Лична трансформация за осъзнат живот и здраве!
Духовният Учител на поета мистик Мевляна Руми
1. Вместо да се противопоставяш на промените, предай се на тях. Позволи на живота да бъде с теб, а не против теб. Ако си мислиш „Животът ми би се обърнал с главата надолу”, не се тревожи. Откъде знаеш, че надолу не е по-добре от нагоре?
3. Живот без любов е безсмислен. Не се чуди към каква любов да се стремиш – духовна или материална, божествена или светска, източна или западна. Разделенията водят единствено до още разделения. За любовта няма етикети, няма описания. Тя е такава, каквато е, ясно и просто. Любовта е водата на живота. Обичащият е пламнала душа! Вселената се върти по друг начин, когато огънят обича водата.
4. Повечето конфликти и обтегнати отношения се коренят в езика. Не обръщай голямо внимание на думите. Езикът няма място в измерението на любовта. Любовта е глуха.
5. Като планина е този свят.
Ехото зависи от тебе самия.
Извикаш ли добри неща,
светът ще ти ги върне.
Извикаш ли зли неща,
това и в ответ ще получиш.
Злослови ли някой срещу теб,
говори добри неща за него.
Промениш ли себе си,
променяш неусетно и света.
6. По света има повече фалшиви учители, отколкото звездите. Истински е онзи учител, който ти помага да видиш своето вътрешно изящество, а не онзи, който търси възхвала и последователи.
7. Не търси рая и ада някъде в бъдещето. И двете са налице в настоящето. Всеки път, когато успяваме да обичаме без очаквания, пресмятания и уговорки, ние действително попадаме в рая. Всеки път, когато се противопоставяме и мразим, попадаме в ада.
8. Цялата вселена е събрана в човешкото същество. Дяволът не е някакво чудовище, което чака да ни сграбчи. Той е глас отвътре. Търси Дявола в себе си, а не в другите. Не забравяй, че онзи, който е познал Дявола в себе си, е познал и Бога в себе си.
9. Истинската мръсотия не е навън, а вътре, в сърцата ни. Водата измива всички петна, но не и злобата и лошите намерения, вкоренили се в сърцата ни.
10. Заключението от съветите на всички пророци е следното: Погледни в някое огледало.
11. Независимо как те наричат хората, ти си такъв, какъвто си. Придържай се към тази истина. Запитай се по какъв начин искаш да изживееш живота си. Всички живеем и умираме, това е истината, пред която се изправяме сами. Никой не може да ни помогне. Затова внимателно се замисли кое е нещото, което ти пречи да си живееш живота така, както ти желаеш.
12. Търпението не е да седиш и да чакаш, а да предвиждаш. То е да гледаш бодлите и да виждаш розата, да гледаш нощта и да виждаш деня. Обичащите са търпеливи и знаят, че на луната ѝ трябва време, за да стане пълна.
13. „Макар и отделните части да се променят, цялото винаги си остава едно и също. На мястото на всеки крадец, който напусне този свят, идва друг. На мястото на всеки добър човек идва друг такъв. По този начин не само че нищо не остава едно и също, но и нищо никога не се променя.
14. „Безсмислено е да се опитваш да разбереш накъде води пътят. Мисли само за първата крачка, останалото само ще дойде.
15. Миналото е тълкование. Бъдещето е илюзия. Светът не се движи през времето сякаш то е права линия, преминавайки от минало към бъдеще. Вместо това времето се движи посредством и вътре в нас, в безкрайна спирала. Вечността не означава безкрайно време, а просто безвремие. Ако искаш да изпиташ вечно озарение, изхвърли миналото и бъдещето от ума си и се задръж в сегашния момент.
16. Можеш да познаеш Бог чрез всяко едно нещо във вселената, защото Бог не е прикован в джамия, синагога или църква. Но ако все пак искаш да узнаеш къде точно се крие, може да го намериш само на едно място - в сърцето на истински обичащия човек.
17. Любовта е пътуване. Всички пътници, независимо дали го искат или не, се променят. Никой не е способен да навлезе в любовта и да остане същия.
18. Когато всеки се опитва да бъде нещо, ти бъди нищо. Слей се с празнотата. Човек трябва да бъде като гърне. Така както гърнето е придържано от празнотата в него, човек е придържан от осъзнатостта за своята нищожност.
19. Миналото е мъгла, паднала върху нашия ум, а бъдещето - просто един сън. Нито можем да познаем бъдещето, нито можем да променим миналото.”
20. За да се доближим до Истината и Вярното, ни е необходимо красиво и меко сърце. Всеки човек в даден етап от живота си се научава да бъде по-мек. При някои това става случайно, при други е породено от болест, при трети – от загуба на близък, при четвърти – от загуба на имущество. Всички се изправяме пред подобни ситуации и можем или да видим доброто в тях и да отворим сърцето си, или, за жалост, да видим поредния повод да го затворим завинаги.
Няма коментари:
Публикуване на коментар