19 дек, 2015
Едит Джована Гасион (Edith Giovanna Gassion) се ражда през една ледено студена сутрин на 19 декември 1915 г. буквално на улицата, на слабоосветен парижки тротоар, върху пелерината на един от полицаите, които се притичват на помощ на бащата и родилката.
Зачената от случайна среща през месец май 1915г, когато Сатурн е в опозиция на рожденото й Слънце в Стрелец, тя идва на бял свят в края на първата си сатурнова криза. Наталната й карта е белязана със знаците на голямата музикална дарба. Акцентирани са 3 и 9 дом с присъствието на Венера, Северен лунен възел в съвпад с Уран и Южен лунен възел в съвпад с Нептун. В допълнение има рождена пътека П 11 – пътеката на дарбата.
1915г. Сатурнова криза – Опозиция
Майката е кабаретна певица, а бащата уличен акробат. Първата световна война е в разгара си и бащата е на фронта. Майката я изоставя при родителите си, когато Едит е едва на 2 месеца. Старците, според сестра и Симон Берто, са алкохолици – “две отрепки, два сюнгера, напоени с червено вино” и да се каже, че се грижили за бебето е силно преувеличено. Година по-късно когато бащата по време на една войнишка отпуска през 1917г отива да я види, остава ужасен. “Рахитична, с огромна като балон глава върху четири кибритени клечки… Толкова мръсна, че да те е страх да я докоснеш.” От бебе вместо с мляко я наливали с вино. Бащата решава да я махне от там и я дава за отглеждане на своята майка, която работела като готвачка в публичен дом в гр.Берне-Нормандия. Два месеца по-късно момичетата от дома забелязали, че Едит се блъска навсякъде, че гледа към светлината и слънцето и не ги вижда. Тя била сляпа. В рождената карта на Едит виждаме ранени светилата. Слънцето е в опозиция с Плутон, господар на асцендента и намиращ се в 8-ми дом. А Луната е в квадрат с Марс, господар на 6 дом.
В публичния дом Едит получава внимание и грижи. Слепотата изостря слуха й и развива вътрешното й зрение. Тя се научава да “вижда с ръцете си”, да чува в цветове. В дома често свирели на пиано и пеели. Престоят в мрака я надарява с чувствителност, “различна от тази на другите”. По-късно тя често ще затваря очи,”за да види” по-добре една песен.
1920 – 1922г. Сатурнова криза – разходящ Квадрат
Едит живее в слепота близо шест години, до 1921г., когато се случва чудо. Няколко месеца преди това бабата я води на лекар, който поставя диагноза външен катаракт и дава надежда детето да прогледне. Приложил лечение с капки със сребърен нитрат. Едит напуска света на мрака вечерта на 21 август 1921г. Първото нещо, което вижда са клавишите на пианото.Чудото става, когато Сатурн е на 24° Дева, в квадрат с рожденото слънце, в прегръдката на Юпитер на 22° Дева и Селена 25° Дева. Планетите приличат на трите орисници от приказката. Двете от тях се мъчат да компенсират злото направено от третата – Сатурн. Има и други, подкрепящи събитието, аспекти. В този ден Слънцето на 27° Лъв и Меркурий на 25° Лъв, са в точката на разходящия (Юпитеровия) тригон на нейното слънце в Личната й слънчева година. Едит е в Лична година 7-критичната година на текущия деветгодишен цикъл. Сега се проявява коварството на сатурновите кризи. Малкото дете е освободено от оковите на мрака, но не след дълго време попада в нови окови. Близо година тя остава в дома, където се грижат за нея, дори за пръв и последен път в живота си посещава училище. Идилията е нарушена от намесата на църквата.
След като Едит проглежда, тя не може да остане повече в публичния дом. Под натиска на местното кюре таткото я взима да живее при него в Париж. Това което той обаче може да и предложи, е само улицата. На седем години Едит започва да изкарва сама прехрaната си. Нейното рождено слънце е в съвпад с Меркурий във 2 ри дом, в квадрат с Юпитер от 4 дом.
Следват тежки години, за които тя по-късно си спомня с горчивина. Таткото изнася улични представления, а Едит танцува и събира парите. До 15-та й година бащата я влачи с него от кръчма на кръчма, по тротоари и площади, по градове и села. Отначало се опитва да я направи акробатка, но уви “ бедното хилаво момиченце с блед тен, с изпъкнало широко чело и с възпалени очи на изтощеното му лице”…”има всичко в гърлото си, а нищо в лапите”. Митарствайки с баща си Едит прави и първите си опити да пее. Всичките пари, които изкарват обаче отиват за пиенето на таткото. Тя е все така недохранена и мръсна.
1928 – 1931г. Сатурнова криза – Съвпад
На 14 г. Едит е натрупала богат опит, изучила е занаята на уличния артист, знае всички хубави места в Париж и околните градчета, знае как да предразположи импровизираната си публика и да я накара да пуска монетите в шапката. Дошъл е обаче моментът за важна промяна. Тя решава да се отдели от бащата, който й обира заработеното и чийто любовници я пердашат ежедневно. Научава се сама да свири на банджо, наема сестра си Симон и двете започват да работят заедно на улицата. Едит пее, а Симон изпълнява акробатични номера и събира парите. Децата, живеещи на парижката улица съзряват бързо и отрано взимат съдбата си в свои ръце.
Със Слънце в Стрелец, аспектирано от силно поставените в хороскопа Юпитер в Риби в 4 дом, господар на 2 дом, Плутон, господар на асцендента в Рак и намиращ се в 8 дом и Марс, господар на 6 дом в Лъв и в съвпад с МС, Едит отрано се оформя като организирана и властна личност. Сестра и казва: “Тя владееше изкуството да се разпорежда с другите. Знаеше как да им поиска това, което желае, дори най-безумното, и аз никога не чух някой да й каже “не”. На Едит не се казваше “не”, това беше невъзможно.” Отрано тя усеща, че има дарба и силно вярва, че ще стане звезда. Макар и в голяма степен юпитеров тип, с течение на годините, Едит успява да развие едно от най-ценните сатурнови качества – всеотдаденост на професията.
През този период, сатурнова криза съчетана с лична година 8, Едит се влюбва, забременява и ражда момиченце. В тази крехка възраст освен за себе си, за сестра си Симон, малката певица поема отговорност и за бебето Марсел. В тези години, а и през целия си кратък житейски път, тя отработва сатурновият урок – постоянство в грижата за тези, за които си поел отговорност.
1935 – 1937г. Сатурнова криза – сходящ Квадрат
Съдбата й се усмихва през октомври 1935 година в лицето на Луи Льопле, който пръв забелязва таланта й. По това време тя е в сатурнова криза, но и в Лична година 3, юпитеровата година на изявата и подкрепата.
Льопле променя фамилията й на Пиаф (на парижки жаргон “пиаф” означава “врабче”) Дава и сценичното име “момичето Пиаф”. В неговото кабаре “Жернис” тя за пръв път пее облечена в късата плътно прилепнала рокля в черно – стил, който ще се превърне в нейната запазена марка. Този сатурнов тоалет е съвсем различен от пъстрите дрехи, които тя обича да носи. С помощта на папа Льопле, Едит изоставя улицата и започва да пее в заведения. Попада в нова среда, запознава се с хора като актьорът Морис Шьовалие и поетът Жак Буржеа.
През април 1936г. се случва първото разтърсващо събитие в живота и, когато тя усеща дъха на смъртта, изражение на Плутон от наталната й карта, владеещ асцендента и разположен в 8 дом. Папа Льопле е убит в дома си. Едит е съкрушена, това е първият важен човек в нейния живот, който и дава своята подкрепа като баща. В този момент Сатурн се движи в зоната на сходящия квадрат и транзитира рождения Юпитер, символ на бащинската подкрепа, която тя получава от папа Льопле. Едит има силен Юпитер в Риби, в 4 дом, подкрепен от Венера и Сатурн.Той символизира мъжа-баща, приятел, любовник, който я подкрепя всячески да реализира потенциала си.
В този момент Едит изживява един от най-тежките периоди в живота си. Полицията я подозира в съучастничество и я вика на разпит. Пресата се забавлява да раздухва случая. Отпадат всякакви договори в Париж. Опитва се да пее в провинцията, но мълвата стига и там и тя често е освирквана в залите. По този начин Едит изживява сатурновият урок – да понесеш несправедливо обвинение.
Човекът, които й помага да си стъпи на краката, е Реймон Асо, едно друго проявление на нейния Юпитер. Асо става дългогодишен неин мениджър, независимо че имат кратък и бурен роман. Кариерата на Едит под негово ръководство тръгва стремително нагоре. Докато папа Льопле открива Едит и дава старт на кариерата й като певица, то Реймонд Асо я “преформатира”, оформя я като певица с индивидуалност. Той я откъсва от улицата, научава я да чете и пише, да се облича подходящо, да се държи подобаващо сред хора. Асо я свързва с текстописци и композитори, създава й собствен репертоар от песни и по този начин открива пътя й към голямата сцена. Той прави от “момичето Пиаф” – “Едит Пиаф”
Но Едит е костелив орех. Раймонд Асо успява да промени само професионалиста в нея. Жената Едит обаче си остава същата. Вярна на себе си, още не приключила с един тя се хвърля от прегръдките на друг мъж. Изпитва непрекъснат копнеж да бъде влюбена. Интимните отношения според нея са пробен камък за характера на мъжа и са условие, за да му гласува тя доверие. Никой от мъжете в живота й не се задържа повече от година-две. (В 8 дом на нейната рождена карта, дома на страстта, намираме Плутон, Сатурн и Лилит.)
Едит пее пред препълнени зали, а парите, които печели са повече, отколкото някога е мечтала. Всичко обаче пръска с шепи. Тя е щедра, дори когато няма пари и ги харчи с лека ръка за любовниците си. Едит обожава около нея всичко да ври и да кипи, обича сцените, кавгите, бурните любовни взаимоотношения. Затова и в песните си тя с възторг възпява празника любовта, ревността и раздялата.
1941-1944г. Сатурнова криза – Опозиция
За разлика от бохемския си начин на живот, в професията Едит е безкомпромисна, там тя е целенасочена, амбициозна и властна като диктатор.
По време на Втората световна война и окупацията на Франция Едит Пиаф остава в Париж и там изживява всички ужаси на войната. Продължава да пее и намира нейния си начин на съпротива срещу нацистите като включва музиканти евреи по време на турнетата в неокупираните френски територии. Участва в концерти в лагери и пренасяйки документи в багажа си, помага за бягството на много хора.
През този период умират майка й (1943г) и баща й (1944г). Майката, която я изоставя на два месеца и която никога не я вижда докато расте, когато Едит става известна, започва да я преследва и да я изнудва за пари. Умира като алкохоличка и наркоманка. Към баща си Едит изпитва искрена благодарност и когато той изпада в невъзможност да се грижи за себе си, тя го настанява в пансион като поема всички разходи по него.
Въпреки кошмара на войната, този период се оказва един от най-креативните за Пиаф. Репертоарът и се обогатява с десетки песни, сред които La Vie en Rose- Животът в розово, песен която по-късно се превръща в огромен хит в Америка.
След края на войната през 1944г., 30-годишната вече Пиаф е на върха на славата си във Франция. Сатурн е преминал през рождената си позиция и се движи през девети дом. Тогава тя среща младият певец от Марсилия – Ив Монтан, в който се влюбва безумно. Взимайки го под крилото си, тя го лансира в музикалните среди, репетира заедно с него, подбира песните му, съветва го как да се държи на сцената, как да се облича, влачи го с нея по турнета.
Натрупала близо 20 годишен опит, оттук нататък Едит Пиаф няма нужда от наставник, самата тя става наставник. През ръцете и минават поредица млади певци, които тя подкрепя щедро в кариерата им. Не всички успяват да покрият очакванията й, но благодарение на нея музикалният свят се сдобива със звезди от мащаба на Ив Монтан, Шарл Азнавур, Жорж Мустаки, Жилбер Беко и др. Те вървят по своя път със същата настойчивост и всеотдайност, без обаче да копират неподражаемата индивидуалност на Едит Пиаф.
1948-1951г. Сатурнова криза – разходящ Квадрат
След войната кариерата на Едит Пиаф тръгва възходящо. Прави много турнета в Европа и Америка. С цената на много труд и упоритост успехът не закъснява и тя постига мечтата си да се превърне в звезда от двете страни на Атлантика. Тя става най-успелият френски изпълнител там за всички времена. Престоят на Едит Пиаф в Америка й носи голямата любов в лицето на боксьора Марсел Сердан.
На 21 септември 1948г. Марсел Сердан спечелва световната титла по бокс. Тогава Сатурн навлиза в знака Дева и започва поредната сатурнова криза за Едит. Сердан женен, но много влюбен в нея, се поддава на бохемския й начин на живот и занемарява тренировките си. На следващата година губи световната титла. В пресата се появяват заглавия, че Едит му носи нещастие. Два месеца по-късно тя е в Ню Йорк, има договор за няколко седмици. Марсел играе благотворителни мачове в Париж. Планират да се съберат и той трябва да пътува за Америка с параход. Нетърпеливата Едит настоява за по-бързо да отиде със самолет. Така на 28 октомври 1949г. пътувайки за Ню Йорк, Марсел Сердан загива в самолетна ктастрофа. Смъртта му се превръща в огромна трагедия за Едит, тя се чувства безкрайно виновна и изпада в дълбока депресия. Чувството за вина отключва ставен ревматизъм, една сатурнова болест, към която тя има предразположеност. Нейният Марс господар на 6 дом-дома на здравето, е на върха на 10 дом, в квадрат с Луната, която управлява знака, в който е Сатурн в осми дом, знака Рак. Наред със сатурновата криза, Едит е в драматичната Лична година 8 – сатурновата година в деветгодишния цикъл на промените. Така 1951 година се оказва изключително черна за певицата. През юли и август 1951г, когато Сатурн е в точката на разходящия квадрат, тя претърпява две тежки автомобилни катастрофи. Има травми по главата, счупена ръка и счупени няколко ребра. По това време освен в сатурнова криза, тя е вече в труден период от номерологична гледна точка-началото на нов 9 годишен цикъл – в Лична година 1, връх 8, цикъл 1(19).
В болницата започва да взима морфин срещу болката. Възстановява се бавно, заради болката в гръдния кош не може да пее, а има поети ангажименти и подписани договори. Продължава да взима морфин като увеличава дозата, за да може да се справя. По този начин постепенно става зависима. През тази година Едит се забърква и в скандал с откраднати вещи, в който я въвличат неин любовник и съпругата му. Тя е с твърде разклатено здраве и много потисната. Мисли за самоубийство. Няколко пъти влиза в клиника за лечение на морфиновата и алкохолна зависимост, не може да си плаща сметките и натрупва дългове.
1956-1959г. Сатурнова криза – Съвпад
В началото на 1956г Сатурн навлиза в знака Стрелец и слага началото на нейната последна сатурнова криза. Тя отива в Америка за пореден път, където я посрещат като кралица. Вестниците се надпреварват да пишат за нея. Наричат я “най-големият глас в най-малкото тяло”- висока е 142 см и тежи 40 кг. Сравняват я с Мария Калас. Постига феноменален успех с гала концерт в “Карнеги хол”, крепост на класическата музика по това време.
Независимо от силно разклатеното си здраве тя продължава да живее разгулен нощен живот, с много алкохол, изпитвайки границите на физическите си и психически възможности. Звучи парадоксално но, точно тогава гласът й е във върхова форма. Както винаги досега в своята артистична кариера, тя се раздава изцяло на публиката. Прави серия спектакли цели 12 седмици в зала “Олимпия” – нещо нечувано дотогава. Броят на продадените плочи с нейни песни достига невероятните за онова време 3 милиона екземпляра. Всяка вечер Едит печели огромни суми пари като играе с живота си. Лекарите я предупреждават, че с всяка песен съкращава живота си, но тя отговаря: “Не ми пука! Ако не пея, ще умра по-бързо.” Между представленията се налива с алкохол до безпаметност. Все по-често изпада в лошо настроение и в яростта си става жестока и деспотична. Сестра и казва : “Славата и парите бяха придали тежест на нейния авторитет. Много ласкатели и повтаряха, че тя е най-голямата, най-хубавата, най-добрата. Ала когато неоновите светлини угаснеха зад фасадата на Едит Пиаф, се виждаше похабената жена, проядена от наркотиците и алкохола.”
В началото на септември 1959г Едит Пиаф претърпява трета автомобилна катастрофа с Жорж Мустаки, написал за нея една от най-хубавите и песни- ”Милорд”. Нараняванията са предимно по главата. Устната и е сцепена и прилича на заешка уста, не може да говори и да пее добре. Това се случва малко след като транзитиращият рожденото слънце Сатурн от ретрограден тръгва в права посока.Тя е в края на деветгодишния период, който започна с две катастрофи, в Лична година 9, връх 8, цикъл 1(19).
Пет месеца по-късно, когато пак е в САЩ по време на представление Едит припада, получава кръвоизлив в стомаха от отворена язва. Следват операция, лечение и пак операция. Тогава откриват че има рак. Тя е безкрайно изтощена, но за да плаща лечението си трябва да пее. Това е последният път когато пребивава в САЩ. През юни 1960 година, когато Сатурн е в опозиция на рождения Сатурн в 8-ми дом, Едит Пиаф претърпява нова, четвърта поред, автомобилна катастрофа, с 3 счупени ребра и множество контузии. Отново идва на помощ старият приятел морфина, за да може тя да пее с гипсов корсаж. През септември влиза по спешност в болницата за операция на панкреаса. След излизане от болницата отново се втурва с ентусиазъм да работи – да репетира, да прави записи. Сгърчена от деформиращ ставен ревматизъм, на нея и е нужно огромно усилие на волята, за да стои изправена на сцената и да пее. Често припада на концерти и около нея непрекъснато кръжат хора, готови да я изнесат зад кулисите. От лекарствата косата и опадва, получава кризи, изпада в хепатитна кома, измъква се на косъм от смъртта и пак тръгва на турне. Пее с огромно усилие на волята, водейки жестока борба с болестта. Публиката е сляпа за това как изглежда. Тя я боготвори. Викат я по 20 пъти на бис, а аплодисментите продължават по половин час. През 1960 Шарл Дюмон написва най-големият хит на Едит Пиаф, превърнал се в нейна емблема – “Non je ne regrette rien” (Не съжалявам за нищо). Планират представянето и през декември, тогава прогресивната й Луна минава през рождената Венера и прави секстил с рождения Юпитер, но здравословното и състояние не позволява. Тя изпълнява песента в началото на 1961 на сцената на “Олимпия”, и този концерт се превръща в един от най-легендарните за всички времена. Едит Пиаф посреща най-големия и красив успех в живота си.
На 9 октомври 1962г., когато Сатурн е в градуса на рождения Северен лунен възел, а Нептун и Венера са кацнали на асцендента й, тя шокира цяла Франция като сключва брак с 20 години по-младият Тео Сарапо, нейната последна и най-красива любов. Той знае, че тя е обречена и потънала в дългове, но с безгранична любов и всеотдайност и се посвещава като я прави щастлива в последната година от живота й. На 11-ти октомври 1963, Едит Пиаф умира, ненавършила 48 години. По странна игра на съдбата Тео Сарапо умира 7 години след Едит Пиаф в автомобилна катастрофа. Погребват го до нея в гробището “Пер ла Шез”.
Като типичен представител на зодия Стрелец, Едит Пиаф живее живота си “по своя си начин”, не се щади, щедро се раздава както в песента така и в любовта. Не пести нито любов, нито пари за хората, които обича. И Сатурн я наказва с болно и рано износено тяло, което отказва повече да и служи.
Но строгият учител не пропуска да я награди за упоритостта, постоянството и неимоверните усилия,които полага за да развие дарбата си, давайки силен тласък на кариерата й и правейки я най-бляскавата звезда на небосклона на френския шансон.
Муси Дачева
11 ноември 2006г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар