Стара ориенталска притча разказва как един духовник, който бил собственик на лодка, поканил селския учител на разходка в морето. Учителят, излегнат в лодката под синьото небе, запитал духовника: „Какво ще е времето днес?“ Духовникът установил посоката на вятъра, погледнал слънцето, сбърчил вежди и отговорил: „Ще имаме буря“. Ужасен от този отговор, учителят направил гримаса и казал критично на духовника: „Никога ли не си учил граматика? Не се казва „Ще имаме буря, а ще има буря“. В отговор на този упрек духовникът само повдигнал рамене: „Какво ме е грижа за граматиката?“ Учителят бил доста объркан. „Не знаеш граматиката?Тогава половината ти живот е отишъл на вятъра“. Както и бил предсказал духовникът, тъмни облаци се появили на хоризонта, силен вятър подгонил вълните и лодката се заклатила като орехова черупка. Вълните заливали лодката с планини от вода. Тогава духовникът попитал учителя: „Учил ли си се някога да плуваш?“ Учителят отговорил: „Не, защо ще трябва да се уча да плувам?“. Засмян, духовникът отвърнал: „В такъв случай целият ти живот отива на вятъра, защото лодката ни ще потъне всеки момент.“
В днешния век може да се каже, че всички пътуваме в море от информация и знания в най-различни области – естествени науки, технологии, религия, политика, спорт и т.н и т.н, и мнозина имат претенции за себе си, че са много добре информирани и знаят всичко, което е най-важно. Според горната притча обаче има най-общо два вида знание: такова, което прави хората да се издигат пред другите като по-компетентни; и друго, което е спасително в ден на изпитание. Но кое знание те прави да се научиш да плуваш и ще те избави?
Още преди две хиляди години Христос се обръща към хората с призива – „Горделивецо, защо гледаш съчицата в окото на брата си, а не виждаш гредата в твоето око?“ Към какво призовава Той – че онзи , който отправя око първо навън от себе си – към недостатъците на другите, към несъвършенствата на този свят – все към околния свят, се развива в гордост, а който търси да се вглежда в себе си и да разпознава гредите и грешките си, ще може да се пребори и с външния свят. Тези думи обхващат и вида знание, към което човек се стреми, вида религия. Днес има много учения и религии, които развиват идеи основно за устройството на светa – за това кой го управлява, как го управлява, за исторически етапи, за минало, за бъдеще, за добро, за зло, но развиването на умението да премахваш гредата първо от собственото си око не е привлекателна област за повечето от тях. Това прави знанието им като знание за граматика в ориенталската притча. Умението да плуваш и оцеляваш в условия на буря е свързано с око, което е насочено навътре към себе си – да разчиства онова, което в сърцевината на човека пречи, измъчва и е болестотворно, да си пo-критичен съм себе си. Истинската медитация не е просто молитва, не е престояване на тишина и отърсване от всичко тъмно и натоварващо и призоваване на енергия, а размишление, наблюдение, търсене на поука, борба за мъдрост. Неслучайно от най-древни времена в свещените текстове се говори за трупане на мъдрост и хората, пожелали мъдростта на първо място – като цар Соломон, са хора, които Бог е благословил във всичко останало. В Притчи на Старият завет се казва – “Главното е мъдрост, затова придобивай мъдрост. И при всичко, що си придобил, придобивай разум” /Притчи 4-7 /, като мъдростта е спомената и като едно от блаженствата, обещани на хората: “Блажен оня човек, който е намерил мъдрост, човек, който е придобил разум” /Притчи 3-13/. В българския тълковен речник обяснението на думата мъдрост е благ разум. Това ще рече придобиване не просто на разум, а на БЛАГ разум – който лекува, който дава изход, път, утеха. Но няма лечение и утеха, ако човек не види и не осъзнае, че в него има болни места за лекуване. Ако вижда само своите успехи и достойнства, които са факт, няма да наклони никога ухото си към мъдростта.
Неслучайно още в древни времена във всяка народност дечицата биват закърмени с приказки – защото там има не просто знание, а мъдрост – благ разум, изказан увлекателно и вълнуващо. Там злото идва към героя и победител става онзи, който тръгне по пътя на мъдростта. И това е път. Приказките много често са дълги и увлекателни, защото пътят на мъдростта не е магистрала, която да изминеш със светкавична скорост и всичко да ти става бързо и лесно, но преминаваш през много перипетии и етапи на трупане на благ разум, биваш изпитван дали ти самия практикуваш благ разум, ти се движиш като в спирала, казано на мистичен език – избираш тесния път, който малцина намират.
Днес мнозина, които се занимават с наука, забравят, че тя е възникнала и съществува, защото се е вярвало в Разумен дизайн и Творец, сътворил свят, в който действат закони и взаимовръзки, които да се откриват и разучават. И това разкриване си остава предизвикателство за ограничения човешки ум за поколения напред. Много открития са били плод на вярата и вдъхновението на тези учени – Нютон, Блез Паскал, Луи Пастьор, хора разглеждали природата и творението като Евангелие, което има своето послание. Михаил Ломоносов – откривател на закона за запазване на материята, основател на физикохимията, професор по химия, пише: „Природата е в някакъв смисъл Евангелие, което гръмко проповядва творческата сила и величие на Бога“.
И така, дори и да знаеш много неща за света – за доброто, за злото, за устройството му, но не ги свържеш с поука за себе си, ако не си верен на себе си да изследваш благия разум конкретно за теб, а дадеш власт на страховете и бурята да те поведат и обърнат твоята лодка, ти ще преминеш, без да научиш най-важните въпроси и отговори: Какво наистина има вътре в теб? Ти кой си? Какво се иска от теб? И както казва старият духовник: „В такъв случай целият ти живот ще отиде на вятъра!“
Автор: К. Могиларска
https://eklekti.com/
Няма коментари:
Публикуване на коментар