Ученият Д-р Джо Диспенза се превърна в един от първите, които започнаха да се изследват ефекта от съзнанието в реалността от научна гледна точка. Неговата теория за връзката между материя и съзнание му донесе световна слава, след излизането на документалния филм „Ние знаем какво прави един сигнал.“ Ключовото откритие, направено от Джо Диспенза, е, че човешкият мозък не прави разлика между физическия опит и душата. Грубо казано клетките със сиво вещество не разграничават материалното от въображаемото.
Малко хора знаят, че докторът започват своя опит с трагичен инцидент. След като Джо Диспенза е ударен от автомобил, лекарите му предложили да закрепят прешлените му с помощта на имплант, който впоследствие може да доведе до болки през целия живот. Само по този начин той бил в състояние да ходи отново. Диспенза решил да се откаже от традиционната медицина и да опита да възвърне здравето си чрез силата на мисълта. Само след 9 месеца лечение Диспенза бил в състояние да ходи отново. Ситуацията послужила като стимул за изучаване на възможностите на съзнанието.
Теорията на д-р Диспенза твърди, че всеки път, когато изпитваме някакъв опит, ние активираме огромен брой неврони в мозъка си, които от своя страна влияят на физическото ни състояние. Това е една изключителна мощ на съзнанието и благодарение на способността за концентрация се създават т.нар. синаптични връзки – връзките между невроните. Повторните преживявания (ситуации, мисли, чувства) създадат стабилни невронни връзки, наречени невронни мрежи. Всяка мрежа се определя основно от паметта, свързана с обекти и ситуации, от които тялото ни реагира в бъдеще.
Според Диспенза, цялото ни минало е „записано“ в невронните мрежи на мозъка, които оформят начина, по който ние възприемаме света. Така че ние просто мислим, че нашите реакции са спонтанни. В действителност, повечето от тях са програмирани. Всеки обект (стимул) активира определена невронна мрежа, което от своя страна води до определен набор от химични реакции в тялото. Тези химични реакции ни карат да действаме или чувстваме по определен начин – радост или тъга, апатия, вълнение и т.н. При 99% от случаите, ние не възприемаме реалността такава, каквато е и я интерпретираме на базата на готови образи от миналото.
Нашият характер и нашите навици са просто набор от стабилни невронни мрежи, които можем по всяко време да отслабим или засилим, благодарение на съзнателното възприемане на реалността. Чрез фокусиране съзнателно и селективно върху това, което искаме да постигнем, ние създаваме нови невронни мрежи.
Джо Диспенза открил, че за мозъка няма разлика между реално и психическо преживяване. Така че ако ние обърнем внимание на негативните мисли, мозъкът ни ги възприема като реалност и предизвиква съответните промени в организма. Например, болест, тревожност, депресия, агресия и т.н. Друг извод от изследванията на учения е по отношение на нашите емоции. Здравите невронни мрежи формират несъзнателни модели на емоционално поведение, т.е. склонност към определени форми на емоционална реакция. Така тези емоции се пренасят и проектират реалните преживявания в живота ни.
Въпреки проучванията на Диспенза, официалната наука е скептична към твърденията му. Но защо да чакаме за официално одобрение от учените, ако дори и сега можем да прилагаме резултатите от тези констатации на практика? Основното нещо – да се разбере, че мисълта е способна да променя физическия свят.
Моля сподели тази статия с приятелите си, за да бъде полезна и на тях. Благодаря ти!
Източник: Новото Познание
Няма коментари:
Публикуване на коментар