Независимо от факта, че в един нещастен ден най-голямата Александрийска библиотека на Античния свят е изгоряла, не всичките и безценни ръкописи били изгубени.
Пазителите на тази уникална съкровищница на човешкото знание много добре са знаели, че в тогавашните смутни времена, да се запази библиотеката ,трябва да се копират най-ценните ръкописи, заменяйки оригиналите с тях.
Оригиналите са безопасно изпратени в други страни. Говори се, че част от тях се намират в тайни тибетските манастири, в библиотеката на Ватикана и на много други места.
Централата на арменската църква Ечмиадзин се е превърнала в един от центровете за съхранение на тези безценни документи от древността. По-късно в Армения е създаден специален център за съхранение на древни ръкописи – Матенадаран, който през 20-ти век става национално богатство на СССР , след като болшевиките ги конфискуват и откарват в Москва.
На 6 март 1922 г. с указ Александър Мясникян настоява да бъдат върнати в Армения.
През 1939 г. Москва се съгласява да върне безценните ръкописи и властите на съветска Армения транспортират древните свитъци от резиденцията на католикоса до Ереван. Сред участниците в това дружество е младият историк Виктор Харутюнян (всъщност той е бил служител на НКВД от Москва). Виктор водел дневник, който позволява на изследователите да се сблъскат с много интересен факт.
Виктор пише в дневника си, че на един от древните свитъци е видял карта на Марс, на която е посочен дори спътникът на Червената планета. Това толкова го удивило, че той извади тази карта и я взел със себе си, за да я изучи.
Виктор не можел да разбере как в древни времена хората могат да направят карта на Марс заедно с неговите сателити. Факт е, че сателитите на Марс са били открити едва през 1877 г., преди бъде измислен достатъчно мощен телескоп , за да открие тези малки космически тела на толкова голямо разстояние от Земята. Как може да се случи това? ..
От където древните са знаели за луните на Марс, остава загадка
Съдейки по разочарованите записи в дневника на Харутюнян. Първо, текстът е на латински, и второ, това отделно парче не дава основната информация – кой и кога е направил картата.
Виктор предал картата на Академията на науките на Армения с указание откъде я е взел. Между временно започва Великата отечествена война и на Виктор се налага да замине на фронта,където следите му се губят.Няма повече информация за него или за тази древна карта – изследователите не откриват информация. Най-вероятно този свитък все още е в архивите на Матенадаран в Ереван.
Косвено доказателство за това (Марс и неговите сателити са били известни в древността), е обяснението в речника на грузинския учен Саба Орбелиани (1658-1725).В него може да намерим споменаване на спътника Марс с радиус на орбита 24019 километра (текущата стойност на радиуса). Възможно е Орбелиани да е посетил Ечмиадзин по негово време, където е събрал информация за Марс от ръкопис и картата .
В заключение бихме искали да отбележим, че ако си поставите за цел да намерите тази древна карта днес ,няма да е никак лесно.Преодоляване на всички пречки ,които са ви приготвили властите в Армения,както и други непредвидени трудности, които със сигурност ще възникнат пред всеки изследовател.
Но да си представим,че имате достъп… древните документи,карти,свитъци и книги в Матенадаран са повече от 500 хиляди …
https://hiddentruth.site/
Няма коментари:
Публикуване на коментар