Коментар на фантастичния разказ на Дж.Р.Р.Толкин “Роувърандъм”.
Фантастичният разказ за изгубеното куче Роувърандъм е написан от Толкин в периода на далечните 1925 – 1927 г. с цел да утеши сина си за загубата на любимото му куче играчка, което загубват на плажа при своята почивка на море край Файли, Йоркшър. Историята разказва за едно малко кученце, което поради липса на опит с хората захапва панталона на отмъстителен магьосник на име Артаксеркс, който така се ядосва, че го превръща чрез магия в още по-малко кученце и дори куче играчка. Ровуър установавя, че му е отнет не само ръста, но и способността да се движи денем, както и да лае и да хапе; също така той може единствено да се раздвижва леко само нощем. В резултат на магията Роувър попада в магазин за детски играчки и е поставен на витрина за продан. Влизайки в категорията дървена играчка, той бива закупен от малчуган на име Две. Роувър успява да избяга от малчугана, като скача от джоба на панталона му в пясъка и там бива намерен от по-добър магьосник на име Псаматос Псаматидис. Кученцето е изплашено до смърт от огромния плаж и морето с неговите приливи, които могат да го погълнат, и страшно съжалява, че е захапало магьосника и всичко това го е сполетяло. И така се започват дълги и интересни приключения, добрият магьосник иска да развали магията на отмъстителния Артаксеркс и изпраща като за начало малкото кутре на Луната, при Лунния човек, носено на гърба на гларус пощальон на име Буревестник. Прелитат по лунната пътека до края на света, след което отвъд края, където е Луната. И така Роувърандъм – името, което получава на Луната, научава страшно монго неща за света, за неговата тъмна и светла страна, за сънищата на децата, за опасни твари и същества, които дебнат в места, които никога не са виждали слънцето, за да погълнат и хората, и кучетата, разбира се.
Ако и първоначално чрез историята си Толкин да има за цел да утеши любимите си деца, тя като всички негови приказки и легенди отива твърде далеч. Той разкрива пред читателя света с неговите и тъмни, и светли страни, света, в който всички вкусваме от дървото на познание на доброто и злото. Но показва, че ако някой дори и да е загубил своя късмет в определен момент, да е претърпял загуби – загубва ръст, загубва говор, загубва умение да се движи, то избавлението е в пътя – в пътя, който човек има да извърви, търсейки лекарство. В този път, борейки се, лутайки се, което е заигравка и с името му – “роувър” значи “скиталец”, а “рандъм” – “произволен”, той се пренася до светове, до които не би могъл да се докосне иначе; започва помъдряването си в отвъдните земи на Луната, която се извисява високо над небето; продължава обучението си след това и на морското дъно, където отива да моли за прошка магьсника Артаксеркс, който не желае да я даде, и изработва търпение и незлобие пред гордостта и самозабравата му. Тези земи са образ на пътешествието на душата до нейните най-големи дълбини, където подобно на Роувър да извика в себе си ангелски същности, да посети описания от Толкин Елфически град. Защото понякога, за да намериш красиви пътища, трябва да се изгубиш. И самото пътешествие на душата в търсене на лекарството чрез познание – вникване в устройството на света, сблъсъка с тъмните му страни, докосването до светлите ангелски сили, я обогатява и я прави изключително мъдра и силна. И така, всеки човек бива призован да приеме несгодите си, онова, което му липсва – и като способности, и като умения, и като качества, като начало на приключение в духовни светове сред ангелски сили, и като начало на битка с тъмни същества, дебнещи в собствения му мрак, в които да преоткрие себе си. Понякога е по-добре да пътуваш, отколкото да пристигаш. Богатството на душата е в световете, които е пребродила, и мъдростта и благото слово, които е насъбрала, защото те ще й бъдат утеха и пътеводител към Рая още днес, тук и сега. Божият промисъл е човек да бъде творец, да свътворява своя вторичен свят, след като се докосне благодарение на изпитанията си до първичния и до словото, което държи световете – онова слово, което праща затъмненията на земята, какъвто е случаят с дракона на луната, а не просто наблюдаващ роптател и бачкатор. А всякакви врагове, с лоши заклинания и несгоди, ако и да представят себе си за големия фактор, са просто брънка, стрелка, която сочи накъде върви пътя в голямата картина на вътрешното обогатяване и пресътворяване. В този смисъл и никой не е беден, пред всеки се простира път, по който да поеме, за да се обогати, и никой не е зависим от човеци, зависим е само от своята смелост и проницателност. А за всеки горделивец, който се смята за големия фактор, определящ съдбите на хората, е приготвен път на унижение, докато проумее, че не е точно това. Нужно е само търпение, което показва и съдбата на горделивия Артаксеркс.
Интересното за света на Толкиновата приказка е, че тя изхожда от реалните светове и иска да даде на човека да вижда нещата не такива каквита са, а такива каквита ни е отредено да ги виждаме. Тя цели изцеление, което представлява според Толкин възстановяване на ясния поглед. Разбира се, че фантазията може да се използва и за крайности и за зло, пише Толкин в своето есе за вълшебните приказки. Хората са сътворили не само елфите, но и “богове”, за да се прекланят пред тях – дори пред най-обезобразените от злото в ума на собствените им създатели. Създали са си фалшиви богове – техните идеи, техните знамена, техните пари; дори техните науки и обществено-икономически теории са изисквали човешко жертвоприношение. Злоупотребата не отменя употребата, продължава Толкин. Фантазията си остава човешко право: ние творим според своята мяра и по своя производен начин, защото самите ние сме сътворени – и не просто сътворени, но сътворени по образ и подобие на Твореца.
Автор: К.Могиларска
https://eklekti.com/
Няма коментари:
Публикуване на коментар