Не на всекиго е дадено да узнае бъдещето, тази дарба е притежание само на малцина, които са успели да отворят третото си око. Третото око не е истински орган или наистина око, а другото наименование на шестата чакра в организма - чакрата аджана. ***
Усетих мистичната енергия като вихрушка около третото око
отАнонименНовак
Здравейте, искам да разкажа какво ми се случи днес, дано да достигне до повече хора, които са приживели същото или са запознати за да изкажат обективно мнение.
От доста време се занимавам с медитации, енергии и т. нат. Преживявала съм различни случки от духовно естество, но ще разкажа само тази от днес.
Докато лежах, усетих как се отпуснах много силно, до такава степен, че усещах тялото си като перце.
Почувствах чуждо присъствие и много силна енергия, като вихрушка около третото око, толкова силно се усещаше това въртене, че изпитвах физическа бола, пищене в ушите, опитах се да задам мои лични въпроси, но от това само енергията се засили и видях цветове.
През цялото време усещах, че съм будна, не беше сън със сигурност.
Надявам се, хора преживели подобно нещо да пишат. Благодаря!
***
Как да отворим третото си око
отНина НордДжедай / Автор
Между веждите на човека се намира специална жлеза, която е с формата на шишарка. Тази жлеза е смятана за най-мистичната и загадъчната в човешкия организъм.
В будизма и индуизма това място е смятано за третото око и носи името аджна чакра. Будистите са наричали жлезата шивантера, а индуистите – Окото на Шива.
Почти всички хора не могат да използват невероятните възможности на третото си око. Но то може да бъде отворено. Така ще можете да виждате вътрешната същност на предметите и хората.
Освен това отварянето на третото око ще ви помогне да станете по-спокойни и по-мъдри, да постигнете хармония със света, а освен всичко друго – и да се подмладите.
Активацията на тази жлеза води до силно отделяне на мелатонин, известен като хормона на младостта. Упражнението за отварянето на третото око е съвсем елементарно.
Трябва да го правите всяка вечер, след като залезе слънцето. Упражнението трябва да се прави, без да има прекъсвания, в продължение на един месец.
Вземете обикновена восъчна свещ и я сложете на място, което се намира на разстояние една ваша протегната ръка. Запалете свещта и концентрирайте погледа си върху пламъка.
Опитайте се да не мигате и да не отмествате погледа си от пламъка. Ако започнете да чувствате дискомфорт, леко присвийте очите си - това ще помогне.
Упражнението трае, колкото издържите – от една минута до половин час. Започнете от една минута и постепенно увеличавайте продължителността на упражнението.
Всеки път в края на упражнението затваряйте очите си, за да се концентрирате върху отпечатъка от пламъка, който е останал върху ретината ви.
С всяко следващо упражнение се опитвайте да преместите този отпечатък в зоната между веждите си и да го задържате там. В началото това ще ви се стори трудно, но с времето ще ви се удава все по-лесно. След около месец ще успеете да отворите третото си око.
Как нашите обиди влияят на това, от което боледуваме: Потиснатите емоции разрушават нашия организъм и могат да доведат до реални физически заболявания, убедени са психолозите. Всяка емоция, която не намира изход, провокира вътрешен конфликт, а той поражда болест.
Учените са на мнение, че в повече от една трета от случаите причината за физическите симптоми не са вируси и бактерии, а стрес, емоционални травми и вътрешни конфликти.
„Може да се каже, че психосоматичните заболявания са болка и страдание на душата, които не могат да намерят друг изход, освен чрез тялото, това е разказ на душата за себе си и най-често – нейният вик“.
Според специалистите болестта започва в момента, в който човек достигне своя физически и емоционален предел. Времето за достигане на този предел зависи от това колко енергия има човек или колко пъти е изпитвал една и съща вътрешна болка.
Бащата на психосоматиката Франц Габриел Александър в книгата си „Психосоматична медицина” разказва подробно и обстоятелствено, че болестта се проявява на кръстопътя на три сфери – психологическа, физиологична и социална.
Според Александър общата картина изглежда така. Има два фактора: физиологичен (орган, отслабен от генетиката или условията на развитие) и психологически (личностни черти, вътрешни конфликти и привичен набор от емоции). И тогава при тях идва социален фактор (неблагоприятна ситуация) и започва реакция. Може да се каже, че звездите са се събрали.
Най-интересното е, че психологическият фактор – типът на първоначалния психоемоционален конфликт, може да бъде далеч от самата болест във времето. Тоест „в началото бе словото“, а човекът дори не е знаел за това, докато не настъпи някакъв вид сътресение. В известен смисъл се оказва, че във всеки от нас има определена бомба във времето под формата на два фактора – отслабен орган и „ядрен конфликт“ (от думата „ядро, център“).
Ядреният конфликт възниква като правило в детството в резултат на противопоставянето на желанията и чувствата на детето и изискванията на семейството.
Детето получава от родителите някаква установка, която спокойно дреме в подсъзнанието. След известно време продължителният стрес се наслагва върху получената по-рано установка, която потиска истинските чувства, и се появява болестта.
Нека сега се опитаме да разберем какъв „ядрен конфликт“ стои зад една или друга болест.
Кожни заболявания
Кожата е както границата на тялото, така и сетивен орган. Тя е и това, което ни защитава, както и това, с което влизаме в контакт. Чрез допир можем да предадем любов и нежност. Те могат да станат и източник на болка. Кожата се зачервява при срам, побледнява и след това се покрива със страх, предавайки ни.
Кожните заболявания винаги са проблеми с контакта и границите. Това винаги е конфликтно послание: „Докосни ме – не ме докосвай“.
Някъде в дълбините може да лежи потисната и насочена към самите нас злоба. Към онези, които, показвайки любов, нарушават прекалено много границите или обратното, били са брутално отхвърлени, ако са искали да се приближат.
Пример е майката с хиперпопечителството си, която постоянно не само гали бебето, но и безцеремонно се разпорежда с нещата и личното му пространство в по-зряла възраст.
Но тъй като жената през цялото време е ласкава и ранима, да се ядоса на нея е било напълно невъзможно, защото „тя е майка и тя прави всичко само за него“. В момента на поредното нарушение на границите тийнейджърът изпитва гняв и вина за тази емоция едновременно. Невъзможно е да разпознаем и изразим тези чувства. В такива моменти от живота невродерматитът е особено силен.
Друг полярен вариант е много заетата майка. Винаги тръгва рано и идва, когато детето вече спи. Но ако детето е покрито с петна и язви, то тя си остава вкъщи и го маже с мехлем, леко докосвайки го с топлите си ръце …
Стомашно-чревни разстройства
Думите „корем“ и „живот“ вървят ръка за ръка. По време на храненето бебето получава не само майчино мляко, но и топлина, внимание, грижа, обич, удоволствие и спокойствие.
Ако майката го храни навреме, детето се чувства обичано, защитено и то обича живота. Продължителното чувство на глад го ядосва и след това алчно поглъща повече, отколкото му е необходимо.
Помислете само колко чувства са свързани с храната! Спектърът на психосоматичните заболявания също е огромен.
Булимия – ненаситност, алчност към храната, като метафора за огромна липса на любов и сигурност.
Анорексия – отказ от храната като бунт, като краен начин за привличане на вниманието. Гладна стачка като израз на гняв и негодувание, обида.
Язвата на стомаха и дванадесетопръстника е заболяване на „хора от западната цивилизация, живеещи със стремежи и амбиции“, бизнесмени и хиперотговорни работохолици. На повърхността – амбиция, активност, независимост, а в дълбините – потиснатото желание за любов и голяма обида.
Респираторни заболявания
Равното и дълбоко дишане се свързва със свобода, лекота и удовлетворение. Тежкото – с товар от емоции, забрани, страх. Спряно – с гняв и възмущение. Вдишване – запълване. Издишване – опустошение, отпускане. Естествено продължение на дишането е речта.
Спомняте ли си израза „сякаш ме стисна за гърлото“? Хората, лишени от „право на глас“, често имат настинки с различни усложнения.
А в основата на бронхиалната астма лежи конфликтът между нуждата от любов и страха от отхвърляне.
Необходимостта от любов и подкрепа е силна, но се потиска, защото заплашва със „задушаване“, гневът също е невъзможен, защото заплашва с отхвърляне. Така един астматик остава някъде по средата, между вдишването и издишването, поради повишените изисквания и очаквания, не е в състояние да се отпусне, изпитвайки пристъпи на задушаване.
Сърдечно-съдови заболявания
Харесваме тези душевни, винаги усмихнати хора. А още казваме „кръвожадни очи, изпълнени с ярост“, и избягваме онези, които показват недоволството си и открито изразяват гняв.
А какво да кажем за гнева и възмущението? Ако детето не е било научено да ги изразява конструктивно, цивилизовано, да защитава своите граници и да уважава ценностите си, то ще се научи да потиска гнева за да бъде достоен човек.
И колкото по-силна е пресата на средата, толкова по-високо ще се вдига кръвното налягане. „Искам да бъда отговорен тук, да контролирам всичко и да ви поставя на мястото си. Много, много съм зъл, но това е толкова неприлично. Трябва да показвам дружелюбно лице. Затова сега ще ви се усмихна “, ще ви каже хипертоникът. Не с думи. А с резултатите от апарата за измерване на кръвното налягане.
Учените са на мнение, че в повече от една трета от случаите причината за физическите симптоми не са вируси и бактерии, а стрес, емоционални травми и вътрешни конфликти.
Метаболитни и ендокринни проблеми
Метаболитните процеси в организма протичат тихо и незабележимо, показвайки ни само резултата: промяна в настроението, сънливост или енергичност, активност или вялост.
Откриването на патологията на метаболитните процеси е една от най-трудните задачи, защото самият „метаболитен процес“ не боли. Понякога човек изобщо няма болка и само чрез косвени признаци може да се определи, че нещо се е объркало.
Най-честите заболявания от този спектър са захарен диабет, хипо- и хиперфункция на щитовидната жлеза. Психологическите фактори, причиняващи тяхното възникване, са много различни.
Хипотиреоидизъм. И така, щитовидната жлеза е орган, пряко свързан с развитието. Хипотиреоидизмът се проявява външно като умора, летаргия, нарушено внимание и памет. Просто казано, човек изведнъж престава да бъде активен. Той буквално „се влачи“.
Причината за това може да е банално разочарование, отказ от мечти.
„Защо да се напрягам и да инвестирам жизнени сили, ако моите желания са положени върху олтара на чужди изисквания, норми и правила? Обявявам седяща стачка. „
Базедова болест. Щитовидната жлеза изглежда като щит. Затова се нарича така. Желанието за защита се появява в ситуации на заплаха.
Когато човек се уплаши, сърцето му бие бързо, дланите му се потят, появява се двигателна възбуда и метаболизмът му се ускорява. Точно същия ефект върху организма се упражнява чрез освобождаването на тиреотропния хормон, който се произвежда от щитовидната жлеза.
Според психодинамичния подход хипертиреоидизмът може да бъде предизвикан от липса на сигурност, чувство за сигурност в детството и психологическа травма.
Захарният диабет буквално се превежда като „изтичане на захарта“. Радостта и удоволствието напускат организма без да се задържат в него. А отвън да ги получи под формата на сладкиши не е възможно. Какво би могло да доведе до такава тъжна картина? Скръбта може. А също и хронични стресове и конфликти, когато сте в постоянно напрежение и изпитвате съмнения, че можете да бъдете обичани и необходими.
Глад, страх и чувства на емоционално изоставяне. Това са чувствата, които винаги присъстват в живота на диабетика. Получава се напълно несладък живот.
Заболявания на опорно-двигателния апарат
Движението е живот. Бягайте, скачайте, стремете се напред, разпознавайте, движете се и действайте. Ето как енергията и силата се проявяват в човек. Харесват ни активните възрастни. Но децата предизвикват раздразнение. „Хайде стига, седни, не тичай, не се върти, успокой се. Станете удобни и послушни. Станете управляеми. „
Кажете, какво бихте почувствали, ако ви навлекат усмирителна риза? Възмущение, гняв, злоба към онези, които се осмеляват да ви ограничат.
Ами ако тези възмутително държащи се хора са вашите любящи мама и татко? Какво се случва тогава? Какво да правим с разрушителните си импулси? Точно така, във физическа активност и постоянен контрол. Търпението и смирението отвън и потиснатият гняв отвътре е това, което може да се превърне във вътрешна основа за ревматоиден артрит.
Автоимунни заболявания
Имунитетът трябва да защитава организма, като унищожава вредните микрообекти, които влизат в него. Как се случва така, че собствените органи започват да се възприемат като нещо заплашително, което изисква потискане, унищожаване?
Всичко е просто. Вероятно сте запознати с погрешното разделение на емоциите на отрицателни и положителни. Радост, удоволствие, нежност – оставяме. От гняв, отвращение, завист се избавяме. Но това не се случва.
Емоционалният фон, както и хормоналният, у човека е един. Не можете да „изтриете“ едното, без да промените другото. Ако има Личност, значи има и Сянка. Заболявания от този спектър възникват, когато на една от собствените части на личността е била издадена сурова присъда – да се унищожи.
Добре е да знаете, че трябва да се предпазите от моментното си желание да обвинявате родителите си за всичките си неприятности. Повярвайте, те са ви възпитали въз основа на ресурсите, които са имали. И ако знаеха как да ви възпитат по-добре, със сигурност биха го направили. Но всичко сега е така, както е.
Малки извадки от статията... Злото е човешка дефиниция и човешко дело: формирането на религиозната концепция за „злото“ Ритуалността и усещането за духовното са част от фундаменталното устройство на човешката психика. Те ни съпътстват от самото начало на човешкото самосъзнание.
С появата на монотеизма, „доброто и злото“ били възприети като произтичащи от два върховни бога – Бог на доброто и Бог на злото. Бог на творението и Бог на разрухата. Бог на живота и Бог на смъртта.
Злото било свързано с всички онези първични човешки страхове, затова и злото се свързва с мрака, с болката, със страха, с разрушителните стихии, със смъртта. А тъй като мъртвите били погребвани в земята, постепенно земята и това, което се намира под нея било възприето като царството на мрака и на злото.
Тези когнитивни механизми свързани с възприемането на външния свят (в отношението му към нас самите) оформят половината от общочовешката концепция за „злото“, другата половина се отнася към скрития, невидим свят в душите на самите хора.
Хората са подвластни не само на стихиите и прищявките на природата, но и на собствените си вътрешни пориви и емоции – положителни и негативни. Емоционалните състояния, на които хората сме подвластни, могат да бъдат могъщи. Дотолкова могъщи, че, силните емоционални и душевни състояния били възприети като „невидими сили“, които обсебвали човека. Негативните емоционални състояния били възприемани като „външни влияния“, идващи „отвъд“ видимия свят – от отвъдния свят на мъртвите. Разбира се, тези „влияния“ не идвали „отвъд“, а от човешкото несъзнавано.
В миналото, гнева и агресията се считали за нормална част от човешкото поведение. За „обсебени от зли духове“ се считали хората с психически отклонения или страдащите от необясними (за древните хора) болести. Шаманите били лечители и жреци, които установявали връзка с „отвъдните светове“ в търсене на помощ от духове на предци и от боговете. По-късно, с развитието на човешката етика и религиозните доктрини, концепциите за „външното зло“ залегнали в културните представи.
Така, постепенно първосигналното, негативното, безумното в човешкото поведение били възприети като проявления не на личната воля (или като признак за нейната слабост), а като проявление на зли духове и демони, които „обсебвали човека“. Това е психологическия интерпретативен механизъм, който стои в основата на представите за зли духове, демони и т.н.
Така, хората започнали да възприемат представата, че зад добрите или користни деяния на човека стоят съответно добри или зли духове, като мотиватори, които тласкали хората в действията им. Тази архаична представа се основава главно на липсата на разбиране на човешката психика (и поведение), поради ограниченото познание в тези насоки, което хората са имали в онези времена.
За примитивния човек, настроенията му и причините за поведението му били непонятни. Гневът, например, като нещо, което обсебва могъщо, бил възприеман като някакво външно влияние, на което човека е жертва, като нещо, имащо свой собствен живот и отделна от нашата воля. Тези разбирания породили представи и фразеологични концепции като „Обсеби ме лошо настроение/гняв/възбуда“ или „Превзе ме любовта, изпълни ме вдъхновението“ и т.н. Усещането, че нещо отвъд личния контрол обсебва е създало представите за „злите духове“, които „обсебвали“ хората и ги карали да се държат безумно „Обсебен от гняв/от лудост/от зъл дух“.. В действителност, хората били жертва на собствената си неосъзнатост (и произтичащите от това ниски нива на себевладеене).
Хората възприемат за зло, всяко нещо, което им носи страдание, физическо или душевно. Това, естествено, са чисто човешки критерии. В тази насока на размисъл, ако приемем, че „злото“ е негативното поведение на разумно същество, то може ли да се каже, че Природата е „зла“?
Зла ли е природата? Земята, като планета, има свои планетарни процеси, които са част от нейния живот. Това е Земния климат, който поражда стихиите. Това е движението на земните маси, които пораждат земетресенията и вулканичните изригвания. Ако всички тези климатични и геологични процеси не бяха активни, Земята щеше да е мъртва планета и на нея нямаше да има живот. Всички тези планетарни процеси са част от живота на Земята и е крайно субективно да се определят като „зли“. Не може да се каже, че бурите, наводненията, пожарите и т.н. са целенасочени проявления на „разумно същество“, което иска да ни навреди заради самото „зло“. Тези природни явления са част от живота на планетата. Тяхната цел не е да ни навредят. Природата не е зла, тя не е човек.
Тогава, зли ли са животните? Животът в природата е основан на симбиоза и на хранителна верига, която създава и поддържа екосистемата. В природата за да се нахраниш, трябва да уловиш своята плячка и да я изядеш, отнемайки й живота, за да запазиш своя. Така е устроен живота на Земята. Когато животните убиват за да се нахранят или от самозащита, това не е зло, в това няма жестокост – това са просто прояви на инстинктите за оцеляване. Животните, убивайки, не се самоунищожават, напротив, така те поддържат живота и го продължават. Тревопасните животни, например, не са по-добри от хищниците, те заемат своята ниша, която е част от кръговрата на живота. Когато животно нападне човек това не е зло, това е инстинкт за самосъхранение.
Напротив, зло е когато хората унищожават – в своето безумие – природата и изземват алчно нейните ресурси. Зло е когато хората убиват животни за спорта и заради голата печалба. Зло е когато хората – като разумни същества, притежаващи самосъзнание – измъчват други живи същества, безжалостно и хладнокръвно. Зло е когато хора се избиват едни други в името на своите Богове или водени от алчност за ресурси.
„Добро“ и „Зло“ са изключително човешки дефиниции, които се отнасят към човешкото екзистенциално възприятие. Нещо повече, тези дефиниции на човешкото съзнание (и самосъзнание) се отнасят за самите хора. Именно хората сме способни да дефинираме фино „доброто и злото“ и имаме воля да избираме между тях – защото сме разумни.
Вътрешните противоречия са породени от човешкото самосъзнание, което е в непрестанно противоборство с първичните инстинкти. Когато съзнателното поведение надделява, противоречията изчезват. Злото е негативното поведение на примитивния човек.
И Апостол Павел казва: „Твърдата храна е за съвършените." Като знаеха това, древните учени поставиха знака на „Овен" като символ за самопожертване. Днес всички знаят, че в месец март настъпва равноденствие. Второто равноденствие е през септември. Равноденствието или знакът на „Овена" представя Божествения принцип на самопожертване. Минаването на слънцето през северния полюс, през полюса на Истината, подразбира закон на самопожертване. За да се познае Истината, Божественото трябва да слезе в материалния свят при онези души, които са вече на земята. Когато казваме, че съществува драма, трагедия за човешките души, ние имаме пред вид оплитането на тези души в материята. Тези души трябва да се освободят! Те са потиснати от тежестта на едно голямо здание, каквото представя материалният свят, но никой не подозира това. Никой не знае отде е дошъл, защо е дошъл и де ще отиде. Съвременният човек е изгубил историята на своето минало, историята на своето битие. Като дойде до закона на самопожертването, той ще се върне към своето битие. След първото равноденствие, в месец април, влиза знака на „Телеца или на Бика," който е принцип на майката, т.е. на онази сила, която съединява всички неща. После иде знакът „Близнаци," който представя принцип на космическия, т.е. на Божествения ум. Той свързва всички същества в едно цяло. Тези три знака в зодиака представят една триада, която се повтаря четири пъти през годината. Те съответстват на четирите полета, през които човек е минал, докато дойде на земята: той е слизал от причинния свят в умствения; от умствения – в астралния; от астралния – в физическия, дето най-после спрял.
Казвате: Това са трите месеца през годината – март, април и май, които всички знаем. Питам: вие разбирате ли значението на месец март? Ако разбирахте значението на този месец, вие бихте могли да оправите забърканите си работи. Как? Като изправите отношенията си към Бога. През месец април ще можете да изправите отношенията си към вашите ближни. През месец май пък ще изправите отношенията си към самите вас. Тъй щото, достатъчно е човек да влезе в правилна връзка с силите, които влияят през тия месеци, за да може в един месец само да подобри живота си, Как ще постигнете това? Чрез усилена работа, чрез постоянство.
И тъй, всички трябва да бъдете съвършени, или поне да се стремите към съвършенство, към правилно разбиране на живота. Докато не разберете живота, няма да получите онези блага, които очаквате. Защо? И да дойдат тия блага при вас, вие не можете разумно да ги използвате. Казано е в Писанието: „Ето, хлопам на вратата ви."
Кой хлопа в човека? Духът, възвишеното в човека хлопа.
„А твърдата храна, т.е. възвишеното знание е само за съвършените." Всички можете да бъдете съвършени.
„А твърдата храна е за съвършените." И знанието, за което ви говоря, е за съвършените. Христос казва: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш небесни!" Това значи: разбирайте нещата, както Бог ги разбира! Бъдете в съгласие с Бога, с ближните си и с своята душа! Този е смисълът на човешкия живот на земята.
Твърдата храна - Беседа от Учителя, държана на 18 декември, 1927 г. София. – Изгрев.
Колкото и тежка да е твоята съдба, избери истинолюбието 02.09.2019 г.
Само с Мъдрост се преодолява съдбата. Мъдрият се е справил със съдбата си, защото се е отделил от себе си и е избрал Истината, а не знанието.
Знаещият умее да се движи, но той няма Път. Знаещият умее да спори, но той няма тишина в себе си. Знаещият се учи, но не разбира нещата. Ето защо знаещият е съдбата – тя е като негов дом.
Знаещият е съдба. Знаещият не умее да задава истински въпроси, защото той все още няма душа. Знаещият е жив за света, а Мъдрецът е жив за Бога, за вечните неща. Съдбата на знаещият е да чува света. Мъдрият чува тайната реалност. Знаещият слуша. Мъдрият чува.
Мъдрият чува, защото има чисто търсене на Пътя. Дълбоко в Мъдреца има скрита Любов. Дълбоко в знаещият има разрушение и смърт. Мъдрецът се изгражда в тесния Път, това е Пътят, в който съдбата умира. Знаещият се движи в широкия път. Тук съдбата се увеличава.
Дълбоко в знаещият има скрито зло и добро. Дълбоко в Мъдрия има Любов. Всеки човек си е създал карма – самонаказание. Колкото и тежка да е твоята съдба избери истинолюбието, избери Любовта към Бога – само така ще имаш добри условия за развитие в другия живот.
Съдбата атакува всичко неразумно, всички неразумни желания. Неразумните желания са провалени същества от астралния свят. Неразумното винаги ще бъде осъдено и кармата винаги ще го гони, а Мъдрият винаги ще се среща с реалността, с красотата Божия. Неразумният е образ и подобие на смъртта, докато живата мъдрост благоухае.
От милиони години неразумното се преражда в света за да се учи на разумност. Човекът на съдбата е знаещ, умствен. Човекът на Мъдростта е Истинен, любящ - той е чиста същност. Мъдрецът е мъдрец, защото Сам Бог е образувал нещо в себе си. Мъдрецът е подредил себе си, своя живот, своята вселена. Той е станал е Извор в себе си.
отАнонименНовак
