Колкото и тежка да е твоята съдба, избери истинолюбието
02.09.2019 г.
Само с Мъдрост се преодолява съдбата. Мъдрият се е справил със съдбата си, защото се е отделил от себе си и е избрал Истината, а не знанието.
Знаещият умее да се движи, но той няма Път. Знаещият умее да спори, но той няма тишина в себе си. Знаещият се учи, но не разбира нещата. Ето защо знаещият е съдбата – тя е като негов дом.
Знаещият е съдба. Знаещият не умее да задава истински въпроси, защото той все още няма душа. Знаещият е жив за света, а Мъдрецът е жив за Бога, за вечните неща. Съдбата на знаещият е да чува света. Мъдрият чува тайната реалност. Знаещият слуша. Мъдрият чува.
Мъдрият чува, защото има чисто търсене на Пътя. Дълбоко в Мъдреца има скрита Любов. Дълбоко в знаещият има разрушение и смърт. Мъдрецът се изгражда в тесния Път, това е Пътят, в който съдбата умира. Знаещият се движи в широкия път. Тук съдбата се увеличава.
Дълбоко в знаещият има скрито зло и добро. Дълбоко в Мъдрия има Любов. Всеки човек си е създал карма – самонаказание. Колкото и тежка да е твоята съдба избери истинолюбието, избери Любовта към Бога – само така ще имаш добри условия за развитие в другия живот.
Съдбата атакува всичко неразумно, всички неразумни желания. Неразумните желания са провалени същества от астралния свят.
Неразумното винаги ще бъде осъдено и кармата винаги ще го гони, а Мъдрият винаги ще се среща с реалността, с красотата Божия. Неразумният е образ и подобие на смъртта, докато живата мъдрост благоухае.
От милиони години неразумното се преражда в света за да се учи на разумност. Човекът на съдбата е знаещ, умствен. Човекът на Мъдростта е Истинен, любящ - той е чиста същност. Мъдрецът е мъдрец, защото Сам Бог е образувал нещо в себе си. Мъдрецът е подредил себе си, своя живот, своята вселена. Той е станал е Извор в себе си.
Елеазар Хараш в предговор за книгата "Мъдрост и съдба" на Морис Метерлинк
02.09.2019 г.
Само с Мъдрост се преодолява съдбата. Мъдрият се е справил със съдбата си, защото се е отделил от себе си и е избрал Истината, а не знанието.
Знаещият умее да се движи, но той няма Път. Знаещият умее да спори, но той няма тишина в себе си. Знаещият се учи, но не разбира нещата. Ето защо знаещият е съдбата – тя е като негов дом.
Знаещият е съдба. Знаещият не умее да задава истински въпроси, защото той все още няма душа. Знаещият е жив за света, а Мъдрецът е жив за Бога, за вечните неща. Съдбата на знаещият е да чува света. Мъдрият чува тайната реалност. Знаещият слуша. Мъдрият чува.
Мъдрият чува, защото има чисто търсене на Пътя. Дълбоко в Мъдреца има скрита Любов. Дълбоко в знаещият има разрушение и смърт. Мъдрецът се изгражда в тесния Път, това е Пътят, в който съдбата умира. Знаещият се движи в широкия път. Тук съдбата се увеличава.
Дълбоко в знаещият има скрито зло и добро. Дълбоко в Мъдрия има Любов. Всеки човек си е създал карма – самонаказание. Колкото и тежка да е твоята съдба избери истинолюбието, избери Любовта към Бога – само така ще имаш добри условия за развитие в другия живот.
Съдбата атакува всичко неразумно, всички неразумни желания. Неразумните желания са провалени същества от астралния свят.
Неразумното винаги ще бъде осъдено и кармата винаги ще го гони, а Мъдрият винаги ще се среща с реалността, с красотата Божия. Неразумният е образ и подобие на смъртта, докато живата мъдрост благоухае.
От милиони години неразумното се преражда в света за да се учи на разумност. Човекът на съдбата е знаещ, умствен. Човекът на Мъдростта е Истинен, любящ - той е чиста същност. Мъдрецът е мъдрец, защото Сам Бог е образувал нещо в себе си. Мъдрецът е подредил себе си, своя живот, своята вселена. Той е станал е Извор в себе си.
Елеазар Хараш в предговор за книгата "Мъдрост и съдба" на Морис Метерлинк
Няма коментари:
Публикуване на коментар