ЗАЩО ЖИВОТЪТ СЕ ВЪРТИ В КРЪГ?
Физиката ни казва, че колкото по-голяма е масата, толкова повече изкривява пространство-времето около нея. И всяко тяло, влизащо в тази област, се движи по траектория, определена от това изкривяване.
Същият закон действа и в човека: всяка мисъл, всяко оплакване, всяко „преди беше“ носи собствена вътрешна тежест. Колкото по-голямо значение му придава човек, толкова по-плътна е вътрешната маса и толкова по-дълбоко е провисването в личното му/й пространство-време. Той/тя живеят в гравитационния кладенец на собствената си биография. Животът не се движи в посоката, в която гледат, а в орбита около това, което вече са нарекли себе си. Това е източникът на усещането за „същите хора“, „същите ситуации“, „същата стара история“.
Опитите за „промяна на живота“ чрез усилие се провалят по една причина: усилието не намалява масата, а добавя към нея. Колкото по-голямо значение има една задача, толкова по-силна е гравитацията около нея и толкова по-дълбоко човек попада в един и същ цикъл. Опитва се с всички сили, но се опитва отвътре в една и съща дупка. Реалността отминава не защото „има малко желание“, а защото траекторията ѝ е зациклена и всяко движение в кръг я връща в началната точка.
Има момент тук и сега, до който гравитацията не може да достигне. Секунда, в която няма нито „Аз съм този, който...“, нито „трябва да бъде точно така“. Няма спомен, няма претенция, няма значение. Има само присъствие. В този момент вътрешната маса е нула, орбитата се отваря и животът може да поеме по права линия. Не автоматично в „добрата“ реалност, а където човек наистина гледа в този момент, без привличането на предишния цикъл.
И ето какво да направите в тази отворена точка: не се хващайте за нея отново. Първо, занулете. След това почувствайте – това, което искате, от сетивата си, а не от главата си. След това заявете намерението си. И веднага – пуснете и преминете към нещо друго. Без да задържите или доизвъртате образа. Намерението задава посоката; пускането му позволява да се спусне във физиката. Ако се задържите, масата се увеличава отново и се връщате в орбита.
Докато нещо вътре във вас тежи твърде много, пътят е крив, независимо къде искате да отидете. Не става въпрос за воля или правилния маршрут. Става въпрос за това, което тежи вътре. И тук е важно да работиш не с обстоятелствата, а със значимостта.
﹏﹏﹏﹏﹏﹏﹏﹏﹏﹏﹏﹏﹏﹏
Александър Палиенко
Превод: Стелиян Рашков
Няма коментари:
Публикуване на коментар