ДОБРОТО И ЗЛОТО

22.01.2019 ALEXMIND

Малки извадки от статията...
Злото е човешка дефиниция и човешко дело: формирането на религиозната концепция за „злото“
Ритуалността и усещането за духовното са част от фундаменталното устройство на човешката психика. Те ни съпътстват от самото начало на човешкото самосъзнание.

С появата на монотеизма, „доброто и злото“ били възприети като произтичащи от два върховни бога – Бог на доброто и Бог на злото. Бог на творението и Бог на разрухата. Бог на живота и Бог на смъртта.

Злото било свързано с всички онези първични човешки страхове, затова и злото се свързва с мрака, с болката, със страха, с разрушителните стихии, със смъртта. А тъй като мъртвите били погребвани в земята, постепенно земята и това, което се намира под нея било възприето като царството на мрака и на злото.

Тези когнитивни механизми свързани с възприемането на външния свят (в отношението му към нас самите) оформят половината от общочовешката концепция за „злото“, другата половина се отнася към скрития, невидим свят в душите на самите хора.

Хората са подвластни не само на стихиите и прищявките на природата, но и на собствените си вътрешни пориви и емоции – положителни и негативни. Емоционалните състояния, на които хората сме подвластни, могат да бъдат могъщи. Дотолкова могъщи, че, силните емоционални и душевни състояния били възприети като „невидими сили“, които обсебвали човека. Негативните емоционални състояния били възприемани като „външни влияния“, идващи „отвъд“ видимия свят – от отвъдния свят на мъртвите. Разбира се, тези „влияния“ не идвали „отвъд“, а от човешкото несъзнавано.

В миналото, гнева и агресията се считали за нормална част от човешкото поведение. За „обсебени от зли духове“ се считали хората с психически отклонения или страдащите от необясними (за древните хора) болести. Шаманите били лечители и жреци, които установявали връзка с „отвъдните светове“ в търсене на помощ от духове на предци и от боговете. По-късно, с развитието на човешката етика и религиозните доктрини, концепциите за „външното зло“ залегнали в културните представи.

Така, постепенно първосигналното, негативното, безумното в човешкото поведение били възприети като проявления не на личната воля (или като признак за нейната слабост), а като проявление на зли духове и демони, които „обсебвали човека“. Това е психологическия интерпретативен механизъм, който стои в основата на представите за зли духове, демони и т.н.

Така, хората започнали да възприемат представата, че зад добрите или користни деяния на човека стоят съответно добри или зли духове, като мотиватори, които тласкали хората в действията им. Тази архаична представа се основава главно на липсата на разбиране на човешката психика (и поведение), поради ограниченото познание в тези насоки, което хората са имали в онези времена.

За примитивния човек, настроенията му и причините за поведението му били непонятни. Гневът, например, като нещо, което обсебва могъщо, бил възприеман като някакво външно влияние, на което човека е жертва, като нещо, имащо свой собствен живот и отделна от нашата воля. Тези разбирания породили представи и фразеологични концепции като „Обсеби ме лошо настроение/гняв/възбуда“ или „Превзе ме любовта, изпълни ме вдъхновението“ и т.н. Усещането, че нещо отвъд личния контрол обсебва е създало представите за „злите духове“, които „обсебвали“ хората и ги карали да се държат безумно „Обсебен от гняв/от лудост/от зъл дух“.. В действителност, хората били жертва на собствената си неосъзнатост (и произтичащите от това ниски нива на себевладеене).

Хората възприемат за зло, всяко нещо, което им носи страдание, физическо или душевно. Това, естествено, са чисто човешки критерии. В тази насока на размисъл, ако приемем, че „злото“ е негативното поведение на разумно същество, то може ли да се каже, че Природата е „зла“?

Зла ли е природата? Земята, като планета, има свои планетарни процеси, които са част от нейния живот. Това е Земния климат, който поражда стихиите. Това е движението на земните маси, които пораждат земетресенията и вулканичните изригвания. Ако всички тези климатични и геологични процеси не бяха активни, Земята щеше да е мъртва планета и на нея нямаше да има живот. Всички тези планетарни процеси са част от живота на Земята и е крайно субективно да се определят като „зли“. Не може да се каже, че бурите, наводненията, пожарите и т.н. са целенасочени проявления на „разумно същество“, което иска да ни навреди заради самото „зло“. Тези природни явления са част от живота на планетата. Тяхната цел не е да ни навредят. Природата не е зла, тя не е човек.

Тогава, зли ли са животните? Животът в природата е основан на симбиоза и на хранителна верига, която създава и поддържа екосистемата. В природата за да се нахраниш, трябва да уловиш своята плячка и да я изядеш, отнемайки й живота, за да запазиш своя. Така е устроен живота на Земята. Когато животните убиват за да се нахранят или от самозащита, това не е зло, в това няма жестокост – това са просто прояви на инстинктите за оцеляване. Животните, убивайки, не се самоунищожават, напротив, така те поддържат живота и го продължават. Тревопасните животни, например, не са по-добри от хищниците, те заемат своята ниша, която е част от кръговрата на живота. Когато животно нападне човек това не е зло, това е инстинкт за самосъхранение.

Напротив, зло е когато хората унищожават – в своето безумие – природата и изземват алчно нейните ресурси. Зло е когато хората убиват животни за спорта и заради голата печалба. Зло е когато хората – като разумни същества, притежаващи самосъзнание – измъчват други живи същества, безжалостно и хладнокръвно. Зло е когато хора се избиват едни други в името на своите Богове или водени от алчност за ресурси.

„Добро“ и „Зло“ са изключително човешки дефиниции, които се отнасят към човешкото екзистенциално възприятие. Нещо повече, тези дефиниции на човешкото съзнание (и самосъзнание) се отнасят за самите хора. Именно хората сме способни да дефинираме фино „доброто и злото“ и имаме воля да избираме между тях – защото сме разумни.

Вътрешните противоречия са породени от човешкото самосъзнание, което е в непрестанно противоборство с първичните инстинкти. Когато съзнателното поведение надделява, противоречията изчезват. Злото е негативното поведение на примитивния човек.

cyberarmy3301.wordpress.com