Има нещо, което много често виждам в работата си с жени.
Колкото по-искрено е едно сърце, толкова по-естествено му е да предполага, че и отсрещният човек играе по същите правила.
Ако думата ми има стойност – приемам, че и твоята има.
Ако проявявам внимание, защото ми пука – вярвам, че и твоето внимание означава същото.
И точно тук понякога започва голямата заблуда.
Защото ние много често не виждаме човека такъв, какъвто е. Виждаме го през собствената си ценностна система.
Не всяка страст е близост.
Не всяко обещание е намерение.
Не всяко „Липсваш ми“ означава „Избирам те“.
Има хора, които съзнателно или несъзнателно много добре усещат за какво сме гладни, какви са нашите емоционални дефицити.
А когато някой открие нашия вътрешен глад, лесно открива и кукичката, на която можем да се хванем.
Огромно внимание. Комплименти. Жестове. Изненади. Непрекъснат интерес.
И само след няколко срещи започваш да усещаш:
„Този човек наистина ме видя.“
Възможно е. Но е възможно и друго.
Понякога интензивността в началото не е доказателство за дълбочина. Тя е просто интензивност.
Истинският въпрос не е колко силно един човек влиза в живота ти. А как остава в него, когато първоначалната еуфория отмине.
Гледай постоянството след тях.
Тежко детство. Предателства. Ужасни бивши партньорки. Никой никога не го е разбирал истински…
И доброто женско сърце реагира.
Започваш да го разбираш повече, отколкото той разбира себе си.Да оправдаваш поведението му. Да даваш още един шанс.
И постепенно от партньор се превръщаш в терапевт, майка и спасител.
Съчувствието е прекрасно качество. Но чуждата болка не е договор, който те задължава да търпиш поведение, което те наранява.
„Когато заживеем заедно…“
„Един ден ще имаме…“
„Представям си как остаряваме заедно…“
Красиво е. Само че бъдещето се изгражда в настоящето.
Човек може да ти нарисува прекрасен живот с думи и никога да не направи нито една реална крачка към него.
Гледай какво изгражда с теб днес.
Привличането е огромно.Тялото реагира. Мислиш непрекъснато за него.
И точно тогава е много лесно да решиш: „Това трябва да е любов.“
Не непременно. Силната химия може да съществува и без емоционална зрялост, съвместимост, уважение и намерение за връзка.
Понякога човекът, който най-силно активира нервната ни система, ни се струва като „съдбовният“.
Освен че ме привлича – този човек кара ли ме да се чувствам спокойна, уважавана и сигурна?
„Добро утро.“
„Какво правиш?“
„Лека нощ.“
Съобщения през целия ден. Часове разговори. Телефонът се превръща в продължение на връзката.
И без да забележиш, този човек вече присъства във всяка част от ежедневието ти. Това може да е естествено развитие на близост. Но понякога прекалено бързото навлизане създава усещане за интимност, преди да е изградена истинска интимност.
Красив. Уверен. Магнетичен. Знае как да влиза в стаята и как да бъде забелязан.
И мозъкът много лесно добавя останалото: „Щом е толкова уверен, сигурно е стабилен.“
Не !!!
Харизмата е способност да въздействаш. Характерът е начинът, по който постъпваш. Едното се вижда за пет минути.За другото е необходимо време.
Успешен. Финансово стабилен. Познат. Влиятелен.
Лесно е тези качества да бъдат превърнати в доказателство, че пред теб стои зрял и стойностен партньор. Но банковата сметка не измерва способността за близост.
Статусът не измерва емпатията. Успехът не гарантира почтеност.
Разговорите продължават с часове. Разказваш неща, които почти никой не знае. Той също споделя.
Имаш усещането, че най-после някой е стигнал до истинската теб.
Това може да бъде начало на прекрасна близост.Но истинската близост има още една характеристика: уязвимостта ти е в безопасност.
Един ден си центърът на света му. После – тишина.
След това отново внимание, нежност, обещания…
И точно когато започнеш да се успокояваш – отново дистанция.
Този модел може да създаде много силна привързаност. В психологията непредвидимото възнаграждение е добре познат механизъм: когато не знаеш кога ще получиш следващата „доза“ внимание, можеш да започнеш да я преследваш още по-силно.
И тогава вече не преследваш човека. Преследваш усещането, което получаваш, когато той отново се появи.
Това е една от най-опасните. Защото вече не обичаш човека пред себе си. Обичаш версията му, която си създала в главата си.
„Когато се успокои…“
„Когато преодолее миналото си…“
„Когато разбере колко го обичам…“
„Когато най-накрая е готов…“
И могат да минат години.
Не искам след този текст да започнете да гледате на всеки мъж като на потенциален манипулатор. Това би било другата крайност. Искам да погледнете към себе си.
Защото една кукичка може да ни задържи само когато се закачи за нещо вътре в нас.
Затова най-силната защита на една жена не е подозрението. Тя е вътрешната ѝ цялост .
Не ставайте студени.
Не спирайте да вярвате в любовта.
Просто добавете към голямото си сърце
добра преценка, граници и време.
Защото времето има едно прекрасно качество: сваля маските, без да се налага вие да ги дърпате.
И тогава вече не се питате: „Как да го накарам да ме избере?“
А питате: „Това ли е човекът, когото АЗ избирам?“
И точно там започва зрелият избор в любовта. 
Холистичен квантов психолог

Няма коментари:
Публикуване на коментар