по себе си, но целта на човешкия живот не е в тяхното спазване, въпреки, че те са средство за достигане на Истинската цел в нашия християнски живоът - придобиване на Светия Божи Дух."
"Топлотата на Божия Дух не е във въздуха, а в нас самите.Тя е същата тази топлина, за която Светия Дух с думите на молитвата ни заставя да се обърнем към Господа: съгрей ме,Дух Свети с Твоята Топлина.С нея пустинниците не се бояли от зимния мраз, все едно облечени като в топла шуба от благодатната дреха, изтъкана от Светия Дух. Така е и в действителност, защото благодатта Божия трябва да обитава вътре в нас, в нашето сърце, защото Господ е казал:"Във вас е Царството Божие. Под Царството Божие Господ разбирал благодатта на Светия Дух. И Царството Божие се намира вътре във вас, а благодатта на Светия Дух и отвън осиява, и ни сгрява, и преизпълва с благоухание окръжаващия ни въздух, услажда нашите чувства с небесна наслада, напоява нашите сърца с неизпитвана радост. Само трябва да обичаме нашия Отец истински, по синовному. Господ по-равно слуша и монаха, и мирянина, и обикновения християнин, само ако обичат Бога от цялата си душа, и ако имат вяра в Него."
Какви чудеса са се случили
Минават години, а чудесата, свързани с името на Свети Серафим в Дивеево, и в други места, където хората се покланят пред неговите икони и мощи не престават.
Ето какво пише в писмата на Мария Кол, съвременница на о.Серафим, която го познавала лично. Писмата са писани до затворника Георгий, шест месеца след смъртта на отеца.
'' Аз отново се връщам към о.Серафим, като източник на моята радост. Отидох с моята приятелка Мавра Львовна при отец Серафим. Тя беше болна, чувстваше се зле, и не можеше да се храни. Когато отидохме да потърсим помощ, старецът и каза да пие вода от аязмото. След като тя пи от водата, изведнъж започна да повръща.Веднага след това се почувства добре.
Също Татяна Баринова, която имаше проблем с голям лишей на ръката. Цялата и ръка беше бинтована. О.Серафим и каза да измие ръката си на аязмото. Татяна започна да се притеснява, защото от най-малкото съприкосновение с вода, ръката започваше да я боли. Въпреки това, тя намокри ръката си и веднага започнаха да се отлюспват големи люспи кожа. Ръката и вече е абсолютно здрава."
 |
| Явяване на преподобния Серафим над храмовете, осветени в негова чест; гр.Александров, Русия |
арх.Серафим
През 1830 г.в Саров дойде болна жена, която страдаше от воднянка. Цялото и тяло беше подпухнало и пожълтяло, и толкова беше отпаднала, че едва беше дошла до обителта. Тя седна да чака заедно с другите посетители пред килията на о.Серафим, но имаше много хора преди нея. Старецът мина през тълпата, отиде към нея, хвана я за ръката и каза:"Ела, радост моя след мен!". В килията си той я благословил, дал и причастие и светена вода и и казал:"Утре ще се видим".
На другия ден о.Серафим отишъл при хората, които чакали със запалена свещ, започна да ги благославя и да говори на всеки това, което трябваше да чуе душата му. След като всички минали, при него отишла болната жена. Като я погледнал, той и казал: "Ти, моето момиче си много болна?" - и след това, като я благославял казал:"Отиди, пий вода от извора и се измий и ще бъдеш здрава."Болната отговорила:"Когато дойдох тук отче пих, и се измих." Но той отново и казал: "Вземи момиче, вземи вода със себе си - пий, и се мий. Цялото тяло поливай.Апостолите Христови ще те излекуват, ще бъдеш здрава."
Като се върнала в гостилницата, болната изпълнила съвета на стареца, без да се страхува от това, че водата е протовопоказна за нейната болест. На другия ден тя станала здрава от леглото. Водата изтекла от тялото и, болката стихнала. Болната толкова се преобразила, че хората, които я видяли предните дни сега не могли да я познаят.
Писмо на жителка на г.Жуков, Калужка област до монахините
"Драги сестри от Дивеевската обител!Искам да ви разкажа за изцеление, което се случи с мен. Бях в манастира през октомври, 1991 г. От 25 г. имам възпаление на левия бъбрек. Много се колебаех дали да се изкъпя в извора, но в крайна сметка реших и го направих. От този момент нататък болката не се е появила.
Дни на почитание
2 януари - Св.Серафим е канонизиран
19 юли - намиране на мощите на светеца
http://svetlinaiikoni.blogspot.com/
Няма коментари:
Публикуване на коментар